Реших, че каквото и да пиша отсега нататък в блога си, текстът за емигрантката неизменно ще се появява най-отпред. Като предупреждение към всички медийни мошеници и като тема за размисъл: дали пък българинът наистина не е най-голямото зло на България? И ако това наистина е така, има ли шанс нещата с българските нрави и възпитание поне малко да се пооправят? Какво трябва да се случи с ″широката″ славяно-българска душа, че да не вреди толкова на себе си и на другите?

•

Летище Дюселдорф. Чакам кротко самолета за Гьотеборг и изучавам хората наоколо. Един с вид на фирмен счетоводител пише на лаптоп, като си мърда пръстите и устата едновременно. Мъж и жена се държат за ръцете и нещо си бъбрят, по-точно жената разказва, а мъжът я слуша и отвреме навреме усмихнато се съгласява. Застаряващ бонвиван дискретно флиртува с някого по телефона. Друг чете книга, внимателно разлиства страниците и, колко странно! – не си плюнчи пръстите.

Чисто, тихо, спокойно - няма на какво да си закачиш окото и ти иде да подремнеш. Докато не се появява елегантно облечена възрастна дама върху черни обувки на висок ток, с кокетна шапка на главата, маркова чанта през рамо и дълги, стилни обици. Острите движения, изправената стойка и жизнеността на жената са в пълен контраст с кротката и непретенциозна зала. Лукс, изисканост и енергия раздвижват въздуха.

В този момент съобщават за закъснения на полетите поради лошото време. Дамата бързо се осведомява за ситуацията, поглежда си часовника, клати недоволно глава, сетне сяда на свободното до мен място, с изглед към пистите. Прави бърз преглед на присъстващите в салона, не й е интересно. Бръква в голямата си чанта и изважда…! - измачкан български вестник. Преглежда го хаотично, на една от страниците спира за малко, измърморва „Боже, Боже” и продължава нататък. Изведнъж чувам собствения си глас:

- По едно време пишех в този вестник.

- А така-а-а! Ама вие българин ли сте? - реагира светкавично възрастната жена. Сетне поглежда пренебрежително към вестника:

- Комунистически! Тук имам още един – казва тя и изважда друг български вестник. – И той е комунистически. Ами то в България само такива вестници продават.

- И в него съм писал. Имах страница за читавите българи - пак се похвалвам.

- А така-а-а! Ама да не сте и вие… ?

- Не съм – изпреварвам края на въпроса й.

От дума на дума се заприказваме. Жената е доволна, че я слушам с внимание. Аз съм доволен, че е терк, на какъвто отдавна не бях попадал.

- Казвате, за читавите българи сте бил писал. Че къде ги видяхте тия читави българи? Мошеници, крадци и бандити – това са днешните българи, господине. И до един са комунисти. То в България май други няма, освен цигани и комунисти? А пък онези, дето ужким не бяха комунисти, излязоха по комунисти от комунистите. Сега обаче всички станаха капиталисти. И бодигарди. Не им цепя басма аз. Бодигарди били! И кого пазят? Пикльовци са това, никакви бодигарди. Викам му на един, какво, ще ме набиеш ли? С мен ли ще се биеш, пикльо с пикльо? Със старата жена. Пикльо с пикльото, му викам, защо не отидеш да се биеш с Холифийлд? Защо не отидеш с Шварценегер да се биеш? Защото не ти стиска. Защото ще те смачкат. …

Българите са проблемът на България, господине! Не циганите, не турците. Извинете, че ви го казвам. Никак не ми е приятно, аз също съм българка, нищо че отдавна не живея в България. Българите са най-големият враг на тази хубава страна, за която още ми е жал и винаги ще ми е жал.

Знаете ли на колко години съм? На 80. Ако бях останала в България отдавна нямаше да съм жива. Щях да съм умряла от яд, господине.

Не общувам с българи аз. Имам си други приятелки и приятели. Само да не са българи. Защото българите и навън са си пак българи. Ще се изпоядат от завист. От завист, от алчност и от простотия.

Ами те всички тлъсти комунисти кажи-речи вече са в чужбина. И паричките им са там – в швейцарските банки, в английските банки, в американските банки. В България крадоха, крадоха и отидоха навън да си ядат и да си пият.

Кои останаха ли? По-дребните риби. На тях в България им отърва, защото още има какво да се реже от баницата. Много вкусна излезе тази българска баница, господине. Много вкусна и много евтина. Бях на Банско – него вече са го излапали. Бях и на Черно море – и то е отишло. Ами това Рила, това Пирин, Стара планина – всичко ще унищожат.

Онези дърти бандити от бекапе-то, с мечешките физиономии. Техните синове, дъщери и внуци. И бодигардите им. Всички са за затвора. Политиците – до един! Деморализираха народа. Увлякоха хората да заприличат на тях – алчни и развратни. Моят баща беше фабрикант, свиреше на пиано, 5 езика говореше. От него знам: колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява. Ето това е сега България. Направиха от българина едно глупаво, недоволно и грозно същество. Крадливо и нечестно. Без капка достойнство.

Да кажа нещо хубаво ли? Какво хубаво да кажа? Някаква министърка на авариите – 40 автомобила била купила за нейното министерство. Е, как 40, бе хора?! Ами те министерствата в Америка нямат толкова автомобили! Кой й ги плаща на тая другарка, Емел ли е, каква е, тия автомобили? Седят българите и я търпят, вместо да я свалят от мерцедеса, да й теглят един пердах, да я качат на едно магаре и право в кауша. Защото там й е мястото. На нея и на всички като нея, които осакатиха държавата.

Заговор е това, господине. Заговор на богатия срещу бедния. Кой днес става богат в България? Бандитът става богат. Търговецът на наркотици става богат. Всичките тия с мечешките физиономии – те стават богати. И да искаш да печелиш честно, не можеш, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях. Иначе – ето ти куршум.

Как да се бори човек? Не знам. Аз не мога да се боря с тях, затова заминах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко шанс да го пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници – като почнеш от ония в парламента, та стигнеш до тия на улицата.

Западът ли? И той за бой плаче. Аз чета, господине, и на немски, и на английски, и на френски. Всички вестници пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват, къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари? Ще ви кажа защо. Защото на Запада му е все тая крадени ли са тези пари, или не са. Важното е, че са пари и са влязли в неговите банки. Ето това е заговорът!

Хайде да ви питам, вашите читави българи, те какво направиха? Направиха ли революция и да натирят комунистите; вдън земя да ги натирят? Не направиха. И няма да направят. Защото на българина не му трябва демокрация. Той не знае какво да прави с демокрацията. На българина му дай господар, тогава му е най-добре. Господарят да решава, българинът да изпълнява.

Не става от българина европеец, разберете. Невъзможно е. На българина и душата му е различна, и възпитанието му е различно. На Европа й трябват паричките на България, и пазарите. Българите не й трябват.

Какво да кажа за интелектуалците? Не може да си интелектуалец просто така. Трябва да си аристократ. Да имаш свободен дух и усет към изящното. Интелектът никога не е бил качество на тълпата, а България е място на тълпата, господине. Тълпа, заразена от комунизъм. Затова интелектуалците в тази страна винаги са свършвали зле. Измряха, кой по чужбина, кой по затворите. Моята приятелка Дора Валие, тя беше истинска интелектуалка, бог да я прости. Нейният брат Петър Увалиев – той беше интелектуалец, бог да го прости. Днес такива няма. Днешните, които се имат за интелектуалци, са произведени. Назначили са ги. Казали са им: от днес те назначаваме за интелектуалец! Драскай там, каквото ще драскаш, и си налягай парцалите.

Младите? Никакви млади няма да оправят нищо. Младите са същите, каквито са татковците и майките им. Защото с какъвто живееш, господине, такъв ставаш. Каквото виждаш, това правиш. Младите хора като виждат алчност и престъпност, вие какви искате да станат – демократи? Няма да станат демократи. Най-много да станат емигранти…

…

Викат пътуващите за Гьотеборг. Поглеждам си часовника – закъснението е близо час. Цял час прекаран в разговор с българка, живееща от половин век зад граница.

Разделяме се.

- Пък ако решите да пишете, господине, напишете, че една възрастна госпожа е казала: “българинът е най-голямото зло на България”. Беше ми драго.

Независимо от промените на лихвените равнища или разменните курсове между долара и еврото, всеки банкер е наясно, че банките от векове всъщност работят с една основна валута: доверието на потребителите.
Всяко сътресение на пазара на финансови услуги може да доведе до паническо изтегляне на ресурси и да накърни и дори застраши оцеляването даже на тези компании, които нямат пряко изложение на кризата.
Затова не само в България, но и навсякъде по света съществуват фондове за гарантиране на влоговете на банките, които

защитават редовия клиент

от евентуален банкрут на обслужващия трезор.
Въпреки различията, идеята във всички държави е горе-долу една и съща: лицензираните банки регулярно внасят определена сума в защитен фонд, и в случай на неплатежоспособност на някой трезор, събраните средства се използват, за да се заплатят влоговете на потребителите до определен лимит.
В България сумата, която гарантирано ще ви бъде върната, ако банката, в която сте вложили парите си, пострада, е 40 хиляди лева. От страните-членки на Европейския съюз, най-висока е гаранцията в Италия – над 100 хиляди евро, следвана от Франция, Великобритания и Холандия. Този лимит обаче не е единственият съществен показател, по който може да се съди за ефективността на защитата на депозитите.
Преди няколко месеца Европейската комисия публикува доклад, в който изследва възможностите на европейския финансов пазар да запази стабилността си в условията на криза. Анализаторите обръщат внимание не толкова на сумата, която би била възстановена в случай на фалит на трезора, но на

евентуалният процент ощетени клиенти.

Един от показателите, които дават ясна идея дали съответният фонд за гарантиране на влоговете би успял да изпълни ролята си на стожер на пазара, е съотношението между средствата, с които разполага той, и общия обем на събрани депозити в страната.
И макар че като горна граница на гарантираните суми България не е начело на класацията на Европейския съюз, спрямо обяснения по-горе индикатор се нареждаме на второ място в Общността след Литва, с 1.58%. Като цяло, показателят е по-висок в новите държави членки, където се движи средно около 0.86%, спрямо 0.53% за ЕС-15.
Друг фактор, който несъмнено играе огромна роля за запазване на доверието към банковата система, е времето и броят на процедурите, през които трябва да минат вложителите, за да възвърнат средствата си. Тези условия варират много силно в различните европейски държави, като например

процедурните стъпки за възстановяване на депозита

се движат между 4 и 21. В същото време, 13% от гаранционните фондове в Общността се оплакват от проблеми при сътрудничеството с други местни органи.
Що се отнася до времето за изплащане на влоговете в закъсалите банки, статистиката сочи, че средно над 90% от сумите са били възстановени в съществуващия тримесечен срок, макар че делът на обезщетените клиенти за този период е едва 70 на сто. Според анализаторите, в повечето случаи забавянето се дължи на затруднен достъп до информация, недостатъчен персонал или недостиг на средства. Затова и повечето държави дават възможност за финансиране на фонда чрез заеми в случай на нужда – само в пет от страните членки, това е забранено. В същото време, в две трети от държавите не съществуват ограничения за средствата, които могат да бъдат получени назаем, ако това се наложи.
Освен това, в някои членове на Европейския съюз,

фондовете за гарантиране на влоговете имат право

не само да управляват събраните от трезорите средства, като ги влагат в държавни облигации или ценни книжа, но и да се намесват на банковия пазар и да предприемат превантивни кризисни мерки.
Как конкретно работи защитата на банковите депозити в България?
Въпреки че горният лимит на гаранцията за потребителите е 40 хиляди лева, той се отнася само до влоговете, направени в една и съща банка. Това означава, че ако например разполагате със спестявания от 100 хиляди лева, би било разумно да ги разпределите в три различни трезора. Така можете да защитите пълната сума на депозитите си.
Трябва да се подчертае обаче, че тук става въпрос именно за разпределение на влоговете между отделни банки, а не в различни клонове на една и съща финансова институция. Влоговете на един вложител в една банка, както и в различни клонове на една и съща банка, не се гарантират поотделно.

При изчисление на размера на дължимата гаранция,

се събират всички влогове на клиента на банката, плюс лихвите, натрупани до момента на прекратяване на дейността на трезора.
Не трябва да се забравят и съвместните влогове – делът от тях, на който имате право, също ще бъде взет предвид. Освен това, в случай, че вложителят дължи пари на банката, размерът на дълга му се приспада от сумата на гарантираното плащане.
Разбира се, дори и в случай, че не сте разпределили парите си и средствата по сметката ви надхвърлят 40 хиляди лева, пак имате шанс да получите пълна компенсация в случай на фалит на банката, но шансът това да се случи не е много голям. Частта от дължимите ви пари, превишаваща гаранцията, може да се изплати напълно или донякъде едва след като синдикът на фалиралата банка набере достатъчно средства при осребряване на имуществото й и след удовлетворяване на други кредитори.
Има и

влогове, които не подлежат на защита,

макар че те рядко засягат редовия потребител. В тази група влизат влоговете на банките и финансовите институции, застрахователните, пенсионните, осигурителните и инвестиционните дружества, държавата и държавните институции, общините и др. От гаранцията по влоговете са изключени и привилегированите влогове, за които са предоставени преференциални лихвени условия в отклонение от тези, които банката прилага към останалите си вложители. Акционерите на закъсалата банка, които притежават над 5% дял от капитала, както и членовете на надзорните органи и одиторите, също не могат да се ползват от законова защита. Не подлежат на гаранция и влогове, за които е доказано, че са свързани с пране на пари.
За всички останали, процедурата по възвръщане на средствата е сравнително проста.

Изплащането на гарантираните влогове

от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българска народна за отнемане на разрешението за банкова дейност. Информацията за това кога и къде вложителите могат да получат парите си се оповестява чрез поне два централни всекидневника. Крайният срок за компенсиране на гарантираните влогове е пет години, считано от началната дата на изплащане.
След като научат коя банка е била избрана да Управителния съвет на фонда да обслужи дължимите плащания, вложителите могат да пристъпят към необходимите стъпки за получаване на парите си. Първо те трябва да представят документи за влог и самоличност и да подпишат декларация, че не са съпрузи или роднини на лица от ръководството, контрола или собствеността на трезора, прекратил дейността си. Тогава синдиците на банката издават удостоверение, в което се посочва гарантираната сума по влоговете на клиента. С този документ става и изплащането от страна на избраната обслужващия трезор.

Принципът на защита на влоговете

е прост, и потребителите лесно могат да намерят и по-подробна информация от органите, контролиращи финансовия сектор, като Комисията за финансов надзор. Не е очевидно например какво става в случай на сливане или придобиване, включващо две или повече банки. Тогава влоговете в тях се гарантират поотделно за период от шест месеца от датата на консолидацията, а след това, при определяне на гарантираното покритие, влоговете се сумират.
Също така, в случаите на валутни депозити, тяхната стойност се изчислява спрямо обменния курс на Българска народна банка към датата на прекратяване на дейността на обслужващата банка.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ГПР

Той се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определена формула, приета като приложение към Закона за потребителския кредит.

При изчисляването на Годишният процент на разходите се вземат предвид и следните условия:

• платените от страните суми по различно време не е задължително да са равни и да се дължат на еднакви периоди;
• началната дата за изчисляване на лихвата е първият ден от предоставянето на потребителския кредит;
• приема се, че интервалите между датите, използвани при изчисленията, ще бъдат изразени в години или в части от години, като се счита, че годината има 365 дни, 52 седмици или 12 осреднени месеца (един осреднен месец съдържа 30,41666 дни);
• резултатите от изчислението се изразяват с точност до два десетични знака; когато третата цифра след десетичния знак е по-голяма или равна на 5, втората цифра след него се закръглява нагоре с единица.

Годишният процент на разходите по кредита се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит. Изчисляването се извършва, като се допусне, че договорът е валиден за срока, за който е бил сключен, както и че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.
Според клаузите в закона, ако договора за потребителски кредит не съдържа няколко дати по избор за издължаване или не е предвидено друго, при изчисляването на ГПР по кредита се приема, че погасителните вноски ще бъдат извършени в най-близкия срок, предвиден в договора.
Ако договора за потребителски кредит съдържа клаузи, които позволяват промяна на лихвения процент, или ако размера на другите разходи, включени в годишния процент на разходите по кредита, не могат да бъдат измерени количествено, той се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на договора.
Когато договорът за потребителски кредит не предвижда максимален размер на кредита, при изчисляването на ГПР по кредита се приема, че предоставеният кредит не може да бъде по-голям от 4000 лв.
Ако не е дефиниран срок за издължаване на кредита и от договора не може да бъде определен такъв, при изчисляването се приема, че кредитът е предоставен за срок една година.

РАЗХОДИ, КОИТО НЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ В ГПР

Според Закона за потребителски кредит във всеки договор трябва да бъде вписан размера на „годишния процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи за да издължи кредита, или когато неговото изчисляване не е възможно, годишният лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит”.
Според същия нормативен документ при изчисляване на ГПР не се включват:

• разходите, които потребителят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора;
• разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят заплаща при покупката на стока или предоставяне на услуга, независимо от това, дали покупката се извършва в брой или чрез предоставяне на кредит;
• разходите за извършване на превода на средства и за поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на лихвите и другите разходи по него, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за събирането на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в брой или по друг начин;
• вноските, дължими във връзка с членство в сдружения или организации, които не произтичат от договора за потребителски кредит, макар че се отразяват на условията му;
• разходите, свързани с обезпечения;
• разходите за застраховка, освен тези, чието предназначение е да осигурят на кредитора пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в случай на смърт, инвалидност, неработоспособност, болест или безработица на потребителя и които са задължително условие от страна на кредитора за отпускане на кредита.

ЕЛЕМЕНТИ НА ГПР

При изчисляването на ГПР освен договорената лихва се отчитат и всички останали разходи, а крайната калкулащия е процент от сумата на кредита. В ГПР се включват дължимите такси и комисионни към банките - такса за разглеждане на документи, комисионни за обработка, годишни или месечни такси и др.
Договорената лихва е тази, при която е сключен договора за кредит или депозит. Тя винаги се обявява на годишна база, независимо дали клиентът плаща главница + месечна лихва, тримесечна лихва или на 6 месеца. Това е задължително да се има предвид, тъй като често банките не дават подобни разяснения.
Възможно е да ползвате промоционална лихва. Трябва да проверите за какъв срок тя е в сила и какви са условията, за да я ползвате.
Важно е да се отбележи, че когато се съставят погасителните планове, лихвата на годишна база се трансформира в месечна лихва – ако е договорена лихва, платима всеки месец, тя е 1/12 част от годишната.
Таксите са за сметка на клиента и заедно с договорената лихва формират общия разход като процент от сумата на кредита, който заемателят трябва да покрие. Таксите, които се дължат на банките и оказват влияние върху размера на ГПР, могат да бъдат първоначални, годишни, месечни или други:

• първоначални такси – обикновено еднократни. Такива са таксата за кандидатстване за кредита и обработката на документите. Възможно е да има друга такса, която трябва да бъде заплатена, но сумите се заплащат еднократно независимо от размера и срока на кредита.
• годишни такси – това са такси, които се заплащат за всяка от годините на кредита. Те също са еднократни, но заплащането им става веднъж годишно. Годишна такса е таксата за управление на кредита.
• месечни такси - свързани с месечните разходи по обслужването на кредита. Те се заплащат за всеки месец от срока на кредита (ако срокът на кредита е 10 години, то месечните такси, които ще трябва да бъдат платени ще са 120).

Срок на погасяване. Изчисленията на ГПР са валидни в случай, че заемът се обслужва редовно и без предсрочно погасяване. Ако възнамерявате да погасите заема предсрочно, се прави различно изчисление на ГПР, като в него се включва и таксата за предсрочно погасяване.

Всички посочени такси и комисиони могат да бъдат дефинирани като процент от сумата на кредита или да са посочени като конкретна сума в зависимост от банката. Възможно е някои от таксите да отпаднат, в зависимост от предложението. Първоначалните такси, които се заплащат още при отпускане на договорената сума, се приспадат от сумата на кредита. Въпреки това и те се разглеждат като част от Годишния процент на разходите.
Годишният процент на разходите винаги е по-висок от договорената лихва, която се предлага по даден кредит и затова банките рекламират лихвения процент, а не този показател. Винаги сравнявайте ГПР на заеми с еднакви условия - еднакви сума, валута и срок на погасяване, без гратисен период и др. Така ще получите първоначална представа коя оферта е най-добрата, преди да изберете най-подходящия вариант за погасителен план и месечни вноски.
За да се ориентирате какви са реално разходите или да сравните правилно оферти на банки, трябва да използвате приложените в много уеб сайтове калкулатори. Такъв ще намерите и на адрес www.bgwebcredit.com, а на същия интернет адрес ще получите и компетентна консултация за предлаганите кредити на пазара и най-подходящата оферта за вас.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИШНИЯ ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ ПО ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

Годишният процент на разходите по потребителския кредит се изчислява по следната формула:

,
където

K е поредният номер на предоставяната по кредита сума;

K' е поредният номер на погасителната вноска или на плащането на разходи;

Ak е размерът на предоставяната по кредита сума ( K);

A'k е размерът на погасителната вноска или плащането на разходи (K' );

+ е математическият знак за сбор;

m е поредният номер на последната предоставена по кредита сума;

m' е поредният номер на последната погасителна вноска или на плащането на разходи;

tk е интервалът, изразен в години и части от година, между датата на първото предоставяне на сума по кредита (№ 1) и датите на следващите предоставяния на суми по кредита (№ 2 до m);

tk' е интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредита сума № 1 и датите на погасителните плащания или плащанията на разходи (№ 1 до m');

i е годишният процент на разходите по потребителския кредит, който може да се изчисли (например по алгебричен път, чрез последователни приближения или чрез компютърна програма), когато другите параметри във формулата са определени в договора за потребителски кредит или по друг начин.

КОЛКО ПЛАЩАМ КАТО ИЗТЕГЛЯ 5000ЛВ. ЗА 5 ГОДИНИ?

Вие теглите кредит 5000 лв. за срок от 5 години, с редовна лихва от 8.88%. В договора за потребителски кредит са включени следните такси: 55лв. за кандидатстване, 1% такса обработка и 0.25% годишна такса управление. Реалният Ви годишен разход става 10.46%.
Възможно е да ползвате по-висока лихва, но по-ниски такси и така да спестите средства. Затова е важно да знаете размера на годишния процент на разходите. Например: лихва 9%, 20лв. за кандидатстване и 0.25% годишна такса управление. Ако сравните с условията при по-ниската лихва- 8.88%, тук се получава по-нисък ГПР - 9.78% и реално спестяване от 67.51 лв. за срока на заема.

При изчисляването на ГПР се използва финансовия принцип на сегашната стойност на бъдещи парични потоци – т.е. парите изплатени по-късно имат по-малка тежест.

ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ ПРИ ИПОТЕЧНИ И ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ

Изчисляването на ГПР за ипотечни и жилищни кредити е подобно на това при потребителските кредити, но трябва да се вземат предвид, че това са дългосрочни кредити с много повече разходи. Трябва да се предвидят средства за такси и комисионни за предсрочно погасяване, тенденции на лихвените равнища, прогнозна инфлация и други. При този случай ГПР не е трябва да е единствен критерий за сравняване на офертите.

Удобни кредитни калкулатори изчисляващи Годишният процент на разходите – бъдещите клиенти на банките могат да намерят на bgwebcredit.com

Макар че депозитите не са форма на инвестиция, обещаваща висока възвращаемост, като фондовия или стоковия пазар, тяхната сигурност ги прави един от неизменните компоненти на всяко портфолио. При избора на банка, клиентите следят редица фактори, сред които стабилността на финансовата институция, предлаганите лихви при определен срок и вложена сума, и допълнителните условия, като право на ползване на овърдрафт или облекчения при теглене на кредит.
Не на последно място обаче стои въпроса в каква валута да съхраним парите си. Не само че лихвите по депозитите в лева, долари или британски лири се различават, но съществува и

риска от обезценка на спестяванията.

Ако например банката ви дава 10 на сто годишна лихва за едногодишен срочен влог във валутата Х, а нейният разменен курс се снижи с по-значимо темпо, като цяло не само няма да сте спечелили от това, че сте вложили парите си, но дори и ще загубите известна сума.
За последната една година например щатският долар падна с над 12 на сто на междубанковия пазар, от 0.7235 на 0.634 евро.
Чрез по-ниски лихви или по-високи такси, трезорите по принцип обезкуражават приемането на влогове в по-екзотични валути, което отписва като варианти изборът на канадски или австрийски долари, йени, и дори швейцарски франкове и британски лири. Като цяло, най-популярни остават влоговете в евро, щатски долари и лева.

Сравнението на доходността

на инвестицията е сложна задача, тъй като зависи от редица условия, като срок на депозита, сума, допълнителни преференции и др.
Една груба съпоставка обаче сочи, че при левов депозит от 10 хиляди лева със срок от две години при фиксирана лихва може да очаквате между 9.31 и 2.50%, при евро – между 6.63% и 1%, а при щатски долари – между 5 и 0.70%.
При променямите лихви, тези проценти стават съответно между 8.06% и 2.96% за левове, между 8.06% и 1.08% за евро, и между 5.59% и 1.51% за щатски долари.
Според данни на Българска народна банка за май 2008 г., лихвените проценти по депозити с договорен матуритет между една и две години за домакинствата са били 6.32% при левови вложения, 4.93% - при евро, и 4.86% - при доларите.
Ако се сравнят колко са парите, които домакинствата са поверили на банките за период между една и две години, излиза, че

най-предпочитана е единната валута.

Влоговете в лева възлизат на 84.26 млн. лв, в евро – на равностойността на 182.02 млн. лв. и в долари – на 41.64 млн. лв.
Не е непременно обаче решението, взимано от мнозинството, да е най-правилното. Преди да се спрете на конкретен вариант, разгледайте всички предлагани от банките оферти, като сравните не само лихвите, а и различните условия по депозита. Имайте предвид и че не е необходимо да се обвързвате твърдо с дадена валута – банките предлагат и депозити с възможност за смяна на валутата по време на срока на договора, без при трансфера да се губи натрупаната лихва.
Повече информация и консултация може да се намери на адрес bgwebcredit.com.
Коя валута да изберем зависи от две основни тенденции – разменните курсове на еврото към долара, и инфлацията в България и евро-зоната.
Наистина,

в условията на валутен борд

левът е обвързан с еврото, което означава, че Българска народна банка поема задължението да закупи или продаде неограничено количество левове срещу евро на цена 1.95583. В същото време, тъй като лихвите по депозитите в лева обикновено са малко по-високи, отколкото тези в евро, това изглежда най-разумния избор на валута. Трябва да се има предвид обаче, че цените в България растат по-бързо от тези на Стария континент, което означава, че левът всъщност се обезценява повече, отколкото еврото, въпреки фиксирания курс. Доколко тази тенденция ще е достатъчно силна, за да обезкуражи левовите депозити?
Въпреки че инфлацията през последната година бе сравнително висока, в последния тримесечен икономически обзор на Централната банка финансистите очакват тя да се забави до около осем на сто до края на 2008 г. Дори и този резултат обаче би означавал двойно по-бързо покачване на цените спрямо евро-зоната.
Там отчетената инфлация за месец май достигна рекордното си ниво от повече от десетилетие насам от 4%. Европейската централна банка обаче определя двупроцентна препоръчителна горна граница за инфлацията в страните, поделящи единната валута. За да успее да постигне заложената цел, институцията реагира решително, повишавайки основните лихвени равнища с четвърт процентен пункт до 4.25%.
И докато

Жан Клод Трише защитава ценовата стабилност

на Стария континент, шефът на Федералния резерв в Щатите Бен Бернанке не изглежда толкова сигурен относно основните си приоритети.
Докато Европейската централна банка си поставя за главна задача да контролира инфлацията, дори за сметка на икономическия ръст, регулаторите отвъд океана се колебаят дали да подкрепят националната си валута.
Наистина, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке намеква, че ниските лихви в САЩ ще останат в миналото, но за разлика от европейския си колега, засега той не подкрепя прокламираната си стратегия с конкретни действия.
Дори и да предприеме по-решителен ход обаче, не е сигурно, че това ще подкрепи сериозно зелената валута. Брокери коментират, че върху нейните котировки тежат най-вече проблемите на ипотечния пазар, влошаващите се макроикономически индикатори, и спада на борсовите индекси. Според тях, никаква монетарна политика не би съумяла да окаже значимо влияние върху инвеститорите, които предпочитат еврото „не защото е кой знае колко велика валута, а просто защото

отчаяно искат да избягат от долара”.

В същото време, през последните три месеца се регистрира много силна зависимост между зелената валута и индексите, следящи рисковете от необслужване на корпоративните кредити. Така че каквито и мерки да предприеме Федералния резерв, едва ли може да се очаква доларът да върне силата си, преди да бъде отбелязано и съвземане на кредитния пазар в САЩ.
На този фон, депозитите в лева и евро, избрани в зависимост от инфлационните тенденции, вероятно ще се окажат по-предпочитан вариант от решението парите да се спестяват в долари.

Засега не се очаква рязък скок на разходите по обслужване на заеми

Въпреки че редовите потребители обикновено не се интересуват от макроикономическата картина, бурното развитите на кредитния пазар в България означава, че все повече хора са пряко засегнати от събития и тенденции, които рядко биват обяснявани на разбираем език.
Въпросът, който вълнува все повече домакинства в страната, е – можем ли да очакваме продължаващо поскъпване на кредитите, доколко ще се вдигнат лихвите, и как общата икономическа картина ще повлияе на семейния бюджет?
Засега липсата на вълнуващи новини може и да разочарова журналистите, но е успокоение за всеки кредитополучател. Според скорошно изказване на управителя на Централната банка Иван Искров,

няма реална опасност

фирмите и гражданите да не успеят да покриват задълженията си, въпреки покачващите се лихви.
Анализатори изчисляват, че те се отразяват най-сериозно на потребителите, изтеглили ипотечен кредит, тъй като при ползването на по-големи суми вноските са също по-високи, и към момента разходите за обслужване на тези заеми са се покачили с между десетина и петдесет евро.
Оскъпяването важи не само за новоотпуснатите кредити, а и за старите клиенти на банките, тъй като голяма част от договорите са сключени с плаваща лихва. Въпреки това, поне засега не може да се каже, че съществува реален риск домакинствата и частните фирми, ползващи заемен капитал, да не успеят да покрият по-високите си разходи. Според управителят на Българска народна банка Иван Искров, няма опасност трезорите в страната да се превърнат в агенции за недвижими имоти, принудени да продават собственост, за да възвърнат загубите си.
Въпреки това обаче, вторият тримесечен икономически обзор на Централната банка не дава надежди покачването на лихвите да спре дотук. Натискът в посока нагоре се влияе от няколко фактора, най-значимият от които е

поскъпването на паричния ресурс

на международните пазари. Ипотечната криза, разтърсила САЩ и Великобритания, не се отрази сериозно на българската банкова система, но нямаше как косвените последици да ни се разминат. В същото време, Европейската централна банка, която си поставя за основна цел да контролира инфлацията в евро-зоната, гласува повишение на лихвените равнища с 25 процентни пункта до 4.25%. Тази промяна се отрази и на цената на заемния капитал в България. Имайки предвид продължаващото поскъпване на петрола и храните, не е ясно дали ЕЦБ няма да продължи с усилията си да укроти инфлацията, което ще доведе до продължаващо покачване на лихвите.
От друга страна, изострената конкуренция в българската банкова система донякъде балансира факторите, оскъпяващи заемите, и затова поне засега потребителите не са застрашени от сериозен скок на разходите по обслужване на кредитите си.
Трябва да се има предвид обаче, че освен покачването на лихвите, анализатори регистрираха и че някои трезори вдигат таксите си.

Лихвената статистика

на Българска народна банка към края на месец май сочи, че общите разходи за обслужване на потребителските кредити са се покачили с 11 на сто, а разходите по жилищните заеми също се вдигат, макар и с по-ниски темпове - от 9.18% през май 2007 г. до 9.24% през май тази година.
Според анализатори обаче, това, което обезкуражава потребителите от теглене на нови заеми не е толкова покачването на лихвите, таксите и комисионите, колкото поскъпването на имотите. Все пак като цяло БНБ предвижда кредитната активност да се запази висока, като достигне около 40 на сто до края на годината.
Интересът на частния сектор към заемния капитал е пряко свързан с икономическото развитие на страната, където се очертава сравнително позитивна картина. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината изненада анализаторите, като достигна седем на сто. Оживената дейност и силната конкуренция се отразяват на инвестициите в основни активи на фирмите, които се покачиха с 15%.
Затова, въпреки известният отлив на интереса към корпоративните кредити, той остава сравнително висок. Имайки предвид, че Централната банка очаква икономическия ръст за 2008 г. да се задържи над шест на сто, трезорите не са застрашени от загуба на клиенти от частния сектор.
И наистина, въпреки че покачването на лихвите започна още от началото на пролетта,

кредитната активност

за първите пет месеца на 2008 г. се запази сравнително висока. Вземанията от неправителствения сектор се увеличиха с 5.74 млрд. лв., спрямо нарастване от 4.94 млрд. лв. за същия период на предходната година.
Все пак, финансистите регистрират известно забавяне на темпото, като покачването се свива от 62.5% към края на 2007 г. до 54.4% към края на май. Очакванията са, че въпреки благоприятната макроикономическа среда и високото търсене на кредити от предприятията и домакинствата, през следващите месеци вземанията от неправителствения сектор ще продължат да снижават ръста си до около 40% към края на 2008 г.
Засега частните нефинансови предприятия са най-силния клиент на банките, като вземанията им надминаха 3.55 млрд. лева за първите пет месеца на годината. При тях обаче се забелязва и най-силно охлаждане на ентусиазма за заемен капитал, като годишният прираст на теглените от тях кредити пада от 70.2% в края на миналата година до 57.8% към края на май.

Благоприятните икономически фактори

окуражават и домакинствата да теглят средства. Въпреки сравнително високата инфлация, която с право плаши потребителите, изглежда, че нарастващата заетост и доходи поне засега натежават по-силно при вземането на решения. За първите пет месеца на годината, ръстът на тези кредити се запазва сравнително стабилен на 48.9%, спрямо 52.4 на сто към края на 2008 г.
Жилищните кредити също продължават да нарастват сравнително бързо, въпреки че годишният им темп се забави от 64% в края на 2007 г. до 55.2% към края на май 2008 г.
Сравнително успокояващата картина, очертана от тримесечния икономически обзор на Българска централна банка бе потвърдена и от последния доклад на световната рейтингова агенция „Муудис”. Според анализаторите й, банките в страната успяват да поддържат сравнително добра рентабилност и капиталова адекватност и не са застрашени от скок на необслужваните заеми.

Все пак, рискове съществуват,

като се има предвид, че световната финансова криза затрудни достъпа до парични ресурси, а силната конкуренция принуждава трезорите да свиват лихвените маржове и оттам да ограничават печалбите си. От „Муудис” обаче изтъкват, че активното присъствие на чуждестранни банки в България е довело до по-добро управление на риска, по-добро качество на услугите и повече иновации.
За съжаление, общата картина за бъдещето на страната зависи не само от икономическите фактори, а и от политическите събития. Анализатори предупреждават, че силно критичният доклад на Европейската комисия, публикуван в средата на месец юли, може да обезкуражи чуждестранните инвеститори. Така или иначе, в условията на световната финансова криза те не проявяват особен интерес към рискови вложения, а данните за корупцията и организираната престъпност в България допълнително ще охладят ентусиазма им.
България от години поддържа

висок дефицит по текущата сметка,

което, най-просто обяснено означава, че потреблението й надхвърля производството. Този дисбаланс досега се компенсираше от значимите чуждестранни инвестиции, но ако потокът им секне, следващият икономически обзор на Централната банка може и да не очертава толкова успокояваща картина.

Тъй като светът на банковите и финансови термини изглежда необятен и често може да обърка потребителите, най-важното, което трябва да запомните е – не взимайте решение за теглене на кредит само по обявения лихвен процент, без да си изясните какво точно означава цитираната цифра, и колко скъпо ще ви излезе всъщност обслужването на задължението. За повече информация, може да говорите с кредитния инспектор или консултант или да посетите специализираните портали като bgwebcredit.com

Компания в этом месяце Coca-Cola представит  новый энергетик Full Throttle Coffee. В августе 2008 новинка появится в продаже по всей стране.

Кофейный энергетический напиток изготавливается из 100% колумбийской арабики, содержит витамины и энергетические компоненты. Full Throttle Coffee представлен 3 вкусами: карамель, кофе мокко и ваниль. Новинка будет разливаться в алюминиевые банки объемом 444 мл.

Запуск нового напитка будет сопровождаться рекламной кампанией с теглайном “Кофе. Заряжен на полную”. Надписи на упаковке Full Throttle Coffee Caramel будут на 2-х языках: английском и испанском.

Full Throttle Coffee дополнит существующий ассортимент энергетиков Full Throttle, представленный 4 вкусами: Full Throttle Original, Full Throttle Unleaded, Full Throttle Blue Demon и Full Throttle Fury.

Още

Алюминиевая бутылка выиграла в 2007 году Starpack награду за лучшую креативную упаковку с использованием метала. (Пламя графики светится в темноте.)

Ето какво показа моето кратко полево проучване:

Във всички клонове, през които минах, чаках на дълги опашки. С изключение на Първа инвестиционна, където нямаше никой. На вратата и по гишетата бяха разлепени прес-съобщения на БНБ (топли-пресни, от днес), в които се заявява, че БНБ стои зад банката, че слуховете са в ущърб на цялото общество и прочие бла-бла.

- Дойдох да внеса малко пари. Надявам се, че няма да фалирате скоро, - обърнах се към касиерката.

Повече на:За устоите на една банка. Field study

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Случи се така, че днес ми се отвори обикаляне по банки. Минах през точно четири банкови клона (единият от тях на Първа инвестиционна - за да ВНЕСА пари) и това, което видях, никак не ми хареса.

Разбира се, аз лично не вярвам на слуховете и на манипулациите в Интернет, дори заставам зад тази позиция с парите си, но приказките по форуми и блогове са едно, а действителността - нещо съвсем друго.

Ето какво показа моето кратко полево проучване:

Във всички клонове, през които минах, чаках на дълги опашки. С изключение на Първа инвестиционна, където нямаше никой. На вратата и по гишетата бяха разлепени прес-съобщения на БНБ (топли-пресни, от днес), в които се заявява, че БНБ стои зад банката, че слуховете са в ущърб на цялото общество и прочие бла-бла.

- Дойдох да внеса малко пари. Надявам се, че няма да фалирате скоро, - обърнах се към касиерката.

Тя не разбра чувството ми за хумор.

После минах през още три банкови клона. Бяха фрашкани с народ. Навсякъде чаках поне десет човека да се изредят пред мен и знаете ли какво правеха всички? Внасяха големи суми в лева, евро, долари и всякаква валута.

Направи ми впечатление, че повечето клиенти подават чисто нови, току що изтеглени от друга банка копюри. Познайте от коя банка...

Чичкото пред мен наби десет хиляди евра в сметката си. Касиерката взе да преглежда банкнотите една по една - лъскавички и новички.

- Току що ги изтеглих от банката - оправда се чичкото.

- от Първа инвестиционна ли? - със смесица от съжаление, разбиране и състрадание го попита тя.

Отговор не последва.

Защо пиша всичко това?

Защото е крайно време истерията да спре. Фактите са очевадни - ПИБ дърпа яко напред (със или без скапания софтуер за онлайн банкиране). Следователно, има много врагове. Влиятелни врагове.

За съжаление, тълпата е по-глупава от най-тъпия индивид в нея и не знам дали заради неуместното изказване на управителката или заради липсата на адекватна реакция по въпроса, клиентите действително теглят парите си и ги носят на друго място. Видях го да се случва много пъти, под носа ми, на три места, в три различни банкови клона.

Хора, осъзнайте се!

Никой няма да остави най-голямата българска банка да фалира току-така. И с тея паранои само пречите на себе си. Работите против парите си. Против българската икономика.

Банките са скачени съдове. Те са кръвоносната система на сложния организъм, наречен "национална икономика". Поддавайки се на параноята, вие отваряте рана, от която започва да кърви целия организъм. Ако продължавате така, раната ще се инфектира, икономиката ще загуби много кръв, организмът ще се разболее, а вие сте неразделна част от този организъм, иска ви се или не.
Ще се разболеете заедно с него, независимо къде се намират спестяванията ви. В крайна сметка, какво значение има къде са ти парите, ако банковият сектор изпадне в криза? Ако се повтори домино ефекта от 96-та го лапаме всички, сори за тъпия израз. Но ми омръзна да ставам свидетел на тъпи, масови прояви.

Не бъдете стадо. Мислете с главите си. Не вярвайте на слухове и на непроверена информация, не вярвайте дори и на мен, ако щете. Има представителна финансова информация, има отговорни институции, от които можете да я получите, има проверени източници. Вземете се в ръце!

Тихомир Димитров

Директорът на банката Жан-Клод Трише трябва да обясни решението на съвета на гуверньорите на пресконференция в Атина.

Ръководителите на банката се събират традиционно два пъти годишно в столицата на една от 15-те държави-членки на Eврозоната.

Продукт на седмицата: Едногодишен депозит в Първа инвестиционна банка

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!