Днес бил денят на книгата (не знаех, че има такъв :o ) - също като международният ден на жената, ха! Според мен всички дни са достойни да са дни на книгата и на жената :mrgreen: . Иначе, по тази логика скоро може да обявим и ден на храната... ;) Хм, кой знае, може и да има вече такъв...

Снощи дочетох Интересни времена на Тери Пратчет. Е, той не е Саполски или Кундера, нито Амели Нотомб ( на които Лид е фен :) ), но истински ме разсмива и в същото време ме кара да се замислям...

Книгата започнах да чета наскоро. По странно стечение на обстоятелствата (пак тази случайност а-ла-уди-алън!) още в началото Тери засяга две от любимите ми теми, които тъкмо бях споменала в коментари към Лид - 'ефекта на пеперудата' и играта на Провидението... :D Отгоре на всичко (като по поръчка) действието се развива в Ахатовата Империята, с нейната Червена Армия и дворцови интриги за престола ( ;) > Китай)... След като приключих, реших да напиша пост за заглавието на книгата, което има отнощение към днешната ситуация в Китай и реакцията на хората.

Ето какво казва Уикипедия за заглавието:

Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), ала досега не е представен текст, който да претендира  за оригинал. Това подлага на съмнение истинския произход на фразата...

Една от теориите търси корените в друга поговорка: По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос, с китайски вариант:

寧為太平犬，不做亂世人

Aнглийският автор Ърнест Брама (Ernest Bramah - виж Уикипедия) я приписва на свой измислен герой - китайски разказвач на име Кай Лунг.

Книгата на цитатите (Yale Book of Quotations) представя поговорката в "Американско Общество и Межународното Право" - том 33 от 1939 г. и твърди, че няма открит автентичен вариант на текста.

Единственото 'доказателство' за произхода на пословицата е дадено през 1939 година. Ф. Р. Кудерт (член на управителния съвет на Колумбийски университет) споменава във встъпителното си слово при откриване на "Академия на Политическата Наука", че пословицата представлява китайско проклятие, цитирано в писмо от Остин Чембърлейн, брат на британския министър-председател Невил Чембърлейн. В писмото се споменава, че британски дипломат е чул проклятието в Китай.

Тери също се 'заиграва' със заглавието - в типичен за него стил. ;) Любителите на Света на Диска ще открият и много други интересни моменти, но... нека те станат личен избор за всеки, решил да разлисти книжката. :)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през ляво рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Текстът на дарителската му реч може да бъде прочетен тук:

Speech_at_Alzheimers_Research_Trust_Conference.pdf (формат PDF, само 65 KB - три странички)

Малко цитати:

You can’t write books when you are dead, unless your name is L. Ron Hubbard.

Some of them wanted to sell me snake oil and I’m not necessarily going to dismiss all of these, as I have never found a rusty snake.

За още - прочетете цялата реч.

(Изкопано благодарение на Neurophilosophy от ScienceBlogs.com)

AN EMBUGGERANCE
Folks,

I would have liked to keep this one quiet for a little while, but because of upcoming conventions and of course the need to keep my publishers informed, it seems to me unfair to withhold the news. I have been diagnosed with a very rare form of early onset Alzheimer's, which lay behind this year's phantom "stroke".

We are taking it fairly philosophically down here and possibly with a mild optimism. For now work is continuing on the completion of Nation and the basic notes are already being laid down for Unseen Academicals. All other things being equal, I expect to meet most current and, as far as possible, future commitments but will discuss things with the various organisers. Frankly, I would prefer it if people kept things cheerful, because I think there's time for at least a few more books yet :o)

Terry Pratchett

PS I would just like to draw attention to everyone reading the above that this should be interpreted as 'I am not dead'. I will, of course, be dead at some future point, as will everybody else. For me, this maybe further off than you think - it's too soon to tell. I know it's a very human thing to say "Is there anything I can do", but in this case I would only entertain offers from very high-end experts in brain chemistry.

Източник

Може и да съм, но кой ли пък си изпълнява обещанията в днешно време.

Пак ще кажа - искам си Тери Пратчета, бе хора! Не ща да чакам нито ден повече.

Понеже отсъствах на 15-ти, когато беше определената заветна дата за издаване на Going Postal изпратих Нарочен Пратеник на Славейков да тества на опън обещанията, за които стана дума по-горе. Тръпнех в очакване като най-големия наивник да получа добра вест, а Нарочния пратеник звънна и ме застреля право в сърцето, не лично той, де:

- Книгата ти ще излиза на 13-ти декември.

- Аамааа как?!

- Това е положението. Питах Когото Трябва на Славейков, той това знае. 

После имах много работа в странство и зарязах тъжните мисли да обгазяват с отровата си някакво задно багажно в широоката ми глава. Днес обаче, като попътувах 10-тина часа без почивка, и без книга, заобиколена само от полуизядените корици на Записките на чистачката Мод, за която ще ви разкажа също, се сетих за тази огромна, мрачна несправедливост с продължаващото масово обезтерипратчетяване. Не знам дали Който Трябва от Славейков е прав, но ако е така… 

Англичаните обещаха ли за началото на октомври? Обещаха. Г-жа Вузева обеща ли и тя за „след 15-ти октомври”? Обеща. Явно е трябвало да уточним, точно колко „след” и за кой точно октомври става дума. Докато тъжах на глас, Големият Добър Вълк и мой Любим, когото вече най-плагиатски ще наричам за краткост Г.Д.В. възкликна възмутено: 

- Ами, пиши им пак!

- Нали им писах вече, обещаха и нищо не правят! – разстроих се аз от потъпканите си права. – Нищо няма да се промени, явно няма да я издадат по-бързо.

- Може, но ти трябва да си сигурна, че си направила всичко. Ако щеш пиши му на този твой Тери, да вземе да ги стегне малко. Имаш си потребителски права.

- Да бе! Всъщност длъжни ли са да ми го издават? Не са. Къде са ми тук потребителските права. – взех да се самосъжалявам аз най-искрено.

- Ама как да не са?! Ти си фен - най-добрият им клиент! Хем купуваш нещата, хем снийзиш на всеки срещнат. Направо си пристрастена. И не може да обещават и да не изпълняват, и да се държат дивашки. – взе да се ядосва Г.Д.В. 

Замислих се, всъщност имам ли аз наистина потребителски права в този случай. Мисленето под афект не ми се отдава, така че да зарежем това, но със сигурност като добър клиент имам право да очаквам поне някакво прилично отношение. А не другарката Вузева да ми се кара по мейла, че не съм писала първо и единствено на нея. Нямаше да го споменавам, но сега съм в особен период.

Хапчетата от сушени жаби ми свършиха. Не знам...

Може и да не ви се вярва, но братята англичани, т. нар. държачи на правата за издаване на DISCWORLD на Тери Пратчет, все пак ми отговориха. Щях да публикувам цялата кореспонденция, но ме досрамя от марсианския ми английски.

Обаче, с две думи, от Transworld Publishers твърдят, че „GOING POSTAL is in production in Bulgaria and will be published in the beginning of October 2007 so you don't have long to wait now. The next title, THUD, should hopefully be out in March 2008 but it needs to be confirmed. „

Радвайте се родители и учители. Толкова се бях изнервила, че ахааа да взема и аз да се включа в мелето по повод стачката. Но сега няма. От мен да мине, защото съм щастлива като камила в оазис -  временно, ама много. 

Както и да е.

Урааа!!!!!

Ако ви се привиждат пет удивителни да знаете, че не е вярно.

Не знам как милият Тери е развил темата за пощите, защото английският ми, уви, не е чак толкова добър, че да се насладя на книгата в оригинал. Той, Тери, си измисля половината думи сам, както и изразите, така че трудно ще се справя.

Обаче цялата работа вече ми напомня на забравено писмо - писано и изпратено от някого с кеф, чакано от получателя с кеф, но изгубено от някаква бездарна пощенска система по пътя.*

Наистина. Направо ми се изчерпа нетърпението от чакане. Ходя като глуха кучка и разпитвам по сергиите на Славейков, а хората само се подсмихват и вдигат рамене – няма и не се знае кога ще има. Един от продавачите спомена за някаква неразбория между преводача и издателите.

Аман! Да се разбират най-сетне – това да не е изгубени в превода!

Така че, като много внимавах да не ползвам повече от три удивителни, седнах и написах писмо на ИК Архонт или Вузев – Архонт, не успях да схвана кой, точно кой е и какъв е. Дано да ми отговорят, ако не – ще пиша на английския rights holder. Като не ми дават да чета – ще пиша. Ако и това не помогне, ще взема да науча английски съвсем, да видят те кой ще им купува преводните издания. Ааама, ха.

* На сестра ми, като мъничка, й се случи такава случка, че още се чуди дали да не съди пощите за емоционални вреди.

И тя ходеше при баба през лятото и една година, както си стои там получават двете картичка от нашето семейство „...поздрави от слънчева Гърция...” или нещо от този сорт. И сестричето ми, горкото, като ревнало:

- Мама и татко са отишли без мееееееен!

Въобще, шок и ужас. Баба ми адски притеснена звъни вкъщи и, ествествено, нашите са си там.

- Вие да не сте отишли без детето на море? – пита тя майка ми.

- Как без детето на море?! – недоумява мама.

- Ами, ето пратили сте даже и картичка от Гърция. „Поздрави и така нататък...” И отдолу твойто име.

След кратки, но много напрегнати размисли се установява, че картичката е изпратена  предишното лято, когато цялото семейство – заедно със сестра ми - щастливо посетихме Гърция с трабанта. Пътувала е цяла година!