До днес.

Така и не си позволих да го почувствам истински близък... Така, както той чувстваше мен.

Обичаше да ме гледа в очите. Казваше, че понякога е хубаво само да си стоиш и да се вглеждаш в Другия. Въпреки това никога не успя ме види, да ме почувства, да ме опознае. А аз го прочетох за миг... И дори се опитах да го пренапиша... Да, знам, че не е хубаво да се опитваш да променяш Другите. Знам. Но така да не обичам черното и сивото! Така да не харесвам тъгата! Нима няма промяна за по-добро?

В началото всички ми казваха “недей, недей, той не е за теб, той е всичко, което ти не си.” Прави бяха. Но пък имаше сърце... И трябваше да продължа. Исках да му подаря от моята Любов към Хората и към Живота. Прие.

През по-голямата част от времето се чувствах все едно съм хванала малко дете за ръката и му откривам Света. Цветовете...

Понякога, за много много кратко и винаги малко преди раздялата, го допусках с една идея по-близо до мен. Беше му достатъчно. Сияеше.

Колко малко му е нужно на човек да се почувства Щастлив, да се почувства Някой за Някого.

В очите му се четеше Обожание.
В погледа му се лутаха въпроси. Останали така и неизказани... Не успях да се преборя с неувереността му.

За него бях мечта. В повечето случаи напразно идеализирана. А точно от това се боях, точно това не исках... Съгласяваше се с всичко. Бях като сламка за удавник. Отговорност, която никога не съм искала. Очаквания, които не мога да оправдая.

Чувствах го по-близък, когато го нямаше.

Вече е късно.
Вече съм сама.
Вече няма “Ние”.

Не съм тъжна. Няма сълзи. Не боли.
Мълчаливо сбогуване със съвсем ама съвсем мъничка частица от мен. Въпреки, че без нея никога няма да бъда цяла. Но аз отдавна и не съм...

Чувство на тягост. Усещаш, че нещо си отива. Не можеш да го спреш. А и не искаш. И въпреки всичко и заради всичко, нещо в теб се съпротиви...

Не успя да открие Ключа. Или аз така и не му позволих...

Защо сърцето не се подчинява на заповеди?

***
Лятна вечер. Малко преди полунощ. Самотна разходка в тих американски квартал. Сред непознати. В тъмното. Капки, стичащи се по лицето, без да вали. Вик. Нечут...

Тогава нещо в мен се пречупи. От тогава няма и следа “от най-романтичното момиче”... Може би то просто порастна...

Изгубих се за Голямата Вечна Любов. Онази, за която все пишех и все търсех и все мечтаех и все чаках.

Отказах се. А отначало ми се струваше шега... И перспективата беше различна. Изкуствено стеснена. Не е вярно, че същестува само един избор- да чувстваш или да не чувстваш. Може да избереш и пътя по средата. Много по-възнаграждаваш, а накрая може и да те отведе там където винаги си искал... "Може" не означава "ще", затова и не трябва да се подхожда с подобна нагласа. Но пък приютява в себе си последната надежда...

Тогава, обаче, се открих за Любовта към Другите. Близки и (не)познати. По нов начин. Някакси изместих фокуса от себе си...

Обещах си да се грижа за чужди сърца. До колкото мога и винаги, когато мога. С моето така или иначе не постигнах успех, а глупаво безсмислено упорство не би ме завело никъде.

И не съжалявам. Нито за секунда.

От онази вечер всичко е така различно. По-щастлива съм и по-пълна с Любов от когато и да е било преди.

Раздавам Любов на семейството ми, на приятелите ми, на хора, до които по един или друг начин съм се докоснала. И успявам да ги направя по-щастливи. Вярвате или не. И получавам толкова много благодарност и признателност насреща, че съм се питала защо ми е било нужно да чакам толкова дълго...

Сигурно ви звучи глупаво, смешно, нереално...

Може и да е измислица...

Факт е, че отдавна не чакам и не търся...

***
“Защото накрая Любовта, която получаваме е равна на тази, която сме дали”

***

Тениска, спомен от лятото...

***

***

А си мислех, че съм забравила да пиша. Лично...

***

А той сега се усмихва повече, говори повече, вижда и в розово и чете книги за Щастието...

Вижте и тайните на успеха в 8 думи и три минути :)

А аз отивам на едно място, за което ще ви разкажа в понеделник :)

Жокер- ще има и някакви финали, които ще гледам до някаква стена с много много хора, които ще говорят на език, който не разбирам и не харесвам и ще пият бира... А аз ще си стоя тихо тихо, ще се усмихвам и ще се изгубвам и намирам... :)

Ох, как обичам да съм на път :)

Усмихнат уиекенд и хубаво време на всички.

Как написаното горе се свърза със заглавиетo- Управление на времето... Ефективното управление на времето е нищо повече от създаване на правилни навици. Било то организираност, делегиране, спазване на крайни срокове. А “успeлите хора са просто тези, които имат успешни навици”. Правилен навик е да работиш, когато организма ти е “настроен” на режим работа. Правилен навик е да се събуждаш всеки ден в един и същи час. Правилен навик е да приоритизираш задачите и целите си за следващия ден, следващата седмица, следващия месец и да ги разделяш на малки, лесни стъпки, така, че да изглеждат постижими. И т.н.

Казват, че 21 век е обърнал ролята на времето. Старото “времето е пари” срещу новото “парите са време”. Вярно е, но си мисля, че по-скоро става въпрос за преход от едното към другото, отколкото за заместване. Защото за да достигнеш до ниво, когато ще имаш достатъчно средства, за да си “купиш” време, първо трябва да си преминал през нивото, когато си го ценял и използвал по възможно най-добрия начин, така че да ти носи печалба. Трябва още никога да не си забравял/а, че времето е невъзобновим ресурс.

Защо е важно да управляваме ефективно времето си?

-Защото всеки от нас има цели и мечти, които чакат да бъдат реализирани. А това не става с вълшебна пръчица, а с действия. Днес. Утре. В други ден. Постоянно. Стъпка по стъпка.
-Защото постигането на някоя цел (мечта) неизбежно ни води до нова. Процес в който изразстваме и се чувстваме по-сигурни в себе си, по-удовлетворени, по-щастливи.
- Защото си спестяваме стрес... А в днешно време има достатъчно други хора и средства, които ни докарват ежедневната доза стрес. Нека поне собствената да си спестим. Нека щадим и себе си, и околните, върху които може да се струпа лошото ни настроение, ако не сме изпълнили задачата си в дадения ни срок. Нека мислим и за тези, които зависят от нашата организираност и продуктивност.
- Защото това е ключа към намиране баланса между работа и семейство (личен живот)

Ако основната цел на живота е да се чувстваме добре и да се забавляваме, то не-управлението на времето ни води точно до обратното.

Колкото по-рано човек се научи да си управлява времето, толкова по-добре. Защото с годините задачите в графика няма да стават по-малко, а повече.

Как си губим времето: чрез разхвърлено и неподредено работно място, чрез невъзможност да намерим това-което-ни-трябва-когато-ни-трябва, чрез неподготвеност за среща (лекция, урок), чрез невъзможност да се съсредоточим. А понякога (често) някой друг ни губи времето, затова трябва да си създадем система как да се справяме с “прекъсванията” - независимо дали под формата на телефонен разговор, безсмислено “лафче”, даване на задача без достатъчно налична информация и т.н.

Един от примерите, които проф. Randy Pausch бе посочил в своята лекцията по "Time Management" беше: “ако ти се налага да се състезаваш с хора, които са по-добри от теб, трябва да намериш правилните начини да развиеш до край качествата, които притежаваш.” Първата стъпка е да имаш цел, посока, да знаеш какво искаш да постигнеш, да си наясно във всеки един момент защо правиш това или онова, какъв ще е резултата и необходимо ли ти е. Всичко трябва да е добре обмислено, част от план, който да ни води напред към крайната цел. Не трябва да се върши каквото и да е, само защото можем да го направим. Още нещо от изключителна важност!- трябва да се съсредоточаваме не върху правене на нещата по правилния начин, а върху това да работим върху правилните задачи!. Постоянно трябва да си задаваме въпроса “защо правя това?”.

Планиране на времето: (няма да се спирам на поставянето на цели и защо това е важно; тук съм писала малко по темата, скоро може повече :) ; не забравяйте, че плана винаги може да се променя, но преди всичко трябва да го има)

*От тук надолу съветите ще бъдат 1:1 с изказаните по време на лекцията, без нищо повече от мен :). Голяма част от тях може вече да сте срещали, но това не означава, че не действат *

След като знаете какво точно желаете – в личен и професионален план- е време да го поставяте в 4 графи:

1) важно и необходимо скоро

2) важно, без да е необходимо скоро

3) не-важно, но дължимо скоро

4) не-важно и не-дължимо скоро.

Когато определите кое къде да отиде ще знаете и върху кое колко усилия трябва да съсредоточите. Трябва да работите върху тях в същата последователност (1,2,3,4)

Започнете това, което най-малко ви харесва :) Това, което буквално не знаете от къде да подхванете.

Докосвайте всеки документ веднъж.

Нека бюрото ви е винаги подредено и отгоре да има не повече от една задача, върху която да се съсредоточите в дадения момент.

Ако имате нов e-mail и отговарянето му ще отнема няколко минути, не го оставяйте за по-късно.
При възможност, карайте приятели и колеги да ви изпращат email-и, вместо да ви се обаждат по телефона.

Давайте нареждания в писмена форма, защото това предпазва от последващи възможни недоразумения (не можеш на черното да кажеш бяло).

Не отивайте на среща без “agenda”.

Обаждайте се с подготвени «точки» по които искате да говорите и когато сте казали всичко опитайте се любезно да приключете разговора. Докато говорите бъдете станали. Имайте нещо пред себе си, което да ви напомня какво трябва да свършите след това. Звънете на хората преди време, в което смятате, че те ще са заети- примерно преди обяд, защото така и те ще желаят разговора да завърши по-бързо, без излишно “разтягане на локуми”:)

Сложете си още един монитор. (В лекцията бе обяснено, че компютър може да поддържа 2 монитора, но не знам как стои въпроса с лаптопите. Идеята е много добра по принцип.)

Пишете «thank you notes”. (Не съм сигурна за връзката им с темата, но със сигурност е прекрасно, когато изразяваш благодарността си към някого за добре свършена работа или услуга.)

Научете се да казвате “не”.

Научете се да делегирате. И не се страхувайте да възложите задача, която е възможно да затрудни другия човек Хората обичат предизвикателствата.

Мислете не само как вие да се превърнете в добре организиран човек, вършейки повече работа за по-малко време, а и как всички общо да постигаме повече.

Стремете се да разбере защо не сте ентусиазирани по отношение на някоя задача. Каква е истинската причина за отлагането и. (страх от успех, страх от неуспех ...)

Използвайте само технологии, които ви правят по-работоспособни.

Не се страхувайте да питате хора, които знаят повече. Задавайте въпроси, ако това ще ви спести време и ще ви насочи по-добре към това, върху което трябва да работите.

Всичко, което правите създава алтернативни разходи.

Ако някой не отговаря на email-a ви до 48 часа, опитайте да се свържете отново.

Поставяйте специфични задачи със специфично време и специфично наказание или награда при завършването им.

*Написаното е вдъхновено от лекцията “Time Management” на Randy Pauch. В първата част на поста съм използвала “себе си” :) и това, което знам от различни източници (преди време ми се беше наложило да търся материали за обучение по управление на времето, скоро ще пиша повече), но във втората са само съвети от посочената лекция. Трябва да отбележа, че не е всичко, а и съветите звучат съвсем различно изказани от него, от колкото написани тук, затова горещо ви я препоръчвам ако смятате, че имате проблем с управление на времето си.

Дори и да решите, че написаното е достатъчно за да подходите по-отговорно към това как използвате времето си, отбележете днескашната дата и след месец проверете дали сте постигнали желаното, дали сте променили начина си на живот, дали се чувствате по-добре. *

П.П. Не забравяйте, че днес е понеделник, а всеки понеделник носи със себе си и едно ново начало ;-)

Жалко, че като отиваш в чужбина всеки те предупреждава за първоначалния културния шок, но забравят да споменат, че по-големият и по-тежкият те чакат като се завърнеш... Защото народът е казал, че с хубавото бързо се свиква...

Скоро стигнах до "извода", че хората на запад живеят по-добре, но ние пък сме по-щастливи...
Не задължавам никого с това мнение, просто плод на наблюдения и разговори...

Имат си всякакви екстри в ежедневието, за които ние все още само мечтаем. Научени са на ред и дисциплина и имат "финансово образование". По пътищата в страните им няма дупки, а обслужването им отдавна е надскочило фазата, в която клиента се опитва да не ядоса сервитьорката и се извинява, че за трети път я вика за сметката.

На мен също ми харесва този ред. Харесва ми хората да са усмихнати и любезни. Харесва ми градския транспорт да е по разписание, а на спирките да има не само номерата на автобусите (ако ги има), а кой за къде е и кога идва. Харесва ми и да зареждам студентската си карта от университета и да не ми се налага да купувам билетчета, а да я използвам за метрото, автобусите, тролеите, влака. Харесва ми и когато сервитьора дойде с усмивка и се представи учтиво с пожелание за хубава вечер. Харесва ми и когато хората не отдават значение каква марка е телефонът им. Харесва ми и когато спират на червено, било то пешеходци и на улиЧка, която се минава с две крачки и то винаги точно на пешеходната пътека. "Въпросът е принципен. Ако ти си зад волана ще очакваш човека НА пешеходната пътека, а не някъде ДО нея". ( В България въобще няма да го очакваш. Писала съм как в Норвегия аз давах предимство на колите, а те на свой ред ме изчакваха... Беше ме страх да свикна с пресичането, защото като се върна в България може да бъда отнесена и ако изчаквам, да не говорим ако пресичам). Харесва ме да не ме е страх, когато се прибирам вечер, да не се оглеждам за козерки, които може да паднат, да не ми се налага да внимавам къде стоя на спирката в случай, че някой пиян шофъор не успее да вземе завоя...

Тук спирам да изброявам, защото ще стане прекалено дълго (и тъжно). Ако сте живели малко навън или поне сте ходили на екскурзия, знаете всички онези малки неща при вида на които ние "ахваме", а за хората от "белите" страни са си даденост, за която не се и замислят.

Има само две неща, които не ми харесват... Прекаленото вглъбяване в идеята за ред и дисциплина (подчертавам прекаленото) и стиснатостта, отказа от споделяне...

Обкръжението ми тук е предимно от французи и германци. (Споменах, че от Изт. Европа и от Балканите няма почти никого), а стаята си деля с испанка. Вярно е, че всички са студенти, но затова пък често в разговор сравняваме как е при тях и как е при нас... Има моменти в които се чудя те ли са тези, които идват от страна с по-нисък стандарт от този в Полша, или аз...

Преди две седмици бях в България и прекарах няколко дни във Варна. Обядвах в KFC и на масата до мен две много възрастни жени разговаряха на висок глас за живота, за парите и т.н. Сигурно, защото иначе не се чуваха, не знам. Едната, обаче, каза нещо, което не мога да забравя :"Аз ако нямам пари за ресторант, няма да изляза въобще, вместо да си правя сметката "това" или "онова", а десерт вкъщи. Ще си стоя цял месец у дома, но ако изляза ще го направя както трябва- първо ракийката, салатката, яденето, десерта... "

Е, това е, което на тях им липсва. "Финансовото образование" им е дало, но им е и взело много. Търсят "количеството", вместо "качеството".

Едно от първите неща, които си купих тук бе малка декоративна купичка, която напълних с бонбони "за гости". И всички така се учудват като им предложа да си вземат! Бонбона!

Предлагам на съквартирантката си от любимите ми шоколадови бонбони, а тя ме поглежда и отговаря "Аааа, не, щом са ти любими, няма да си взема". А в очите и се чете "Абе ти луда ли си да ме черпиш с любимите си бонбони?". Остава извода дали тя ако има нещо любимо ще имам удоволствието да го опитам :D

Отиват 4 пъти седмично на дискотека, с пластмасови бутилки пълни с бира или водка, стоят до последно, за да хванат първото метро и се радват как не са похарчили цент.

Не знам за вас, но за себе си и за приятелите ми мога да твърдя, че сме по-скоро като жената от редовете по-горе. Ще отида веднъж, но ще се чувствам добре.

Примери много имам, но пак ще се огранича дотук. Това, което трябва да отбележа е, че все пак не можем да слагаме всички под един знаменател, защото например италианците са освен много усмихнати и с настроение, и много раздадени като нас :)

За съжаление, ако трябва да избера между Изтока и Запада, ще е второто. Защото аз си си имам балканската кръв и умението да намирам баланса между реда, дисциплинираността, усмивките и същевременно да продължа да се радвам на живота; умението да не изпадам в крайности, да не е "или/ или", а да е "и/ и " :)

П.П. ...но в първия момент, в който съм сигурна, че денят ми в България няма да започне с лежащо на тротоара 15 годишно момче, ударено от пиян шофъор (още не мога да го забравя :( , а такива като него май стават все повече...), а новините няма да са за вкарани в ареста хора, които се предполага да правят обратното. Когато като ми сервират нещо, което с просто око се вижда, че не е от днес няма да ми кажат "мога да ви донеса друго, но не мога да го махна от сметката". Когато няма да се страхувам по кой тротоар вървя. Когато...

Списания, tv, блогове (включвам и себе си, защото и аз доскоро така си мислех), филми, книги и т.н. от ВСЯКЪДЕ ни казват как НЕ можем да постигнем Щастие ако нямаме Любов и как това Нямане би обезсмислило всичко постигнато.

А мен от мисълта, че Щастието зависи от нещо, върху което нямаме власт ме побиват тръпки...

Страх ме е, че ще постигна всичките хубави нещица, които съм си набелязала в моя си топ 100 и една сутрин ще отворя очички щастлива и доволна от живота си, ще си направя фреш от портокали, ще се зачета в някоя книжка или списание и прелиствайки страниците ще попадна на заглавия като "Няма нищо по-важно в живота от Любовта", "Всичките успехи са нищо, ако ти липсва Любов" и други производни. И дори и да не ти липсва, ще започне да ти липсва. Ще започнеш да я търсиш и чакаш, а така никога няма да я получиш. Тя сама идва. При тези, които са заслужили...

И защо всички стесняват Любовта до мъж-жена? И без нея- о!, ужас, края на света. ЛЮБОВТА е толкова по-голяма!!! Ами ако имаш в пъти повече любов от-и-към приятели и семейство. Ако помагаш на разни (не)познати хора и им подаряваш Любов, без да искаш и очакваш нищо в замяна. Ако си си избрал кауза, много по-голяма от теб? Не е ли това по-важното? А и това зависи от теб, нали? Всеки може да отгледа едно добро сърце.

Не искам да кажа, че Любовта не е важна. Важна е. И е хубаво да я имаш, защото "кариерата няма да те стопли в студените зимни нощи". Против съм поставянето и над всичко. Това е като спъване още преди началото... "Защо ми е да постигам това и това, ако накрая ще съм сам/а?". Може и да си, може и да не си. Не можеш да предвидиш бъдещето. Но ще е ужасно да си сам/а, зад гърба ти да има толкова много, а ти да се чувстваш все едно си се провалил/а. НЕ СИ! :)

Щастието НЕ Може Да Зависи От Нещо, Извън Нашите Възможности. Със сигурност не. Просто няма да е честно...

Днес повода за радост е двоен. Ден за прошка. Да дадеш и да получиш.

Ден, в който може (и трябва!) да поискаш прошка от най-близките ти на сърцето хора за неща, които си направил съзнателно или несъзнателно... Дори и да не се сещаш за нещо конкретно, пак е хубаво да помолиш за прошка. Защото те сигурно помнят.

Ден, в който да дадеш прошка... Да отвориш сърцето си за някого отново. Или поне да го освободиш, за да продължи напред.

Ден, след който можеш да дишаш по-свободно. Да се почувстваш по-чист и по-добър. Да си вземеш поука и да се заредиш с желание от тук нататък да правиш всичко с една идея по-добре...

***

Мисля, че е най-трудно да сведем глави за прошка пред самите нас.
Защото себе си не можем да лъжем с фалшиви оправдания.“Ама аз, без да искам, не го мислех наистина, не исках...” тука не върви.

Още по-трудно е да си простим.

Затова, че не винаги спазваме обещанията си- към Другите и към Нас самите.
Затова, че не винаги сме толкова търпеливи и волеве, колкото ни се иска.
Затова, че не винаги преследваме мечтите си със страстта, с която знаем, че трябва. За да се сбъднат...
Затова, че не винаги сме достатъчно усмихнати и добри.
Затова, че...

Всеки си има свой списък. Може нито едно от по-горните да се отнася до вас. Може на мен просто да ми харесва да мисля, че всички си приличаме поне по някои “точки от списъците”, които създаваме. Обърни се назад към изминалата година, виждаш ли нещо, което продължаваш да носиш и което те кара да се чувстваш зле и те дърпа назад...? Прости си грешката и стъпката в страни.

Вземи си поуката и продължи напред. Без сянката на грешките миналото. Само с уроците.

***

Аз днес си поисках прошка затова....

... че не винаги изпълнявам всички задачи, които си поставям;
... че не винаги давам 100% от себе;
... че понякога повече мечтая, отколкото действам;
... че така и не започнах да живея по-здравословно (ранно лягане/ранно ставане; спорт; режим на хранене...), а не виждам как някой може да ОБИЧА живота, без да се грижи за него; :(
... че понякога се оставям на ежедневието да ме погълне и се изгубвам сред куп задачи, които ме откъсват от нещата, които са наистина важни за мен;
... че спрях да пиша и чета толкова, колкото преди;
... че все още понякога се улавям как наистина ама наистина си губя времето,
... или нервите за глупости;
... че още не мога да си вляза в дънките от миналата година;
... че.....

Списъка, всъщност е доста дълъг. И завършва “отворен”- последното многоточие побира всичко онова, за което ще се сетя утре, в други ден, след месец...

А сега се чувствам толкова по лека...като перце...

Простих и на тези, които не са или никога няма да поискат прошка.
Дано и на мен ми бъде простено.

П.П. Дори да е по-трудно... Можеш ли наистина да простиш на някой друг, ако не си способен първо да простиш на себе си?

Усмивки, погледи надолу, погледи нагоре, уморени/ търсещи/ питащи/ мечтаещи очи. Радости и проблеми.
Това е, което видях.

А ти?

***
Вече няколко дена поред излизам без mp3 player-а си. Все така като преди си стои в чантата, но вече не е първото към което посягам след като прекрача прага на входната врата. Даже въобще не се показва извън нея.

Случи се в сряда. Бях си пуснала новата ми любима песничка на repeat mode и вървях с бодра крачка към университета, усмихната, щастлива, с енергия и ако имаше с кого, дори бях готова да се разтанцувам на улицата. На това му се вика настроение, нали? :) С наближаването ентусиазмът ми започна да се губи, все по-бързо и по-бързо оставаше някъде зад мен, а с него и volume отиваше надолу. Докато напълно го спрях. Ужасена. Изплашена...

Разминавах се с десетки други момичета и момчета като мен, до един със слушалки от техните си mp3 player-и, забързани, замислени, изгубени, без да желаят да бъдат намерени...

Казват музиката сближавала...

А в онзи миг си мислех как всъщност е започнала да ни отдалечава едни от други... Да е като бариера.
Бариера, която доброволно слагаш между теб и останалите, между теб и светът.

Слушалките и vol на max спират шумовете на града. Шумовете на Тук-и-Сега.

Нещо повече, те те заслепяват... Любимата музика те пренася в твоя си свят, където можеш да си мечтаеш, да търсиш решение на проблемите си, да си задаваш въпроси и сам да си отговаряш... Вървиш ли, вървиш, а всичко останало е страничен пейзаж, който ти е чужд и който не те интерсува. Понякога си толкова "замислен" или по-точно заслушан в поредната любима песен на любима група, че може да се разминеш със стар приятел. А после ще се извиниш. С разсеяност.

"Съжалявам, не те видях."
"Но аз ти извиках, знаеш ли? А ти си продължи..."
"Съжалявам, не съм те чул/а"

*Поне едно от двете ви се е случвало, нали?*

Ами ако някои иска да сподели радостта си с теб?
Ами ако някои иска да те помоли за помощ?
Ще го чуеш ли? Ще го забележиш ли?

Не мога да живея без музика. Както и вие може би. Особено, когато пътувам.
В града, обаче, от тази сряда, я карам на "live"...

П.П. Игра на асоциации. Музика- Изолация...

Период на "вече.." и период на "все още..."

Пр. "вече работи", "вече си има семейство", "вече..." и т.н. , и
период на "все още работи", "все още има семейство" и пр. :)

*В оригинал деленето е на "already" и "still". *

Винаги на 14-ти не съм в настроение и повтарям как не го обичам този ден...
Никога, обаче, не съм си го мислила наистина...

Също така никога не съм го празнувала.
Винаги, обаче, съм искала и продължавам да искам.

Не мога да се обява против ден на Любовта...

Не и с причини, свързани с "преекспонирането" и "комерсиализирането" на Св. Валентин. Католическата част също не минава.Най, ама най-малко минава "не ни трябва ден за празнуване на Любовта", казано от същите тези хора, които обявяват Любовта за най-прекрасното чувство на света, нали? Магията, която ни променя към по-добро..

Вярно е, че всеки ден трябва да подаряваме Любов и да правим хората около нас по-щастливи, но ако е толкова важна за нас (а тя е!) какво пречи да и отредим един ден, в който всичко да е малко по-розово, по-влюбено и по-добро. Ден, в който да празнуваме това, което ни поддържа останалите 364 дни от годината...

Не мога да се примиря с идеята как има празници за щяло и не щяло, пълни глупости, обаче виж, като стане дума за Любовта, не, на нея не и трябва...

Кое в днешно време не е е прекалено комерсиализирано?

Кое те задължава да купиш грозновато розово мече, произведено в Китай, вместо да направиш нещо, използвайки само въображението си и двете си ръце?

Дори комерсиализирането всъщност може да се погледне като нещо хубаво, помощ за хора, които не са като теб, мислят в съвсем различна посока и въобръжението и идеите не са силната им страна. Но пък искат да положат услия... Не ти харесва въпросното грозно мече? Е, нали жеста, не подаръка, е важен?

Мисля за 14ти като за още един повод, в който да положиш малко повече усилия от тези, които полагаш в сивите делнични дни, да зарадваш човека до теб. Разбира се, че не трябва всичко хубаво да се случва само на 14ти... Но пък ако не си човек на идеите и спонтанните неща, 14ти може да бъде прекрасно начало... А после като видиш искрите на радост в очите на човека, когото обичаш, ще ти се иска да правиш още и още изненади...

Приятелки се оплакват, че цветя, шоколади и вечери на свещи не трябва да се случват само на 14ти... Същевременно нито една не би отказала... "Все е по-добре от нищо никога, нали?" Тогава кому са необходими преструвки?!

Разбирам хората, които са сами и се изказват "против" празника... Не знам, обаче, колко от тях дълбоко в себе си наистина го мислят и не таят надежда, че догодина пък може и да не са сами и да се окажат в ролята на "купувачи" на някоя от идеите, които сега са зачеркнали...

Не разбирам тези, които са намерили половинката и отказват още един повод да и засвидетелстват Любовта си...

Вчера си говорих с едно момче, за което най-ужасното на празника е като отидеш в някой хубав ресторант и всички маси са заети от такива, "като вас"...

Каква по-хубава гледка от тази ми кажете? На толкова много влюбени сърца?

Мисля, че би ми било много по-лесно да мразя и бойкотирам празника, но уви, не мога...

А вие ако искате не празнувайте вашата Любов, празнувайте За Любовта... Че я има, че сте я срещнали или пък че я очаквате...

Изместете фокуса от вас към Нея...

П.П. На снимката са трите валентинки, които изпратих тази година... За един приятел, за родителите и сестра ми (денят не е само на влюбените, а на Любовта- към всички, които обичаш), а тази най-вдясно си е от мен за мен :) Вътре съм си написала и с удоволствие бих празнувала за Любовта:

Love is all we have, the only way that each can help the other.
Euripides

П.П.2. Тези, които се обявяват против с довода, че Любовта се празнува всеки ден... Моля, обърнете се назад във времето, пребройте пътите в които без повод сте поднасяли изненада на човека, когото обичате, и кажете, че са били достатъчно много...

Всичко започна така :

*INFORMAL PART :-)
20:00 SPEED DATING
IN SHORT HOW TO MEET MANY PEOPLE IN A LIMITED TIME
MEETING POINT IN FRONT OF SGH DON`T BE LATE CAUSE IT TAKES PLACE NEAR METRO S?U?EW

22:30 PARTY IN CUL DE SAC (UL.FOKSAL 2)
AS IT`S VALENTINE`S DAY WE NEED TO DRESS UP IN A PROPER WAY!
EVERY SINGLE PERSON IS ASKED TO WEAR SOMETHING RED
AND EVERYBODY WHO IS IN RELATIONSHIP SOMETHING WHITE!

JUST FOR FUN!!!

WERONIKA&KASIA*

Цял ден се чудех да ходя ли или не, но накрая любопитството (или глупостта) надделя. Бях подготвена за това, което ме очаква, благодарение на Никола, затова и тръгнах с доста ниски очаквания... Все пак се надявах, че като е организирано за забавление и непрофесионално, без някой наистина да има сериозни намерения и очаквания, ще е добър начин да уплътня времето до дискотеката. Да, ама не. Грешка. Голяма Грешка. Или както госпожата ми по химия в гимназията пишеше: Гр. Гр. = Груба Грешка.

Момичетата седяхме на едно и също място през цялото време, а момчетата се изместваха с по едно място надясно на всеки 3 минути. Вие се опитайте да си представите различен и смислен диалог с непознат в тези времеви рамки... Когато при поредната смяна на местата една приятелка дискретно ми каза "сега се подготви" и пред мен застана момче, което въобще, ама въобще не говореше английски, а за сметка на това жестикулираше като диригент, се чудих дали е време да плачем, или да се смеем. Когато някой каза "край", всички въздъхнаха облекчено и отвсякъде се чуваше "Пръв и последен опит".

Както и Никола е написал- изгубено време, което никога не можеш да си върнеш...

Вечерта продължи цветово, всеки все едно си беше изписал на челото "сам", "във връзка", "сложно е" (ако се е облякъл в бяло и червено), премина в очакване на нещо да се случи и завърши с "догодина..."

Колкото и време в очакване на този Някой да отделих през последния час, така и си останах сама в стаята. Представях си как ще влезе и още от вратата ще запитам :

”За какво си мечтаеш точно, ама точно в този момент?”

Ще се учуди, ще помисли минута-две, ще се усмихне и ще каже нещо забавно от типа на "как звучи едно здравей, преди да ме обстреляш с въпроси? :) ". "Става", с на свой ред усмивка, ще отговоря. После идва частта, в която се надявам този Някой да е достатъчно наблюдателен, за да попита “а ти?”.

“Аз си мечтая да напиша най-доброто заглавие.”
“Заглавие на какво?”
“На една приказка за мечтите. Неговите, техните, моите, твоите.... “
"И защо трябва да е толкова специално?"
"Защото искам да споделя тази приказка с възможно най-много хора. Знам, че ще им хареса. Докато я гледат ще се усмихват, на места ще се смеят, на други ще мечтаят, ще почувстват желанието да станат по-добри. Дори ако последното продължи само минути след края, пак си струва, защото един ден може се върнат отново към нея и този път да станат по-добри за ден, месец, година, завинаги... Това е като да имаш новина, която искаш да изкрещиш на целия свят. Хубава, при това. Не е като да се случва всеки ден..."

Улавям се как мога да продължа до безкрайност с този измислен диалог между мен и мен, но тъй като последното, което искам е този пост да бъде за мен, спирам дотук.

Това са част 0,1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 и 10 от последната лекция на болен от рак професор. Проф. Randy Pausch. Не си направих труда да проверя дали вече присъства в блог пространството, защото така или иначе нямаше да се откажа от възможността да публикувам линковете тук. Както и ти не се отказвай ако лекцията ти хареса.

По принцип след всяка книга или всеки филм, направил ми впечатление, обичам да цитирам поне 1-2 изречения. Не и този път.

Всеки сам трябва да избере какво да вземе от тази лекция, от този човек и от тези очи, които за секунда докато говореше не помолиха мълчаливо за състрадание, не излъчваха тъга, не бяха пълни със сълзи.

И вашите няма да са, вярвам, поне докато той говори (от средата на нулевата :п до средата на седма мисля, че част). Моите се напълниха със сълзи, когато някои от приятелите и колегите му взеха думата. Спомних си за Стайнбек и неговото “да живеем така, че когато умрем, хората да тъгуват за нас.” Което в превод естествено означава да живеем така, че да правим света едно по-добро място с по-щастливи хора. Сълзите ми бяга изблик на тъгата, че човек, толкова прекрасен, колкото изглежда този професор поне от материалите, публикувани в мрежата, си отива от този свят (а може би не ) и от този страх, ще успея ли да живея така, че да има разлика “С” и “Без”. Някои може да ме обвинят в лигави приказки, но ако мечтата на всеки един от нас не е свързана с желанието да правиш хората около себе си- познати и непознати, по-щастливи и да допринасяш светът да се превръща от ден на ден в по-добро и усмихнато място, тогава... тогава за какво живеем?

Връщам се на лекцията и на мечтата за написването на най-доброто заглавие... Не, не се опитвам да привлека рекорден брой посещения и после да се хваля ех, колко съм била интересна. Не. Просто бих се радвала ако повече хора гледат лекцията, защото това би означавало повече усмивки и повече мечти.

Ако днес нямате време, оставете я за неделния или който и да е друг следобед, когато не сте притиснати от ангажименти, работа, грижи, липса на време. Отделете и необходимите минути, за да я гледате, но и необходимите минути, за да помечтаете след края и... Минути, в които да се запитате "къде мога да се впиша аз и какво мога да направя?"

А ако я харесате толкова, колкото аз, пуснете я и във вашия блог. Колкото повече мечтатели, толкова повече. :)

П.П. Ето и линк към други материали по повод лекцията, заболяването на професора и още една лекция, този път за Управление на времето.

How Happy You Are?

1. What did you do in 2007 that you`d never done before?

2. Did you keep your New Year`s resolutions, and will you make more for next year?

3. Did anyone close to you give birth?

4. Did anyone close to you die?

5. What countries did u visit?

6. What would you like to have in 2008 that you lacked in 2007?

7. What date from 2008 will remain etched upon your memory?

8. What was your biggest achievement of the year?

9. What was your bigger failure?

10. Did you suffer illness or injury?

11. What was the best thing you bought?

12. Whose behavior merited celebration?

13. Whose behavior made you appalled and depressed?

14. Where did most of your money go?

15. What did you get really, really, really excited about?

16. What song/ album will always remind you of 2007?

17. Compared to this time last year , are you?
Happier or sadder?
Thinner or fatter?
Richer or poorer?

18. What do you wish you`d done more?

19. What do you wish you`d done less?

20. How will you be spending New Year?

21. Who did you spend the most time on the phone with?

22. Did you fall in love in 2007?

23. How many one night stands in this last year?

24. What was your favourite tv program?

25. Do you hate anyone now that you didn`t hate this time last year?

26. What was the best book you read?

27. What was your greatest musical discovery?

28. What did you want and not get?

29. What was your favourite films of this year?

30. What did you do on your birthday , and how old were you?

31. What one thing would have made your year immeasurably more satisfying?

32. How would you describe your personal fashion concept in 2007?

33. What kept you sane?

34. Which celebrity/public figure did you fancy the most?

35. What political issue stirred you the most?

36. Who did you miss?

37. Who was the best new person you met?

38. Tell us a valuable life lesson you learned in 2007?

39. Quote a song lyric that sums up your year?

Sin is a means of social control.
The idea of revolution is an adolescent fantasy.
Symbols are more meaningful than things themselves.
Sometimes science advances faster than it should.
Selfishness is the most basic motivation.
There`s nothing except what you sense.

It is embarrassing to be caught and killed for stupid reasons.
Someone else`s body is a place for your mind to go.
Silly holes in people are for breeding or are from shooting.
If you`re considered useless no one will feed you anymore.
Use what is dominant in a culture to change it quickly.
It is in your self-interest to find a way to be very tender.

Nothing upsets the balance of good and evil.
It is heroic to try to stop time.
It`s better to be a good person than a famous person.
Lack of charisma can be fatal.
Leisure time is a gigantic smokescreen.
Myths make reality more intelligible.

Savor kindness because cruelty is always possible later.
In a dream you saw a way to survive and you were full of joy.
Hands on your breast can keep your hearth beating.
You are caught thinking about killing anyone you want.
It`s fun to walk carelessly in a death zone.
You are so complex that you don`t always respond to danger.

Dying should be as easy as falling off a log.
Class structure is as artificial as plastic.
Confusing yourself is a way to stay honest.
Artificial desires are despoiling the earth.
Categorizing fear is calming.
Fathers often use too much force.

It is crucial to have an active fantasy life.

...Кога умират мечтите?
Забравяме ли ги? Отказваме ли се от тях? Защо? Трябва ли?
С тях не умира ли и частица от нас?

Не е ли по-добре да вярваш, било то и в приказки? Дори да няма смисъл...

Толкова обичам да мечтая...
...и толкова ми става тъжно, когато виждам как хората спират да вярват/ да търсят/ да желаят/ да мечтаят...Приспособяват се към ценностите на новия век и край...
”Мечтите са за децата; за тези, които имат време; за наивните...”.
“Мечтите са извор на разочарования”.
“Да мечтаеш не е здравословно” и т.н.

А мен пък, мечтите ме поддържат жива...
Не, че съм сбъднала много...
Не, че не съм се разочаровала...
Не, че винаги са били по начина, по който съм си ги представяла...
Не.

Обаче с тях ми е хубаво, весело, забавно; несамотно, също...
Не мога да си представя живот без мечти. Не мога да си представя ден без мечти.
Мечтая си за днескашния ден, за утрешния, за лятото...;за щастието, за любовта, за радостта, за успеха...

Днес се сблъсках с края на една мечта, или по-точно с отказа от нея. Не моя. Чужда. Но ми стана тъжно...
Не е честно. Да се предадеш и да спреш да мечтаеш. Не е честно спрямо теб. Не е честно спрямо мечтата.

“Животът е избор на желание...Да-не-искаш-вече и да-не-цениш-вече и да-не-твориш-вече, ах дано тази голяма умора да остане завинаги далеч от мен!...”
Заратустра

Мечтите са магия...Не се отказвайте от нея...
Мечтайте...Не спирайте да мечтаете...Никога....
Моля ви....

“Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало.” (“Петата планина”, Паулу Коелю)

Повече от добре казано. От онези мисли, които е хубаво да закачим на видно място в дома си, за да не ги забравяме... Проблемът е само във факта, че не винаги виждаме знаците, които предвещават краят. Понякога не искаме да ги забележим, да, но друг път просто всичко идва изведнъж и ни остава само да се съпротивляваме, защото имаме нужда от време да свикнем със ситуацията... Упорстваме, защото ни трябва период за адаптация. Вижте смяната на сезоните. Никога не става изведнъж, а плавно...
От друга страна, от всякъде ни учат как трябва да се борим, да не се предаваме и т.н. Ако сме били щастливи, нормално, искаме поне да се опитаме и да проверим дали не можем да “поправим” нещата.

Повечето хора се страхуват от Промяната. Обаче няма смисъл. Загуба на време, сили и енергия. Трябва да и се оставим, да я приемем, прегърнем дори:)... Вярвам, че ако си представяме, че ще е за добро и че всичко, което ни се случва има цел и ще ни научи на нещо, то така и ще стане. Един съвет- дори да не сте оптимист по природа, когато (по принуда или не) започвате нов етап от живота си, сложете си розовите очила, поне за началото и тръгнете смело напред...После пак си се вглеждайте в нюансите, в сиво-черното, ако искате, но поне в началото, подходете положително. (Според мен, даже ще ви хареса и няма да искате да ги свалите :) )

“Единственото неподвластно на времето нещо е промяната”. Хубава мисъл. Вярна, при това:). Не мисля за промяната като за изпитание, а по-скоро като предизвикателство и нова възможност да стана по-добра, по-мъдра, по-щастлива...

Пролетта е сезонът на новото начало. Затова на всички, които са положили старта на нещо ново, или пък смятат да го направят, късмет. Не се страхувайте...Мечтайте и се осмелявайте да се противопоставяте на еднообразието и на нещата около вас, които не ви харесват...
Следващата мисъл вече я бях писала някога, някъде :p, но ако знам, че с по-често повтаряне ще стига до все повече хора, съм готова и всеки ден да я пиша :) Помнете: “Ако щастието не дойде Днес, ще дойде Утре”. Заредете се с търпение, надежда, положителни мисли и всичко ще бъде по-хубаво, отколкото сте си го представяли.Независимо дали вие сте бил инициаторът на промяната, или ви е наложена от независещи от вас обстоятелства...Само вярвайте и не се предавайте:)

Спомних си за една мисъл, която гласеше, че красивите мъже не са добри в леглото...защото не им се налага. Дали е същото и с романтиката? Дали романтичните мъже са такива, само защото няма с какво друго да впечатлят? Ако изглеждаш добре и ако знаеш, че да, имаш приятелка , но стига да решиш от раз можеш да я замениш с друга, тогава (предполагам) не ти трябва да бъдеш романтичен...А може би пък именно тези плейбои ;-) са сред най-романтичните мъже...За да хванеш нещо на въдицата, ти трябва примамка, нали?

Получава се, че и в двата случая, романтиката е просто инструмент. Да се харесаш, да те харесат.

О, колко жалко би било, ако всеки път, когато някой те зарадва с нещо мило, малък жест, изненада...всъщност преследва друга цел и просто е заложил на “романтиката” като на неговата печеливша карта.

Ако мога да избирам между това някой да не бъде романтичен, но поне искрен, определено бих избрала него, вместо някой, чието истинско лице не познавам, макар да ми предлага вечеря на свещи и ми говори (хубави) заучени фрази.
Цяло лято работих с един френски playboy :) , който не спря да повтаря, че аз и приятелките ми все още сме били малки и сме търсили “принцът на белия кон”...но след още някоя годинка сме щели да разберем, че такъв няма.

Мъртва ли е (безкористната) романтика в 21 век? /като изключим тази от американските филми.../

Не е ли тъжно да си на 20г. и вече да не вярваш в романтиката? В любовта...

Въобще...как се справяте с чувството на самота, което според мен си идва ей така, неканено, от време на време, независимо, че животът ви може да е прекрасен и изпълнен с хора, които искрено ви ценят и обичат...

А харесва ли? Да, не се шегувам...Харесва ли ви понякога, за мъничко, да се почувствате самотни и после да откриете, че всъщност не сте и да благодарите за живота, който имате, за приятелите, за любовта, за всичко, и да се почувствате по-щастливи от всякога...
Обявете ме за луда, но аз съм “за” :)

When the Stars Go Blue (Tyler Hilton / BJ Lenz)

Dancin' where the stars go blue
Dancin' where the evening fell
Dancin' in your wooden shoes
In a wedding gown

Dancin' out on 7th street
Dancin' through the underground
Dancin' little marionette
Are you happy now?

Where do you go when you're lonely
Where do you go when you're blue
Where do you go when you're lonely
I'll follow you
When the stars go blue

Laughing with your pretty mouth
Laughing with your broken eyes
Laughing with your lover's tongue
In a lullaby

Where do you go when you're lonely
Where do you go when you're blue
Where do you go when you're lonely
I'll follow you
When the stars go blue
The stars go blue, stars go blue

One Tree Hill, soundtrack

" - Какво е рая?
- Място където си ти и прекарваш времето си с мен!"

Да живее романтиката! ;-) Не съм сигурна от кои 2 филма си бях записала тези реплики, но са...убиец :) Или поне при мен със сигурност могат да имат ефект...:)

“Имам приятел, който не иска да си купи куче, защото когато умре ще му бъде много тъжно. Може би същото е с връзките”.

По мое мнение доста хора са съгласни с подобно твърдение... Звучи логично, някак си, да не искаш да страдаш... (особено, когато имаш право на избор) Съгласна съм. Въпреки това, обаче, имам куче. Даже две. И преди също съм имала. И само между другото, в бъдеще също искам да си имам... :) Раздялата не е лесна, но като сложиш на кантара и хубавите спомени, определено последните натежават.

Що се отнася до връзките в днешно време и започването им, ето някои моите наблюдения :
1) започват се с намерението, че ще свършат скоро, или
2) ако замисления период е по-дълъг, то се набляга на презумпцията, че няма да е нещо сериозно и “навлизането в дълбоките води” се отбягва до последно...
*Заб. : не искам да кажа, че при всички е така, но, признайте, често се среща...

Защо ли? Поради същата причина с домашните любимци. На около е пълно с двойки, които се разделят след 1 седмица, 1 месец, 1, 5, 10, 30 години и нагоре дори...Нормално, започваме да вярваме, че всяка връзка си има край и че вечна любов няма. И ако сме свидетели на някои болезнени и сърцераздирателни раздели, то решението е в 1) и 2).
Сега някои ще попита кому са нужни връзките тип от-днес-до-като-смъртта-ни-раздели, но пък ако намесим романтиката, това е съвършенната форма на връзка между един мъж и една жена... Поне в приказките така я представят. (не съм чувала за прин или принцеса на втори брак ;-) ) Мисля си, че това с негативните нагласи към връзките (относно продължителността и сериозността на отношенията) действа и като затворен кръг. Т.е. Тя и Той се срещат. Тя си мисли, че всичко ще е за кратко и ще свърши, защото в 21 век е така. Той си мисли същото (тук е малко по-сложно: на него дори му харесва подобен сценарий ;-) ). Е, нормално би било в 99% от случаите да се разделят. Опита се натрупва и всяка следваща връзка предварително се обрича на край. И така до безкрайност. Тъй като, обаче, сме създадени да сме с Другите и да имаме нужда от някаква близост (свободна интерпретация), не можем да се откажем напълно от връзките ( а с или без домашен любимец може да оцелеем), то...се връщаме на 1) и 2). Не знам дали стана много ясно, но в момента по-добре не мога...

Сега се завръщам към курсовата, но беше приятна почивка : )

I) За необходимостта от поставяне на цели...Ще разберете какво искате да постигнете в този живот. Като знаете какво точно искате, е по-лесно да се съсредоточите върху усилията, за да го постигнете. Също така, чрез процеса на поставяне и постигане на набелязаните цели, човек си повдига самочувствието. Ще се чувствате по-удовлетворени от себе си, по-щастливи, по-спокойни, че не пропилявате времето и живота си. Като знаете към какво се стремите можете много по-лесно да организирате времето си и да изберете ресурсите, които ще са ви необходими.

II) Две нива на поставяне на цели...Първо избирате какво желаете да сте постигнали в дългосрочен план- примерно 20 години. После разбивате всяка голяма цел на по малки и по малки и така, докато разберете какво можете и трябва! да направите още днес, за да се придвижите стъпка напред.

III) Примерни области, относно които може да имате цели:
-->Свързани с изкуството. /Да пишете ( публикувате), да пеете, да рисувате.../
--> Свързани с характерът ви. / Има ли черти от характера ви, които искате да промените? Навици, които да откажете или такива, които да придобиете?/
-->Свързани с кариерата. / До къде в йерархията искате да стигнете?/
-->Свързани с образованието. / Има ли дадено умение, което искате да притежавате? /
-->Свързани със семейството. / Искате ли да бъдете родител? ; в по краткосрочен план ;-) искате ли да отделяте повече време за семейството си?/
-->Свързани с финансите. / Какво възнаграждение желаете да получавате през различните етапи от живота си? /
-->Свързани с физическата ви форма. / Искате ли да спортувате редовно? Да достигнете старини в дълбоко здраве?/
-->Свързани с удоволствието. / Как искате да се забавлявате? /
-->Свързани с обществото. / Желаете ли да помогнете за правенето на света по-добро място за живеене?/
-->...т.н.

IV) Приоритетност...След като вече знаете, какви са целите ви, ги оценете по приоритети (пр. може да използвате шестобалната система- с 6 ще оцените тези цели, на които държите най-много, а с 2 тези, без които може и да минете). Оценете ги не 1, а 2 и 3 пъти, докато се уверите, че съответстват на това, което желаете. Уверете се, че това са цели, които Вие искате да постигнете, а не преследвате цели под натиска на родителите си, примерно. (това ще ви е особено полезно, когато (ако де) започнете да прилагате техники за time management).

V) План...Направете си 25 годишен план, после 5год., 1год., 6 месечен и накрая едномесечен. Редовно го ревизирайте. Променяйте, ако се налага. Този план е за да служи на вас, а не вие на него. Задължително! :) се награждавайте, когато постигнете дадена цел.

VI) Относно формулирането на целите...Всяка трябва да бъде във вид на положително изречение (“Направи това добре” вместо “Не прави глупави грешки”,примерно). Поставете всяка цел в дадени времеви рамки. Нека целите не са прекалено големи, нито пък твърде малки.

Напомняйте си, че щом някой го може, значи и вие го можете. Късмет : )

P.S. Не знам дали при вас ще има полза от "избистряне" на целите ви и записването им, но при мен...при мен като запиша нещо черно на бяло, ми е много по-лесно да се придържам към него...и успявам да го направя докрая и то както трябва.
При мен този процес действа...Това е моят начин да вървя към това, което искам да постигна. Разбира се, вие можете да намерите свой :)

Има няколко неща по които разбирам, че зимата е дошла. Миризмата на портокалови кори, песента Last Christmas на G. Michael, коледните реклами на Coca-Cola и не само, детските игрални филми за дядо Коледа, които всяка година са едни и същи, украсата- първо по улиците на града, после вкъщи, плюс тази сутрин. Това са и нещата, които по принцип ми носят коледно настроение. Но него тази година съвсем го няма. Затова и я чакам; в нея е последната ми надежда...

Помня как като бях малка очаквах с нетърпение 24ти. Под нетърпение разбирайте, че исках да украсяваме още от 1ви декември, когато и започвах обикалянето за подаръци, а с него и претърсването на къщата за такива, предназначени за мен ;-) /между другото, винаги успявах/. Купувахме толкова рано елхата, че на Бъдни вечер вече капеха иглички (само за справка, т.год. я купихме...хм...вчера...и още си стои там, в ъгъла, полуукрасена).
От няколко години, обаче, Коледа е празник като всеки друг. Поредният. Nothing special, независимо от усилията ми да я почувствам. А преди беше празникът на празниците.
Изгубих магията. Не тя ме напусна, АЗ я изгубих.
Порастваме, ще каже някой.
Оправдание, ще кажа аз.
Бях си обещала, че независимо от годините, искам да има неща/поводи, когато да се държа/ радвам като децата. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех. Нека добавим факта, че съм на 20, не на 40. Тъжна картинка...

Хубавото на цялата история е, че все още нищо не е загубено (или поне не всичко). Имам на разположение малко по-малко от 24 часа, за да “открия” Моята Коледа.
Ще започна от елхата... : )

P.S. Нещо весело за накрая- казват,че в живота на човек има 4 периода:
1) Когато вярва в Дядо Коледа
2) Когато не вярва в Дядо Коледа
3) Когато самият той е Дядо Коледа
4) Когато прилича на Дядо Коледа ;-)