Следва НО-то ако се замисли човек.

1. Министерски съвет одобри заем от 40 милиона евро - ЗАЕМ?! как да го разбираме, че ще им излезе през носа като почнат да работят ли?! Защото то и сега живота на децата им излиза през носа

2. В България има на 1 000 000 (един милион) деца - значи на дете за година се падат 40 евро или грубо 80 лева. Само учебниците на едно дете за годината са над 100 лева...

3. Проекта всъщност не е за всички деца, само за онези с ниските доходи и децата с увреждания. За децата с увреждания едни 80 лева не стигат да си измиете очите господа и дами политици. На тях им трябват адекватни медицински грижи и нормално здравеопазване, където да не се чувстват унижени и излишни, нито виновни че са болни. За онези с ниските доходи.... вие си знаете, на тях къщи им строите, помощи им давате. Ще взема да науча цигански - и да си поискам и аз една къщичка, дано мине номера...

4. За капак тия 40 милиона са за 5 години - което прави какво? прах в очите на хората.

Можехте да отпуснете много повече пари за тази цел, като си понамалите свинските заплати, командировките в скъпи хотели и подмяната на автопарка всяка година. Но тогава няма келепир и няма да влезе нищо в джоба ви нали?!

Не така с парите на данакоплатците моля - не симулирайте активност дайте заслуженото на децата!

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
...
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...

Никога не съм вярвала че ще започна с цитати от това стихотворение. Никога не съм вярвала, че ще ми свърши търпението. Никога не съм вярвала, че ще съжалявам за това, че все още на това място му се вика държава.

От днес нататък това е просто място на картата, просто поредното недоразумение в този свят. И ако се чудите защо се чувствам така, ще ви обясня накратко.

Защото днес докато мирно си чаках автобуса, бях ударена с парче тротоарна плочка по ръката. Бързо да поясня, че ще ми остане само синка, и че якето ми смекчи удара.

Не така стои въпроса с четиримата участници в побоя, покрай които отнесох плочката по ръката. Тя всъщност рикушира от един от замесените.

Не мога до обясня какво как и защо е станало. Мога да се срамувам, че не извиках полиция, както и останалите поне 50 човека на спирката. Но след като видях, как един човек беше пребит с клон, гумена палка, ритници и юмруци - някак реших, че не ми стига смелостта. Защото полицията, ако дойде изобщо, ще го прибере, ще го задържи са максимум 24 часа и ще го пусне, а той ще дойде на спирката да си отмъсти.

А там имаше достатъчно огромни мъже, които гледаха сеир. Имаше достатъчно хора, които видяха, че ме удариха и всички те се дръпнаха и от мен като от прокажена, само едно момче провери ръката ми и попита много ли ме боли.

Двама от участниците се разхождаха, дебнейки се един друг целите в кръв 15 минути по спирката, минаха, шофьори на коли и автобуси и не видях някой да сигнализира на полицията. Тротоарът е на кървави петна, които ще останат за спомен, защото няма кой да ги измие.

Единият от тях, който може би е започнал боя (мина край мен малко преди това и гледаше много стъклено) вероятно дрогиран, след като изгуби жертвите си излезе на автобусното платно и плашеше водачите, като заставаше пред колите им. Признавам си съвсем нехристиянски ми се искаше някой да не го види и да го помете.

Плаках тихо на спирката цели 20 минути докато ми дойде автобуса. Треперих, докато прибирах детето си от училище, мислейки, че утре, когато тръгне само на училище, може да преживее същото и никой не ми гарантира, че той ще се отърве като мен само с уплахата. Треперих и още треперя и не знам как и кога ще се успокоя.

Ръката лекичко припарва за да ми напомня, че на една нормална спирка, в един нормален ден, в 4:30 следобяд имах огромният късмет да ме уцелят с тротоарна полчка по ръката, а не в слепоочието. Едно е сигурно това не ми се случи в една нормална държава. Защото държавата абдикира. Управниците абдикираха и сега ни гледат сеира.

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Действието се е развило на 07 април 2008г. Шофьорът е заловен днес (09 април 2008г.)

Потресът ми идва от наказанието (източник):

• 6 месеца лишаване от книжка
• 200 лв. за "предизвикания пътен инцидент"
• 200 лв. за "напускане на местопроизшествието"

Значи на калпак излиза по 133.33 лв. Ако блъснете 5-има даже и по рентабилно ще ви излезе.

Преди време се възмущавах, че животът ни струва по-малко от 1750$. А то сумата била къде къде по ниска. Истина е че няма загинали, но за мен това е по-скоро въпрос на късмет, а не на внимание от страна на водача на МПС-то. Иначе би звучало странно: "Аз само внимателно ги поразпръснах по асфалта за да мина по-бързо от там"

Преди много години (била съм към 10 годишна) мама ме извика един ден и много внимателно и отдалече започна да ми обяснява как ще имаме гости, семейство с двете си деца. Веднага се ентусиазирах, но мама каза "Обаче..." и ми обясни че едното им детенце на около 2 годинки е с увреждания. Не може да ходи и да дъвче, хранят го с пасирана храна и го носят. Не може да си държи главичката изправена и така нататък. Помоли ме да съм внимателна (каквото и да имаше предвид). Спомням си моя отговор: "Че то е болно, не е виновно за нищо. Едва ли бих казала нещо обидно или лошо в подобен случай"

Притеснението на мама обаче се предаде и на мен, и много се тревожех как ще мине всичко. При първата ни среща установих, че няам нищо нито притеснително нито страшно в това дете. Със сестра му много се разбирахме и си играехме. Беше ни весело. Детето беше в къщи, но не е имало проблеми никакви. Нормално дете, дори по-тихо от много други напълно здрави.

По-късно разбрах, че родителите са били убеждавани да го оставят, но не са се съгласили. Поели са тежестта и отоговорността. Всички са се притеснявали, че това ще им развали семейството. Аз лично нямам такива спомени.

От този случай си спомням и отвращението си към разни деца от тайфата, които посрещнаха гостенката ми с репликата "Мани я тая. Брат и е идиот, сигурно и тя не е в ред." Беше повече от гадно. А за мен е много спорно, кой беше идиота в случая.

По-късно с една позната забременяхме почти едновременно. Тя роди март, а аз юни. Нейното бебче се родило с "дефекти" и лекарите не искали да и го покажат. Препоръчали и да го остави - млада била ще си има друго. Нито тя, нито родителите и се съгласили. Бебето имало обърнати стъпала на крачетата и липсващи фаланги на пръстчетата на едната ръка. Почват едно ходене по болници, операции, гипсове. На годинка детето вече тичаше. Сега предстоят пластики за оправяне на пръстчетата и всичко ще е супер. Много тичане, много мъка но и голяма радотс. Будно живо хитро хлапе с изключителна усмивка. Захвърлено в институция то не би имало никакви шансове, нямаше да ги има операциите, пластиките, нямаше да се движи а можеше и да попадне в дом, в който нямаше дори да се научи да говори.

Последната и най-скорошна случка. Моя позната има брат с проблеми, не съм разпитвала от какво естество са, знам че макар и голям като възраст в развитието си е по-назад и е някъде към възрастта на сина ми. Той и беше на гости и решихме да ги съберем с моя син, който беше във ваканция по това време. Макар и различно големи, двамата си паснаха супер добре, разбираха се и си играха. Сега синът ми пита всеки път, кога пак ще се видят. Нямах проблем да обясня на сина си, защо баткото макар и голям говори особено и знае колкото него. Нито детето ми имаше проблем да общува с това момче.

На фона на всичко изписано горе просто позеленявам, като слушам глупави и измислени доводи.

Та ако сте погледнали предният път исках преди да правя обобщения да изчакам присъдата по делото на Живка Боянова (Илиева). Която излезе днес и можете да прочетете в тази новина.

От друга страна прочетох при Делян Делчев за друг подобен случай на пиян шофьор.

Сега взимаме табличката от предния път и я обогатяваме с новите данни:

Сега вече имаме база за сравние на присъдите до момента. Очевидни са 2 неща:

• Стависки е осъден много по-бързо от другите двама.
• Но присъдата му е много по-символична от тяхната, а мъртвите не са по-малко мъртви.

За да се хвърлят камъни по когото и да било обаче (било то съд или участници в катастрофите) трябва да изчакаме окончателните присъди. Може изведнъж на всички да им се изравнят случките (да не повярва човек).

* Последният ред в таблицата е добавен на 27.02.2008г.

Така, нека приемем, че човек е възможно да попадне умишлено на самотен остров, където да има възможност да слуша въпросните албуми и затова направо ще премина към изреждането им:

1. На първо място ще поставя един албум, който винаги слушам на 2/3, а именно

Тройният сплит на софийските хардкор-пънк групи ТВУ, С4 и Switchstance . Аз лично последните не ги харесвам и като стигне диска до техните песни (последните 5) го пускам отначало. Невероятната енергия на C4 и ТВУ обаче винаги ме изпълват с радост и съвсем отговорно заявявам, че това е любимият ми диск в колата. Просто нищо не може да се сравни с дивата радост, която ме обзема когато ги слушам, а 10-те песни на двете групи са толкова добри, че не мога да дам предпочитания.

2. Второто място в тази класация заема групата Death Squad и техния албум Commitment punishment.

Ами и тук нямам какво да кажа - просто го обичам този диск и особено като чуя "Рамо до рамо" или "Bright and dark" и полудявам. Много силен албум, който няма слаба песен и оставя усещането за завършеност, приемаш го като цяло произведение, а не просто сбор от няколко песни на една банда.

3. Babyface clan - Romantica

Просто какво да кажа, освен Насо Русков. Велик албум!!! Слушаш и оставаш безмълвен...

The hip swindlers е една от любимите ми песни по дифолт...

4. Нова генерация - Нова генерация завинаги

Това не е обложката на албума, но просто не можах да се сдържа и пуснах тази картинка. Нова генерация са... повече от музика, просто не може без тях в подобна класация. Винаги когато съм тъжен бих слушал тях, а моменти като за Нова генерация на самотен озстров ще има много... Задължително в торбата.

5. Хиподил - Надървени въглища

Хиподил и тяхната двусмислена простотия, зад която се крие много мъдрост. Избирам точно този албум, защото е най-завършен и цял, а като цяло ми се струва, че и точно това е АЛБУМА (с главни букви, дам) на Хиподил. Не, че другите са лоши, но този е просто... недостижим.

6. РЕВЮ ІV.88-V.89

Снимка нямам. Ситуацията при Ревю е като с Нова генерация (даже и историята на двете групи е доста сериозно преплетена), но техните песни винаги ще останат в сърцето ми, а това им печели място на самотния остров. Там ще съм директор на водопад :)

7. Контрол - Пазете си децата.

Дебюта на Пешо като вокалист на Контрол е и любимият ми албум на Контрол. А без тях, накъде??

Отивам там...

Резерва: Искам да спомена, че имам и резерва на тази класация и това е съвсем новият сплит на софийската drunkpunk шайка Ремонт и добричките изроди Counterbuff. Поради тъжния факт, че съм в чужбина не съм имал възможност да чуя сплита, но познавайки и двете групи и техните възможности съм убеден, че имат 100% шанс да се наместят в тази класация. Още една група, която чакам да издаде нов албум е Момчета с кубинки (демото е невероятно) и също имат място в тази класация, заедно със съгражданите си от Confront. За жалост местата са само 7, но моят ТОП 10 е ясен.

iPod-а ми е Video 30gb и се оказва, че това е доста срещан проблем при тях:

Преди няколко дни дясната ми слушалка започна да прекъсва. Реших, че е от слушалките, но след малко тестове с други слушалки открих, че е от айпода и по-специално от буксата, където се включват слушалките и ако се размърда чинча и звука започва да прекъсва.
Предполагам, че не дава добре контакт на някоя от пластините и ще трябва да го нося на ремонт.

Отидох в магазина на Раковска и Славейков и бях зарадван със страхотната новина, че там е сервиза, НО е само софтуерен и изобщо не отварят айподите за ремонт. Ако е в гаранция щели да ми го сменят, но гаранцията ми (международната) изтече преди 2 месеца... Това ми е втори айпод, който се прецаква, но този според мен е лесно да се оправи (предишния му се прецака харддиска)...

Просто нямам думи, за да опиша възхищението си от брандинга и маркетинга на Епъл, но да няма сервиз, който да ми оправи покупка за 700 (седемстотин) лева и да ми кажат едва ли не, че след година и 2 месеца, заради някакъж жалък проблем ще трябва да си изхвърля айпода... Просто не се прави така.

Бях фен на iPod, но следващият ми плеър няма да е на тази фирма, колкото и да ми харесва, защото да даваш всяка година по 700 лв и да не получиш нищо в замяна е смешно и жалко.

А качеството - качеството оставям вие да си прецените какво е...

ПП.

ще го отварям сам - намерих видео в нета как се сменя жакчето, но ме притеснява факта, че е специфично и няма откъде да намеря такъв, затова ще пробвам да сложа жака от стария айпод или просто да оправя сегашния. Ако още някой има подобен проблем ето и LINK за видеото.

ППП. БЕСЕН СЪМ!

Ще говоря общо и за концерта на Agnostic front и последвалия в началото на май - Mayday фест, където взеха участие групи като Death before dishonour, Born from pain и други, като включим и страхотната българска подкрепа, която няма да изреждам сега и ще разберете, че са се получили две адски стабилни шоута.

Ходихме, побутахме се, размахвахме крайници (mosh), скачахме от сцената (stagedive), припявахме, видяхме се със стари приятели, посмяхме се и най-важното чухме наживо няколко от любимите си банди. Беше страхотно, а сега само леката, остатъчна болка ни навява спомени за доброто изкарване.

Атмосферата... атмосферата е нещото, което трябва да се усети..

For my family for my friends
for those that we've lost I sing
this is a message, this is for you
never forget the lower east side crew!

Чуйте тези банди, усетете енергията, потопете се в музиката, усетете текстовете...

we always stuck together
we always had something to prove
we gave birth to a movement
this is for the old school and the new!

HARDCORE!

1. Защо обявяват един час, а се влиза час и половина по-късно ???

2. Винаги съм си мислил, че изпита е от 30 въпроса с до 5 грешки.  Но на нас ни дадоха две листовки (вариант А и вариант Б).  та:

а.  Грешките от двете листовки се сумират и при над пет гориш

б. Взимат се средно аритметично

в. Гледат по-добрия резултат. Да бе да

Г. Гледат по-слабия резултат.

И да не забравя , взех си ги с две грешки. Това изключва сумирането като опция мисля :)

We're coming back, we're coming back
We're coming back to you
We're never gonna go away again
Hold on a little longer, try a little harder
'Til we're arm in arm together to the end

[Chorus]
So remember, out there somewhere
You've got a friend, and you'll never walk alone again

Don't get worried, don't get scared
We're fighting to get there
Never doubt we're gonna get through
We're gonna run, we're gonna crawl, kick down every wall
It won't be long we're coming back to you

[Chorus]

We're coming back, we're coming back
We're coming back to you
We're never gonna go away again
Hold on a little longer, try a little harder
'Til we're arm in arm together to the end

ПРИБИРАМ СЕ!

Лятото се сдобих с един чифт неприлично скъпи кецове на Ле кок спортиф, които се оказаха доста здрави, но и чак нездравословно здрави и като резултат имах проблеми с десния крак.

Обмислях евентуалното закупуване на поредния чифт Adidas Superstar

но бях доста притеснен от факта, че преди 3 месеца в цяла София този модел не можеше да бъде открит, а имаше в други разцветки и разни блещукащи глупости по тях. Бях се примирил, че ще ми се наложи да се бръкна с 80 евро за нов чифт, защото искрено вярвах, че това е най-удобната обувка. И продължавам да твърдя, че е уникално удобна и здрава, но в интернет попаднах на малко по-различна и изгодна оферта, която реших да тествам и съответно си поръчах следните кецове:

Lonsdale Wimbledon Velcro

Получих си кашона във вторник и вече два дена доволно ги разхождам. Засега освен, че нямам никакви забележки си мисля, че са адски удобни и спокойно могат да изместят Superstar-ките от трона им, а и примамливата цена от 32 евро + 6 за доставка ги прави сериозен конкурент. Оригиналната им цена на кутия и по сайтовете пише, че е 60 паунда, но са в разпродажба, което ми се струва като лек маркетингов трик, но пак съм адски доволен от ниската цена, а сега ни предстои да тестваме и качеството. След една година ще кажа дали са толкова добри, колкото Адидаските.

Похвалих се и съм щастлив!

PS. за всички фенове на Adidas Superstar посетете този сайт и се полюбувайте на някои от моделите по случай 35-ата годишнина.

Много работа в службата, както и леки здравословни проблеми ми гонят музата.

Това е... оправдах се.

Честит 3-и март, братя българи. Честит да ни е и нека повече да не е очернян от трагедии.

Днес е деня в който всичи „патриоти" и „националисти" развяват знамена и трибагреници, произнасят високопарни и прочувствени речи, бият се в гърдите и политиканстват. На днешната дата се дава трибуна на всеки да парадира с това колко е горд, велик и всеотдаен - политици, журналисти, спортисти, „звезди" и обикновени хора седят и говорят, говорят, говорят... за България.

Драги съграждани, обаче само с лицемерни приказки не става тази работа, не може като дойде 3-и март и да преливаме от патриотизъм, а през другите дни от годината с действията си да показваме колко не ни пука за Родината и народа й.

Сещайки се само по празници да пратим някой SMS, за да приспим гузната си съвест и даже да се побием малко в гърдите колко сме състрадателни и добри.

Днес почитаме смъртта на хора, дали живота си, за да има България, а в същото време ставаме свидетели на това как същата тази България оставя децата си да умират като скотове, а никой не прави нищо. Даже не ги затрогва...

http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=1&id=14285

Чета и не вярвам, как е възможно това. Не стига, че разбрахме за съдбата на тия деца, защото чуждестранна телевизия направи филм за тях, докато нашите родни „журналисти" (по-обективния термин е драскачи) бяха заети да раболепничат и пишат поръчкови статии.

Преди няколко дни стана трагедията с влака, която просто не искам да коментирам и журналистите пак започнаха да ровят и да показват личната драма на близките, но никой не започна да задава въпроси защо и как се стигна до тук?

Защо на никой не му пука за децата от Могилино? Защо никой не ги иска? Защо има Министерство на бедствията и авариите и с какво точно се занимава, къде са отговорните органи, които трябва да се изправят пред българския народ и да поемат някаква отговорност? Как луминисцентна лампа пада и се взривява така, че цял вагон се нагъва, има жертви, хората са принудени да скачат в движение, а даже чета и за части от тела, които трябва да бъдат разпознати (луминисцентна лампа толкова мощен взрив ли е произвела)? Защо... защо... защо??

Въпросите са много, винаги неудобни и абсолютно винаги не зададени...

Колко трагедии се случиха в последните години, колко тонове мастило се изписа, колко приказки се изприказваха и нищо... Никой не пое отговорност, никой не зададе въпрос.

Лесно е да говорим големи приказки, размахвайки трибагреника от трибуните или на по чашка ракия в кръчмата, да говорим и плюем по Гоце, Бойко Борисов, БСП, СДС, досиета, агенти, комунисти, американци, европейци, турци и прочие теми, но до тук ли стига патриотизма ни. Днес почитаме паметта на хора, които са направили истинска жертва в името на България, а сега на техен гръб политическите мижитурки се опитват да спечелят кредит на доверие.

Аз ще го кажа така: НИЩО ДОБРО НЕ ЧАКА ТАЗИ ДЪРЖАВА, КОЯТО ОСТАВЯ ДЕЦАТА СИ ДА УМИРАТ И ГЛЕДА БЕЗУЧАСТНО!

Боли ме, че всеки ден по пътищата умират хора и то предимно млади.

Боли ме, че младите хора бягат в чужбина и живеят прекрасния (страхотен направо) живот на емигранти, защото родината им не ги иска.

Боли ме, че тези които остават са оскотели и ценностната им система е толкова сбъркана, че да не искат да си помагат един на друг.

Боли ме, като гледам как пенсионери ровят по кофите, защото са работили цял живот, а сега са забравени от собствените си деца, а пенсиите им не стигат само за лекарствата.

Боли ме, че говорим за традиционни ценостти като гостоприемство, трудолюбие и честност, но не ги виждам никъде.

Боли ме да гледам измамени и ограбени хора, които не знаят как да изхранят семействата си, а управниците да им се подиграват зад затъмнените, бронирани стъкла на новите си лимузини.

Боли ме да гледам как след 20 години неграмотността ще е повсеместна.

Боли ме, че имам сънародници, които не знаят кои са Ботев и Левски, но знаят и величаят кечисти.

Боли ме, когато ме лъжат по телевизията или вестниците нагло и разбирам, че го правят защото си мислят, че наистина сме толкова тъпи.

Боли ме, че много хора вярват на това, което чуват и четат.

Боли ме, защото точно тези, които днес ще говорят за ценности, морал и бъдеще, са точно тези, които вчера и утре ги рушат и потъпкват.

Боли ме, че вече не сме хора, а просто човешки тела, които следват първичните си инстинкти, без души и съвест.

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

Хр. Ботев

Честит празник, братя българи и не забравяйте, че трябва да бъдем хора не само на думи, а и на дела!

Поклон за всички дали живота си за България! Благодаря!

Life`s hard, you struggle some times
In the end I`ll get what`s mine
But for now I`ll deal with the times
Have some faith and you`ll get by

Times are changing for the worse
Times are changing - I keep

I know my family is there for me
And without them where the hell would I be
But still I gotta try to be my own man
Make good of what I got - do the best that I can

Мдам, времената се менят, както и ситуациите, но едно си остава сигурно...

Няма никой на който да му пука за теб, а просто те забравят и изоставят.

Песента е велика, както и текста и последните дни не мога да спра да я слушам, а за другите неща не ми се говори.

Просто нека всеки знае, че щом човек заминава за чужбина оставя не само родната действителност, но и досегашните си контакти зад гърба

и повече не е добре да разчита на тях.

Alea iacta est...

към Германия!

И също така помогни ми да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес защото могат да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.

Помогни ми да давам по 100% от себе си в работата:

12% в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20% в четвъртък
5% в петък

И помогни ми да запомня...
Че когато имам наистина лош ден и когато изглежда че всички искат да ме вбесят,
ще ми отнеме само цели 42 мускула, за да се намръщя и само 4 за да им покажа среден пръст и да им кажа да ми го духат.

Амин

На вчерашната дата почетохме 135 години от обесването на Апостола. И естествено забелязах притеснителни неща - едни хора си мислят, че празнуваме обесването му, което откровено ме потресе и се учудих как може да не разберат, че това е отдаване на почит, а не празник. Това което обаче наистина ме отврати и накара да вия от гняв беше изказването на едно човешко подобие в един форум, а именно че Левски е никой, а някаква банда американски кеч клоуни са много по-истински от него. Това е най-лекото сквернословие, което този плазмодий изрече, но просто нямам сили да цитирам повече тук...

Кой е Левски и какво е направил предполагам знаем всички, а който не знае е по-добре да поправи грешката си. Няма да говоря за живота му и нещата, които е направил, защото всички сме наясно, но бих искал да представя моята гледна точка относно Апостола, а и още няколко човека.

За много хора Левски е национален герой и име, което знаят, че трябва да почитат, но нима Апостола е само това? Левски пише в писмо до Ганчо Милев: "едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина... не гоним турския народ, ни вярата му, а – царя и неговите закони." Това е герой не само една нация, не само за българите, а за целия свят, за всеки мислещ човек, за всеки обичащ свободата и хората. Англичаните си имат Робин Худ, испанците-дон Кихот, а швейцарците Вилхелм Тел, ние имаме Левски и Ботев. Но за разлика от изброените литературни и легендарни герои, нашите са реални личности, живяли и борили се за своите идеали. Нима Левски не заслужава световно признание??? И как ме боли, когато някакви хора използват неговият светъл лик за своите низки, користни цели или даже си позволяват да го оплюват и сравняват с кечисти.

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872 г

Апостола е символ, еманация на понятията свобода, смелост, безкористност и саможертва. Легенда и герой.

Поклон!

и БЛАГОДАРЯ!!!

...и прости за това, че не продължихме завета ти, а позволихме да опетняват името ти.

 … времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.