22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”.

Макар в доста фрагментарни изявления, президентът Георги Първанов и министър председателят Сергей Станишев дадоха да се разбере, че в случая те се ръководят главно от притеснения, свързани със сигурността на Македония, както и от желание да не се създават усложнения в отношенията с властите в Сърбия. Очаква се евентуално през следващата седмица управляващите да предложат на Парламента да гласува официална позиция по въпроса.

В същото време те веднага използваха ситуацията в региона, усложнена поради  обявената косовска независимост, за да обвинят опозицията, че иска да създава допълнително напрежение със свикването на национален митинг по времето, когато в българския Парламент ще се обсъжда четвъртия поред вот на недоверие към правителството.  

- Пламен, има ли наистина опасност от ескалация на напрежението в страната, като се има предвид, че действително ситуацията само на броени километри от българската западна граница не е особено стабилна в момента? 

- Не виждам какво общо има едното с другото, Фили. Политическият живот в България вървеше по свой собствен дневен ред, който включваше доста по-напрегнати моменти от един митинг пред Парламента, дори когато бивша Югославия се раздираше от реални военни действия. Защо сега политиката тук да замира, не е особено ясно.

Или може би е ясно само на премиера Сергей Станишев, който определи подготвяния от опозицията митинг като “опасен” и “вреден”, с мотиви, които са “лековати, несъстоятелни и силно укорими от морална гледна точка”. След като обяви, че е разпоредил на вътрешния министър Румен Петков да вземе всички необходими законови мерки, Сергей Станишев направи директна връзка между протеста на опозицията и ситуацията на Балканите, като каза: "Особено сега, когато на Западните Балкани се развиват сериозни, тежки, драматични политически процеси, целият този опит за политическа дестабилизация, който се нагнетява последователно от извън парламентарната и парламентарната опозиция, вреди на страната”.

Според мен за втори път през последните няколко месеца управляващите си изпускат нервите и демонстрират неточна преценка за характера и значимостта на вътрешните заплахи. Първият път беше през есента на миналата година, когато Парламентът бе силно барикадиран и охраняван от специални полицейски части  по време на учителската стачка, а впоследствие протестите на учителите бяха изобщо отклонени оттам.

Сегашните мерки за охрана щяха да бъдат по-подходящи за случилото се пред Парламента преди 12 години, по време на правителството на Жан Виденов и затова тези мерки говорят единствено за това, че сред  управляващите има страхове по-големи, отколкото са чудовищата, които се крият зад тях. Освен ако не е валидна другата хипотеза – че нарочно дрънкат оръжие, за да демонстрират стабилност.

Така или иначе обаче на всеки обективен наблюдател е ясно, че нито ситуацията в страната е толкова напрегната, колкото през 96-97-ма година, нито пък опозицията е в състояние да вземе реално властта, дори сегашното правителство да се срути още днес. 

- Вотът на недоверие, който опозицията поиска, е заради неефективните действия на правителството и хроничното вече несправяне с корупцията в България. Може ли да се очаква правителствената позиция по повод независимостта на Косово да стане повод за допълнителни критики. 

- Най-вероятно – да, Фили, като се има предвид все пак, че засега това можеше да се случи само по време на митинга пред Парламента, но не и вътре в пленарната зала, защото темите не бива да се смесват. Вътре в залата критиките ще прозвучат по-ясно вероятно през другата седмица, когато се очаква депутатите да обсъдят и приемат официална декларация за българската позиция по косовската независимост. Преди това, в събота, на свой форум такава позиция трябва да изработи ръководството на най-голямата партия от управляващата коалиция – БСП и тя евентуално ще бъде заложена като основа на бъдещата парламентарната декларация. Съмнявам се обаче, че опозицията ще се примири с обтекаемите  формули, използвани от левицата и най-вероятно тя ще поиска официалното признаване на независимо Косово да стане много по-ясно и категорично. 

- Сигурността на Македония и запазване на добросъседските отношения между България и Сърбия са двете основни притеснения, които се изтъкват от управляващите като аргумент за сегашната им уклончива позиция. Реални ли са тези притеснения? 

- Разбираемо е, че когато се ражда нова държава, страхове винаги съществуват. Друг е въпросът доколко са реални заплахите, стоящи зад тях.

По отношение на Македония например смятам, че притесненията са силно преувеличени, доколкото в страната има немалък контингент на НАТО, при това командван в момента от български генерал, и надали някой ще допусне развитието на сериозни сепаратистки тенденции вътре или заплахи отвън спрямо Скопие.

Когато става дума за отношенията със Сърбия, страховете са малко по-основателни. От една страна е ясно, че България не би искала по никакъв начин да се повтори случилото се през 90-те години на миналия век, когато заради войните в бивша Югославия на практика за години беше блокирана най-удобната сухоземна транспортна връзка с Европа. От друга страна вече се видя, че Белград, поне засега, демонстрира категорично негативно отношение и е на път да скъса дипломатически отношения с всички страни, които официално подкрепят независимостта на Косово.

Тези реални заплахи обаче би трябвало досега да са калкулирани от българското правителство, доколкото случилото се в Косово беше твърдо предизвестено още преди около година, а поне от месец насам беше ясна дори датата, когато ще се обяви декларацията за независимост. Така че ако липсват най-малкото план А и план В за реакция при възможни напълно негативни развития, това би означачавало, че правителството изобщо не си е свършило работата. Впрочем, никой досега не е чул подобни планове да има.

Но аз мисля, че истинските, главните страхове на управляващите, които доведоха и до колебливата им официална позиция, са малко по-различни и много трудни за формулиране. 

- Какво имаш предвид? 

- Имам предвид един журналистически анализ, появил се преди два дни във вестник “Сега”, който търси аналогия с водещите мотиви на петте европейски държави, вече отказали да признаят независимо Косово. Всички те са породени от факта, че на териториите им живеят малцинства, които искат или биха могли да поискат отделяне по примера на албанците в Прищина.

Испания например от години има открит проблем с баския сепаратизъм. Гърция и Кипър са категорично против признаването на отцепилата се на острова Севернокипърска турска република. Румъния и Словакия изпитват силни подозрения към значителните унгарски малцинства, които живеят близо до границите със самата Унгария.

В анализа се казва, че всъщност управляващите в България също изпитват силни страхове, свързани с живеещото в страната турско етническо малцинство, което е около десет процента от населението. Преди двадесетина години, използвайки като аргумент именно подозренията си за наличие сред турците на сепаратистки тенденции, Българската комунистическа партия, партията майка на сегашните социалисти, проведе петгодишна политика на геноцид под името “възродителен процес”. Този процес нито е забравен, нито е достатъчно изследван и затова продължава да виси като дамоклев меч над българския политически и обществен живот.

В същото време обаче в момента БСП не може да говори открито за своите незаглъхнали подозрения, защото политическият представител на същото това турско малцинство, Движението за права и свободи, е важна част от сега управляващата тройна коалиция.

Така че всъщност очаквам предстоящите дебати за изготвянето на парламентарна декларация по повод независимостта на Косово да преминат твърде интензивно, като надминат в това отношение дори дебатите по време на последния вот на недоверие към правителството.     

25.01.2007 

/Фили/ През седмицата след посещението на руския президент Владимир Путин в София темата “енергетика” вместо да заглъхне, изглежда става все по-актуална за българската общественост.

Този интерес безспорно е свързан с подписаните по време на самото посещение договорености, които до голяма степен ще определят бъдещето на България – и то не само в енергийната сфера - за поне тридесет години напред. Интересът обаче се определя също и от липсата на по-подробна информация за параметрите на договорите, както и от неясната засега реакция на Европейския съюз по темата.

Веднага след посещението на Путин редица западни медии и вътрешни наблюдатели определиха случилото се в София, особено подписването на договора за изграждане на газопровода “Южен поток”, като PR-акция, от която Владимир Путин директно е извлякъл максималните изгоди, а управляващите в България тепърва ще трябва да се преборят, за да превърнат негативите в позитиви. И доказателствата, че това е така, се появиха почти веднага.

Като скачен съд, руският успех в България предопредели и руски успех в Сърбия. Страната се намира в период между двата тура на президентските избори и в създаденото междуцарствие премиерът Воислав Кощуница, който отдавна лобира за руските интереси, побърза да обяви и сръбското обвързване с руския петролен монопол и с бъдещата руска газопреносна мрежа.

В същото време в България управляващите вече цяла седмица отлагат публичното представяне на повече информация за същината на постигнатите в София договорености, което вече започна да предизвиква и по-сериозни обществени протести. За сметка на това те обявяват за пореден път кампания в полза на повторното отваряне на затворените по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Инициативата тръгна от президента Георги Първанов и въпреки че говорителят на Андрис Пиебалгс, европейския комисар по енергетиката, веднага излезе с позиция, че това е невъзможно да се случи, кампанията продължава с изяви както на президента, така и на министър-председателят Сергей Станишев, на столичният кмет Бойко Борисов и други значими фигури.  

- Пламен, според теб наистина ли може да се търси пряка връзка между подписаните в София договорености при посещението на Владимир Путин, които на практика затвърдиха на сто процента българската зависимост от руския енергиен монопол, и повторното отваряне на блоковете в Козлодуй, което по принцип е въпрос между България и Европейския съюз?  

- За да не бъда голословен, Фили, ще започна с цитат, макар това да е против правилата на приличието в журналистиката:

“Посещението на президента Путин и договорите, които бяха подписани, са обяснението за тази внезапна нова активност по дебата за АЕЦ “Козлодуй”. Според мен основната цел на това е да не се говори за подписания договор за “Белене” и за откритите проблеми около “Белене” – край на цитата, който е от изявление, направено в понеделник от Антоанета Приматарова, бивш главен преговарящ на България с Европейския съюз.

В случая Приматарова говори само за пряката връзка между темата “Козлодуй” и темата “Белене”, но аз мисля, че нещата отиват далеч отвъд това. Според мен с провокирането на кампания за отваряне на закритите блокове в “Козлодуй” управляващите пускат истинска димна завеса, което на военен език означава водене на ариегарден бой с възможности за контраатака. Какво имам предвид?

Руската PR акция в София наистина постигна набелязаните цели, но все пак беше отчетена именно като PR акция, тоест - местата на нейното съшиване с бели конци не останаха незабелязани.

Официално бе съобщено например, че руснаците и българите цяла нощ са водили тежки преговори, за да постигнат договореност дали руският дял от собствеността върху преносната мрежа на газопровода “Южен поток” да бъде цели 51 или само 50 процента. В края на краищата стана ясно, че всъщност президентът Путин е съобщил на президента Първанов руското съгласие за равни дялове още в момента на пристигането си от летището на концерта в НДК.

Една реплика, изтървана от Путин по време на заключителната пресконференция също навежда на мисълта за фарс. Той каза, че в бюджета на Русия има предвидени едни пари, 3.8 милиарда - долара или евро, не помня точно – които България може да ползва като кредит за изграждането на “Южен поток”. Журналисти веднага се запитаха как така тези средства са заложени в руския държавен бюджет. Нали бюджетът е приет още през миналата година, когато преговорите за газопровода, според управляващите в България, са били толкова трудни, че дори подписването на договора по време на визита на Путин изглеждаше несигурно.

На този фон обаче още по-голям гаф направи българският президент Георги Първанов със своята станала вече прочута образна реплика, че с подписването на енергийните договорености в София България е постигнала истински “голям шлем”. “Голям шлем” в бриджа означава заедно с пратньора ти да спечелите срещу противника всички 13 възможни ръце. Пита се в задачата – ако Русия е очевидният партньор на България при постигането на голям шлем, то кой е противникът? И единственият възможен отговор за съжаление гласи – Европейският съюз, който напоследък се опитва да изгражда единна стратегия за намаляване на общата зависимост от руските енергийни доставки.

Но ако от гледна точка на Русия е разбираемо, че има Европейския съюз за противник, то от гледна точка на България това би трябвало да е скандално. Но някак си не е. Дори нещо повече – управляващите се опитват да го използват за печелене на точки в своя полза както във вътрешен, така и в международен план.

И всъщност ето къде е връзката с подновената кампания за откриване на блоковете в Козлодуй. Просто по този начин темата за дебат от една страна се измества от истинския си предмет и се вкарва в ново русло, от което европейската бюрокрация трудно ще се измъкне. От друга страна вътре в България това добре отговаря на съществуващите популистки нагласи, базирани на неосведоменост и склонност към първични реакции. Така че аз дори очаквам кампанията за блоковете в Козлодуй да се развие доста по-активно и да доведе до увеличаване на антиевропейските настроения в страната. И ако това се случи, то би означавало, че кампанията е директно замислена и реализирана като антиевропейска.  

- Кампанията този път бе подета от президента Георги Първанов, но от няколко години насам тя всъщност се подхваща периодично от различни хора или политически сили..... 

- Да, съществуващото преди това противопоставяне срещу закриването на реакторите, което е политическо решение на Европейския съюз и важен елемент като стъпка за реалното присъединяване на България, постепенно през последната година се трансформира в идея за повторното отваряне на двата блока в ядрената централа. Преди известно време управляващите в България опитаха да повдигнат въпроса на европейско ниво с мотива, че без блоковете се затруднява енергоснабдяването на редица балкански страни. Те дори свикаха специална балканска конференция по този повод. На нея обаче не получиха подкрепа точно от страните с реално право на глас – европейските членове Румъния и Гърция.

Напоследък подновяването на кампанията се съпровожда с развиване в медиите на възможни катастрофични сценарии, които засягат самата вътрешната българска енергийна система, сценарии, които сякаш целят да подготвят обществото за превръщането на страната в истинска мигаща дискотека, както беше през осемдесетте години по време на живковия режим. Това се прави с идеята България да се позове на член 36 от договора с Евросъюза, който предвижда възможности за промени при наличието на “извънредна ситуация”. Директно казано – управляващите се надяват, че ако в България се стигне до режим на тока, това може да бъде отчетено като “извънредна ситуация” и така повторното отваряне на реакторите може да бъде разрешено от евросъюза за определен срок и при определени условия.  

- А може ли това да стане в действителност? 

- Доколкото разбирам поне от изказванията на необвързаните с правителството експерти, Фили – не, защото въпросният член 36 наистина се отнася до “извънредна ситуация”, но ситуация, свързана с евентуална невъзможност да се реализират някои от четирите основни пазарни свободи – за движението на стоки, капитали, услуги и хора. В случая не става дума за такова нещо, така че повторното отваряне с какъвто и да било мотив ми изглежда невъзможно.

В същото време обаче, колкото и парадоксално да прозвучи - и това устройва управляващите в България, които залагат двоен капан. Ако се стигне, макар и за малко, до действителен режим на тока в страната, Европейският съюз ще бъде компрометиран в очите на много хора, каквото и да предприеме. Ако не разреши отварянето на блоковете – ще бъде директно или индиректно обвиняван за положението. Ако разреши повторното им отваряне – един вид ще признае вината си. И пак ще бъде обвиняван.  

- Може ли да се разглежда тази тема и като част от стратегическите позиции, които политиците в България започват да е заемат преди предстоящите през 2009-та година важни парламентарни избори? 

- Със сигурност, Фили, макар мнозина да смятат, че за това все още е твърде рано. Всъщност до изборите остава по-малко от година и половина, така че от гледна точка на политическата наука сега е точното време за стратегически намествания.

За управляващите в България, а най-вече за лявата БСП, изглежда твърде изгодно да заеме позата “защитник на националните интереси” с цената на известно видимо противопоставяне на Европа. Това е лесно, защото Европа надали ще реагира чак толкова силно и категорично, колкото реагираше навремето Съветският съюз например, когато България беше част от съветския блок. В същото време противопоставянето може да донесе допълнителни дивиденти сред маргиналните слоеве, които обичат показния патриотизъм, както и сред чисто левия електорат, който БСП напоследък полека  губи заради особеностите на своята политика. 

А доказателство, че позицията е стратегически печеливша, може да се види дори в желанието на столичния кмет Бойко Борисов, който неизменно демонстрира остър политически нюх, също да се впише отблизо в кампанията за отваряне на блоковете в Козлодуй. Нещо повече, преди броени дни той дори заведе на крака при президента Георги Първанов своя гост, французинът Жозеф Дол, който е заместник-председател на Европейската народна партия, среща, след която Дол обеща подкрепа на ЕНП за повторното отварянето на блоковете. Това е позиция, която той надали ще може да защити пред самата Европейска народна партия, освен ако не я обоснове достатъчно силно с възможни политически изгоди в България – например спечелването на изборите от ГЕРБ и създаването на правителство, оглавено от Бойко Борисов.

Но това само би доказало тезата на европейските консерватори, че традиционната европейската десница в този си вид напоследък се ориентира твърде популистки и е готова да загърби принципните политически позиции за сметка на конюнктурни интереси.

А че в България политическият бридж се играе чисто популистки, е, на това отдавна вече  никой не обръща особено внимание – нито в Европа, нито тук.    

18.01.2007 

/Фили/ Руският президент Владимир Путин пристигна снощи на официално двудневно посещение в България.

Като повод за визитата се изтъква провеждането на “Година на Русия в България”, свързана със 130-годишнината от Руско-турската война.

В делегацията на руския президент е включен и първият вицепремиер на Русия Дмитрий Медведев, сочен за политически наследник на Владимир Путин. Очаква се той да го смени на президентския пост, след като през март изтече окончателно сегашният втори мандат на Путин. В рамките на посещението Медведев ще има самостоятелна среща с българския президент Георги Първанов.

Програмата на самия Владимир Путин предвижда провеждането на редица политически срещи и участието в културни събития, както и подписването на няколко икономически споразумения, главно в енергийния сектор.

Основните от тях са договорите за изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и строителството на атомната електроцентрала в Белене. Ден преди началото на посещението българският премиер Сергей Станишев съобщи, че все още не са постигнати окончателни договорености по третия голям енергиен проект, тъй нареченият “Южен поток”, който предвижда доставката на руски газ през България за Западна Европа, така че този договор засега няма да бъде подписан.

Макар управляващите в България да се опитват публично да омаловажат пред българската общественост въпросите, свързани с независимостта на Косово, очаква се това да бъде една от основните теми, поставена за обсъждане от страна на руския президент, включително да се стигне и до опит за оказване на известен натиск. Русия, която подкрепя сръбската позиция на несъгласие с очакваното обявяване на косовската  независимост, отчаяно търси съюзници за своята позиция, от една страна - за да не остане изолирана в големите международни организации, а от друга – за да успее да реализира геостратегическите и икономическите си интереси в региона.    

Така или иначе, по време на втората си визита в страната, която се осъществява пет години след първата, руският президент Владимир Путин бе посрещнат доста по-топло от управляващите и някои граждански организации, но в същото време – доста по-хладно от опозицията и други граждански организации. Основните поводи за техните протести са агресивното имперско поведение на Русия на международната сцена, особено през последните години, прекалената българска енергийна зависимост, както и някои съображения, свързани с опазването на природата и неспазването на основните човешки права по време на управлението на Владимир Путин. 

- Пламен, ще види ли Владимир Путин реално протестиращи срещу неговото посещение граждани и какъв е ефектът от тези протести? 

- През стъклата на своя тежко брониран “Мерцедес”, Фили, Путин може да види или да не види само това, което наистина иска. Но по един или друг начин властите в България в момента правят всичко възможно руският президент наистина да остане недокоснат, поне на живо, от мненията на протестиращите граждани. Управляващите вероятно са наясно, че изтъканият от комплекси за малоценност руски президент, който се се опитва да компенсира тези комплекси с мания за величие, не е свикнал да бъде посрещан от хора, които не го харесват или от плакати по улиците, които го призовават да си върви в къщи.

Точно такива плакати с призива “Putin, go home” разпространиха из София през последните дни от дясната партия Демократи за силна България. И изведнъж се оказа – нещо, което не се е случвало от 19 години в страната – че според някаква си общинска наредба, свързана с нерегламентирано разпространение на рекламни материали из столицата, ДСБ е заплашена с глоба и трябва незабавно да свали всичките си плакати.

По този повод мнозина си спомниха, че неотдавна софийският кмет Бойко Борисов получи от руския посланик в София орден “Михайло Ломоносов”. Въпреки че бе връчен от официален руски представител обаче, орденът не е държавен, а на една обществена организация, която се нарича “Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред”. Академията се гордее, че е създадена с личната благословия на Владимир Путин и обединява кадри от бившите руски специални служби. А сред кавалерите на нейни ордени блестят бившият шеф на ЩАЗИ Маркус Волф, водачът на пуча срещу Горбачов генерал Крючков, търсеният от международната общност сръбски военнопрестъпник Радован Караджич. Та покрай историята с плакатите на ДСБ някои се запитаха дали тогава Борисов получи ордена за някакви минали или за някакви бъдещи заслуги.

Още по-нагла демонстрация на сервилност обаче, съчетана с пълно несъобразяване нито със законодателство, нито с нормалните демократични принципи, беше забраната за отслужване на панихида в памет на убитата преди време руска журналистка Ана Политковская, което трябваше да стане в църквата “Света София” по време на посещението на Путин. Политковская беше един от основните критици на неговия режим вътре в Русия и убийството и, заедно с убийството в Лондон на бившия служител от КГБ Литвиненко, се сочат от мнозина като най-яркото доказателство за истинското лице на този режим. Съобщенията, свързани със забраната на панихидата, са малко неясни, но основно се твърди, че тя идва от българското Министерство на вътрешните работи.  

- Все пак като цяло протестите срещу посещението на Владимир Путин не изглежда да са чак толкова масови..... 

- Наистина не са толкова масови, Фили, но самият факт, че ги има, показва, че гражданската съвест в България все още не е напълно изчезнало понятие, както изглеждаше напоследък. И както би казал някой външен наблюдател, ако съди само по поведението на българския президент Георги Първанов снощи в НДК, при първата публична проява на двамата президенти. На фона на леденото поведение на Путин, Първанов изглеждаше като дете, което страшно се радва, че баща му се е върнал с големи подаръци от далечно пътешествие и се гордее, докато показва баща си на своите приятели. Аз бих казал, че Георги Първанов имаше вид, сякаш лично посреща победилия в една отделно взета държава социализъм, но това е сравнение, което вероятно ще разберат само част от нашите слушатели. В един момент изглежда дори самият Първанов се усети какво става, та вметна в изказването си, че към това вълнуващо събитие не трябва да се подхожда толкова емоционално.

Та в този смисъл наличието на протестиращи все пак измива малко срама от абсолютно сервилното поведение на управляващите. 

- Доколко обаче са сериозни аргументите на протестиращите, например този за необходимостта от намаляване, а не увеличаване на зависимостта на България от руския енергиен сектор? В края на краищата, алтернативни източници в момента няма. А нали още Конфуций е казал - не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки..... 

- Конфуций може и да е прав, но неговата мисъл ще бъде валидна и в този случай само ако се изясни кой точно е котката и кой - мишката.

Струва ми се, че управляващите в България, въпреки че очевидно не са в позицията на котката, се опитват да представят пред обществеността, че заемат точно такава прагматична позиция в отношенията с Русия. Даже по време на изявлението си в сряда министър-председателят Сергей Станишев малко преигра в тази посока, като по повод проекта за газови доставки “Южен поток” заяви: “Ние имаме огромен интерес към участието ни в “Южен поток”, но нито едно споразумение не бива да се сключва на всяка цена”.

По този начин Станишев изпълни класическа манипулация, като едновременно зае героична поза и смеси истината за това как не трябва да се сключват договорите с лъжата, че България има огромна нужда от руския газопровод.

Огромната нужда на България – и това не е мое мнение, а мнението на редица български и международни експерти – е реализация на алтернативния европейски проект “Набуко”. Чрез него на първо място ще се намали възможността страната да стане обект на руски енергиен рекет, чрез който обикновено се реализират и политически цели, проблем, с който се сблъскаха редица други държави през последните години. Второ – България ще започне по-ясно, отколкото досега, да демонстрира желание и възможности за участие в общите европейски инициативи и да тушира съществуващите съмнения за нейната по-скоро проруска, отколкото проевропейска лоялност. И трето – ясно ще покаже на самата Русия, че занапред не може да продължава да третира България като своя сфера на влияние или като младши партньор в отношенията.

Впрочем, в едно свое обръщение, разпространено вчера единствено от вестник “Сега”, руският президент Владимир Путин също доста манипулативно се опитва да представи нивото на съществуващите в момента отношения България-Русия като изградени изцяло на основата на “здрав прагматизъм, взаимно уважение и взаимна изгода”. Че това не е така личи дори само от един малко по-подробен анализ на текста, при който се оказва, че има сериозно разминаване между дневния ред на посещението на руския президент, представен от българските власти и дневният ред, който си представя руския президент.

След като в началото на обръщението Путин набързо свършва с общите приказки от арсенала на панславизма за историческите връзки между двата народа, веднага след това той поставя под въпрос изпълнението от страна на България на нейните съюзнически задължения към НАТО, като предупреждава: “Новите съюзнически задължения на страната не трябва да се превръщат в бариера за разширяването на отношенията и с Русия”.

Малко по-нататък Владимир Путин се произнася категорично и по темата за това какво трябва и какво не трябва да прави Европа, като казва: “Нашето убеждение е, че в основата на единна Европа трябва да залегнат проверените от времето принципи за неотклонното спазване нормите на международното право”.

Впечатлението за демонстрация на наглост обаче в този текст идва не толкова от факта, че президентът на Русия, страна, която е – и вероятно завинаги ще остане - извън Европейския съюз, си позволява да дава съвети за европейското развитие, а че обвързва тези съвети точно със спазването или неспазването на международните правови норми - неспазване, в което той самият и управляваната от него Русия често са директно обвинявани.

На трето място в обръщението си, а това означава и като важна тема за обсъждане по време на посещението в София, руският президент поставя косовския въпрос.Всъщност с подкрепата си за сръбската позиция по косовския въпрос Русия изглежда се опитва да уцели няколко заека едновременно. Един – като възкреси отново в самата Сърбия представата за себе си като главен защитник от векове на сръбските интереси. Втори – като извлече от това значителни икономически изгоди, например да включи изцяло в своята орбита и сръбската енергийна система, каквито апетити вече бяха демонстрирани. Трети – с влиянието си в Сърбия да постави ново препятствие пред продължаващия процес на европейско разширяване. Четвърти – да не изглежда толкова самотна нейната позиция в международни институции като ООН, където Русия се кани да блокира приемането на независимо Косово. Петият заек е свързан с възможността, привличайки България за съюзник в позицията си по косовския въпрос, Русия да изгради своеобразна балканска ос Белград-София, чрез която би било значително по-лесно да прокарва оттам нататък всякакви свои интереси в региона.

 Управляващите в България обаче мълчат по тези три основни теми, които руският президент със сигурност ще засегне, а вероятно и ще успее да разисква при срещите си в българската столица. И тъй като е малко вероятно те да не са наясно с неговите намерения, остава впечатлението, че мълчанието им е съзнателно и цели да се скрие истината за определени техни позиции от българската общественост, а може би и от европейските партньори.