Ето какво мисля аз. Първо, каквото и да си говорим, за мен не е редно млад човек, който може би има и дете, има висше образование и се занимава с една нелека за психиката задача по обучението и възпитанието на група деца — една крайно своенравна и недисциплинирана по природа маса — да взима заплата в размер на, да речем, 280 лв. (имам актуална информация по въпроса от една млада майка, преподавател по математика). Кой каквото ще да казва, но за мен е абсурд ватман на трамвай да взема поне 300 лв. по-голяма заплата (а съм чувал и по-фрапиращи цифри), от човек, който се грижи за нашето дете всеки делничен ден, без ние, лично, да му плащаме за това.

Без да обиждам никого, ама образованието си е един двустранен процес. Знанието не е нещо, което преподавателя налива с кофа в главата на децата. А и прословутия „личен подход”, и прочее често препоръчвани „тактики” за по-качествено преподаване, не са гарант за по-висока успеваемост. Сравнението с образованието „едно време” е съвършено глупаво освен всичко друго. С какво се занимават днешните деца? С какво са се занимавали „едно време”? Днес децата пушат, играят електронни игри, киснат по заведенията, кафетата, дискотеките, правейки са на по-зрели, отколкото са, масово не четат, не са любознателни по въпроси, различни от вълнуващите ги, мързеливи са, нямат желание за работа (дори в свободните летни месеци), все повече разчитат на мама и тати, които пък все повече обслужват подопечните си с всевъзможни глезотии и т.н.

КАК ТОЧНО предлагат уважаемите госпожи и господа, недоволни от качеството на образованието родители, да се накара едно дете да седне и да чете, да се вдълбочи, не само в учебната, но и в странична, често пъти по-ясна и увлекателна литература!?... Как? Как, след като ТЕ, самите родители, не са възпитали у децата си любов към литературата и културата на четенето и любознанието!? Как, като те самите не контролират учебния процес на децата си извън училище!?

Истината е, че мнозинството от учителския апарат все още е съставено от „стари кадри”. Същите хора често са преподавали и преди пет, и преди десет, а някои и преди петнадесет години. Но, видите ли, качеството на образованието сега е спаднало. Ами да се подобри ли? Да се подобри ли, след като от години образованието е последно в таблицата с финансови приоритети на кабинетите? Да се подобри ли, след като дори на чисто инфраструктурно ниво, по отношение даже на материалната си база, образователните институции са окаяни? (За сметка на депутатските возила може би!?...) Да се подобри ли, след като цените ни се изравниха с европейските, ала заплатите дори в частния сектор — не, пък за държавния да не говорим? Да се подобри ли, след като в условията на преход, които през последните 17 години често ни докарваха до положение на оцеляване (макар това да е малко пресилена дума), последното, с което се занимаваха родителите бе възпитанието, културното обогатяване и дисциплиниране на децата? Да се подобри ли, след като отношението към учителя у подрастващите все по-често граничи с вулгарното пренебрежение и дори унижение?

Да се сравнява образованието днес, когато основно занимание в свободното време са игрите и Интренет, с образованието от времето, когато нямаше нито Интернет, нито така развита телевизия, нито компютърни игри и барове на всеки ъгъл, е просто смешно. По-кухо обяснение за системното унижение към учителското съсловие няма. А това унижение далеч не е от вчера и днес. То е от години. Просто сега, когато станахме „европейци”, търпението най-сетне преля чашата.

Така мисля аз.