Невъзможно е! Вече два дена, аха си затворя очите, и в главата ми започват да звънят звънци и чанове, и от всичките ми страни да ме заливат най-различни цветове.
Ефектен дефект от съботното ми посещение в Перник -

град на злото,

което явно се беше струпало тези почивни дни в Перник и чакаше да бъде напъдено от над 6000 кукера/бабугера, които дори си бяха набавили чуждестранно подкрепление в борбата със злите духове и поганци.

Кракът ми не беше стъпвал в Перник, макар да е на няма и тридесет минути от София (стига да няма задръствания). За мен това беше един от двата, заедно с Димитровград, изкуствено създадени в България големи града с умисъл за промишлен просперитет (това не е така и съм писала засрамено опровержение долу в коментарите). Минавайки покрай него съм виждала само много заводи и халета, и стелещ се над тях дим от високи комини. Така че и очакванията ми в съботния ден, малко или много, бяха предопределени от тази сборна картинка.

В Перник пристигнахме в 12 без 15 ч. и останахме до 6 ч. вечерта. Изобщо не усетих как сме изкарали толкова време на открито без да подвием крак. Е, въпреки че времето беше страхотно, приятно и слънчево, в края на деня усетихме, че пръстите на краката ни са позамръзнали, та трябваше да се омитаме.

Града беше залят от хора. Още с влизането започнахаме да забелязваме рейсове с пристигащи кукери, от всички посоки! На централния площад представянето беше започнало. По регламент на площада имаше жури, пред което за по 5-10 минути излизаха групите и пресъздаваха части от кукерските си обичаи, което беше оценявано съгласно регламента на 17-тия международен фестивал на маскарадните игри "Сурва". Групите изчакваха реда си в улицата преди площада, където всеки репетираше преди чаканото цяла година представяне.

Да си кукер не е лесно, т.е. ако си оригинален кукер в моите представи, които включват животински кожи, рога, копита и каквото друго се сетите. След няколко подскока с тежките чанове, мъжете плувват в пот и миризмата на човешко в животински кожи наистина не е приятна. Тук е момента да спомена, че както традицията на патриархалното ни общество повелява,

кукер/бабугер може да бъде само и единствено мъж!
Дори жениските роли в сценките следва да бъдат изигравани от мъже. За съжаление традициите не са това, което бяха и в много вестници, по новините - навсякъде бяха снимани и интервюирани женски кукери.

Друг елемент развалящ леко вкуса на автентичност бяха маскарадните костюми тип "купени от супермаркета", спайдърмени и лекари, женски персонажи облечени с електриковозелени и розови дрехи.

Имаше и много костюми състоящи се от дрехи от платнени лентички и огромни - 1-2-3 метрови маски - украсени с най-различни перушини. По тях тук таме се забелязваха кокоши глави, цели птици, че дори и зайци. Колоритна работа.
Една от най-впечатляващите части във всеки костюм бяха чановете. Песента им се поема от всяка фибра в тялото и оказва почти магическо въздействие върху публиката. Звуците така те оплитат, че изведнъж се оказваш стотина години назад във времето и от дън душа вярваш в нечовешкото естество и способностите на кукерите да гонят злото. Чановете на този човек тежат най-малко 60 килограма, което подложихме на проверка - тежат и повече според нас, а тези хора подскачат с тях.

Чуждестранното присъствие беше също налице. По принцип всяка година Перник е център на кукерски шествия, но на всяка четна фестивала става международен. Присъстваха македонци, словенци, черногорци, сардинци и ирландци - всички с характерните си маскарадни одежди и с много настроение. Словенските кукери приличаха на нашите, черногорците бяха в прежди, а ирландците от слама, никой не отказваше снимки и поздравления.
Наградените вече са обявени на страницата на фестивала. Едни от тях са много симпатичните и игриви кукери от с. Лесичово:

В заключение мога да кажа, че традицията е жива, кукери е имало, има и ще има, и тези малки момченца, които неуморно свиреха на тупана и подскачаха със своите чанове, дълго след като старите се бяха наиграли, са гаранцията за това.