• Контролите нямат право да искатат лични карти (освен ако не са с полицай).
• Контролите нямат право да пишат фишове и актове
• СKГТ няма право да изписва лични данни на картите за преференциално пътуване.
• СKГТ няма право да преустановява издаването на карти за преференциално пътуване при недостиг на средства

Коментар:
Всъщност това не е нищо ново, защото контрольорите никога не са имали право да искат лични карти и да пишат актове - в крайна сметка те са обикновени служители от обикновено търговско дружество.

Какво значи тази наредба всъщност:
-Билети и карти
-Нямам
-Що нямаш бе момче... 7 лева ти е глобата.
-Няма да ти дам 7 лева.
-Иначе фиша ти е 10 лева а акта - 70.
-Нямаш право да пишеш фишове и актове.
-Слизай с мен - на следващата спирка ни чакат полицаите, да видим дали не мога.
-Не можеш, а и на следващата спирка няма полицай... пък и без това тук слизам.

Не е добра идея да се възползвате безпринципно по няколко причини:

• Добре е да си плащаме за услугите, които изполваме дори и да имаме законова вратичка да не го правим
• Контрольорите винаги могат просто да ви набият
• Продължава да има опасност контролите да са с полицаи.

Друго, което трябва да знаете за контролъорите:

• Трябва да имат служебен документ за самоличност, който да показват на всеки пътник
• Нямат право да ви докосват - не е ясно как става това "заставяне" на пътниците да слязат, но със сигурност не трябва да е чрез физически контакт.
• Нямат право да ви задържат на спирката - дори и да е под предлог, че трябва да се чака полиция.

Няколко лъжи, които често използват контролите (освен, че могат да пишат фишове и актове):

• "Зад нас има полицейска кола", "на следващата спирка има полицаи", "в рейса има цивилен полизай" - няма такава практика на контролите и полицията.
• "Картата ти е изтекла преди 3 дни, сега ще те глобим както за днес, така и за предните дни"лютно нелогично. Тези 3 дни може да не си пътувал, а и да си, те няма как да знаят това. Единственото, нещо, което могат да направят е да отнемат изтеклата карта.
• "Взимам ти изтеклата карта и на нейна база ще ти напиша акт" - няма как на база изтекла карта да се пишат фишове и актове.

Други неща, които можете (обикновено неуспешно) при разговор с контрола:

• Шофьорът няма билети, а е длъжен да има - затова и аз нямам билет.
• Шофьорът на отвори първата врата, а в наредбата пише, че пътник без билет трябва да влезе през първата врата и да си закупи такъв от водача - ако първата врата е затворена, няма как да се влезе през нея.
• Най-близкия апарат за самотаксуване е счупен - Вариант 1: Не мога да си продупча билета с най-близкия перфоратор, защото е счупен, а няма да търся здрав в целия рейс; Вариант 2: Най-близкия перфоратор е счупен, а в наредбата пише да използваме именно него; Вариант 3 - Продупчих си билета на този перфоратор - просто комбинацията му е от нула дупки (ха-ха).
• Рейсът, закъсня с Х минути - защо в нередовен рейс да има редовни пътници.

Не е добра идея да се възползвате безпринципно по няколко причини:

• Добре е да си плащаме за услугите, които изполваме дори и да имаме законова вратичка да не го правим
• Контрольорите винаги могат просто да ви набият
• Продължава да има опасност контролите да са с полицаи.

Няколко мита за градския транспорт, които не можете да използвате като довод:

• Имам време една спирка за да си продупча билет - а аз се качих от предишната
• Днес вече ме глобиха и имам право да се возя цял ден без да дупча билет
• Градския транспорт е безплатен - аз никога не съм плащал за да се возя :)

Източникът на тази статия е http://zakoni.blogspot.com/

Тръгнахме точно в полунощ от Бургас, с автобус на Юнион Ивкони. Фактът, че се возех в един автобус с един изключително противен ми човек, е без значение за сюжета. Важното е, че климатикът беше на нормална температура. Стюрдесата ни даде вода (студена) и на брат ми му подари портокалов сок ("Включен е в цената на билета" каза с усмивка тя). Dа ти подарят вода в автобуса е все янкакъв знак за цивилизованост, тъй чужда на нашата действителност. Майка и малкия седяха пред мен, пък аз седях до някакъв симпатяга, дето слушаше "Feuer frei" от големи слушалки. Обаче аз реших да се простра накрая на автобуса с надежда да поспа (пък и беше празно). Само че след Пловдив, автобуса се претъпка и се върнах при моя съсед. Промърморих нещо поздравително, а той каза "Няма нищо, между другото велика чанта" и посочи чантата ми на "Death note". "И анимето е велико" - добави. Аз паднах. Сериозно. Седях до човек, който е гледал "Death note"!!! Следващите 2 часа не млъкнахме. Говорихме за какво ли не. Научих най-различни неща, като например, че единствените хубави вагони на бдж (ония немските) били само по линията Димитровград - Първомай, че Найтуиш са пяли в София през март (за което все още се съмнявам адски жестоко, защото никъде не мога да открия такава информация), че човекът до мен е превел цялата манга на "Shaman king" и т.н. и т.н. Изобщо, изненадваща и приятна среща, насред нищото.

Пристигнахме рано-рано в Софията и по най-шантавия начин се преносехме на Централна Автогара. Представете си майка - голям сак - дъщеря - малък сак- деветгодипен хлапак (тиретата си ги представете като ръчички). Забавно. Кой идиот е сложил въртяща се врата на входовете, не знам, но ако ми падне ще го накълцам. Взехме билети и аз май спах, май носих някакви кафета, не знам, помня само, че противният човек беше срещу мен и не ми пукаше. Ииик, и с брат ми снимахме изгрева, как забравих. На ви най-яката снимка от там:

8.30 Автобус на Юнион Ивкони до Гоце Делчев. Стюардът ни посреща с "Багажниците не работят. Сложете си багажа вътре. Билетите после ще ги гледам. Айде качвайте се, айде бе". Няма вода, няма сок. Само неудобни седалки и климатик на някаква арктическа температура. Аз заспивам, схващам се. Нещо съм се будила и съм викала на стюарда, да, възможно е, но не помня.

Наобратно също не беше приказка. Не успях да спя през нощта, но в 6:20 бях репичка. Автобусът на някаква гоцеделчевска фирма беше приличен. Освен климатик и телевизор си имаше Леля Справки, която упътваше всеки как да се оправи из Софията. Филмът, който пуснаха, беш еинтересен - "Куини", ако ви говори нещо, макар че ме съмнява. Уви, не го догледахме, защоти пристигнахме в Анкх-Морпорк и се забихме в едни задръствания. Видях кола на тамошната чистота и на предното стъкло имаше плюшени мечета. Да се смееш ли или да мълчиш? По план в 10:10 трябваше да сме на централна, всъщност стигнахме в 11 без 15. Едва взехме билети за автобуса в 11 и минахме през тоалетната и айде пак в хладилната камера.

"7 човека" - каза брат ми. Аз се разположих на задната седалка, с цел в крайна сметка да спя. Пуснаха "Индиана Джоунс 4" и на малък екран филмът е още по-глупав. Вратът и гърбът ми станах на кристални кокали от болка. Шофьорът пушеше и говореше по мобилния си. Стюардесата не млъкна. Почивката беше чак на Нова Загора. Не разбирам, защо винаги спират на това място. Там просто е тясно, има мухи и мирише на конски тор.

И все пак, дойде мигът, в който спрях да се оплаквам, да се разтривам и да гледам лошо - мигът, в който видях комините на Нефтохим. И аз, като Таралежков, усетих как свалям противогаза и вдишвам чист роден бургаски въздух.

Боже мой, если вылечат её ноги, то гепарду явно не суждено оставаться самым быстрым млекопитающим на Земле.

"Қазақ десең өзіңе тиеді. Неге қызға қол көтересің? Қайдан ғана бағаны көтердіңдер? Қабырғадағы газеттің көшірмесі қандай дәлел? Ештеңе естігеніміз жоқ т.с.с"

дауыстар тұс-тұстан шығады. Дүрлігіп кеткен.

Түсінгенім, студент қыз автобус бағасының бүгіннен бастап 50 теңгеге қымбаттағанына келіспей, ақша төлеуден бас тартса керек. (Студенттерге грант болса ғана жарты пайыз жеңілдік сақаталады. Бұл туралы жаңаеуразияда жазып едім. Бірақ блогосферада Айкодан басқа ешкім үн қатпаған еді) Содан төбелес шыққан. Барлық автобуста осындай ахуалды байқауға болады. Кейбіреулер үлкен әріптермен: "50 теңге" деп жазып қойған.

Кейбір жолаушылар да түсінбейді-ау. Кондукторды ұрғаннан ештеңе өзгермейді ғой. Олар да орындаушылар. "Біз енді қайтейік. Кешке план тапсыру керекпіз. 25 мың теңге. Жетпесе, қалтамыздан төлейміз бе?" - деп ақталып жатыр. Бір апай ақыры түсінді-ау деймін: "Бұлардың кінәсі жоқ. Бағаның өсіріп отырған бұлар емес", - деп аялдамасынан шығып кетті. Инфляцияның зардабын кондукторлар да халықпен бірдей тең көріп отыр. Мәселенің түбімен күресу керек, күресетін болса. Кондукторды соққыға жыққанан не өзгерер. Азар болса, бір рет 20 теңге төлерміз...

Студенттерді де түсінуге болады. Аз ғана ақшасын қырқып жеп отыр. Оның үстіне бұл жаңалықты жазға салым енгізіп отырғандарын көрмейсің бе? Күзде, оқу жылының басында болса, қалалық мәслихат қарсылыққа тап болар ма еді... Бара-бара бұл баға бізі қайда апарар екен, ә?

Автобус №79 на градския транспорт е ударил момичето на кръстовището на булевардите "Дондуков" и "Васил Левски".

То е загинало на място. Тялото му все още е на улицата и е покрито. От Спешна помощ предполагат, че причината за мигновената й смърт е тежка черепно-мозъчна травма.

Шофьорът на автобуса е в шок. Все още не е ясна самоличността на момичето, видимо изглежда, че е на възраст между 20 - 25 години.

На мястото на трагичния инцидент има линейка и екип на полицията, разпитващи хората, които са пътували в злощастния автобус.

Според очевидци превозното средство се е движило на зелен светофар и вероятно момичето се е подхлъзнало и е паднало под едната гума на автобуса.

Борислав Стефанов от "Линеен контрол - Автотранспорт" към Столична компания за градски транспорт уточни, че последствията за шофьора ще бъдат решени от съда и прокуратурата, предава агенция Фокус.

Според него ще има наказание със сигурност, но не може да се каже дали то ще е затвор.

А сега си представете, че ви се налага да пътувате на 2500 километра разстояние и имате избор между автобус и самолет. С автобус времето за пътуване е 40 часа, а със самолет - 2 часа. В първия случай се налага да прекосите цяла Европа и да прекарате две нощи в седнало положение. Във втория - половин тон въглероден двуокис ще ви тежи на съвестта....

А личния пример?...

ДОБРЕ ДОШЛИ В СОФИЙСКИ ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

„Кой не е чакал автобуса, кой не е питал за него?" Мисля си това, докато чакам това социализиращо средство да ме прибере от спирката. Българската спирка- място, на което можем да четем афишите за кино, коя певица къде ще се изяви, да гледаме измъчените физиономии на актьорите от театъра и ако това не ни стигне- прибягваме към странична литература / некролози /. Можем да заговорим мадама, да чоплим семки, да питаме за часа, дори да се облекчиш с някоя прегладняла жрица.

Возилото пристигна. Качвам се до шьофьора. Як гьобек, мирис на чорапи и евтини цигари. На следващата спирка се качва контрола. Естествено, че нямам билет, защото е късно. Контролните органи обаче са три вида и ти имаш варианти за реакция.

1- известни са като „народни хора"- взимат, колкото им дадеш.

2- с бабаитски прийом те заставят да платиш.

3- обикновено са над 60г. Четат морал с добре познатия мит за добрите хора от миналото. Обясняват ти, че съсипваш икономиката и те с разширените си вени се опитват да догонват авантаджийските изчадия на новото време.

Слизам и се отправям към такси за да мога да допълня впечатленията си. Този вид транспорт се ползва само в спешен случай. Белязани са прозвището БАКШИШ. Това са хората, които все не са спали, не са яли, но най-много от всички са ебали. При отварянето на вратата, очакват лек поклон и изречението „Извинявайте, може ли да ....". Ако си от женски род, сканират интимните ти части и ако са набъбнали ти се предлага удобно и приятно пътуване. Все пак съм срещал и готини измежду тях. В този случай вземете им мобилния номер и се возете само с тях.

Минава кална маршрутка- хитът на обществения транспорт и същевременно най- псувания обект на платното, заради сервитьорските маневри. Отвън понякога са прилични, ако са облепени с реклами. Но отвътре винаги са вмирисани. Спират дори и ако се размахаш от радост.

Дойде ред и на трамвая- често споменаван като отличителен белег на столицата за разлика от провинцията. А всъщност това е средството, за което чакаш най-много и пристигаш най-бавно. Повечето машини са от времето, от което се измисли песен за тях. Купове железария, много студени, с пет пъти по- малко седящи места отколкото правостоящи. Издават звук, подобен на този от тенекеджийски цех.

За метрото може да се говори най- положително. Бързо е, станциите са приятни. Остава само да дочакаме да опаше цялата столица, и тогава можем да забравим дори за личен автомобил.

Виж подобен материал в рубриката КОМЕНТАРИ- ДИАГНОЗА: ШОФЬОР

Виктор ПЕНКОВ

В списке значатся 37 человек:

Баранова Ольга Владимировна, 17.07.1983, Ачинск;

Барлит Алексей Владимирович, 1974, Нижний Новгород;

Вагапов Родион Рафикович, 16.01.1970, Тольятти;

Владыкина Олеся Юрьевна, 14.02.1988, Москва;

Волчкова Светлана Анатольевна, 29.04.1961, Чита;

Гундина Любовь Ивановна, 1956, Южно-Сахалинск;

Девятярова Арина Юрьевна, 1979, Новосибирск;

Егорова Татьяна Николаевна, Новосибирск;

Жигайлов Евгений Валерьевич, Химки Московской обл.;

Кардаш Таскира Гаяновна, 24.05.1951, Чита;

Киселёв Николай Сергеевич, 16.07.1984, Хабаровск;

Киселёва Елена Александровна, 14.06.1986, Комсомольск-на-Амуре;

Клюева Людмила Валерьевна, 10.07.1983, Красноярск;

Клюева Тамара Петровна, 18.02.1953, Ачинск;

1-во Пътувам в трамвай №9. Слизам в подлеза на НДК и виждам как контрольорка се кара на момиче на видима възраст 13-14 години. Момичето се разплака - явно не беше продупчила билет, но трябва ли да разплакваш едно дете, защото е било нередовен пътник?

2-ро. Бързам към 29-та поликлиника. Виждам автобус 83, който ще ме закара точно там и бързам да стигна до спирката. Стоя м/у двете платна и автобусът минава пред като много добре вижда, че се опитвам да стигна. Пресичам зад него и той просто не спира. Подминава спирката като малка гара.

3-то. Пътувам в автобус 83 посока Бенакс - Надежда. Момиче твърди на контрольор, че не е могла да си купи билет от спирката, защото е бързала, а шофьорът няма да и развали и моли контролата да си купи билет от него. Контрольорът не иска и да чуе, твърдейки, че тя е длъжна да се снабди с превозен документ преди да се качи. Караха се 5 спирки само защото в нашите закони не е регламентирана клауза за случай когато нямаш как да си купиш билет. Просто си длъжен да успееш.

Нищо не мога да предложа като разрешение, защото всичките варианти, които ми хрумват, са доста далеч от реализация - и откъм техническа и откъм човешка. Ако ще златно да го направят билетчето - ние пак ще се чудим как да не го щракнем. Просто ми стана тъжно да гледам как хора се карат заради неуредици със закона. Но всъщност законът е ясен "Нямаш билетче - плащаш глоба". А фактът, че не винаги успяваш да имаш билетче... това, драги ми Господине, е само Ваш проблем.

герои:
момчето (исус) - зевзек.
момичето - дама на зевзека.
контрольорката - представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало...
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на "я не ми се прави на оригинален". момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче "stop" и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ...
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]

чушка.
*чуш чуш*
стига бе.

после... се прибрах и... извъртането на глава към училищната програма вече не може да ми помогне.
ани (:
последните две седмици беше уместно да се неслучат. извинявай, пък :Р
и... открих. открих себе си в писанията на мира и в оня албум на сварог... магия, съща магия.

Верховный суд Израиля запретит сегрегацию между женщинами и мужчинами в общественном транспорте. Речь идет о так называемых «кошерных автобусах» в Иерусалиме. Под давлением ультрарелигиозных политиков, создалось положение, когда на некоторых рейсах женщин принудительно сажали сзади, а если не было «женских мест», то им надлежало стоять в задней части.

Более того, религиозные хулиганы вводили сегрегацию методом кулачного права. Насилием реагировали самозванные поборники скромности и на появление женщин в «неподобающей одежде». Женщин в брюках или с обнаженными руками не пускали в автобусы.. Пассажиров терроризировали.
В прессу попали сообщения об избиениях женщин, осмеливавшихся нарушить запрет запреты мракобесов, вводящих средневековые нормы. Волну протестов вызвало в декабре 2006 года избиение религиозной американской еврейки Мирьям Шер, отказавшейся подчиниться требованиям хулиганов. На друой линии самозванная полиция нравов избила солдата с девушкой, осмелившихся сидеть рядом.

Трудно сказать, чем закончится культурная война, но сегодня у свободных людей победа.
Сложилась абсудрная ситуация, при которой женщины с тяжелыми корзинками или беременные женщины с несколькими детьми должны было стоять в задней части автобуса, в то время, как на мужской части были свободные места.

В начале 2007 года группа религиозных женщин обратилась в Верховный суд с петицией, требовавшей обьявить дискриминационную и позорную практику незаконной. В группу истцов вошла религиозная американская еврейская писательница Наоми Раген.

Судьи высказались против существования «кошерных автобусных линий». Верховный судья Эльяким Рубинштейн, сам набожный иудей записал в постановлении, что «даже, если бы кошерные линии были бы легальными, то ограничения в одежде или гендерная сепарация не может навязываться людям, которые с ней не согласны.

Судья критиковал сложившееся положение, при котором шофер автобуса отказывался возить людей, одетых «нескромно» по мнению ультраортодоксов. Более того, он призвал обучить шофера заюиюать пассажиров от нападок и оскорблений. Истцы требовали установить религиозную необходимость суюествования «кошерных линий», а также постановить, чтоб Министерство транспорта, отвечающее за общественный транспорт в Иерусалиме установило права пассажиров, не желающих подчиняться диктату клерикальных норм.

Ответчиков в иске выступил не кто иной, как само израильское государство. Представитель государства заявлял в суде, что сегрегация проводится на добровольных началах. Он заявил, что кошерные автобусы – тоже дело добровольное. Суд отверг эти утверждения, назвав их «оторванными от действительности». Суд вынесет свое постановление в течение ближайших дней. Возможно, вместо удовлетворения иска, суд потребует, чтоб Министерство транспорта назначило комиссию, которая разработает необходимые правила. 

Религиозно-политические круги в коалиции с коррумпрованными политиками и олигархами в последние годы развернута широкая кампания по делигитимации Верховного суда. 

В кампании участвуют и политики русского сектора. Лидер партии «Наш дом Израиль» Авигдор Либерман добиваеся установления особого «конституционного суда», куда судей назначали бы сами политики. Поскольку в Израиле нет конституции, то такое требование не только абсурдно, но и призвано покончить с независимостью судебной власти в стране. 

В Израиле, подобно соседним арабским и исламским республикам и монархиям, религия не отделена от государства. Израиль никак не избежал общей тенденции усиления религиозного диктата в регионе. 

Синтезирах ги в кратък списък, ако искате можете да добавите по нещо ;)

Защо ...

... при кварталите има Зона Б-5, 18 и 19, а останалите липсват. И къде е Зона А?

... Левски В и Г, а А и Б са... в процес на проектиране?!

... каква е логиката в подреждането на Люлини-те?

... от 1 до 22 в номерацията на трамвайните линии липсват - 4, 13, 14, 16, 17 и 21

... при тролеите - 3 и 10

... и автобусите - 13/5/7/9, 32/3/4/6/7/8/9, 40/5/6/7/8/9, 50/1/2/5, 61/2/6, 71/5, 89, 91/2/5/6/7/9, 103/4/5/6/9/10/12/13/15/16/21, от номер 124 до номер 149, от 151 до 203, от 205 до 212, 215 до 259, 261 - 279, 281/2/3, 285 - 304, 307 и 308/11/12, 314 - 403, от 405 до 412, от 414 до 603

... от училищата липсват (много) -> 3-то, от 193-то до 198-мо, а има 199-то... тук не ми се ровеше, цифрите ми идват в повечко, но схващате идеята

... всеки зимен сезон редовна новина е "Зимата пак ни изненада!" (а дали случайно не е защото сме с умерено-континентален климат?!)