14 юли 2008 | 15:14 | Агенция "Фокус"

Проф. Кирил Топалов, преподавател във Факултета по славянски филологии е председател на изпитната комисия за изпита по български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски" тази година. Проф. Топалов пред Агенция "Фокус" .

Фокус: Кандидат-студентите отново имат възможност да избират между два изпитни варианта - литературна тема и есе, на какво трябва да обърнат внимание?
Кирил Топалов: От десетина години е въведена тази възможност - освен литературна тема, да има и есе. Беше като една реакция - преди 17-18 години не се позволяваше да се оценява положително есеистичният начин на писане, защото, знаете, това е един по-свободен начин. Имаше време, в което този по-свободен начин не се поощряваше. С въвеждането на есето дадохме възможност на тези кандидат-студенти, които са с по-широка култура, повече знания и по-подвижна асоциативна мисъл, да могат да напишат есе. Есето наистина дава възможност да се съчетават различни неща в културологичен, психологически, литературно-исторически и всякакъв друг план. В интерес на истината през годините нямаме впечатление, че се пишат много хубави есета. Дори имаме друго впечатление - че към този вариант прибягват хора, които не са достатъчно добре подготвени по целия материал и така се опитват да се "измъкнат" от задачата, която е поставена. Има го и това, не винаги, разбира се, понякога четем доста хубави есета и се радваме, че при нас идват добре подготвени и интелигентни млади хора с леко перо. Що се отнася до другия изпит - литературната тема, от доста време не се беше падал Вазов и ние се радваме. Бихме се радвали, който и автор да се падне, защото в темите са включени всички български писатели от програмата и всеки от тях е по своему голям в нашата литература, но Вазов наистина не се беше падал отдавна. Има една основна тема, която той постави и разработва с една богата проблематика в своите произведения - пътят на човека от робството към свободата, осъзнаване на необходимостта от свобода както от индивида, така и от обществото. Това се оказва най-трудният път. Ние го наблюдаваме не само в нашата история, нашето Възраждане, но като че ли и до днес. Най-трудно се минава пътят от пасивното робство, когато някой друг мисли заради теб и взема решения, теб те поставя в ситуация на "добре отгледано стадо", пази интереса ти около нулата, не умираш от глад, но не си и богат, не си свободен, не можеш да пътуваш когато и където искаш и след това изведнъж получаваш една свобода, която те стряска и започваш да си мислиш, кое е по-доброто. В периода, за който става дума, Вазов доста точно анализира - за това казвам, че той е най-големият философ на нашата история, на българския национален характер - доста точно, вещо, подробно анализира онзи труден, криволичещ път, по който българинът и българското общество изминават пътя от робството към свободата. А този път си изминал, когато си готов да жертваш нещо много голямо, всичко свое, дори живота си в името на трудната свобода. Свободата винаги е по-трудна от робството.
Фокус: Очаквате ли поставените днес задачи да затруднят кандидатите?
Кирил Топалов: Има една част от кандидат-студентите, които ще бъдат затруднени от всяка задача, каквато и да е тя. Но имаше една голяма част, които се радваха - чуха се ръкопляскания в залата, когато се падна тази тема, както и есето - Ботев и Дебелянов. Това ме изпълва с оптимизъм, че нашите кандидат-студенти ще приемат общо взето добре тази тема.
Фокус: В каква посока разсъжденията биха били погрешни, ако се прекали?
Кирил Топалов: За Вазов едва ли нашите кандидат-студенти биха изразили погрешни разсъждения. По-скоро често разсъждават в шаблони, в насаждания, трафарети и т.н. Това е опасността, която идва при една такава тема. Тези неща са неизбежни - ние не можем да искаме от децата абсолютно по нов и различен начин да кажат това, което Ви казах и аз сега - че човек трудно изминава пътя от робството към свободата и да проследим как го изминава. Става дума за национална, социална и човешка свобода, това са неща, които са казвани и не могат кандидатите да измислят нови формулировки. Но, разбира се, за нас е важно да видим дали добре познават произведенията на авторите. Това, че са попрочели нещо от критиката, не е в техен минус, напротив, ние винаги откриваме това, което са чели от критиката, защото го познаваме добре, но се стремим да открием това, което те са написали, което те са добавили и е тяхно лично разсъждение. За нас това е изключително важно.
Фокус: Как е организирана тази година проверката?
Кирил Топалов: Както всяка година има двама проверители независимо един от друг. Накрая се съпоставят протоколите - ако разликата в оценките на двамата проверяващи е повече от 50 %, работата се дава на арбитър - трети проверител. Понякога при спорни случаи цялата комисия изчита една работа, за да можем да поставим по-точна оценка. Взели сме максимум мерки, за да има обективност в този иначе субективен начин на оценяване. Трима проверители гарантират една сравнително добра обективност.
Фокус: Предполагам около десет дни ще са необходими за проверката?
Кирил Топалов: Около десет дни, да, дори по-малко. Надявам се да прочетем работите за около една седмица, за 3-4 дни да бъдат обработени резултатите и да бъдат обявени.
Днес обясних и това - твърде често добре написани работи с познаване на литературата, с качества за анализиране на проблематиката са написани с недопустимо слаба езикова и правописна култура, с крещящо неграмотна езикова и правописна култура, нещо за което е виновно средното образование очевидно. Децата идват при нас неподготвени езиково и литературно. Български език и граматика се учат до осми клас - след това се остава на личната компетенция на учителя. Ако той е добре подготвен езиково, правописно и ако чете работите на своите ученици - да им ги поправя и да обяснява езика и правописа. Учителите обаче или не познават езика и правописа, или не четат работите. И идват кандидати, които казват: Аз никога не съм допускал грешки, как така? Не си допускал, защото или не са ти четени домашните и класните работи или са ти четени от човек, който не знае езика и правописа - има го и този феномен.
Фокус: В контекста на това, което казахте, кога ще стане възможно матурите да са вход за всички университети и за всички специалности?
Кирил Топалов: Ако от мен зависи, не бих приел матурата при нас да бъде вход, защото държим сами да си проверим кандидатите. Матурата е добра като формиращ фактор за оценката, матурата е добра като мобилизиращ фактор - накрая човек да седне, ако не е изчел през годините на обучението, да изчете класическата българска литература и поне преди матурата да формира своята гражданска, културна и национална идентичност. Знаем, че нашата гражданска, културна и национална идентичност се формира не от друго, а от нашата литературна класика. Махнете от съзнанието си това, което сте чели от Ботев, Вазов и Захари Стоянов за националноосвободителните борби. Какво ще знаете за тях - нищо, историята казва няколко сухи неща. В образи и картини писателите ни завещават миналото и така формират нашата идентичност. В това отношение е изключително важна ролята на матурата. Много от учениците тя кара поне накрая да прочетат класиката, както мен ме накара преди 50 години да науча математиката и видях, че това е една изключително интересна наука.
Аз съм "за" матурите, те са един стягащ, мобилизиращ елемент, добър в образователно отношение, но не бих ги въвел като вход за нашия университет. Все пак не бива да се забравя - ние сме най-елитното висше учебно заведение и държим, щом целият свят безусловно ни признава, на своето качество, на своето равнище.
Веселина ЙОРДАНОВА

Забележка: Болдирането на част от  отговорите на почитаемия професор Кирил Топалов е мое.

Мадарският конник ще бъде символът на България, с който ше разпознават страната ни по света. Това решиха участниците във финалното гласуване от компанията „Българските символи".
Близо 1 млн българи у нас и зад граница са гласували преди последния кръг днес в „Слънчевата зала на НИМ, където подкрепа за инициативата на българската асоциация за бизнес и туристическа информация засвидетелства с присъствието си и президента Георги Първанов, предаде репортер на БГНЕС.
С 23.12% според последните данни води в гласуването Мадарския конник пред Кирилицата 20.42%, следва Царевец - 15.26%, следват Маслодайната роза - 11.03% и Рилския манастир. Тази стартова позиция обявиха преди финалния кръг водещите на тържеството. До края на гласуването резултатите добиха следния вид Мадарски конник 25.44%, 21.96%- Кирилицата, Царевец-15.03%, Маслодайната розата - 10.16% и Рилският манастир - 8.95%. С право за последна кратка агитация получиха официалните застъпници -историкът проф. Божидар Димитров за Мадарския конник, „Вечен символ на Българската традиция", вицепремиерът Меглена Плугчиева нарече Рилският манастир „Духовен център - минало и бъдеще на България, министърът на МДААР Николай Василев каза за кирилицата, че е - „Универсален символ", археологът проф. Николай Овчаров се застъпи за Царевец, за розата водещите казаха единствена дума - „красота".
Ентусиазирани застъпници на символите финалисти имаше и в подножието на Мадарския конник, където шуменци изпълниха възстановката „Оттук започва България", в от столицата на розата Казанлък, където колекционер нумизмат показа първото БГ евро, излято в монетния двор през 2005 г. със знака на розата Имаше застъпници и пред портите на Царевец във Велико Търново и пред Народната библиотека в София.. Ето някои от мненията: писателят Алек Попов - Буквите са нещо много по-важно от думите, които ще бъдат написани с тях, директорът на класическата гимназия Гергина Тончева - Кирилицата графично изчистена и красива фонетично е благозвучна, а смислено съдържателно не отстъпва нито една друга азбука. Дякон Иван Иванов от Богословския факултет каза, че Рилският манастир е живият до ден днешен символ на България, пазител на просветителското дело, продължител на традицията.
Кампанията завърши, предстои ни сериозна работа за утвърждаване на българските символи, обърна се към участниците след гласуването президентът Георги Първанов. Той каза, че би искал да види всяко българско семейство да има свое знаме, което да е знак за нашата солидарност. Кампанията за български символи постигна няколко важни цели, според него - усили самочувствието ни и утвърждаването на нашата идентичност, постигна и образователен ефект, защото много хора, не само младите научиха повече историята ни . Но трябва да си зададем въпроса какво правим за съхраняването и социализирането на паметниците, отбеляза Първанов. Запитана как Европа оценява кампанията за българските символи и дали ще помогне финансово за реставрацията на някои от тях вицепремиерът Меглена Плугчиева каза, че пари винаги ще се намерят за тази цел, важен е духът. „Европа ще оцени по достойнство духа на българина", убедена е Плугчиева. /БГНЕС

Избрахме Мадарския конник за глобален символ
Теодора Каролеева

Мадарският конник беше избран за най-големия ни национален символ. Идеята е именно той да бъде поставен на българското евро. На второ място остана кирилицата, на трето българите класираха историческия хълм Царевец. Четвъртата позиция е за българската роза и розовото масло. Пето място за Рилския манастир.

Повече от 33 символа участваха в кампанията, на която Дарик радио е медиен партньор. Финалът й беше в Националния исторически музей. Президентът Георги Първанов беше сред специалните гости.

Кампанията „Българските символи” започна още в края на миналата година. Около 1 милион българи са се включили в нея, като са гласували за символа, който предпочитат. Сред най-сериозните застъпници на Мадарския конник бяха директорът на Историческия музей Божидар Димитров и магът Астор.

Президентът Георги Първанов сподели по време на финалната дискусия, че има свой фаворит сред символите, но не пожела да каже кой е той. Направи го с думите: „Не може да има или – или, има и – и”.

„Кампанията постигна няколко много важни цели”, призна президентът. „На първо място утвърди самочувствието, утвърди идентичността на българите, при това по един позитивен начин. Второ – тя имаше и образователен ефект. Чрез нея много млади хора научиха някои неща от българската история”, отбеляза държавният глава.

Макар и Мадарския конник да беше избран от българите за глобален символ на страната ни, крайното решение за това какво ще има на нашето евро е на Българската народна банка.