То­ва за­я­ви за Да­рик ра­дио ико­но­мис­тът и бивш съ­вет­ник на пре­зи­ден­та Ге­ор­ги Пър­ва­нов - Ди­ми­тър Ива­нов. Спо­ред не­го е не­об­хо­ди­ма не­за­бав­на смя­на на пра­ви­тел­с­т­во­то и пред­с­роч­ни пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри.

Това е линк към едно чистосърдечно, чисто и прекрасно-наивно предложение на уважавания литуратуровед и културолог Бойко Пенчев. Ще прибавя накрая и разменените реплики в коментар между Старец и мен.

Но защо се втурнах сега да прибавя тези неща в блога си?

Защото се опитах преди десетина минути да придобия новини от телевизия една. И видях министър-председателя Станишев, усмихнат със своята съселска в устните и отсъстваща в очите усмивка, да пуска груби шеги (щото, нали, вече не е на сцената Румен Петков да разправя на кого стои отзад и прав, и седнал).

Та грубата и доста тъпа шега на премиера, пусната в един твърде сериозен за страната момент, който явно е карнавално-преобръщащ само за Сергей-Станишевци, е следната: на въпроса за бъдещия министър на вътрешните работи, С.С. изсипа, че щял да бъде или би трябвало да е като Ален Делон. Хубаво, всеки с тъпотата си и с нахалството си. Не те са повод за това ми писание.

Поводът е онова, което последва: лигавото, подмазваческо - или както се казва на майчиния език на нашия премиер "подобострастно" - хилотене от страна на тези, дето Бойко Пенчев щедро нарича журналисти.

Майко Българио! Какви хора те сполетяха! Станишев за премиер, а хилотещи се на тъпотии подмазвачки и подмазвачета - за съвест и за глас народен...

Размененото със Старец:

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 09:13

Журналистите може и да решат да бойкотират, но това няма да се забележи. Защото журналистите са мнооого малко - повечето са журналиствующи плиткоумия, недоучени и не твърде мислещи. Само те да останат в залите за пресконференции с овлажнени от възторг очички, залите пак ще са си пълни. Да ме прости Господ за резкостта, ама тез пикли понеже ги броим за журналистки, затуй ни е такава медийната среда.

от Старец Анонимен, Неутрално 10 април, 11:02

За пореден път подкрепям писаното от Пенчев. Само че не е така лесно да стане. Журналистите отиват да "отразяват събитие" (това е на техен жаргон), защото ги изпращат техни началници и те са длъжни (срещу страх от нещо) да отидат. Това едно. Второ - журналистите (пикли или не) са длъжни да "отразяват" събитието в съгласие с някаква редакционна политика. Може да е тъпо, гадно, да не ни харесва, но няма и не може да има издание, което да дава абсолютна, 100 % свобода на даден журналист да пише каквото си иска по даденото "събитие". Какво искам да кажа ли ? Призивът на Пенчев е хубав, безспорно, но трябва да се отнесе към редакциите и техните шефове. А като знаем нещичко за собствениците и най-вече - като виждаме реалната редакционна политика на отделните издания, силно се съмнявам, че призивът може да "заработи" реално. "Дневник" е може би малко изключение в общата "зависима медийна среда", който отгоре на всичко привлича външни автори - експерти в една или друга област. Така замества писанията на "пиклите ... с овлажнените очички" (с извинение към тях)с умни коментари. За съжаление "Дневник" е да кажем една стотна от медийната среда. Може би можем да спрем да купуваме вестници - и да четем електронните им версии (аз поне така правя). Нали "вацовите" парцали си свиха тиражите от 300 и отгоре хиляди на под 100 (не помня точно - поправете ме). Може би ще дойде време за популярността на даден вестник да се съди и по четеността му в Нета, включително и по глупостите, които дращим във форумите му. Не знам - помагайте...

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 22:20

Така е, както пише Старец. Защото и Бойко Пенчев, и аз, и други разстроени си представяме подобни граждански жестове в свят, в който те (ще) са възможни... някак си. А то такъв свят няма. Старец познава вестникарската среда и начин на работа, културолозите (при)познават идеята, че воплите им - умерени или не, може постепенно да променят неща.

Защо Турция няма място в ЕС?

• Защото не е истинска и стабилна демократична страна. Двете основни алтернативи са ислямистите и военните-кемалисти, които се явяват единствен гарант за светския характер на държавата.

• Защото не се защитени основни човешки права, нарушава се свободата на словото.

• Защото се извършват убийства на етническа и религиозна основа.

• Защото не само, че не се признава геноцида над арменския народ, но и всеки осмелил се да говори за това го грозят затвор и репресии. Журналистът Хрант Динк бе убит, само защото си позволяваше открито да дискутира въпроса, а 17 годишния фанатизиран убиец Огюн Самаст - арестуван с почести и провъзгласен за национален герой. Поради същата причина, Нобеловият лауреат Орхан Памук получваше заплахи за живота си и напусна Турция.

• Защото не може и не иска да разреши цивилизовано проблема с кюрдите, които съставляват 1/5 от населението на страната.

• Защото окупира част от остров Кипър и създаде там незаконна държава, която никой по света не признава.

• Защото откзва да компенсира българските бежанци от Егейска Тракия вече 90 г. въпреки международните договорености, които я задължават да го направи

Черна станция

Съмнителни сделки ще върти пернишкия кмет с партийния си другар Сергей Станишев, след като получи кардбланш от общинските съветници да преговаря по важно за град Перник дело. Става въпрс за делото, което екс-кметът Андрей Андреев заведе срещу държавата преди години за нанесените щети на пернишките земи от експлоатацията на мините и откритите рудници. Делото бе спечелено на първа инстанция и държавата бе осъдена да заплати 33 милиона обезщетения на пернишката община. На втора инстанция, присъдата не бе потвърдена и днес се стига до преговори за извънсъдебно споразумение.

Тук се наесва уважаемата госпожа Янакиева, която има огромното желание да бъде преговарящ с държавата по делото! Защо ли? Причините са много. От една страна, Янакиева ще има възможността най-безкомпромисно да ощети родния си град, за да направи услуга на управляващата червена партия и нейните колеги като се спазари за много по-малка сума. Това ще и даде летящ старт в нейната и без това западнала политическа кариера. Всички ние знаем как уважаемата госпожа, наруши 2 пъти клетва няма да се притесни да го направи отново - веднъж, когато напусна поста си на кмет на кв. Изток, и сега, когато напусна Народното събрание за да стане кмет, или по-скоро параван на фирмите, които управляват града.

От такъв, човек може да се очаква ново предателство, особено в замяна на държавен пост, обещан и от Станишев при добро стечение на обстоятелствата. Но трябва ли перничани да страдат от това? Трябва, щом отново си избраха хора-интересчии които да ги управляват.

06.07.2007 

/Фили/ По всичко личи, че летните месеци, както неведнъж е ставало през последните години, ще бъдат използвани от политиците в България за прегрупиране на силите и за изчистване на натрупани стари противоречия. Първото действие – прегрупирането на силите – в случая се налага заради факта, че това време всъщност е период между отминалите избори за депутати в Европейския парламент в края на май и предстоящите избори за местни органи на властта наесен. Първите в страната европейски избори всъщност очертаха една доста различна от досегашната картина на политически съотношения в държавата, картина, която основните политически играчи надали биха искали да се повтори и на местните избори.

Неслучайно още през юни две от главните партии в управляващата тройна коалиция – Българската социалистическа партия и Националното движение Симеон Втори, които получиха сериозни удари в кампанията за евродепутати, проведоха конгреси с основна цел консолидация и затягане на редиците. А в известен смисъл – и концентрация  на партийната власт. Техните лидери къде повече, къде по-малко успешно, се опитаха да се освободят от пречещи им вътрешнопартийни фактори.

Симеон Втори например поднови почти изцяло състава на партийното ръководство на НДСВ, като намали в него тежестта на тъй нареченото юридическо лоби и, въпреки разразилите се скандали, очевидно преодоля засилващата се тенденция в партията към напускане на управляващата коалиция.

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък, по преценката на всички наблюдатели, успя елегантно да се освободи от тежката си досегашна зависимост от двамата свои партийни заместници – бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и министърът на вътрешните работи Румен Петков. 

В същото време почти месец в страната се отлагат наизбежните вече правителствени промени, след като двама министри и поне четирима заместник-министри бяха освободени или сами напуснаха своите постове.

Доста сериозно се нажежава ситуацията и около уволненията и назначенията в някои от специалните служби, след като министър-председателят Сергей Станишев обяви преди време намерението си да бъде създадена Агенция за национална сигурност – орган под контрола на правителството, който да координира дейността на службите. Коментатори се питат дали и доколко отношение към тази тема има и разразилият се напоследък скандал около Националната служба за охрана, скандал, който пряко засегна и президента Георги Първанов. Според служител на НСО, при това с чин подполковник, службата е набирала и използвала по непозволен начин информация за охранявани от нея политици. 

- Пламен, случайно ли е, че всички тези немаловажни промени се случват през един политически не особено активен сезон, какъвто е лятото? 

- Ако забелязваш, Фили, всички изброени от теб дотук събития се отнасят до активност, проявявана от страна на управляващи политици и партии. И изобщо не мисля, че времето за това е избрано случайно. Не знам как е в Австралия например, но според моите наблюдения тази тенденция – управляващите да разчистват собствените си авгиеви обори именно през лятото - се наложи в политическия живот на България някъде след 2001 година, когато на власт дойде правителството на Симеон Сакскобургготски. Популисткият стил на управление, утвърдил се именно тогава, явно отчита дори и такива фактори като намалената обществена чуваемост, намаления граждански интерес към случващото се през тези месеци. А августовската парламентарна ваканция обикновено съвсем размива нещата и наесен вече скандалите, недоволствата, аргументите и контрааргументите, са някак позабравени, позаглъхнали, някак всичко започва сякаш отново..... 

- Ако това е вярно за решаването на вътрешнопратийните кризи, то отнася ли се и до промените в правителството например? 

- А каква е разликата? Имам предвид “каква е разликата” не от традиционната чисто политическа гледна точка, а от гледна точка именно на управляващите в момента в България.

Ако лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски не просто иска да се задържи във властта, а и да има думата му някаква тежест при предстоящите неотложни правителствени промени, той трябваше с цената на всичко да изолира хората, които в собствената му партия настояват за оттегляне от управляващата коалиция. Но замяната на досегашния царски фаворит Пламен Панайотов с новия царски фаворит Милен Велчев всъщност беше не толкова вътрешно-партиен акт. Вътре в партията Симеон така или иначе може да прави каквото си иска. Тази замяна демонстрира пред коалиционния партньор БСП, че Симеон наистина владее ситуацията и е “лоялен” към властта – в най-общ смисъл, разбира се.

Факт е например, че министър-председателят Сергей Станишев първо изчака промяната в НДСВ да стане публично категорична и след това за пореден път отложи промените в кабинета с нелепия аргумент, че не е могъл да консултира тези промени с коалиционните си партньори, тъй като Сакскобургготски трябвало непременно да присъства на някаква аристократична сватба. Планирано било още отпреди година. Сякаш нечия сватба може да бъде по-важна от правителството на България. Но такива са реалностите в страната.

Впрочем, по подобен начин могат да се разгледат и вътрешните промени в БСП, направени на пленум през миналата седмица, след като малко по-рано извънреден партиен конгрес даде съответните правомощия на лидера Сергей Станишев. Станишев изчака да нареди първо вътрешнопартийния си пъзел, а че заради това две от българските министерства, при това във важни сектори като икономика и правосъдие, вече повече от месец се управляват на автопилот, сякаш се оказва факт без особено значение. 

- А как се вписва в подобна схема скандалът, подхванат от подполковник Николай Марков? Като служител, макар вече бивш, на Националната служба за охрана, той обвини НСО, че е събирала и използвала по нерегламентиран начин информация за охранявани политици. При това наистина пряко бе забъркано и името на президента Георги Първанов, за когото бе заявено, че се е ползвал от тази информация?  

- Ако си спомням добре, Фили, през миналата година, точно по това време, около президента избухна един друг скандал, свързан с български специални служби. Скандалът беше по повод някогашното сътрудничество на Георги Първанов с бившата Държавна сигурност като агент Гоце. Така се случи, че до есента, когато бяха президентските избори, тази история потъна някъде толкова дълбоко в и без това не особено активното съзнание на българското гражданско общество, че Първанов стана първият български президент, спечелил втори президентски мандат. Това, разбира се, е само аналогия, но смятам, че в нея има и доста поводи за размисъл.

Сегашният скандал, започнат от подполковник Николай Марков, има поне две нива на развитие, които някъде под повърхността изглежда се преплитат.

Едното ниво са самите твърдения на Марков, че НСО събира и използва по нерегламентиран начин информация за български политици. Такива твърдения не се появяват за първи път в публичното пространство, но досега те винаги са оставали висящи. Самата НСО по статут има информационно-аналитично звено, което очевидно няма как да изпълнява своите функции, ако не събира и анализира данни, подавани от неговите собствени служители. Същественият въпрос в момента е дали наистина има случаи на целенасочено събиране на подобна информация, от която да се е възползвала впоследствие не самата НСО за нейните преки ангажименти като охранител, а политически фигури като президента Георги Първанов за някакви политически цели? Мога да се обзаложа, че, дори и да се стигне наистина до съдебен спор, доказателства за такова нещо всъщност никога няма да бъдат извадени и в този смисъл Георги Първанов ще извлече дивиденти от ситуацията като един невинно нападан и без основания обвиняван човек. По-важните стойности на случващото се обаче се намират именно във въпроса за регламентите, за законовия статут, по който работи НСО. Както и въпроса за това на кого службата ще бъде подчинена и в бъдеще.

В момента няма специален закон, който да регламентира дейността на Националната службата за охрана. Тя е само спомената като съществуваща в преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, а цялата и дейност се извършва според някакви вътрешни правилници, с които изглежда никой не е напълно наясно т.е. тя се намира изцяло извън граждански контрол. Не – казват хората от НСО. Всъщност президентът като върховен главнокомандващ на армията е и наш принципал, а какъв по-добър граждански контрол от върховния гражданин на републиката? Който при това е и надпартиен?

Само че, поне в България, твърдението за надпартийност на президента е нещо като твърдението за смъртта на Марк Твен т.е. силно преувеличено. А твърдението пък, че покрай другите си ангажименти президентът намира време и да контролира изтънко делата на НСО, може да буди само горчиви усмивки.

Така или иначе обаче – службата е в пряко подчинение на президента и това положение не беше променено през последните седемнадесет години. Дали той я контролира? Дали я използва по някакъв друг начин? Дали не прави нищо от това? Важното в случая е, че тя е “неговата” служба.

Но с напредването на времето и развитието на демократичните процеси в страната нещата не могат да продължават така и вече е на дневен ред, може би до края на годината, приемането на специален закон, който да регламентира цялостно дейността на НСО. Точно в този момент обаче министър-председателят Сергей Станишев не само лансира, но и изглежда съвсем сериозен в намерението си да създаде една Агенция за национална сигурност, която да прибере под обща шапка редица специални служби. Обща шапка, но.....това е шапката на самия министър-председател.

А един такъв скандал като случващия се в момента, който май има леко оперетен привкус, не само ще напомня, а ще стане повод дори многократно да бъде изтъквано, че НСО все пак е най-добре да си остане президентска служба. Още повече, в този скандален момент премиерът няма как да не подкрепи президента, защото той, както стана дума и по-горе, най-вероятно е един невинно нападан и без основания обвиняван човек. И толкова надпартиен, че няма нищо общо с бившата си партия БСП.         

Васев е от дълги години и кадровик в БСП, а парите му го изкачиха до ръководството на пернишката червена централа. Неговата лоялност към партията-майка го възнагради с поста на зам. председател на общинския съвет в сегашния му формат. Читатели информират, че все още могат да се видят предизборни плакати на Росица Янакиева, разлепени в неговите автобуси. Автобуси, в които липсват елементарни условия за превоз, не рядко студени през зимата, с малък капацитет в пиовите часове, но винаги с плаката на Росица Янакиева на стъклото до шофьора.

Васев държи монополна част от пернишките транспортни линии, но качеството на предоставената от него услуга е ужасно. Освен, че не спазва условията по подписаните си договори за превоз, неговите машини не отговарят на елементарни условия за превоз и са опасни за пътниците. По вътрешноградските линии всеки ден могат да се забележат автобусите на пътнически превози, които се състезават с останалите превозвачи по пътищата, особено след състоялите се конкурси през изминалата година за обслужване на линиите, където Васев заслужено загуби, част от заграбените от него разписания и маршрути.

Въпреки всичко това обаче, неговия бизнес продължава да се развива, с оглед на настоящото общинско ръководство и политическите чадъри, които са протегнати над "Пътнически превози".

В тях работят не повече от 5 "журналиста" общо, нито един от тях с нужното образование. По-правилно е да ги наречем стенографи, отразяващи речите на червената хунта в града или сътрудници за бъдещата автобиография на Янакиева. Но не в тях е бедата, а в техните шефове, един от които - Иван Петров, стълб на демокрацията в региона и общински съветник от комунистическата партия. За каква свобода на словото говорим?!?

Не бива да бъдат съдени твърде строго пернишките репортери, все пак това са хора със семейства, за които заплатата и финансовата стабилност са по важни от каквато и да било гражданска позиция, достоверност на публикуваните материали и обществена значимост, но все пак, тук става въпрос за подмяна на общественото мнение и чиста доза "промиване на мозъци".

Какво да кажем за местната кабелна телевизия, която въпреки, че е собственост на хора извън червените среди се "слага" без никакви притеснения на кмета, реже неудобните коментари и още по-зле, дори не си прави труда да ги търси. Там място нямат важните за Перник събития, не се търси гледната точка, журналистическото проучване, а се извършва чиста доза ПР на общинската администрация. Но и там проблемът с журналистите е същият и никой не би искал да рискува мизерната си заплата от 250-300 лева.

Ами радиоефирът- освен една радиоточка и чалга-радия, чийто водещи звънят в спешна помощ, за да си направят гавра с болничните служители, в това пространство няма абсолютно нищо, което да се открои с оригиналност и нюх към истинската журналистика.

За интернет пространството ще се въздържим от коментари относно нашите колеги, или хубаво или нищо.

Жалкото е, че никой не осъзнава нуждата от промяна на тези тенденции, които са една от основните причини за слабата гражданска позиция на перничани, тяхната незаинтересованост от бъдещето на града, заблудата на аудиторията и неинформираността им по нещата, които се случват в града.

На Перник е нужна, силна и независима медия, такава каквато е ИМ "Перуник".Няма да ни видите на пресконференции или коктейли, на партийни събрания и шаблонни събирания, защото ние отразяваме новините и живота в Перник, такъв къкъвто е, без червени очила на очите и финансова тежест на раменете.

Дай боже да станем ж.п. център един ден, но до тогава ще си останем говорилнята на несбъднатите обещания, нещо за което новото общинско ръководство не пести усилия... А дали усилията на Росиця Янакиева да си прави реклама на гърба на перничани ще я превърнат в медийна звезда или лъжец от висока класа, зависи от наивитета на нашите съграждани, които от влакове може да не разбират, но от лъжи, поне са претръпнали.

Защото на хората им омръзна да гледат ухилените физиономии на Янакиева, Темелков и Димитров по телевизията, дунднуркащи се по влаковете с обещания за светло бъдеще, докато в същото време, всички са принудени да чакат с часове по неуютните ж.п. спирки, да се возят в препълнени влакове, да не стигат на работа на време заради задръстванията и лошата инфраструктура по пътя между Перник и София.

Всяка показност трябва да има граници, дори и най-грозната. Крайно време е общинарите да спрат с медийните изяви и да започнат работа, ако не искат да хванат червения влак и да отпътуват извън града, пък ако трябва и да ги избутаме чак до Кулата.

За приликата ни информира наш читател, който следи публикациите в интернет пространството. Ако намерите още подобни забавни фотоси, пращайте ги при нас на е-мейл: perunik@gmail.com

Тревога будят онези, които са с рангове над тях, и вместо с автомати, решават всичко с власт, такива, каквито превърнаха Перник в първия частен град, години преди да се проведат изминалите местни избори.

Лица като Първан Първанов - Перо, прочул се с случаите на корупция във българския фтбол, купуване на мачове и побоища над играчи, спонсор на кампанията на БСП и личен приятел на Нено Темелков - паметника ( с който имат общи интереси в бизнеса с боклука), чийто пари могат да купуват кметове, какво остава за полицаи, чиновници, общинари. Докато подобни мафиоти остават в сянка и управляват подчинените си като кукли на конци, а дребните риби се избиват помежду си, нищо няма да се промени в Перник. За съжаление, дори няма воля за подобна промяна.

И докато, пернишката кметица е ежеминутно пред обективите на камерите 24 часа в денонощието за щяло и нещало, тя се скрива, когато се случи поредния гангстерски разстрел. А може би така е по-добре, в сянка, за да не дразни. Видя се, че нейния екип с едни светофари не може да се справи, камо ли с престъпната гилдия...

Търсят талисман за Първанов

П.п. Вярно сатирата понякога прекалява, но не ми стоеше не комфортно да слагам мой снимки и снимки на приятелите ми и да ги публикувам в блога си.

Неясното говорене, непопулярните тези, замазването на очите и липсата на стратегия за управлението на страната, със сигурност води до затъване на властта в тресавището на неразбирането и негативизма. Струва ми се, че резултатите от грешната медийна политика на това правителство стават все по-осезаемо сериозни и въпрос на време беше неуспешните звена, които концентрират най-голямото обществено недоверие да бъдат подложени на лечение чрез похватите на „черния PR".

По дефиниция, „черният PR" е изкуство да се оказва влияние, да се манипулират мнения и нагласи, да се породят възгледи, които да детерминират отрицателното отношение на публиката към даден обект.

Не си падам по конспиративните теории в политиката, нито по света, нито у нас. Но позволете ми да се усъмня в истинността и целта на информацията, че вътрешният министър Румен Петков е получил смъртни заплахи за живота си. Основният аргумент е времето и начина, в които се оповестяват тези заплахи. И разбира се, тяхната маргиналност. Румен Петков е министърът, който се доближава до най-ниския праг на обществено доверие в момента. И то след като години наред, Министерството на вътрешните работи си правеше сериозен PR, който бе вещо ръководен от природния талант в публичната комуникация Бойко Борисов. Докато той беше главен секретар на МВР, се създаваше впечатлението, че вътрешното ведомство извършва всекидневно огромен обем дейности в борбата срещу престъпността. Затова още в началото на втората година от управлението на кабинета „Сакскобурготски" спокойно можехме да прекръстим МВР в

Министерство на високия рейтинг

Румен Петков пое министерството с най-високи обществени очаквания в най-неподходящия от имиджова гледна точка момент - когато наистина трябва да се демонстрира решителност в гоненията срещу бандитизма и корупцията. Затова вече почти година, Петков продължава да трупа лични негативи, ръководейки една неработеща система. Акциите му срещу престъпността, които най-общо се свеждат в преместването на автомобилите на мутрите от единия тротоар на другия са мними и смехотворни. В същото време все още няма нито едно разкрито показно убийство(не че по времето на Бойко Борисов имаше) и нито един задържан за корупция висш държавен чиновник. И въпреки тезата, че министъра носи лична отговорност за зверства като убийството на двете момиченца в Пазарджик и взрива срещу журналиста Васил Иванов е популистка, обществените оценки за работата на МВР, логично добиват чудовищно-критични размери. А най-лошото тепърва предстои.

Екипът който се грижи за образа на Петков трябва да има предвид нещо много важно. В следващите няколко месеца се очаква натиска на Брюксел срещу безхаберието на правителството по отношение на изискванията и препоръките на европейците за борбата срещу престъпността да се засили десетократно. Тогава има реален шанс Петков да се превърне в личностно олицетворение на провала на българската евроинтеграция и да стане причина за грандиозни правителствени сътресения.

Затова повече от всякога министърът се нуждае от инструментариума на  черния PR, който да му позволи да поеме глътка въздух. Заплахата за живота е най-елементарния подход. Защото „Кризисният PR", не се обръща към разума на хората, защото процесът на интелектуално убеждаване е сложен, продължителен и твърде проблематичен. Той акцентира върху човешките емоции, като в този процес съзнателно се игнорират факти от действителността, процеси и закономерности. Посланието е следното: „България има работещ вътрешен министър, който дори с риск за живота си е поел по трудния път на смазването на престъпниците". Но така ли е наистина?

Като цяло, надали сегашните управляващи са способни да приложат ефективен PR подход и да подобрят имиджа си. Защото те продължават като ракети да се отдалечават от проблемите на хората и да ги гледат все по от високо. Сякаш ни гледат през обратната страна на бинокъл, който ни смалява като мравки.  В същото време, политиците не разбират това. Кажете ми честно - нямате ли чувството, че в момента държавата е зациклика и не работи в наш интерес?  Замислете се дори - какво е присъствието на властта в медиите?

Имаме много лоши и компрометиращи управляващите новини. На другия фронт е официозната журналистика, която отразява държавните посещения и визити, при които се регистрират кратки срещи на премиера, най-често с негови колеги от Европа и посещения на външния министър. Тези събития вървят в комплект с общите приказки за европейската интеграция, загрижеността за сестрите в Либия и международното положение. По отношение на вътрешните проблеми управляващите поддържат линията на незаинтересованост и някакво странно дистанциране от нуждите и очакванията на избирателите си. Затова не се учудвайте, ако в следващите дни другият спорен министър в правителството, който привлича като магнит негативите с бездействието си Петканов, също използва някаква форма на кризисен PR. След него, може би ще дойде реда на Овчаров, който в момент, в който Европа заявява, че бъдещето на общата енергийна политика е в атомните централи, мълчи като риба за АЕЦ „Козлодуй".  Няма и помен от популистките му тези преди изборите...

Но малко се поувлякох... За какъв PR ви говоря, след като това правителство все още няма смелостта(или пък изобщо не смята, че е важно) да назначи говорител, който да застава лице в лице срeщу журналистите ?