Та, глупаво е финансираните от чужбина организации да симулират дейност, като влизат в медийното пространство не с предложения за решение на проблеми, а с размахване на пръст. И още нещо, тези НПО-та би трябвало да работят рамо до рамо с медиите, за да постигнат някакъв резултат ... нали така се създава гражданско общество? Иначе пак стигаме до Средна кула.

Да живееш в България е като да живееш като в страната на Абсурдите и въпреки, че вече цяла година тапкаме гордо в редиците на Европейският съюз и се наричаме европейци, нямаме сили да създадем нито един закон на Европейско равнище. Всъщност не аз създавам законите, има си държавен орган с тази функция, който не може да си върши ефективно работата.

Така например Комисията по земеделие в Парламента в момента изготвя проекто-закон за Защита на животните. Това предвижда да се създадат някакви норми за хуманно отглеждане на домашните и хуманно отношение към дивите животни. Най общо всичко се свежда да спестим на животното излишни страдания и болка. Не знам до колко компетентни са членовете на тази комисия, какво образование и квалификация имат, по какви критерии са избрани за да съставят подобен важен документ. Най вече дали се водят от собственият си опит на специалисти или от обща култура. В този документ се разглежда и положението на безстопанствените кучета в населените места и начините за решаване на проблемите с тях.

В практиката и опитът на други страни е утвърден методът на TNR (улови, кастрирай, върни) за овладяване на популацията на бездомните кучета и котки. Той се състои в следното животните се прибират от улицата в кастрационни центрове, кастрират се, предлагат се за осиновяване, и ако не се намери дом за тях се връщат на мястото където са уловени. Кастрирането има следните предимства - животните не се възпроизвеждат и следователно прирастът се намалява драстично. След кастриране животните стават кротки, дебели и мързеливи, причината е премахването на половите жлези, които основно секретират хормона тестостерон, който е отговорен за агресивността. Липсата на малки, ще премахне агресивно поведение на майката в защита на рожбите й. Уличните кучета имат определено териториално разпределение, те са заели свободните ниши, които се предопределят от наличието на храна, отпадъци и други ресурси, чрез които те преживяват. Когато вече прегледаните и кастрирани кучета се върнат на старите си места, не се освобождава пространство за нови обитатели - ново поколение бездомни кучета или пришълци от други места. След завършване на целият процес, би трябвало кати бездомни да са останали само кастрирани и здрави кучета, които в последствие да се приберат в приюти където ще се опитат да им намерят дом и стопани. Кучетата трябва да бъдат освен кастрирани и регистрирани в специален регистър към съответната община, само здрави животни ще се освобождават, обезпаразитени и без агресивно поведение. Основна цел би трябвало да бъде безопасността на хората и опасните животни ще трябва да се приспиват. Евентуално с животните може да работи и етолог, поне в повече европейски приюти имат по един, той ще работи заедно с животните и ще преценява характерът им, и отношението към хората. Ако цялата програма се осъществи правилно за няколко години ще редуцираме проблема с уличните кучета, а и котки.

Първоначално точно този начин за преодоляване на проблема с кучетата по улиците е заложен в проектозакона, докато на второ четене не променят TNR с ТЕЛЕНИ ОГРАЖДЕНИЯ ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА и така наречени временни приюти, където да се отделят кастрираните вече животни, ако за тях не се появи желаещ да го осинови нов стопанин. Тези временни приюти са места, където кучета се затварят за неопределен период от време и, както показва досегашната практика с изолаторите, те са обект на жестокости и недохранване, и ужасяващи условия на живот. Този начин не решава проблема, т.к. изтеглените от улицата кучета се заменят от нови, получава се цикличност, която ще поддържа една стабилна популация, и предпоставки за незаконни действия -използването на кучетата като свободен ресурс на суровини - кожи и месо. Всичко това трудно може да се нарече Закон за защита на животните.

За да се приложи методът на TNR (улови, кастрирай, върни) са необходими значителни финансови средства, за това на общините им се предлага тази вратичка, която не е способна да реши проблема, но е начин да се спестят средства. За това се питах - кой и как формулира закона и в интерес на кого се предвижда той да е.

В момента тече петиция за предотвратяване на създаването на този закон, която може да подпише на адрес http://www.nobodyspet.eu

А, ако се питате от къде и защо се появяват уличните кучета - виновните сме ние хората с нашата жестокост и безхаберие. Като историята на този кокер шпаньола Лъки, която е публикувана в обявите на http://www.bezdom.info/, остарял и стопаните му го изхвърлили, ей така, на улицата, след година на съвместен живот. Що за хора са това? Лъки си търси дом, така че вижте обявата тук.