Знаех че няма да е само наизустяване на думички и повтаряне на вече прочетеното, както първите десет години от българското ми образование.

Появи се нуждата от самостоятелно мислене.
Претегляне на алтернативи.
Правене на избор.
Пет години по-късно, един колеж, един университет и безброй малки служби в големи инвестиционни компании, напуснах страната.
Затворих вратата зад мен плътно, завинаги.

Не спрях да уча..всъщност и до днес не знам как да сложа край. Езиците вече са четири, академичната титла е близо.

Успехът се измерва с хората-шансове. След време започнахме да се разпознаваме из книжарници и библиотеки, из форуми и дискусионни клубове. Обяснението е - толерантността ми към различно мислещия.

Препятствието по пътя ми бе да забравя България. Не тази, която харесвах - новата. С мръсотията по улиците и в главите. Обречената на безвремие и безлидерство. С всеки ден, връзките ми отслабват и бледнеят. Проблем с идентичността нямам, но единствения начин да си я запазя е да не се прибирам с петилетки.

За жалост, близки и приятели още мизерстват, заливани с всякаква парцалистика, социалистически недомислия в икономиката и евро пренебрежение към страната с президент - доносник.

Деца,
скъсайте пъпната връв рано и намерето онова, което истински ви интересува. Познавайте го отблизо, страхувайте се от силата му, живейте рисковано и не се обвързвайте с нищо конкретно..най-малко с обещания, които ви правят безхарактерни, упоени, самодоволни индивиди.

Бъдете герои за някого заради това, че се държите като себе си.