Ето ви едно красиво пожелание, което си открих в един руски блог:

“Добрый день, дамы и господа!

Верующие вы или нет - не суть важно… Вера - это Надежда на Любовь…

С праздником Пасхи вас - циничных атеистов и натур истинно религиозных, ибо и то, и другое достойно уважения…

Небеса создали нас разными - у всех свои задачи, проблемы, свои успехи и свои тараканы в башке…

Это все неважно, ибо все мы остаемся самими собой лишь тогда, когда признаем такое же Право быть собой и за кем угодно еще…”

Красиво е! :)

И в добавка, това, което написа днес един приятел. Същия, с който преди две години намерихме мойто коте Анджелка :)

Христос Воскресе! Понеже това е най-светлият празник в живота на всеки християнин, нека му отделя малко време. Ако ви се чете може да ме изтраете.

Небесният огън. Наричан последното чудо на земята, той е една от прастарите традиции на православното християнство, едно чудо, наистина като такова, ако не заради божествен произход, то заради начина, по който влияе на хората.

1. Преданието е, че всяка година от небесата се спуска огън, който се разпалва за секунда две в една ниша близо до Йерусалим. Интересният момент от преданието е, че той се явява само на православни свещеници. Когато веднъж арменският и католическият епископ заключили пътя към храма, в който е тази пещера, огънят избликнал от колоните в преддверието и пак запалил канделабъра на православният епископ.

2. Истината е някъде там. Винаги ми се е искало да вярвам, че небесният огън е истина и смятам, че щом в сърцата си хората го приемат като истина, значи е такава. Все едно де.....
Всяка година в едно и също време йерусалимският епископ влиза със свещ в тази пещеричка (която бтв цяла година е херметически запечатана с восък и прочее), като в миналото го е правил гол, за да докаже, че не внася огниво вътре. Какво точно става вътре не се знае, а и учени не са допускани да правят подробни изследвания...... но свещенослужителят излиза от там с горяща свещ в ръка и започва да разпалва свещите на представителите на всяка една православна църква, а след това и на тълпата поклонници и по този начин това малко пламъче, предавайки се от свещ на свещ преминава целият свят.

И именно ТОВА е чудото. Не нещо друго, ами как едно пламъче наистина обикаля целия свят и, носейки топлината на вярата, сгрява сърцата на вярващите. И затова твърдя, че човек без вяра е тъжен човек. Това малко пламъче, независимо божествен ли му е произхода, или изхожда от запалката на дядо владика - има ли значение? Важното е, че то носи вяра на хората. Независимо дали в Бог, дали в тях самите, дали в магията на живота, дали в утрешния мармалад.......

Проблемът с хората днес е че са станали буквояди и дребнави материалисти. И благодарение на тези си две много чудати и далечни ми въплъщения те винаги дълбаят във видимото и никога не се опитват да достигнат до невидимото и реално значимото.
Изказвания от сорта на "Ми аз не съм го видял да възкръсва!" намирам за крайно пошли и лишени от съдържание и смисъл. По дяволите! Защо всички винаги задълбават в материалното и никога във духовното? НУЖНО ли е да е възкръснал наистина? Не. Нужна е вярата в символиката на възкресението. Хората вече спокойно деля на три равнища - невярващите, обявилите се за атеисти, които, затънали в буквализма не могат да се докоснат до вярата в нещо духовно и не го могат именно защото дребнаво се хващат за дребните детайли, за материалните такива, пренебрегвайки духовното им значение - а Възкресението е ГЛАВНО духовно, и после материално, плътно. Тези хора имат това си право, разбира се, и ако животът им харесва без вяра и без други измерения - това си е ТЕХНИЯТ избор и аз мога само да се съглася с него, все пак и те са хора като мен със свободата сами да търсят най-подходящото за себе си. Лошото е, че има и такива, които без елементарно чувство за такт ръсят обиди спрямо вярващите, и често пъти дори не го осъзнават. Един вид "Аз не вярвам, че некой си там е възкръснал (или иначе казано абе вие сте банда лумпени) ма честит ви празник."

 

И други такива люде мога да назова. Пичове, разбирам, че празникът не ви трогва - с това съм ОК, всеки си има правото. Не забравяйте обаче, че има и хора, за които Възкресение Христово е нещо повече от муане на козунаци и чукане с яйца. И така както тия хора не ви нападат с викове "Неверници!", айде ако обичате и вие не ги обиждайте. Ако не ви харесва празника и отношението на остатъка към него - ми не се качвайте във въпросните топици, не пишете или прочее. Не че някой се е обидил, но просто е проява на лош вкус. А има хора, дето претендират за него пък какво накрая.......

Символиката на Великден е в прераждането, във възкресението на духа. И затова е и празника, затова са и яйцата . за да ни подсещат, че е хубаво веднъж годишно вътре в себе си да възкръсва духа ни - може да не е с вяра в Христос, важното е да обновиш самия себе си. Да си дадеш равносметка за досегашния ти курс и ако се налага да обърнеш кораба в друга посока, за да хванеш свежия вятър. Да възкръснеш за вечен живот. И ако всяка година по един или друг начин човек успее да "възкръсне" - да се отърве от стара омраза, от болка, от тревога, да възродиш любовта към половинката до теб, да преродиш силите си за още преследване на мечти - ето това Е СМИСЪЛЪТ НА ПРАЗНИКА. Смисълът за мен. Всеки може да си открие вътре различен смисъл.

Няма значение. Зная, че на думи е лесно. И на дела е лесно, повярвайте ми. Просто трябва да го поискаш. А искането..... е, свободната воля си е всекиму за него.

Воистину воскресе!
Бъдете щастливи. Благословията ми (доколкото изобщо имам право да благославям), а надявам се и Неговата, в когото АЗ вярвам, дори и вие да не, ще бъде винаги над вас.

Рецепта на деня:

Козунаци

Ето го и кривото дърво:

А след като се прибрах, понеже бях замръзнала здраво, ударих една греяна ракия и вече съм нов човек! :)

Рецепта на деня:

Греяна ракия

Подранилите студове ме изпълниха с предколедно настроение. Допълнително объркване в темпоралната ми неустойчивост внесе и празничната украса, която постепенно започна да завзема дърветата около Общината. В интерес на истината около Катедралата миналогодишните витлеемски звезди и снежинки още си седят, през лятото създаваха доста екзотично впечатление, а и бяха особено на място по време на July Morning. От вчера обаче започна киченето на неукрасените варненски местности. Първо Общината, после бул. "Владислав", накрая да се готвят и кварталите.

Аз пък от своя страна едвам се преборих с обзелото ме желание да хукна по магазините, за да избирам подаръци, да търся дрянови пръчки и да се оглеждам за украшения за елха. Сетих се, че сега му е времето човек да си сложи зеле. Така че се сдобихме с въпросния зарзават и в чест на днешния празник (С праздником, товарищи!)  днес осъмнахме със зареден бидон в мазата. Снощи го заложих. Гърбът ме боли дето ги мъкнах кофите с водата, но мисията ми е изпълнена съвсем по седмоноемврийски. Изпълних плана!

А ти!  Сложи ли зелето? :P

Да ви е светло на душите в този мрачен ден :) (много обичам да ми е мрачно и дъждовно да си призная. И ако може и да е студено - супер!) :oops:

Рецепта на деня: Пиле "Sette Formaggi"

Поздрав с "Есен" на Вивалди:

I-ва част, диригент Херберт фон Караян

Поздрав с "Есен" на Вивалди:

I-ва част, диригент Херберт фон Караян

И все пак, конкретно за вчерашния ден въпросното поверие излезе вярно. Наложи ми се да отида до Шумен да свърша една работа и за тая цел хванах експреса (тоест ускорения бърз влак, както му се вика вече) в 7:42 сутринта. Дотук добре. Имаше дори май климатик вътре, та стигнах росна и свежа като репичка. На връщане се натресох на обратния експрес. Хм, как да го обясня... Значи, представете си, че пътувате в лениво запратена нажежена до червено консервна кутия с няколко дупки отстрани. Така де, возих се в ония новите, сименсови мотриси, дето отвътре приличат на автобус - със седалки от двете страни. То и на отиване със същото чудо пътувах. Да, ама връщането беше кошмар! Ако носех яйца, проклетиите щяха да се окажат твърдо сварени в края на пътуването. Мъжете се бяха съблекли до кръста, жените бяха на ръба и те да опитат, пък да видим какво ще стане, пот се лееше на талази, а аз нямах сухо място по себе си. Щом 34-те градуса, които ме посрещнаха на слизане от влака, ми се видяха прохладни, какво да обяснявам нататък?!

Та така де, вечерта пък имаше буря. Светкавиците си бяха направили мила дружеска среща, хапнаха, пийнаха, попяха, потанцуваха, а накрая си взеха и душ. А после миришеше на свежо и на дъжд!

Рецепта на деня:
Торта "Крем-карамел"

Беше чудесно. Стана така, че по ред причини отидох сама. Може би защото не можех да убедя никого, че не е здравословно ходенето на плаж насред жегите по икиндия. И така, в осем и нещо сутринта хванах осмицата и се замъкнах на бившата "Дружба", настоящ курорт "Св. св. Константин и Елена". Поради дължината на възвърнатото му име варненци продължаваме да си му викаме "Дружба", ама това е щото по душа всички сме заклети комуняги, което най-личи от такива дребни изпуснати думички.

Осмицата не е единственият автобус до "Дружба", но е единственият, чиято цена на билетчето е шейсет стотинки, а за това получаваш възможността за панорамна гледка от втория етаж. Както се казва, първо в Лондон а после и в други градове. В случая - Варна. Въпросният автобус се движи на интервал от 20 минути, но ако се случи да не е двуетажен, дечицата убеждават любящите ги баби да изчакат следващия. И той обикновено е! Готино е пък! :)

И така, реших аз да закрия сезона, отидох на плажа, ама не на тоя пред хотел "Черноморец", който инак представлява много приятен, обгърнат от скали миниатюрен залив, но в разгара, че и в края на активния туристически сезон именно поради тези скали заприличва на заблатена местност, както опитно е установил и Наблюдател. Аз съм си харесала плажа пред корабчето-ресторант "Сириус". Има място за собствени чадъри, има и място за платени чадъри. Последните на Южния плаж, дето го затвориха поради замърсяване с фекалии, струват 3 лева. В курорта са по два. Та взех си аз един чадърец, наплесках се с плажно масло S'nonas и вместо да легна да се пека, влязох в морето.

Там, на този плаж, мило дневниче, по принцип водата е чиста. Един път не беше, но по следните причини: два-три дена преди това имаше мъртво вълнение, което беше надовлякло водорасли и медузи. С тонове! Когато обаче няма мъртво вълнение, единственото, което замърсява водата, са милиардите туристи. Верно, не представляват чак такъв каламитет като ония прословути южнокорейци, но замърсяват, гадините. Въпреки това по принцип водата там е наистина чиста. А днес беше разкошна!!!! Имаше ЕЙ ТАКИВА вълни! Не чак като за червен флаг де, жълто знаменце се вееше, но вълни колкото да те захлупят имаше! :) А водата беше толкова кристална, че едва ли не можеше да се диша... Значи, смятай, мило дневниче, на около 20-30 метра от мен се издига голяма вълна, а аз виждам как в нея преминава пасаж от сафрид! Чувствах се като на Карибите направо! Виждаш всяка мидичка, всяка песъчинка, всяко раче... От три часа на плажа поне два бях непрестанно във водата, а хем плувам като ютия. Аз на плитичкото там, играх си с другите детенца и прескачах вълни! Нямам снимки обаче, щото ме достраша да взема фотоапарата :?

Морето днес ме изпрати подобаващо, за което му благодаря. :) А на връщане отново се качих на двуетажния автобус и дори се радвах на рускините, които се снимаха с това чудо. :)

Дай Боже да сме здрави, догодина - пак!

Ще политна далече от болка и страх,
ще се влея с надежда в безкрая.
Щом вълните докоснат брега
ще почувстваш ли с мене ти рая?

Но защо ли тез черни слова днес редя?
Та нали чак до болка синей се небето?
И нали смях вали след дъжда,
който бие ме право в сърцето?

И защо ли говоря, не ще разбереш,
ти загледан си там, в тишината,
чуваш думи, неразбирайки реч,
слушаш звуци, непрогледни сред мрака.

Да поседнем на чаша горчиво кафе,
ти кажи ми две хубави думи.
И загледана в черното, бурно море
ще мечтая за сини лагуни...

---------------------------
Постерът е Lighthouse and Stormy Sea от Steve Bloom

И така нататък... ;)

Искам децата да се возят в шейни. Искам да уцеля някого със снежна топка и после да се смеем. Искам да направя портрета си в снега. И въобще не искам тая болна и неестествена псевдопролет, не искам да виждам цъфнали дръвчета в началото на януари, не искам и преждевременно напъпили люляци. По това време растенията трябва да спят и да събират сили за по-нататък!

Моля ви, искам си зимата!

Чувствам се като Маргарита и ми иде и аз да грабна букет минзухари, след което да тръгна безцелно по улицата в Очакване. Само дето знам, че нищо тайнствено няма да ми се случи... Щото не веднъж съм вървяла безцелно, просто така, без посока, без идея, нищо, че не съм носила букет цветя. А нищо вълнуващо така и не ми се случи. А сега има есенни минзухари, не знам дали все пак да не си купя един букет – поне ще ми е красиво на бюрото ако не друго, тъй че може би ще го направя.

Стоя в края на сияйна пътека и се опитвам да си спомня бъдещето, което постоянно ми натрапва своето присъствие – не мога да заспя, без да се покаже отнякъде, а когато се опитам да го задържа, споменът се стапя. Лошото е, че после Съдбата ми се сърди, че не помня бъдещето, а не я интересува, че миналото въобще не желае да избледнее. Понякога ми се иска да получа амнезия, поне за малко, само че така и не ми се удава. Ще взема все пак да си купя букет минзухари. Нищо, че нещо истински вълнуващо и днес няма да ми се случи, поне ще ми е красиво... А кой знае, може би утре ще се сбъдне предсказанието, донесено ми от гълъб, за хубавото нещо, което ме очаква!

Като за момента обаче реших да пия чай. Между другото, идеята, че човек като е болен трябва да пие чай нещо не ми е много ясна, ма рекох си да не нарушавам традицията. Много кофти, че нямам какво да си сипя в чая, обаче съм на работа все пак, не би било коректно! Чаят е Twinings, лимон и джинджифил. А бе, докато съм на думата, вие знаехте ли, че джинджифилът бил лютив?! Щото това, което аз знам е, че лимонът не е. Лютив. За джинджифила обаче си нямах понятие. Ми пари ми на гърлото, а то и бездруго ме боли горкото, особено отдясно.

Айде стига толкова спам засега, нещо не ми е таман и ще се старая да си седя на работното място и да гледам лошо. Засега ми се удава... А, и още нещо! Я да питам: някой знае ли каква точно е разликата между Olympus FE170 и Olympus FE180? Сега, за цената ясно, ма питам за по-практическата разлика. И двата са любителски фотоапарати, ма FE180 е със стотина лева горница. Ще ми се да науча причината за това... :?

Като стана дума за депресия, още не мога да схвана смисъла на антидепресантите, честна дума. Те, по моему де, представляват лекарствения аналог на усмирителната риза – държат те здраво, за да не нараниш себе си или околните. Но като ги спреш, установяваш, че всички налични фактори за една хубава депресия са си налице. Достатъчно е да откриеш, че дебитната ти карта дава заето, че сметката ти за ток този месец ще отбележи нов личен рекорд, да чуеш по телевизията новината, че данък "Сгради" щял да скача с 20%, да не чуеш новината, че такива заплати от 250 лева ще бъдат забранени със закон, за да не се излагаме пред новата си евророда, ами ще им се сложи (на заплатите де, не на родата) една нула отзад... Нека да седим зад барикадата от антидепресанти, докато животът ни подлага на кръстосан огън, то пък големия смисъл от тях...

В заключение - днес ми е тъпо. Идея си нямам що ме дразни и това, че строежът на АЕЦ "Белене" бил поверен на братята руснаци, нали си знаем, че кат' Русия няма втора, че още дядо Вазов е прозрял, че е най-могъщата на света?! Всъщност, това, от което имам нужда в момента, е една хубава буря, ама истинска буря - да съответства на депресията ми. Да, ама тук да не ми е Юбервалд?! Вампири и върколаци има в изобилие, но човек никога не може да разчита на светкавица, когато му потрябва. Да са живи и здрави от Енергото, че правят всичко възможно да компенсират тая липса постоянни токови удари, дето се казва, като няма светкавица и токовият удар е светкавица!

А навън е студено, но буря няма. Е, поне е мрачно, и на това съм доволна... Само дано не ме налази някой като вчерашната ми клиентка, която като направи справка с Наказателно-процесуалния кодекс, ме изгледа и най-сериозно ме осведоми, че отвън имало кола, която облъчвала с интегрални схеми базата данни и пренастройвала компютъра... Ами ако е права?! Нищо чудно жената да е ексрасенс и в момента някакви хора да се опитват да превърнат компютрите в офиса на тостери, а и постоянно се оглеждам за минаващи наблизо интегрални схеми...

От опит знам, че най-доброто противодействие срещу депресията по зимно време е вездесъщата ракийка с туршия за мезе...