за пътешественика Станда и за още работи съм решил да пиша днес в блога си. Е, и за Диана, разбира се! Къде без нея в цялата дандания; тя е в основата на събитията тук, но няма много да я хваля, че вече е прехвалена.

Това „тук” е село Бела Речка в Североизточна България. Закътано място с красиви орехови дървета, още по-красиви овце и неотразими кози, дето пият вода направо от чучура, сетне се облизват сладко и си говорят една друга на ухо. А може и да не си говорят, може тъй да ми се е счуло, но това няма значение.

Искам да разкажа нещата с по-малко думи и с повече картинки, защото много думи, малко полза, както казва леля Дешка, въпреки че тя самата не спира да говори. И правилно прави - кметът като не може, поне леля Дешка нека приказва.

Най-напред да спомена, че в селото имаше две камери: нашенска и австрийска. Австрийската беше дошла специално за Станда, който е чех, от Прага, отпрашил за Индия с екобус на дървени въглища. Станда нарича пътуването си до Индия метафора на познанието за себе си чрез познанието за света. Или обратното – тъй и не стана ясно. Ще видим как се е развила метафората му през март догодина, когато си обещахме да се срещнем и да предприемем заедно едно пътуване из България по местата, които аз ще му покажа. Но дотогава има време да изтече.

На дървени въглища ли казах по-горе? Майтап, бе! - бусът работи с изгоряло растително олио вместо бензин и Станда го зарежда по ресторантите.

В Бела Речка беше и Мира, доброволка, наше момиче българче, дошло чак от Малта да помага на кака си Диана, защото хубавите работи без помощ не стават.

Бяха и разни други хора – преводачи ли не щеш, издатели, журналисти, фотографи, среднощни стрелци, ноторични фиркачи.... – изобщо пъстра компания, каквато впрочем е и самата Диана: пъстра и пърхава като крилете на нощна пеперуда.

И аз съм тук, след като от четири години не съм бил на това място, хем да взема участие в развихрилия се край огъня "концептуален" разговор за изкуството, хората, приятелството, партньорството и как в един момент всичко отива по дяволите.

Наблюдавам и записвам за идните поколения: да знаят каква лична мома е била Диана и как е построила едно параклисче, и камбана е турнала отгоре, на мястото на старата, дето я бил откраднал един циганин от долното село преди десетина години, ама дали е бил той или други, точно не се знае. Това, което се знае е, че циганинът го вкарали в кауша, лежал там каквото лежал, докато един ден го намерили да виси. Дали сам се е обесил или са му помогнали, не е ясно. Според майката момчето й е убито от полицаите с удар зад главата, а сетне са го „самообесили”. Мрачна история, каквито са повечето истории, свързани с българското правораздаване и циганското население.

И как се появила една ербап жена, как хванала коча за рогата (понеже в селото нямало бик) и направила проект, и го нарекла „Игра на стъклени перли” по онзи велик роман на Хесе, който взе Нобел през 1946-а, как включила две фондации в играта – полска и английска – и екшънът започнал с българската част на проекта, наречена „Камбаната на Бела Речка”.

Има и още подробности покрай всичкото това, но за тях няма да разпитвам и да разказвам, защото Диана става подозрителна; сигурно е рефлекс от работата й в „Свободна Европа”. Нека припомня: беше такова радио навремето, от което скришом се учехме на свобода и демокрация. (Така и не се научихме, но това е друга тема).

В крайна сметка Горна Бела Речка вече си има камбана в ре-мажор, дето да бие за смърт и за раждане, ако изобщо в селото се ражда нещо друго, освен овчички и козички. Сега остава да се разбере, кой ще я бие тая камбана, щото мераклии за чашката много, но за камбаната - хич.

Какво се случи още ли? В читалището пя хор „Детска китка”, хубаво пяха децата, и диригентката им беше хубава, пловдивчанка; надойдоха бабите на селото, нагиздени, пременени... – да ти е драго да ги гледаш.

И баница имаше. И пита имаше. И манджа от картофки с червено пиперче, и чушки печени с оливийка и оцетец, и кисело млекце по домашному заквасено... Все прости работи, но вкусни, от които с радост похапнах – да са живи и здрави леля Дешка и леля Данка!

Както вече казах, новата камбана е в „ре”, остава да добавя, че тежи 80 кила. Мощна и звучна, правена е от зетя на стария майстор Лазар Велеганов, същият, дето отлял заедно с брат си Иван камбаната на църквата „Света Троица” в Банско.

(Един ден ще кача в блога си нещо специално за Банско и църквата „Света Троица”, зер филм съм правил за това пълно с история градче, когато още мязаше на такова).

Но нали казах в началото, че този разказ ще е повече с картинки, отколкото с думи. Ето:

[caption id="attachment_659" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - трета баба"][/caption] [caption id="attachment_662" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - уъркшоп на леля Дешка и леля Данка"][/caption] [caption id="attachment_663" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - избрано от градината на леля Данка"][/caption] [caption id="attachment_670" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - манджа от картофки с червено пиперче"][/caption] [caption id="attachment_674" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - бяло цвете в градината на леля Данка"][/caption] [caption id="attachment_677" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - друго лелино Данкино цвете"][/caption] [caption id="attachment_679" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - още лелини Данкини цветя"][/caption] [caption id="attachment_680" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - чичо Кирчо, мъжът на леля Данка, който от нищо прави нещо"][/caption] [caption id="attachment_683" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - фен на хор "Детска китка""][/caption] [caption id="attachment_685" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - към бърчинката с камбаната"][/caption] [caption id="attachment_687" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - освещаване; горе някъде е и кметът с глътнатия език"][/caption] [caption id="attachment_689" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - параклисът около 3 среднощ"][/caption] [caption id="attachment_691" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - концептуално за изкуството...; по-едричката фигура е Дианината"][/caption] [caption id="attachment_693" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - Станда отпрашва за Индия"][/caption] [caption id="attachment_695" align="aligncenter" width="450" caption="morningseeker - екобусът на дървени въглища (майтап, бе! - на олио)"][/caption]

]]> http://griboedov.wordpress.com/?p=73 Sun, 09 Mar 2008 14:53:05 +0000 Marfa http://griboedov.bg.wordpress.com/2008/03/09/%d1%81%d1%80%d1%8a%d0%b1%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0/ Днес е Сирни заговезни, ден за прошка. От утре започва дългият седем седмици великденски пост. Та традицията гласи, че днес на трапезата трябва да има баница със сирене и бяла халва. Ето ви, прочие, една баница. Сръбска баница се казва, не знам колко е сръбска, но пък е вкусна. За съжаление не се усетих навреме и сега не разполагам с богат снимков материал към рецептата, та ще трябва да ми се доверите.

Продукти:

•  1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко :)

Това е блогът за ежедневно бърборене. Липсваше ми място за това в мисли+думи и избягах тук. Не, не съм зарязала поетичния вариант, тук е допълнението. Или коментарът под линията.

На мен ми се падна от новогодишната баница като първи късмет "любов", а вторият пък си беше направо "късмет". На отвеян човек като мен какво друго. Материалните неща изтегли останалата част от фамилията.  Не бях сложила "нов блог". Интересно дали щеше да ми се падне на мен?

От утре сме пак на път. Следват снимки и истории, май.

1 пак. бутер тесто (900гр - 2 листа тесто, един за сладките и един за солените)

за сладките:
стафиди (накиснати 10мин. в топла вода да омекнат)
захар

за солените:
200 гр. сирене
2 яйца (единият жълтък за намазване)
3-4 суп. лъж. кисело мляко

от един пакет стават около 30 охлювчета! ако ги сложете в кутия с капак, ще останат мекички.

със стафиди: разстила се тестото и се ръси обилно със захар и стафиди, след това се навива на руло и се реже на кръгчета по 2см. слагат се в леко намаслена тава, на разстояние едно от друго. отгоре отново се поръсват със захар. пече се 20 минути на 200°С.

със сирене: солените се правят по същият начин, само че тестото се намазва със сместа от сирене, яйце и кис. мляко. отгоре се намазва с жълтъка. по желание може да поръсите с подправка или малко кашкавал. (пекох 30 мин. )

днес направих солените, използвах 1 лист от тестото (просто не обичам стафиди). наистина са невероятно вкусни.

PS мисля да ги направя с ябълки и орехи, вместо стафиди. после ще докладвам резултата. :mrgreen:

1 пак. кори (фини Белла или др.)
400гр-500гр сирене
1/2 кофичка кисело мляко
2 яйца
1 майонеза Краси (или др.)
олио

(тези продукти стигат за една мъничка тава 25см диаметър)

разбърквате сиренето и киселото мляко. взимате по 2 листа от корите (накуп), разстилате, мажете с олио и слагате от сместта. навивате на руло, разрязвате рулото на 8 равни части и парчетата слагате плътно обърнати едно до друго в намаслена тава (като охлювчета). така докато свършат корите. разбърквате майонезата с яйцата и заливате баницата. пече се на 220 градуса около 25-30 мин. до зачервяване.

не е тежка от майонезата. просто има по-мек вкус и е лесна за ядене, защото е на хапки.

при мен се получи и стана много вкусна. ммммммм

Моят приятел JohhnyJoint ми даде повод за морални излияния вчера по никое време, така че ще сложа моят коментар от неговия блог:

Значи следната работа... като приказваме за баници разбираме, че трябва да отговарят на следните изискания (ISO9002):

1. Трябва да бъдат прекомерно мазни, така че ако си с нови дънки да трябва да ги переш заради капките (няма спасение от това - част е от Конвенцията с производителите на дрехи)

2. Артикула да се казва "Баница със сирене", но всички сме задължени да не обръщаме внимание на изварата в баницата

3. За да бъде премахнат проблема с излишъка на електроенергията - производителите на баници Ви ги продават с темепратура на тялото (демек баницата) поне 72 градуса по Целзий. Във връзка с някои от точките от Спогодбата със представителите на Електоренергетиката, цената на баницата се качва правопропорционално на цената на тока - всяка седмица цената се вдига с 10 стотинки (беше 30, стана 40, сега е 50 и расте...)

4. И понеже в крайна сметка сме тарикатска държава, която още не е член на Евро съюза - Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да си купувате родна бозица заедно с всяка бройка баница - естествено не обръщаме внимание на цената - и те прозводителите горките трябва да ядат, а от 2007-ма и патент и преустройка трябва да правят.

Няма нищо по-хубаво от една мазна баница и една лайняна боза всяка сутрин в даскало - помага както на отношенито ни към даскалите, така и на отношението ни към всички останали - аз ,следвайки тая система, утре ще застрелям някой даскал и после ще пребия някой съученик с цел обир!

Аре тва беше от мене!
You Rock ™
I Rock®