Но пък колко сбъркан трябва да си, за да харесваш лице, което виждаш, че не е истинско? Дори когато не ти допадат определени черти, не можеш да не кажеш, че те всъщност са в хармония помежду си. Но как хармонизират изгладените от ботокса (и без друго невидимите) бръчици  с издутите от колаген устни и повдигнатите вежди?

От друга страна, когато не правиш пък съвсем нищо се изморяваш още по-бързо и още повече те мързи да се захванеш с каквото и да било. Умереност във всичко също не е рецепта за щастие и продуктивност, защото човек винаги се стреми към най-доброто, а ако не го постига го гризе мисълта, че пропуска много.

Извън темата:

Тези ми философски мисли са породени от това, че маса време се размотавах наляво и надясно и сега за 3 дни трябва да се подготвям експресно за Финанси и ОТП. Мисията невъзможна просто. И започнах значи аз да чета по ОТП, наблъсках си в главата половин учебник за половин ден и уморена се сгромолясах в леглото днес следобед. Е само юридически факти и правоотношения съм сънувала! Съвсем ще изтрещя накрая! Човек не бива да прави такива глупости като мен, затова и не бива да го мързи. Накрая, струва ми се, съвсем заслужено ще ме оставят на поправки и по двете дисциплини, но ако случайно успея да си взема изпитите направо трябва да си хвърлям шапката от кеф. Уф, дано ми остане само статистиката за септември. Какво ли се оплаквам и аз - някои хора освен нея имат и електротехника и електроника. Между другото си взех поправката по латински. Животът е хубав :)

И все пак следващият път като почна да се размотавам няма да е зле някой по-съвестен човек, който ме обича да ми тегли едно конско, защото не съм от хората, които си сядат на задника по-рано от наносекунда преди крайния срок...

В момента Ясен прави НЕВЕРОЯТНА интерпретация на Love me tender!

Приятели, които бяха на матура, ми казаха, че не е било нищо особено и само се е създавала изкуствена паника. Дано не са подценили теста. И естествено дано са се справили.

И в крайна сметка какво се променя в твоя живот като разбереш, че Евгени Минчев си боядисва косата в 2 тона по-тъмно от естествения и цвят и има брат близнак? По-спокойно ли спиш?

Държа да отбележа колко много се дразня и как тихо беснея, когато в Мюзик Айдъл се изгаврят с някоя много обичана от мен песен. Случи се веднъж с Fever, която най-харесвам в изпълнение на Peggy Lee. Случи се и втори път - този понеделник, когато Пламена огаври Vogue на Мадона. Абе на репетициите не се ли е видяло, че изпълнението и е нещо много повече от тотално зле!? И че не е добре това нещо да се показва пред публика? "Тигре, тигре" да и бяха дали да пее, повече щеше да и приляга.

Сега забелязвам, че поздравът в таблото на блога е "Здрасти, ImPRESSed!" :)

Чудя се около какво да завъртя следващия епизод на Димитричка. Трябва да е нещо особено русо, нещо от ежедневието на редовата блондинка от вицовете. Между другото снощи по TV7 излъчваха нещо като "Един ден от живота на Playboy-моделите". Четири руси недоразумения ходиха в Лас Вегас и правиха изненада с торта за рождения ден на единствената кестенява в групата, а тя от своя страна се направи на супер изумена...е, доколкото и позволяваха актьорските умения. И накрая бързаха да се приберат, защото в имението на Хю Хефнър било имало вечерен час, забележете - 21:00. И едната се оплака, че искала да е поне 22, ама... :) Трябва да намаля телевизията.

И като се събудиш сутринта в 5:30 и си изпиеш на прозореца първото тройно кафе за деня, можеш отново да се мушнеш в леглото от розови цветя и да се протягаш до някое по-грамотно време. И единственото нещо, което ще липсва, са едни много топли очи. Толкова по въпроса с хубавия живот :)

Истината е, че последното нещо, което би ти признала любимата жена, е, че с някой друг преди теб е правила много по-хубав секс. А ако си достатъчно тъп, че да я питаш, тя със сигурност би те излъгала. Може би за пръв път и без абсолютно никакви угризения след това.

Всъщност тази истина би ти я казала в момента на раздялата: като отчаян опит да те накаже за това, че не я обичаш. А всъщност ти признава, че те е ценяла и обичала въпреки, че е притежала нещо много по-добро от теб. И може би трябва да съжаляваш, че приключваш такава връзка.

И добре, че слоновете не могат да скачат!

Преди така ми беше свършил бившият любим (парфюм, не друго) и понеже много го харесвах си купих пак от същия. Ама какво ми беше изумлението и разочарованието, когато открих, че мирише по-различно! В основата си ароматът беше същият, но в усещането беше различен, някак си възкисел. Мразя кисели аромати...тестерът в магазина също беше по-друг от това, което се съдържаше в моето шишенце. Отвратителна работа. И сега имам предчувствието, че и с този парфюм така ще стане. Просто различните партиди миришат различно. Отвратителна работа.

2. Обожавам оранжево. Ама се вбесявам, когато след пиене на оранжев сок, виждам оцветителя на продукта върху зъбите си. Съответният сок никога повече не попада в чашата ми. Добрата новина е, че се случва рядко - днес беше вторият път. И друг път съм вземала от тази марка, проблеми не е имало и затова не казвам коя е. Но ме изгуби като клиент. Странното е, че това се получава само от оранжев сок - по-логично е да се случва от боровинков или друг тъмен. Отвратителна работа.

3. След като тези дни нещо ми се бяха възпалили очите, се наложи да нося няколко дни очила. Изглеждах като зубрачка. А сега ме мързи сутрин да слагам лещи. Отвратителна работа.

Не мога да се начудя на желанието на някои хора да изглеждат като недохранени. В крайна сметка, за да постигнат заветния външен вид (нямащ никакви допирни точки с естетиката) наистина стават недохранени! И мен не ме кефи рубенсовият тип, ама нужно ли е да се умира от глад!? Каквото и да си говорим не считам за нормално човек над 170 см да тежи по-малко от 50 кг. Сега ме убийте с камъни.

Другото, което ме убива е свързано с киното: Във филмите, в които някой от героите спортува (каквото и да било) се намира винаги друг герой, който да го прекъсне, защото трябва да го разпитва за нещо. В такива случаи първият ни герой започва да се размотава лежерно, да лъже, че няма представа за нищо и посяга да пие вода от нарочна бутилка. Ами това ме убива! Никога не се пие нищо веднага след като си спрял да тренираш. Ама никога! Това си е опасна практика и толкова ли в Холивуд нямат консултанти по тези въпроси?

Същото го има и във филмите, в които се води разговор, докато единият от участващите в него шофира. Той през цялото време гледа към събеседника си и почти никога към пътя. Ама как взема завоите само! По интуиция! И аз искам така!

Какво бихте си помислили, ако видите такси с "У" отгоре? Вчера видях такова...

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава :) ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

Чудя се какво да правя - вариантите ми са 2: да чета по ОТП за 10-ти и празниците ми да отидат на кино или да оставя изпита за редовната сесия и да се забавлявам. Някак си не мога да си представя да мързелувам като имам нещо за вършене...всъщност не е толкова трудно да си го представя, но чувството за вина не ме напуска.

Ако има нещо, за което съм склонна да се тръшна "искам пък!", то това е дълъг и тънък блондински химикал с фламинго на върха. А от опашката на въпросното фламинго да излиза огромен пухкав розов помпон. Трябва да се вкарам в клишето пък! Лятото идва, ще си взема розова рокля, трябва ми и розов химикал.

Ако се случва да гледам особено глупаво, то това най-вероятно е моментът на събуждането, след като съм сънувала розови пантери и лилави слонове да играят карамбол и да си говорят за спорт. Трябва да намаля присъствието на Маринела около себе си...

Това, което искам да кажа всъщност е, че ако утре не си на лекции или работа, усили колоните и пускай:

(Все в някой момент ще се престраша да публикувам и линк към някоя чалга, а тогава, вярвам , mindbolt-ът ще се вдигне от Пловдив и ще дойде да въздаде справедливост. Е пък всеки има право на лош вкус нали?...Или!?)

Въпросът е защо след като великият мислител е успял да проумее преди повече от 2200 години, че демокрацията е недобра форма, съвременното общество се стреми да я наложи? И винаги ли се изражда тя в анархия? Каква роля играе бюрокрацията в този процес?

Питам от любопитство и очаквам по-скоро чисто теоретични отговори, по-възможност без политическа пропаганда. (Винаги има поне 2 истини - моята и твоята. По-силният глас не винаги означава по-добри аргументи. Можеш да се опиташ да ми обясниш това, което мислиш, но не и да ми налагаш да вярвам в него. Както знаеш, мирогледът се оформя според това от коя страна на барикадата стоиш...)

По-късно в Русе отвориха "Пингвините" и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии...

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция...и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник...

По едно време беше модерно да се тиражира странната идея, че пасивните пушачи сме се били тровели повече от активните. Хайде да видим: активните вдишват дима през филтъра. Същият този дим в някаква степен се пречиства и през техните бели дробове и следва издишване. Нали така? И именно издишаното нещо замръсява въздуха, който използваме пасивните пушачи. Плюс пушека от горенето на цигарата. Толкова по въпроса. Къде бъркам?

Другата идея, която имах възможност да обсъдя с Танчето в Skype, беше, че всички технолози на дамски превръзки са МЪЖЕ! Нямам друго обяснение за, в почти всички случаи, безумната ергономия на въпросните стоки. И докато жените все пак имаме възможност да се оплачем, че доста партиди от почти всички марки създават неудобство, то горките бебета как да си кажат за памперсите? Те докато проговорят отдавна вече са забравили за мъчението...

Идеята на този пост всъщност беше, че има причина да бъде издигнат паметник на фармацевтите. Поклон!

Друг акцент в статията е възможността част от нубийското археологическо наследство да бъде изгубено в следствие на строежа на язовир и ВЕЦ. От една страна днес на територията на Нубия се намира Судан, а там не е като да нямат нужда от язовир и ВЕЦ, но от друга - нещата вървят към целенасочено унищожаване на останки от култура, която няма никъде другаде. Въпроси, въпроси, въпроси...

(От днес съм член на NG Клуб. От сайта на National Geographic можете да се информирате за актуалните теми в броя, а след регистрация ще имате възможност да свалите страхотни тапети и screen savers. Още не съм си вземала новото списание Атлас, така че ще се радвам да получа отзиви за него - струва ли си, какво е оформлението вътре и т.н.)

След това своеобразно въведение остава да дам и днешното питане: Колко ключове има св. Петър? Колко от тях са от големите стари и колко от съвременните? А колко ключодържатели използва за тях?

Колко ключове са нужни, за да се отворят вратите на рая?

Днешното питане е свързано с това, какво ми е набило в главата (а и не само в моята), че извънземните имат тъмнозелена кръв. Подозирам, че е от филмите, но не съм гледала чак толкова много фантастики. От друга страна не ми се чини Алф да е зеленокръвен, по-скоро го движи лилава течност.

Ето в тази тема става въпрос за красиви и грозни сайтове. Моето мнение е различно от изказаното там, но не за това ще става въпрос сега. Направи ми впечатление, че за елмаз.ком е написано, че след редизайна е станал красив. Реших да видя какво толкова са променили; всъщност на мен поначало не ми харесва начинът на организация на подобни сайтове...

Разлика в облика не видях, но друго ми направи впечатление. Ще започна малко издалеко:

Щом си се регистрирал в подобен сайт се предполага, че търсиш контакти с нови хора. Естеството на контактите може да е всякакво, но обикновено се търси приятел/ка. Това означава, че офлайн си сам. Щом си сам значи или не искаш да си с никой, или не можеш да привлечеш внимание, или никой не привлича твоето. Възможно е да има и други причини, но това са първите 3, за които се сетих и мисля, че те покриват поне едно 80% от случаите...

Защо тогава в една сериозна част от профилите в полето "За мен" е попълнена някаква вариация на: "Ако се интересуваш от мен ми пиши", "красив, умен, с чувство за хумор...", "Обичам честността, мразя лицемерието", "Падам си по купони и красиви жени" и т.н. все в тоя дух? Каква информация ми дава на мен това? И наистина ли хората, които пишат тези неща за себе си се надяват, че ще заинтригуват някого? Все едно са първите, сетили се да напишат, станалото традиционно вече "Ако имаш въпроси ми пиши"...Мисля си и друго: Как може един "умен, красив, възпитан, с чувство за хумор" да е дотолкова неспособен да си намери човек офлайн, че да се предлага по сайтове?

Каква информация дава и цитирането на някой сонет на Шекспир? Или цитирането на каквото и да е?! Особено пък на нещо, което всички са чели - не е оригинално някак. Веднага показва, че единствените книги, които си чел, са от задължителната за изучаване в училище, литература. И нищо повече.

Много весело се получава и като започнеш да разглеждаш снимки и установиш, че с един и същ мотор са се снимали 20, че и повече души. И то в пози, предполагащи собственост над споменатото вече возило.

Красиво е да видиш, че някой, снимал се с 3 мацки, е попълнил като инфо "мразя изневярата". Или пък някой, който всяка седмица виждаш с различна девойка, да твърди, че много иска да "открие любовта на живота си, защото сега се чувства много самотен".

Предполагам, че все пак една част от хората се регистрират със сериозното намерение да търсят своя човек точно по този начин. Но хубаво е преди да публикуват инфото си, да се замислят дали нещата, които са писали, наистина ги характеризират. По друг начин стои въпросът за регистрациите от типа "модерно е да те има в Сладур" и "вижте ме колко съм готин"...

Не харесвам белия цвят. Напомня ми за самота и изолация. За сгради е почти толкова лошо решение, колкото е сивото. Ужасно скучно изглеждат и двата варианта. В тази връзка кое ли пък въобще е добро?

Харесвам новите кооперации до Пантеона. Или поне фасадите им (не съм влизала вътре) - някак по-шарени и ведри са. Целият район там е такъв, не е като да има една крещяща постройка на фона на сиви блокчета.

Като казах, че харесвам шарено, нямах предвид варианта санирани 3 етажа на блок, и трите в различни цветове. И това съм го виждала. Кара те да се усмихнеш, изглежда ведро, но това не го прави по-малко кичозно.

Казвали са ми, че новите блокове до унито са голямо разочарование - тесни и дълги коридори, много врати. Сравнението беше: "като в общежитие". Съмнявам се. В крайна сметка се строи, за да се продава или отдава под наем, а едва ли някой би си купил апартамент, който цял живот да му напомня на мизерия.

Тези ми мисли са провокирани от нещата, които разгледах днес в един нов блог. Първото, което ми мина през ума беше: "Наистина, как чистят фасадите на стъклените небостъргачи? Услугите на алпинисти ли ползват?" :)

А ако да, какво може да се каже за душевния мир на човек, който точно в момента изпитва зверско предпочитание към електриковите цветове? А как се обяснява любовта към зеленото в контекста на абсолютното нежелание за напускане на цивилизованата част от света в полза на разходка сред дивата (или не чак толкова) природа?

Причината, поне според мен, е да се изгаври - не знам с кого. Може би някой друг ще може да каже.

Сега по същество: мястото е древна Гърция, около VІІІ в. пр. н.е. Предисторията е, че по време на Омировата епоха, ръководна функция е имал басилевсът. В него се съсредоточавала изпълнителната, съдебната, военната и жреческата власт. Та към VІІІ в. пр. н.е. неговата роля постепенно отслабнала и измежду евпатридите започнали да се избират архонти, които в началото заемали длъжността постоянно, а по-късно се избирали за 10-годишен мандат. По-късно изборът станал и ежегоден.

Първоначално се избирал 1, но по-късно архонтите станали 9. Измежду тях в най-силна позиция бил първият архонт, наричан епоним. Вторият по традиция се наричал басилевс и имал преди всичко жреческа власт, но също така и съдебна, но свързана с култа и т.н. В общи линии всеки си имал някаква власт...историята помни доста известни архонти, сред които внимание заслужава Драконт. Всъщност негово дело са известните "драконовски мерки", които всъщност би трябвало да се наричат "драконтовски" - вече виждате причината. Та става въпрос за доста строги закони. Предполагам на всички е ясно кога се прилагат такива ограничения. В крайна сметка архонтите започнали да бъдат избирани чрез жребий сред граждани с доходи над 200 медимна...

Не това е същественото. Мисълта ми е, че "архонт" е титла на управник. А Слави Бинев стана архонт непосредствено преди да се опита да влезе в политиката. Чудя се на какво да го отдам - един вид като пожелание за успех или някакъв вид арогантност, насочена към някой, който ще разбере намека?

В първият момент не съм сигурна дали трябва да се радвам или да се ядосвам на неочакваната среща, затова позицията ми е по-скоро отбранителна. Такава си остава докато се разделим. По-късно обаче започвам да се чудя как стана така, че отношенията ми с хора, на които съм държала, са се променили из основи. "Къде сбъркахме?" - както се пита в една реклама. Чудя се наистина ли са толкова преходни човешките взаимоотношения или това мога да го отдам на липсата на някаква важна есенция, която явно не присъства навсякъде...там е работата, че започваш да се чудиш как някои хора са могли да ти бъдат приятели - прекарвали сте си добре, помагали са ти, изслушвали са те...просто са ти били приятели. А при една среща след години си мислиш: "Познавали ли сме се някога?".

Естествено монетата си има и друга страна: хора, с които не си бил в особено топли отношения, но които се радваш да видиш. Някаква особена връзка, един вид познанството отпреди време е прерастнало в приятелство. Какви ги приказвам само...