<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><!-- generator="wordpress.com" -->
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	>

<channel>
	<title>Хонг-Конг &amp;laquo; WordPress.com Tag Feed</title>
	<link>http://wordpress.com/tag/Хонг-Конг/</link>
	<description>Feed of posts on WordPress.com tagged "Хонг-Конг"</description>
	<pubDate>Sat, 19 Jul 2008 23:16:35 +0000</pubDate>

	<generator>http://wordpress.com/tags/</generator>
	<language>en</language>

<item>
<title><![CDATA[Китай.]]></title>
<link>http://kanew.wordpress.com/2007/11/06/%d0%9a%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%b9/</link>
<pubDate>Tue, 06 Nov 2007 05:56:47 +0000</pubDate>
<dc:creator>kanew</dc:creator>
<guid>http://kanew.wordpress.com/2007/11/06/%d0%9a%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%b9/</guid>
<description><![CDATA[Този път влизам в Китай от Хонг Конг. Най-близкият град ]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p><a href="http://kanew.wordpress.com/files/2007/11/ch-map.gif" title="ch-map.gif"><img src="http://kanew.wordpress.com/files/2007/11/ch-map.thumbnail.gif" alt="ch-map.gif" /></a>Този път влизам в Китай от Хонг Конг. Най-близкият град Шенчжен е само на 35 км. Разтоянието го вземаме с влак и безкупейни вагони. След по-малко от час вече сме в града. Това е първата специална икономическа зона създадена от Денг Сяопинг през 1979 година и образец за капитализъм в социализъм с китайски характер. Чуждестранните инвестиции над 30 милиарда долара са превърнали малкото рибарско - селскостопанско градче в страхотен мегаполис. Няма бранд, известен на мен, който да не вдигнал 10 - 20 етажен билдинг.Тук му е мястото да кажа, че бранда "България" също присъства. Преди няколко месеца, шефмонтажният пусна в експроатация една една технологична линия за бутилиране на бира в бутилка 0.640 литра с капацитет  18000 бут./час. Сега на обекта има един техник за наблюдение на работата на линията. Срещам се с него и с ръководството на завода.<br />
Хотелът, в който съм настанен, е супер. Има няколко ресторанта, но аз предпочитам този с шведска маса. Плащаш около 7 долара и каквото душа ти сака. А разнообразието на храна е невъобразимо. Моите предпочитания са към " фрути дел маре ". Сутрин, шведската маса е безплатна.</p>
<p>Най - силно впечетление ми направи посещението на, ще го нарека шенчженския парк "Етъра". На една огромна площ, всяка провинция и автономна област е изградила малко селище, което отразява архитектурния облик на района. Тук можеш да се запознаеш с фолклорните песни, танци, обичай, сувенири и т. н. на 56 народности. В площа, където се представяше провинция Урумчи, една сграда силно ми заприлича на стара пловдивска къща. Разглеждайки по - късно картата, установих, че провинцията обхваща Алтайските планини и граничи с Казахстан, Руската федерация и Монголия т. е. района от където са тръгнали прабългарите към Европа.</p>
<p>Китайците ми казаха, че кметството ще закупи първия и последен съветски самолетоносач "Минск ", който ще бъде акостиран в шенчженския залив и превърнат в атракция.</p>
<p>Нощният живот в Женчжен е малко по- различен от другите провинции, поне така твърдят българи живяли дълго в Китай. Още първата вечер, след като хапнахме в хотела " на шведската маса", около 10 часа вечерта, китайците предложиха да потанцуваме. Оказа се, че ще стане на ХХ етаж на хотела. Излизаме от асансьора, а  в фоаето  не по-малко от 50 момичета. Виждайки 5 самотни мъже /3 китайци и 2 българи/ бяхме моментално заобиколени. След кратък диалог, единия от китайците посочи 5 момичета. Всички останали се оттеглиха, а ние вече хванати под ръка от избраните момичета влязохме вътре. Дискотека като всяка дискотека. Бързо ни настаняват на някаква маса и нашите китайци я отрупват с уиски, лед, разни ядки, безалкохолни напитки и какво ли не.След два часа бясно танцуване, китайците ни поканиха да ставаме. Вървиме след тях и влизаме в някаква стая, стая за кареоки.Сядаме на някакви отомански мендерлици, малки масички,които наново са натрупани. Започна едно пеене на китайски песни - от картинките разбирам, че всичките са свързани с героичната им борба. Във втората част пуснаха руски песни. На мен се падна честа да изпълня " Подмосковние вечера". В ранните часове на дена, слизаме пред хотела, китайците настаняват момичетата в таксита, те ни удрят по една вендуза по бузите и сбогом. Момичетата са нещо като " китайски гейши", нещо като компаньонки но със строги правила на поведение и са от бедните провинции на Китай, като Съчуан. </p>
<p>Пътуваме с кола за Кантон, столицата на тази провинция. Разстоянието е от около 150 км. и имам чувството, че градовете са се разраснали така, че в действителност са един град. В Кантон, няма начин да не пробваме, прочутата кантонска кухня, една от четирите основни кухни на китайската кулинария.</p>
<p>От Кантон хващам самолета за Пекин. Там съм видял почти всичко интересно - дворци, палати, паркове, великата китайска стена, пещерата където е открит китайския хомо сапиес и т. н. Впрочем, това е моето последно посещение в Китай - търговията на комплектни предприятия умря.</p>
<p>Накрая да не забравя да спомена какво са направили нашите инженерингови организации в Китай:</p>
<p>Стокообменът-по клиринг.Валута на клиринга-швейцарски франкове.<br />
-Проектиране и доставка на оборудване за 30 бр. <strong>мини ВЕЦ</strong> всеки по 2 MW- изп. през 60 години.<br />
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на <strong>оранжерия</strong> 15 декара.-изп. 80 -те год.<br />
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на 49 бр.<strong>Технологични линии за бутилиране на бира </strong>с капацитет 8000 бут/час и 18000 бут./час при обем на бутилката 0.640 литра.-изп. 80-те год.<br />
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на <strong>фабрика за производство на газирана водаи бутилиране</strong> с капацитет 24 000 бут./час. Обем на бутилката 0.640 л.-изп. 80-те год.<br />
-В края на 80-те год. бяха създадени две смесени дружества за производство на <strong>ябълков сок и концентрат и за производство на кисело мляко и млечни продукти</strong>.Оборудването беше доставено от България. Тези дружества, в средата на 90-те години, фалираха поради некомпетентност да се ръководи едно предприятие в конкурентна среда. <!--IBF.ATTACHMENT_408-->  </p>
]]></content:encoded>
</item>

</channel>
</rss>
