Да се прави ли БЕБЕШКО ПАРТИ по западен тертип или да слушаме баба и да си правим традиционната ПОГАЧА, 40 дни след раждането на рожбичката?

Sunny, с която дружно бременеем, повдига въпроса и аз, като една модерно мислеща мама, не мога да не се замисля за това. :)

Неизвестно защо у нас не е прието да се прави предварително нищо, свързано с бебето. Спомням си, че когато отидох да раждам първото си дете, макар че всичко беше планирано заради цезаровото сечение, вкъщи нямаше дори една дрънкалка за бебето. Кошарката беше сглобена от таткото и негов приятел нощта преди да ме изпишат от болницата. Всички неща от първа необходимост бяха транспортирани от апартамента на родителите ми в деня, в който се върнах вкъщи с бебе на ръце. Когато се опитвах да повдигна въпрос ЗАЩО, всички казваха, че така трябва. Не било на хубаво докато не се роди бебето и прочие небивалици.

Днес се смея с глас на подобни суеверия, които звучат повече от абсурдно в 21 век. Ако започна да се съобразявам с всичко, което според баба ми НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВЯ, защото съм бременна, би следвало да кръстосам крак върху крак и девет месеца да си държа корема. :)

НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДСТРИГВАМ, защото ако бебето е момче, можело да му отрежа мъжкото достойнство! Виж тии, какво удобно оправдание за недотам надарените мъже. Мъже, захвърлете линийките, спрете с комплексите, майките ви са виновни за всичко! Бременни, ходете като самодиви, за да гарантирате на синовете си голям...авторитет.

НЕ ТРЯБВА ДА ЯМ ГЪБИ, за да не е "отровно" момичето като се роди. И аз се чудя защо на някои представителки на нежния пол езикът им се раздвоява накрая, а то какво било...

НЕ ТРЯБВА ДА ЯМ ОХЛЮВИ, че детето ще е много лигаво. Ехх, а така ги обичам...Как ще издържа толкова време без да похапна слузест тлъст охлюв?! Направо ми се къса сърцето.

НЕ ТРЯБВА ДА ВДИГАМ РЪЦЕ НАВИСОКО ИЛИ ДА ПРОСТИРАМ, защото ще ми е капризно детето. Това ще го прочета на мъжа ми, но съм почти убедена какво ще е неговото заключение: в крайна сметка не е толкова лошо една дама да е по-капризна. :)

АКО БЪДЕЩАТА МАЙКА СЕ РАЗХУБАВИ-МОМЧЕ ЩЕ Е, АКО ПОГРОЗНЕЕ-МОМИЧЕ! Момичето взимало красотата на майка си и тя заприличвала на Чарлийз Терон в "Чудовището". Съвсем сериозно!

ПОЛЪТ НА БЕБЕТО ЗАВИСИ ОТ ФОРМАТА НА КОРЕМА-ако е заострен и е разположен ниско-радвайте се татковци, ще имате наследник. Ако е заоблен и се носи високо-мами, скоро ще връзвате панделки. Ей това, богу, въобще не го разбирам! Това бебе май постоянно си сменя пола, щом в началото е високо горе, пък накрая в последните месеци се смъква ниско долу с намерението скоро да излезе?! Това може да го измисли човек, който хабер си няма от биология и анатомия.

А черешката на тортата беше това, което чух неотдавна от собствената си майка-носът ми бил пораснал, значи ще е момче! Така се ядосах на таз чутовна глупост, че когато се разбра, че чакаме госпожица, не пропуснах да натрия нейния нос, като и припомня какви ми ги беше напляскала.

Суеверия, свързани с бременността и майчинството има още поне сто-двеста! Дали ще решим да им вярваме сляпо или да ги приемаме като част от българския фолклор, зависи изцяло от нас.

Лекарката беше категорична-ще си имаме момиченце, да мислим име! Батко Наско, който водех с мен, за да види бебето, не беше особено впечатлен от неясните очертания на монитора. Под вещите разяснения на лекарката само кимаше и гледаше умно, но по физиономията му разбрах, че не е очаквал да види точно това. :)

Единственото, което успя да разпознае без грешка беше пулсирането на мъничкото сърчице. :)

Всичко с бебка е наред, проявява завидна активност и като една истинска дама, държи винаги да бъде забелязана. :) Вероятно това, че я усещам толкова силно и отривисто се дължи на факта, че плацентата е по задна стена. Долавям много отчетливо всяко едно движение още от 14-15 г.с.

Като изключим ниското кръвно налягане, чувствам се перфектно. Когато много ми прималее, пия айрян със сол и веднага ми просветва. Жегите все още не са ме бутнали, но и аз избягвам да меря улиците в най-топлото време. След по-малко от седмица ще изкъпя за сефте бебка в морето и се надявам да и хареса. Очертават се хубави дни, дано и слънчо да е на наша страна. :)

Промените: Най-общо казано бременея и руменея. Вече съм в 18 гестационна седмица или в средата на четвъртия месец от бременността. Следващите няколко месеца се предполага, че няма да имам проблемите на първия триместър-повръщане, гадене, постоянна умора и световъртеж. Това е времето когато една бременна разцъфтява, кожата се изглажда, косата става здрава и лъскава, енергията и се възвръща. Апетитът се засилва и бъдещата мама трябва да започне да следи теглото си, за да не се окаже, че наддава прекалено бързо. Също така са много важни разходките на чист въздух и леките упражнения, ако не са забранени от лекар. Прекъснах аеробиката, защото е доста интензивна за положението ми, но се опитвам ежедневно да ходя пеш поне 30 минути.

Храната: До момента съм качила 3 килограма, основно на корем. Всички казват, че коремът ми е огромен за месеците в които съм, но споко, не са близнаци. :) Храня се нормално, а не "за двама" както съветват бабите. Хапвам доста плодове и салати, различни варива, риба и макаронени изделия. Месото не ме влече особено, но то и никога не ми е било предпочитана храна. Наблягам повече на млякото, яйцата и различните сирена. Задължително закусвам, най-често филийка пълнозърнест хляб с масло, сирене, мед и прясно изцеден портокалов сок. Понякога си угаждам и с парче баница или козунак с кисело мляко. Като цяло обядът ми създава най-много грижи, защото в селото, където работя е трудно, да не кажа невъзможно да се намери готвено или супа. Срам не срам, нося си от вкъщи. Когато имам работа в града, гледам да обядвам в някоя гостилница или ресторантче. Идеални за целта са Адиса и Гастро Кинг където се предлагат разкошни супи на обяд. Следобед, към 4-5 часа закусвам плод или мляко, а на вечеря ям отново готвено. Когато в яденето има картофи или ориз или паста, не ям хляб. Не спазвам разделно хранене, просто така ми харесва. От сладкото може да ме съблазни единствено шоколад и сладолед. Обикновено купувам един Линд и си го разделяме с Наско.

Беболино вече редовно напомня отвътре за присъствието си къде с леко мравучене, къде със здрави ритници. Нали ми е второ, започнах да го усещам още в началото на четвъртия месец.  Гледан е вече три пъти на ехограф, но все още крие пола си. Другата седмица ще ходя на на редовната ежемесечна консултация и силно се надявам лекарката да успее да види мъж или мома ще си имаме. Измислили сме имена, но засега се пазят в строга тайна. :)

Към този момент единственото нещо, което отчитам като проблем, е честото ходене до тоалетна. Беболино изглежда си мисли, че мехурът ми е  гумено пате и много се забавлява с него. На мен, обаче, не ми е толкова забавно, особено през нощта. :)

Баткото: Наско много се ентусиазира като научи новината. Разправяше на де що види приятели и познати, че ще става батко. След известно време, като се поосъзна, започна малко да ревнува и наскоро споделил с натежало сърце с дядо си , че като се роди бебето, на него никой няма да му обръща внимание. :) Иначе помага с пазарските чанти и не ми дава да се навеждам, ако нещо падне на земята. Ако е на кеф.

Таткото: Има ли смисъл да казвам колко е щастлив и доволен?! И как не, нали той си е свършил работата, сега аз да му мисля. :)