+ Трябва да е било 1955 година. На стадион "В. Левски", пистата пред сектор "А" е направено волейболно игрище. Предстоят три приятелски срещи между България и СССР. До колкото си спомням, в българският отбор играеха Б.Гюдеров, Т.Симов, П.Пондалов, Мошалов, а останалите не ги помня. От съветският отбор си спомням само едно име - Рева и на негово име имаше кръстена забивка -когато тялото е перпендикулярно на мрежата. Тогава спечелихме и трите мача. Радоста беше голяма, но по-радостните милицията ги отвеждаше по участъците, демек не уважават българо - съветската дружба.

+ 1970 г. В Москва съм, хотел "Русия". В едно  от фоаетата на етажа, пред телевизора сме застанали двадесет човека в т. ч. ние, двама българи. Наблюдаваме финала на световното първенство по волейбол между България и ГДР. Геймовете 2:2, а в третия водим 13:5 и само 2 точки ни делят от първата световна титла. Губим гейма 14:16, губим и световната титла. По - голяма мъка от спортна загуба не съм преживявал в живота си. Дори в момента още ме е яд. Само две имена си спомням от нашия състав - Д.Златанов и Д.Каров. Виждайки мъката ни, двама арменци ни поканиха да пробваме истински арменски коняк. На тази среща, от арменците научих, че арменски коняк, но "московскии розлив" не бил качествен а най-велик българин е Яворов.

+През 1960 годин, американският баскетболен отбор Харлем Глоубтротърс гостува в България. Присъствах на представлението - някакъв невъобразим фоерверк от дрибъл, пасове, трикове, стрелба и всички възможни техники. Едно цирково представление по правилата на баскетбола. Влюбих се в играта.