Господа побереглись так, что без единого выстрела был побежден советский союз и возвращенная в капитализм Россия напрягает усилия выстоять в условиях продолжающейся и новой - для понимания мужиков – информационной войне.

Нас победили потому, что прежде успели привить народу горделивое «самосознание» быть вне политики. Миллионы мужиков вдруг стали заявлять, что «политикой не интересуются». Не догадываясь, что для этого и было введено иностранное слово «политика», взамен русских слов «общественные дела». Дела, которыми всегда обустраивалась жизнь общим решением на сельских сходах, казачьих кругах, городских вече, всеобщих соборах.

Добровольный отказ простодушных мужиков от участия решать общественные дела дала возможность другим – хитрющим мужикам - заниматься «грязной политикой». В итоге миллионы крестьян оказались без своих земельных наделов, довольствуясь огородными участками, а миллионы рабочих обменяли свои заводы и фабрики, шахты и нефтепромыслы на «ваучеры». Что это такое – и сейчас не могут понять, проклиная олигархов, но не раскаиваясь в собственном недомыслии.

Прозрение тех и других, а ещё и нашей интеллигенции – насущная необходимость. Помочь столь массовому прозрению может концептуальный подход к явлениям общественной жизни. Он прост для понимания каждого. Оглядитесь…

Людей на земле великое множество. Но по большому счету, все они делятся на две противоборствующие половины: богатых и бедных. Между ними идет вековечная вражда.

Понятия «богатые» и «бедные» всегда относительны. Сейчас для крестьян каждый фермер с сотней гектаров несказанный богач. А для миллиардеров он – нищий, объект дальнейшего разорения и захвата его земли. Тем ни менее, такое деление людей есть, и оно формирует их особое отношение ко всем вопросам личной и общественной жизни. К примеру, бедные считают, что все происходящее сейчас – это неразумно и плохо. А у богатых противоположное мнение: всё прекрасно! Такие перспективы открылись для расцвета бизнеса.

И как примирить эти противоположности? Не получалось тысячи лет, так неужели возможно это сейчас благодаря какой-то концепции?..

Возможно! И вынужденно неизбежно, благодаря всё тех же концептуальных знаний. Они были всегда, но пользовались ими только богатые. И всячески оберегали их от бедных, как своё самое главное тайное оружие эксплуатации. Скрывать их в прошлые времена было не сложно. Народ не владел грамотой, и не имел носителей таких знаний. Сейчас они доступны всем…

В конце 80-х годов прошлого века в Санкт-Петербурге начал работать аналитический центр по разработке «Концепции Общественной Безопасности России». Его усилиями был изучен мировой исторический процесс, осмыслены причины прошедших войн и революций, определены используемые для этих исторических катаклизмов управленческие приёмы и способы, выявлено существование Мирового правительства, порождённого ещё древним египетским жречеством, раскрыт инструмент его бесструктурного управления с помощью кредитно-финансовой системы и ростовщичества. Всё это было опубликовано в книге «Мёртвая вода» (1991г). В 1995 году 28 ноября «Концепция Общественной Безопасности» («КОБ») прошла слушания в Государственной Думе и рекомендована для широкого использования.

Итак, знания есть! Изданы сотни книг, тысячи статей; открыты сайты в Интернете. «Мёртвая вода» переведена на все языки ведущих государств с целью использования для формирования теперь уже «Общественной Безопасности Мира». Но людям некогда «остановиться и оглянуться». Нам «Не до жиру – быть бы живу! – говорит бедный народ. «После нас – хоть потоп! – щеголяет богатая элита. В итоге те и другие не реагируют на происходящие глобальные процессы, происходящие в мире. А они – критические для всех…

Общественная безопасность – это ОБЩАЯ безопасность. И в общественное сознание все больше приходит понимание, что мы находимся на одном космическом «корабле» под названием Земля. В случае гибели его, в силу свойственной людям глупости, исчезнут враз как бедные, так и богатые. А нам это надо?..

В то же время, за минувшие тысячи лет положение изменилось. Процесс развития науки и производительных сил возрос на столько, что общество в состоянии решить все насущные материальные проблемы бедных людей: дать им жильё, питание, образование… Препятствуют этому только интересы богатых. Причём, не самых богатых, формирующих мировое правительство, а того среднего класса, их обслуживающего и стоящего в промежутке между Богатейшим меньшинством и бедным большинством. Именно они – выбившись из нищеты – становятся самыми яростными разорителями своих стран и усиливают экономический кризис всего мира. Так стоит ли ради райских привилегий одних, держать в беспросветной нужде других и терять жизнь тем и другим?..

Мировое правительство СВЕРХбогатых, пребывая в иллюзиях своего былого могущества, не в состоянии оценить нового расклада сил и использовать потенциал просветленного народа. Его управление хорошо просматривается по действиям США в отношении России и других стран мира. И видно, что Глобальную проблему мира придется решать усилиями бедного большинства народа. Но как?..

Концептуальный подход к решению подобных общечеловеческих проблем говорит, что заниматься этим придется всем живущим на Земле. Как бедным, богатым и СВЕРХбогатым. Даже вопреки их желаниям. Договориться помогут всё те же концептуальные знания. Помогут потому, что больше нет на них монополии СВЕРХбогатых. Им больше нечего скрывать от народа, чтобы манипулировать людьми и государствами: все узнают всё! А узнав это «всё», у каждого поменяется вектор целей жизни. Бедные перестанут ориентироваться на рекламные и идеологические воздействия богатых, усиливающих их потенциал за счет расширения общества потребителей их продукции. Так уже было в Индии, когда прозревший народ перестал покупать английские товары и колониальный режим Великобритании пал. Без революции и войны.

Богатым придется проявить свои способности для развития других сфер бизнеса, что и сделают они профессионально для общей и личной пользы?.. Такие люди, доказавшие свои организаторские способности, всегда нужны государству. Нужны потому, что частная собственность – это всего лишь форма управления производительными силами. Временная уступка для более эффективного управления . В целом же производительные силы и их продукция всегда были, есть и будут общенародными, главным предметом государственного производства, распределения и торговли.

Особой заботой в этой концептуальной перестройке будут вопросы нравственного порядка. Люди приходят в жизнь не по собственному желанию. И пришедшие формируются обществом живущих под решения назревших проблем человечества. Одни избавились от открытого рабовладения, другие – побороли феодализм, а нынешнему поколению - получившему концептуальные знания - предстоит похоронить капитализм. И создать новую формацию… Какой она будет – решат потомки. А пока наша первейшая забота поднять Россию, что можно сделать вооружившись информационным оружием, с помощью которого нас побеждали. Вот оно:..

УПРАВЛЕНИЕ ЛЮДЬМИ,
СТРАНАМИ, ЧЕЛОВЕЧЕСТВОМ

Концептуальный механизм управления возник, вероятно, с использования первыми людьми кулака и дубинки. Ими можно было подчинить своих соплеменников. Понравилось… А далее стали подчинять соседей. Племена, страны… Используя для этого копья, сабли, пушки, самолеты, ракеты, атомные бомбы… Все это, в терминологии концептуальных знаний, относится к низшим материальным приоритетам управления - ОРУЖИЕМ ПРИНУЖДЕНИЯ людей. Мысленно окиньте его масштабы… А это всего лишь низший, так называемый, 6-ой приоритет управления.

Более высший, 5-ый приоритет, появился в арсенале правителей всех мастей с появлением алкоголя. И американцы победили индейцев отнюдь не ружьями и наганами «Смит-и-Виссон» , а самогонными аппаратами, научив делать их с использованием ружейных стволов. И нынешнее спаивание нашего крестьянства из того же списка концептуальных приемов подавления врага. К алкоголю сейчас добавились наркотики и всевозможные «привязанности» к бесполезным и даже вредным для здоровья продуктам, таким как табак, пиво, кофе, чёрный чай, кока-кола, жвачки и пр. Это всё именуется ОРУЖИЕМ ГЕНОЦИДА. О том, как оно сработало у нас долго говорить не приходится. Вспомните о сокращении численности населения в России.

4-ый приоритет называется ЭКОНОМИЧЕСКИЙ, денежный. Он тоже относится к материальным оружиям управления людьми. Его сила поизводит самое ощутимое воздействие на каждого человека, но не осознаваемое. Потому что тщательно скрыто под маской коммерческой тайны. Хотя суть этой «тайны» предельно проста, если назвать все своим именем – ростовщичество. Берешь в долг 100 денежных единиц, а возвращаешь с плюсом, какой потребуют. Банки богатеют не производя какой-либо продукции. Деньги им печатают по-потребности, так как ни одна валюта мира не имеет золотого или иного какого-либо обеспечения. Должники слёзно плачутся на людях, вызывая сочувствие: - Идут на такие жертвы, чтобы что-то построить, наладить, запустить… Новые герои! И эти же «герои» посмеиваются над дурачками, так как за взятый кредит они получают себе новую собственность. Эта собственность начинает выпускать продукцию, и на нее относятся расходы за взятый кредит. Так что мы с вами, покупатели, оплачиваем кредиты и инвестиции. И чем больше их берут частные фирмы и государство, тем больше беднеет народ и разоряется государство.

Выше идет по возрастающей значимости ИНФОРМАЦИОННОЕ ОРУЖИЕ. 3-ий приоритет - фактологический: включает в себя религии, идеологии, технологии. Так как в мире господствуют идеи богатых – богатеть!, - то и все средства информации, весь идейный «логос» служат этим целям. Засилие в нашей жизни рекламы не требует комментарий. Но посмотрите, как насаждается низменное, скотское, амаральное… Любовь заменяется сексом, дружба людей – инфантильностью, патриотизм и преданность – наивностью. Каждые сутки крутятся километровые сериалы, переполненные бессмысленной жестокостью, грязью придуманных и навязываемых в качестве образца отношений.

Можно ли повлиять на это?.. Конечно, и нужно! Тем более, что доступно каждому. Надо как было в Индии – не покупать их продукцию, не смотреть антинародное ТV, игнорировать лживую прессу и книги. У нас есть концептуальные знания, своя народная культура, и наша задача беречь все это и развивать.

Технологические воздействия понятны по примерам сокрытия «секретов» высокой урожайности основных зерновых культур. Это сейчас-то, когда миллионы людей голодают и цены на зерно постоянно растут. Знайте, что в древнем государстве Шумер урожайность достигала 250 центнеров с гектара в обычные годы и до 300 ц/га в годы урожайные. А мы сейчас – при нашей технической вооруженности, науке, удобрениях не можем достичь и трети этих цифр. Голод – самое действенное оружие для любых форм подчинения людей и стран.

2-ой приоритет – хронологический. Он используется для лишения народа памяти о предках, о корнях своего бытия. Так россиянам было навязано убеждение, что наша государственность появилась с Киевской Руси. И это при том, что царь Петр 1 отнял у нас пять тысяч лет исторического исчисления. И таких фактов не счесть.

Самый верхний – мировоззренческий приоритет, 1-ый. Он определяет общее мировоззрение социальных групп. В данном случае, Бедных и Богатых. И потому позволяет видеть общую суть вещей и явлений с их позиций. К примеру, тот же банковский процентный кредит для бедных очень плохо, а для богатых - очень хорошо. По недомыслию тех и других. Сделать кредит беспроцентным – и в выигрыше будут те и другие.

Концептуальный подход позволяет преодолеть групповые интересы, подняться над ними и дать примиряющие решения – выгодные для всех. Причем не только глобальные, но и местные - сельского и даже дворового масштаба.

Помогать освоению новых знаний взялось Санкт-Петербургское региональное общественное движение сторонников Концепции Общественной Безопасности (КОБ). Вступить в её ряды может любой гражданин России. Сообща легче и продуктивнее освоить КОБ. А на её базе готовить для страны управленцев стратегического концептуального кругозора и высокой человеческой нравственности.

С материалами КОБ познакомитесь в Интернете на сайтах: www.dotu.ru; www.vodaspb.ru; www.mera.com.ru; www.kob.spb.su и других

Ю.И. Слащинин, член РОД с КОБ,
писатель

Питер Друкер

Питер Друкер 

Питер Друкер 

Только не спрашивайте меня, что значит "тестировщик" в этом контексте... Большинство компаний имеет крайней смутное представление о том, что на самом деле должен делать человек на этой позиции, даже в рамках установленного процесса.

Компания дает объявление о вакансии и просит своих сотрудников приводить кандидатов. Итак, открыта вакансия.

К сожалению, найти тестеровщика без работы сейчас не просто. Потому находятся люди в других компаниях, которых просто перекупаются. Причем, даже смешные деньги, типа $50, могут повлиять на переход человека из компании в компанию.

В маленьких компаниях чаще всего нет людей, которые могут нормально провести собеседования для тестировщика. Потому работу умудряются получить люди, которые в состоянии кликать и описывать ошибки и при этом не имеют знаний по теории тестирования вообще. Каждый переход из компании в компанию увеличивает ЗП конкретного человека и повышает уровень ЗП в регионе в целом.

Мой прогноз выглядит следущим образом. В ближайшие год - два на рынке будет очень много "тестировщиков", которые не представляют ценности, как профессионалы, но получают очень высокие ЗП.

Какой же выход есть у работодателей?

Первый и самый простой выход - это ввязаться в гонку "купи дешевле, придержи, продай дороже" :) Безусловно в этой гонке есть предел, когда работодателю не выгодно будет платить высокую ЗП.

Второй подход - это подождать, пока рынок будет насыщен кандидатами и можно будет купить хорошего специалиста, не переплачивая. К сожалению, не все компании могут позволить себе ждать.

Третий подход - это организация отдела тестирования и системы обучения тестировщиков с нуля.

Отговорът на тези въпроси няма да откриете в публикуван или не роман на Агата Кристи. Еркюл Поаро няма да отговори, Шерлок Холмс не би се захванал да разследва случая, на съдията Ли този казус не му е в преките интереси, а Хорейшо е твърде далеч.

Нека да разгледаме обаче доказателствата, които откриваме на предполагаемото местопрестъпление, внимавайки да не изтрием някой случаен отпечатък.

Следвайки получения сигнал отиваме на адреса, който се оказва в Квартала на богатите. В края на най-югоизточната му част отскоро се е настанил нов жител. Или по-скоро крайният югоизток наскоро е станал по най-различни причини част от Квартала. На пръв поглед отвън не се забелязва нищо подозрително - къщата има лъскава фасада, на пешеходната пътека пред нея има паркирана много лъскава и скъпа кола, върху тротоара има втора, а в общинската тревна площ кротко е кацнала трета. Пак лъскава, скъпа и поръчкова, със синя лампа отгоре. До нея е застанал гражданин, явно обитател на къщата, лъскав, костюмиран и леко разтревожен. Твърди, че не усеща вонята, която се носи от дома му и заради която сме получили сигнала... А какво има в къщата? Ще разберем. Нахлузваме противогазите, абстрахираме се от дразнещо паркиралите коли и влизаме в сградата. Гражданинът услужливо ни показва антрето - лъснато, облицовано, бляскаво, на портмантото висят скъпи палта. Много държи да ни покаже банята и джакузито си. Минаваме през дневната, където виждаме чудесно обзавеждане, редовно ъпгрейдван компютър, домашно кино и барче. Гражданинът го отваря и ни черпи със силна алкохолна напитка, традиционна в неговия род. Междувременно успява да ни убеди, че вонята най-вероятно е от канализацията. Всички се съгласяваме и не разглеждаме по-подорбно дома му, явно няма нужда. Препоръчваме му да паркира по-внимателно и на обозначените за целта места, да се погрижи за каналите и по-бързо се махаме. Човекът е приятен, без съмнение, но там вони! А може би все пак трябваше да стигнем в огледа по-далеч от джакузито му? Може би трябваше да надникнем и в стаите, в килерите и мазетата, да се запитаме кои са другите обитатели на дома, да проверим защо само неговата канализация смърди, а от съседните къщи такава воня не се носи?

Ако бяхме продължили разследването може би щяхме да открием неща, които не биха ни харесали...

Извън новелистиката и метафорите, излизайки от роля и връщайки се в реалността, не е зле да си зададем някои въпроси и да се опитаме да дадем отговори на колкото се може повече от тях. И така, с какво разполагаме? Да тръгнем по следите на миризмата и да потърсим местопрестъплението.

Икономическо състояние на България

Не е нужно човек да е икономист, за да се сети, че икономическото и финансово състояние е пряка функция от управлението на икономиката и финансите. След това гениално прозрение да се огледаме и да видим наред ли е икономиката. Според доклада на Световната банка от миналата година повод за паника няма и вонята очевидно е от канализацията. Хората са експерти и са отчели висок растеж, ниска инфлация, нарастване на дохода на глава от населението, спад на безработицата, увеличаване на чуждите инвестиции и какви ли още не благини. С други думи, джакузито е наред, а домашното кино и компютърът работят безотказно.

Дори да се абстрахираме от това, че данните са остарели, тоест е теоретично възможно миналата година действително доходът на глава от населението и подобряването на жизнения му стандарт да се е състояло, не можем да не се запитаме чия глава точно са обследвали анализаторите. Ако експертите от Световната банка са комуникирали единствено и само със свои колеги, това би обяснило цитираното заключение. За съжаление обаче адски много аборигени не са колеги на въпросните експерти, поради което си задават въпроса точно коя държава са анализирали и защо са разгледали само антрето, дневната и джакузито, след което са побързали да напуснат къщата?

За ръста на безработицата коментарите са излишни. От една страна за нейния спад допринася и факта, че населението на страната вече трайно гравитира около седемте милиона. Само за пет-шест години близо милион българи избягаха от кораба. Някои обичат да наричат тези хора плъхове и предатели. Всъщност по-скоро са проявили здрав разум, но карай да върви, въпрос на гледна точка. От друга страна правителството много обича да прави проучвания за заетите работни места из морските курорти по време на летните месеци. Как да не се зареди човек с оптимизъм?

По-нататък в доклада на инспекторите четем, че бедността значително е намаляла благодарение на широката система за социална защита, установяваме също, че те са наблюдавали някакви структурни реформи в тази сфера и какво ли още не. Оказва се, че авангардната идея "Топло мляко и кифла" била дори по-авангардна, отколкото на министър Масларова някога й е минавало през ума.

Съвсем определено въпросът за коя страна говорят тези хора следва да се повтори... Обаче. За да не е всичко розово, експертите предлагат програма за реформа в пет области от съществено значение за интеграцията на страната ни в Квартала на богатите:

I) Подобряване на количеството и качеството на човешкия капитал
За да се повиши производителността на труда и да се разшири експорта извън рамките на трудоемки производства, които изискват неквалифицирана работна ръка, необходимо е да бъде повишена квалификацията на заетите.

Проблем. Количеството рязко намалява. Особено квалифицираното количество, което се чувства достатъчно знаещо и можещо, и което има достатъчно голямо самоуважение, за да не му се слуша "пари нема, действайте" и отива да действа там, дето има пари. За сметка на това обаче качеството кой знае защо, нещо не ще да се увеличи. А заетите, които все пак си повишат квалификацията, кой знае защо, също бягат. Причините? А бе не щат да работят без пари гадовете, не щат да работят само в името на каузата, оказаха се тоооолкова комерсиални... А е лошо човек да е комерсиален, лошо е да иска пари срещу труда си, за тези неща не е прието да се говори, те са долни и недостойни. Но какво да се прави, сребролюбци излязоха квалифицираните, сребролюбци!

Все пак, за да се преодолее този проблем, Световната банка препоръчва да се проведе реформа на образователната система, която да започне да действа така, щото миналите през нея да излязат с добра квалификация. Пак проблем. Системата не проявява никакво желание да започне да се самореформира.

II) Подобряване количеството и качеството на физическия капитал

Лицата, разследвали местопрестъплението предлагат спешна рехабилитация на транспортната мрежа. Тя пък, подобно на образованието, също не показва никаква инициатива и не ще да се саморехабилитира

III) Развитие на ефикасно и прозрачно управление на обществения сектор, включително по-нататъшно преструктуриране на обществените разходи

За тази цел хората препоръчват:
1. подобряване ефективността на разходите за здравно и социално осигуряване;
2. включване на всички министерства в изготвянето на бюджета и свързване на отпуснатите от бюджета суми с индекси за постигнати резултати;
3. прилагане на информационната система за финансов мениджмънт;
4. въвеждане на критерии за заслуги при наемане на работа, повишение и увеличаване на възнаграждението;
5. въвеждане на стратегии за борба с корупцията; разпоредби, касаещи конфликт на интереси и попълване на декларации за имотно състояние;
6. гарантиране на прозрачност при конкурсите за обществени поръчки.

No comment.

IV) Подобряване работата на трудовия пазар

Следват редица пожелания, но като цяло т. IV е пряко следствие от т. I.

V) Подобряване работата на съдебната власт и опростяване на законовите разпоредби.

Кхм...

Крайните резултати обаче са следните:

Заплатите на огромна част от българските граждани са ниски. Нещо повече, те са преднамерено ниски. Наскоро беше гласувана промяна на минималната работна заплата от 160 на 180 лв. и то от 01.01.2008 г. В интерес на обективността, в държавния сектор не са чак толкова много хората, които работят на минимална работна заплата. Ако изключим държавния апарат в цялата му прелест с все обслужващия го персонал, средната работна заплата в бюджетния сектор се колебае в границите между 200 и 500 лева в зависимост от населеното място и вида на институцията. Изключение правят директори и изобщо ръководни длъжностни лица. С други думи, минималната работна заплата не товари чак толкова бюджета на България не поради безумния си размер, а пореди това, че бюджетът не се бърка за чак толкова много минимални работни заплати. Обаче минималната работна заплата влияе по най-различни начини върху набирането на средства за бюджета. Едва ли за някого е тайна масовата практика на много частни фирми да сигуряват служителите си на минимална работна заплата, а останалите пари да ги дават на ръка. Единственият печеливш от това е работодателят, защото пести от осигуровките, които по закон плаща той. Работещият губи в дъглосрочен план, защото когато доживее, дай Боже, до пенсия, ще се окаже, че цял живот е блъскал за минимална пенсия. Губи и бюджета, естествено, а оттам губим всички. Друга масова практика, особено в по-малките населени места, където напук на Световни и какви ли не там още банки, е да се наемат хора действително за минимална работна заплата. Това, според някакви гениални умове било сигурната и правилна стъпка в посока на растежа на икономиката ни, щото евтината работна ръка гарантирала бум на производството във вид на какви ли не там цехове на големи фирми. Бумът сега-засега не се забелязва, но се забелязват хора, които седят заключени денонощно и се тровят с лепила, бои и химикали, щото собственикът на цеха бързал с някаква поръчка. Въпросните хора действително работят за минимална заплата, често без трудов договор и често не си и получават редовно заплататите. А собственикът е в пълното си законово право да плаща по 160 лева за непосилен труд. Едни нормални синдикални организации щяха да разпънат на кръст първо виновниците за това положение, после новопокръстените робовладелци. Нашите синдикални организации обаче още четат корицата на учебника по синдикализъм, така че работещите на минимални заплати да не чакат скоро някой да ги защити, щото няма кой. "Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се"

А напоследък се заговори за социално напрежение. Естествено, че ще има социално напрежение. Инфлацията просто вече е невъзможно да бъде маскирана като дефлация, а повечето български граждани са с несъзмеримо ниски доходи спрямо цените на основни стоки и услуги, без които един цивилизован човек не може. И така отново стигаме до учителската стачка. Пълни глупости (както обикновено) говори Янка Такева, изтъквайки, че учителите стачкували основно заради реформа в образованието. Учителите са нормални български граждани и по тая причина са с ниски доходи, че дори и с по-ниски отколкото на повечето българи. Причината за това обаче е чисто икономическа и има общо с образователната реформа толкова, колкото има и със здравната. Остарялата образователна система рефлектира пряко единствено върху крайния продукт - тест завършващия български ученик. Образованието, което той получава, е морално остаряло и несъобразено с новите условия. То е същото социалистическо образование, каквото са получили дядовците и бабите на учениците, само учебниците са станали по-академични и обемни, а материалът - толкова объркан, колкото изобщо би могъл да бъде. А това няма нищо общо със заплатите на учителите. Образованието не е някакво предприятие със затворен цикъл на производство, не е завод, който продава продукция и оттам печели. Учениците след завършване не се излагат на платформата, където на търг ги купуват най-различни предприемачи, вкарващи в училищата по този начин заветните пари. Така че реформата на системата и заплатите на преподавателите нямат нищо общо. За сметка на това обаче заплатите на преподавателите имат страшно много общо с качеството на образованието. А качеството все повече и повече пада с всеки новопостъпил преподавател. Странно, нали?

И да допълня с един въпрос, който беше зададен в блога ми, но на който никой не отговори - защо за реформата в образованието се заговори чак когато учителите започнаха да стачкуват срещу ниските си заплати? Нима излиза, че онеправданото общество няма Бог знае какво възражение срещу затлачената, остаряла и пренатоварена образователна система, стига учителите да не протестират срещу заплащането си? А ако не е така и греша, след като министърът е невинен, че реформата в образованието е в трайна нелегалност и според хората същата тази реформа трябва да започне отдолу, а не отгоре, къде блеят родителите, чиито деца са най-големите потърпевши от образователния хаос, че не я проведат те тази реформа? Като ще си прехвърляме топката и ще внимаваме да не улучим ръководството, за да не го засегнем, дай да видим кой е най-големият потърпевш от остарялата образователна система. Учителите? Не, естествено. Не и пряко. Те си имат програма, учебници, план, спуснат им от министерството, който трябва да следват и те го следват с по-голям или по-малък успех. От тяхна гледна точка те си вършат работата, за която са се цанили и то така, както са им я задали. Преките потърпевши естествено са учениците, които се обучават по морално остарели методи, учат от морално остарели учебници често пъти натъпкани с глупости. В такъв случай нормалната, естествена родителска реакция е да защити детето си, да поиска най-доброто за него и да вдигне глас срещу неефективната образователна система. Такава реакция обаче досега не се е наблюдавала. Действително излезе, че родителите се присетиха за реформата в образованието едва когато учителите окнаха заради ниските си заплати. Ами да. Първосигналният инстинкт на папагалско повтаряне за съжаление се оказа както винаги по-лесен за проявление отколкото здравия разум. Министър Вълчев сладкодумно обяснява, че пари няма щото образованието е остаряло - твърдение, което по своята адекватност се конкурира с прозрението на икономическия министър, открил пряка връзка между китайската кухня и цената на пшеницата - и родителите, че и голяма част от обществото хукват да крещят срещу учителите, че реформата куцала. Ама тя не куца. Всъщност, реформа няма. Няма такъв звяр. Няма. Има сладкодумен министър, в чийто вени тече без съмнение поне капка византийска кръв, поради което умело плете достатъчно евтини, за да могат да се пласират лесно, интриги.

И така, господа следователи, имаме новина. Къщата отвън изглежда чудесно, джакузито й може и да работи, но за да видите какво вони, следващия път излезте от ваната и разгледайте по-подробно. Защото България не е европейска страна напук на местоположението си.

И да завърша с нещо по-оптимистично: ето ви невероятно сладката почти двегодишна Лили, която без съмнение е бъдещия световен император! :)

Допълнение:

Благодарение на дълбоко вкоренените си навици голяма част от българите са убедени, че образованието и здравеопазването са безплатни. Те естествено никога не са били такива, но бяхме възпитани да вярваме, че понятията лекар/учител и пари са напълно несъвместими. Това, очевидно продължава и днес. Масовото обществено настроение клони към "Не ги ли е срам да искат пари затова, че обучават децата ни? Децата са безценни!" Те са безценни, никой не спори. Досега обаче в България нямаме регистриран случай на инедия*. Не мога да си обясня защо толкова хора рипват и викват веднага щом се спомене, че преподавателите имат нужда от пари. Те не са роби на никого, работата, която им е поверена е извънредно отговорна, да получаваш пари срещу труда си не е нещо недостойно. Тогава защо? Какви са тези настроения? Защото учителите били некадърни? Спокойно, не са. Но ще станат наистина некадърни, ето, в момента текат държавните изпити на поредния випуск педагози. Ама парите нямало да вдигнат качеството на образованието. Няма да го вдигнат, факт, защото самата система на образование е дефектна. Могат обаче евентуално да задържат все още останалите кадърни преподаватели на работните им места.

А ниските заплати в България, пак го казвам, нямат нищо общо с реформата в образованието. Спрете да повтаряте словата на сладкодумния министър и го запитайте как образователната реформа ще вдигне учителските надници. Защото нещата вървят натам, че дори още утре най-сетне да открият реформата и да я пратят да работното й място, тя ще се окаже в ръцете на хората, които са станали учители само за да се сдобият с тапия, че имат "вишо".

Още по темата:

Цената на безплатното образование
Още малко за цената на безплатното образование
----------------------------------------
*свръхестествена способност да се живее без храна и вода

Осталось выяснить, какими инструментами пользуются ПМ, чтобы понять в чем ошибка.

Библиотека эконмической и управленческой литературы

Полный каталог. EUP.RU - Экономика и управление на предприятиях.

technorati tags: книги, экономика, литература, библиотека, библиотеки, e-book, books, library