тъй както тъмна е нощта.

А как успяват светлината да прегърнат?

Не знам. Не искам и да рзбера.

Вятърът ми се усмихва пак,

макар че упорито го отбягвам.

Денят пропи се с тежка мараня...

Към края си е лятото коварно.

Луна, звезди, щурци. Задушни дни

със мисли за ограбени мечти.

Една сълза морето ми отнесе,

но тя ще се завърне пак наесен...

А дърветата още навън зеленеят...

Пясък в прахта

и сълзи омагьосани в облаци бели.

Слънце и дъжд

уговарят си среща във времето.

Ням е светът,

а душата ми вече отнета е...

* * *

Как ще разбера, когато вече е различно?

Как ще знам, че вече отменена е прокобата?

Бяла пелена отново имам пред очите,

нищо не разбирам и нищичко не мога...

Сякаш окована съм от черни предсказания,

просто не успявам като другите да дишам.

Няма обяснения и няма оправдания -

аз съм просто статуя, издигната сред нищото.

с мисъл за цвета на вечерта,

с чувство за отминали заблуди

(победителката този път съм аз!)

Поздравления! Завесата свалиха,

аплодирайте гостуващата прима!

Представлението беше фантастично,

и въздействието беше несравнимо...

Нека слънцето изгрее. Тишина!

Нека облаците плуват по небето!

В своя нов триумф живея аз сега,

наслаждавам се дълбоко от сърцето...

.. Розите сънуваха кошмар:

че пристига с ножици цветаря,

че безмилостно изтръгва ги от храста

и бодлите садистично им окастря...

След това върху хартия ги нарежда

и букет красив внимателно подрежда,

слага клонки и напръсква ги с брокат...

Красота в смъртта и смърт във красотата!

Ето примата палува сред тълпата,

тя на сцената обляна в светлината

получава 100 букета. Мъртви рози

за богинята, която омагьосва.

Всяка роза е жертвен агнец,

всеки цвят е парче от живота...

Поднеси ми в краката букет -

искам болка и кървави рози!

днес е вчерашното утре,

монотонно откровение

на неосъзната лудост...

Само днес съм с този цвят

на очите (морно-черни),

само днес във моя свят

всички мисли са ми верни.

Само днес съм с устни сочни,

без частица от червило

само днес аз станах точно

несъзнателна богиня...

Непозната, нетипична,

днес съм истинското аз.

Утре ще съм по-различна

в делничния си захлас.

тя е само в мойте мисли,

само трепкащи мечти

във сърцето ми палуват...

Любовта не съществува

като цел и едногласие,

тя сърцето ми разби

и отиде си разплакана...

Синьо-черни водопади

се отронваха от мен,

колко пъти аз забравях

за поредния гамен...

... Любовта не съществува,

тя е изразът на егото.

Аз обичам да се влюбвам,

за да наранявам себе си...

мислите ми как опропасти...

Слънцето не грее и звездите не блестят:

и това, защото съм глупачка... Както всеки път...

Няма радост, няма нов копнеж,

няма време и съзнание.

Искам да те няма покрай мен,

но съдбата пак ми носи изпитания.

И когато слънцето изгрее пак

може би ще бъда по-разумна.

... Няма мисъл, има само празнота

и това: след дивите палувания...

Сън с ридания. Безумно влюбен принцът

пак застава пред вратата на принцесата

и тъгува. Тя за него пак не мисли,

във главата й питарът от морето е...

15.04.08

не съм удовлетворен.

Ще ти изменя.

В края на нощта

умира нещо в мене.

Гасне ти свещта.

В края на деня

аз си тръгвам уморен.

Ще те заменя.

Да остана или да продължа? ... и на къде?

Да бъда или да не бъда?... и до кога?

Да мразя или да обичам?... и кого?

Да пиша стихове!

Мечтаеш си за батко със мангизи
и отзивчив към твоите капризи:
- ботушки, грим, бельо и ризи,
да има няколко чужбински визи.

Търси го! Заслужавам друга.
Не, че ти не ставаш за съпруга,
но си направи една услига:
недей да търсиш мъж, търси прислуга!