Наверное уже все посмотрели мультик Валл-И. Отличный мультик, отличная история. У меня аж слезы наворачивались в особо трогательные моменты. А то, как роботы общаются, так это вообще класс, неповторимо! Тут столько всего в моей жизни связалось с этим мультиком, что аж не описать, не рассказать.

И как бы в честь славного анимационного шедевра Пиксаровцев я предлагаю вам, друзья, скачать небольшую песенку оттуда, которая мне особо понравилась.

Michael Crawford - Put On Your Sunday Clothes

качать с рапиды

качать с айфолдера

Приятного прослушивания!

Где? В интернетах

Где? В интернетах

сюжет: Роди е разглезена мишка, която живее в богат дом и има всичко, което пожелае, освен.. приятели. Един ден, когато семейството отива на почивка, в дома се намъква нагъл канален плъх - Сид и по странна случайност, Роди е хвърлен в тоалетната и запратен много под каналите, където открива един цял град с мишки и интереса му е превзет от колоритната Рита..

рецензия: не беше никак лоша продукцията, но напоследък ми дойдоха твърде много филми за мишки, като че ли. Сюжетът малко или много се припокрива с този на "Рататуи", но "Отнесени" не е чак толкова сполучлива. Определено имаше много добри моменти, както и много човечност и емоционалност, мишките бяха озвучавани от Хю Джаксън, Кейт Уинслет, Анди Серкис и прочие. Сценария не бе никак лош, компютърната изработка бе много разнообразна, оригинална - готино попадение беше с картонения Биг Бен в града на мишките. И все пак на места ми доскучаваше, не мога да не призная - превъртах напред, защото като че ли диалозите бяха изсмукани от пръстите, края не ми допадна.. Цялата идея за разлигавения мишок, който после се превръща в героя на деня не ми хареса.. Твърде много клишета имаше, а и хуморът не бе на добро ниво. Почти никъде не се смях, може би само на едно място ми стана забавно. Доста еднотипни филми започнаха да вадят - за плъхове, пчели, мишки, скоро сигурно и за градински охлюв и червей ще измъдрят.. Личи си, че идеите се поизчерпват и значително поувяхват.. Липсват ми колосалните творения на Дисни..

оценка: 4,5/10

Если у нас есть кусок растра, который во чтобы то ни стало надо как то анимировать - можно воспользоваться увлекательной нарезкой персонажа на куски )
Принцип метода достаточно прост.

Имея представление о рельефе анимируемой фигуры, разбиваем растр на несколько клипов, фигурно отсекая лишние части на каждом уровне. Очень неплохо таким способом можно анимировать лица, морды, руки и т.д.

Первый пример наглядно иллюстрирует суть метода.

Главное - не перестараться со смещением верхних слоев - иначе станут видны нежелательные части тела на нижних слоях. Иногда, по необходимости, можно конечно и подкрасить пару тройку пикселей, чтобы заретушировать нежелательные детали на нижних слоях.

Вот еще  пример псевдо-3D-нарезки.

_________
Блог переехал.
Комментарии оставлять здесь.

Na TV paga,

Na TV paga, Cartoon Network e Boomerang apresentam mais novidades para entreter crianças e adolescentes.

O Cartoon traz o desenho inédito Storm Hawks, história de cinco adolescentes aventureiros, a partir do dia 5 de janeiro, às 14 horas. A emissora abre ainda mais um horário para Cinemania em janeiro. O programa vai trazer filmes como Harry Potter e a Câmara Secreta, de segunda a quinta, às 17 e às 22 horas.

O público teen terá uma overdose de Rebelde no Boomerang. A série mexicana terá episódios inéditos de segunda a sexta, às 21 horas, e reprises às 18 horas. Aos domingos, das 20 horas à meia-noite, serão reapresentados os capítulos da semana. As informações são do jornal O Estado de S. Paulo

Много прилича на Sims генератора на герои. Имате богат избор - прически, настройки на очи, цвят на кожата, носове, шапки, очила, дрехи. А най-хубавото е, че можете и да анимирате героя си.

www.meez.com

Ето ме и мен.

Преди:
- Том и Джери
- Розовата пантера
- Мики Маус
- Семейство Флинтстоун
- Костенурките нинджа

Сега, хм...може би дебилните филмчета, излъчвани по Cartoon Network. Коментарът ми е "порно". Е, има си и ставащи :) Досега всички серии на Шрек са ми харесвали, макар и да нямам точен спомен какво ставаше във втория филм - помня само първия и третия. Семейство Симпсън също ми харесва - и като сериалче и като...един филм. Като си говорим за The Simpsons, вижте какво знае Уики по въпроса:
  "„Семейство Симпсън“ (на английски: The Simpsons) е най-дълго просъществувалият американски анимационен сериал, носител на награда Еми, дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия Fox. Сериалът, създаден от Мат Грьонинг, се основава на кратките епизоди, първоначално излъчвани в Шоуто на Трейси Улман (The Tracey Ullman Show). Продуцира се от Gracie Films за Туентиът Сенчъри Фокс. Според някои критици „Семейство Симпсън“ е сред най-добрите телевизионни предавания. През 1998 г. списание „Тайм“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а „ТиВи Гайд“ го класира сред 10-те най-велики предавания на всички времена през 2002 г.Крайно сатирично, шоуто осмива много аспекти на човешкото общество и негови отделни представители, но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата телевизия, като оказва голямо въздействие върху поп-културата след Студената война. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите-пионери, предназначени за възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са озвучавали собствените си пародийни образи в отделни епизоди на сериала."

Освен това:
- има 400 епизода
- средната продължителност на 1 епизод е 20-23 мин

И понеже съм гледала на филмчето като на типична анимация и не съм обръщала внимание на дълбоките му идейни пластове, ми беше интересно да прочета още за тематиката му. Наслаждавайте се:
- Властта, особено упражнена от недостойните, е постоянен прицел на острата сатира в шоуто. Това вероятно разяснява и защо „Семейство Симпсън“ получава силни отрицателни реакции от страна на консерваторите. Тези реакции са получени главно в ранните сезони на шоуто. Почти всеки политик в шоуто е представен в негативна светлина;
- Хоумър е егоцентричен и безотговорен, пълната противоположност на образа на идеалния баща, показван по телевизията през 1950-те, но в края на епизода героят подкрепя семейството си;
- Мардж Симпсън също е типаж от 1950-те, опитва се да упражни контрол, за да компенсира провалите на съпруга си;
- Шефът на полицията в Спрингфилд Кланси Уигъм (озвучен от Хенк Азариа в повлиян от говора на Едуард Робинсън тон) е много пълен, глупав, корумпиран и не се интересува от конституционните права (също така героят наподобява прасе, което е типично сравнение правено от американците за полицай);
- Кметът Куимби - звучи точно като Джон Ф. Кенеди - е корумпиран, разсипник и женкар;
- Сиймор Скинър - звучи точно като Чарлс Куралт - е директорът на спрингфилдското училище, той е нервак, ерген без чувство за хумор, който живее с деспотичната си майка. Има чести спомени от пленяването му от Виетконг и в по-ранните епизоди Скинър неведнъж е свързван с Норман Бейтс от „Психо“ , но по-късно това не е част от неговия образ в сериала;
- Г-жа Една Крабапел е учителката на Барт, която е депресирана, склонна към промискуитет, пуши като комин, нетърпелива и неука, в час изисква тишина и тъмнина заради махмурлука си. Името й (Krabappel) е намек за киселица (crabapple);
- Мо Съслак, собственикът на кръчмата „Мо“ (където Хоумър прекарва повечето от свободното си време) заплашва хората със зареденото си оръжие и прави опит за самоубийство всяка Коледа. Образът му е базиран на комика Рич Хол.
- Преподобният Тимъти Лавджой, пасторът в местната църква, прибързва в преценката си и е поучителен (но само спрямо другите хора), има монотонен глас, който приспива Хоумър по време на неделните проповеди;
- Въпреки че героите по принцип са повече некомпетентни от колкото зли, има и такива, които са наистина садистични - шефът на Хоумър и собственик на ядрената централа в Спрингфилд Монтгомъри Бърнс. Зъл и жесток, той е подкрепен в желанието си да предизвиква терор на жителите в Спрингфилд от доверения му асистент Уейлън Смитърс, който от своя страна таи любовта си към Бърнс.

Още за извънбрачните афери, отношението към расите, шоубизнеса, историята, продуцирането и т.н. ще откриете тук: ЦЪК! Приятно четене!

Grave of the Fireflies
Автор: Роланд

September 21, 1945... that was the night I died

Никак не съм убеден, че мога да напиша адекватно ревю за този филм. Той просто ме... натъжи. И преди ми се е случвало да плача на филм, но никога със сълзи, никога не съм бил толкова разстроен. Докосна ме по много личен и болезнен начин, но не знам дали извън това успя да ми каже нещо. Може би просто не се е опитвал, а може би аз не съм бил достатъчно чувствителен, за да го усетя. Това така или иначе е без никакво значение...
Grave of the Fireflies е драма – може би това е филмът, който най-точно пасва в съзнанието ми на тази дума към днешна дата. В него няма кой знае какво послание, нито "сюжет" като такъв. Започва с края на една дълга и пагубна спирала към абсолютното дъно на съществуването, а после ни показва пътя, по който е стигнала дотам. По един безкрайно жесток към зрителя начин – чрез унищожаването на нещо невинно и безпомощно. Може да се каже, че финалът е ясен още в първите три минути, но това също няма никакво значение.
Историята се развива някъде към края на Втората Световна Война и се базира на книгата Hotari no haka (Grave of the Fireflies) , написана от Акиюки Носака след действително случили се с него събития. Самият той определил написването й като опит да постигне мир с чувството си за вина. В крайморското градче Кобе едно момче на име Сейта (алтер-егото на Носака в книгата) и малката му сестричка Сетсуко губят майка си при една от непрестанните американски бомбардировки, която също така ги оставя и без дом. Първоначално живеят у някаква тяхна леля, но малко по малко отношенията им с нея се обтягат и накрая Сейта решава да се грижат сами за себе си без чужда помощ.
Братът прави всичко по силите си, за да не остава Сетсуко гладна, но в смутното време на войната, под постоянна опасност от бомбардировки, без работа и начин да си набавят прехрана, мизерията постепенно вкопчва пръсти около гърлата на двете деца. И докато малкото и жизнено момиченце малко по малко линее и се стапя, чувствата, които двамата питаят един към друг – безрезервната привързаност и доверие на малката и обичта и всеотдайността на баткото, – както и желанието им въпреки всички несгоди да намират някакво щастие в живота си, всъщност правят от филма едно изключително тежко в чисто емоционален смисъл преживяване. Защото от безпомощната обич и обреченото щастие боли силно.
Истината е, че не знам дали сам по себе си Grave of the Fireflies е чак толкова силен или трогателен, но тъй като аз самият имам малка сестричка, нямаше начин да не го приема някак по... лично, отколкото бих го сторил иначе. Драмата на пропадането, неспособността да се намери пътят за излизане от безизходицата... Може би липсата на воля, а може би просто детската наивност и безпомощност, тъй като самият Сейта не е достатъчно голям, за да се грижи за себе си и Сетсуко, въпреки желанието си да бъде нейна опора. Филмът съумява да създаде усещането за безизходица и мизерия по невероятно истински начин. Може би драмата е пресилена, а може би не е, важното е, че човек може да я почувства истински. Това е драмата не на света, човечеството или дори любовта. Няма героична саможертва (макар че това, което Сейта се опитва да прави заради сестра си, е може би много по-героично от всякакви самовзривявания в прегръдка със смъртоносен извънземен), нито дори враг. Всъщност не, сгреших. Враг има, при това най-страшният и неумолим – реалността.
Това е другото чувство, което Grave of the Fireflies създава без особено да се старае да го натърти. Страховитата реалност, която прегазва слабите, независимо от това дали го заслужават, или не. Хора отвръщат лица и отказват да дадат от храната си дори срещу пари. Други пък дори не съчувстват на малкото босо момиченце, макар и от неразбиращите му очи да ги гледа приближаващата се смърт. А може би именно заради това. Но точно тук идва неумолимостта и най-големият ужас – филмът не обвинява тези хора, нито ти дава възможността да го направиш сам. Ти ги... разбираш. Защото те самите са жертви на същата тази реалност, те самите страдат и са угнетени под ударите на съдбата. И това, че не протягат ръка към онези, които са още по-зле и от тях, не ги прави зли, не ги прави дори слаби. Прави ги просто хора. А докато виждаш това, можеш само да стиснеш юмруци в безсилна мъка и отчаяние... защото Grave of the Fireflies в същността си е една бавна и сигурна смърт.
Филмът е доста агресивен към зрителя и го докосва по може би най-простия, първичен и сигурен начин – като му показва детско страдание. Това е нещо, което в нормални условия ме дразни, защото е твърде лесен и елементарен подход за обиране на зрителския интерес. Някак почти толкова епидермално, колкото е гъделичкането, когато искаш да разсмееш някого. Но по някаква причина Grave of the Fireflies не ме раздразни изобщо, въпреки че ясно отчетох грубата му манипулативност още докато го гледах. Някакси той просто няма за цел да те манипулира, не е подсладен или загладен в мъката, която описва. Не се опитва да ти се хареса, като те разплаче. Той е толкова кротък и тъжен, че имаш чувството, че самият режисьор (Исао Хатаката, дългогодишен колега на Хаяо Миязаки) е страдал, докато го е правел. И не ти създава усещането за дилетант, търсещ евтина драма с елементарни методи за постигането й, а просто човек, който иска да съпреживееш с него една истинска трагедия. За това работи и музиката, която е прекрасна и всяка тема напипва изключително точно емоционалното ти състояние по време на гледане.
Анимацията е изключително реалистична и лишена от всякакви нереални цветове или форми. И така спомага за изграждането на една съвсме истинска история. Но това, което прави филма толкова реален, не е само тематиката му или визията, a и дребните детайли. Мимики, жестове, думи... Образът на Сетсуко е самото съвършенство и не преувеличавам изобщо с тези думи. Тя е 4-годишно момиченце от плът и кръв (дори озвучаващата я Аяно Шираиши по онова време (1988-ма година) е била само на 5). Всяка нейна дума, жест, реакция и изражение са нещо, което съм виждал в реалността, с което самият аз е трябвало да се справям. Толкова истинско пресъздаване на малко дете честно казано никога не съм срещал в анимация. Сейта, макар и по-обикновен, е не по-малко жив и реалистичен герой, чиито действия, тласкани от отчаянието, будят не просто съжаление, а искрена съпричастност. Защото зрителят знае, че не само не би бил по-различен в една подобна реалност, а може би би се справил дори по-зле с живота си. Което всъщност само прави филма по-тъжен.
И накрая светлината на светулките изгасва и те умират. Една мимолетна и слаба звездичка, която изгаря без да остави спомен за себе си, освен в сърцето на невинността, която е на свой ред подвластна на мимолетността. Светлинка, която не е разкрила нищо друго, освен собственото си тъжно съществуване. И малкото й безименно гробче, което никой никога няма да посети.
Защото светулката няма стойност за света...

PS: Надявам се, че някой от вас ще се реши да изгледа този филм. Все пак човекът в крайна сметка е човек и преди всичко има душа, а този филм е лъкът, който свири по нишките на вашата чувсвителност.

PS: Специални благодарности на Johnny Joint затова, че ме открехна към тези шедьоври на киното, които може би щях да подмина от предрасъдаци, ако въобще се бях сблъскал с тях.

Още по темата:

• Страницата със текста на Роланд
  
• Wikipedia
• IMDb
• За филма в Nausicaa.net

You Rock! ™
I Rock! ®