И нещо, което написах преди предния финал - през 2006 г.

Ако Черно море,
не беше моя тим
щях да бъда сам
и нямаше да знам.
Радостта да си там,
на всеки един стадион
с бира в ръка
да пеем пак песента

Днес,
светът е пак зелен
така е всеки ден
откакто съм роден
Днес,
пак тръгваме на път
през цялата страна
да вземем купата

Много, много, много, много, много искам да победим!:)

Защото Варна винаги е била зелена. Ето и едно доказателство:)

Какво видях:

Започнах с баскетбол във вторник - победихме Спартак Плевен и изравнихме плейофната серия 1:1. Два дни по-късно отпаднахме от първенството след кош с табло на Хриси Димитров в последната секунда. А само 4 секунди преди края, Черно море воедеше с 1 точка. Много нелепо приключи шампионатът, а от тогава няма никаква информация какво става с отбора....а имаше някакви амбиции за участие в евротурнири...уж.

На другия ден футбол с Литекс. Генерална репетиция преди финала за купата на България. Те поведоха, съдията ни ощети в някотлко момента, но все пак нашите се пребориха за победата. Феноменален гол на Александър Александров  - Кривия. И мечтите за купа станаха още по-сериозни. А преди мача над стадиона имаше двойна дъга, която фотографирах, но ще пусна по-късно.

След футбола директно отидох на волейбол - 1/2 за купата с Лукойл Нефтохимик. Първият гейм го загубихме нелепо с 23:25...след като водехме през цялото време. Бургазлии се оказаха по-класния отбор и набързо ни биха 3:0, а после взеха и отличието.

Краят на спортната програма сложих на 4 май, на път от Варна към София се отбихме в ... Петрич. Един от малкото стадиони на който не бях ходил. Местният отбор затвърди защо е сред изпадащите, публиката им беше малко и определено неадекватна, а нашите...не показаха много. Краен резултат 1:1, изпуснахме 4-5 положения, включително греда. Миро Манолов получи тъп картон и пропуска следващият мач от първенството - срещу Спартак.

Ако баскетболистите бяха се понапънали, на 5 можеше да има още едно спртно трипче за баскет полуфиналите...но тц! Догодина.....а до тогава да се надяваме, че идната сряда ще станем свидетели на нещо, което малцина живи са виждали - Черно море с футболен трофей:)

Всъщност, Михов обеща да си подаде оставката след инцидентите на 24 май 2006...но излъга. Жалко!

И все пак, ние ще победим!

10.08.2007

/Фили/ Най-слабия морски сезон поне за последните десет години отчитат засега компаниите от българската туристическа индустрия. Много от хотелите в големите  комплекси като Слънчев бряг са полупразни, въпреки че цените са свалени драстично, а условията за настаняване са сравнително прилични.

60 процента от леглата в частните квартири в Несебър например също са незаети, въпреки че цените им паднаха до пет лева на нощувка.

Според известната в момента статистика, която обаче обхваща само първите шест месеца на годината, номинално приходите от туризъм в България са нарастнали с 532 милиона евро, като се отчита значителен ръст на почиващите в страната граждани от Европейския съюз – около тридесет процента. В същото време обаче като цяло общият брой на почиващите чужденци е намалял с близо половин процент, а очакванията тази тенденция да се промени през по активните месеци юли и август очевидно не се оправдават.

Немаловажен фактор също е отлива и на български туристи от почивките на Черно море. Според едно социологическо проучване едва 38 на сто от българите могат да си позволят почивка през това лято. Трябва да се има предвид обаче, че голяма част от тях предпочитат да отидат в Турция или Гърция на море, тъй като често пъти това им излиза по-евтино, а обслужването там по общо мнение е значително по-добро от предлаганото в България.

Причините за това общо състояние на нещата са многобройни. Като се започне от факта, че след влизането на България в Европейския съюз вече са необходими визи за летовниците от страни като Русия, Сърбия и Македония, мине се през проблемите с безразборното застрояване и лошото качество на предлаганите услуги и се стигне до липсата на стратегическа визия за развитието на туристическия бизнес. 

Доста разпространенно е напоследък мнението, че България се превръща в туристическа дестинация от една страна за бедни възрастни европейци, а от друга - за младежи, които идват тук на алкохолен туризъм. Подобна незавидна слава  заплашва да провали плановете на Българската туристическа камара, която очаква приходите от туризъм през следващите шест години да се удвоят и да достигнат около пет милиарда евро.

- Пламен, туризмът е един от стратегическите за България отрасли. Има ли наистина опасност от провал в тази сфера?

- Примерът с известния испански курорт Майорка е красноречив. Там застрояването стигна до такива мащаби, че всъщност курортът успя да изяде сам себе си.

Въпреки отдавна звучащите предупреждения с този, а и други подобни примери, ситуацията в България е доста подобна и то не само на едно място, а на практика по цялото Черноморие. Строи се безразборно, с мисъл за бързи печалби, без съобразяване както с реалистичните възможности за развитие на отрасъла, така и със запазване на природните дадености.

Показателен например е фактът, че има сериозно разминаване между официалните и неофициалните дадни за броя на леглата, предлагани в българските туристически обекти, като това разминаване достига четири-пет пъти. Например данните на статистиката за 2005 г. сочат, че броя на леглата е бил 221 хиляди. Според подадената от общините информация те са 125 458. В същото време според Анелия Крушкова, председател на Държавната агениця по туризъм, реалният брой на леглата е 500-600 хиляди.

При това положение няма как изпълнението на самото строителство да е на ниво, няма как курортите да запазят облика си и няма как да се мисли за развитие на специализирани услуги като съчетание на морската почивка с културно-исторически или някакъв друг вид туризъм например.

Поради липсата на достатъчно подготвени кадри обслужването в българските хотели и заведения е на доста лошо ниво, цените са високи пак с оглед на бързите печалби, а общата атмисфера често е подтискаща, вместо разтоварваща.

Всичко това е в основата на очертаващия се през тази година относителен спад в летния морски сезон.

- От друга страна обаче хотелиерите изтъкват като основна причина за този спад необходимостта туристите от страни извън Европейския съюз да получат виза преди да дойдат на почивка в България.....

- Това също е фактор. Като са известни “бързината” и “услужливостта” с които действат чиновниците в българските консулски служби, нищо чудно, че македонци, сърби и руснаци предпочитат да отидат в Турция или Гърция, където визи им се издават направо при влизане в страната, без да губят дни наред в излишни процедури.

Но ако проблемът е само във визите, то това изобщо не обяснява отлива на българите от почивки на Черно море.

- А какви са обясненията за този отлив?

- На първо място – високите цени. Да, всъщност оказва се, че цените на пакетите, предлагани за български граждани, са доста, понякога с два-три пъти по-високи цени от тези, на които почиват европейците например. Това идва от практиката големите европейски туроператори десетина месеца преди сезона да предплащат твърде евтино местата в българските хотели. Българските хотелиери пък, които по този начин си гарантират минимума приходи, после гледат да избият големите печалби за сметка на който дойде.

Така се получава ситуация, при която България се превръща в рай за безработни и социално слаби европейци. Те идват тук и почиват евтино, като харчат допълнително твърде малко пари извън закупения вече пакет. Например за България един чуждестранен турист харчи на ден средно 43 евро, докато в Турция и Гърция оставя поне два пъти повече пари.

В същото време българите, дори и принципно да са с по-малки възможности, когато отидат на почивка обикновено не цепят стотинката на две.

Европейските граждани обаче разкриха и други, неподозирани досега възможности за морски туризъм, които се практикуват най-вече от младежи и станаха особено разпространени през тази година.

Едната форма е тъй нареченият алкохолен туризъм. Просто в България пиенето не само е разрешено доста свободно, независимо от възрастта, но и неколкократно е по-евтино. Затова млади хора, предимно от скандинавските страни, Англия и Ирландия, харесват възможността да си отпият на воля. Неотдавна, след неуточнен брой питиета, един такъв младеж, очевидно твърде религиозен или поне силно разкаян, беше решил да се помоли посред нощ в някаква църква. Но тъй като била заключена, просто я разбил и заспал пред олтара.

Другото нововъведение е - почивка с инцидент. Например ден преди да си заминат от страната, немалко европейци подават оплакване в българската полиция, че са били ограбени или изнасилени. Полицията няма достатъчно време да разследва реално случая и издава някакъв документ за инцидента, но за сметка на това застрахователните компании в съответната страна изплащат обезщетения, с което почивката излиза на тези хора безплатна, ако не и на печалба.

Аз самият от няколко години вече съвсем съзнателно избягвам българското Черноморие, и затова не мога от личен опит съвсем картинно да вляза в детайли. Хареса ми обаче едно сравнение, което преди дни направи писателят Бойко Ламбовски, след като все пак се е решил на такъв експеримент. В своя текст той пише: “Хотелопритежанието се видя на българина като въплътеното вълшебно магаренце от приказката, бълващо жълтички и отзад, и отпред.В резултат планините и крайбрежието ни се опаковат в стъкло и бетон.”

Така или иначе – според статистическите данни за тази година например от всички българи, които изобщо са казали, че ще почиват през лятото, най-голям дял – 36 процента, смятат да отидат в чужбина.

- Като спомена за опакованото крайбрежие – напоследък стават все по-сериозни и проблемите с опазването на околната среда, свързани с безразборното строителство. Покрай това обаче се създава и впечатлението за известно събуждане на гражданското общество в България. Така ли е наистина?

- За радост – да. Най-сериозни се оказаха проблемите около унищожаването на уникалната природа по Южното Черноморие, в Странджа. Те са свързани с апетитите за застрояване на земи, влизащи в националния план “Натура 2000”, който на всичкото отгоре предвижда получаването на сериозни пари от Европейския съюз за опазване на природата. След поредица демонстрации, включително и стигнали до сблъсъци с поблицията, младежите от екологичните организации получиха широка публична подкрепа и Парламентът най-после взе по-сериозно отношение по въпроса.

На дневен ред са протести, свързани с разрушаването на друго уникално кътче от крайбрежието, известното на мнозина крайбрежие Иракли. Сериозен проблем се оформя напоследък и около защитата на пясъчните дюни в самия курорт Слънчев бряг, които се оказа, че са категоризирани като особено нисък клас земеделски земи и така са на път да се превърнат в строителна площадка за поредния хотел на първа линия.

Наистина, факт е, че има известно събуждане на гражданското общество покрай тези проблеми. Но при съществуващото в държавата законодателство и най-вече при съществуващата практика то да се чете винаги в полза на едни пари, които могат да влязат веднага в джоба на четящия чиновник, дали тази гражданска активност ще постигне сериозни успехи, е все още въпрос с неясен отговор.  

На финалите през 2006 и сега през 2008 се случва нещо, което професионалната футболна лига не предвижда - на финала е най-старият футболен клуб у нас - Черно море Варна.

Въпрос на познания по география е, че Варна се намира на противоположния край на България спрямо София. Т.е. на феновете не им е много удобно да пътуват 1 000 км. за 24 часа. Не че не го направиха през 2006, и не че няма да го направят и сега. Въпросът е кому е нужно? Когато финалът е между два отбора, които са  на отстояние 500 км., 300 км. или 50 км., най-справедливо е мачът да се играе на равно разстояние от двете места. През 2006 г. ЦСКА и Черно море играха в София....не много спортсенски, нали? Сега финалът Черно море - Литекс може пак да е в София. Елементарна сметка показва, че Ловеч е 3 пъти по-близо до София, отколкото Варна. Т.е. идеята е глупава.

Възможните места за финал са Сливен, Бургас, Севлиево, Велико Търново, Стара Загора, Търговище и дори Русе.  Най-справедливо е в Сливен. Но стадионът там не бил достатъчно хубав - защо тогава местният отбор има лиценз за участие в първенството и купата? Странно.

Някои твърдят, че подобно на Англия, всички финали трябва да се играят на едно място - Васил Левски. Други са зад идеята, че подобно на евротурнирите, преди стартът на състезанието трябва да е ясно кога и къде ще бъде финала.  За България обаче и двете опции са трудноприложими. Независимо дали става дума за сигурност, удобство на феновете или дори феърплей., София не е най-добрият вариант. Примерно финал Черно море - Литекс, ще събере не повече от 3 000 души на 43 000-ния Васил Левски. Тъжна картинка. А ако срещата е във Велико Търново или Сливен, най-вероятно стадионът ще се напълни. Трябва да стане традиция, след като се излъчат финалистите, на следващия ден да бъдат предложени 2-3 места и отборите да се споразумеят къде ще бъде мачът. Възможно най-бързо, за да имат време всички да се подготвят.

Защото организацията за пътуване в работен ден, която започва в последния момент, не винаги е най-удачна. Примерно, аз искам да си пусна молба за отпуск, но не мога да преценя за кои дни да бъде, защото не знам къде ще е срещата. Имайки предвид ужасната инфраструктура у нас и възможностите за придживнае са твърде малко. Общо взето, трябва да гадая, какво ще му скимне на Вальо Михов, което само по себе си е тъпо.

Българският футбол явно няма нужда от публика. Доказват го и безумните наказания за провеждане на мачове пред празни трибуни. Докато всички спортни организации по света се чудят, как да напълнят залите и стадионите, БФС ги изпразва! Примерът с Ботев Пловдив е идиотски. Фенове нахлуват на терена при гостуване и наказват отборът с лишаване от домакинство. Крещяща тъпотия и безсилие. Нали има полиция, тя хваща тези,които нарушават закона и съдилищата определят санкцията. Защо да страда клубът или другите фенове...или привържениците на противниковия отбор, които не могат да гледат мача, защото съперника им е наказан. Нелепо!

Само не ми е ясно, какво печелят всички, които искат Литекс-Черно море в София, пред 3 000 души? Да могат Михов и другите чиновници да се приберат у тях си след мача, а стотици хора да се лашкат по влакове и автобуси цяла нощ. И на следващият ден да идат на работа. Работа в истинския смисъл на думата. Футболът не е измислен за чиновниците, а за феновете. Първите трябва да служат на играта, а не да живеят от нея и да остроумничат!

Ние ще спечелим този финал! Каза го Никола Спасов убеден съм и аз. От 2000 г. насам любимият ми отбор загуби 8 финала, така ч вече е крайно време да успеем! Вярвам!

За полуфинала за купата по футбол в Каварна - победихме заслужено. Глупоостите на Цонко Цонков и Вили Вуцов няма да ги коментирам. Да, отмениха им чист гол....но преди това не дадоха дузпа за нас. Червеният картон си беще очевиден и във втория ни гол не видях нищо нередно.

Неприятно е, че цяла седмица медиите разпръскват каварненската истерия, което е нелепо. Интервюта, коментари....по бнт чак пуснаха филмче за Каварна. Абе , смешна работа.

Черно море заслужаваше победата и заслужава футболната купата. Остава една стъпка, за да я вземем - 14 май!

А къде ще бъде мачът? Няма такава държава, където тези неща да се решават в последния момент! Но на тази тема ще пиша следващия път! Честито на всички моряци!!!!!

РЕАЛНОСТТА

През лятото България все още е позната като пансион за прогресивно затлъстяващи бедни европейци. Пансион с красиви плажни ивици, блуждаещи бетонобъркачки и освирепели сервитьори. Почивката се свързва с преброяването на фасовете по пясъка, гледайки неразбиращо мургавите субекти, които крещят “ВЕЛКОМЕН БИТЕ КУКУРУЗА МОЛЯ”, ЕДЪР КАТО КОНСКИ ЗЪБИ! Но така или иначе за чужденеца тук е евтино, всичко на плажа му се струва екзотично и на другата година съвсем забравя за тази туристическа дестинация. Сигурно е прав, защото никой не му е показал ,че България не е само красиво море , крадливи хора и лоши обноски.

ЕКОТУРИЗЪМ

Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата благосъстоянието на местното население. У нас достойни обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и птичата фауна по Черноморското крайбрежие, ботанически турове с тема орхидеи и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки - Джинджирица от гледище на качество на компактни сектори вековна гора.

СИЛНИ СТРАНИ

България разполага с богати природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и дори световна значимост. Съществуват над 40 000 природни и културни обекта в това число над 170 православни манастира, 200 музея, 3 национални и 10 природни парка, множество архитектурни резервати. 9 от тези обекти са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Многообразието от религии и техните култови празници, както и запазените езически ритуали представляват голям интерес за българи и чужденци. България има в своите граници 7 планински масива над 2000 м, всеки от които е уникален като пейзаж. Българската кухня е известна с традиционните си ястия, домашното кисело мляко и мед, бялото саламурено сирене и виното. Изключително ценни са традионните занаяти и продукти (розовото масло). развитието на туризма е съсредоточено предимно в районите на Стара планина, Пирин, Родопи, Витоша и Странджа. Разработени са туристически програми за пешеходен туризъм, преходи с коне и колела, със снегоходки и ски, орнитоложки турове, престой в селата с цел опознаване на фолклора и бита. Все повече са инициативите за демонстрация на традиционни занаяти (Копривщица, Етрополе, Самоков), предоставяне услугите на местен екскурзовод или планински водач, обиколки с коне и колела, фолклорни програми, дегустации на вина т.н. Съществуващата мрежа от маркирани туристически пътеки надхвърля 32000 км .

СЛАБИ СТРАНИ

Липсва цялостна маркетингова стратегия. България все още няма качествено послание, което да представя и обобщава туристическото предлагане на страната ни. Пътищата, неподържаната и в лошо състояние мрежа от комуникации, пречи в особена степен в някои планински райони. Указателните табели са недостатъчни и с малки изключения само на кирилица. Изключително сложно е придвижването (особено на чужденеца) с обществен транспорт във вътрешността на страната. Липсва специализирана инфраструктура – табели за туристическите забележителности и маркировка за тематични и наследствени пътеки. Пътеводителите и рекламните издания, промотиращи алтернативния туризъм са ограничени на брой и не винаги отговарят на изискванията на туристите. Липсва единен интернет- портал за българския туризъм.

Виктор ПЕНКОВ

Избрах да го направим във Facebook. Дано се получи.

Ако се самоопределяте като фенове, привърженици, ултраси, почитатели или просто любители на Черно море Варна, може да се включите.

http://www.facebook.com/group.php?gid=12373331236

Конкретно за загубата от Академик за купата по баскетбол в четвъртък. Напълно очаквано и реално. Макар че първите 10 минути ни накараха да помечтаем. Най-забележителното бе че има хора, които в  рамките на 3 дни пътуваха два пъти разстоянието Варна-Самоков-Варна. Над 2 000 километра и доста пари за любимия отбор. Докато има хора, които правят това, без да ги е грижа дали ще бъдем първи или четвърти, ще има смисъл и от всичко останало. Ще има надежда, че сред очарованието на всички загубени финали, някога пак ще се случи да бъдем на върха. Без значение дали става дума за футбол, баскетбол или волейбол. За последно това бе през 2000 г.....изглежда доста отдавна.

Бяхме по-добри и заслужено победихме Левски в Самоков. Турнирът за баскетболната купа отново потвърди своята непредвидимост. Започнахме отлично (24-12) след 10 минути игра. В края на вторите десет допуснахме спад, през третата част ни надиграха, но последната бе за нас. И за да бъде драмата пълна, Левски изравни с тройка в последната секунда. Отчаянието обаче не взе превес в кораба на „моряците” и те изплуваха успешно след разумна игра и минимално количество допуснати грешки в продължението. Краен резултат 72-76 за Черно море и финал срещу „Лукойл” в четвъртък.

Шелдън вкара 22 точки и открадна 4 топки. Витас взе 17 борби и добави 14 точки, но изпусна много „лесни стрелби” с които можеше да реши мача в редовното време. Белберов също не бе убедителен в стрелбата, а Ценов вкара само 4 точки, но бе най-добър в защита. Успя да опази най-високите играчи на „Левски”. От пейката добре се включи Боев, но най-много овации заслужи Александър Янев, който се появи на терена при 10 точки преднина за „Левски” и успя да промени развоя на играта. Галъуей вкара 12 точки и не допусна нито една грешка, така че спокойно може да бъде определен за най-полезен за „Черно море”, заедно с Шелдън и Ценов.

Отново се изправяме срещу „Лукойл” във финалния мач и отново сме аутсайдери. Добре ще е между последните тренировки обаче, момчетата на Спас Натов да изгледат „Чудото от Берн”. Защото когато вярваш, в спорта стават чудеса.

И едно малко отклонение – въпреки, че бе на път да разбие мечтите ни с тройката си в последната секунда, искам да поздравя Асен Великов за себераздаването и добрата игра. Той се изгради като играч във Варна и съвсем логично му пожелавам успех в бъдеще. Дано се реализира в чужбина. Най-малкото защото е един от най-трудолюбивите играчи, които играят в българското първенство.

Та за старите съоръжения е нормално да дават по някой "бъг", но новооткритата преди 2 седмици от Георги Първанов "АРЕНА" в Самоков...учудващо.

Явно има какво да довършват амбициозните общинари в планинския град. А вероятно някой е спестил от материали и тепърва ще се появяват проблемите....дано вземат нещата в ръце, защото се очаква доста състезания да се насочат към Самоков и е смешно да наемат шаман, който да гони облаците преди всеки мач.

Надявам се утре да видя грандиозното съоражение......но ако вали, май ще чакам турнирът за купата на България по баскетбол а бъде преместен в София. Всъщност преди няколко години попътувах за един 1/2 финал /пак с Левски/ и се оказа, че счупения по време на загрявката кош не може да бъде сменен и мачът се отложи с няколко дни.

В опитите да разшири географията на баскетбола, федерацията поема доста рискове с непроверени зали и организатори. Да не ставам досаден, но от кога турнирът не се е провеждал в Ямбол? Там и залата е наред и публика има.....в последните години - Пазарджик, Перник, Самоков ...все баскет центрове...с основен плюс, че са близо до София....

Ето го и химна!

Съжелявам за рекламката.

Черно море - Локомотив Пловдив /Пряко по Радио Варна/

Черно море - Локомотив Пловдив /Пряко по Дарик радио/

 
Тези турнири обаче, свързвам главно с пътуванията до града домакин и разбира се със срещите с феновете на други отбори. Контакти с публиката от Ямбол и особено на тази от Правец са безценни!:)

За тазгодишното издание в Самоков е трудно да дам прогноза. Огромен успех е, че се класирахме за финалите. Резултатите показват, че сме единственият отбор, който може да се противопостави на фаворита Лукой. Но честно казано това е почти невъзможно. Всяко от местата след първото са напълно реални. С риск да предизвикам съдбата, предвиждам сребро!

През последното десетилетие:

1997 – Варна – Загубихме финала от Славия ВИС-2 в последните секунди. Беше ужасно. Тогава отборът ни бе много млад. Стойков и Друмев бяха млади надежди, а Спас Натов тъкмо бе пристигнал във Варна.

1998 – Бургас – Първата купа в историята на „Черно море”. Това бе и началото на хегемонията ни в българския баскетбол в следващите три години.

1999 – Ботевград – Втора поредна купа. На финала победихме „Фикосота” Шумен.

2000 – Пловдив – Незабравим финал срещу „Левски”. Трета поредна купа.

2001 – Плевен – Загубихме финала от Левски, като преди това победихме фаворитите от Ямболгаз.

2002 – По нелеп начин пропуснахме да се класираме за финалния турнир.

2003 – Севлиево – Това е турнирът със счупените кошове. Първо победихме Левски след невероятна игра на Ненад Савич, а след това бяхме на 15 минути от купата, но Лукойл бе по-класният отбор.

2004 – Пазарджик…без нас

2005 – Стара Загора – загубихме ½ от Лукойл, а след това за 3-то място размазахме Спартак Плевен.

2006 – Русе – Най-драматично загубеният финал през последното десетилетие. Лукойл ни излъгаха в последните минути, но „моряците” се представиха повече от достойно.

2007 – Перник – отпаднахме на ¼ финал от бъдещия победител Лукойл.

2008 – Самоков - ?

Общо: 3 купи, 4 загубени финала и 1 бронзов медал

Тази новина сме я чували стотици пъти. Променят се само имената на шофьорите, жертвите и градовете на човешките трагедии.

Днес бе Денислав. На 15 години, ученик от Варна, баскетболист на Черно море. Името на убиецът е излишно да споменавам. Пиян, загубил управление на автомобила, качил се на тротоара и блъснал чакащо на автобусната спирка момче....

Войната по пътищата е в разгара си и няма никакви изгледи тя скоро да приключи. Тъжно е, че в нея не загиват само провокаторите, а най-често живота си губят невинните. За пияните и некадърни шофьори, санкциите най-често са условни. Особено ако са световни шампиони по фигурно пързаляне. Или роднини на политически фигури. Тепърва ще видим какви козове ще извади днешният убиец.

Сигурно е, че светът за едно българско семейство вече не е същият и едва ли скоро ще намери смисъл. Детският отбор на Черно море от който Денислав бе част също няма да бъде същият. Всъщност едва ли на някой му е до баскетбол в подобен момент. А най-вероятно само преди 24 часа за Денислав най-важната новина е била победата в Ботевград и класирането за финалната четворка в Самоков. Ирония!?

Мога само да пожелая на семейството - кураж да победи болката. А на съдебната система, да надскочи възможностите си и очакванията на всички ни.

R.I.P 

Като цяло тотално загубихме борбата под кошовете 30-18 борби. Но пък имаме два пъти повече откраднати топки и сме допуснали двойно по-малко грешки (впечатляващо за нас).

На 25 март в Самоков е 1/2 финала срещу Левски. Този път обаче смятам да се появя, защото в тази фаза неизменно нося късмет на отбора.  Всъщност откакто гледам баскетбол имаме само една загуба в тази фаза - в Стара Загора от Лукойл. А в повечето случаи сме аутсайдер на турнира.

Ако евро баскетболът бе индустрия като футбола, където клубовете произвеждащи класни играчи ги продават и печелят, то Черно море щеше да бъде най-богатия клуб у нас. Само че нещата не стоят по този начин. Черно море произвежда добри играчи и не може да ги задържи (да кажем, че това е слабост в управлението). А може би така е по-честно, защото ако си на 17 години и имаш възможност да играеш в Испания е тъпо да те държат насила у нас. Тази политика е доказала своята неефективност във футбола, а дори и в баскетбола. Ако Тодор Стойков бе продаден на 18 години в чужбина, можещше да стигне и до НБА...но не би. Тогава клубът имаше шампионски амбиции, печелеше и се нуждаеше от Тошко.

Докато младите варненци ни радват с изявите си в чужбина, където всеки ден се борят за своето име, има доста талантите от школата на Черно море, които играят за други български клубове. Да произвеждаш играчи за конкурентите си е глупаво...

Тодор Стойков - Лукойл Академик

Асен Великов - Левски

Наско Радев - Балкан

Росен Софрониев - Спартак Пл.

Сега в мъжкия отбор набират скорост 2-3 млади ммчета, които до няколко години ще отлетят от Варна. Дано поне е към чужбина. На първо време това са Николай Колев и Александър Янев...

Защо ли българският футбол няма своя Барнзли? Възможните отговори са следните:

а/Заради Ахмед Ахмед

б/Заради Локомотив София

в/Заради Ахмед Ахмед, Локомитив Сотфия и всички псевдо "грандове" и рефери

За незапознатите - Барнзли е отбор от втората половина на класирането на втората по сила дивизия в Английския футбол. Съдейки по герба на града - това е работническо селище, за което футбола е просто едно забавление - без някакви цели и очаквания. И въпреки това, нищо не спира този отбор да стигне до 1/2 финал за купата на Англия. Като последователно отстрани Ливърпул и преди броени минути - Челси. Два тима, които са сред 1/4 финалистите в Шампионската лига този сезон (добре де, Ливърпул още не е узаконил участието си там). Та въпреки редицата слаби съдии с които е известен английския футбол (помните г-н Райли), никой не опитва умишлено да закопае малкия отбор, а още по-малко да бута всячески грандовете (тук няма кавички). За това и Ливърпул и Челси са исински отбори...затова и в Англия се играе футбол.

Там ги няма Каубоя, Ахмед Ахмед и всички досегашни и бъдещи клиенти на "Пирогов".

Повод за този пост обаче не е Барнзли, а срещата Локо Сф - Черно море. Интересен мач, в който Черно море надскочи очакванията и вкара цели 3 гола в Надежда. Обаче... Локо Сф се оказа по-по-най! След като в средата на първото полувремето "моряците" поведоха с 1:2, се започна "one man show" на съдията Ахмед. Спестени картони, пресилени фаулове и за капак - измислена дузпа, с която домакините изравниха в 47 мин. на полувремето. Второто полувреме продължи пo същия начин. След странен фаул, Локо поведе с 3:2, а после страхотен гол на Алекс (втори в мача) за 3:3. В крайна сметка Локомотив спечели с 4:3 в края и ....всичко си дойде на мястото.

Не знам за къде са тръгнали тези момчета, но в УЕФА или ШЛ няма да им свири Ахмед. Безсмислено е такива болни амбиции без никакво покритие да опорочават футбола. Локо Сф не е най-големия проблем на българския футбол, но определено е най-дразнещото явление в последните няколко сезона. Както и феновете им, които макар и малко се държат доста неуместно. Но на тях за сега няма да обръщам внимание. Жалко единствено за отборите, които се опитват да постигнат нещо без съдийска помощ.

Днес освен национален празник на републиката, отблелязваме и рожден ден на най-стария фуболен клуб в България - Черно море Варна. Всъщност тогава е регистриран СК "Тича", който след обединение с "Владислав" прераста в сегашния "Черно море". Без излишен патос и фактология, можем да обобщим, че спортните клубове носещи името Черно море са един от символите на Варна. Футболният клуб е печелил 4 пъти шампионската титла на страната, а баскетболният има 3 титли и 3 купи.

Наздраве на всички зелено-бели момчета и момичета по целия свят! Пожелавам Ви все по-често да се събираме във Варна и да подкрепяме заедно любимия клуб!

Ясно е, че ще влезем в плейофите като 6-ти в класирането (при огромна глупост и 7-ми, което също така няма значение). За да стигнем до финал ще играем с Балкан Ботевград и Левски. Преди това за купата пак ще се сблъскаме със същите съперници. Миналогодишните плейофи и началото на този сезон показаха, че тези отбори можем да ги бием и във Варна и като гости при пределна мобилизация.  Та на този етап целта изглежда напълно изпълнима – поне ½  финали в двата турнира.

Сигурно теорията звучи абсурдно на фона на играта през сезона, но определено тимът има потенциал и много неразгърнати възможности. За първи път от много години сме толкова силни в нападение. Проблемната защита може и да се заздрави, когато се решават медалите. Черно море по традиция е отбор, който играе по-силно в отбрана и това е причината хората в зала „Христо Борисов” да приемат почти лично бездушните отигравания на отбора, когато трябва да се пази и пресира противника.

За мача срещу Левски – освен че бе протоколен, в него не игра и най-мислещият ни играч – Левен Белберов. В негово отсъствие като лидер се опита да се наложи Симеон Ценов (20 т.), но в решителните моменти нямаше късмет. Много добре се представи Витас, който бе и най-резултатен (22 т.). Това бе всичко положително от страна на „моряците”. „Прекъсвачът” Шелдън вкара 14 точки, като от тройката завърши с умопомрачителния показател (8/2). Именно стрелбата от далеч, с която премазахме ЦСКА този път изневери. В останалите компоненти от играта, отборите бяха почти равностойни. Варненци взеха повече борби, но допуснаха повече грешки и откраднати топки. Ако има играч, от когото очаквах повече – това със сигурност е американския плеймейкър Тод Галъуей. Всъщност и тримата ни конструктури играха слабо и за общо 49 игрови минути, заедно имат 2 (две) асистенции. Защитата няма да я коментирам.

След 3-4 равностойни минути в началото, Левски взе преднина от десетина точки и не я изпусна. Тя варираше от 5 до 17, но така и интригата в мача не се върна. Освен победата, играчите на Левски записаха и няколко красиви индивидуални изпълнения, което усмисли присъствието напублката – около 400 души.

Разочароващото си предсавяне от ного време насам продължава Богдан Боев, същото важи и за Веско Георгиев. Най-младите играят колкото могат – към Николай Колев на този етап има твърде високи очаквания, а Александър Янев заслужено прекарва все повче време на терена.

При посещението на Унгарския министър председател Ференц Дюрчан в Москва, беше подписан договор за изграждане на клон на газопровода Южен поток, който ще свърже България, Сърбия, Унгария и Австрия. Този клон ще транспортира 10 млрд. кубически метра природен газ, а останалите 20млрд. куб.м. ще преминат по газопровода България, Гърция и Италия. С присъединяването на Унгария, всички предварителни работи по изграждането на Южен Поток са приключени. Предстои проектиране, екологическа експертиза и строителсттво. 

Трудностите, обаче, предстроят. Оказва се, че трасето по дъното на Черно Море, от Береговая до България, пресича изключителните икономически зони на Украйна и Румъния /виж картата /. Закритите морета като Черно и Балтийско море нямат неутрални води. Тези морета са изцяло поделени от крайбрежните държави и действия в тези зони се регулират от междуправителствен договор. Освен това, чл. 79 на конвенцията на ООН за морското право задължава страните , които ще ползват тези територии да съгласуват трасетата и екологичните експертизи. Украйна и Румъния не биха могли да спрат строителството на газопровода , но Русия е задължена да съгласува трасетата и екологичните експертизи с тях. Това дава лост на Украйна да упражнява натиск върху Русия да бъде по отстъпчива в споровете за газта. Украински еколози вече направиха изказвания, че експертизата е важна, сложна и продължителна работа. Към това трябва да се добави, че Украйна предложи на Западна Европа алтернатива на газопровода Южен поток-Бял Поток, който да транспортира средноазиатски газ по дъното на Черно Море, пресичайки руската зона, Украйна и в З.Европа. Този проект е в началото си, но вече има изказвания на ръководни дейци на Украйна, че двете страни взаимно ще разрешат преминаването през зоните. По горните причини Русия има затруднения при изграждането на газопровода Северен Поток. Така, че предстоят газови войни.

А Набуко? Ето какво каза Путин при подписване на договора с Унгария: Южен поток е единствения газопровод с гарантирани доставки. А Набуко-който иска да копае земята и да заравя в нея желязо в формата на тръби, да го прави. Това ме кара да питам, без да чакам отговор: Русия гарантира ли 100 % доставките на петрол за нефтопровода Бургас-Александропулис? Мисля, че не.

Останалото - резултати, игра, класиране и т.н. няма никакво значение.  Не и докато клубовете не се превърнат в умно управлявани дружества. Бюджетите и заплатите да бъдат съпоставими с икономическата ситуация в страната, а футболистите да са си обикновени местни ритнитопковци, а не чалга звезди и набедение чуждестранни "перли"Но това е друга тема.

Честита футболна пролет и ... SUPPORT YOUR LOCAL TEAM!

САМО ЧЕРНО МОРЕ!

Биг Ша с много мощна доза варненски шовинизъм!

Вчера обаче баскетболното игрище в зала "Христо Борисов" се превърна в стрелбище. Мишената - "червеният" кош пък бе поразявана с лекота от Тод Галъуей и останалите. Новият плеймейкър от САЩ вкара 25 точки, от които 5 тройки. Останалият с 23 точки Симеон Ценов пък имаше още по-голяма успеваемост. 2 тройки от 3 опита и 6 от 9 при стрелбата за 2 точки.

Освен хубавата игра и победата 101:66, най-интересно бе да се гледа играта на младите "морячета".

Николай Колев - 19 г. започна като титуляр и завърши с 7 т. и 5 борби.

Александър Янев, когото коментаторите на БНТ предпочитат да наричат Георгиев, - 17 г. Игра 12 мин. вкара 8 т. и взе 2 борби, като стрелбата му бе 100% успешна.

В групата на младите все още влизат и Владимир Маринов - 22 г., Веселин Георгиев - 21 г. и завърналият се след тежка контузия Атанас Пенев 22 г. Те обаче играха твърде малко.

И за финал две хубави думи за литовския център Витас, когото по-често критикувам. Този път обаче вкара 10 точки, взе 5 борби и не можа да направи 5 лични нарушения. Браво!:)

Другата седмица играем срещу Левски в София.