С решение на Международния сестрински комитет от 1935 г. се определя 12 май(рождения ден на Флорънс Найтингеил) да бъде отбелязван всяка година като международен ден на сестринството! Като такъв започва да се отбелязва във всички страни след 1965 година.

 Днес е 12 Май, рожденна дата на Флорънс Найтингеил, основателка на модерното сестринство, определена като една от 100-те най-влиятелни жени на всички времена.

 Флорънс Найтингеил е основателка на сестринската професия като такава. Определена е като една от 100-те най-влиятелни жени на всички времена. Найтингеил прави истинска революция в обслужването на ранените и болни войници по време на Кримската война. Преди нея сестрите са се ползвали с лоша репутация. Тя обучава и ръководи група от медицински сестри,с която поемат обслужването на болница в Турция, независимо от неодобрението на лекарите. Найтингеил въвежда нов маниер на работа, с който намалява смъртността с 38%. Съвсем очаквано това я превръща в героиня на Англия. След Кримската война тя се заема с реформа в здравеопазването на страната.

 През 1859 г. Ф. Найтингеил издава книгата "Бележки за болниците", в която определя принципите и стандартите на болниците и грижите за болните. А година по-късно основава училище за медицински сестри "Найтингеил" към болницата "Сейнт Томас" в Лондон.

 Флорънс Найтингеил оказва дълбоко влияние върху болничното обслужване и придава благородство на сестринската професия, чак до наши дни.

   Честит празник на всички медицински сестри! 

Там ще намерите блога и сайта на Домошар събрани заедно за по-голямо удобство при четенето и обмяната на идеи за пачуърк, подаръци и декорация.

Не забравяйте да смените и линковете където получавате новите публикации и списъка с любимите си линкове!

Този блог /podarak.wordpress.com/ ще бъде обновяван, по-рядко.

   Георги е роден в малоазийската област Кападокия през втората половина на ІІІ в. сл. Христа /някъде към 260-270 година/. Баща му бил ревностен християнин и загинал, защитавайки Христовото Учение. След смъртта му, майката с малкия си син се преместила в родния си край- Палестина, където имала богато имение. Получил добро образование, снажният Георги постъпил на служба във войската. Там бързо са отличил със силата, смелостта и ума си, затова още 20 годишен получил високия чин военен трибун. Качествата му били забелязани даже от император Диоклетиан /284-305г./ и младия Георги станал член на държавния съвет.
Бляскавото бъдеще, което предвещавала шеметната му кариера, било помрачено от един важен факт – Георги наследил от баща си любовта и вярата в Христа. Може би войнската му служба и християнската му вяра биха могли да съжителстват трайно, но императорът започнал яростно преследване на християните: изгаряли книгите, рушели храмовете им и ги лишавали от имотите, а тях подлагали на жестоки мъчения и смърт.
  Честен и справедлив Георги разбрал, че не може повече да служи на тези, които измъчвали и убивали братята му християни. Затова, жертвайки живота си, смело се опълчил на императора. Това станало в гр. Никомидия, където били събрани управителите на източните провинции, за да получат указания как да се разправят с християните. На този съвет Георги смело заявил, обръщайки се към Диоклетиан:
-“Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никога с нищо не са обидили никого и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте Истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.”
Нечуваната дързост на Георги предизвикала смут и препирни в залата, да не говорим за гнева на императора. От този ден започнали мъченията за смелия воин, за да го откажат от вярата му в Христа. Самият Христос виждал подвига му и изпратил Ангел Небесен да го укрепява и помага. Пред очите на неговите мъчители, даже и пред очите на присъстващата императрица Александра, Георги бил подложен на бичуване, раздирали кожата му с дъски, обковани с гвоздеи, но раните му веднага заздравявали. От огнената пещ и от варница излязъл невредим; отровни питиета не го повредили, а краката му се възстановявали чудодейно, след като му нахлузвали метални обувки, нагорещени до червено.
Жената на Диоклетиан, самата с християнски убеждения, не издържала и извикала:
-“Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!” – свидетелства Светото Предание. – “И тя се хвърлила в краката на мъченика. ... Диоклетиан веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.”
По пътя към екзекуцията, императрицата изведнъж почувствала голяма умора. Не можейки да се движи, помолила за почивка. И както казва Преданието, “като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.”
Казват, че “в навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, който го ободрил и му обещал небесна радост.”
Тази Небесна радост в действителност е свята мисия и Небесна длъжност – да предвожда Небесните войни на Христа. Оттогава свети Георги винаги се явява на бял кон с бляскави доспехи, помагайки на слабите, угнетените, преследваните заради Христа.
  В България пастирите и военните са си го избрали за свой покровител. Животът и делото на великия светия са почитани от всички слоеве на населението, от най- низшите до най-висшите. Освен военните като висша каста, има человеци с по-висш духовен статус, които в Индия съответстват на браминската каста. В България пък и по света, те се наричат духовно посветени и щедро са дарявани от Божието благословение в името на свети Георги. Посветените знаят, че свети Георги и изографисваният до него змей /в иконографията/ са древна емблема на Мъдростта и духовното възраждане.
  Ето защо в България празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина: като празник на пастирите, като празник на храбростта и воинския героизъм /т.е празника на българската армия/ и като празник на Мъдростта и Възраждането.
  На Гергьовден хората по селата колят агне, като се надяват чрез това езическо жертвоприношение да измолят от светеца покровителство за стадата и пастирите, и берекет за нивята.                                                 

Рано ранеше свети Георгия,

Господи помилуй,

рано ранеше коня ковеше,

 от злато плочи от сребро клинци.

Па го назоби с ечемика,

с ечемика с шесто реда,

Па го напои с руйно вино,

с руйно вино с тригодишно,

па го обседна със синьо седло,

па го заюзди със златна юзда,

ем обседна, ем го възседна,

та обиколи сите синури,

весел отиде илен се върна.

 Па го попита Гергьова майка,

та що си синко толкова оилен,

 илен синко много угрижен,

па отговаря свети Георгия,

е сенето не е класило,

пролетното не никнало.

Майка на Георги тихом говори:

ти зе се сино това не се гриже,

 ти даде Господ ситни росици,

ти даде Господ, ти даде Гергьови ситни росици,

ти даде Господ,

ти даде Спасеви буйни даждеве.

Повторно се поздравуваме со најрадосните зборови: „Христос Воскресна!” и повторно го слушаме одговорот, исполнет со остварена надеж: „Навистина Воскресна!”

Празникoт Светло Христово Воскресение – Пасха е главниот годишен настан за православните христијани. Празникот на празниците и торжеството на торжествата – Пасха се празнува седум денови, т.е. цела седмица и затоа оваа седмица се нарекува „Светла Пасхална Седмица.” Секој ден од седмицава, исто така, се нарекува светол; Светол Понеделник, Светол Вторник итн. Целиот период до Христовото Вознесението – четириесетте денови по Пасха – се Пасхален период.

Зборот „Пасха” доаѓа од еврејскиот јазик и значи „преминување, избавување”. Во овој ден го славиме избавувањето на целиот човечки род преку Христа Спасителот, од ропството на ѓаволот и дарувањето на животот и вечното блаженство. Како што со Христовата смрт на крст е извршено нашето откупување, така, преку Неговото Воскресение ни е подарен вечниот живот.

Во поздравот „Христос Воскресна!” се состои целата суштина на нашата вера, целата цврстина на нашето надевање. Овие зборови, секоја година безброј пати повторувани, секогаш, со тоа повторување ништо помалку, го поразуваат нашиот слух со својата новост и значење на небесно откровение. Со овој пасхален поздрав е соединет и свет целив. Тоа е древен, апостолски знак на помирување и љубов.

Пасхалната радост била природна состојба на духот на нашите светители. Преподобен Серафим Саровски секој негов посетител го поздравувал со зборовите: „Радост моја, Христос Воскресе!” Св. праведен Јован Кронштадски меѓу народот бил познат како „пасхалниот баќушка.”

За седумдневното празнување на Пасха

Од апостолски времиња празникот христијанска Пасха трае седум денови, или осум – ако се сметаат сите денови на непрекинатото празнување на Пасха до Томин понеделник. Целата оваа седмица, заради големата радост, не се пости во средата и петокот.

Во сите денови оваа седмица стојат отворени Царските врати – централната врата на олтарот – како символ на близината и достапноста на Небесното Царство за нас, по милоста и доброволните страдања на Господ наш Исус Христос.

Во богослужебен однос, целата Светла седмица е еден празничен ден: богослужението оваа седмица во сите денови е исто, како во првиот ден, со мали измени.

Пред почетокот на Литургијата, во деновите на Пасхалната седмица до Оддавањето на Пасха, свештенослужителите наместо молитвата „Цару Небесен” – го кажуваат тропарот „Христос Воскресе”.

Во осмиот ден по Пасха следува особено торжество, нарекувано Антипасха, што значи „наместо Пасха.” Во тој ден се обновува споменувањето на Христовото Воскресение, зашто во тој ден Господ повторно им се јавил на своите ученици, посебно на апостолот Тома, за да го убеди со Своите рани дека токму со Него (со Воскреснатиот Христос) се сретнувале сите сведоци на Неговото Воскресение. Затоа, тој воскресен ден се вика уште: Томина Недела.

За артосот

Цела Светла седмица крај отворените Царски врати стои особен леб, наречен артос. Зборот „артос” преведен од грчки значи „квасен леб” – осветен леб за сите христијани, односно – цела просфора.

Тој обичај е востановен од апостолски времиња. Познато е дека по Своето воскресение Господ многупати им се јавувал на своите ученици. Притоа, Тој или Самиот јадел, или благословувал (заедничка) трпеза. Во очекување на тие благодатни посети, а подоцна – во нивен спомен, светите апостоли го оставале празно централното/челното место на масата и пред тоа место поставувале парче леб, како Самиот Господ невидливо да присуствувал овде.

Како продолжение на таа традиција отците на Црквата востановиле за празникот Воскресение Господово да се поставува во храмот леб за споменување на тие многократни посети, а исто така, на сите нас да ни покаже дека Господ кој страдаше за нас е вистинскиот леб на животот.

На артосот е изобразен крст со трновиот венец, но не и со Распнатиот – како знак на Христовата победа над смртта, или е претставено Воскресението Христово.

Тој артос се чува во храмот целата Светла седмица на аналој пред иконостасот. Во сите денови на Светлата седмица по завршувањето на Литургијата со артосот торжествено се прави крстен од (литија) околу храмот. Во саботата од Светлата седмица артосот се раздробува и на крајот на Литургијата со целивање на Крстот се раздава на народот како светиња. Потоа, таа светиња се дава на болните или оние што не можат да се причестат со Светите Христови Тајни. Секако, артосот како и другите светињи (Богојавленската вода), никако не може да ја замени Светата Причест.

За посетувањето на храмовите на Пасха

Древните христијани во текот на големото торжество Пасха секојдневно се собирале за заедничко Богослужење.

Древен е светиот обичај, до денес запазуван од некои христијани; во целата Светла седмица да не се испушти ниту една црковна Богослужба.

За споменувањето на упокоените

Црквата често повторува, дека Велика Сабота и Пасха – не се време за посетување на гробовите, туку време да се сподели пасхалната радост, учествувајќи во богослужбите. Во деновите на Пасха не се служат заупокојни служби: споменувањето на упокоените продолжува од вторникот на втората недела по Пасха, кога православните по црковната молитва за упокоените ги посетуваат гробовите.

„Христос воскресна!” на многу јазици

• англиски: Christ is Risen!
• германски: Christus ist auferstanden!
• француски: Le Christ est ressuscité!
• шпански: Cristo ha resucitado!
• италијански: Cristo è risorto!
• грчки: Χριστος Aνεστη!
• бугарски: Христос Воскресе!
• српски: Христос Воскресе!
• хрватски: Hristos voskrese!
• словенски: Kristus je vstal!
• чешки: Kristus vstal z mrtvých!
• словачки: Christos vstal z mŕtvych!
• албански: Krishti u ngjall!
• грузиски: ქრისტე აღსდგა!
• романски: Hristos a înviat!
• полски: Chrystus Zmartwychwstał!
• австриски: Krisztus feltámadt!
• естонски: Kristus on surnuist ülestõusnud!
• литвански: Kristus prisikėlė!
• латвиски: Kristus Augšāmcēlies!
• фински: Kristus nousi kuolleista!
• шведски: Kristus är uppstånden!
• ирски: Tá Críost éirithe!
• дански: Kristus er opstanden!
• норвешки: Kristus er oppstanden!
• холандски: Christus is opgestaan!
• португалски: Cristo ressuscitou!
• арапски: Al– Masih– Qam! المسيح قام
• корејски: Kristo Gesso!

Од Пасхалните часови

Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав. (Трипати)

Воскресение Христово видевше, поклонимся святому Господу Иисусу, Единому Безгрешному. Кресту Твоему поклоняемся, Христе, и святое Воскресение Твое поем и славим. Ты бо еси Бог наш, разве Тебе иного не знаем, имя Твое именуем. Приидите вси вернии, поклонимся святому Христову Воскресению: се бо прииде Крестом радость всему миру. Всегда благословяще Господа, поем Воскресение Его: распятие бо претерпев, смертию смерть разруши. (Трипати)

Предварившыя утро яже о Марии, и обретшыя камень отвален от гроба, слышаху от ангела: во свете присносущнем Сущаго, с мертвыми что ищете яко человека? Видите гробныя пелены, тецыте и миру проповедите, яко воста Господь, умертвивый смерть, яко есть Сын Бога, спасающаго род человеческий.

Аще и во гроб снизшел еси, Безсмертне, но адову разрушил еси силу, и воскресл еси яко победитель, Христе Боже, женам мироносицам вещавый: радуйтеся, и Твоим апостолом мир даруяй, падшим подаяй воскресение.

Во гробе плотски, во аде же с душею яко Бог, в рай же с разбойником, и на престоле был еси, Христе, со Отцем и Духом, вся исполняяй, неописанный.

Слава: Яко Живоносец, яко рая краснейший, воистинну и чертога всякаго царскаго показася светлейший, Христе, гроб Твой, источник нашего Воскресения.

И ныне: Вышняго освещенное Божественное селение, радуйся: Тобою бо дадеся радость, Богородице, зовущим: благословенна Ты в женах еси, Всенепорочная Владычице.

Господи, помилуй. (40 пати)

Слава Отцу и Сыну и Святому Духу, и ныне и присно, и во веки веков, аминь.

Честнейшую херувим и славнейшую без сравнения серафим, без истления Бога слова рождшую, сущую Богородицу Тя величаем.

Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав. (Трипати)

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Повече ТУК.

Обичай ТУК.

От къде да започнем?

Можете да започнете със или без план, да импровизирате от началото до края, да започнете от една идея, да направите проект или да започнете следването на готов модел или дори указания.

Обикновено в началото планът е най-реалистичния вариант, и най-вероятния. Тук ще става дума за него - проект за пачуърк.

Как да направите проект?

Сигурно сте виждали много невероятно красиви и сложни модели с множество триъгълници и криви, които се преливат в чудни форми.

Моят съвет e в началото да не се увличате по тях ако не сте опитни в наистина прецизното шиене.

Вместо висш пилотаж от техническа гледна точка, изберете прост за реализация модел. Ако имате любима снимка с не сложен модел, използвайте го /като го прерисувате/. Ако не е така, съветвам ви да започнете с лист на квадратчета и цветни моливи.

Проектът стъпка по стъпка

1. Вземете лист на квадратчета /или кариран/
2. Разчертайте достатъчно голямо поле с желания брой редове и колони така че да се получи решетка от квадрати /или правоъгълници/

Ако обичате предизвикателствата разделете вашият проект, не на равномерна решетка, а я изградете от плътно подредени правоъгълници с различен размер. Можете да вмъкнете и тригълници.


На практика нямате ограничения. Само не забравяйте, че това усложнява задачата ви и увеличава времето за реализация.

3. Съобразявайки се с платовете, с които разполагате си поиграйте с моливи или пастели и оцветете решетката по начин, който ви харесва.

Можете да групирате или разхвърляте отделните цветове, да ги преливате, да ги разпределите случайно или да формирате образ /на котенце или цвете примерно/.

4. Опитайте някоко варианта и си изберете любимия.
   Поздравления! Това е вашият проект!

Обикновено една скица не стига и са необходими няколко опита. Важно е обаче да не скъпите времето си в този етап за да ви хареса крайния резултат, да го израотите с желание и да ви радва когато е готов.

*** следва реализацията - кроене ***

Абонирайте се за Пачуърк Клуб като използвате следния линк: http://domoshar.com/archives/category/patchwork-club-bg
за да следите удобно и лесно новите части със съвети за шев на Пачуърк.

Използвайте Bloglines.com или вашия предпочитан сайт за RSS

Ето ви едно красиво пожелание, което си открих в един руски блог:

“Добрый день, дамы и господа!

Верующие вы или нет - не суть важно… Вера - это Надежда на Любовь…

С праздником Пасхи вас - циничных атеистов и натур истинно религиозных, ибо и то, и другое достойно уважения…

Небеса создали нас разными - у всех свои задачи, проблемы, свои успехи и свои тараканы в башке…

Это все неважно, ибо все мы остаемся самими собой лишь тогда, когда признаем такое же Право быть собой и за кем угодно еще…”

Красиво е! :)

И в добавка, това, което написа днес един приятел. Същия, с който преди две години намерихме мойто коте Анджелка :)

Христос Воскресе! Понеже това е най-светлият празник в живота на всеки християнин, нека му отделя малко време. Ако ви се чете може да ме изтраете.

Небесният огън. Наричан последното чудо на земята, той е една от прастарите традиции на православното християнство, едно чудо, наистина като такова, ако не заради божествен произход, то заради начина, по който влияе на хората.

1. Преданието е, че всяка година от небесата се спуска огън, който се разпалва за секунда две в една ниша близо до Йерусалим. Интересният момент от преданието е, че той се явява само на православни свещеници. Когато веднъж арменският и католическият епископ заключили пътя към храма, в който е тази пещера, огънят избликнал от колоните в преддверието и пак запалил канделабъра на православният епископ.

2. Истината е някъде там. Винаги ми се е искало да вярвам, че небесният огън е истина и смятам, че щом в сърцата си хората го приемат като истина, значи е такава. Все едно де.....
Всяка година в едно и също време йерусалимският епископ влиза със свещ в тази пещеричка (която бтв цяла година е херметически запечатана с восък и прочее), като в миналото го е правил гол, за да докаже, че не внася огниво вътре. Какво точно става вътре не се знае, а и учени не са допускани да правят подробни изследвания...... но свещенослужителят излиза от там с горяща свещ в ръка и започва да разпалва свещите на представителите на всяка една православна църква, а след това и на тълпата поклонници и по този начин това малко пламъче, предавайки се от свещ на свещ преминава целият свят.

И именно ТОВА е чудото. Не нещо друго, ами как едно пламъче наистина обикаля целия свят и, носейки топлината на вярата, сгрява сърцата на вярващите. И затова твърдя, че човек без вяра е тъжен човек. Това малко пламъче, независимо божествен ли му е произхода, или изхожда от запалката на дядо владика - има ли значение? Важното е, че то носи вяра на хората. Независимо дали в Бог, дали в тях самите, дали в магията на живота, дали в утрешния мармалад.......

Проблемът с хората днес е че са станали буквояди и дребнави материалисти. И благодарение на тези си две много чудати и далечни ми въплъщения те винаги дълбаят във видимото и никога не се опитват да достигнат до невидимото и реално значимото.
Изказвания от сорта на "Ми аз не съм го видял да възкръсва!" намирам за крайно пошли и лишени от съдържание и смисъл. По дяволите! Защо всички винаги задълбават в материалното и никога във духовното? НУЖНО ли е да е възкръснал наистина? Не. Нужна е вярата в символиката на възкресението. Хората вече спокойно деля на три равнища - невярващите, обявилите се за атеисти, които, затънали в буквализма не могат да се докоснат до вярата в нещо духовно и не го могат именно защото дребнаво се хващат за дребните детайли, за материалните такива, пренебрегвайки духовното им значение - а Възкресението е ГЛАВНО духовно, и после материално, плътно. Тези хора имат това си право, разбира се, и ако животът им харесва без вяра и без други измерения - това си е ТЕХНИЯТ избор и аз мога само да се съглася с него, все пак и те са хора като мен със свободата сами да търсят най-подходящото за себе си. Лошото е, че има и такива, които без елементарно чувство за такт ръсят обиди спрямо вярващите, и често пъти дори не го осъзнават. Един вид "Аз не вярвам, че некой си там е възкръснал (или иначе казано абе вие сте банда лумпени) ма честит ви празник."

 

И други такива люде мога да назова. Пичове, разбирам, че празникът не ви трогва - с това съм ОК, всеки си има правото. Не забравяйте обаче, че има и хора, за които Възкресение Христово е нещо повече от муане на козунаци и чукане с яйца. И така както тия хора не ви нападат с викове "Неверници!", айде ако обичате и вие не ги обиждайте. Ако не ви харесва празника и отношението на остатъка към него - ми не се качвайте във въпросните топици, не пишете или прочее. Не че някой се е обидил, но просто е проява на лош вкус. А има хора, дето претендират за него пък какво накрая.......

Символиката на Великден е в прераждането, във възкресението на духа. И затова е и празника, затова са и яйцата . за да ни подсещат, че е хубаво веднъж годишно вътре в себе си да възкръсва духа ни - може да не е с вяра в Христос, важното е да обновиш самия себе си. Да си дадеш равносметка за досегашния ти курс и ако се налага да обърнеш кораба в друга посока, за да хванеш свежия вятър. Да възкръснеш за вечен живот. И ако всяка година по един или друг начин човек успее да "възкръсне" - да се отърве от стара омраза, от болка, от тревога, да възродиш любовта към половинката до теб, да преродиш силите си за още преследване на мечти - ето това Е СМИСЪЛЪТ НА ПРАЗНИКА. Смисълът за мен. Всеки може да си открие вътре различен смисъл.

Няма значение. Зная, че на думи е лесно. И на дела е лесно, повярвайте ми. Просто трябва да го поискаш. А искането..... е, свободната воля си е всекиму за него.

Воистину воскресе!
Бъдете щастливи. Благословията ми (доколкото изобщо имам право да благославям), а надявам се и Неговата, в когото АЗ вярвам, дори и вие да не, ще бъде винаги над вас.

    Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещият страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.
   Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден, в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.
   Великден се празнува три дни.
   В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос воскресе!”, и в отговор се казва: ”Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
   В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
   На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

   Христос воскресе!  Бъдете здрави , щастливи и нека доброто ви води по житейския път!  

Предстоят няколко почивни дни.

За мен и семейството ми Великден, наистина означава много.

Празнуваме възкресението на Исус Христос. Благодарение на това възкресение за всеки човек има вечен живот в рая. Нужно е само да се покае за греховете си и да повярва, че Исус Христос е Бог, част от Светата троица.

Преди 14 години майка ми получила брошура за Исус Христос от свой ученик . На последната страница имало примерна молитва. Тя се помолила една вечер, за това Бог да се разкрие в живота й. В къщи имахме картина на Исус. Същата вечер моята майка вижда силна светлина да излиза от картината и при допир усетилa топлина. От картината се появява мъжка ръка, която приканва към себе си.

Учен съм да се отнасям със респект към духовните неща. Когато на сутринта с брат ми чухме историята, знаехме, че не е измислица или преувеличение. От тогава семейството ни се опитва да живее според Божиите принципи. Те са записани в Библията.

Християнството не е мъртва религиозност, правила или историческа традиция.

Христос живее днес чрез всеки, който вярва в него. Няма други алтернативи, богове или форми на висш разум. Самият Христос подчертава това  в евангелието на Йоан 14 глава : 6 стих

„ Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отец, освен чрез мене.”

Това е същината на празника !

Голяма работа, че от 40 яйца, 16 са се счупили при варене.

Какво от това, че цените на агнешкото и салатите са се повишили с 30 %

Забравят се задръстванията в навечерието на празника.

Всичко избледнява при сравнение с вярата във Всемогъщия Бог.

                             Рецепта за приготвяне на козунаци
 

 1. Маята трябва да я прясна, светла на цвят и с приятен мирис на мая.

 2. Фурната трябва да е добре загрята.

 3. Брашото трябва да е с добро качество, сухо и пресято.

 4. Маслото трябва също да е прясно. Преди да го добавите е добре да го разтопите, до го оставите да поизстине и да го сложите топло в тестото.

 5. Жълтъците трябва внимателно да бъдат отделени от белтъците, да бъдат акуратно разбити, прекарани през сито и чак тогава да ги разбивате до бяло със захарта.

 6. Температурата в кухнята по време на приготвяне и печене на козунака трябва да е минимум 25 градуса.
 7. На 7 гр суха мая, отговарят 21 прясна.

 8. Почти всички козунаци трябва да бухнат три пъти по следния начин:

- взимате маята, топло мляко и част от брашното и ги смесвате, като разбивате добре; покривате с кърпа, поставяте на топло, за да се вдигне леко, като маята не бива да вкисва

- тогава отново разбивате с дървена лъжица, добавяте останалите продукти, омесвате добре (за около 45-60 минути), завивате с кърпа и оставяте на топло, докато обема се удвои

- след това омесвате отново, разделяте на порции, слагате в подготвените форми, оставяте да бухне отново и пъхате внимателно във фурната да се пекат

 9. Стафидите и захаросаните плодове придават сладост на козунака, така че ако не спазите тяхната пропорция и сложите по-малко, трябва да добавите по-голямо количество захар

10. Ако печете козунака във форма, то запълвате 1/4 или 1/3 от формата със тесто, а печете, когато тестото е бухнало и е заело 3/4 от формата.

11. Големите козунаци се пекат на умерена фурна за час или малко повече. За да не имате суров козунак за празника преди печенето трябва да боднете в тестото две клечици. След час или малко повече от печенето, извадете едната от тях и ако по нея няма полепнало тесто и е чиста, то козунакът е готов. Иначе оставете да се пече още малко. Когато отваряте и затваряте вратичката на фурната, внимавайте в нея да не проникне студен въздух, тъй като това може да доведе до трагични последствия. Когато извадите готовия козунак го поставете на специална решетка или върху няколко салфетки, за да не се изпоти.

12. По красиво е да изпечете козунака не в кръгла, а в друга форма или пък да го оплетете, по избран от вас начин. Формите и тавичките могат да се намажат с масло и да се посипят с натрошен сухар (галета) или пък да се използва намазнена хартия за печене.

13. Когато козунака бухне за трети път във формата, отгоре може да го намажете с яйца разбити с лъжичка вода и масло, след което да посипете с кристална захар,  орехи или бадеми.

14. Най-големият враг на козунака е студения въздух и течението, така че бъдете особено внимателни по време на приготвяне на тестото и неговото печене.

15. Вярва се, че при приготвянето на козунака не трябва и да се хлопат силно врати, да се повишава тон, да не говорим за крясъци, тъй като това също оказва пагубно влияние върху бухването му.

16. Изваждането от формата става след като козунака е леко изстинал. След това хартията за печене по-лесно може да бъде махната. Той се поставя на решетка или дървена повърхност застлана със салфетки, за да изстине добре и да не се изпоти.

17. Не забравяйте, че козунакът има три основни качества - сладост, въздушност и незабравимото усещане за топене в устата, който са дължат на достатъчното количество качествени продукти, температурни условия и многото любов, с които се приготвя, така че не спестявайте нито едно от трите.
   

                                          

          Какво ви е  необходимо?

Всякакъв вид яйца, както и кухи, отцедени от съдържанието им. Може да се използват и по-големи форми, направени от стиропор, пресован памук. Това е основата.

Използват се и прозрачен лак, акрилни бои в различни цветове, пластична маса "Моделин", самозалепващо се фолио в различни разцветки, тънки ширити, галони, панделки, бронзова боя, лъскава опаковъчна хартия, темперни бои, гланцова хартия, флумастри (маркери), пясък, пера, четки за рисуване, ножичка с остри връхчета, прозрачно лепило.

Декориране.
То зависи от добрата предварителна организация на работата. От какъвто и да е материал яйцето, което ще се рисува, е важно да се държи или поставя правилно.

• Промушва се с тънко метално шишче в единия край, като се фиксира с парченце моделин. След всяко оцветяване, лепене, апликиране и прочее яйцето се подпира с шишчето към ръба на купичката и се оставя да съхне.
• От гъвкава тел се прави голяма скоба, така че да може да се хваща с ръка. Двата й края се закрепват за яйцето. Държи се, докато засъхне боята или лепилото. След това скобата се сваля и местата на закрепването се ретушират с боя.
• Използва се специална чашка, в която обикновено се поставя рохко сварено яйце. Ако нямате такава, се прави малка чашка-поставка от моделин. Върху нея се поставя яйцето за декориране. След засъхване на цветовете то се обръща обратно.

          Украса от моделин (пластилин)

Развинтете фантазията си и с помощта на пластилина, за да сътворите неповторимо великденско яйце.
Накрая лакирайте яйцето, може в единия край да му залепите красива панделка.

         Яйце в плетеница

Нарязват се на достатъчно дълги парчета няколко панделки (галони, ширити) в различни й подходящи за комбинация цветове.
Най-напред се слепват двата им края (горе и долу на яйцето) и малко прозрачно лепило.
След това се промушва (през една лентичка) втората част от панделките - хоризонтално на яйцето. Залепването се прави внимателно, за да не се зацапва плетеницата.

         Яйца – мозайка

Счупва се черупката на яйце на неравномерни парченца. Боядисват се с четка със син туш (или предварително яйцето е боядисано с боя за яйца).

Боядисва се и яйцето което ще се декорира и върху него се подреждат неравномерно парченцата боядисани черупки.

          Яйца с перца

От кинкалерията може да купите перцата. Върху боядисаните яйца се залепват перца (може и изкуствени). Цялата повърхност на яйцата се покрива.

         Яйце "Пролет”

Изработва се само от хартия. Парченце зелена крепирана или лъскава хартия се нарязва на много тънки ивици като трева.
От жълта и червена гланцова хартия се изрязват малки пеперудки, прегъват се в средата. Яйцето се намазва добре с лепило и се овалва в нарязаната трева от хартия. Към нея се залепват множество разноцветни пеперуди.

          Пясъчни яйца

    Намажете яйцето с лепило и го оваляйте в ситен пясък.По средата завържете с цветен ширит или завържете панделка и украсата на яйцето е готова. Може след като сте го оваляли в пясъка с четчица да оформите фигурки.

        Златно яйце

Яйцето се облепва се със самозалепващо фолио в неутрален или златист цвят.
След това с моделин се залепват листа, клончета, цветчета. Накрая цялото яйце се напръсква или намазва със златист бронз.

         Звездно небе

   Яйцето се оцветява в синя боя. След като засъхне, върху повърхността му се залепват внимателно малки звездички, изрязани от сребриста опаковъчна хартия или такива звездички може да намерите от магазин за копчета (трябват ви около 10-15 звездички).

                            Агнешко с картофи

                              

  Продукти за 4 порции:

800 г агнешко месо
1/2 чаена чаша растително масло
1 глава кромид лук
2-3 бр. моркови
1 кг картофи
сол
черен пипер
магданоз

      Начин на приготвяне

• Месото се нарязва на парченца, слага се в тавичка заедно с лука, нарязан на ситно, морковите, нарязани на колелца, и мазнината.
• Посолява се, залива се с топла вода и се пече в умерена фурна, като от време на време се обръща.
• Когато е почти готово, се слагат картофите, нарязани на дължина.
• Ястието отново се пече до готовност. Поднася се поръсено с черен пипер и ситно нарязан магданоз.

                   ПЪЛНЕНО ПЕЧЕНО АГНЕ

    Продукти:     1 агне с тегло около 5 кг
200г масло
300г ориз
2 връзки зелен лук
2 твърдо сварени яйца
1/2 чаша прясно мляко
черен пипер
магданоз
джоджен
сол
1 кг картофи

    Начин на приготвяне:

1. Лукът се нарязва на дребно и се изпържва леко в мазнината. Прибавят с обварените и нарязани на дребни парченца дреболии, оризът, черният пипер.
2. Сместа се посолява, залива се с млякото и малко бульон, в който са варени дреболиите, и се вари на тих огън, докато се полусвари оризът.
3. След охлаждането й към нея се прибавят ситно нарязаните сварени яйца, магданоз и джоджен. С тази смес се напълва агнето, след което отворът се зашива.
4. Напълненото агне се намазва с масло и червен пипер, поставя се в тава върху ръчки и се пече в силна фурна, като в тавата се налива 1 чаша вода.
5. От време на време при печенето агнето се полива със соса от тавата. Когато месото е полуопечено, около агнето се слагат обелените картофи - цели или едро нарязани. Върху тях се нареждат парченца от прясното масло. Печенето продължава, докато се опекат напълно агнето и картофите.
   

400 г скариди
4 листа маруля или салата
1 грейпфрут
250г сметана
4 с.л. кетчуп
сока на половин лимон
1 с.л. коняк
1 с.л. настърган хрян
2 лимона
2 с.л. ситно нарязан магданоз

        Начин на приготвяне:

          Нарежете сърцевината на грейпфрута на ситно и разбъркайте с нея скаридите.

• Във 4 широки чаши за шампанско положете на дъното лист маруля или салата и изсипете скаридите.
• Разбийте добре сметаната. Прибавете внимателно кетчупа, лимоновия сок, хряна и коняка.
• Подправете със сол и пипер на вкус. Сипете сметановия сос върху скаридите. Поръсете със ситно нарязан магданоз.
• Гарнирайте ръбчета на чашите с парченце лимон. 

                         Салата " Любовен остров"

Продукти:

100 гр.спанак 10 гр.бадеми или орехи 100 г.бекон или шунка 1 с.л.олио 100 гр.маруля шепа маслини За дресинга: 1 с.л.мед 2 с.л.олио 1 с.л.оцет сол, бял пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Нарежете бекона или шунката на фини парченца и запържете до златисто в малко мазнина. Отцедете от мазнината върху хартиена салфетка. В тенджерка натрошете ядките, добавете оцета, олио, меда, пипера и солта. Оставете сместа да заври като бъркате непрекъснато. Измийте марулята и я накъсайте с ръце. На дъното на салатна чиния сложете малко маруля, отгоре запържения колбас и полейте със заливката. Украсете с маслини.

Тогаш се случило нешто неочекувано за нив: «Многу народ, насобран за празникот, кога слушнале дека Исус пристигнува во Ерусалим, зеле палмови гранки, излегле да го пречекаат со извици: «Осанна! Благословен е тој што доаѓа во Името Господово, Царот на Израил!»

Овој ден – е торжествен и светол и претходи пред радоста на Светото Христово Воскресение. На празникот на Влегувањето на Господ во Ерусалим силно засветлува славата на Христа како Семоќен Бог и како Цар, син Давидов, Владетел. Во овој ден Црквата го споменува и празнува тоа, дека евреите што дошле во Ерусали за празникот Пасха го пречекале Исуса кака Месијата, како Пророк, како голем чудотворец, зашто сите дознале дека Тој пред еден ден го воскреснал четиридневниот Лазар. Многумина ги постилале своите облеки, сечеле гранки од палмите и ги фрлале на патот пред Христа, децата го поздравувале Мессијата. „Исус пак, кога најде младо осле, седна на него, како што е напишано: Не плаши се, ќерко Сионова! Еве, твојот Цар доаѓа, седејќи на младо осле”.

Христос го потврдува духот на Своето учење и при влегувањето во светиот град. Ова Христово влегување во Ерусалим истовремено е и торжествено и смирено. Торжествено е – зашто секоја човекова душа, нерасипана од злобата и зависта, го претчувствувала наближувањето на Небесното Царство на земјата преку благодатта и совршената Христова љубов. Смирено е – зашто Царот доаѓа седнат на осле, за да преку Своето смирение да ја уништи сатанската гордост и човечката суета. Тој не еднаш ги предупредувал Своите ученици, дека Синот Човечки треба многу да пострада од луѓе беззаконици, да биде фатен, понижуван, распнат, да претрпи сурова смрт на Крст и да биде положен во гроб. И тогаш да воскрсне од мртвите, возвестувајќи го сеопштото возкресение. Толпата, како и секогаш, и тука се покажува како безлична, безформна маса. Во сложните извици „Осанна” (што значи: „Молиме, спаси нè”) се криел некаков злозвук, зашто многу бргу, само неколку денови подоцна, истите гласови врескале: „Распни Го!” Поттикнувани од книжниците и фарисеите, луѓето ги замениле палмовите гранки со стапови со кои гневно претеле против Господа. Но, од каде е таа свеченост при влегувањето на Господа во Ерусалим? Зошто е тоа воодушевување, зошто почести и пофалба? Затоа што Христовите дела веќе били разгласени не само во Јудеја, туку и во околните земји. Чудесата, исцелвањата, милосрдието, љубовта и светоста, а не гласници, го разгласувале доаѓањето на Синот Божји. Особено бргу се распространило сведоштвото за чудесното воскреснување на четиридневниот мртов Лазар од Витанија кое било извршено само еден ден пред влегувањето во светиот град. Преку тоа чудо Христос ја посведочил и Својата скорешна смрт и Воскресение; покажал, дека Самиот Тој е воскресението и животот. Но, прво требало да пострада ­ за целиот човечки род, за сите нас.

Од утре стапуваме во страстните односно во страдалните Господови денови, во време, кога се згустила темнината на гревот и кога се најавува зракот на новата светлина, зракот на вечноста, која е достижна само за оние, што заедно со Христа влегуваат во таа темнина, за заедно со Него и да излезат од неа, да воскреснат со Неговото светло Воскресение.

„На небесата носен на престол, а на земјата на осле, Христе Боже, од ангелите фалење и воспевање си примил од децата, кои Ти извикуваа: благословен си Ти што идеш Адам да го повикаш.”

„Ние кои со Тебе се погребавме во крщението Христе Боже наш, за бесмртен живот се удостоивме со Твоето воскресение, и воспевајќи велиме: Осанна во висините, благословен е Тој што иде во името Господово.”

Поздравявам  всички лекари, професионалисти по здравни грижи и

 техните сътрудници с професионалния празник!

Пожелавам на всички здраве, спокойствие и сбъднати мечти! Нека бъдем винаги заедно в мисията си – да лекуваме.

Честит празник на всички,работещи в сферата на здравеопазването!