"Бюста на Хилари Клинтън" сега в Музея на Секса. 

" Бритни Спиърс ражда"

" Аутопсия на Парис Хилтън"

" Смърта на принц Харис" Бронзовата статуя няма уши, защото шиитите в Басра са обещали да му ги отрежат и изправят на баба му- Кралица Елизабет ІІ. 

Този склуптор, трябва да е влюбен в смърта и трупове.

04.01.2008 

/Фили/ След времето на равносметка за случилото се през старата година обикновено идва ред да се обърне поглед и към очакванията за новата.

Британският вестник “Файненшъл таймс” вече направи своите прогнози за основните събития в света през 2008 година. Ако се съди по точността на тези прогнози, отчетена за предишни години, към тях човек може и трябва да се отнася  напълно сериозно. Всъщност, доказателство за това е и фактът, че едно от основните предвиждания на вестника вече се сбъдна – още на втория ден от новата година цената на петрола на международния пазар прехвърли отчитаната като психологическа граница от сто долара за барел.

Известно време – до тази есен – ще трябва да се почака, за да се разбере дали ще се изпълни и другата важна прогноза на британското издание, което очаква победа на Хилъри Клинтън на предстоящите президентски избори в Съединените щати.

Понижаване на лихвения процент в еврозоната и запазване на силното влияние на Владимир Путин в руската политика, дори и след като няма да бъде вече президент на страната, са другите две очаквания на специалистите от “Файненшъл таймс”, които вероятно ще имат повече или по-малко пряко отношение и към българския икономически и политически живот през 2008-ма година.

В самата България също се появиха опити да се погледне поне малко напред в бъдещето.

Според вестник “Дневник” предстоящата 2008-ма ще бъде “година за трудни реформи и еврофондове”. Вестникът цитира на първо място мнението на финансовия министър Пламен Орешарски, според когото “тази година ще е по-тежка от миналата, но по-лека от следващата”. Това абсолютно песимистично  мнение за очакваните развития на българската иконономика се споделя и от редица независими експерти, които виждат заплахите да идват не само от страна на световната конюнктура, но също поради вътрешните икономически дисбаланси и, не на последно място – поради неефективните управленски решения и забавянето на редица реформи. Липсва оптимизъм също по отношение на реалните възможности да бъдат усвои предвидените за 2008-ма година европейски фондове.

В политически план прогнозите се свързват с липса на видими големи сътресения на повърхността, но с наличието на сериозна динамика под повърхността на политическия живот. 

- Пламен, кои от тези очаквания, свързани с развитието и на ситуацията в България през следващата година, според теб са най-обезспокоителни? 

- Може и да не прозвучи много сериозно, Фили, но отговорът ми е – всички. И ще си позволя да обясня защо за всяко поотделно, като карам по реда, в който ти ги постави.

Проблемът с цената на петрола изглежда ясен – прякото влияние върху цените на всички стоки и услуги, които се ползват. Но този проблем не е само един. Високата цена на петрола има и друг ефект, който от българска гледна точка ми се струва важен. Това е възможността руската икономика, разбирай – свързаната с КГБ каста, която управлява Русия, да продължи да трупа изкуствени мускули и на тази база да показва бабаитлък пред света, включително пред България. Защо и пред България? Ами защото страната е е ключов фактор за руското влияние на Балканите, а в известен смисъл –  и за оказването на руски натиск върху Европейския съюз.

Възможността за избор на Хилъри Клинтън за президент на Съединените щати също ме притеснява поради няколко причини. Първата е, че президент – демократ начело на Щатите означава поредното разминаване на американската с европейската  политическа координатна система, в която напоследък най-после се  забелязва отдавна очакваното обръщане към по-консервативните тенденции. Втората – че ако се реализират предизборните лозунги на демократите за необходимостта американските сили да се изтеглят от Ирак, това може да доведе до сериозна международна криза и до ново засилване на терористичната вълна в света – ситуация, при която главният печеливш отново може да се окаже Русия.

Понижаването на лихвения процент в еврозоната от българска гледна точка, като се има предвид, че в България основната лихва се повишава, означава, че страната като цяло не се движи в крак със своите главни икономически партньори.

Четвъртата прогноза на “Файненшъл таймс” – за това, че сегашният руски президент Владимир Путин ще запази влиянието си, въпреки че след два месеца вече няма да бъде президент, ми се струва обаче най-застрашителна. 

- Защо смяташ така? 

- Дори и бегъл поглед към случилото се с Русия през последните осем години, по време на управлението на Владимир Путин, според мен е достатъчен, за да предизвика тревога.

Само изброявам. Властта в Русия се концентрира отново в ръцете на един човек, който не проявява докрай своите диктаторски наклонности очевидно само защото икономическата мощ на страната, въпреки високите цени на енергийните суровини, е по-малка от тази на някоя европейска държава-джудже като Белгия или Холандия.Преди още да е възприела реално базисните демократични принципи, по времето на Путин Русия скъса отново с тях. Честните, свободни и демократични избори се превърнаха в пародия, отношението не само към политическите противници, но и към критичните журналисти и непослушните бизнесмени достигна, както се казва в спорта, фазата на директните елиминации, гражданско общество в страната на практика не съществува, предприемат се показни стъпки за възстановавяне на руското имперско влияние в света, включително съпроводени с демонстрация на военна сила.

Всичко това по съвсем директен начин се отразява и в България. Дори и да оставим настрана мнението на мнозина коментатори, че българският президент Георги Първанов се опитва да копира модела Путин, то почти стопроцентовата енергийна зависимост от Русия и постоянният натиск, който се оказва за реализация през България на руските интереси спрямо европейската политика, са достатъчни примери. Очаква се обаче през следващата година този натиск да се засили и това вероятно ще стане още в средата на януари, когато предстои официално посещение на Владимир Путин в София.

Нещо повече – по време на това посещение се очаква да бъдат подписани не само българо-руски, но и.....руско-сръбски спогодби. Става дума, както беше съобщено, за евентуалното закупуване от “Газпром” на най-голямата сръбска петролна компания. В чисто политически план актът на това подписване прилича на типично средновековно отношение – отива феодалът на гости на единия васал и повиква в неговия замък другия, за да упражни.....ами, директно казано - неупражненото досега право на първа брачна нощ с новата съпруга на васала.

Такъв подход, освен за отношението на Русия и лично на Путин спрямо България, говори твърде много и за съществуващите нагласи сред управляващите политици в страната да се поддават на руския натиск – нещо, което е изключително опасно. 

- И все пак, когато говорим за очакваните развития в България през следващата година, проблемите не могат да се свеждат само до зависимостта от Русия. Макар енергийната зависимост на страната например да има известно отношение към очертаващите се проблеми в икономиката, тя не ги определя изцяло..... 

- Разбира се, по мнение на водещи икономически експерти, основните проблеми на българската икономика през 2008-ма година, освен неблагоприятната конюнктура на световния пазар, ще продължат да бъдат дефицита по текущата сметка и високата инфлация. Във връзка с това ключовите предизвикателства се свързват най-вече с въпроса дали ще може да се поддържа нивото на инвестиции и има ли възможност растежът да се ускори.

Георги Ангелов, икономист от “Отворено общество”, смята  например, че правителството трябва да инвестира усилия основно в подобряване на бизнес-средата, в развитие на структурните реформи и намаляване на осигурителната тежест, за да може българската икономика не само да се прпедпази от неблагоприятните външни влияния, но и да постигне добър икономически растеж. Като особено критични точки се посочват забавените реформи в две сфери – здравеопазване и образование.

“На практика 2008-ма година е последната пълна година на това правителство, след което започва предизборен период, в който едва ли могат да се очакват някакви реформи” – припомня Георги Ангелов.

За съжаление обаче нито той, нито другите независими експерти казват каква според тях е истинската вероятност необходимите реформи да се случат.Ако се съди по приетият закон за бюджета за 2008-ма, както и по някои изявления на министри, тяхната цел е по-скоро оцеляване без значими сътресения, отколкото търсене на развитие. В този смисъл спокойно – или пък неспокойно – може да се предвиди, че през започналата вече година българите няма да станат по-богати, защото инфлацията ще изяде минималното увеличение на доходите им, няма да станат по-здрави и по-образовани, защото реформите в тези две сфери продължават да са зациклили, а предвиденото финансиране не е достатъчно, за да ги отпуши и няма да се възползват от европейските пари за своето развитие, защото администрацията не е създала необходимите условия за това и хората не знаят как да вземат съответните европейски пари. Къде на шега, къде наистина, трябва да се добави също, че българите няма да станат и по-непорочни, защото бедността сама по себе си може и да не е порок, но ражда пороци.  

- А как изглеждат очакваните развития в политическата сфера? 

- Казват, Фили, че според китайския календар тази година е Годината на Плъха. Ако вярваме на някои астролози, “плъхът е създател на неразбории, понякога се държи като маниак и е цар на скандалите”.

Общо взето аз очаквам така описаната природа на плъха да се реализира в политическия календар на България. Имам предвид факта, че 2008-ма е година без избори, а това означава – година, подходяща за политически прегрупирания, поява на нови партии и изчезване на стари, пробване на нови политически идеи и подходи. Специално тук, за съжаление, разбира се, повече подходи, отколкото идеи. През тази година правителството надали ще падне, колкото и да му се иска на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се стигне до предсрочни избори. Изчезващата партия НДСВ ще оцелее, защото и докато е във властта, но вероятно преди самите избори вече ще се държи само на белите конци, с които е съшита, а след това ще се скъсат и те. Очаква се най-голямата управляваща сила – БСП, да премине през серия вътрешни сътресения, които да я изведат до нова консолидация към края на годината и преди парламентарните избори през 2009-та. По отношение на традиционната десница е ясно само, че не бива да се очаква реализацията на кой знае какви възходящи тенденции. Дали ще има низходящи засега не е може да се каже, но и не би било изненада.      

При всички случаи е ясно обаче, че ако през 2008-ма година в България няма достатъчно хляб, то поне ще има в изобилие зрелища. Ако политическите зрелища не стигат, не бива да се плашим, защото, като “Цвете на Романтиката”, плъхът, твърдят специалисти, е причина за голям брой романтични връзки и съответно – сексуални скандали.