Отговорът на тези въпроси няма да откриете в публикуван или не роман на Агата Кристи. Еркюл Поаро няма да отговори, Шерлок Холмс не би се захванал да разследва случая, на съдията Ли този казус не му е в преките интереси, а Хорейшо е твърде далеч.

Нека да разгледаме обаче доказателствата, които откриваме на предполагаемото местопрестъпление, внимавайки да не изтрием някой случаен отпечатък.

Следвайки получения сигнал отиваме на адреса, който се оказва в Квартала на богатите. В края на най-югоизточната му част отскоро се е настанил нов жител. Или по-скоро крайният югоизток наскоро е станал по най-различни причини част от Квартала. На пръв поглед отвън не се забелязва нищо подозрително - къщата има лъскава фасада, на пешеходната пътека пред нея има паркирана много лъскава и скъпа кола, върху тротоара има втора, а в общинската тревна площ кротко е кацнала трета. Пак лъскава, скъпа и поръчкова, със синя лампа отгоре. До нея е застанал гражданин, явно обитател на къщата, лъскав, костюмиран и леко разтревожен. Твърди, че не усеща вонята, която се носи от дома му и заради която сме получили сигнала... А какво има в къщата? Ще разберем. Нахлузваме противогазите, абстрахираме се от дразнещо паркиралите коли и влизаме в сградата. Гражданинът услужливо ни показва антрето - лъснато, облицовано, бляскаво, на портмантото висят скъпи палта. Много държи да ни покаже банята и джакузито си. Минаваме през дневната, където виждаме чудесно обзавеждане, редовно ъпгрейдван компютър, домашно кино и барче. Гражданинът го отваря и ни черпи със силна алкохолна напитка, традиционна в неговия род. Междувременно успява да ни убеди, че вонята най-вероятно е от канализацията. Всички се съгласяваме и не разглеждаме по-подорбно дома му, явно няма нужда. Препоръчваме му да паркира по-внимателно и на обозначените за целта места, да се погрижи за каналите и по-бързо се махаме. Човекът е приятен, без съмнение, но там вони! А може би все пак трябваше да стигнем в огледа по-далеч от джакузито му? Може би трябваше да надникнем и в стаите, в килерите и мазетата, да се запитаме кои са другите обитатели на дома, да проверим защо само неговата канализация смърди, а от съседните къщи такава воня не се носи?

Ако бяхме продължили разследването може би щяхме да открием неща, които не биха ни харесали...

Извън новелистиката и метафорите, излизайки от роля и връщайки се в реалността, не е зле да си зададем някои въпроси и да се опитаме да дадем отговори на колкото се може повече от тях. И така, с какво разполагаме? Да тръгнем по следите на миризмата и да потърсим местопрестъплението.

Икономическо състояние на България

Не е нужно човек да е икономист, за да се сети, че икономическото и финансово състояние е пряка функция от управлението на икономиката и финансите. След това гениално прозрение да се огледаме и да видим наред ли е икономиката. Според доклада на Световната банка от миналата година повод за паника няма и вонята очевидно е от канализацията. Хората са експерти и са отчели висок растеж, ниска инфлация, нарастване на дохода на глава от населението, спад на безработицата, увеличаване на чуждите инвестиции и какви ли още не благини. С други думи, джакузито е наред, а домашното кино и компютърът работят безотказно.

Дори да се абстрахираме от това, че данните са остарели, тоест е теоретично възможно миналата година действително доходът на глава от населението и подобряването на жизнения му стандарт да се е състояло, не можем да не се запитаме чия глава точно са обследвали анализаторите. Ако експертите от Световната банка са комуникирали единствено и само със свои колеги, това би обяснило цитираното заключение. За съжаление обаче адски много аборигени не са колеги на въпросните експерти, поради което си задават въпроса точно коя държава са анализирали и защо са разгледали само антрето, дневната и джакузито, след което са побързали да напуснат къщата?

За ръста на безработицата коментарите са излишни. От една страна за нейния спад допринася и факта, че населението на страната вече трайно гравитира около седемте милиона. Само за пет-шест години близо милион българи избягаха от кораба. Някои обичат да наричат тези хора плъхове и предатели. Всъщност по-скоро са проявили здрав разум, но карай да върви, въпрос на гледна точка. От друга страна правителството много обича да прави проучвания за заетите работни места из морските курорти по време на летните месеци. Как да не се зареди човек с оптимизъм?

По-нататък в доклада на инспекторите четем, че бедността значително е намаляла благодарение на широката система за социална защита, установяваме също, че те са наблюдавали някакви структурни реформи в тази сфера и какво ли още не. Оказва се, че авангардната идея "Топло мляко и кифла" била дори по-авангардна, отколкото на министър Масларова някога й е минавало през ума.

Съвсем определено въпросът за коя страна говорят тези хора следва да се повтори... Обаче. За да не е всичко розово, експертите предлагат програма за реформа в пет области от съществено значение за интеграцията на страната ни в Квартала на богатите:

I) Подобряване на количеството и качеството на човешкия капитал
За да се повиши производителността на труда и да се разшири експорта извън рамките на трудоемки производства, които изискват неквалифицирана работна ръка, необходимо е да бъде повишена квалификацията на заетите.

Проблем. Количеството рязко намалява. Особено квалифицираното количество, което се чувства достатъчно знаещо и можещо, и което има достатъчно голямо самоуважение, за да не му се слуша "пари нема, действайте" и отива да действа там, дето има пари. За сметка на това обаче качеството кой знае защо, нещо не ще да се увеличи. А заетите, които все пак си повишат квалификацията, кой знае защо, също бягат. Причините? А бе не щат да работят без пари гадовете, не щат да работят само в името на каузата, оказаха се тоооолкова комерсиални... А е лошо човек да е комерсиален, лошо е да иска пари срещу труда си, за тези неща не е прието да се говори, те са долни и недостойни. Но какво да се прави, сребролюбци излязоха квалифицираните, сребролюбци!

Все пак, за да се преодолее този проблем, Световната банка препоръчва да се проведе реформа на образователната система, която да започне да действа така, щото миналите през нея да излязат с добра квалификация. Пак проблем. Системата не проявява никакво желание да започне да се самореформира.

II) Подобряване количеството и качеството на физическия капитал

Лицата, разследвали местопрестъплението предлагат спешна рехабилитация на транспортната мрежа. Тя пък, подобно на образованието, също не показва никаква инициатива и не ще да се саморехабилитира

III) Развитие на ефикасно и прозрачно управление на обществения сектор, включително по-нататъшно преструктуриране на обществените разходи

За тази цел хората препоръчват:
1. подобряване ефективността на разходите за здравно и социално осигуряване;
2. включване на всички министерства в изготвянето на бюджета и свързване на отпуснатите от бюджета суми с индекси за постигнати резултати;
3. прилагане на информационната система за финансов мениджмънт;
4. въвеждане на критерии за заслуги при наемане на работа, повишение и увеличаване на възнаграждението;
5. въвеждане на стратегии за борба с корупцията; разпоредби, касаещи конфликт на интереси и попълване на декларации за имотно състояние;
6. гарантиране на прозрачност при конкурсите за обществени поръчки.

No comment.

IV) Подобряване работата на трудовия пазар

Следват редица пожелания, но като цяло т. IV е пряко следствие от т. I.

V) Подобряване работата на съдебната власт и опростяване на законовите разпоредби.

Кхм...

Крайните резултати обаче са следните:

Заплатите на огромна част от българските граждани са ниски. Нещо повече, те са преднамерено ниски. Наскоро беше гласувана промяна на минималната работна заплата от 160 на 180 лв. и то от 01.01.2008 г. В интерес на обективността, в държавния сектор не са чак толкова много хората, които работят на минимална работна заплата. Ако изключим държавния апарат в цялата му прелест с все обслужващия го персонал, средната работна заплата в бюджетния сектор се колебае в границите между 200 и 500 лева в зависимост от населеното място и вида на институцията. Изключение правят директори и изобщо ръководни длъжностни лица. С други думи, минималната работна заплата не товари чак толкова бюджета на България не поради безумния си размер, а пореди това, че бюджетът не се бърка за чак толкова много минимални работни заплати. Обаче минималната работна заплата влияе по най-различни начини върху набирането на средства за бюджета. Едва ли за някого е тайна масовата практика на много частни фирми да сигуряват служителите си на минимална работна заплата, а останалите пари да ги дават на ръка. Единственият печеливш от това е работодателят, защото пести от осигуровките, които по закон плаща той. Работещият губи в дъглосрочен план, защото когато доживее, дай Боже, до пенсия, ще се окаже, че цял живот е блъскал за минимална пенсия. Губи и бюджета, естествено, а оттам губим всички. Друга масова практика, особено в по-малките населени места, където напук на Световни и какви ли не там още банки, е да се наемат хора действително за минимална работна заплата. Това, според някакви гениални умове било сигурната и правилна стъпка в посока на растежа на икономиката ни, щото евтината работна ръка гарантирала бум на производството във вид на какви ли не там цехове на големи фирми. Бумът сега-засега не се забелязва, но се забелязват хора, които седят заключени денонощно и се тровят с лепила, бои и химикали, щото собственикът на цеха бързал с някаква поръчка. Въпросните хора действително работят за минимална заплата, често без трудов договор и често не си и получават редовно заплататите. А собственикът е в пълното си законово право да плаща по 160 лева за непосилен труд. Едни нормални синдикални организации щяха да разпънат на кръст първо виновниците за това положение, после новопокръстените робовладелци. Нашите синдикални организации обаче още четат корицата на учебника по синдикализъм, така че работещите на минимални заплати да не чакат скоро някой да ги защити, щото няма кой. "Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се"

А напоследък се заговори за социално напрежение. Естествено, че ще има социално напрежение. Инфлацията просто вече е невъзможно да бъде маскирана като дефлация, а повечето български граждани са с несъзмеримо ниски доходи спрямо цените на основни стоки и услуги, без които един цивилизован човек не може. И така отново стигаме до учителската стачка. Пълни глупости (както обикновено) говори Янка Такева, изтъквайки, че учителите стачкували основно заради реформа в образованието. Учителите са нормални български граждани и по тая причина са с ниски доходи, че дори и с по-ниски отколкото на повечето българи. Причината за това обаче е чисто икономическа и има общо с образователната реформа толкова, колкото има и със здравната. Остарялата образователна система рефлектира пряко единствено върху крайния продукт - тест завършващия български ученик. Образованието, което той получава, е морално остаряло и несъобразено с новите условия. То е същото социалистическо образование, каквото са получили дядовците и бабите на учениците, само учебниците са станали по-академични и обемни, а материалът - толкова объркан, колкото изобщо би могъл да бъде. А това няма нищо общо със заплатите на учителите. Образованието не е някакво предприятие със затворен цикъл на производство, не е завод, който продава продукция и оттам печели. Учениците след завършване не се излагат на платформата, където на търг ги купуват най-различни предприемачи, вкарващи в училищата по този начин заветните пари. Така че реформата на системата и заплатите на преподавателите нямат нищо общо. За сметка на това обаче заплатите на преподавателите имат страшно много общо с качеството на образованието. А качеството все повече и повече пада с всеки новопостъпил преподавател. Странно, нали?

И да допълня с един въпрос, който беше зададен в блога ми, но на който никой не отговори - защо за реформата в образованието се заговори чак когато учителите започнаха да стачкуват срещу ниските си заплати? Нима излиза, че онеправданото общество няма Бог знае какво възражение срещу затлачената, остаряла и пренатоварена образователна система, стига учителите да не протестират срещу заплащането си? А ако не е така и греша, след като министърът е невинен, че реформата в образованието е в трайна нелегалност и според хората същата тази реформа трябва да започне отдолу, а не отгоре, къде блеят родителите, чиито деца са най-големите потърпевши от образователния хаос, че не я проведат те тази реформа? Като ще си прехвърляме топката и ще внимаваме да не улучим ръководството, за да не го засегнем, дай да видим кой е най-големият потърпевш от остарялата образователна система. Учителите? Не, естествено. Не и пряко. Те си имат програма, учебници, план, спуснат им от министерството, който трябва да следват и те го следват с по-голям или по-малък успех. От тяхна гледна точка те си вършат работата, за която са се цанили и то така, както са им я задали. Преките потърпевши естествено са учениците, които се обучават по морално остарели методи, учат от морално остарели учебници често пъти натъпкани с глупости. В такъв случай нормалната, естествена родителска реакция е да защити детето си, да поиска най-доброто за него и да вдигне глас срещу неефективната образователна система. Такава реакция обаче досега не се е наблюдавала. Действително излезе, че родителите се присетиха за реформата в образованието едва когато учителите окнаха заради ниските си заплати. Ами да. Първосигналният инстинкт на папагалско повтаряне за съжаление се оказа както винаги по-лесен за проявление отколкото здравия разум. Министър Вълчев сладкодумно обяснява, че пари няма щото образованието е остаряло - твърдение, което по своята адекватност се конкурира с прозрението на икономическия министър, открил пряка връзка между китайската кухня и цената на пшеницата - и родителите, че и голяма част от обществото хукват да крещят срещу учителите, че реформата куцала. Ама тя не куца. Всъщност, реформа няма. Няма такъв звяр. Няма. Има сладкодумен министър, в чийто вени тече без съмнение поне капка византийска кръв, поради което умело плете достатъчно евтини, за да могат да се пласират лесно, интриги.

И така, господа следователи, имаме новина. Къщата отвън изглежда чудесно, джакузито й може и да работи, но за да видите какво вони, следващия път излезте от ваната и разгледайте по-подробно. Защото България не е европейска страна напук на местоположението си.

И да завърша с нещо по-оптимистично: ето ви невероятно сладката почти двегодишна Лили, която без съмнение е бъдещия световен император! :)

Допълнение:

Благодарение на дълбоко вкоренените си навици голяма част от българите са убедени, че образованието и здравеопазването са безплатни. Те естествено никога не са били такива, но бяхме възпитани да вярваме, че понятията лекар/учител и пари са напълно несъвместими. Това, очевидно продължава и днес. Масовото обществено настроение клони към "Не ги ли е срам да искат пари затова, че обучават децата ни? Децата са безценни!" Те са безценни, никой не спори. Досега обаче в България нямаме регистриран случай на инедия*. Не мога да си обясня защо толкова хора рипват и викват веднага щом се спомене, че преподавателите имат нужда от пари. Те не са роби на никого, работата, която им е поверена е извънредно отговорна, да получаваш пари срещу труда си не е нещо недостойно. Тогава защо? Какви са тези настроения? Защото учителите били некадърни? Спокойно, не са. Но ще станат наистина некадърни, ето, в момента текат държавните изпити на поредния випуск педагози. Ама парите нямало да вдигнат качеството на образованието. Няма да го вдигнат, факт, защото самата система на образование е дефектна. Могат обаче евентуално да задържат все още останалите кадърни преподаватели на работните им места.

А ниските заплати в България, пак го казвам, нямат нищо общо с реформата в образованието. Спрете да повтаряте словата на сладкодумния министър и го запитайте как образователната реформа ще вдигне учителските надници. Защото нещата вървят натам, че дори още утре най-сетне да открият реформата и да я пратят да работното й място, тя ще се окаже в ръцете на хората, които са станали учители само за да се сдобият с тапия, че имат "вишо".

Още по темата:

Цената на безплатното образование
Още малко за цената на безплатното образование
----------------------------------------
*свръхестествена способност да се живее без храна и вода