grellian

Гералт от Ривия.
Ловец и наемник.
С принципи.
Вещер.

Това би било краткото описание на протагониста в сборника с разкази “Последното желание”, издаден от ИК “ИнфоДАР”.

Загърбил част от човешкото в себе си, преминал през тайно обучение в Каер Морхен, увеличил способностите си чрез непрестанни тренировки и алхимически отвари – Гералт е белокос, бърз, точен и неустрашим. Смразява населението. Може би дори повече от чудовищата, тормозещи полета, горички и планински райони. Чудовищата, чиито глави, зъби и кожи са не ловен трофей, а разменна монета, доказателство за добре свършена работа.

Но понякога се проваля, нали?

Не ставайте смешни, това е Гералт от Ривия. Същият, с когото бихте плашили децата си, ако го видехте да се разхожда по улицата с някоя кикимора, вампир или рогат дявол на гръб. Същият, чиято слава се носи из всички владения и царства. Същият, избавил една червенокоса принцеса от разяждащо и кръвожадно проклятие.

Така започна всичко. А как ще завърши?

Разказите в сборника са написани от Анджей Сапковски, полски автор, дължащ популярността си именно на този герой, когото измисля през 90-те. В “Последното желание” място намират седем истории, оформени по своя собствена логика. “Гласът на разума” е рамката, изходната точка, от която започва и с която завършва приключението. Разделен на седем части, този разказ проследява относително спокойната почивка на Гералт от вещерския живот. Анджей Сапковски е създал история в историята – проблясващи спомени, които се появяват като отделни разкази и показват в дълбочина живота на Гералт.

Авторът се е справил със задачата си да навърже събитията в разказите. Въпреки че не са хронологични и последователни, те са достатъчно качествени, за да задоволят любителите на приключенското/дарк фентъзи. Представят ни интересен сюжет, щипка натурализъм, богат и ярък свят, разнообразие от вплетени народни приказки, митологични същества, магия и динамични битки.

Като главен негатив за мен беше появата на барда Лютичето, който от началото до края остава затънал в стереотипите и клишетата – той е шут, той е саркастичен и мисли, че знае всичко. Накратко - можете да го откриете в почти всяка фентъзи книга със сходен сетинг. Би било наполовина правилно и твърдението, че в сборника има до болка познати теми. За мен Анджей Сапковски е съумял да слее по неповторим начин шаблонните образи с оригинални такива, така че да се получи взривоопасна смес от неподправено удоволствие и възпламенителна жар.

Не знам полски, следователно не съм чел “Вещерът” в оригинал, но преводът е на едно задоволително ниво. Видях какви ли не коментари в Интернет пространството за това дали преводачът е съумял да се справи, но крайният резултат е много добър. Съмнявам се някой да остане разочарован по този параграф.

В “Последното желание” Анджей Сапковски съживява един различен средновековен свят, в който преданията и легендите оживяват, и ни запознава с хитри владетели и обикновени хора, с приказни създания и кошмарни чудовища, както и с един вещер – Белият Вълк, Гералт от Ривия.

Материалът можете да прочетете в брой 17 на Starlighter.

grellian

След публикуването на дилогията „Сарантийска мозайка” беше време българските издатели да се заемат и с останалите непревеждани творби на Гай Гавриел Кай. Ако трябва да бъда честен, чел бях само трилогията за Фионавър и тя остави в мен противоречиво мнение. Хубавото е, че гореспоменатата поредица е свързана, макар и с много тънка връв, с книгата.

Сюжетно последният роман на канадския писател, десета по ред, представя съвременния свят и впримчва исторически събития от близко и далечно минало, простиращо се до 2500 години назад във времето. „Изабел” е исторически роман с фентъзи елементи, семейна драма и една вечна любов.

Нед Маринър придружава баща си, именит фотограф, в Прованс, Южна Франция. Като нормален 15-годишен младеж, той се опитва да отдъхне от училищния живот и да се наслади на спокойствието, лъхащо от мястото, кръстопът на различни култури. Скоро обаче се оказва въвлечен в келтски ритуали, римски заговори и любовен триъгълник, продължаващ вече хилядолетия.

След запознанството си с Кейт, ученолюбива американка със завидни познания, Нед намира един бъдещ съратник в мисията да предотврати една война, разиграваща се дълги години по полетата на историята. И да спаси някого, на когото държи и за чието изчезване се чувства виновен.

В „Изабел” Гай Гавриел Кай е вдъхнал наситено действие и силен сюжет. Относително кратката (поне на мен така ми се стори) книга излага на показ персонажите, които са приятни и наистина биха могли да ви привлекат с младостта, наивността и неподправеното желание за рисковани приключения. Стилът на автора е лиричен, с чудни описания, и в същото време не се губи динамиката на историята. Главният герой, Нед, се бори с бушуващите си усещания и напиращата у него сила, докато със замах се опитва да реши проблемите, които го следват по джогинг пътеката.

Сред силните страни на книгата са и автентичните диалози, които ще се сторят познати на тийн-аудиторията, а на по-„възрастните” ще върнат спомени. За жалост, някои са прекалено накъсани, звучат насилено, особено след втората част от книгата.

Редакторът на ИК „ЛираПринт” не се е справил добре със задачата си – тук-там са минирани правописни грешки, които могат да ви извадят очите, докато четете. Не знам защо, но аз свързвам качествената преводна литература с качествен превод и навременни поправки, преди книгата да отиде на печат. Кожодерската практика на издателствата да раздалечават редовете, за да се получат повече страници, беше особено неприятна, тъй като при нормално разстояние и по-малък шрифт, „Изабел” можеше съвсем спокойно да бъде два пъти по-тънка.

Друго нещо, което ми направи негативно впечатление, бяха неразвитите образи на някои от персонажите. Дори обичайната историйка, „момче среща момиче” не се развива адекватно от определен момент нататък. Сякаш докато е писал, в ума на автора на първо място е просветвала лампата „остави ги да се оправят след края!” Вярно е, че се случват много по-значими неща от любовната афера между двама младежи и тя остава на заден план, пък и „Изабел” не е голяма книга – фокусът пада върху добре проучените исторически факти и монументи от Франция, превърнати от автора в алтернативна история.

Проблемът в „Изабел” е този – харесва ти, но знаеш, че е можело значително повече. Въпреки малко или повече негативното ревю, на мен книгата ми допадна много и с удоволствие ще я прочета още веднъж. Още от началото, след като я започнах, изпаднах в някаква еуфория, позната ми от трилогията за Фионавър. Сега като споменавам първите опити на Кай да се утвърди на фентъзи сцената като име, няма как да не уточня за читателите на „Изабел”, че в новата книга ще срещнат стари познайници от Фионавър, които двадесет години по-късно се завръщат отново. Така де, back in action, един вид.

Кай не отговаря на много въпроси и книгата оставя лек привкус на недовършено или очакващо продължение. За себе си знам, че ще чакам с нетърпение новини около завръщането на Нед и семейството му на фентъзи литературната сцена. А вие?

Материалът можете да прочетете в брой 17 на Starlighter.

Режисьор: Роб Рейнър
В ролите: Джак Никълсън, Морган Фрийман,
Шон Хейс, Бевърли Тод и др.

Двама коренно различни мъже – Едуард Коул (Джак Никълсън) и Картър Чеймбърс (Морган Фрийман) – се озовават в една и съща болнична стая. И единият – разточително богат и с високо самочувствие, и другият – образован негър с неизпълнени амбиции за професорска титла, имат на разположение не повече от година, преди да умрат от раково заболяване.

Докато двамата се опитват да приемат диагнозата и последствията от нея по различни начини, в ума на Едуард назрява план – план за бягство от разочароващия живот, неосъществените желания и безспирното търсене на Аз-а, дори малко преди смъртта.

Коул и Чеймбърс се отправят на приключение. Най-голямото в живота. Който така или иначе скоро ще свърши. Те ще следват Списъка.

Оставяйки семейството си в този решителен момент, на пръв поглед изглежда, че Чеймбърс иска да избяга за кратко от незадоволителния брак и да изпълни своите дългогодишни мечти. Той осъзнава, че е изгубил нещо важно по дългия съпружески път и се връща, за да го вземе обратно.

Смятащ да изживее безгрижно остатъка от живота си, както и чуващ разказите на Картър за жена му, Едуард се сеща за своето семейство. Изглежда, че Списъкът е не само бягство от живота, но и един специален начин да загърбиш миналото и страха от провал.

...

Цялата статия прочетете в брой 16 на Starlighter.

Kакви са Силите? Могъщ съюзник или непосилно бреме? Повод за радост или скърби, а може би и причина за трудностите в човешкия живот?

В третата книга от поредицата “Хроники на Западния бряг” Урсула Ле Гуин ни пренася обратно в света на човешките емоции, силата на клетвите, привличащата близост на приятелството, и ни прави съпричастни към случващото се на персонажите, превръща историята от обикновен текст в надбягване със съдбата и невъзможното бъдеще. И в тази част перспективата е от първо лице, единствено число, което само допринася за изпълняването на целта, която авторката си поставя – да разголи напълно човешката душа, за да покаже двойнствената й същност.

Гавир е роб. Винаги е бил такъв и такъв ще остане. Заедно със сестра си, той живее в град Етра, където е попаднал в семейството Аркаманд и се обучава за учител. Това му носи много отговорности, но също и признанието на господарите. Но всяко негово постижение поражда злоба и завист у Хоби – един от работниците, негов връстник. Безусловната доброта се среща с жаждата за доказване и битката между ума и суровата сила продължава, докато Хоби не бива отделен от семейството.

Следват години на безгрижно щастие и на мечти, които изглеждат изпълними. Но както е започнала идилията, така и свършва. Обсада, смърт, отмъщение, болка... Всичко това отваря очите на Гавир и той решава да избяга от низкото робство, от глухото примирение с предопределеното бъдещето. Той преминава през горските общества, където тече яростната битка за задържане на водачеството, както и през родния си край, където образованият гражданин среща патриархалните и чудати порядки на народа от Блатата. Накрая осъзнава, че щастието отдавна не следва пътя му и решава да продължи напред, за да отовори нова страница от живота си...

А навсякъде около Гавир се просмуква Силата му – да вижда събития, които не са се случили, но неминуемо ще настъпят. Дали да се потопи във виденията, или да се превърне в обикновен човек? Ще може ли Гавир да се изправи срещу миналото си, да срещне старите противници, които подновяват бурните вражди и рушат животи, порядки, бъдеще? Ще съумее ли да намери смелост в сърцето си, непокварено и чисто, за да спаси не само един, а два живота?

Отговорите на тези въпроси ще можете да откриете в книгата “Сили”, пълнокръвно приключение на личността през тъмата на съмненията и финалното излизане от чернотата, възкръсвайки с цялата прелест на Доброто. Урсула Ле Гуин е изградила персонажи, близки и далечни, толкова подобни на нас, че ни засмукват в този свят.

С умел психологизъм авторката навлиза в тайните на сетивата и мислите, на чувствата и желанията, на мечтите и непокварената човешка същност. Гавир е отлично развит герой, като всяка страница, която му е отделена. си струва да се прочете и разкрива повече за него.

Специалното в тази книга е учудващо умението на Ле Гуин да навърже историята така, че известните ни от предишните романи герои биват опознати по-добре от читателя. И както Гавир си спомня със сълзи на очи поемата “Свобода” на Оррек Каспро, така и аз с твърд и неумолим поглед се опитвам да покажа силните страни на това произведение. Защото слаби страни едва ли могат да се открият.

В “Сили” заобикалящият свят е по-пъстър, по-голям, по-предизвикателен от досегашните творби в същия свят. Не случайно дължината на книгата е доста по-голяма от предходните две – има достатъчно място да се гради върху първоначалния образ на главния герой. Бавно начало, преминаващо в скоростен финал. Урсула Ле Гуин още веднъж доказва, че не възрастта, а желанието е най-важно.

Статията можете да прочетете в брой 16 на Starlighter.

“Дарби, Гласове” е най-новото попълнение на българския пазар от майсторката на перото Урсула Ле Гуин. Книгата съдържа в себе си два романа, които могат да бъдат разглеждани и като самостоятелни, въпреки че има няколко общи герои и в двете “части”. Написани в период от две години, “Дарби, Гласове” са доказателство, че стига човек да има въображение, може и в дълбока старост да напише нещо невероятно. Тук централно място заемат главните герои, техните мисли, чувства, и това е и причината за перспективата в първо лице.

Първата от двете части е “Дарби”, която ни запознава в първите си страници с главния герой Оррек Каспро, жител на Предпланинието - регион, забулен в тайнственост, заради мистичните Дарби, предавани от баща на син и от майка на дъщеря. Презирани и титулувани за магьосници, планинците водят силно изолиран живот, далеч от останалите хора. Те са разделени по родове, в зависимост на силите, които обладават- например Каспрови могат да унищожават, Барреви- да призовават животни и да ги обучават, Дръмови- да превърнат съществуването на човека в агония, до смъртта... Разделени и несплотени, борещи се за повече земя и добитък, Дръмови и Каспрови са в непрестанен конфликт. И докато едните забогатяват, другите чакат наследника да прояви Дарбата си. Защото Оррек вече отдавна е минал възрастта, когато за първи път се проявяват силите. Унижен и изнервен, той се опитва да намери подкрепа в лицето на Грай Баррева, неговата приятелка от детинство.

Животът тече, а годините минават, когато най-накрая Оррек проявява Дарбата си- но с какви последствия... Преповтарящ добре известната история на именития си предшественик, който не можел да контролира дивите си сили, той се отказва от светлия свят... В плен на заблуди и измами, на вещи интриги и хитрости, Оррек се лута из тъмнината, опитва се да открие истинското си призвание.

“Дарби” е една наистина добре написана книга, с персонажи, които те карат да четеш страница по страница, трескаво и изпълнен с очакване. Книгата не представя епически събития, а терзанията на едно момче, което не е сигурно в себе си и в уменията си. Оррек, Грай, Мелле, Канок, както и всички останали герои оставят траен отпечатък в паметта, защото всеки е различен, индивидуалност. Урсула Ле Гуин поставя на дневен ред важни въпроси, които вълнуват и днес- за пътя, който следваме, за отмъщението, за приятелството и любовта. В заключение- “Дарби” е една отлична самостоятелна книга с елементи на фентъзи, като всичко в нея е премерено-репликите, описанията. Само краят те оставя чакащ за още от същото.

Действието в “Гласове” се развива в Ансул- някогашния могъщ град на Сул, център на книжнината и науките, със своята митологична библиотека и университет. От седемнадесет години алдите са завзели това място, изгарят и забраняват книгите и четенето изобщо. Защото техният единствен бог не позволява досега с нещо различно от свещеното му слово, рецитирано от жреците.

В подобна атмосфера живее Мемер, издънка на древен род, плод на животинските страсти на един нашественик. Научена от майка си още от малка да влиза в тайната стая, пълна с книги, не неразбираща тайните символи, които изписва на входа, тя започва обучението си при друмлорда на четмо и писмо. Предопределена за нещо много по-велико от безметежното съществуване в постоянен страх от поробителя, Мемер изпълва дните си с четене и обучение в Къщата на Оракула. Докато в града не пристигат прословутия поет Оррек Каспро и жена му Грай, призовани от управителят на града, ганд Йораттх. И двамета се явяват поседната искра, която подпалва пожара на гнева и негодуванието... “Счупено поправя счупеното”-това чува момичето, това е изхода на конфликта. Дарбата трябва да се прояви...

Подобно на другата книга, и в “Гласове” гледната точка е от страна на главния герой, в случая-Мемер. Освен очевидната разлика с Оррек, тя е напълно различна от представените досега персонажи. Изпитваща нечовешка омраза към алдите, но прикриваща я, Мемер трябва да преодолее своята неприязън, за да изпълни нужното.

Освен с някои от приказките в двете книги, мимолетният източен привкус се изчерпва с имената на персонажите. “Дарби, Гласове” представят един отлично изграден свят, с пълнокръвни герои, които твърдо стоят зад позициите си, но същевременно са готови на компромис. И Оррек, и Мемер са достатъчно интересни, за да задържат вниманието на всеки читател. Книгите може и да не проследяват събития, променящи целия свят, подобно на други фентъзита, но притежават нужното, за да се превърнат в вълнуващо изживяване. Не липсват битки, въпреки че фокусът определено не пада върху тях. Читателите могат да бъдат разочаровани от постното използване на Дарби и магия, като цяло, в книгите.

За негативен елемент може да се приеме и краят на двете книги, особено на първата, където в действителност очакванията не се изпълняват, а Урсула Ле Гуин извърта сюжета на 180 градуса и може да ви остави леко изненадани каква е причината за останалата част от повествованието, при положение, че в последните страници на основната теза е казано едно голямо “Не!”. И макар това да е един сериозен минус, самият език и начин на изразяване на писателката са достатъчна предпоставка, за да бъдат прочетени двете книги.

За финал мога да добавя, че и двете части могат да се четат напълно самостоятелно, макар и да се съмнявам, че след като ги започнете, ще ги оставите преди последната страница.

Ако решите да се потопите в изолирания свят на Предпланинието, а след това в потискащата атмосфера на Ансул, то ви пожелавам приятни мигове с “Дарби, Гласове”!

Този филм отдавна го гледах на кино, но не ми остана време да напиша нещо за него, та сега пак го гледах и реших, че е време.

Историята разказва за няколко пророчества, отговорът на които е един :) точно така, главният герой. Та нашият боец се заема да спаси девойката си, която е отвлечена от лошите и като спасява нея, в общи линии, освобождава и целия свят.

[vodpod id=Groupvideo.1179988&w=425&h=350&fv=%26rel%3D0%26border%3D0%26]

В общи линии филма ми хареса, не съм фен на такъв тип епични филми, но ми хареса цялата история. Ако сте фенове на 300 ще ви хареса, въпреки, че няма нищо общо, цялата атмосфера лъха на едно такова епично настроение.
Актьорската игра беше на подобаващо ниво Стивън Стрейт, познат от "The Convenant" и "Sky High", според мен игра перфектно.

Мамутите бяха направени доста по-добре от подобните такива филми, най-готиният момент е Момента с Острозъбия, наистина ми хареса. С две думи гледайте го филма, няма да изпуснете.

]]> http://dandio.wordpress.com/?p=64 Wed, 07 May 2008 14:10:03 +0000 dandio http://dandio.wordpress.com/2008/05/07/the-golden-compass/ Златният компас
2007

Поради липсата на "Какво да правя?", докато бях във Варна, реших да изгледам някой друг филм. Незнайно защо се спрях на "Златният компас", може би заради добрият наглед актъорски състав - Никол Кидман, Данел Крейг и тн. Такаа, още в началото ще започна с това - Филмът е детски. Откъде и да го погледнеш си е така. Филмът е базиран върху бестселърът на Филип Пулман - "Неговата тъмна страна: Златният Компас". Общо взето плотът е - паралелна вселена, в която всеки човек има свой собствен демон - говорещо животно и двамата са свързани, когато единият изпитва болка, другият също и тн. Освен това говорещите Полярни Мечки са нещо свещено в тази вселена.

[vodpod id=Groupvideo.1176411&w=425&h=350&fv=%26rel%3D0%26border%3D0%26]
Като цяло звучи интересно, но не е точно така, до някъде във филма има тънка интрига, но само донякъде :) Останалата част е откровено тъпа. А най-глупавото нещо във филма е краят. Не съм запознат дали краят на книгата е така, но ако е така, значи няма да я прочета. Краят си свършва посред нищото.

Попринцип като цяло, съм голям фен на Джейсън Статхъм, още от времето на Италианска Афера, Транспортер и тн. Е да, ама не :) Явно доста е бил закъсал от към пари, че да се съгласи в тази продукция, условно наречена филм. Ама няма как, като видите кой е на режисьорския стол - самият и неповторим г-н Уве Бол, човек провалил бизнеса на не една и две игри, но какво да се прави. Да се пазят феновете на Фар Край, идва отмъщението на Бол.

[vodpod id=Groupvideo.1167435&w=425&h=350&fv=%26rel%3D0%26border%3D0%26]

Та относно филма, не бих го наредил като най-тъпия филм, който съм гледал, но може би - най-нископлатеният. Актьорската игра куцаше във всички показатели, не мога да си обясня това по друг начин, освен с липсата на бюджет. Батъл сцените, бяха изцяло в стил "Power Rangers" където героите застават в странни пози и се удрят наляво надясно. Иначе бих казал, че сценарият можеше и да не изглежда толкова скучен, имаше някакво зрънце идейка в него, но като цяло...

Препоръчвам го на всички, които после искат да съжаляват, че са дали 2 часа от времето си за пълна глупост.

Сега бях на кино да го гледам, и спокойно мога да кажа, че се хареса доста, на критическият ми стил. Е сценарият малко куцаше, половината филм, той разказваше какво е правил преди, другата половина, телепортираше лошите из света. Но като цяло идеята, за тн, скачащи хора, и паладини, които ги гонят ми хареса доста, можеха да позавъртят малко сценарият както казах, но за двойката може би :)
Само да добавя, че това беше поредният филм, в който Хейдън Кристиансен, игра невероятно, просто си го бива момчето и това е. Мислех си, че единствената му добра роля, ще е тази на Анакин Скайуокър, но явно съм грешал, актьорският състав се допълва и от красивата Рейчъл Билсън, която всички познават от сериалът The O.C.

Оценка: 8,5/10

Не пропускайте да прочетете по-задълбоченото ревю на strangera