И като казах привидно, че темата не е свързана с блога, бях прав.Защото в това училище за първи път се докоснах по-обширно с изтока,неговите митове,легенди,неговата магия.Благодарение на учителите, които преподаваха с голямо чувство за отговорност и предаваха информацията безпристрастност.Което е голяма рядкост.

Трудно е да пишеш за любимото си училище ,кагота си в него.Тогава си мислиш, че никога няма да се сетиш повече за него,че "голямото училище" уж и никога няма да се сетиш за съученици и т.н.Но щом завършиш усещаш, че нещо ти липсва.А при НГДЕК на човек му липсва най-вече атмосферата.Тази ненадмината атмосфера ,в която научаваш за легендите и митовете на минали светове, стаите за старогръцки език,латински и старобългарски.Повярвайте ми -това никъде не може да се усети.Докосването с миналото, преливащо се в днешната реалност.Изграждането на различен, уникален светоглед, който е характерен само за "класиците".И аз се радвам, че съм възпитаник на тази гимназия.Радвам се, че 30 години училището показва КАК трябва да се преподава урок по българщина, по народност и съзнание.За мен, с няколко изключения, това е най-българското по дух училище.сигурно съм пристрастен, но така мисля, което още повече повдига самочувствието ми, че съм "класик".А да си класик не е просто наименование,титла.Това е начин на мислене,начин на приемане на света около теб.Погледнете само сайтовете примерно на двама класици - този и този.Класиците обикновено сме оригинални ;)

На този ден искам да честитя на всеки, малко или много свързан с гимназията, 30 години НГДЕК, да пожелая на всички преподаватели,на нашия директор,да се видим отново след 30 години,отново на 11 май, на мястото,където се събираме винаги.Честит празник!