(Източник: http://www.sxc.hu/pic/m/t/th/thadz/1027936_butterfly.jpg)

Тази година още не съм виждала пеперуди, а миналата успях да мярна само една. Странна работа. Какво се случва с тези насекоми? И оси не съм виждала скоро. Не че ми липсват, ама това си е сигнал, че нещата не отиват на добре.

Няма да имам възможност да дойда на 23-ти в София, на изпит съм. Щеше да ми е интересно да видя хората. Явно ще се наложи да чета за събитието от Блогосфера. Кофти.

Почти винаги вдигам телефона с репликата "Кажи!", защото няма кого друг да търсят на моя номер и обикновено като ме търсят, то е защото ще се иска нещо от мен. И аз се приготвям да слушам, а ако се наложи и да си записвам. Досега никой не се е оплаквал, че този ми навик го е засягал или обиждал по някакъв начин. Днес обаче ми беше изтърсено следното: "все едно се обаждам на 166". Хем ми стана смешно, хем се ядосах.

Смешно ми стана, защото на 166 едва ли отговарят по моя начин на повикванията, а се ядосах на отношението - и към мен и към служителите, обслужващи този номер. Ебати, цялата работа е, за да се приказва по-бързо и за да не се дават грешни пари на мобилни оператори. Като не го оценявате следващия, който ме потърси ще бъде надлежно поздравен, разпитан за времето в неговия край на града/страната, а както и за финансовото и здравословно състояние на всичките ни общи познати, които не съм виждала отдавна. После няма да пропусна на пратя поздрави и на родата и чак тогава ще пристъпя към изслушване на искането, заради което в крайна сметка са ме търсили.

Та покрай оплакването, че съм била отговаряла като централа и аз взех, че се вкиснах. Може би не е лоша идея да пробвам и с "Ако искаш да си лафим, натисни 1. Ако ще ме уговаряш за дискотека натисни 2. Ако имаш да ми връщаш пари натисни 3 или изчакай. За всичко друго натисни 0 или прекъсни връзката. За повторно прослушване кажи "Я пак!"

Мисля, че съм споменавала, че не всички хора, на които държа са ми приятели. Верността и доверието са ми доста по-ценни от сходствата в характерите. Затова и има хора, на които съм помагала, въпреки че традиционно отношенията ни не са от най-добрите. Понякога такива връзки се градят на една обща тайна; тя поражда, ако не топли чувства, то поне необходимост от доверие.

Но хората се променят и в един момент се чудиш кой е този срещу теб, а много вероятно е и той да се пита същото. Тогава се разминаваме. Трябва ли да съжалявам, че човек, на когото съм държала, се е променил? Виновен ли е той или грешката е в моето светоусещане? Какво се случва с доверието само, когато приятелството избледнее.

А имах преди приятелка, с която се случиха така нещата, че се разделихме и си изгубихме дирите, а доста години по-късно като я видях, се почувствах цяла за момент. Доста рядко явление при мен.

По същество: става дума за електротехниката, която колкото и да се мъча просто не мога да проумея, до степен да започна да се чудя дали просто не съм природно тъпа. Имах творческа задача, на която просто нямаше от къде да намеря решение и трябваше сама да го измисля. Пълен провал, при това с чужда помощ :)  от двама разбиращи, които ме насочиха в грешна насока. Как стана? - Ами след 10 дни безплодни опити да намеря някакъв какъвто-и-да-е-материал по темата и съответно откриване на липсата на такъв потърсих вече помощ. Опитаха се да ми помогнат, а аз като никога взех тяхното готово решение и при това го обосновах (!?), така че да бъде и логично. И си вярвах, че е такова. Само дето беше фундаментално грешно.

След това естествено разбрах къде е грешката и я поправих. Вече си направих курсовата сама, че и за отрицателно време при това. Предадох втория (верен вече) вариант още същия ден, когато разбрах, че първият е ебати-провала. Ама ме е яд.

Като се замисля нямаше как по друг начин да стане - нямах идея, какво да направя и потърсих помощ. Ама защо трябва да се уча по такъв гаден начин? Мразя да се провалям. Чудя се дали съм единствения човек от групата, на когото са върнали курсовата. Твърде е възможно. Мразя се.

Защо ли го взех толкова навътре този път? Губила съм в много по-важни битки, едната от които може би ми решава бъдещето, ще видим в каква насока. Май е време да проумея, че не мога да контролирам всичко, което се случва с мен.

Ставаше дума за това, как мъжът бил недоволен, че ЦЪРКВАТА му била взела всичко, а не му дала нищо. Че ПАСТОРЪТ не се движел по нормите, които сам проповядвал. Обясняваше, че на следващата сбирка щял да постави този въпрос за обсъждане и евентуално да иска да се смени пасторът. Не си спомням жената какво отговаряше - с нищо не ми е направила впечатление явно.

Доколкото знам в Русе има малка католическа общност. Има доста мюсюлмани. Православните християни и атеистите са преобладаващата част сред населението. Също така знам, че ортодоксалната и католическата църква не "вземат" нищо от вярващите...Има и доста секти, като поне за мен най-известната е тази на адвентистите. Мисля си, че тези алтернативни учения започват да вземат доста големи размери, щом до там се възприемат за обичайни, че вярващите в тях говорят свободно и на висок тон за убежденията си. А преди криеха принадлежността си към сектата.

Още същия ден бях забравила вече за чутото в тролея, но коментарът на MacTeP в темата за виртуалните църкви, ми напомни за случката.

Един невзрачен индивид ме пита защо съм се била държала високомерно. Истината е, че аз не се надувам - просто съм безразлична. Пък той имаше нахалството да ми иска отчет за причините за поведението ми, все едно ми е някакъв. Тук вече ставам страшно ядосана, но си запазвам добрия тон и опитвайки се, без да се развикам, да обясня наистина, че да приключа с този въпрос веднъж за винаги, изговарям набързо нещо, което вероятно е било доста несвързано.

Има си някои неща, които не споделям с кого да е (т.е. с никого) и те имат доста сериозно отношение при формирането на характера ми (колко нАучно го написах). Така е предполагам с всички. И наистина не считам за нужно да давам обяснения на никого за странното си (понякога) поведение. В този смисъл не считам за нужно и да давам препоръки за това как трябва да се държи човек, за да ми стане симпатичен - ами или си има възпитание или няма. Конкретният индивид, който ме ядоса, нямаше. И в това беше проблемът, т.е. един от проблемите.

Уф, та думата ми беше за това, че ако търсиш начин скорострелно да ми развалиш настроението, добър вариант ще е да ми искаш обяснения за това, защо се държа като примадона/кучка/очиларка/знам-ли-още-какво.

Групата да се готви - утре в унито ще нахълта една адски мрачна и раздразнителна Ива. То пък каква ли друга може да бъде...все пак е вторник (основи, счетоводство, количествени...бахмумамата). Продължавам да съм убедена, че този, който ми е правил програмата е бил алкохолик. Добре поне, че ще се размина с лекциите по електротехника, щото другарката вече беше започнала да ми лази по нервите. И слава богу, нечетна седмица е и нямам 4 часа основи...айде стига съм се оплаквала - можеше и в бедна африканска държава да се родя - трябва да се радвам на сегашното си положение (зверски мързел).

Отивайки в унито, в адски кофти настроение и зъзнейки в продължение на 2 часа накрая се оплаквам на Гери и Дарито и завършвам с "Ако стане 21 градуса, аз ще си сменя името на Димитричка". Е сега, ща-не ща, трябва да го сменя на "Димитричка", от което Божидара явно много се изкефи, щото успя за пореден път да ми скофти настроението до предел да искам да счупя нещо...

Надявам се, че Петя ще успее да се наложи и в Америка - тя е от най-добрите. За тези, които не я познават, ето това е тя:

Таня се е скарала с треньора за нещо и се е отказала да тренира за Олимпиадата. Имаше страхотни времена и годината, която и оставаше щеше да е достатъчна, за да си спечели квота за участие. Личи и, че и липсва, но явно с треньора няма как да се разберат. Пък и не е като да си няма друга работа...

Пресияна е вече в Испания. Нищо не се знае за нея. Ирена не тренира от миналата година. Сашо - той чат-пат се появявал, Велизар - и той, Йоло също се е скарал с треньора. Останаха Албена и Весо. Като първата и тя обмисля май някакво бягство...

Преди години имаше някаква друга стачка - някои стачкуваха, други - не. Всеки си имаше аргументи за решението. Искаше ми се само да отбележа събитието, защото и без това не мога да кажа нищо повече или по-различно от изписаното досега по блоговете.

Чудя се какво толкова може да те изкара из равновесие, за да решиш да си преброиш оставащите секунди. Страх от нещо предстоящо и най-вероятно заслужено. Така си обяснявам аз сбъдналите се предсказания и клетви на разни врачки - с вярата, че ще се изпълнят. Остава открит въпросът за невярващите в такива неща...предполагам и те се страхуват от нещо или са отчаяни или просто категорично отказват да погледнат трезво на нещата и се депресират като мен сега. Шегичка :) Нищо не замислям.

- Тежка катастрофа с ранени и/или загинали, причинена поради употреба на алкохол и/или неправилно изпреварване в опасен участък. Въпреки очевидните факти, сочещи в кого е вината, тя тепърва ще се изяснява.

- Показно убийство в София (склонна съм да се хвана на бас, че се е случило в кв. "Белите брези" - те вече пословични станаха). В случай, че в София нищо не се е случило, то най-вероятно пияни чуждестранни туристи са правили зулуми по черноморските курорти. Летуващите българи пък от своя страна са изпратили кадри в телевизиите, показващи как продължават да се строят нови хотели.

- Според прогнозата за времето ни очакват топли и слънчеви дни, което обаче не означава, че няма да има потоп. За него информация ще получим на следващия ден.

- Проблеми със здравната и/или правосъдната система. Но това не е новина. Новина ще е ако има нещо, което не е проблемно с тях.

Та някой знае ли все пак къде в Русе мога да си реша проблема или да започна да се оглеждам за други ярко жълти гащи?

Честно казано представа си нямам дали моята немска гимназия е общинска или държавна и защо я наричат гимназия след като е СОУПНЕ, но мисълта ми е друга.  В друг пост имаше дискусия дали някаква предучилищна група или клас било по-добре да се кара в детска градина или училище. Това, убийте ме, не знам какво е, но някак фрапиращо е, като се има предвид, че аз миналата година завърших. Някак непонятно ми е как точно се записват на училище децата, родени след 2000-та година. И защо толкова са усложнени процедурите? А защо е необходимо детето да може да чете, пише и смята, след като точно това ще се учи да прави в първи клас? Тези теми идват да ми кажат, че трябва да отида на гледачка, за да разбера какъв ще е реда след 7 години, ако реша да имам деца...И някак странно е образованието да е задължително, след като не е ясен механизма на задействането му...

Не ми е ясна и идеята на родители, които записват децата си в частно НАЧАЛНО училище, защото там се било получавало по-добро образование. Ами запишете ги от първи клас в елитна гимназия с изучаване на 3 езика тогава, за да намразят и езици, и култура, и вас, и образование, и система, но да излязат образовани, но напълно неуки по отношение на това как се търси работа, защото помежду другото не е останало време да се научат на това. По себе си съдя какви са резултатите от системата: аз говоря 2 езика на, по мое мнение, приемливо ниво, имам някакви енциклопедични знания (знам за какво се използва радиоактивния въглерод С14, имам идеи за преработване на софийския боклук /ще ги патентовам един ден, защото очевидно никой не се е сетил за тях/, познавам няколко метода на заваряване, познавам видовете дефекти в кристалните решетки, знам няколко наименования на немската армия пред годините) и какво от това? Мога да си напиша CV без да се замисля, защото нямам какво толкова да пиша, но познавам принципите, но как да убедя някой с мотивационно писмо, че искам дадена работа, след като ме интересува не тя, а заплащането? Как да разбера къде ми е мястото, щом 12 години никой не се е интересувал от моите заложби и желания, та дори аз не помня какви са?

А сега вървете разберете какво съм се опитала да кажа с този пост :)