Не бях ходил в този наистина изключително привлекателен град. Бях чувал все хубави работи за него, но винаги си имах едно на ум, че все пак провинцията... ами, си е провинция. Но сега с ръка на сърце мога да призная грешката пред самия себе си. Благоевград е прекрасен град.

До 1950 година е носил името Горна Джумая. Намира се в югозападна България и е на точно 101 км от София. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България. В града има 4 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа и Мосю Бриколаж. В момента се строи Кауфланд на мястото на старата спортна зала. На югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина. Което е основната причина въздухът да е чист и приятен. Направи ми впечатление, че навсякъде е чисто и си личи, че се поддържа добре.

Единственото, което не ме зарадва много са високите цени. Една кола - 1,40 лв, Капи - 2 лв. Абе ти хора акъл имат ли? Че то в София е по - евтино. Явно е заради студентите, които щом могат да си позволят да плащат тлъстите семестриални такси, явно не е проблем и да висят по кафетата и дискотеките. А такива определено не липсват.

Местните ми се похвалиха, че градът след София и Варна е най - желаното място за живеене. Нормално, ако не бях свикнал със столицата, и аз сигурно бих се замислил сериозно по въпроса. А и при това изобилие от млади хора ( казаха ми, че според едно проучване, на всяко едно момче се падат по 7 момичета... добре ли е? :)), никак няма да ми е трудно да свикна.

Несъмнено е добре и това, че след като ни изхвърлиха от една дискотека, не ни напердашиха, което е доста вероятно да се случи из други краища на България, а просто ни казаха да дойдем пак утре. А ние пък веднага се ориентирахме към друго място - все пак градът разполага с около 13 дискотеки. Не е зле като за малко провинциално градче, а?

Първата вечер бяхме във Видин. Набихме се на некво house party, което на мен не ми беше много по вкуса. Не ми пасва някак си да отида до Видин за да се размажа на house party :) Съответно пихме по едно с един приятел Митко и си легнахме доста рано в сравнение с другите участници в събитието. После разбрах, че купона е продължил в някаква чалга дискотека и общо взето някои хора бяха спали по час - два. Но не съжалявам, че се оттеглих, като се има предвид че цял ден бяхме пътували и обикаляли на нагоре - надолу и краката сериозно ме боляха.
И така двете шишета уиски, които бяхме взели си останаха непокътнати, освен частта, която бяхме изпили сутринта в автобуса.

Интересна информация за Видин, която един колега Боби ми сподели и която сигурно мнозина от вас знаят, ала аз - не. Оказва се, че градът се владее изцяло от циганите, които от своя страна хич не си поплюват, като вземат властта в ръце. А пък за да не плащат за ток и отопление, измислили следната хватка: една метална кука се хвърля и се закача за минаващите отгоре жици (тези, дето минават от стълб на стълб и захранват целия град), ток пропълзява по металната част, с която е завързана куката и отива право в ромския дом и по - точно се свързва с металното легло на пружини. Леглото се нагрява и добива червен цвят и... излъчва топлина. Циганетата си играят около него на топло и в къщата цари неподправена идилия. Аз не бих се сетил. Хвала на такива креативни умове!

И след това лирическо отклонение продължавам със сбития си разказ. Втория ден заминахме за Враца и... си еба майката. В 19:00 трима човека изпихме едното шише уиски за около 30 минути. След това 3 литра бира. Пристигнахме в този малък китен градец, изпикахме се с Боби на Австрийското посолство, че не издържахме до хотела и след това усмихнати и видимо доволни от добре свършената работа се установихме в хотела. Там е ясно. Ядене, пиене ( и другото шише отиде), дискотека и всичко както си му е реда.

Лошото беше, че главата на другия ден не спря да ме боли до вечерта - явно някой ме беше бил, докато съм спал :)
Пак обиколихме некви места, за които мен съответно ме болеше .... .

Ето няколко снимки:

тук

Тук сме мисля всички от моя курс, които бяха на екскурзията. Хубава снимка. А мястото е крепостта "Баба Вида".

тук

Това е в дискотеката във Враца. Изкарахме си доста добре. Аз съм на преден план и съм видимо ослепял :)

тук

А това ми е една от любимите снимки. До кораба "Радецки" е. А това до мен е г-н Игнатов, който ми е бил преподавател в гимназията по български език и литература, а сега бачка в НБУ. И когото дълбоко уважавам.

Ами това е. Има и други случили се неща, които ме е срам да напиша :) Ае чао.

Били предоставени на НОИ на 3 април. И на 15-ти са ми платили паричките. Има шанс някои неща да се променят явно. Та за първи път и аз да ги похваля. И пак да напомня, ако ви забавят плащането тормозете ги. Явно познаването на закона и искането за спазване променят институциите, дори и НОИ.

Делото на момичето не е първият подобен случай в Йемен, но за пръв път невръстната потърпевша сама се обърнала към съда с искане за развод. Въпрекиче според закона Нуджуд няма право да подава съдебен иск, тъй като е непълнолетна, съдията Мохамед Ал Кадхи (Muhammed Al-Qadhi) проявил съчувствие и разбиране към нея и издал заповед за ареста, както на съпруга, така и на баща й. По-късно обаче последният бил освободен по здравословни причини.

“Моят баща ме биеше и ми казваше, че съм длъжна да се омъжа за този човек, защото иначе ще ме изнасилят и никой закон или шейх в тази страна няма да ми помогне. Отказах, но нямаше какво да сторя срещу брака. Умолявах майка ми, баща ми и леля меи да ми помогнат да се разведа, но те ми казаха: “Нищо не можем да направим. Ако искаш, иди сама в съда”. Така и направих”, разказва момичето.

“Мъжът ми правеше лоши неща с мен. Опитвах се да избягам от него от стая в стая, но накрая той ме хващаше, биеше и пак правеше, това което иска. Когато исках да изляза да си играя на двора, той му удряше и ме принуждаваше да отида с него в спалнята. Това продължи 2 месеца”, описва “семейното” си ежедневие Нуджуд.

С решение на съда, бракът на Нуджуд е анулиран, тъй като момичето не е достигнало пубертета. Въпреки това обаче, семейството й е задължено да изплати на съпруга й – Фаез Али Тамер (Faez Ali Thamer) компенсация в размер на $ 250, съобщава Reuters. Тъй като Нуджуд е от бедно и разбито семейство, един от присъстващите на делото изявил желание само да плати наложеното обезщетение. Съдът решил да анулира брака, вместо да постанови развод, за да не може Тамер да потърси възстановяването на съпружеските си права.

В момента Нуджуд е под попечителството на чичо си, като впоследствие ще бъде настанена в център за закрила. Чичото разказва, че след като баща й изгубил работата си като шофьор на камион за смет, той пропаднал и започнал да развива психични отклонения.

Съпругът Фаез Али остава в затвора, но не смята, че е извършил нещо нередно и отказва да се разведе с Нуджуд. “Няма да й дам развод и е мое право да я задържа при мен. Няма нужда да спя с нея, достатъчно ми е да върши домакинската работа. Никаква сила не може да ме спре. Не е въпроса, дали я обичам, аз не я обичам, въпроса е да поставя на място и нея, и чимо й, които си мислят, че могат да ме бутнат в затвора, както и на съдията, който няма никакво право да ме държи зад решетките. Как е посмяла да подаде жалба срещу мен?”, завършва заплашителния си коментар Тамер.

Адвокатът Шата Мохамед Насер (Shatha Mohammed Nasser), която защитавала интересите на Нуджуд в съда, посочва, че според местните закони, момичетата или момчетата не могат да всктъпват в брак, преди да навършат 15 години. Според внесена през 1998 г. поправка, родителите могат да уреждат детските бракове още преди тази възраст, но интимна връзка между съпрузите може да има едва след 15.

“Опасявам се, че съпругът ще избегне всякакво наказание, тъй като според йеменските обичаи и закони, той не е извършил нищо лошо. Дори и да има закон, уреждащ тези отношения, никой не го спазва”, коментира защитничката Насер. Тя допълва, че Нуджуд има 6-годишна сестра, която е заплашена от същата, ако не и от по-лоша съдба. Адвокатката се надява, че ще се намери начин двете деца да бъдат изведени в чужбина, където да им бъде осигурена сигурна и позитивна среда, където да израстнат нормално.

Въпреки скандалният случай, парламентът в Йемен отказа да разгледа проектозакон за забраната на брака на момчета и момичета под 18 години, разработен от 61 парламентаристи и Националният комитет на жените (Women’s National Committee; WNC). Юридическата комисия на парламента обаче решила, че няма правни основания за прокарването на подобен закон, базирайки се на местните разбирания за Исляма.

Проучване на местния Център за иследвания на жените и развитието (Woman and Development Study Center), проведено през 2006 г. по поръчка на UNICEF сред 1495 семейни двойки от 3 поколения с голяма възрастова разлика, показало, че за няколко десетилетия, средната възраст за встъпването в брак все пак се е увеличила от 10,24 до 14,70 години за момичетата и от 20,97 до 21,54 години за мъжете. Средната възраст варирала в зависимост от географските райони, като например в регионите на Ходейда (Hodeidah) и Хардамоут (Hadramout) момичетата са омъжвани средно на 8-годишна възраст, а в Мукала (Mukalla) – на 10 години.

Няма го Най-големия(Иван Ангелов) и всички участници, жури, продуценти си отдъхнаха.Повечето ми приятели не гледат Big брадър(Новото име на Мюсик Айдъл БГ) , а се прехвърлят на творението на господин Славчо "Пей с мен" .
Ако говорим обстойно за "зрителския вот" ще ни стане скучно, защото се разбра, че всички сме пуснали смс за Ванката.Все пак опосумите го направиха хитро и до последния момент не съобщига, че ще се гони със смс, и хората бяха не подготвени.
Важното е, че Ванката ще стане Мю3ик Айдъл и без Мю3ик Айдъл БГ, ще отиде в MTV и ще прослави България.
Няма нужда от повече писане всички знаят кой е най-големия.

Ами да ви е честито обнародването на новия срок тогава. Само дето крушката си има и опашка.

Аз като един родител внимателно следя темата и смятам да и направя лека ретроспекцийка тук. Ама от тези дето по медиите незнайно защо не ги правят. А именно:

На 04.01.2008 г. ВАС постанови, че изплащането в 30 дневен срок е незаконосъобразно. Срокът от 30 дни беше премахнат от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения. Нов срок в наредбата не бе посочен. Което значеше, че НОИ може да си прави каквото си иска.

На 07.03.2008 г. Пак с обнародване в държавен вестник бе постановен новият срок от 15 дни. Ама да не им се вържете за 15-те дни. Ето какво точно пише в чл. 23 от наредбата:

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) (Изм. с Решение № 9943 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 1 от 2008 г.) Паричните обезщетения и помощи се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица – осигурените лица, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 13 в срок 15 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на документите по чл. 3-8, 12 и 15 по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки, въз основа на данните от декларациите по чл. 8.

Разликата между двете е: 30 дни (без да се уточнява работни или не) и 15 работни дни, което прави 21 нормални дни от живота ни.

Все пак има светлина в тунела. Ако до 07.03 можеха да си плащат когато каквото си искат, сега на 16-тия работен ден можем да им стъжним живота, ако не сме си получили парите.

Така като гледам май май... ще се ходи в Аляска. Някой да е бил там и да има желанието да ми разкаже тва - онова? Един вид, в иглу ли ще трябва да спя, дърва за огрев аз ли ще трябва да си цепя и има ли много бели мечки за убиване. Там съм най - силен :)

С един колега сме го намислили - да се занесем на бригада това лято. То кой ли не отиде - давай и ние, да не останем по - назад. Иначе ако трябва да съм сериозен (уф, много ми е трудно), няколко приятелчета се върнаха от бригади, имаше такива и в Аляска, като цяло са доволни. Едни се прибраха с повече шума, други - с по - малко. Ама то зависи от много неща. Къде си, с кого си, к'во бачкаш, искаш ли да бачка, можеш ли да бачкаш... такива ми ти неща.

Знам със сигурност, че ако отидем, ще си изкараме супер яко. Може да е за сметка на парите, с които ще се върнем, но пък ще го запомня за цял живот. Само да не е -10 градуса :) ама лятото се съмнявам да е чак толкова студено. Дори там. Трябва и всички изпити да си взема, което вече си е задача с повишена трудност.

В Аляска живеели към 600 000 души. Чудя се колко ли българи има... 300 000 ? :)
Сега прочетох, че през 1964 този щат се "радва" на едно земетресенийце със сила от 9,2. Абе, т'ва не е ли прекалено много? Не вярвам да е останало нещо здраво. Дано да нямаме и ние "късмета" да ни застигне такова чудо! Традиционен спорт - надбягване с кучешки впрягове. Е сега си дойдохме на думата! Че аз на тия надбягвания съм като Michael Jordan в баскетбола! Мен в даскало ми викаха - "Паро - кучешкия впряг"! Те на мене ли ще ми говорят за впрягове! Есента, като се върна, ще съм оставил толкова дълбока следа в историята на тоя спорт, че ще се чудят къде да ми издигнат паметници. Даже кучетата на мене ще почнат да ги кръщават :) Паро1, Паро2, Паро3, Паро4 и задължително Шаро и Балкан. Сигурен съм, че и на другия край на света тези имена са си класика.
Даже си мисля, дали да не си взема с мен кучетата от тук, че поне на тях им имам вяра. Ония американски помяри не ги знам нито кви са, нито за кво се борят. Имам си тука пред входа два превъзходни екземпляра, а пред аптеката на съседния блок има още няколко. Те си се познават, така че няма да е проблем да се състезават заедно. Сигурен съм, че имат дух на победители, нищо че са кожа и кости. Едното няма 2 крака. То ще ни е за морална подкрепа. Аре стига толкова за кучетата...

Идеята ми беше, ако някой знае нещо за тази част от планетата - да драсне...

Вчера в Нюза излезе новина, че имало земетресение в Индонезия. И в Джакарта имало срутени сгради.

Аз като човек с познати там, веднага се притесних и попитак всичко наред ли е. Колегата от там, каза че дори не е усетил земетресението. По негови данни било на остров Суматра.

За съжаление върху бозата от вчера, Нюза са дописали днешните данни и не си личи какво е било.

Та не било на Ява, а в Суматра.

И сградите не паднали в Джакарта, а градче на остров Суматра на 300км. от епицентъра.

И цунамито заплашващо Джакарта всъщност не я заплашвало.

Но най много ме впечатли новината:

"Няма опасност от цунами в района на Хаваите и в Аляска, съобщиха от местните центрове за предупреждение от цунами."

Особено Аляска е в опасна близост до Суматра.

Ето и текущото състояние на новината.

Фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" избра Министерството на културата (МК)за осъществяване на проект, който ще осигури обществен достъп до информация чрез интернет в над 1000 български библиотеки.

Етапът на реализация обхваща период от 3 до 5 години. На 11 септември 2007 г. за среща с министър Стефан Данаилов пристигат представители на консултантската фирма "Kissinger McLarty Associates", работеща по проекта, наречен "Глобални библиотеки".

Той има за цел да стимулира сериозно развитието на обществените библиотеки в България и превръщането им в основни центрове за информация, като осигури широк достъп на гражданите.

За целта ще бъдат отчетени потребностите в най-малките и отдалечени населени места.

На 4 септември Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ), която също е част от проекта, открива изложбата "За Панчо Владигеров - лично".

Непознати фотографии на Маестрото (1899-1978) са от личните албуми на втората му съпруга Елка Владигерова.

Докато е жива, тя не иска да се раздели с тях. Откраднати мигове от всекидневието, снимките вероятно са компенсирали до известна степен отсъствието на този уникален човек.

За първи път ще бъдат изложени ревниво крити дори от погледа на най-близките хора архиви - нотни тетрадки, дневници, лична кореспонденция.

Маестрото ги е пазил в заключената кантонерка, в чекмеджето на бюрото, в тайника на гардероба, в тежката ръчна кожена чанта, която носи навсякъде със себе си. Сега тези реликви са в дома-музей на ул. "Якубица" 10, последното дарение на семейство Владигерови.

Музикален фрагмент към изложбата ще бъде участието на квартет "Хорс", който подготвя издаването на диск с непознати транскрипции на Владигерови творби за струнен квартет.

Паралелно с откриването на изложбата ще бъде представен и албумът "Владигеров. Снимки от кабинета", който запознава с част от уникалната по своето съдържание и визия сбирка от дома на композитора.

Снимките, подредени по стените на работния кабинет, са галерия от личности и образи, съотносими към името на Владигеров. Албумът е издание на къща-музей "Панчо Владигеров" и издателство "Гутенберг".

Хората, които познават и помнят големия творец, с ентусиазъм разказват за неговата колоритна личност, за неизчерпаемо му чувство на хумор, за "пиперливия" му остър и критичен език, безкомпромисен към пошлостта и бездарието, за топлото и мило отношение към близки, приятели, колеги и ученици.

Утре 19.07.2007 г. от 19:00ч. пред НДК няма да започва шествие. То няма да е под надслов:

НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!
в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието
и Свободата на Словото

Никой няма да присъства

Информация не е от тук

И всякаква прилика с "Джелсомино в страната на лъжците" е напълно случайна.

Благодарности на Джани Родари.

Тук мисля е ясно :) Това е горе по балкана, на лов за глигани... един за малко да ми счупи крака, но благодарение на моя лък, успях да му извадя дясното око, след което го удуших с голи ръце...

Хич не беше вкусно... :)Следват снимки като:
Тази ми е една от любимите. Тва е една баба, дето ме познава от преди много години, още съм бил 20 кг и не ми е била пораснала пишка:) Сега не можа да ме познае.

Тази също май не е лоша -

И малко почивка...А как се спи на балкана малииии

Тук съм пред Троянски манастир. Ходихме в Стаята на Васил Левски, където се е крил от турците, показаха ни тайния изход, който води от стаята му към покрива на манастира... ако не сте ходили, трябва да отидете.

Само бях чела за онези паркинги на 5 - 10 етажа. Там където имало асансьори и други разни неща. За първи път ги видях в Сингапур. Едни високи ъглови сгради добре боядисани и без прозорци. Чак не им личеше че са паркинги за коли. А за пръв път употребих подобно нещо в Люкесембург.

Абе хората са си го измислили. Караш си по улицата и искаш да паркираш. Може и край тротоара до някой автомат за паркиране, но само за 2 часа и само ако намериш свободно място.

Ако не има паркинги на 5 или 7 или 10 етажа или един бог знае на колко. Има подземни и надземни и все са си на етажи. Подобен род паркинги имат нужда от персонал от двама души не повече.

На улицата има светлинно табло. Показва един път че приближаваш към паркинг и втори път дали има свободни места или е пълен. Ако има места свети в зелено, ако не в червено. Места почти винаги има.

Свиваш към входа на паркинга и на бариерката спираш и натискаш едно копче, и апарата ти плюе магнитна карта. Основното тук е да знаеш че трябва да натискаш копче. Аз като гаврошче, не бях наясно какво ме чака, та спрях доста далеч от копчето и трябваше да се подам от кръста през прозореца или да слизам. Е за другия път бях подготвена.

Та взимаш си талончето (онова с магнитната лента, като по дебитните карти) и бариерката се вдига, а ти по стрелките обикаляш и търсиш място. Намираш, паркираш и излизаш. Излизането е лесно. Има стълби и асансьори във всеки от 4-те краища на етажа (на всеки етаж).

Ако си инвалид или жена си на далавера. Точно срещу входа има десетина места за инвалиди и за жени. Първата ми идея беше, че като знам мнението за жените шофьори, явно са решили да не ги пускат много из паркинга. Истината обаче е, че местата са в най-осветената част и точно до входа и охраната, за да не ги нападне някой или да не ги изплаши някой пиян.

Излизаш както си искаш от паркинга или както можеш, мотаеш се и после трябва да си тръгваш. Влизаш в паркинга от който и да е вход. Желателно е да помниш на кой етаж си естествено. На всеки вход и етаж има апарати за плащане. Приемат монети, банкноти и карти всякакви кажи речи.

Пъхаш магнитната карта в апарата. Той ти казва колко ти е престоя,колко по дневна и колко по нощна тарифа и колко ти е общата сума. Палщаш си точно за времето което си седял до минута. Плащаш с каквото можеш, ако ти трябва фактура натискаш едно копче. Апарат плюе фактурата и рестото и ти връща електронната карта.

След заплащането имаш примерно 10-15 мин да се изнесеш от паркинга. Качваш се на колата и отново по знаците до изхода. Спираш пак на бариерата пъхаш електронната карта. Системата чете, че си платл. Бариерата се вдига. Неонов надпис ти благодари и ти пожелава всичко добро и си тръгваш.

Ей така го правят хората.

В Стокхолм започна шампионат по магии

Изложба посветена на седмицата на кърменето

И за лщбителите на волейбола - разбихме Република Корея с 3:1 и 3:0

Годишнини на днешния ден - от Агенция "Фокус"

Въображението на родителите при избор на име за дете - статистиката говори (прочетено в Дир.БГ)

И отново за децата, но на щъркелите - прочетено в news.bg

А в това време у нас откриха ново растение - аз го открих в Дри.БГ

И показаха старинна плочка - в Днес

А утре нашите волейболисти ще играят в леко променен състав - според Дир.БГ

Михаил Калашников - оръжейният гений в Блог за оръжейна култура

и

Обречени ли сме или да? в Блог за бабини деветини

• При дължина на земния екватор около 40 075 километра те са обиколили земята близо 312 пъти.
• Средното разстояние Земя-Луна е 384 хил.км. Значи са пътували до Луната близо 33 пъти. Или са си направили 16 екскурзии до там и обратно.
• Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км. Това прави 340 пълни обиколки на пътната ни мрежа. При 240 депутати в парламента, някои дори са успели да минат по 2 пъти.
• София - Бургас е 400км. според калкулатора на Петрол. Това значи 31 250 ходения до там. Или по близо 86 ходения на ден (в рамките на една година).

"Добрата" новина е, че средното разстояние Земя-Слънце е 150 млн. километра. Така че имат още мегдан за въртене на километри.

Ей така го правят хората!

Колко хубаво би било, да ги хванеш за ръчичка, да ги заведеш в гората и да ги загубиш. Да ама така не става.

За сметка на това те много обичат, да се губят в подходящото време. Особенно когато на тях им изнася...

Чета с интерес тези дни, че Филчев пак се изгубил. Ей странна работа... Голям човек стана, главен прокурор беше и не се научи да не се губи...

Друг е въпроса, как в една нормална държава можеш да изгубиш Филчев. После да го намериш. При това не къде да е. Той бил станал посланник, ама никой не разбрал.

И тъкмо го намерихме и се успокои целокупния български народ и той моля ви се взе че пак се изгуби...

Ама моля ви господа политици не така. Като ще избирате посланници поне си записвайте, кого сте избрали.

Ако може после да ги пускате на един курс по ориентиране да не се губят още по-добре.

А ако не, има технологии. Имплантирате им по един чип и проследяване.

Че то каква стана тя, станахме за резил на света...

И след всичкото популяризиране на това произведение ние пак сме същите. Пак криво сме разбрали и Европа и света.

Няма да правя дълбокомислени анализи, нито ще се впускам в кухи фрази. Ще споделя какво видях в същата тази Европа и как то достига до нас пречупено през разбирането на... ех да знаех, чии са тези безумни идеи.

Пушенето

Не само фактът че съм пушач ме води към тази тема. Принципът за мен е: „Не пречиш, не ти пречат” С удоволствие ще пуша на разрешените за целта места. Стига да има такива, и да не са през 10 километра.

В Холандия пушеха навсякъде, без проблем. Места за непушачи също имаше. Реклами на каки захапали цигари под път и над път.

В Люксембург беше още по странно. Рекламите на цигари бяха повече от рекламите за автомобили. В ресторанта в хотела нямаше салон за непушачи. В повечето заведения също.

Но ние сме в България и тук рекламите на цигари, показват тичащи коне. А местата за пушачи стават все по-малко. И ни заплашват, че скоро няма да можем да пушим никъде.

Номерата на автомобилите

Така наречените МПС-та извиват километрични опашки в стремеж да хванат последния срок за смяна на номерата. И това за да се „интегираме” с Европа. Дори подготвяме нова повсеместна смяна на номера след година(или поне такива са слуховете) за да проимаме звездички на номерата.

За времето в което бях в Люксембург видях поне 3 (словом три) вида местни номера. И не чух да правят повсеместна смяна. Белгийците които идваха на работа там (колко е то Белгия – Люксембург има няма час) бяха с бели номера с червена рамка и червени букви/цифри. Знаменца и звездички нямаха по колите си. И с французите работата беше същата...

Но в България всчико е по-иначе, и все повече си личи, кой е чел Добри Войников и кой го е разбрал...