Случи се така, че събота и неделя бяхме в Смолян. Ако някога ме накарате да се сетя за туристическа дестинация, този град няма да е в списъка ми. Радвам, че все пак успявам да отида на места, за които сама не бих се сетила. Защото бих хванала пътят за Триград, но няма как да убедя точно тази ми компания, че това е приказно място.

И така, в Смолян си намерихме хотелче, което е точно в края на града и на брега на едно езерце. имат си кухня и голям тераса над езерото. Предполагам, че е едно от Смолянските езера, но не твърдя със сигурност. Хотелът има стаи с гледка към езеро и може да се забавляваш докато гледаш как рибарите се опитват да скрият улова си от две много симпатични изгладнели котарани. В ресторантът може да си поръчаш някой родопски специалитети като пататник, който много прилична на палачинка от картофи. Разбира се може да отидеш и на кръчма и да послушаш малко родопски песни, а след като започне по дивата част от вечерта да си тръгнеш, както правя аз :).

Mинаваме и през Бачковският манастир. С лудница около него, симпатичният ресторант с водопада, и сергиите за всичко, което не ти трябва когато си тръгнал на църковно поклонение - от гащи до люти чушлета. Ние гащи си имахме, за това си купихме от чушлетата. Интересно е как някой беше превел звучното българско Рачел - Pumpkin in own juice .

Най хубавото в цялото пътуване беше пътят, четири часа в едната посока . Пътя в Родопите, под лъчите на последното есенно слънце, които се вие в планината е приказен. А цветовете са палитра от зелено, жълто и зелено нашарили склоновете. Истинска есенна приказка, понякога се откриваха малки долчинки с зелени все още поляни и някакви късни есенни цветя. Няма как да не спомена, какво разваляше картинката - строежите, камионите, прах и строителни отпадъци от Чепеларе, Пампорово до Широка лъка.

Има малко петна по стъклото и се отразило на снимките.
Следващият пост ще е за слънчевите лозя на Карнобат в началото на септември и пак по по пътя.

Иуй, зайди, зайди, мило ясно грейче,
за да си надоя, ова мъжко рожба.

Безмензурна песен изпълнена от една жена от село Драгиново. Марта Форсайт, която се занимава с български фолклор от много години организира посещение на две сестри от Драгиново в САЩ през 2006. Ще потърся имената им.

Голем ти хабер носиме, Лено, Ленче,
от високана планина,
от хайдушкана полена.

Любето ти сме хватили, Лено Ленче,
тебе сме на чоп метнали,
ти са си мене паднала.

Чия си мъри дощеря, дощеря,
че носиш чуждо гиздило, гиздило.

Гришкана ти е лелина, лелина,
Кърпана ти е чичина, чичина.

Стига ми са момне ле навдигай, навдигай,
че имаш нови кондури, кондури.

Отгоре са момне ле, ляскати, ляскати,
а пък отдолу, разпрати, разпрати.

На страницата на Балканфолк има част от песента в изпълнение на Радка Кушлева.

Ето и 'превода' на диалектните думите, ако знаете някои от тях казвайте, или ако има грешки.

погрюма - седнал да си почине, да си хапне
тас - тава
утапанил - изял
апраци - родопски сърми
месал - покривка сгъната и вързана направена като торба
пунгян - торбичка за тютюн

Казвали са ми че Кърджалиския камен е някъде на пътя между Смолян и Рожен.

Тебе го плетам Петре ле,
кога на хоро излезеш,
да та попитат момине,
кой ти гаитанчек изплете.

Ти да им кажеш Петре ле,
гайтанчек ми го изплете, (2)
мойена първа севдица.

А песента може да чуете тук, седмата от горе на долу.