Най - силно впечетление ми направи посещението на, ще го нарека шенчженския парк "Етъра". На една огромна площ, всяка провинция и автономна област е изградила малко селище, което отразява архитектурния облик на района. Тук можеш да се запознаеш с фолклорните песни, танци, обичай, сувенири и т. н. на 56 народности. В площа, където се представяше провинция Урумчи, една сграда силно ми заприлича на стара пловдивска къща. Разглеждайки по - късно картата, установих, че провинцията обхваща Алтайските планини и граничи с Казахстан, Руската федерация и Монголия т. е. района от където са тръгнали прабългарите към Европа.

Китайците ми казаха, че кметството ще закупи първия и последен съветски самолетоносач "Минск ", който ще бъде акостиран в шенчженския залив и превърнат в атракция.

Нощният живот в Женчжен е малко по- различен от другите провинции, поне така твърдят българи живяли дълго в Китай. Още първата вечер, след като хапнахме в хотела " на шведската маса", около 10 часа вечерта, китайците предложиха да потанцуваме. Оказа се, че ще стане на ХХ етаж на хотела. Излизаме от асансьора, а  в фоаето  не по-малко от 50 момичета. Виждайки 5 самотни мъже /3 китайци и 2 българи/ бяхме моментално заобиколени. След кратък диалог, единия от китайците посочи 5 момичета. Всички останали се оттеглиха, а ние вече хванати под ръка от избраните момичета влязохме вътре. Дискотека като всяка дискотека. Бързо ни настаняват на някаква маса и нашите китайци я отрупват с уиски, лед, разни ядки, безалкохолни напитки и какво ли не.След два часа бясно танцуване, китайците ни поканиха да ставаме. Вървиме след тях и влизаме в някаква стая, стая за кареоки.Сядаме на някакви отомански мендерлици, малки масички,които наново са натрупани. Започна едно пеене на китайски песни - от картинките разбирам, че всичките са свързани с героичната им борба. Във втората част пуснаха руски песни. На мен се падна честа да изпълня " Подмосковние вечера". В ранните часове на дена, слизаме пред хотела, китайците настаняват момичетата в таксита, те ни удрят по една вендуза по бузите и сбогом. Момичетата са нещо като " китайски гейши", нещо като компаньонки но със строги правила на поведение и са от бедните провинции на Китай, като Съчуан. 

Пътуваме с кола за Кантон, столицата на тази провинция. Разстоянието е от около 150 км. и имам чувството, че градовете са се разраснали така, че в действителност са един град. В Кантон, няма начин да не пробваме, прочутата кантонска кухня, една от четирите основни кухни на китайската кулинария.

От Кантон хващам самолета за Пекин. Там съм видял почти всичко интересно - дворци, палати, паркове, великата китайска стена, пещерата където е открит китайския хомо сапиес и т. н. Впрочем, това е моето последно посещение в Китай - търговията на комплектни предприятия умря.

Накрая да не забравя да спомена какво са направили нашите инженерингови организации в Китай:

Стокообменът-по клиринг.Валута на клиринга-швейцарски франкове.
-Проектиране и доставка на оборудване за 30 бр. мини ВЕЦ всеки по 2 MW- изп. през 60 години.
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на оранжерия 15 декара.-изп. 80 -те год.
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на 49 бр.Технологични линии за бутилиране на бира с капацитет 8000 бут/час и 18000 бут./час при обем на бутилката 0.640 литра.-изп. 80-те год.
-Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на фабрика за производство на газирана водаи бутилиране с капацитет 24 000 бут./час. Обем на бутилката 0.640 л.-изп. 80-те год.
-В края на 80-те год. бяха създадени две смесени дружества за производство на ябълков сок и концентрат и за производство на кисело мляко и млечни продукти.Оборудването беше доставено от България. Тези дружества, в средата на 90-те години, фалираха поради некомпетентност да се ръководи едно предприятие в конкурентна среда.