Taoism: Shit happens.
Confucianism: Confucius say, "Shit happens."
Buddhism: If shit happens, it isn't really shit.
Islam: If shit happens, it is the will of Allah.
Catholicism: If shit happens, you deserve it.
Protestantism: Let shit happen to someone else.
Episcopalian: It's not so bad if shit happens, as long as you serve the right wine with it.
Judaism: Why does this shit always happen to us?
Calvinism: Shit happens because you don't work.
Creationism: God made all shit.
Christian Science: When shit happens, don't call a doctor - pray!
Darwinism: This shit was once food.
Capitalism: That's MY shit.
Communism: It's everybody's shit.
Feminism: Men are shit.
Commercialism: Let's package this shit.
Impressionism: From a distance, shit looks like a garden.
Existentialism: Shit doesn't happen; shit IS.
Stoicism: This shit is good for me.
Hedonism: There is nothing like a good shit happening!
Jehovah's Witnesses: >Knock< >Knock< Shit happens.
Jehovah's Witnesses #2: May we have a moment of your time to show you some of our shit?
Rastafarianism: Let's smoke this shit!
Satanism: SNEPPAH TIHS.
Atheism: What shit?
Atheism #2: I can't believe this shit!
Nihilism: No shit.

И накрая... Alcoholics Anonymous: Shit happens - one day at a time!

Има и още: прочетете пълния текст тук. Весел уикенд! :-)

Ако харесвате този shit, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо готино, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Един много готин виц, който научих от блога на Rajesh Setty

Блондинка - погребален агент

Един човек, който току-що починал, бил закаран в погребално бюро, облечен в скъп, шит по поръчка черен костюм.

Погребалният агент - блондинка - попитала съпругата на починалия как би искала да облекат тялото. Тя отбелязала, че човекът изглежда много добре в черния костюм, който вече е бил облякъл.

Вдовицата, обаче, казала, че нейният съпруг винаги е изглеждал най-добре в синьо и затова тя иска да го облекат в син костюм. Дала на блондинката празен чек и казала:

- Не ме интересува колко ще струва, но моля Ви, облечете го в син костюм за поклонението.

На следващия ден, вдовицата била приятно впечатлена като видяла съпруга си облечен във великолепен син костюм на тънки райета, който му стоял перфектно. Отишла при агентката-блондинка и й казала:

- Колкото и да струва, аз съм много доволна. Свършили сте чудесна работа и ви благодаря за това. Колко излезе костюма?

За нейно голямо учудване, погребалният агент й върнал празния чек.

- Нищо не струва - казала блондинката.

- Не, моля Ви, трябва да Ви компенсирам за този изискан син костюм! - заявила вдовицата.

- Госпожо, честно, нищо не Ви струва - казала блондинката. - Видате ли, скоро след като Вие си тръгнахте, докараха друг починал мъж с размерите на Вашия съпруг и той носеше привлекателен син костюм. Попитах жена му дали има нещо против да го погребем с черен костюм вместо със синия и тя каза, че за нея няма значение, стига да изглежда добре. Така, че аз просто смених... главите.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

След тежкия (но успешен) курс по управление на проекти, който проведох вчера, днес ми е ден на релаксация и пълно изпразване на мозъка от умствена дейност. Чета изоставени блог-постове от рийдъра и ми идват наум странни асоциации.

Днес попаднах на една статия в блога Slow Leadership, в който често намирам много интересни разсъждения върху живота и работата в корпоративна Америка и който ми служи за вдъхновение и източник на теми за размисъл, които често споделям в блога си Нова работа. Тази статия е началото на една серия от публикации, посветена на техники за освобождаване от стреса. Няма нужда да ви убеждавам колко гадно влияе стресът в работата на психическото и физическото ви здраве, нали? Това, което привлече вниманието ми тук, беше съветът да се научим да казваме "не".

Тъй като се занимавам с управление на проекти, този съвет съм го срещал много често в професионалната литература, обосноваван с факта, че колкото повече задачи (или молби) ни възлагат колеги, шефове или клиенти, толкова по-малък е шансът да завършим успешно един проект.

Тук погледът е малко по-различен. Колкото повече се товарим с работа поради това, че не можем да отказваме, толкова повече стрес изпитваме и толкова повече съсипваме здравето си и личния си живот.

Разбира се, никой не иска да бъде "гадняра" на офиса - човекът, когото не можеш да помоли за услуга, затова резонно възниква въпросът: "Как да се научим да отказваме, без да обидим човека, който ни моли?"

Съветите, които ни предлага авторката са прости:

• Винаги бъдете любезни, но категорични. Човекът, който се е обърнал с молба към вас, трябва да знае, че му съчувствате, но вашите задачи са с по-висок приоритет, а личното ви време е неприкосновено. Ако този човек е вашият шеф - накарайте го да приоритизира задачите ви наново, за да можете да изпълните неговата заявка.
• Вашият отказ може да бъде смекчен, ако се опитате да предложите алтернатива. Отговор "Аз нямам възможност, но мисля, че Пешо би свършил добра работа" би бил добър подход в случая, според авторката. Въпреки, че отказвате, важно е да бъдете вежливи.

Както казах още в началото, днес ми е ден за простотии и още като прочетох тези съвети, веднага се сетих за вица за вежливия лос :-)

Питате се: Къде е Ленин в цялата тази история? Ами от за него има подобен виц, който ще ви разкажа за десерт:

Ленин живеел в кооперация с вътрешен двор. Една сутрин отишъл в банята да се бръсне, а във вътрешния двор едни дечица играели футбол. Прозорецът на банята му гледал към двора и Ленин даже го бил отворил, за да се наслади чистия (по онова време) утринен въздух.

Не щеш ли, по едно време топката полетяла право към неговия прозорец, ударила го по ръката и той се порязал лошо. Децата го попитали:

- Чичко Ленин, ще ни върнеш ли топката?

А той отговорил:

- Не!

А очите му били едни такива топли и добри...

Ако ви харесва моя блог, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Този текст може вече да е бил публикуван някъде. Аз го открих в блога на Раджеш Сети, който сякаш не претендира да е негов автор. Но дори и да сте го чели, мисля, че тези сентенции категорично влизат в рубриката "Старо на златно", така че винаги си струва да ги прочетеш отново.

Освен това е забавно. Стига, разбира се да не си войнствена феминистка-мъжемразка, оперирана от чувство за хумор :-) Специално за тях обяснявам, че това е хумористичен текст и не цели полова дискриминация. Мъжете, всъщност, обичат жените. И ако някой не го разбира, то си е за негова сметка.

Мъжът откри ЦВЕТОВЕТЕ и изобрети БОЯТА. Жената откри БОЯТА и изобрети ГРИМА.

Мъжът откри ДУМАТА и изобрети РАЗГОВОРА. Жената откри РАЗГОВОРА и изобрети КЛЮКАТА.

Мъжът откри ЗЕМЕДЕЛИЕТО и изобрети ХРАНАТА. Жената откри ХРАНАТА и изобрети ДИЕТАТА.

Мъжът откри ПРИЯТЕЛСТВОТО и изобрети ЛЮБОВТА. Жената откри ЛЮБОВТА и изобрети ЛЮБОВНИЯ ТРИЪГЪЛНИК.

Мъжът откри ТЪРГОВИЯТА и изобрети ПАРИТЕ. Жената откри ПАРИТЕ и изобрети ПАЗАРУВАНЕТО.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Човекът, от когото се запалих по това странно нещо мини-сагата - Раджеш Сети - не спира да ме изненадва с все по-интересни и оригинални попадения. Поредният бисер, на който попаднах, се казва Анализ на изискванията и е посветен на хората, които в моята професия наричаме бизнес анализатори - тези, които се опитват да разберат какво точно иска клиентът, когато ни възлага работа по разработка на софтуер и се опитват да го обяснят на езика на хората, извършващи техническата реализация на тези изисквания. Понякога работата не се получава. И причината е, че хем говорим на един и същ език, хем разбираме различни неща. Предлагам ви моят превод на мини-сагата, която звучи и като басня, и като притча, и като виц. Направете си изводите сами.

Анализ на изискванията

Малкият Томи попита майка си: “Мамо, откъде съм дошъл?”. Майка му се чуди двадесет минути как да му обясни нещата, свързани със секса. Томи я гледаше учудено: “Това е много объркано. Джони ми каза, че е дошъл от Кълъмбъс, Охайо и аз исках да знам само откъде съм дошъл аз…”

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Много се кефя, когато попадна на готин сайт или блог и не мога да се стърпя да не го споделя и тук. Поредното ми откритие е блог, който се казва Аз знам и негов собственик е Петър Несторов от Пазарджик, който на всичкото отгоре ми е и връстник.

Чували ли сте тези "народни поверия"?

• Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
• Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
• Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
• Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
• Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
• Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
• Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

А тези безсмъртни съвети?

• Не се усамотявайте с жена в хотелска стая, ако секса не влиза в плановете ви.
• Ако се загубите в гората, спускайте се надолу докато не стигнете до река или ручей. Тръгнете по течението надолу и рано или късно ще видите боклуци във водата - това означава, че сте стигнали до цивилизацията.
• Как да съхраним семейната идилия: отвърнете очи от телевизора, послушайте за какво говори съпругата ви, повторете последната фраза, кажете и че в това има нещо рационално и пак се обърнете към телевизора.
• Когато ви заболи глава кажете на приятелката си, че най-новите изследвания показват че при мъжете много помага масаж на тестисите. Не е нужно да уточнявате, че опитите са проведени с плъхове.
• Бъди смел. Или изглеждай такъв — отстрани едното не се отличава от другото.

Смял съм се с глас докато ги четох и на моменти направо приритвах. Но когато открих 118-те никому ненужни факти разбрах, че това е нещо, което наистина задължително трябва да се прочете! :-)

Нима сте знаели, че:

• В Австралия петдесетцентовата монета съдържа сребро на стойност два долара.
• В английските библиотеки най-крадената книга е "Рекордите на Гинес".
• Националният оркестър на Монако е по-голям от армията им.
• В Древен Рим, ако пациент умирал по време на операция, отрязвали ръката на лекаря.
• Зоопаркът в Токио всяка година е затворен за 2 месеца, за да могат животните да си починат от посетителите.
• Всяка година от ухапване на пчели загиват повече хора, отколкото от ухапване от змии.
• За последните 4000 години не е било опитомено нито едно ново животно.
• Единственото домашно животно, което не се споменава в Библията, е котката.

Постовете му не са оригинално негово умотворение, но наистина са много готини и заслужава адмирации ако не за друго, поне за това, че е събрал и публикувал тези неща. Имам само един съвет, който бих искал да отправя към автора на блога: да слага линкове към източниците си. Така хем се изяснява въпроса с авторството и правата, хем читателят ще може да се наслади на първоизточника, който в повечето случаи е чуждоезичен.

Знанието е сила, казали древните мъдреци. Сигурно е така, дори и да е безполезно :-) Пожелавам успех на Петър, а на вас - приятно четене!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Днес, вместо редовната доза мъдри мисли ви предлагам едно изключително готино четиво - 10 правила на бащата на момичето, отправени към нейното гадже. Бях попаднал на този текст преди много години и (естествено) го загубих. За щастие, отново го открих в блога Moment of Peace, откъдето го препечатвам с огромна благодарност!

Още навремето, когато децата ми бяха по-малки открих колко съм ревнив към тях, а сега, когато голямата ми дъщеря е на 16 и си има гадже, този текст повече от всякога е актуален за мен. надявам се и вие да го оцените.

Весел уикенд! :-)

Правило номер едно: Ако паркираш на моето място и звъниш, по-добре бъди разносвач, защото освен подпис, нищо друго няма да получиш.

Правило номер две: Не докосвай дъщеря ми пред мен! Може да я гледаш, стига да не си спускаш погледа върху нищо под брадичката й. Ако не можеш да си държиш очите и ръцете далеч от тялото на дъщеря ми, ще ги изтръгна.

Правило номер три: Разбирам, че се смята за модерно, момчетата на твоята възраст да носят панталоните си паднали. Моля те, не го приемай като обида, но ти и приятелите ти са абсолютни идиоти. И все пак, бих искал да се изясним по този въпрос, за това ти предлагам един компромисен вариант: Може да идваш тук с бельо над дънките, 10 размера по-големи от нормалното, няма проблем. Както и да е, но ако панталона ти по някакъв начин се изхлузи докато си на среща с дъщеря ми, ще си взема пистолета за пирони и ще се уверя, че е закрепен високо на кръста ти.

Правило номер четири: Сигурен съм, че са ти казвали, в днешно време секса без предпазител, може да те убие. Нека те уверя, че аз съм предпазителя и аз, ще те убия, що се отнася до секс с дъщеря ми.

Правило номер пет: Обикновено за да се опознаем казват, че трябва да си говорим за спорт, политика или наболелите теми на деня. Недей! Не го прави. Единствения разговор, който искам да водя с теб е, относно това кога ще върнеш дъщеря ми невредима и единствената дума, която искам да чуя от теб е „рано”.

Правило номер шест: Не се съмнявам, че си популярен и имаш възможност да се срещаш с други момичета. На мен ми е все тая, ако й на дъщеря ми също. В противен случай, веднъж щом си излязъл с моето малко момиченце, ще продължиш да се срещаш само с нея, докато тя не приключи с теб. Ако я накараш да плаче, ще те накарам да плачеш и ти.

Правило номер седем: Кибичейки в хола ми, с надеждата дъщеря ми да се появи, и минава повече от час, не се вайкай и тюхкай. Тя си слага грим, процес който отнема повече време от пребоядисването на моста Голдън Гейт. Вместо да ми висиш така, по-добре направи нещо полезно, като да смениш маслото на колата ми.

Правило номер осем: Места неподходящи за среща с дъщеря ми. Места с легла, дивани и всичко по-меко от дървен стол. Места, на които няма родители, полицаи или монахини. Тъмни местенца. Места, където се танцува, държат се ръце и изобщо хората са щастливи. Места, на които средната температура е такава, че да предполага, дъщеря ми да носи къси поли, потничета, бюстиета, и всичко различно от гащеризон, пуловер и жилетка закопчана до горе. Филмите на романтична тематика и със горещи сцени трябва да се избягват, филми за електрически триони са добре. Мачовете също, а най-добри са старческите домове.

Правило номер девет: Не ме лъжи! Може да изглеждам със шкембе, оплешивяващ, на средна възраст тъпанар, но относно дъщеря ми, аз съм всичко знаещия, безмилостен Господ на твоята Вселена. Ако те попитам, къде и с кого отивате, имаш само една възможност – да ми кажеш истината, цялата истина и само истината. Имам пушка, лопата и пет акъра земя зад къщата. Не се занасяй с мен!

Правило номер десет: Страхувай се! Много се страхувай! Много малко ми трябва да сбъркам колата ти с хеликоптер идващ откъм оризището близо до Ханой. Когато ми прищрака, гласовете в главата ми започват да ми напомнят да си изчистя оръжията, докато те чакам да доведеш дъщеря ми у дома. Казваш паролата, изричаш на висок глас, че си върнал дъщеря ми невредима и рано и се връщаш в колата. Не е нужно да влизаш вкъщи. Мъжа до прозореца, с боядисаното лице, това съм аз.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Стивън Райт е американски комик. Божков има и линк към негово изпълнение на живо, макар че лично на мен не ми хареса много - силата на словото му е по-голяма, отколкото артистичните му способности. Ето ви и примерите директно:

• Готов съм дори да извърша убийство, за да получа Нобелова награда за мир. (или да измисля глобалното затопляне :-p )
• Взимайте пари назаем само от песимисти; те не очакват да им ги върнете. (Много добър съвет!)
• Половината от познатите ви са под средно ниво. (Това е много мотивиращо, как не се бях сетил досега? :-) )
• 99% от адвокатите създават лошо име на останалите. (Горките хора! Останалите имам предвид)
• 42.7% от всички статистически данни са измислени. (Така е. Точно толкова са.)
• Ако всичко върви добре, значи си пропуснал нещо. (Това по-скоро е от Мърфи)
• Тежкият труд ти се отплаща в бъдеще, мързелът – веднага. (Йес! Тази ми е любимата мисъл!)
• Ако не успееш от първия път, унищожи всички доказателства, че си опитвал. (Изключително полезна тактика в корпоративния свят.)
• Заключението е мястото, до което си стигнал, когато си се уморил да мислиш. (Понякога се уморяваш и преди да стигнеш до него.)
• Да откраднеш идеята на един е плагиатство, да откраднеш идеите на мнозина – научно изследване. (Важното е да не попаднеш в ръцете на RIAA или ГДБОП)

Александър Божков ги нарича умни мисли за маса, но зад шегата, в тези думи се откриват и някои истински мъдрости за Живота, Вселената и всичко останало:

• Съвестта е това, което те боли, когато всички останали части на тялото ти се чувстват отлично.
• Чистата съвест обикновено е знак за лоша памет.
• Ако искаш дъга, ще трябва да се примириш първо с дъжда.

А други са върхови постижения в мърфистиката:

• Депресията е просто гняв без ентусиазъм.
• Когато всичко е срещу теб, значи си в грешното платно.
• Амбицията е лошо извинение за това, че нямаш достатъчно здрав разум да бъдеш мързелив.
• Опитът е нещо, което натрупваш точно след като ти е трябвал.
• Колкото по-бързо изостанеш, толкова повече време имаш, за да наваксаш.
  

Благодаря на Ал Бош за чудесните мисли! Пожелавам весела Коледа на всички читатели! И като хапвате и пийвате, припомняйте си тези мъдрости. Може би наистина се възприемат най-добре на маса.

приятелка на приятел се казва тайна. сигурно е яко като я питат как се казва. позната на приятелка пък се казва любов, а фамилията и е френска. това в докуметите и се отбелязва като frenska, liubov. общо взето все хора, с които някой си е играл на сатирик (((:

Картинката е измислена от Харви Бол (Harvey Ball), художник от Worcester, Massachusetts през 1963 г. и пак на него му е хрумнала идеята за деня на усмивката - един ден, който всички ние да посветим на усмивката и на доброто. Символът "smiley" няма нито политика, нито география, нито религия. Идеята поне в един ден от годината и ние да се освободим от теаи неща. Девизът на деня е: "Направи една добрина. Помогни на някого да се усмихне." Харви Бол е обявил първия петък на октомври да бъде празнуван за ден на усмивката. Първото такова честване е било на 1.10.1999 г. и оттогава се празнува всяка година с весели тържества.

Честит ден на усмивката на всички! Обичайте се и се усмихвайте!

Зееелееее :-)

Тази ми е най-любимата:

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Всички притчи можете да прочетете тук.

1. Защо шефът ви е загубеняк...
2. Как да се общувате със съпруг, който не ви разбира...
3. Защо парите не са всичко...
4. Защо повечето ви клиенти са тъпи...
5. Защо богатите не са щастливи...
6. Защо всичко, което знаете за продажбите, е грешно...
7. Как да спечелите всеки спор...
8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем...

За съжаление, тези изключително полезни заглавия не съм ги измислил аз. :-( Предлага ги Раджеш Сети в неговия блог Life Beyond Code. Той също дава и обяснение защо тези заглавия винаги работят. Убеден съм, че неговите обяснения ще ви послужат като храна за размисъл:

1. Защо шефът ви е загубеняк...
   Много по-добре, отколкото да прочетете статия със заглавие "Защо загубеняка винаги си ти..."
2. Как да общувате със съпруг, който не ви разбира...
   Това е много по-добро заглавие, отколкото "Как сте напрвили живота на съпруга си ад..."
3. Защо парите не са всичко...
   Това пък е по-добро, отколкото "Защо вие не заслужавате да бъдете богати..."
4. Защо повечето ви клиенти са тъпи...
   Това заглавие е за предпочитане пред следното: "Защо не сте достатъчно умни, за да обслужвате всичките си клиенти..."
5. Защо богатите не са щастливи...
   По-успокояващо е, отколкото заглавие от вида: "Как да бъдем богати И щастливи..."
6. Защо всичко, което знаем за продажбите, е грешно...
   Това е много по-добро заглавие, отколкото "Как да спрем да се оправдаваме и да започнем да продаваме..."
7. Как да спечелите всеки спор...
   Чувстваме се много по-добре да прочетем това, вместо "Защо не можете да спечелите всеки спор..."
8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем...
   Разбира се, че това е много по-атрактивно, отколкото заглавие "Защо няма такава тайна как да получим всичко, което желаем..."

Изводът е: не вземайте заглавието твърде насериозно. И внимавайте от какво се привличате. Ако твърде хубаво, за да бъде истина, значи е така! :-)

- Паркинсън? - попитал той.

След кратко недумение, младежът отвърнал:

-Не, Дикинсън.

:-)

(Благодарности на Нат)

Не помня на каква възраст съм бил, но щом въобще имам някакви спомени, може би съм бил поне на 4-5 години. Помня, че някой ми е разказвал за Христо Ботев и "Кора-бъра детски". Ясно е, че това чудо ще да е било нещо за децата, но "кора-бъра" винаги ми е звучало като "дъра-бъра" и въобще не виждах каква може да е връзката с Ботев.

Друг спомен за смешни думи от детството. Бях на 10 години, когато ми извадиха сливиците и се наложи да полежа няколко дни в болница. Там имаше едно друго дете, може би малко по-малко от мене, което имаше една книжка със заглавие "Един за друг". Това беше тънко книжле с много картинки, разказващо за Руско-Турската освободителна война и за братската дружба между руските войници и българските опълченци. Понеже съм си ученолюбиво момче още от малък, бях успял да прочета книгата набързо преди още нейния собственик да беше започвал. Смешното се случи, когато един от по-възрастните обитатели на нашата стая (а ние бяхме много, ама много хора вътре!) го попита за какво се разказва в книгата му. Момчето, понеже не беше чело нищо освен заглавието, отговори уклончиво: "За един, за друг..."

Веднъж пък, на пазара, видях надпис "Гръдски маслини". То, верно, че на някои жени зърната на гърдите са като маслини, ама чак пък такова престараване!

Още една дума, мой патент - "пектопахт". Всъщност, не държа на авторските права, защото вярвам, че и други хора са стигали до нея. Думата я прочетох в Ямбол, където над едно забутано заведение имаше надпис "PECTOPAHT LUCKY". Явно името Lucky ме е заблудило, че целият надпис е на латиница :-) Пък аз бях на солидна възраст - да речем между 25 и 30 години!

Имате ли и вие такива примери за смешни думи от детството, а и от по-късните години? Не броя бебешки думи, когато малкото дете още не се е научило да говори. Интересни са ми думи, произлезли от заблуда, объркване или пък чиста неграмотност.

Очаквам вашите коментари.

Според мене, простотията бива два вида. Едната е примесена със самоирония и от нея се процежда тънък хумор, неразбираем за всеки. Другата е просто чалга. Тя се взема твърде насериозно и е брутална, банална и кичозна.

Когато интелигентните хора правят простотия, тя е духовен шамар по собствената гордост и чувство за значимост, тя е онова самоунижение и самоирония, необходими за духовното пречистване и последстващо извисяване. Когато простите хора правят простотия - тя е просто... простотия.

Именно самоиронията е онази съставка, която различава "интелигентната" от "просташката" простотия. По какво се различава песента на Слави Трифонов "Комбайнеро-интелигентска" от "Бял мерцедес ме преследва в живота"? Ами, едната е писана от хора с висше музикално и литературно образование и си прави шега с много традиции в националната ни култура, а другата е просто битова мечта на чалга-поколението в България.

Защо Брус Уилис е любим екшън-актьор на цял свят, а хора като Ван Дам и Стивън Сегал не могат да постигнат неговия успех? А забелязвали ли сте тънките бръчици около очите му? Това е така, защото неговите очи се смеят. Защото той никога не се взема насериозно. В неговата игра винаги се процежда усещането за майтап и публиката възприема филмите му като едно забавно приключение. Другите двама - наопаки - се вземат толкова насериозно, че филмите им се превръщат в обикновени екшън-простотии.

Простотията може да бъде и защитна реакция, особено на места като казармата, където тя просто се носи във въздуха. Там понякога единствения начин да оцелееш духовно и да не се побъркаш, е точно както учението Тай-Дзи - трябва да се потопиш в простотията и да я вдишаш, за да уравновесиш осмотичното налягане и по този начин да оцелееш умствено.

Това беше спасението, което аз и моите казармени приятели Гошо Димов (Гоше, къде си бе, мойто момче? Загубихме се от толкова години...) и Митко Димитров - Розата (Роза, приятелю, и теб не съм те виждал от векове. Дано да се срещнем пак в живота.) открихме за себе си. Понякога си мисля, че дори и "барда на простотията" в нашата казарма, несекващия извор на глупости, наричан гальовно Жеко Коня, използваше простотията като маска, като щит против онази, другата, истинската простотия, която се опитваше да ни задуши.

Нещо ме е хванало едно безсъние в 2 часа през нощта и пиша ли, пиша простотии...

За завършек на тази нощна тирада ви предлагам малко мъдрост от Замундската академия на нЕуките (на която съм скромен кандидат за пълен член - около 110 килограма) - един бисер на интелигентната простотия у нас.

Трите фундаментални слона, на които се крепи светът:

1. Първи слон: Не всичко, което прилича на банан, е банан.
2. Втори слон: Не пожелавай клона на ближния.
3. Трети слон: В казана всички сме равни.

(В интерес на истината, думата "металлист" в превод от руски означава металург, но аз я тълкувам малко първосигнално, за да ми стане интересен поста :-))

По повод на историята с Мишел, МВР и обвиненията в хулиганство, ето една закачка от руските плакати: