Познаваме се от малки, бяхме в една компания, но нищо повече от далечни познати. Докато аз не навлязох в онази трудна преходна възраст, в която всичко ти е объркано - от хормоните до взаимоотношенията. Та тогава доста обосновано бях решила, че мъжете са някаква напаст, отделен биологичен вид просто. Те се държаха гадно, говореха неадекватно, имаха сбъркани ценности и целта им в живота явно беше да карат хората около тях да се чувстват зле. Или поне мен. Обаче Борис беше човекът, който промени това мнение. Той си беше съвсем нормално момче, дори в лошия смисъл на нормално - беше луд по коли, обсъждаше момичетата и беше нечувствителен ръб. И въпреки това изключително свестен.

И именно това, че беше нечувствителен ръб и свестен едновременно ни сприятели. Всъщност се сближихме след един ден, в който бяхме излязли всички заедно - аз, той и близначките, заедно с кучетата. По някое време близначките решиха, че не искат повече да ходят с мен, защото кучето ми било много лошо (а то тогава все още не беше толкова лошо). Съответно аз се врътнах, хванах си кучето и разстроено избързах към другия край на парка. Малко по-късно ме настигна Борис и се опита да каже нещо пацифистично. Аз го пресякох и му казах да ме остави на мира, не съм го искала, нали. Тук, ако той беше едно от онези свръхчувствителни момчета, просто щеше на свой ред да се врътне и да се върне при близначките. Той обаче само ме загледа с онзи много учуден поглед, който после ми стана толкова познат и каза, че идвал с мен. С онзи тон в стил "хайде стига сме мелили глупости, то нали е ясно". След като аз пробвах още някакво възражение, за да не падам по гръб, просто продължихме заедно.

И после аз започнах да разхождам адски лошото си куче с него почти всеки ден. Сигурно три четвърти от времето или аз се смеех на нещо, казано от него, или той на нещо казано от мен. Помня неговите истории, но да ме убият, не мога да кажа какво толкова смешно съм разправяла аз. Е, разбира се, понякога човек можеше да ми се смее и без да казвам нищо. Като онзи път, когато му обяснавях как ледът на езерото не щял да се чупи, а в следващия момент хлътнах до колене в гореспоменатото заледено езеро. Тогава той пак ме за гледа с онзи, ужасно учудения от света и хората, поглед. И после половин година ми напомняше за случката, разбира се.

Знам ли, това беше един тегав период от живота ми - комплекси, проблеми с нашите, притеснения в училище... И въпреки това всеки ден имах по един час, в който не мислех това. Просто вървях сред раззеленения парк и се смеех до мускулна треска, а светът беше около мен, а не върху плещите ми.

Първото определение, което винаги ми е хрумвало за Борис (дори преди "нечувствителен ръб") е било "момче на място".  С всичките добри и лоши страни на това. Той е от този тип хора, на които спокойно можеш да се довериш. От друга страна обикновено показва съпричастността на саксиен фикус към казаното от теб. Упорито не иска да чете книги, поне художествена литература (въпреки моите и на близначките опити да му пробутаме Пратчет, или поне, в краен случай, Хари Потър), но за сметка на това чете огромни количества литература за самолети, коли и всякакви подобни ("Стига бе, какво ще чета за някви, дето размахват магически пръчки? А ти знаеш ли до колко километра развива МИГ 29, а? Ми за какво ми говориш тогава?"). Негова е и култовата реплика "А защо телефонният ти указател е пълен с приказни герои?", след като видя телефоните на съфорумци записани с никовете им. Всъщност може би  неговият телефон е един  добър пример - има какви ли не мейнстрийм дискотечни идиотщини, няколко чалги и точно когато вече се бях отчаяла сред всичко това изникна Here comes the sun на Beatles. Едно такова мило и неочаквано.

Откакто го помня иска да стане летец, по едно време скачаше и с парапланер. И сега всъщност много му се възхищавам затова, че след двете специалности които започваше с идеята "ми това ме приеха, това ще уча", най-накрая реши да учи това, което наистина иска. Въпреки, че това ще означава да се връща тук рядко.

Е, по някое време се поотдалечихме, той си намери нова компания и т.н. После пак се върна, но нещата вече не бяха същите, и аз си бях намерила нова компания, нещо се беше скъсало и други клишета. Сега се виждаме най-вече социално, като обикновено всеки от нас го отлага по няколко пъти. И все пак преди няколко месеца осъзнах, че той продължава да е първият човек извън семейството ми, на който се обаждам, когато бравата блокира, аз се окажа заключена и някой трябва да ме спасява.

Та, това е Борис. От него завинаги ще ми останат увлечението по U2, Starcraft-a и  една част от най-безметежните моменти от живота ми. Не е малко:) Надявам се наистина да е щастлив с това, което е решил и да не прояви привичната си склонност към блъскане насам-натам и със самолетите. Броят на излитанията трябва да е равен на този на приземяванията, както казваше той:)

Песен: U2 - Stuck in a moment (and you can't get out of it)

"Уволнен си!" е ключова фраза в риалити шоуто "Стажантът" (The Apprentice), което от миналата седмица се излъчва по телевизия TV2. С нея водещият Доналд Тръмп елиминира участниците в състезанието за едногодишен договор за мениджърска позиция и заплата от $250 000 в компания на американския магнат.

Телевизионното състезание събира 16 млади бизнесмени и бизнес дами в Ню Йорк (в последните епизоди - в Лос Анджелис). В рамките на 13 седмици, разделени на два екипа – мъже и жени, - те изпълняват различни задачи. Всеки участник трябва да демонстрира изключителни лидерски умения, в противен случай ще бъде "уволнен" от Доналд Тръмп и двамата му съветници.

Шоуто се радва на изключителен интерес в целия свят и е поучително за всички, които искат да правят кариера.

Фенове на състезанието са публикували най-интересните моменти от 6-те сезона в YouTube. Сред тях е един от редките случаи, в които участничка решава да напусне шоуто, а Доналд Тръмп заявява, че предпочита да гледа как "боксьорът се бие и е нокаутиран, отколкото как се оттегля от боя". Можете да гледате и рекламния клип на предаването, в което Тръмп споделя най-важните уроци за всеки мениджър - според него лидерът трябва да умее да вдъхновява хората си, да знае кои са най-силните и най-слабите им страни, да извлича максимума от своя екип, да помни, че в бизнеса "всичко е пари", да не губи времето си и да се освободи незабавно от нелоялните си служители.

През следващата година ще бъде заснет последния сезон на шоуто, чийто автор е създателят на "Сървайвър" Марк Бърнет. Състезанието е адаптирано за местна публика в още 19 страни.

Засега ТВ2 ще излъчва в България само американската версия, съобщиха за KARIERI.bg от националната телевизия.

източник karieri.bg

Социалните мрежи придобиват все по-голяма популярност. Това клипче обяснява защо. Като пример за една страхотна социална мрежа може да посетите limpa.bg

В челните места на класацията  са Исландия, Норвегия, Австралия, Канада и Ирландия. Според ООН, населението в тези държави е най- доволно от стандарта и начина си на живот. Индексът, който отчита данните за 2005 г. за продължителност на живота, ниво на образованието и реален доход на глава от населението, всички 22 държави, попадащи в категорията "ниско човешко развитие", са в са в района южно от Сахара, а на последно място е Сиера Леоне.

Интересно е да се отбележи, че България заема 53-о място в тази класация, като оставя зад себе си Бразилия, Румъния, Турция, Казахстан и дори Китай, които са на 83-та позиция.

В официалното съобщение към доклада на ООН се посочва, че 1.6 млрд. души по света все още разчитат на дърва за огрев и тор,  за да си набавят нужното електричество, докато в същото време богатите страни трупат четирицифрени сметки за ток. Ако всеки жител на нашата земя поддържаше начина на живот на средностатистическия американец, щяхме да имаме нужда от ресурсите на 9 планети като нашата, за да можем да се справим със замърсяването.

19-те милиона жители на Ню Йорк оставят по-тежък въглероден отпечатък върху планетата Земя отколкото 766 млн. души население живеещо в 50 от най-слабо развити страни.

Друг любопитен факт е, че в рамките на една година стандартен климатик в американския щат Флорида излъчва повече вредни газове отколкото се отделят при всекидневната дейност на жител от Камбоджа и Афганистан.

The Еconomist коментира, че въпреки че САЩ запазва своето благосъстояние, в индекса за човешко развитие (включващ здравоеопазване и образование) се смъква до 12-та позиция.

Това лято четох книгата Парфюм, много ме вдъхнови.

Критиците казват, че това е най-хубавата немска книга, която олицетворява технологията за производство на парфюми. Бестселърът!

След като я прочетеш, разбираш колко тънка и финна е нотката при създаването на един парфюм, за Жена!

С тази книга олицетворявам Chanel - стил, елегантност, неотразимост, чувството да си жена!

През лятото използвам Chanel 5, защото искам да се носи от мен нотка на сериозност, през зимата съм на Chanel Allure - тогава съм скрита, нежна и непредвидима. Стил, който се запомня и носи със себе си нещо изтънчено и закачливо елегантно.

Всяка жена иска да бъде себе си, в това което прави и в това което разкрива пред хората. Парфюма е точно това, което първо впечатлява хората когато тя е сред тях. Остава следа и когато я няма ..

At the time of its inception, the most expensive perfume oil was jasmine due to the expensive distilling process (which still holds true today). Chanel wanted to create the most expensive perfume in the world, and as such No. 5 relies heavily on jasmine.

Chanel introduced it first to some of her friends on May 5, 1921. Initially, it was given to good clients for free at her boutique. The fitting rooms in her boutique were also scented with No. 5 to create an ambience unmatched by her contemporaries. This original concept is still practiced today by retailer Abercrombie & Fitch.

In 1924, Pierre Wertheimer partnered Coco Chanel in her perfume business. He owned 70%, Coco owned 10%, and her friend Bader owned 20%. Chanel agreed to owning such a small amount in exchange for having complete control over the product. Today, the Wertheimer family still runs the perfume business.

Style

"I want to give women an artificial perfume," said Chanel. "Yes, I really do mean artificial, like a dress, something that has been made. I don't want any rose or lily of the valley, I want a perfume that is a composition." ^[1] No. 5 is famous for being the first perfume to heavily rely on synthetic floral aldehydes as a top note. Before synthetics, perfume either had to be applied very heavily before going out to ensure that the fragrance would last, or frequently throughout the night.

Chanel applied the French aesthetic theory that "ugly" placed next to "beautiful", by contrast, makes the beautiful object appear more so. In this era almost all perfumes were floral and "pretty" - designed to enhance a woman's beauty with more beauty. Instead of the scent of flowers, Coco wanted a perfume that "reflects my personality, something abstract and unique". She believed that a perfume should serve to spotlight a woman's natural beauty using contrast - i.e. the artificial perfume would make the woman's natural beauty more evident.

Chanel No. 5 is classified as a floral-aldehyde. Its top notes include ylang ylang, neroli and aldehydes; its mid notes rose and jasmine; and its base notes sandalwood, vetiver and vanilla.^[2]

Laboratory tests have shown that Chanel No. 5 contains secretions from the perineal glands of civet cats. Civet is a powerful fixative, making the scent last a long time. Animal rights groups such as the World Society for the Protection of Animals express concern that civet is harvested in a method cruel to animals. The Chanel company claims that, starting in 1998, natural civet has been replaced with a synthetic substitute.^[3]

• Sales increased in the 1950s, especially after the perfume was introduced in the United States. Movie star Marilyn Monroe's endorsement of the brand is said to have contributed to its popularity. In 1953, when asked what she wore in bed, Monroe famously replied, "Two drops of Chanel No. 5". Chanel herself is quoted as saying, "A woman should wear fragrance wherever she expects to be kissed."

• Andy Warhol sealed Chanel No. 5's status as cultural icon when he made nine silk screens of the perfume, elevating it to Campbell Soup status. And in 1959 the packaging itself made it into the collections of the Museum of Modern Art, New York.

• Famous spokesmodels for the fragrance have included Marilyn Monroe, Catherine Deneuve, Carole Bouquet, Estella Warren, and Nicole Kidman (who in 2004 played along Rodrigo Santoro in a Baz Luhrmann-directed multi-million-dollar commercial titled No. 5 The Film).

• The first advertisement shown on British TV's Channel 5 was for Chanel No. 5.

• As part of his act, exhibition wrestler Gorgeous George would have the ring sprayed with disinfectant before a bout, a special mixture allegedly containing Chanel No. 5 -- although George claimed it was "Chanel No. 10," saying "why be half safe?"

• The scent is also used in the American idiomatic expression of suspicion, "Something smells here -- and it ain't Chanel No. 5!"

http://www.savilleproductions.com/videos/bl-chanel5-the_movie.mov

Песен на деня: The Rembrandts - I'll be there for you