Пиша тези публикация с наивната надежда, че някои колебаещ се дали да започне, случайно ще погледне блога и това ще бъде малкото, което не му е достигало, за да се захване за работа. А накрая ще завърша с мъдрата мисъл на декана ни, която лично мен много ме стресира преди първата сесия - че винаги ще сме закъснели с един с подготовката си; и обезпокоително, спорейки със себе си (имакйки предвид заглавието, което съм сложила) ще кажа: Има време, стига да започнем сега!

Пожелавам ви приятно четене и спонтанни реакции!

Парализиран ум

откъс от главата „Мисли на хаос”

Направо не знам. Цялата тази работа е един абсурд. Много жалко. Опитват се да ни откъснат от реалността. От реалността, в която живеем – нашата си реалност, колкото и сурова и груба да е тя. Всичко в тази държава е като по мед и масло – няма корупция, няма лъжи, няма мръсотия. Все едни такива утопични понятия с неустановено начало и без доловим край. „Стига простотии, бе Тате!” както се казваше в една реплика от сцена на прословут български филм. Хайде стига де, до кога? Пак мъгла и прах от промени и обещания. Пак същата тази кал и смрад. После кой мислите, че ще се потопи в нея. Ама така блаженно, като в хидро-масажор с шампанско и много, много сълзи. Как кой? Разбира се, точно така, няма какво да говорим, ние пак сме номер едно – това сме ние – добре дошли на кораба-майка скъпи млади хора от поколения ’84, ’85, ’86, ’87, ’88, ’89, ’90. Пригответе се за попара, по-точно за сърбане на попара.Като не се замисля за живота, който живея, и откривам колко сте жалки драги общественици. Като се замисля обаче и ми става кофти, ходи ми се по голяма нужда, затова и рядко разсъждавам за мизерните ни ръководни кадри. Няма оправия, няма угодия. Ами няма и да има докато сте на власт. Само ако знаете колко много съм ви ядосан. До такава степен съм се отказал от вас, че утре ако някои министър наистина го блъсне собствения му шофьор (и то на задна, не прашка, а на задна предавка, която се римува с дупедавка – ха,ха) ще съм му благодарен (не на министъра, нали така?)

Никой тук не носи никаква отговорност. Като изпаднали германци сме, гърмяни зайци. Къде избяга самосъзнанието, което ни избави от мъките на миналите векове? Сега, типично в наш стил, точно когато трябва да се докажем, ние се изхождаме. Доста масово при това. В тази държава всички са пиявици, долни. Смучат дори и малкото останало, било то и зацапано. Прогнозите са ясни – скоро това ще секне, целият този цирк ще се стопи, като сладолед в турбо-солариум. От безизходицата трябва да се излезе дружно. Търсим подкрепа от обществото и в него. Събуди се вече скъпи съседе. Спри да хленчиш и поеми задачите в свои ръце. В тях е най-сигурно и най-познато, нали? Дали обаче? Искам воля за промени. Искам да се радвам на живота, така както ще се радва и съседа, който ми е брат/сестра.

Ние младите няма да се предадем, макар да знаем, че корените винаги са вплетени много дълбоко. Навсякъде има криза. Навсякъде има стихии и бедствия. Съдбата ни не е най-черната на света, няма място за трагедии. Търпението е на изчерпване, чакаме удобния момент. Щурмът е неизбежен. Искам да подчертая, че това не е пропаганда, не е и евтин популизъм, а е младежки стремеж към отговорност и вярност в името на доброто бъдеще.

Картинката и заглавието също са на мистериозните колеги.

Историята е доста объркана, но съвсем накратко изглежда така:

През февруари полицията арестувани 23-ма бизнесмени по обвинение, че се занимават с тероризъм. Опозицията пък твърди, че обвиненията са скалъпени и всъщност държавата се страхува от икономическата им мощ и политическото им влияние. (Коментар: като се има предвид какви бизнесмени се пръкнаха точно след 1989 г. у нас, може да се предполага, че дори и обвиненията в тероризъм да са били изфабрикувани, едва ли тези бизнесмени са били "света вода ненапита".) От друга страна, напрежението между народа и държавата в Узбекистан е станало толкова силно, че хората открито застават на тяхна страна. През цялото време на процеса, пред сградата на съда има мирни демонстриращи хора, настояващи за освобождаване на задържаните.

На 12.05.2005 г. се очаква да бъде обявена  присъдата. Вместо това, полицията арестува още хора - роднини и близки на задържаните бизнесмени. През нощта срещу 13-ти май група въоръжени хора атакуват местния затвор и освобождават всички затворници, включително и задържани по друг повод криминални престъпници - общо около 600 затворника. Полицията твърди, че това са терористи и е явно доказателство, че и арестуваните бизнесмени поддържат връзки с терористична организация. Бизнесмените, от своя страна, коментират по-късно, че били изненадани от атаката над затвора и че не познават своите освободители.

При престрелката загиват няколко полицаи. Групата нападатели окупира административна сграда на площад Бабур - главния площад на града, вземайки за заложници 20-ина служители на администрацията, включително и главния прокурор на града. Те настояват за сваляне на обвиненията от 23-мата бизнесмени, за оставката на президента Ислам Каримов и за намесата на Русия при преговорите.

В това време, на площада започват да се събират граждани в подкрепа на групата, завзела сградата и с искания за оставка на президента. Силите на реда обграждат площада и държат протестиращите в клопка. Вечерта към 18 часа, спецчастите атакуват събралото се множество и откриват огън. Загиват стотици хора. Според официално правителствено изявление, убитите са точно 187 души. Според сведения на опозицията - между 400 и 600, а някъде се споменава и за 1000 души.

Настанало е истинско клане. Събитието, безспорно, е чудовищно. Но като чете човек различни материали за него, започва да вижда силна тенденциозност и противоречия в описанието на ситуацията. Някои журналисти в западната преса нарича митинга "мирен". При положение, че имаш група въоръжени хора, която е атакувала успешно градския затвор и държи заложници в една сграда, а срещу нея са изправени силите на реда, очевидно се намираш във военно положение, така че хората, излезли на площада едва ли могат да се нарекат "мирно и кротко протестиращи". Смята се, че те са били жив щит пред окупаторите на сградата. Това не променя факта, че са били невъоръжени и че полицията ги е избивала без милост.

Чудя се какъв човек трябва да си, за да живееш в днешно време и да изпълняваш сляпо заповедите на един тоталитарен диктатор. Да застанеш срещу хиляди невъоръжени хора и да откриеш огън по тях. Да стреляш по мъже, жени и деца в гръб, да убиеш няколкостотин от тях и след това да се прибереш у дома с чувство на изпълнен дълг. Как е възможно все още да има хора, които не само търпят подобен режим, ами му и служат вярно?

Не знам как съм изпуснал навремето тази история. Вероятно е била разказана в медиите мимоходом, между новините за убийството на поредната мутра, за домашни пожари и срутени сгради и кървавите кадри от автомобилни катастрофи. Пък и на кой ли му пука за политическата ситуация в някаква дребна азиатска държава? Така, както почти нищо не разбрахме и за кланетата в Руанда през 1994 г.

Днес се навършват три години от кървавото събитие в Андижан. Научих за него от блога на Паулу Коелю, който напоследък започна да пише политически коментари и снощи беше цитирал статията на Galima Bukharbaeva - очевидец на събитията - публикувана в International Herald Tribune и озаглавена Remember Andijan? (Помните ли Андижан?)

Един малко известен факт е, че по времето на социализма моят роден град Ямбол беше побратимен с Андижан и до днес има един жилищен комплекс, носещ неговото име. Но докато ние можем да се похвалим, че твърдо вървим по пътя към модерните европейски държави, в Узбекистан още живеят в епохата на съветската власт.

Тук можете да намерите допълнителна информация за кръвопролитието в Андижан. Интересно е, че информацията в западните медии е по-разнообразна и представя сведения както от официални източници, така и от представители на опозицията и на свидетели на събитията, докато в българската преса е изнесена предимно информация, предоставена от официалните власти.

• От Уикипедия
• От Радио Свободна Европа
• От други англоезични източници
• От български източници

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

ОПЕРАТОР НА ИНФОРМАЦИОННА ЛИНИЯ ЗА НАРКОТИЦИТЕ

(На половин работен ден – 4 часа дневно)

Изисквания:

• Бакалавърска степен по социални дейности, психология, педагогика, социология и сходни
• Познания за наркотиците и зависимото поведение
• Висока писмена култура и култура на изразяване
• Много добро ниво на владеене на английски език
• Социална отговорност и комуникативност
• Отлична компютърна грамотност – Windows XP/Vista, Word, Excel, Power Point, Internet

Умения:

• Умения за работа в динамична среда
• Умения за интервенция в кризисни ситуации
• Умения за общуване и диалогичност
• Много добри умения за работа в екип

Отговорности:

• Работа с телефон, чат, форум и e-mail
• Даване на информация за наркотиците и ефектите от тях
• Телефонно и интернет консултиране
• Насочване към лечебни и рехабилитационни програми
• Работа с база данни
• Организиране и участие в различни събития, свързани с инфо линията

Ние предлагаме:

• Работа в първата национална информационна линия за наркотиците
• Обучения с чуждестранни експерти
• Предизвикателна работна среда
• Възможности за професионално израстване

Моля, изпратете мотивационно писмо и CV на е-mail: info@solidarnost-bg.org

За контакти:

Теодор Карайончев, 02/9719920, 0888308234, 0899161419

MAN UNITED - КЛАСИРАНЕ

...

Стартираме с 5-то място:

5. Вафла "Боровец"

Производител: "Ден и нощ ООД", Горна Оряховица

Родно производство. Само че от тези, които са с фъстъчен крем и какаова глазура, които са в леко прозрачна опаковка. Тези в кутиите също стават ама само стават, а малките разфасовки не стават.

.

Цена: 25-30 стотинки.

===

4. Мираж

Производител: "Престиж 96 ООД", Велико Търново

Бисквитки заляти със шоколад и с плодов крем вътре. 441kcal за 100 грама, а една кутия е 240 нето тегло.

Цена: Струват 1,10 лева.

===

3. Bounty

Производител: Mars Inc.

Кокосов пълнеж залят с млечен шоколад. Има и още една версия - залят с черен шоколад, но се предлага в червени опаковки. Като се поразрових за малко информация открих, че въпреки, че Mars Incorporated са американци до 1990 година Bounty е отсъствал от търговската мрежа на САЩ. Същата компания е производител и на бонбоните M&M, Mars (каква изненада), Snickers, Twix и т.н.

Цена: от 80 ст. до към 1 лев

===

2. Kit Kat Chunky

Производител: Nestle

Сребърен медал за Кит Кат Чънки, но не от гадния с фъстъченото масло или какъвто е там боклук, с който е натъпкано. Първия Кит Кат е прозиведен в Йорк, Англия, но по-късно започва да се произвежда от швейцарците от Нестле. Вътре под шоколада има 3 реда вафлени кори с крем между тях.

Цена: пак от около 80 ст. до 1 лев

===

1. Corny (бананово)

Производител: Schwartauer Werke, мейд ин Джърмани

Съществуват 11 варианта на Corny. Не съм ги пробвал всичките, но харесвам най-много банановото. Въпрос на вкус.

Цена: около 1 лев, последно си го взех за 85 ст. (Corny Big)

Доста са пълнеж - интересни неща, предварително приготвени за моментите, когато нямам какво да кажа. Като този. :) Не ми се ще обаче блогът ми да се състои само от пълнеж...

Някои са постове, останали незавършени по различни причини - или вдъхновението ме е напуснало, докато съм писал, или внезапно съм прочел написаното до момента и съм решил, че не си струва да го публикувам.

Има и една чернова, която се пази за Специален случай, който е много вероятно да не дойде.

Та, какво да ги правя?

Не знам. Ще взема да стана от компютъра и да свърша едно-две наложителни неща в месопространството, които висят над главата ми също като тези чернови. После ще се върна, ще седна, и ще напиша хубав и добре обмислен пост за нАукЪтЪ, живота и всичко останало...

Топли и изцяло положителни. След дългата, за някои изморителна по различни причини ваканция, най-после се видяхме. Вярно, малко позакръглени след разточителните празнични трапези, но то и няма как да е иначе след промишлените количества великденски яйца, козунаци, агнешко. Пък като се има предвид, че трябва и да се полеят после всички тези изкушения...

За притеснениете колежки по тази причина имам предложение - утре всички на фитнес! Който се притеснява пък от съмнителната слава на инструктора - тогава всеки на спорта си, но редовно! И така следващите няколко седмици ще се заличат празничните поражения.

Но като цяло всички бяхме в много хубаво разположение на духа. Усмихнати, ведри, някои замечтани още по ваканционните си преживявания... Разказваха се вълнуващи истории на толкова висок глас, че трябваше яко да крещиш, ако искаш съобщението ти да достигне и да бъде разкодирано от реципиента. (простете за последните няколко фрази, но както забелязвате започнала съм явно да мисля в категориите на педагогическото общуване) А като споменах педагогическо общуване, време е все пак да разкажа и за основното, за което се бяхме събрали днес - тест по педагогическо общуване. Основно, основно, но не му обръщахме особено внимание, поне не и на пръв поглед. Кой се сеща за тест като не сме се виждали от седмици! Сетихме се чак, когато ас. Петкова започна много да закъснява. Някои колеги леко се изнервиха по този повод, започнаха да се изказват предположения, че може и да не дойде и една колежка дори, явно под влияние на разрастващото се съмнение, се обърна към мен с молбата... цитирам по памет "Ами ако наистина не дойде? Да напишеш статия в блога за безотговорността!". Но тя дойде за радост на всички, влязохме, настанихме се колкото беше възможно по назад в аудиторията и си направихме тестчето без никакъв проблем. Само един върпос за една 'избягваща' бариера малко ни озадачи, та добре, че всички разполагама с хубаво въображение, то ни помогна да отговорим. Надявам се, че сме се справили добре.

Като обобщение на днешния ден искам да ви споделя днешното си прозрение. Ваканциите са хубаво нещо, но и завръщането от тях си го бива!

Алтер его: Антъни Едуард "Тони" Старк

Появява се за първи път през 1963 г.; създаден от MARVEL Comics

Супер качества: Железния човек всъщност не е чак толкова супер, защото не струва без костюма. Той му служи за броня, с него може да лети и да стреля с разни лазери от ръцете наляво-надясно, а освен това му дава и супер-сила (супергерой без суперсила за къде?).

В свободното си време Антъни Старк е син на свръхбогат индустриалец и е малък вундеркинд. Завършва Масачузетсикия технически университет (MIT) с отличия на 15 години. Скáлата на IQ-то му сигурно ще пробие тавана. Малко се е изложил, че е бил ученик на Капитан Америка, но... дори най-големите грешат понякога.

Не е кой знае какво и като изключим, че е умно момчето другото му не е особено ефектно... затова... номер 5 в класацията.

===

4. Човекът-факла (Human Torch)

Алтер его: Джони Сторм

Създаден пак от MARVEL и дебютира през 1961 г.

Супер качества: Понеже господин големия учен омаза нещата с един опит и четиримата от Фантастичната четворка се облъчиха с някаква незнайна космическа радиация сега Джонито може да се запали без да се самонарани. Освен това може да мята огън под формата на... каквато форма има огъня... Яко, а? Може да лети. Е те това е много важно за един супергерой. Ако не друго то поне трябва да може да лети.

В реалния си живот не прави нищо. Има сестра - Сюзан Сторм (и аз искам Джесика Алба да ми е сестра).

Класира се на четвърто място, защото не му трябва костюм. И те така...

===

3. Споун (Spawn)

Алтер его: Ал Симънс

Сравнително нов герой с официален дебют през 1992 г. и е създаден от Image Comics (тея пък какви са?!)

Супер качества: Още в началото на историята Ал Симънс (някакъв командос от някакви специални части) сдава багажа, но не щеш ли възкръсва като не особено красив, но все пак чаровен персонаж. Направо си възкръсва като феникс от пепелта (бай дъ уей - изгориха го като го трепаха). В Уикипедията пише, че тежи към 250 кила, но като го гледам е далеч по-елегантен, а цялото му тяло е изградено от нещо си наречено 'некроплазма' (някаква умряла работа). Та след като възкръсва става супер силен и супер бърз, но понеже това не е стигнало на създателя му и е трябвало да бъде още по-здрав го е намъкнал в специален костюм, който той контролира (не с дистанционно, а чрез нервната си система... принципът не ми е особено ясен). От тоя костюм какво ли не изкача - вериги, остриета, ножове, броня и червената пелерина може да става на бойна брадва (супер) или да стреля с нея (трудно се обяснява - гледайте филма). За капак, че да не може никой "копче" да му каже и достойни противници да са му само демоните от Ада бързо и лесно се възстановява от наранявания и фрактури от всякакъв тип. Нема трепане просто...

В реалния си живот си е съвсем умрял. Просто по цял ден си е супергерой. Не му ли омръзва?!

Класира се 3-ти, защото може да сбори наведнъж горните двама обаче не може да лети. Тюх!...

===

2. Супермен (Superman)

Алтер его: Кларк Кент

Класика в жанра, създаден през 1938 г. На 70 години е, а не е мръднал... юбиляр... и да почерпиш...

Супер качества: Това е птица, не самолет... Супермен си е. Най-хубавото му качество е, че може да лети. Родом е от друга планета, но прилича на местните обитатели и не му е трудно да се прикрива. Само сините прилепнали дрешки и червените бански се обличат сутрин под костюмчето и сме готови. Описват го като по-бърз от куршум, по-мощен от локомотив и може да прескача сгради. Още един плюс му е, че не му трябва кислород. Разхожда си се из космоса както си иска. Освен супер бързината и супер силата има преимущество пред всички останали - прави много готини номерца с очи, като например превключва на инфрачервени лъчи (като Хищникът), стреля с лазери от очите (като Циклопа от Х-Мен), може освен това да превключва на режими микроскоп и телескоп. Има и супер слух и супер дъх, с който замразява. Не му трябват дъвки уинтърфреш...

В реалния си живот Супермен се казва Кларк Кент и е смотан журналист във вестник. Като усети, че става напечено се покрива някъде за малко, преоблича се и отива да спасява света. Сигурно е доста ангажиран...

Класира се втори заради готините номера с очи и летенето.

===

1. Гамбит (Gambit)

Алтер его: Реми ЛеБьо (Remy LeBeau)

Създаден от великите MARVEL през 1990 г.

Супер качества: Гамбит има способността да зарежда предметите с нестабилна кинетична енергия (?! брей...) и като ги метне някъде се взривяват. Забавно е. Всички момчета обичат фойерверки и гърмежи. Обикновено за целта ползва карти за игра, с които замеря враговете. При това хвърля доста точно. Друг трик, който му е запазена марка освен с картите е с дъвка. Бааам... Гърмящи дъвки... Стават като пластичен експолозив. Освен заря Гамбит може и да убеждава хората като ги хипнотизира... или нещо такова. Мамин сладък чаровник... Използва лека броня, а оръжието му е метална пръчка (с която да завръща овцете като нагазят акацията на комшиите). А може ли да е такъв фен на картите и да не може да предсказва по тях. Направо си мята едни карти таро и вижда всичко. И понеже е много талатлив може да превръща материята в токсични субстанции, като например да направи въздуха отровен (само Супермен би му издържал). Само ще отбележим изключителните и задължителни за всеки супергерой издържливост, бързина, сръчност и рефлекси.

В началото Гамбит е бил пушач (браво!... с ръкопляскания), но след като MARVEL започват кампания против тютюнопушенето го принуждават да откаже цигарите под заплаха от уволнение и предаване на местните власти.

Роден е в Ню Орлеанс, Луйзиана според татковците си писателя Крис Клеърмонт и художниците Джим Лий и Майк Колинс и понеже е с луйзиански произход говори с кажунски акцент (каквото и да означава това; Cajun accent). И за да бъде представен в пълните си красота и обаятелност трябва да допълним, че е влюбен в Rogue (друга супергероиня)

Сайт: http://www.gambitguild.com/

P.S. Очаквайте скоро топ 5 на най-големите мухльовци сред супергероите...

:D

Enjoy!

В ония далечни години "ледът се пукаше" едва-едва... (това за леда пък си е от Остап Бендер...)

ДА СЕ БЯХ ОТКАЗАЛ...

Да се бях отказал от пиенето... Да не гуляех с приятели... Да не танцувах... Да не пилеех толкова време с жени... Да си седях на задника.

Щях да пиша, да чета, да препрочитам, да изучавам, да чертая, да взимам работа в къщи, да търся теми, да забелязвам с остро око, да изобретявам, да публикувам в списанията, да седя по цели нощи. Щях да открия нещо. От дългото седене. Щях да защитя докторска. Щях да напиша пиеса, да получа награда... Пък тогава вече да гуляя с приятели и да танцувам, и да пилея много време с жени.

Което и сега правя, без всичките тези главоболия!

 

Михаил Жванецки, Срещи на улицата - сатирични миниатюри, Библиотека ФАКЕЛ, Профиздат, 1986, превод от руски: Мария Халачева

Михаил Жванецкий

ВСТРЕЧИ НА УЛИЦАХ

© Издательство "Искусство", Москва, 1980 г.

"Литературная газета", № 6 (5072), 5. II. 1986 г. "Браво, сатира!" — спектакль Московского Государственого Театра Миниатюр, 1984 г.

© Мая Халачева, преводач, 1986 г.

Можете да си го свалите от zamunda-та или някъде другаде.

Аз го гледах късно вечерта. Спокойна пролетна нощ. Чувстваш топлината и сигурността на дома. Неща, който рядко се осъзнават и оценяват без повод. Трбява да те разтърси нещо, за да ти покаже какъв късметлия си всъщност. Този филм може да бъде това нещо. От една страна благодариш на съдбата си, а от друга ти се иска да действаш. Даже се прокрадва нещо подобно на увереност, че ги имаш силите. Това е хубаво. Сега им е времето на такива мисли и чувства. Защото, както беше казал Хегел мисля, около 30 годишна възраст човек осъзнава, че не е способен да промени абсолютно нищо. Но до тогава имаме време, да им се оставим на чувствата ни да ни залъгват! ;)

Увод към едно есе, озаглавено "Конституционните права в България и кой осигурява тяхната защита"

"Гражданската свобода не е нищо друго освен естествената свобода, доколкото тя е ограничена от човешките закони (но не повече) в интерес на нуждите и на общата полза за обществото от нея. Следователно бихме могли да направим извода, че законът, който ограничава даден човек да навреди на свои съграждани, макар да намалява естествената, увеличава гражданската свобода на човечеството: но всяко произволно и безпричинно ограничаване волята на отделната личност, независимо дали се налага от монарх, от благородник или от парламент, е степен на тирания. Нещо повече, дори самите тези закони - независимо дали са изработени със или без наше съгласие, ако влияят или оказват насилие над нашето поведение и ни правят безразлични и ни лишават от вяра в някакъв добър край, по същество те са закони, които рушат самата свобода... За съдържаща гражданската свобода се смята единствено тази конституция, рамка на управление или система от закони, която дава право на отделната личност да е господар на своето собствено поведение, с изключение на тези пунктове, по които общественият интерес изисква известно насочване или ограничение." Уйлям Блекстоун[1]

 

 Последиците от рухването на социалистическата идея, се оказаха твърде болезнени за една голяма част от хората от бившия соцлагер, поради липсата им на готовност за смяна на ценностната система. На съвсем други принципи бяха изградени възгледите на хората, подчинени със средствата на терора да възприемат порочни и наивни идеи за 'съвършена' организация на обществото. Лишени от действителни права за свободна инициатива и свързаната с нея лична отговорност, те сляпо вярваха, че държавата, в лицето на комунистическата партия, се грижи за всеки един от тях, макар фактите да сочеха тъкмо обратното. Така израстнаха и бяха възпитани няколко поколения в бившите социалистически страни, но същественото икономическо изоставане, породено от неефективните планови икономики, доведе до сриване на режимите, символ на което стана падането на Берлинската стена. Никога преди това в човешката история не е бил извършван преход от тоталитарен режим към демократично управление, от планова икономика към пазарно стопанство, което всъщност го прави уникален от една страна и непредвидим - от друга.

 Лесно беше признаването на предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика на базата на постиженията на страните, в които то се е прилагало десетилетия наред. Не беше ясно обаче как бившите соцграждани ще осъзнаят своите права и изискването за поемане на лична отговорност, както и много съществения въпрос за преразпределение на тъй наречената 'държавна' собственост[2], т. е. приватизацията.

В САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Резултатите са очевидни - достиженията на високоразвитите държави осигуряват високо качество на живота на своите граждани, докато застоят на развитие, причинен от плановите икономики, изисква 'плащането на висока цена' от хората, живели при комунистически режим, а за постигнето на подобни резултати - прекомерни усилия.

Преди повече от двеста години Адам Смит, в своето произведение "Богатството на народите" (1776 г.), формулира основния принцип на свободната пазарна икономика: в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Той за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Но още от тогава съществува една враждебна интелектуална традиция, която се отнася с подозрителност към всяка нерегулираната стопанска дейност и стремеж към  въвеждане на контрол върху заплатите и цените на държавно ниво, нещо което се възприема с голяма охота от жителите на бившите комунистически държави. С падането на режимите, те всъщност лесно възприеха, че е нормално да се грижат за личния си интерес, но винаги се отнасят подозрително към другите, които правят същото. 

Истината обаче е, че успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а то може да се постигне чрез последователна и непрестанна просвета за усвояване на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Икономическото мислене на американеца, например, е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи. 

Успехът на едно конституционно управление зависи преди всичко от желанието на хората да приемат и да спазват неговите легитимни решения.

В общи линии, с изключение на периода на Гражданската война, населението на САЩ изразява уважение към властта, упражнявана от трите й съставни части. На американската нация никога не се е налагало със сила да бъде наложено изпълнението на решенията на съда. Смятайки десетте поправки на Закона за правата на човека като една, за 200 години съществуване в Конституцията на САЩ са нанасяни поправки само 17 пъти. Традиционно американците са готови да отстояват легитимната изпълнителна власт в подкрепа на непопулярни идеи и нефаворизирани групи хора.

Макар и да се гордеем с нашата повече от 1300-годишна история, в България след падането на комунистическия режим, се оказахме без какъвто и да било опит за изграждане на демократично конституционно управление. След  вече 17 години преход от тоталитарен режим към свободно гражданско общество, все  още имаме много проблеми със спазването на законността, което е един от основните ни проблеми при предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз.

След като сме избрали икономическо развитие, основаващо се на пазарните отношения, сме задължени да осигурим действието на пазарната икономика по законен начин, защото в противен е твърде съмнително икономическото ни оцеляване, без което свободата ни е немислима. За да оцелеем като демократична държава, трябва да осигурим защитата на личните свободи и да гарантираме съществуването на свободно общество.

Граматически, употребата на първо лице, множествено число, в гореизложените съждения, не е случайна, защото считам, че именно ние, българите трябва да създадем обществената организация на страната си - държавността, а не 'мнимата държава', представлявана от съмнителни политически субекти, на които сляпо и емоционално се доверяваме (по време на избори), водени от инерция, наследена от епохата на социализма.

 --------------------------------------------------------------------------------

[1] английски учен-юрист от ХVIII век

[2] с държавната собственост всъщност се разпореждат властимащите като със собствена от една страна - когато могат да имат лични облаги от нея, и като безстопанствена - от друга, когато трябва да се полагат грижи за нея (в общи линии така беше при социализма)

pp. естествено, това не се отнася за интелигентните blog-ъри, които са... 'много напред с материала' - проблемът е в мнозинството, което генерира КОНСЕНСУС-а, който пречи на обществото да постигне напредък - във всички области на живота! най-напред в 'понятийно' отношение...

Моето мнение е, че масовата посредственост, с която ежедневно се сблъсква що-годе интелигентният и образован човек, се дължи на крещящата липса на икономическа и всякакъв друг тип грамотност, вкл. компютърна, обща култура и пр.  и в подкрепа на своето твърдение добавям следния цитат:

"Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара." Ървинг Кристъл, Капитализъм и култура, http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php

А що се отнася до компютърната грамотност, на една от страниците от работния ми сайт съм си сложила следното мото:

Компютърната грамотност не е като мигането, кихането, кашлянето, бозаенето, слюнкоотделянето… както и всякакъв друг вид ГРАМОТНОСТ :)... 

поради честите ми сблъсъци с единодушното безхаберие на заобикалящата ме среда (особено на 'факторите', от които зависят обикновените битови 'разрешения'), която ме зачерква безапелационно и превръща всички мои усилия в безстойностни, излишни и никому ненужни занимания...

Ето го и мнението, което ме впечатли (Из "Петиция за намаление облагането на труда"):

"Подкрепям петицията!!!
Веднага се аргументирам: към днешна дата смятам, че т.нар. осигуровки осугуряват единствено и самоцелно държавната администрация, т.е. аз и всички останали, които не сме на държавна заплата, всъщност плащаме заплатите на държавните служители /чиновници/, т.е. аз/ние сме им работодатели!!!
Също към днешна дата е очевидно, че механизмите за контрол над тях нашите “служители” не работят и в този смисъл аз много се дразня, когато от всеки доход, който заработвам с много труд трябва да им давам почти една четвърт!!!
Докато някой ден стане, така че осигурителната тежест да не тежи само на едни и държавните “служители” започнат да се отчитат пред мен/нас за всеки похарчен лев, до тогава, колкото може по-малко осигуровки!!! (Кремена Ангелова)" - http://ikonomika.org/?p=319#comments

Успехи:

Шампионски титли - 30

(утре 30.04.2008 се очаква 31-ва)

Купи на Съветската армия - 13

Купа на България - 10

Суперкупа на България - 1

Не искам да злоупотребявам с доверието ви, пишейки за невълнуващи широк кръг от хора неща.  И обещавам аз да не правя така, но обещанието ми влиза в сила от утре, нямате против, нали? :)

Просто не мога да се въздържа да не ви кажа 2-3 изречения тук за какво предстои тази вечер и утре. Champions league разбира се! Знам, че съвсем малка част от курса се интересува от темата, но за тези малко на брой колеги е толкова жизнено важно това, че моля ви останалите за разбиране:) И така, приятно гледане на всички пряко засегнати и да ни се класират червените отбори за финала, а тогава..каквото сабя покаже:)