на практика на оставят никаква своя следа онлайн.

33 % са т.нар. “наблюдатели” – които четат блоговове и статии в уеб сайтове.

19 % са наречени “включващи се”, ползват социални мрежи и чат канали.

15% са със статут на “колекционери” – активно систематизират информация чрез бюлетини и RSS абонамент.

Други 19% са с призвание “критици” – личности, които активно коментират по форуми и блогове.

Остава най-малобройната група потребители в интернет пространството.

13% са наречени “създатели” – поддържат страница, блог или качват съдържание в мрежата (например видео в YouTube). 

сп. “Мениджър”, м. Август

Не случайно, се натъквам на множество недоволни коментари от потребителите в глобалната мрежа. Повечето новини са представени като по една и съща щампа. Сякаш екип журналисти скалъпват текст или представяне. Пускат творението си на свобода и в рамките на няколко часа рожбата циркулира във всевъзможни емисии, бюлетини, сайтове и сайтчета.

Няма оригиналност, представяне на различна гледна точка или авторство.

Всичко е на принципа “copy” / “paste”.

То, така е по-бързо, по-ефективно… по-лесно.

Иначе има глад и търсене за различното . Затова е огромна популярността на някои блогове, портали и медии. Те са се превърнали в институция. Защото изготвят анализи, създават коментари предизвикават дискусии и творят рубрики “извън рамките”.

Смятам, че българите сме схватлив народ. Хора със собствено мнение и способни да намираме решение в нестандартни ситуации.

Толкова ми се иска да има повече “съдатели” и по-малко консуматори.

Да оставяме не само дигитална следа, но и положителна следа.

Защото стремежът към творчество и креативност е заложен в хората “свише”.

Така сме създадени от Бога. 

Снимка: stock.xchng

В интерес на истината ми е доста трудно да пиша за този човек. Просто не знам от къде да започна. Но да предположим, че знам и да ви запозная накратко с биографията му: Карл Май е роден на 25 февруари 1842 година в малкото градче Ернсттал, кралство Саксония. Той е петото от общо четиринадесет деца в семейството на беден тъкач. Девет от братята и сестрите му умират още в ранна детска възраст, а самият Карл губи временно зрението си поради недохранване. По образование е учител, но практикува професията си едва няколко години, преди да бъде вкаран в затвора през 1863 година. През следващите няколко години нерядко има проблеми с властите, най-често заради дребни кражби и мошеничество. Някой изследователи смятат, че е страдал от Pseudologia fantastica, или „фантастична псевдология” – несъзнателна лъжа. Започва да пише именно в затвора, но едва през 1875, докато работи като редактор в Дрезден, публикува първата си история. Наистина сериозен успех постига през 1892, когато от печат излиза първият том на романът „Винету”. Автор е на повече от 80 тома романи, разкази, поеми и пътеписи. Умира на 30 март 1912 в Радебойл, Германия.

Може би най-специфичният белег, отличаващ литературния стил на Карл Maй, е това, че почти винаги пише в първо лице. Това оставя впечатлението, че той е самият герой. А говорейки за герои – най-известните му персонажи са Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд) и неговият кръвен брат, вождът на индианското племе мескалеро апачи – Винету. Май има десетки книги, описващи приключенията на тези двамата, като в тях се появяват и десетки второстепенни герои, които са не по-малко култови.Характерен за „добрите” герои на Карл Май е откровено комичният им външен вид. Също така повечето от тях са немци (какъв патриотизъм, нали?). Те, по правило се борят с неправдите на лошите янки.Точно като в екшън филм от осемдесетте години на миналия век, само че с обърнати роли. Тези факти обаче не бива да ви оставят с впечатлението, че творчеството му е комедийно, или по-лошо – повърхностно. Напротив, абсолютно всички негови творби се отличават с ясно посочване на конкретни проблеми – робството, мъченията и несправедливостите, на които е подложена индианската раса и още много други.

Карл Май често използва книгите си, за да изкаже разбиранията си за християнството като нещо добро – героят му често води спорове на религиозна тема, както с атеистите в Америка, така и с мюсюлманите в Ориента. В третия том на „Винету” самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си.

Горният абзац ми напомни, че досега говорех само за „индианския цикъл”, ако мога така да се изразя, книги на Карл Май. Той обаче пише и доста за други места, като например Ориента. Всъщност никъде в книгите му не се споменава, че героят му от романите за Дивия Запад – Олд Шетърхенд, и пътешественикът из Арабските страни – Кара бен Немзи (букв. Карл от Германия) са един и същи човек. Но приключенията на Олд Шетърхенд често се случват през определен период от време, между който той казва, че е пътувал из арабските страни. Също така истинското име на г-н Шетърхенд е Карл ( в началото на „Винету І” , където е и „дебютът” му, американците го наричат „Чарли”, което е английската версия на Карл, а Поразяващата ръка често изтъква принадлежността си към немската нация). Също така, точно както американския си „колега”, „Карл от Германия” също има „поразяващ юмрук”. Най-известните книги за Кара бен Немзи и спътникът му Хаджи Халев Омар са : „ Из дебрите на Балкана”, „През дивия Кюргизтан”, „От Багдат до Истанбул” и още доста.

Интересен факт е, че самият Карл Май е описвал Америка и Ориента без да ги е посещавал - едва през 1899 - 1900 г. той пътува из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра. В САЩ отива през 1908 г. Всъщност след това посещение пише и последната си книга – „Наследниците на Винету”, в която вече възрастният Олд Шетърхенд, заедно със съпругата си отиват на поклонение над гроба на Винету.

Ако досега не ви е попадало нищо на този немски гений, моля ви – поправете грешката. Ако не вярвате на мен, то поне се доверете на вкуса на други гении, каквито са Херман Хесе, Карл Либкнехт и самият Алберт Айнщайн. Носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер споделя: "Ако бях успяла да напиша поне една книга като неговите, щях да постигна значително повече!". Така че, какво чакате, отидете в най-близката библиотека и се запознайте с Олд Шетърхенд, Винету, Детелиновия Лист, Леля Дрол, Блъди Фокс и още много, много други!

В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."

В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."

В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли "Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"

:) :) :)

Когато се опитах да споделя хрумването си с Енея, тя ме отряза: "Аха, като ".........." (онези лошите, които излъгаха маса народ, че ще получат хонорари) и дори не ме изслуша докрай. Затова бързам да започна с най-важното - не обещавам и няма да плащам никакви хонорари. Мотивацията ти да разкажеш своята история ще бъде същата като мотивацията ти да пишеш в блога си или пък да споделяш пред приятели любопитни неща от ежедневието. Само дето аудиторията е малко по-глобална. Изискванията, ако въобще може да се говори за някакви изисквания, са три: 1) да си българин, 2) да знаеш английски и 3) да имаш интересна история за разказване. Колкото по-кратка, толкова по-добре. Нивото на инглиша изобщо не бива да те притеснява. Аз лично се справям добре с езика, но допускам чудовищни грешки поради чист мързел. Работил съм дълги години с чужденци и съм забелязал, че те така или иначе ме разбират. Защо трябва да се напъвам? Съдържанието е по-важно от формата.

И така, за какво става въпрос? Реших да създам нов блог, който да показва живота в България от българска гледна точка. Знам, че има инсайдър' с гайд и лонли планет, но не е същото. Един разказ за живота в Рио, например, би ми бил доста по-интересен, ако е написан от Фернандо, който живее в "Града на Бога", извън популярния образ на Бразилия като туристическа дестинация. При това на достъпен за всички език.

Този блог няма да се занимава с туризъм, политика или бизнес, нито пък ще се опитва да продава недвижими имоти на чужденци. Той ще бъде изцяло съсредоточен върху историите от живота, които са шокиращи, интересни или впечатляващи заради факта, че са български. Мога и сам да се захвана със съдържанието, но личната ми гледна точка е ограничена и изчерпаема. Омръзнало ми е от солови изпълнения, пък и не разполагам с достатъчно време. Сигурен съм, че има хора, които изобилстват от сюжети, описващи парадоксалния живот в България. Това в особено голяма степен важи за българите, които са живяли (продължават да живеят) в чужбина. Те познават и двете страни на барикадата, имат база за сравнение и могат да бъдат още по-провокативни.

По време на блогкампа споделих набързо идеята с Ани, Петя, Лонганлон, Майк Рам и още няколко човека, които видимо проявиха интерес, но ще ги разбера, ако са го направили само от учтивост. Важен е ентусиазмът и още по-важно е да имаш интересна история за разказване. Блогът е уникален по рода си, защото колкото и да търсих, подобен не намерих. Така че имаме възможността да бъдем пионери :) Знам, че ниското самомнение за езиковата култура на доста хора ще ги спре, но нека това да не ви бъде критерий. Вижте каква статия на маймунски английски съм написал аз и взимайте пример от мен. Както казах, по-важна е историята. А истории има много. Като започнеш от разговорите с таксиметровия шофьор и стигнеш до баба си, която вари компоти на село. Всичко това ще бъде безкрайно интересно за хората от други култури. Ето още една чудесна възможност да се изложим пред чужденците :)

Потенциалната аудитория на блога е практически неизчерпаема. Тя включва всички чужденци, които са чували за България, идвали са в България, интересуват се от България или направо си купуват къщи в България, плюс всички англоговорящи българи по света и у нас. Към тях трябва да прибавим и случайните, кесещи пред компютъра офис служители, които в благодарение на този блог ще преоткрият България. Говорим за стотици милиони души от цял свят. И не се съмнявам, че има какво да им разкажем. Така че историите ви ще бъдат чути. Ако пък един ден направим този блог хипер-мега-ултра популярен и успеем да спечелим няколко цента от него, ще ги изпием заедно. Но нека това да не ви е мотивацията сега. Мотивацията да искаш да разкажеш, да можеш да разкажеш и да имаш какво да разкажеш е най-чистата и най-честната отправна точка в света.

Ако по някакъв начин съм успял да те заинтригувам, изпрати ми текст, който те описва в две изречения, някаква снимка, линк към блога / сайта ти (ако имаш такъв) и история на тема: Living in Bulgaria from a Bulgarian Point of View. Гледай да не е прекалено дълга, че станахме 21 век и хората (включително и ти) вече нямат време за разточителни истории. Ползвай линка "Обратна връзка" горе, в дясно. И нека се позабавляваме заедно!

P.S

Ще се радвам ако технически по-грамотни хора от мен, пожелали да станат съавтори в проекта (а и не само), помогнат да го направим малко по-търпим откъм функционалност и дизайн след време.

Тихомир Димитров

Няма да откажа и ваши идеи. Книги, които трябва да бъдат прочетени.

1. "Майсторът и Маргарита" - Михаил Булгаков
2. "Параграф 22" - Джоузеф Хелър
3. "Граф Монте Кристо" - Александър Дюма
4. "Тримата мускетари" - Александър Дюма
5. "Замъкът" - Кафка
6. "Тъй рече Заратустра" - Ницше
7. "Бай Ганьо" - Алеко Константинов
8. "Махалото на Фуко" - Умберто Еко
9. "Размисли" - Ницше
10. "На изток от Рая" - Джон Стайнбек
11. "Нежна е нощта" - Ф. Скот Фицджералд
12. "451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри
12. "1984", "Животинската ферма" - Джордж Оруел
13. "Пътеводител на Галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс
14. Удхаус (не мога да конкретизирам книга)
15. "Записки от подземието" - Фьодор Достоевски
16. "Името на Розата" - Умберто Еко
17. "Сняг” - Памук
18. Книгите на Пратчет, но да се четат от пораснали хора. (разумно)
19. "Синухе Египтянина" - Мика Валтари
20. "Сто години самота" - Габриел Маркес
21. "Любов по време на холера" - Габриел Маркес
22. "Хазарски речник" - Милорад Павич
23. "За мишките и хората" - Джон Стайнбек
24. "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз
25. Бих препоръчал също и “Правописен речник на българския език (разумно предложение на Панев ;) )
26. "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - Робърт Пърсиг
27. "Алексис Зорбас" - Никос Казандзакис
28. "Тенекиеният барабан" - Гюнтер Грас
29. "Животът е пред теб" - Мариус
30. "Голгота" - Чингиз Айтматов
31. "Отбой в полунощ" - Уилям Уортън
32. "Задочни репортажи за България" - Героги Марков
33. "Сътворението" - Пепа Николова
34. "Странник в странна страна" - Робърт Хайнлайн
35. "Без лого" - Наоми Клайн
36. "Архипелаг ГУЛАГ" - Александър Солженицин
37. "Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси
38. "Пипи дългото чорапче” - Астрид Линдгрен
39. "На западния фронт нищо ново" - Ерих Ремарк
40. "Нощ в Лисабон" - Ерих Ремарк
41. "По-кратка история на времето" - Хокинг
42. разказите на О’Хенри
43. "Соларис", "Кибериада", "Summa Technologiae" - Станислав Лем
44. "Улица “Консервна" - Джон Стайнбек
45. "Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий
46. "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" - Ярослав Хашек
47. "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин" -Владимир Войнович
48. "Януари" - Радичков
49. "Момо" - Михаел Енде
50. "Приказки по телефона" - Джани Родари
51. "Малкия Принц" - Антоан Дьо Сент-Екзюпери
52. "Животът - начин на употреба" - Жорж Перек
53. "История на вечността" - Хорхе Борхес
54. "Един последен поглед" - Джейм Олдридж
55. "Truismes" - Marie Darrieussecq
56. "Мечо Пух" - А. Милн
57. "Алиса" - Луис Карол
58. "Едно" - Ричард Бах
59. "Човекът, който се смее" - Виктор Юго
60. "Чужденецът", "Чумата" - Албер Камю
61. "Естествен роман"- Георги Господинов
62. "Основни форми на страх" - Фриц Риман
63. "To", "За писането. Mемоарите на занаята" - Стивън Кинг
64. "Небесните господари" (трилогия) - Джон Броснан
65. "Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд.

Вие кои бихте препоръчали?

П.П. Взе да става сложно. Аз исках да направим списък с книги, които не са за подрастващи, а просто хубави книги. Вярно Линдгрен, Пушкин... боже, има толкова много. Но идеята ми беше ... синтезирано. :)
П.П. 2 Авторите - добавени.

"Знам, че и най - сложният компютър в света не притежава мозък, сложен като този на мравката. Наистина, бихме могли да си кажем същото и за много от нашите близки, но все пак ни се налага да ги изтърпим на сватбени тържества или по други специални поводи."

"Вярно е, че науката ни показа как да пастьоризираме сиренето. Вярно е също така, че твоа може да бъде много забавно в смесена компания - но какво да кажем за водородната бомба? Виждали ли сте някога какво става, когато едно от тези неща случайно панте от бюрото?"

"Нокога преди порнографията не е била така широкоразпространена. А всички онези филми, които са така лошо осветени?"

"Знаменито средство за повръщане"

"... звучащи, като тибетската книга на мъртвите."

"В началото мислех, че се шегувя, но напрегнатото му държане и дивият поглед показаха твърдата му привързаност към тази идея."

За да постигне невъзможното човек трябва да опита абсурдното.

Такава е природата на жениете - да не ни обичат, когато ги обичаме, и да ни обичат, когато не ги обичаме.

Любовта при повечето млади мъже е плътско желание и с неговото удовлетворяване идва и краят й.

Истинската доблест е между малодушието и безразъдството.

Най - трудната роля в комедията е тази на шута и тя не трябва да се играе от глупак.

Не е разумно да се говори за въже в къщата на обесения.

Животът е незначително, краткотрайно и преоходно явление в затънтен ъгъл на вселената и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям шум, освен ако не си лично заинтересован.

Вселената може би наистина има цел, но нищо не загатва тази цел да съвпада с нашите.

Не съм готов да умра за убежденията си, защото може да не съм прав.

Животът е съревнование да влезеш в групата на престъпниците, а не на жертвите.

Хората се раждат невежи, а не глупави. Глупостта идва с образованието.

Много хора са готови да умрат, вместо да се замислят; и в действителност точно това правят.

Аристотел твърдял, че жените имат по - малко зъби и макар на два пъти да е бил женен, така и не му е хрумвало да провери това сам.

Работата се дели на два типа: в първия променяш положението на материята, а във втория казваш на някой друг да го направи.

Най - голямото удоволствие след това да се забавляваме е удоволствието да пречим на другите да се забавляват.

Войната не решава кой е прав, а само кой е останал.

Основната разлика между нещо, което може да се счупи и нещо, което не би могло да се счупи е тази, че когато се счупи, нещото което не може да се счупи в повечето случаи то не би могло и да се поправи.

Ако някой се мисли за таралеж, просто му дай огледало и няколко снимки на таралеж и го остави сам да си преценява.

Хората винаги са смятали, че са много по - интелигентни от делфините, защото са постигнали много повече неща, като: колелото, София, войните и т.н., докато делфините само се плацикат във водата и се забавляват. Од друга страна делфините винаги са смятали, че са много по - интелигентни от хората точно по същите причини.

Ако наоколо има някой по - важен от моето его, искам той да бъде заловен и разстрелян.

Това момиче беше една от най - невежите и неинтелигентни форми на живот, на които, за мое дълбоко неудоволствие, непрекъснато се натъквам, колкото и да се опитвам да я избягвам.

Котката е неунищожимо създание, което природата ни е дала за ритане, когато нещата в семейството не вървят.

Омразата е спраедливо чувство, което имаш право да изпитваш при вида на чуждото превъзходство.

Мумията е египетски артефакт, който се среща в музеите и служи за задоволяване на просташкото любопитство.

Глаголът "говоря" означава: извършвам нещо неблагоразумно, без причина, просто по импулс и без никаква цел.

Длъжникът е човек, към който кредиторът проявява най - жив интерес.

Барутът е цивилизовано средство за уреждане на спорове, които могат да станат неприятни, ако не бъдат разрешени навреме.

Бесилката е площадка за изпълнение на средновековна драма, тип миракъл, от която главното действащо лице бива отнесено към небето.

Враждебност: натрапчиво специфично чуство за пренаселеност.