„Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното. “

Министър Джевдет Чакърв - Министерство на околната среда и водите - отговор на запитване на депутат за незаконните строежи в Рила.

Има ли, смисъл да коментирам ? Kъде спаха когато пред прозорците им скачаха техните избиратели в опит да ги накарат да погледнат на долу към нас и да чуят, какво има да кажат стотина симпатични младежи за незаконните работи дето започват в Рила?

Ми сега, вече ще е късно, защото тaка им изнася на дебелите гъзове.

Новината: http://forthenature.org/news/305

Протестът: http://saverila.ludost.net/

Как те кара този отговор да се чувстваш като гражданин на България ?

Така :

Но сега просто не мога да остана безмълвен. Продължават опитите на малцина сребролюбиви люде да унищожат това, което е останало от българската природа. Вече доказахме, че когато излезем по улиците, площадите и парковете, нашият глас може да бъде чут въпреки всички опити на дребни подкупни душици. Не можем да търпим повече.

Утре на Паничище, над хижа "Пионерска" започват да строят пилоните за лифта до хижа "Рилски езера", който е част от ски курорта „Супер Паничище”. Не може да продължаваме да гледаме как бетонът постепенно задушава горите ни, а така се задушаваме и самите ние.

Аз не искам България да се превръща в бетонна пустиня, в която виждам отражението си в стълените фасади на бездушни гиганти, а не в Окото.

Аз не искам да дишам газовите изпарения от тежки "верижни и колесни" машини.

Аз не искам някакви мишоци, които по цял ден стоят зад бюрото си, да определят съдбата ми.

Аз не искам и последните уникални късчета българска природа да се превърнат в помийна яма от руски и английски "туристи".

Аз не искам вместо звезди да виждам крещящи неонови светлини.

Аз не искам гората от борове да се превърне в гора от пилони за ски-влекове.

Аз не искам да бъда погребан жив от алчни не-човеци!

Ако и вие не искате това да се случва, не мълчете! Не свеждайте глави! Не подминавайте с безразличие! Бъдете активни! От нас зависи как ще живеем!

Нека на 15 март, събота, от 13 ч. всички да излезем по улиците на родните си градове в протестна акция срещу продължаващото строителство над хижа "Пионерска".

РИЛА НИ Е МИЛА!!!

За повече информация - www.ForTheNature.org

Аз, трябва да призная, не се интересувам толкова от природата, но повечето хора ги боли за нея, или поне би трябвало, като разберат за строежите, и затова подкрепям инициативата. Необходими са 70,000 подписа, за да бъде разгледан случая от Европейската комисия по петициите, откъде да се вземат мерки от Европарламента, евентуално да се спрат строежите и да се наложат санкции. Засега са събрани 62,600 онлайн, броейки и тези на ръка - малко остава, за да се постигне идеята! Апелирам ви да гласувате, процедурата е съвсем проста и кратка. Нека заявим ГЛАСА СИ! ;)

Post Scriptum: Извинявам се на по-дейните активисти, че чак сега, в края на кампанията, давам приноса си, но съвсем наскоро разбрах за нея...

Най-важната ми задача бе изпълнена - започнах се с момичетата, които бяха организирали срещата. В допълнение се запознах с още доста ентусиасти - както от Варна, така и от други градове.

За съжаление изпуснах началото на презентацията - когато пристигнах, тъкмо започна първа част на дискусията и веднага след това - форум театъра. Това е нещо, което за първи път виждам, но според мен се получи много добре. Бяха представени гледните точки на различните страни в конфликта - инвеститорите, неправителствените организации, министерството на околната среда и водите, както и местните жители в засегнатите райони. Хората от публиката можеха да се включват с мнения и това предизвика доста вълнения. Имаше опити да се изясни какво е устойчиво развитие, имаше предложение за закон за планините (ние и сега си имаме достатъчно закони, само дето никой не ги спазва), имаше и предложения за искане на оставки. Като цяло, обаче, се изясни, че на хората не им е ясно точно какво става - знаят, че става нещо нередно, но не са наясно как могат да го спрат.

Особено интересно беше включването на една жена, която настоя, че единственото от което има нужда е да знае, че в определен ден и час трябва да бъде на определено място с ясна цел. Това е доста показателно за мисленето на повечето хора.  Те очакват някой друг да организира нещата вместо тях - свикнали са да има някаква партия или комитет, или синдикат, който да им каже кое е правилно и кое - не, очакват да им се предложи готово решение и да им се каже - елате утре в еди колко си часа еди къде си - за да спасим Рила или Иракли....

Честно казано и аз бих предпочела да знам, че зад каузата стоят повече хора, но в случая - във Варна - започнахме от нулата. Събирахме се 15-20 човека, които първоначално не се познавахме. Всеки е имал някакви интереси или дори е правил нещо поединично, но досега не се бяхме събирали всички заедно. Затова мисля, че срещата беше много полезна, за да се видим и да решим как ще продължаваме по-нататък.

След срещата отидохме в Трите лъва (не ходете там!) и продължихме да обсъждаме. Стигнахме до единодушие по няколко въпроса - решихме да намерим начин да се срещаме периодично някъде и да се включим в работните групи, заедно с хората от София и другите градове. Имаше много идеи за всякакви мероприятия - пресконференция, още едно засаждане на дървета извън и по възможност едно във Варна, почистване на Морската градина, парк Златни пясъци или друг парк. За всичко това, обаче, са необходими дейни и сериозни хора, по възможност с повече свободно време...

Накрая момичетата от София ни пожелаха успех в организацията и късмет, от който определено ще имаме нужда. Доста усилия са необходими, за да се достигне до това, което те са постигнали в София, а ние сме още наникъде. Те бяха толкова мили, ентусиазирани и убедени в каузата си.

Говорихме си за това, че хората в София са някак по-различни, по-отворени, по-свободомислещи. Докато във Варна са по-затворени и по-егоистични. Затворени в тесните си семейни кръгове, незаинтересовани от това, което се случва около тях. Както каза М. - като бях в София и бях готова да тръгна и да направя всичко, каквото поискам, а като се прибрах във Варна - и искам само да стоя вкъщи със семейството си...

Сега нагласите като че ли започват да се променят малко по малко, но ще е необходимо още много, много сериозна работа. Дано до тогава да не е застроено всичко, което може да се застрои...

Много се радвам на тази възможност и ще я използвам, за да се запозная с хората, които движат нещата в София. Ще се опитам да разбера как те виждат развитието на ситуацията и как би могло да се направи така, че хората от другите градове да се включат по-активно, а не само софиянци.

По принцип не си падам много по всякакви подобни класации - 7-те, 10-те или 100-те най-незнамкаквоси... В случая идеята е, да се вдига повече шум около езерата и по този начин да се попречи на плановете за застрояване на района...

Място на действието - Рила, района на Мальовица

Участници - обичайните заподозрени

Мисля, че трябва да започна с това, как се роди идеята да посрещнем новата година на Мальовица. Не за друго, а защото аз бях един от двамата, които го предложихме. По-точно идеята беше на Цецо и се роди някъде в средата на лятото, а аз бях първия от компанията, който я прегърна. Не че останалите се нуждаеха от особено убеждаване, когато им предложихме в средата на септември. Знам, че за някои хора е кощунствено да планират толкова време напред, но при нас това не е чак такъв проблем. Наистина! След четирите чудесни дена, които изкарахме на Мальовица в края на май, знаехме че условията на ЦПШ (инфо: тук и тук) са добри (за нашите разбирания :-))...

Първи ден (29.12)

Ранно ставане, автогара "Юг", автобуса за Самоков, три часа чакане в едно кафе докато дойде групата от Стара Загора, ЦПШ, настаняване... Вечерта - като всяка първа вечер по подобни мероприятия - сладки приказки на маса, сякаш с тези хора не сме се виждали по Коледа...

Втори ден (30.12)

Както винаги се събуждам един от първите. Този път обаче, Дидо е първи, а ние с Явор делим второто място... Постепенно до към 9:00 се събуждат и повечето от останалите. Пием кафе и правим планове за деня. Няколко човека ще карат ски, а друга групичка решаваме да се разходим до хижа Мальовица. Времето е повече от страхотно - слънцето грее ярко, небето е лазурно, а студа приятно щипе бузите.

Нашата групичка скиори се отправя към пистата, а докато останалите се приготвим, часът наближава 11 и районът на комплекса се понапълни с хора - от начинаещи скиори и деца с шейни, през обикновени туристи, излезнали на разходка до майстори на ските - каращи на пистата или "разпантващи". Тръгваме нагоре, а пътеката е утъпкана и комай има повече хора отколкото на Витошка... Докато вървим, се сгорещяваме и започваме да сваляме дрешките.

Без да бързаме се качваме за около час до хижата. Масичките отпред са като вкопани в снега. Много хора са насядали - кой където намери и се радват на страхотното време. Изведнъж забелязвам познато лице - съпругата на мой бивш колега, а веднага след това фиксирам и него самия. Е такава приятна изненада не съм очаквал. Взимаме по чаша чай (повтарям - чаша чай, без присадки :-)), за да се сгреем. След около час на хижата - около 13:00 получаваме обаждане, че някои от скиорите са решили да приключват с карането и ще започват да правят барбекю. Тръгваме надолу и след около 40 минути сме пред ЦПШ. Явор и Венелин са разпънали барбекюто на Меча поляна до едно дърво, току пред южния вход на ЦПШ и върху него цвърчат наденички - първата порция вече е почти готова.

Ясно е какво последва - хапване, пийване, танци на снега... И ето че неусетно дойде вечерта и КАРНАВАЛА. След като миналата година всеки от нас имаше различна роля в която да се превъплати, тази година задачата беше една идея по-сложна - всички трябваше да се превъплатим в цигани (пардон - роми)! Ще кажа, че аз бях дегизиран като служител на фирма за чистота или казано по-просто и по-ясно - като боклукчия... За останалите оставям снимките да говорят сами:

Вечерта приключи с бурни танци и стопяване на ледовете с другите две големи групи - едната беше от департамент "Спорт" на Софийския университет. Това последното щеше да се окаже от съществено значение за самата новогодишна нощ. Но затова след малко - всичко по реда си.

Трети ден (31.12.2007)

Предишния ден Цецо ми беше обещал да се качим до втора тераса (до камъка с паметните плочи на загиналите алпинисти). Уговорката беше ставаме и в 9:30 тръгваме, така че който ще се качва нагоре - трябва да е готов за тръгване в този час. На мен толкова ми се ходеше, нямах търпение и още в 7:30 бях на крака. За съжаление обаче, Цецо се "излюпи" едва към 10 часа и докато си изпие кафето, а и докато се приготвим за тръгване - мина 11 часа. В крайна сметка към 11:20 успяхме да тръгнем - само двамата. Цецо беше със ски и панти, а аз - пешеходен (даже снегоходки нямах, само гети). Явор, който също имаше голямо желание да се качи с нас нагоре, остана да изчака останалите, които успели да се приготвят за тръгване едва към 12... Но да се върна на двама ни с Цецо... На хижата двамата с Цецо си взехме по един горещ чай и седнахме на слънчице отпред пред хижата - да изчакаме останалите и най-вече Явор. Междувременно той ми беше звънял и помоли да го изчакаме. Към 1 без 15 обаче на нас със Цецо ни беше омръзнало да чакаме и аз звъннах на Явор да го попитам къде са в момента. Оказа се, че са на мостчето преди хижата (т.е. имаха поне още 15-20 мин. докато пристигнат) и това реши всичко - двамата с Цецо потеглихме нагоре.

След хижата, до камъка на втора тераса, имаше добре утъпкана пъртина и се вървеше много леко. Взехме това разстояние точно за 30 мин. На камъка починахме, колкото да се подкрепим с по една вафла и продължихме нагоре. Времето беше страхотно, а факта че имаше скиори които безпроблемно се спускаха по иначе силно лавиноопасните улеи около нас показваше, че опасност от лавини няма. На втора тераса видяхме една двойка - момче и момиче, които строяха снежно иглу. Първоначално решихме, че идеята им е да посрещнат новата година на това място и искрено им се накефихме. На връщане обаче двамата ги нямаше, а иглуто не беше завършено, така че не знам какво е станало и защо евентуално са се отказали.

След втора тераса пътеката вече не беше толкова добре утъпкана, а след като започна сериозното изкачване към Еленино езеро, положението с пъртина стана още по-зле - такава почти липсваше. Беше минавано, но по-скоро имаше множество единични следи от стъпки, а не бита пъртина. Стъпка по стъпка набираме височина

и от време на време хвърляме поглед назад:

Около 2:10 стигнахме до езерото, което естествено беше затрупано от снега и не се виждаше изобщо.

След кратката фотосесия, обсъдихме вариантите оттук нататък. На мен много ми се искаше да продължим и да изкачим върха - това щеше да бъде първото ми истинско зимно изкачване на Мальовица (въпреки че през 2005 година, когато се качихме в края на юни, ситуацията си беше съвсем зимна - над втора тераса снега си беше съвсем истински и в достатъчно количество за яко газене). И един вид страхотен новогодишен подарък. Цецо обаче се притесняваше, че тъй като съм без ски, ще ми отнеме повече време да сляза, отколкото на него със ските. Направих опит да го убедя, че има достатъчно време да се качим и после аз да сляза по светло до хижата, а след това на челник до ЦПШ - безуспешно. Цецо свали коланите на ските и в 14:30 тръгнахме обратно надолу. Въпреки предложението ми да се спуска спокойно до втора тераса, Цецо няколко пъти спира да ме изчака. Спускането вървеше бързо и за около половин час стигнахме хижата. Цецо вече беше спокоен и продължи бързо надолу със ските, без да ме чака. Аз се замотах малко на хижата, но към 16 и аз вече бях пред ЦПШ. Веднага разбрах голямата новина - "диджео" излъгал организаторите и те останали без музика за вечерта. И Дидо се беше разбрал, че нашата група ще осигури музикалното оформление, като в замяна получихме разрешение да си внесем собствени храна и алкохол за вечерта. Катя вече беше започнала да подготвя плейлиста за вечерта. Бърз душ и легнахме да починем. Няма да се спирам в детайли на самите приготовления за вечерта. Към 20 часа всички бяхме готови и слязохме в ресторанта. Повечето маси на другите групи още не бяха заети, но положението бързо се промени. Купонът също набра скорост. Бързо установихме, че има само една компания си пада по чалгата - след като залата дружно възропта срещу пускането на каквато и да е чалга. Неусетно се изнизаха и последните минути на 2007 година, гръмнахме шампанското, прегръдки, целувки и пожелания, пожелания, пожелания - за здраве, любов, късмет, щастие и още и още - кое от кое по-хубави и най-важното - искрени... След това започна зарята - повече от половин час фойерверки и гърмежи. Беше наистина много, много красиво. Около час-два след полунощ част от хората започнаха да се изнасят към стаите, а с напредването на нощта музиката се втвърдяваше - към 4 вече бяхме на Iron Maiden и AC/DC. Точно в 5 решавам да се оттегля и аз, а малко след мен се оттеглят и последните герои на вечерта.

Четвърти ден (01.01.2008)

Учудващо ранно ставане - в 8 вече съм взел един душ и тъкмо тръгвам да слизам към ресторанта, получавам смс от Явор - с въпроса защо ме няма още долу. Не мога да повярвам, че Явор ме е изпреварил. Навън вали ситен сняг и това ни кара да побързаме с тръгването. Въпреки, че не ни се тръгва от Мальовица, не искаме да бъдем блокирани от снега. От тък нататък нещата са безкрайно прозаични - прибиране към София, разхвърляне на багажа, подготовка за първия работен ден.

В суматохата на изборите зоната "Рила буфер" беше оставена извън Натура 2000, а именно в нея попадат куротите "Супер Боровец", "Супер Паничище" и други по-малки проекти.

Въпреки че започва да изглежда безнадеждно, Григор Гачев дава предложение какво може да направим по въпроса.

относно оголения хълм и липсата на зеленина ще пиша друг път. но вие и сами може да се досетите за причината.

Ето какво искат да нацвъкат върху красивите рилски езера.

Все още прекрасниБъдещето им, ако позволим да се случи.Какво гласи Оферта № 44949/ Актуалност: 02.10.2007 на МирелаИскате да сте герой в една история за приказната Рила планина, която да ви омагьоса - заповядайте в хотелски комплекс Rila lake resort!Предлагаме ви удоволствието да се потопите в изключително пленителната природа на района около природен феномен - безотточно езеро “Паничище” и да се насладите на удобствата и разнообразието, които ще разкрие хотелски комплекс Rila lake resort.Етап на строителство: Идеен проектПусков срок: 2010И сега въпросче ? Как се правят идейни проекти в зони изключително забранени за строителство, в Национален парк Рила, с най висока степен на защитеност, където принципно нямаш право да откъснеш клонка или тревичка, нямаш право да излизаш извън обозначените пътеки, а те си разкарват багери надолу нагоре и всички са глухи и слепи за ставащото. Добре де, как и защо всеки си затваря очите за явни закононарушения, пък това са и земи държавна собственост ?Историята на краткоПрез 2006 г. възниква спор между природозащитници и инвеститори във връзка с изграждането на огромен ски център “Паничище – Езерата – връх Кабул” ^[2]. Предвижда се изграждането на кабинков лифт от Сапарева баня и подобряването на хижа “Рилски езера” в хотел. Центърът, 10 пъти по-голям от ски зона “Банско”, трябва да включва 14 алпийски трасета, 27 нови писти с обща дължина 80 km, 21 ски съоръжения и множество нови хотели с капацитет максимално 4600 души плюс разширяване на базата на Паничище до макс. 8000 души. Компанията “Рила спорт” е готова да инвестира 30 млн. евро, а Община Сапарева баня участва с апортни вноски. Притесненията на природозащитниците са свързани с това, че проектираните писти се намират в лавиноопасни и вододайни зони, че в нарушение на законодателството се гради в национален парк и природен парк без разрешение от МОСВ, общественото обсъждане е недостатъчно, нарушават се предприсъединителните споразумения към ЕС, възможно е спиране на сертифицирането на Рила към мрежата “Панпаркс”. Антропогенните вреди вероятно ще се изразяват в: нарушаване на биологичното разнообразие (разкъсване и унищожаване на хабитатите на защитени видове, вкл. включени в Червената книга на България като врабчовата кукумявка и реликтния трипръст кълвач), обезлесяване и ерозия (сходна с тази, довела до обсъждане за изваждане на Пирин от Списъка с обекти на световното природното наследство на ЮНЕСКО). от Wiki

моделът беше много вкусен (не издържах на изкушението) :-D

направих(ме) още доста снимки по пътя към хижата. аз си ги харесвам всичките, но в този пост ще покажа само още няколко :-P

докато този пост отлежаваше в черновите от сутринта, настроението ми се пооправи благодарение на едно чудо, но това не означава, че ще видите завършека на тази страхотна разходка. ще се наложи да изчакате следващия разказ, за да разберете кой ни посрещна при хижата и с кого отмаряхме на първа тераса.

(следва продължение)

PS ще използвам този ЗЕЛЕН пост, за да се включа скромно с един банер в

прочетете повече при Ани, Мишел, Пипилота Ментолка, Антония... (напълно ги подкрепям).

имахме нужда от почивка и сън. взехме си отпуска, кой от работа, кой от гледане на дете :-) оставихме Ния на баба и дядо, Барки при чичо-чичо и отпрашихме накъдето ни видят очите. иначе казано, посоката беше Рила. но къде точно, нямахме идея.

извадихме късмет с времето, беше страхотно. е, първия ден повече облаци, които ни поизплашиха

и се отказахме от Мальовица. поне за този ден. истината беше, че дори не бяхме обули туристически обувки, а си бяхме с най-обикновени кецки, то и облеклото не беше съвсем подходящо. :-)

направихме кръгом и отидохме на Бели Искър. намерихме си приказно местенце, подходящо за обяд:

(следва продължение)

Като изключим стандартната за .бг-къмпинг пълна липса на топла вода, на хигиена в твърде силно наричаните тоалетни* и прочее буржоазни отживелици (която липса съвсем не е чудесо, ама аз да си кажа), това е третото най-яко прекарване на времето в своя клас. Идва след къмпирането на 1-ва линия на морето и живота в хубавата голяаама замъкоподобна вила на вода (като тази от последната сцена в Casino Royal).  

Три причини. 

Тишината.

Човек може да срещне много тишини, но няма толкова мека тишина като горската. Чували ли сте тишината вечер, след като изключите всички компютри и всяка бръмчелива техника? Е, не е такава. Онова е друга, шокираща тишина, която прилича на слизане с бърз асансьор и ти прави „вууум” в ушите. А когато спиш в гората можеш да чуеш как кръвта пулсира в същите уши и как пълзи гъсеница. А! Като казах гъсеница, не е истина какво чудовище видяхме.

Прилича на пълзяща шишарка и е с размерите на средно врабче. Опитахме се да я снимаме как пълзи из тревата, но макрото на апарата все си мислеше, че искам да фокусирам тревичките и колкото и да се заяждахме, не се нави. Освен това животното е бързо като хлебарка и се принудихме да го подмамим да се качи на една пръчка, за да ни позира. Зяпахме го известно време, но нещо ме глождеше.

- Абе, това сега последния стадий ли му е на това животно? Какво ще се излюпи от него? – попитах разсеяно любимия.

- Птеродактил, много ясно. – отговори компетентно той.  

Уханието.

Колкото и да пушиш, не можеш да победиш този аромат на шишарки, треви, смола и, кой знае защо, горски плодове, при положение, че са презрели и/или обрани. Има различни аромати там – за всеки вкус, така да се каже. На мокри борове и треви, на напечена от слънцето смола, на слънчева поляна и на сенчеста поляна, на пръст и на мъгла.

Това ме подсеща да напомня на тези, дето не си прибират боклука от гората, че стрелям с най-обикновени капси, които пробиват малки многозначителни дупки точно където трябва, от 40 м. 

Огънят.

Огнището е някак задължителен атрибут. Нареждаш камъни в кръгче, събираш дърва от гората и палиш, когато дойде вечерта. Наблизо до къмпинга дървата естествено са кът и това превръща събирането им и най-вече пренасянето им в състезание под надслов „Чрез мързел – към прогрес”. Странно е, че всички искат да се разхождат из гората, и го правят, нали затова са там, но пък всеки го мързи да мъкне клон по клон от незнам си къде и хората стават много изобретателни. Може да си домъкнеш старата шейна или да си направиш кобилица, важното е да не се разхождаш по сто пъти.

Взирането в огъня е забележително, подценявано забавление. В огъня има много какво да се види. Включително, в него живеят всякакви същества, развиват се и умират. Ето какво изгледахме ние от нашия огън. 

Това е типичен саламадър, малко едричък и по-различен от картинките, които сте виждали, но те саламандрите не са длъжни да са еднакви, само защото ние си мислим, че са. Веднъж синът ми, беше много малък - отскоро проговорил, ми каза:

- Виж, там е луната! - и я посочи.

- Да миличък, там е. - отзовах се аз.

- А къде е другата? - изтърси той изведнъж. А аз се размях.

- На тази планета има само една луна, не знам на твоята как е. - уверих го.

Спомням си с какво подозрение ме изгледа. Не ми повярва и за секунда.

* Не можеш да си правиш тоалета там, колкото и да си мотивиран. И WC е силна дума за тях защото closed не е, и water тече на високосна година. Ама, нейсе. И това някой ден ще се промени, друг път ще ви разкажа как.

Водопад Скакавица


На вр. Харамията
Поглед от вр. Харамията към ез. Близнака
Поглед от вр. Харамията към Трилистника, Рибното и Долното езеро
Преди изгрева
Първите лъчи на слънцето

Езеро Бъбрека

Ез. Окото


Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езера - поглед от Езерния връх

Харамията в мъгла

Урдините езера

Поглед към вр. Мальовица

Рилската света обител