Тишо, дължа ти едно признание - ти си причината да си направя блог - за добро или за зло. Блогът пък, от своя страна, ми даде достатъчно много, отплати ми се стократно за вложените в него страст и време. Даде ми приятели, научи ме на повече спонтанност и на споделяне.

Наскоро си говорихме със Светлина, че в началото имах амбицията да го направя литературен блог. Но сега вече го чувствам по съвсем друг начин...

Почнах от Тишо и пак стигнах до мен. Нали „всички пътища водят до Рим".

А исках да кажа: Празникът на Тишо е и мой празник. Въпреки че няма да мога да отида на него лично, ще бъда там със сърцето си. Всеки български автор, издал книга - трудно, но заслужено - книга, която ще се чете, а няма да украсява лавиците на книжарниците - печели моето сърце за приятел завинаги.

Заринах се с тетрадки да търся нещо, което знам, че съм писала, но така и не го намерих. Вместо това, реших да изровя какво съм чела из интернет за кристалните и индигови деца. Беше интересно. Засяга въпроса за общуването с телепатия. Тук срещам хора, в които разпознавам техни черти.

Тъй като нямам свои материали по въпроса, копирах от това място (с благодарности на майките, дискутирали темата и събрали линкове!).

Че един ден ще общуваме чрез телепатия (не ние, а следващите поколения), не се и съмнявам. Чувствителността ни се изостря все повече и повече. При някои е толкова силно развита, че плаши останалите. А няма защо. Изострената чувствителност може да навреди само на човека, който я притежава, не и на другите.

КРИСТАЛНИТЕ И ИНДИГОВИ ДЕЦА

Най-общо казано те получават названията си (кристални или индигови) заради аурата си. Всеки човек освен тяло притежава и аура която е съставена от няколко цвята. При всеки човек в зависимост от моментното му състояние аурата сияе или мъждука... Аурата може да бъде виждана, но не от всеки. От всеки обаче може да бъде направена снимка на Кирлиановата фотография.
Кристалните деца се раждат с прекрасна, многоцветна аура. Именно заради енергийната матрица на която отговарят децата биват индигови и кристални.
Това са свръхчувствителни и надарени деца.
Не редки са случаите когато късно проговарят заради развитата си телепатия и липса на необходимост да говорят.
Досегашната система на образование, остарели ценностни и морални устой объркват "новите деца" за които фалша и лицемерието не остават скрити.
Индиговите деца са започнали да се раждат по-масово след 1977 год., макар че те са се раждали във всяко време. Броят им обаче е бил много малък и са оставали незабелязани в общия случай.
За индиговите деца които се раждат в наши дни се твърди, че:
- разпознават нечестното и изискват честно отношение
- притежават изострено чувство за справедливост и достойнство
- винаги знаят когато ги лъжат
- не вършат неща в които не вярват
- не могат да бъдат вкарани в калъп
- при неразбиране в ранна възраст могат да бъдат блокирани, да се отдадат на саморазрушение и страх
Характерно за индиговите деца е войнствения дух, те са един своеобразен двигател на промяната.
Смята се за колективна задача на индиговите деца да разрушат стария осквернен и потънал във фалш свят и да изградят нов
Възрастните в желанието си да пречупят тези деца. Да ги направят послушни и тихи прибягват до медикаменти, към тях обаче децата стават зависими и поради същите губят способностите си. Тези деца остават неразбрани и сами.
Идва ново мислене с новите деца и колкото и да се опитваме да го подтискаме то е факт.
Доказателство за това са толкова многото деца-наркомани от на пръв поглед идеални семейства.
Доказателство са многото логопедични кабинети и децата с говорни и поведенчески проблеми. Стресирани заради опитите да бъдат натъпкани в някакви норми...

За разликите между двата вида знам само, че индиговите деца са по-старото поколение и са по-войнствени, понеже се стремят към премахване и отричане на старите порядки. Кристалните са по-добри и търпеливи. Е, аурата на кристалните и индиговите била с различен цвят, но няма как да се види от всеки.

Кристалните деца започват по-масово да се раждат след 1995 год., тоест децата които ние раждаме сега.
- те са изключително магнетични с изписани и хипнотични очи
- много са емоционални
- проговарят късно
- имат вродени музикални качества
- обичливи са
- миротворци
- прощават бързо
- използват успешно телепатия още от бебета
- не бягат от реалността
- много  свързани с природата
- грижовни като ангели
- с висока интуиция
- безстрашни, артистични натури, откриватели,  изследователи, катерачи, с чувство за баланс
Понякога стават духовни водачи.
Любовта излъчваща се от кристалните деца е нещо на което трудно се устоява. Излъчват оздравителни дози любов. Хората около такива деца се отварят и физически и енергийно. Възрастните край такива деца също започват да придобиват подобни качества и да се развиват.

Относно късното проговаряне на кристалните деца... Твърди се, че е така, защото не им е нужна вербална комуникация, тъй като са телепати по рождение. Този факт не е проблем за хората в семейството, а извън него.
Много хубаво би било ако ние родителите успеем да съхраним тези телепатичнио способности на децата ни и след пубертета.
Новият свят, който се опитват да създадат индиговите хора ще бъде с много по-бърза комуникация. Уменията за включване към "колективното съзнание на планетата" ще е нещо обичайно за новото поколение.
Едно от най-важните  неща, за да се развие психически кристалното дете е да му се вярва, да се разговаря с него как мисли и какво чувства.
Латентните способности у родителите на кристални деца също се събуждат. Получава се, както когато сме близко до смъртта - способностите се повишават в състояние на безусловна любов!

(Още веднъж благодарности на майката, която е написала това!)

Ето и някои от събраните там линкове:

Каролина Хеенкамп - Децата на новата ера

Новите деца, децата на новото хилядолетие

Лигата на необикновените деца

Деца Индиго - феномен на новото поколение

Индиговите и Кристалните Деца

ShadowDance също имат конкурс за фантастичен разказ. Срокът за изпращане на творбите е 30 юли 2008г., а резултатите ще излязат на 15 септември.

Конкурсът е анонимен. Разказите не трябва да са публикувани досега.

Доколкото съм чела в Писателската работилница на ShadowDance, хората там имат високи и точни критерии за стойността на даден разказ. Препоръчвам конкурса и също ще участвам.

Ето условията за участие от „първа ръка".

Ето и едно мое виждане (без особена връзка с конкурса):

Бягство от действителността ли е Фантазия?

Да, определено да. И не.

Защото тя е силният вик на човека, който вижда и открива. Тя е жаждата ни за промяна, за новото. Тя е протегнатата към неизвестното ръка и стъпката, направена в безкрая.

Тя е вярата в доброто и справедливостта. Изцелението от болката, когато толкова ти липсват. Надеждата, че всичко може да е по-различно.

А когато си щастлив, е люлката на твоите мечти.

Фантазия свързва в едно нишки, които в живота остават винаги разделени. Тя запълва онези пукнатини, които, ако оставим да зеят, могат да се превърнат в огромна пропаст.

Децата от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките" отдавна пишат колективни романи. Не само ги пишат добре, но и сами си ги илюстрират и оформят кориците. Последният от тях - „Играта" предстои да се издаде. И както за всяко издаване на книга, са нужни средства.

Човешката библиотека ги е взела под крилото си и им помага. Сега са измислили нестандартен подход да съберат нужните средства. Нека да помогнем и ние - като се включим в кампанията и като я популяризираме.

Вижте каква е идеята

А тук е представена още по-подробно

LeeAnn вече писа за тях

Ему - също

Да направим и ние, каквото можем!

МАРГРЕТ НИКОЛОВА ИЛИ ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО ЛЕГЕНДА

Само са сложили думите ми в кавички и пред кавичките пише: „Близка на певицата разказва" - все едно, че съм го разказала специално на тях! „Автор" на статията им е някой с безличното име Иван Георгиев. Освен това е объркал нещо много важно (от глупост и недоглеждане или нарочно - за по-голяма сензация) и това много ме подразни: Написала съм, че Виктор се роди на рождената дата на загиналата дъщеря на Маргрет Николова. Те (отгоре с големи букви) са написали, че се е родил в деня, в който е загинала дъщеря и. Ето, вижте и „тяхната" статия:

Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)

Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг

Последните 3 книги, които помня, че купих за някого:
Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки" в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.

Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин

Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас):
Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен

3 книги, които бих искала да прочета отново:
Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)

3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:
Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)

Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!

Навремето великденските яйца са ги боядисвали с природни бои. И аз се научих да го правя (не е никак сложно) не защото не харесвам съвременните оцветители, а защото боядисаните с люспи от лук яйца стават изключително красиви и неповторими.

За съжаление не съм снимала нито едно от тях да ви го покажа, но мога да опиша как се прави за тези, които биха искали да опитат.

Защо толкова рано? Не е никак рано, защото трябва да си съберете предварително люспи от лук. Всички отпадъци от обелването на лука ги отделям в една торба и до Велик ден събирам достатъчно. Ако не, отивам в близкия „плод и зеленчук" и помолвам да ми оберат нападали люспи от щайгите.

Като дойде време за боядисването:

Трябват ви: по-бели яйца (но и по-тъмни стават), непотребен дамски чорапогащник, конец и прясно набрани дребни листенца и тревички с интересна форма - здравец, дори миниатюрни листа (съвсем млади) от кестеново дърво.

Чорапогащникът се нарязва на правоъгълни парчета с големината на пощенска картичка (в неопънато състояние). Конците също си ги нарежете предварително за по-удобно. Яйцата - сурови - ги измийте и подсушете. Пригответе си една чинийка с няколко капки олио в нея.

Сложете люспите от лука в тенджера, залейте ги със студена вода и сядайте да връзвате яйцата.

Как става това: Потапяте леко листенцето в олиото, за да се омазни от едната страна. Поставяте го върху яйцето - с олиото към черупката. Гледате да не мърда и да не се размазва много-много (макар че не е фатално). И цялото това нещо го увивате с парче чорапогащник, което опъвате хубаво по яйцето и усуквате отзад (противоположно на листото). Усуканото място връзвате здраво с конец. Отрязвате стърчащите краища и пъхате в тенджерата при люспите лук и водата.

Като приготвите всички яйца и ги настаните добре на мекичко между лучените люспи, слагайте тенджерата на котлона. Оставете да ври 15 - 20 минути и после обезателно яйцата да изстинат в тенджерата с лука. Така ще се боядисат най-добре - до красиво керемидено червено. Чак тогава ги извадете, внимателно отрежете и отделете увивните материали, и като изсъхнат яйцата, ги намажете с малко олио.

Както казах, стават с неповторим и наситен червен цвят, там, където е било листенцето може да се оцветят и в бледо зелено, а отзад, където е бил усукан чорапогащникът, се получава шарка като фина мрежа - като център на паяжина.

Наистина жалко, че нямам снимка.

Успех - на който реши да опита!

Ето я и снимката: тези ги направи сестра ми

Искам да популяризирам една идея - организиран е литературен конкурс „Оставката на министъра". Информацията за него получих по пощата от „Литературата днес" на Преслав Ганев.

Организатори на конкурса са Пейо от „трънки и блогинки" и Йовко от "yovko in a nutshell.  

Те са събрали награден фонд от 1200 лв., който продължава да нараства и в който всеки може да се включи с малка или голяма сума.

Мисля, че не е нужно да го представям повече - вижте сами условията на конкурса и се включете! Ще бъде забавно.

Маргрет Николова - колко хора я помнят? Иска ми се да са много, но се опасявам, че не е така.

Когато един певец или актьор слезе от сцената, често пъти дирите му се изгубват и в следващите поколения има все по-малко хора, които са чували за него. Защото той отстъпва мястото си там на нови певци, на нови актьори, и се оттегля в своето усамотение, в живот без публика. Понякога иска да бъде така, понякога то става от само себе си.

За всички, които не знаят коя е Маргрет Николова - тя е певица - една от първите на българската естрада . Първоначално е учила в Музикалната академия специалност пиано, докато през 1946 година не се включва, като певица, в младежкия художествен колектив "Лиляна Димитрова". Така кариерата ú взима обрат в друга посока и слава богу, защото иначе естрадната ни музика щеше да загуби един невероятен глас. 1948 г. след успешно издържан конкурс, тя вече е в ансамбъла на МВР, от където започва професионалната ú кариера. 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио. 1961г. става солистка в ансабла на Народната Армия. 1963 г. е поканена да участва в Армейския естраден състав към Театъра на народната армия. Тук кариерата ú вече е ориентирана към естрадата и там работи до края на 1975 година. От тогава започва соловата ú кариера - участия в дуети и спектакли. Така до 2000 година, когато Маргрет Николова се оттегля от активна творческа дейност на 72 годишна възраст. Много хора я свързват предимно с БКП, един вид тя е комунистическа певица. Въпреки времето, в което е живяла и работила и политическите ú пристрастия, Маргрет Николова е "Пръв глас на Балканите" и е оставила за поколенията незабравими песни като "Птици мои", "Целуни ме", "Любили сме, Любили", "Малка къща сред полето" (която между другото е и първата филмирана песен за БНТ).

Ето още информация за певицата: kliuki.net (Въпреки че мястото се казва "Клюки", информацията е вярна.)

По една щастлива случайност обаче, Маргрет Николова е прабаба на моя племенник Виктор от страна на баща му.   Има и още нещо интересно и пророческо, което вероятно не е известно почти на никого. Искам да го спомена, понеже вярвам, че е щастлива поличба - племенникът ми Виктор се роди на същата дата, на която се е родила и загиналата дъщеря на Маргрет - 10 март. Беше тръгнал да излиза три дни преди това и как ли не му помагаха, но удържа и се роди в първите часове на 10ти.

Малцина знаят сигурно също колко много я обичаше нейният съпруг Петър Николов. Той издаде и книга за нея - книга, екземпляри от която имат само най-близките им хора. Ето така изглежда корицата ú:

Сега Маргрет Николова живее спокойно, има двама прекрасни внуци - вече големи хора, и един правнук - Виктор. На вид е скромна, деликатна, по нищо не личи, че е била звезда. Държи се с всички нас сърдечно и топло, радва ни се.

Щастлива съм, че точно на мен се падна честта да пиша за Маргрет. Когато държах правнучето ú на ръце, тя стоеше до мен. После изведнъж запя една нежна песничка на Виктор. А аз стоях и я слушах и не смеех да трепна, за да не секне гласът ú. Да се докоснеш до такава легенда е като да се докоснеш до вечността. С това чувство пиша за нея сега.

За мен тя е образец за това как трябва да се остарява, а също и потвърждение на максимата, че младостта идва отвътре. Вижте, в навечерието на осемдесетата ú годишнина, Маргрет Николова, наричана с любов от цялото си сегашно семейство Мама Грета:

Вярвам, че има хора, които биха се зарадвали да чуят гласа на своята младост:

Благодарности на Иглика за снимките и биографичните данни

Клуб „УИБРОБИЯ", съвмесно с Народно читалище „Георги Илиев" гр. Стара Загора, обявява седмият традиционен конкурс за литературно произведение (роман и разказ), базирани на фантастичното и приказното в българският фолклор и митология „ТАЛАСЪМИЯ 2008"

Условия:
1. Няма ограничения за възрастта на авторите.
2. Няма ограничения за обема на произведенията и за броя на произведенията, с които един автор може да участва.
3. Допускат се само непубликувани творби към датата на обявяване на резултатите.

Награди за отличените произведения:

Разказ:
1-во място 250 лв.
2-ро място 150 лв.
3-то място 50 лв.

Роман:
1-во място - 500 лв.

Приемат се само текстове, изписани на кирилица. Учасниците трябва да посочат трите си имена, e-mail (ако имат), телефон или друг начин за контакт с тях.

Срок за предаване: до 15.05.2008 г.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на Еньовден, по време на фестивала „Таласъмия 2008".

Адрес за изпращане на творбите:
Стара загора, ул. „Христо Ботев" 103
Клуб „Уибробия"
E-Mail: g_ilievsz@mail.bg

Обявата е от клуб Фантастика на dir.bg

Регионален център за изкуство и култура при ЦУР "Компас"
обявява конкурс
"ФАНТАСТИЧНО ИЗКУСТВО" - БУРГАС ‘2008

РЕГЛАМЕНТ

I.Конкурсът е национален.

II.Включва три категории
I-ВА КАТЕГОРИЯ / допускат се за участие по едно произведение от автор /:
1.За литература /за непубликувано произведение на фантастична тематика/ :
а/ разказ - до 10 стр., б/ стихотворение - до 2 стр., поема - до 5 стр., /стандартна машинописна страница -30 реда / 60 знака /, в / пиеса - с приблизително времетраене - 50 мин.
2. За изобразително изкуство - живопис, малка пластика
II-РА КАТЕГОРИЯ - за сценични изкуства:
1. За музика - с приблизително времетраене - до 10 мин.
2. За танц - с приблизително времетраене - до 10 мин.
3. За театрална постановка - с приблизително времетраене - 50 мин.
III-ТА КАТЕГОРИЯ - допускат се за участие до три произведения от автор
1. За видеоклип - до 3 мин.
2. За анимация - до 10 мин.
3. За игра с фантастичен сюжет - без ограничения

III. Творбите да се изпращат както следва:
За Категория I.1. - по интернет като прикачен файл на e-mail: fant_bs@abv.bg
За Категория I.2. - по пощата се изпраща копие или снимка на DVD / за малката пластика - min 4 ракурса
За Категории II и III - Творбите да се изпращат на CD / за II.1. / и на DVD / за останалите подкатегории /

IV. Конкурсът е анонимен.
Личните данни на автора - име, адрес, телефони, е -mail / задължително да е посочен, тъй като всички съобщения до участниците относно резултатите от конкурса, съпътстващата програма и пр. ще бъдат изпратени по Интернет /, творческата биография - в т.ч. публикации, награди, издадени книги, участие в сборни издания, изложби, конкурси, фестивали и пр./ако има такава /. Снимка на автора или колектива трябва да бъдат изпращани: За категория I.1. - на отделен прикачен файл; За останалите категории - приложени в малко запечатано пликче в пощенската пратка.

V. Краен срок за приемане на творбите - 01 юни 2008 г.,

* Няма да бъдат допуснати до участие в конкурса или ще бъдат дисквалифицирани:
- вече публикувани текстове
- творби, пристигнали след крайния срок
- автори, за които е ходатайствано пряко или косвено

VI. Резултатите и съпътстващата програма ще бъдат обявени на 09.06.2008г. в сайта на
конкурса http://burgasfant.hit.bg

VII. Наградите ще бъдат определяни от 5-членно жури с различен състав за всеки отделен жанр.

VIII. Награждаването ще се състои на 13, 14 и 15 юни 2008 г.

IХ. Награди. За всеки жанр /вид изкуство/ ще бъдат присъдени:
А/ по една първа награда: - за индивидуални творби - 150 лв.
- за колективни - 250 лв.
Б/ други материални и парични награди и грамоти

Внимание! С участието си в конкурса авторите отстъпват безвъзмездно на организатора авторските права върху представените творби за еднократно публикуване или представяне, ако изрично не е уговорено друго. Материалите не се редактират и рецензират.

Ц У Р "Компас", гр.Бургас 8 000, ул."Странджа" 28, ет.2, тел/факс. 056 / 91-99-42

Рисунката е от страницата на Златомир Арабистанов, открих го случайно, но виждам, че е много талантлив.

Предупреждение: Не започвайте да четете, ако нямате нещо сладко за хапване подръка!

Някои книжки така отварят апетита! Не е имало случай да започнем да четем Пипи например, без още след първите няколко страници някой да не поиска палачинки или курабии. Всички курабии, които съм правила досега, са били не за Великден и за Коледа, а след четене на Пипи.

В Карлсон пък се ядат на поразия кифлички с какао. Също и кюфтенца, сандвичи с шунка и сирене, торта с каймак и бонбони. Ето, спомнете си защо му се прияжда на човек:

„Дребосъчето влетя в кухнята. Майка му с карирана престилка стоеше до печката и пържеше превъзходните кюфтенца. От време на време тя разтърсваше големия тиган и гъсто наредените малки месни топчици подскачаха и се преобръщаха на другата страна.

О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени - с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!"

„Майката не намери какво да отговори. Трябваше да прекъсне своята миротворна проповед. Нейният побойник син седеше мрачен и тя побърза да постави пред него чаша горещо какао и пресни кифлички.

Дребосъчето много обичаше всичко това. Още от стълбата той долови сладостния дъх на току-що изпечено маслено тесто. А от майчините прекрасни кифлички с канела животът му ставаше много по-сносен."

„Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствувал.

- Сега ми е добре - рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото - отлично. Дребосъчето сам го бе сварил върху печката на Карлсон. Карлсон беше измъкнал от тяхната кутия всичко, което бе необходимо - мляко, какао и захар."

А сега, за да не сте капо, ето ви една рецепта за курабии от моя тефтер. Стават лесно и бързо в домашната печка:

4 яйца

2 ч.ч. захар

1½ ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. олио

1 пак. бакпулвер

1 ч.л. сода

Измесва се меко тесто. Овалват се малки топчета. Всяко топче се прави на пръчица с дебелина на пръста. Всяка пръчица се връзва на възел (за да заприличат на охлюви). Пекат се. Поръсват се с пудра захар.

По време на турското робство един българин посветил живота си на това да построи църква в родното си село. Бил заможен и готов да даде всичко, каквото имал - пари, имоти, здравето си, и го дал. Но не стигнало.

Помогнали му и други, събрали пари, ходили няколко пъти да искат разрешение от турските власти чак в столицата Цариград.

И накрая построили църквата. Щом камбаната забила за първи път да събере хората от селото, този човек онемял от вълнение. Така е и останал в историята на Момчиловци - Ням Радич.

Цялата легенда е разказана подробно от друг голям родолюбец - Константин Канев - в книгата му „Родопски сказания". За съжаление той вече не е между живите, но пък аз имах щастието да го познавам.

Ням Радич се смята за родоначалник на моя род - по майчина линия фамилията ни е Радичеви. Заговорих се с Христо Радичев дали нямаме общи корени, но трябва да се рови много назад, за да се разбере. Когато дядо ми е бил малък - около 1936г. - много хора от рода ни са се разселили из цяла България, тъй като в Момчиловци не е имало поминък за тях. Сега имам роднини почти навсякъде.

Но през 1976г. дядо ми се върна в родното си село и построи къща там. За което му благодаря от все сърце и му пожелавам да е жив и здрав още дълги години!

Ето тук намерих и клипче за селото, направено от някой, който обича родното си място, и макар да не го познавам, му стискам ръката сърдечно!

Травъл ТВ и Фондация „БУКВИТЕ" обявяват конкурс за сценаристи.
На най-добрите телевизията ще предложи постоянна и добре платена работа. Накратко: ще пътувате, ще пишете и ще ви плащат за това!
Какво по-хубаво и естествено за природата на писателя.

ТЕМА: МОЯТ ЛЮБИМ БЪЛГАРСКИ ГРАД

Изисквания:

- Сценарият трябва да е между 10 и 12 страници - 1800 знака или 60 знака на ред, 30 реда.
- Кандидатите имат право да изберат град, за който да пишат, но в сценария трябва да присъстват следните задължителни теми:
а/ история
б/ култура
в/ религия
г/ икономика
Съотношението на темите е според конкретните особености на града. Може да се пише, както за София или Пловдив, така и за Трън, Дулово или Горна Оряховица.
- Сценарият трябва да е структуриран около присъствието на водещ. Той/тя трябва да има между 10 и 15 ключови за сюжета реплики (синхрони) пред камерата.
- Интересни идеи за интервюта със значими за града личности. Такова интервю трябва да съчетава истинска професионална значимост и популярност на героя.
- Всеки сценарий трябва да има собствено заглавие - атрактивно, но и според основния контекст на произведението.
Препоръки:
- Пишете кратко и стегнато. С повече глаголи и по-малко прилагателни. Става дума за телевизия. Избягвайте тромави думи. Използвайте "пия" и "ям" вместо "консумирам".
- Не забравяйте, че и най-красивите думи и образи трябва да бъдат покривани с картина, тоест с определени задачи за оператора. Така че някоя много стара, но твърде малка църква, не "носи" цяла страница текст.
- Започнете направо с интересното.

Награди:
Три големи награди - постоянни договорни ангажименти за цяла година с Травъл ТВ и списанието за пътешествия „Одисей"
- Две екскурзии в чужбина
- Две екскурзии в България
- множество целогодишни абонамента за списание Одисей

Краен срок: 29.03.2008 г.

Изпращайте сценариите на адрес - ttvi@bukvite.bg
или на
София 1000
кв. Младост 1, бл. 63, вх.10, ап.166
Камелия Иванова

Всеки автор може да участва с до три сценария.
Прилагайте в писмото трите си имена и координати за връзка.

ПРИМЕРЕН СЦЕНАРИЙ
ПЕТРИЧ: ГРАДЪТ НА ПРЕЛЕТНИТЕ ХОРА
/ОТКЪС/

Единствената бомба, която пада върху Петрич през Първата световна война, е изтървана случайно.
Случайността винаги е предопределяла съдбата на този град. Всъщност, така е с всички селища на кръстопът. В повечето случаи тя е помагала на Петрич. От древността до днес. Затова градът е смесица от мистика, прагматизъм и жизненост.

ВОДЕЩА. Аз съм между две планини - Беласица и Огражден - и между три републики: България на Изток, Гърция на Юг и Македония на Запад

Петрич е сред старите градове не само по долното течение на река Струма, а изобщо в Европа. Първите му жители са траки. Дори от онези древни времена той не е променил особено нито положението си, нито името си. Трако-римското поселище е било едва на десет километра от сегашния град, а името му не е било Петрич, а Петра. Наставката „ич" подсказва, че следващите му притежатели са славяни. Или, както чудновато обясняват някои енциклопедии: „Населението му е съставено от славянски заселници и оцелели древни жители на Петра." Тези енциклопедии искат да кажат, че струмските славяни опожаряват и почти опустошават града по време на въстанието си срещу Рим през VI век. Седем века преди това римляните го основават, за да пази средното течение на река Струма, днешното Кресненско дефиле. Петра се превръща във важен за тях град.

ВОДЕЩА чете Едикт. „Макар че вашият град по рано беше имал в много малка степен граждански права, все пак заради присъщата ни любов към нашата държава, за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град."
Император Цезар Галерий Валерий Максимиян Благочестив.
На много малко места в Европа има толкова запазени документи, излезли от императорската канцелария.
Петрич става част от българската държава сравнително късно - през 837-а г.. Най-славният му период е в края на X и началото на XI век, когато се превръща във важно стратегическо и укрепено място за Самуиловата държава. Остава си такова и то за цяла Югозападна България чак до падането й под турско робство в края на XIV век. Освободен е 5 века по-късно, заедно с останалите български територии, но заради решенията на Берлинския конгрес, малко по-късно е върнат отново на Високата порта /кадри от Истанбул- Висока порта/. След близо четвърт век национална агония и мъчителни освободителни битки, накрая Петрич става изцяло български. И така до ден днешен.
Всъщност, не е правилно да се каже, че той е изцяло български. Приграничните градове винаги са съчетания - от етноси, култури, валути. А Петрич е между три граници. /Църквата „Св.св. Кирил и Методий в Гърция./ Така че, героите и времената по тези места в някакъв смисъл са си все същите. Цар Самуил и византийският император Василий Втори са двете най-ярки фигури, подвизавали се в региона. Предполага се, че царят е успял да удължи съществуването на Втората българска държава поне с 50 години.

ЮЛИЯ МАРКОВА. „Валове" - В края на X и началото на XI век Самуил преминава изцяло в отбрана, ето защо той започва изграждането на изкуствени прегради Деми, във висините за да може да спре нашествието на византийския император Василий втори.Самуиловата крепост представлява именно такава изкуствена преграда - землено укрепление.От това укрепление до наши дни са достигнали три отбранителни вала със два рова, като рововете заобикалят крепостта и са представлявали за времето си водни препятствия и суха каменна стена, която обгражда изцяло крепостта, като стената в основите си е широка три метра. Тя е била много висока, изградена с дървени палисади (бойни пътеки), по които войниците са правели своя обход. Също така е запазена и основата на Самуиловата кула или наблюдателницата на Самуил, като днес на това място се издигат 4 пилона високи, 25 метра. Те са свързани с пръстен, които ни показва височината - приблизително 5 метра. На тази височина е достигала самата наблюдателница. По сведение на византийския летописец Килица, каменни съоражения са се простирали от планина Беласица до тук - планина Огражден, по които каменни съоражения е била разположена българската войска, а самия хълм е представлявал команден пункт.

Прочетохме „Пухкава приказка" на LeeAnn, и както бях обещала, ще споделя впечатленията си от нея.

В продължение на няколко следобеди и вечери, Анди я изслуша с интерес, умили се на картинките и даже направи няколко коментара - там, където най-силно го впечатляваше. Той е само на четири години, но по отношение на книжките слуша и следи действието така, както малко деца на тази възраст успяват да го правят.

Изслуша я с удоволствие, защото е мелодична, много мелодична. Изчела съм безброй страници на глас - на моите деца - и мога да сравня. Освен това, се разказва за облаци, ветрове, бури и гръмотевици - все неща, които иначе го плашат, защото са далечни и непознати, големи и шумни, такива, които не можеш да контролираш или да се скриеш от тях, да си запушиш ушите и да не ги чуваш, когато се появят. Обаче в книжката на LeeAnn те не са такива. Там са весели, смешни, играят си, чувстват, и като ги видиш по този начин, като че ли наистина стават по-малко страшни.

Докато той слушаше за „уобуаците", както звучи от него думата облаци, аз пък откривах във всеки ред човекът, който стои зад написаното - LeeAnn детето и LeeAnn майката. Това обаче беше до към средата на книжката. После реших, че по-правилно ще е да не търся зад текста автора, а да постъпя като Анди и просто да се потопя в мелодията.

А мелодията не прекъсва. Продължава да се лее и дори след края на приказката остава да звучи в главата ти. Без нито една нотка фалш (в смисъл - няма нещо казано не така, както е дошло отвътре само за да се хареса на някого). Та, според мен, книжката е ценна именно с това - излязла е от сърцето и уцелва право в сърцата. Всеки, който носи истинско, голямо сърце.

Бях започнала да пиша нещо за изкуството, но намерих това. И след него, не мога да кажа нищо повече, поне засега. Вижте го:

ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

ГЕО МИЛЕВ

Писателю, колега - който и да си ти, дето и да си ти под зенита на нашето небесно полушарие, - чуй!

Ти възпяваш - от много години вече - всичко онова, що е красота за тебе: и пролетта, и есента, и любовта, и възлюблената печал, и луната, и звездите, и цветята, и славеите... Ти пишеш гъвкави стихове, тънки, гладки, кристални, със звънки рими и плавни стъпки - стихове, напълнени с изискани образи: прелестните очи на много жени, луната, огряла над спящото езеро, слънцето, захождащо зад далечни лесове, самотна палма и птици във въздуха, самотния гроб на кръстопът посред полето и много други работи, които не си никога видял. О, да, твоите стихове са изящни, звучни, блестящи, знам: ти си жрец на Красотата.

Но Пилат пита жестоко: „Що е Красота?" Ти обаче, жрецът на красотата, не отговаряш. Защото не знаеш какво да отговориш? Не - защото Пилат не съществува за тебе.

А Пилат е Животът.

Но ти не си се никога замислял: каква цена имат твоите стихове за живота? Зная твоето безпощадно възражение: изкуството не служи на живота! Съвършено вярно. Обаче има два вида живот: ежедневният живот на ежедневната борба за съществуване, живота на егоистичния човек - и висшият, вечният живот на духа, живота на алтруистичното човечество. А и двата са свързани един с друг.

Писателю,

Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния шум на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, красотата е за тебе празник. Но този егоистичен твой празник - твой празник - какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с главна буква? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя поезия - то е само частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази - ти ги съчиняваш само за свое собствено удоволствие. И затова те не трогват никого освен тебе и твоите приятели. И затова твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.

Защото Животът е проблема.

- А проблема няма в твоите изящни, гладки, звънки стихове.

Защото ти си чужд на тоя Живот.

- А животът, който живееш ти, интересува само тебе; и стиховете, които пишеш ти, интересуват само тебе. Затова и те не ще живеят повече от тебе.

Животът е копнеж. Човечеството, човешкият дух живее от своя копнеж. Вечният копнеж, който ражда творчеството, който ражда живота.

- А твоето творчество, а твоят живот, писателю, е не копнеж, а мечтателство.

Копнежът ражда творчество. Творчеството е борба. Борба със себе си. Бунт. Бунт против себе си.

- А твоето творчество, писателю, е не борба - а леност в самодоволния ъгъл на твоето мъничко Себе си; не бунт - а подло, безсилно дезертьорство от всичко: и от живота, и от света. Дори от себе си. Дори от Красотата. Дори от Изкуството.

Затова твоето творчество не е изкуство. И ти - не съществуваш! Не съществуваш за изкуството. Защото не съществуваш за себе си; не съществуваш за живота; не съществуваш за човечеството.

Ти не си!

Що! Музите, Аполон, Парнас? - Парнас е прах, а музите и Аполон са отдавна забравена лъжа. Ти мислиш себе си за богопомазан избраник? За изключителна личност? - Отвори си очите: твоето избраничество, твоята изключителност не иде от никакъв бог. Тя иде от тебе, само от тебе.

Тебе! Но де е твоето тебе? Дали в повседневните конверзации в приятелски кръг - на улицата или в кафенето, - дето пълниш богоизбраните си уста с простосмъртната нелепост на роклички, краченца и деколтета? Или в бохемското подражателство на Едгар По и Бодлера? Или в самотните часове на леност, когато ядеш хартия и пиеш мастило? - Дори без богата колекция образци за плагииране (понеже чуждите езици са чужди за тебе). Това е твоят живот - и от него ти изстискваш своята поезия.

Тебе! А това значи: човекът преди всичко! Защото има нещо по-голямо от твоето писателско общество - обществото отвън; има нещо по-голямо от обществото - народа; има нещо по-голямо от народа - обществото на народите; има нещо по-голямо от обществото на народите - човечеството.

А основен елемент на човечеството е Човекът. Човекът преди всичко! Оттук етическото обуславяне на човека; което значи: едно върховно задължение на човека към човечеството. Едно върховно и единствено задължение (защото етиката не е законник на преходните добродетели, на това или онова общество, етика не значи „морал"). Едно върховно и единствено задължение на човека - преди всичко; на човека творец; то обуславя всичките функции на човека - включително и неговите естетически копнежи. Защото то - етическото задължение на човека към човечеството - ражда всеки копнеж: копнежа към възкачване, копнежа към светлите ясли на Духа. Духът е човечеството. Духът е човекът.

Духът: етическият закон на човека.

Духът: етическата нужда на изкуството.

Духът: Върховният Дух, Светият Дух, който създава нуждата от Красота. Който създава нуждата от изкуство.

Писателю, Духът - заветният Ханаан на всеки човешки копнеж - е по-голям закон за тебе от догмите на твоята шаблонна красота. Писателю, чуй: Духът заповядва: Човекът преди всичко! Не „добрият" човек, въоръжен с всички известни днес добродетели; но Човекът! За духа няма добродетел - Духът е отвъд добро и зло. Духът е само интензивност.

Човекът Преди Всичко значи: Бъди цял!

Зная, писателю: ти си готов да се съгласиш веднага с всичко, що казах - и там е твоята гибел.

Роботите - какво знаем ние за тях, само можем да си ги представим, защото те ще живеят в бъдещето.

Ето какви са задължителните характеристики на робота, според моя четири годишен син:

1. Да е истински, не играчка.

2. Да има хуманоиден вид - да прилича на човек.

3. Да се върти в кръста.

4. Да има антенка, каска и очи под каската.

5. Да е с неизтощима батерия.

6. Ръцете му да завършват с щипки, а с щипките да може да хваща дори пълни с мляко чаши.

7. Да ходи, да говори, да вижда и да чува.

8. Да чува с уши, не с ръката си, както е при някои роботи.

9. Въобще - да е жив!

Дори на Дядо Коледа не му стигна въображението да си го представи и донесе някакъв безобразен фалшификат.

И все пак, има един такъв робот, който много се доближава до идеала (не отговаря само на т.5 и 8 и няма каска и антена, т.9 ми се струва, че засяга изкуствения интелект, за нея така или иначе доста ще трябва да почакаме). Казва се Алфа Рекс и е произведен от LEGO. Ето го:

Роботите са за мечтателите

Още Леонардо да Винчи (1495 г.) е скицирал проект на хуманоиден робот. Прилича на механичен рицар, който може да сяда, да ръкомаха и да движи челюстта и главата си:

Е, мина време, осъществихме мечтата на Леонардо - създадохме този МЕХАНО-, сега мечтаем да го превърнем в ХУМАНО-.

Освен него, днес на дневен ред са нано-роботите, чиято грижа ще бъде биологичното ни здраве.

А утре? Утре ще закръжим из космоса и роботите (всякакви видове, дори такива в телата ни) ще станат наши незаменими помощници. Те дори вече са ни изпреварили там.

И какво ще бъде, когато влязат в истинско съприкосновение двата свята - този на роботите и този на хората... За това ще мечтаем после.

Мечтайте, мечтатели! Променяйте света!

Чували ли сте за Раел? Създателят на сектата Раелитяни и на корпорацията „Клонейд", която твърди, че вече е клонирала човек? Преди известно време във Всяка неделя имаше интервю на живо с него и последователката му Бриджит Боаслие. Тъй като още не са показали клонираното бебе, другите учени ги обвиняват в лъжа. А и Клонейд трябва да крият мястото, където извършват опитите си, защото нееднократно са били гонени и лабораториите им са били конфискувани от властите.

Истинското име на Раел е Клод Ворилон. На младини е бил автомобилен състезател, после - спортен журналист, пробвал се е и в музикалния бизнес като певец - издал е албум.

На 13 декември 1973 г. животът му се променил. Докато се разхождал сам извън града, ненадейно срещнал извънземни. Създанието, което осъществило контакт с него, той описва така: „...малко по-високо от четири стъпки, с дълга черна коса, бадемови очи, маслинена кожа и излъчваше хармония и хумор." Тук - на официалната страница на Раелитяните може да прочетете повече за тази среща и последиците от нея.

След това Клод Ворилон създава сектата си и сменя името си на Раел. Започва да събира пари и да строи мисия, където „нашите създатели" да осъществят контакт с нас (на първата снимка горе).

Когато в света се заговаря за клониране и се появява първият клониран организъм - овцата Доли, Раел провижда, че е настъпил неговият час. Решен да успее на всяка цена, той не пести сили да привлича хора (особено богати) за каузата си. Намират се такива, които инвестират големи суми в начинанието му. С парите Раел наема учени, основава Клонейд и започва работа, за да се стигне днес до тук.

Защо ви разказвам за Раел?

Нито имам положително отношение към сектите, нито имам такова към хората, решени да получат своето на всяка цена.

Но историята е интересна.

Малко хора са я чували.

И най-вече, защото го използвах за злодея в моя роман. Преиначих историята му, името му, и го направих „лошия".

Има една древна загадка, която особено ме привлича. Чела съм по форуми различни тълкувания по нея, но нито един задоволителен за мен отговор не открих. Ще ми е интересно да науча какво мислите вие. Ето я:

„Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден."

Е, какво ще кажете?

Облекло и украшения - модата малко се е променяла през вековете. Облеклото е било тънко и леко заради горещия климат. От материите предпочитан е бил ленът. Всички мъже - от строителите до фараоните - носели някакъв вид запретната пола или престилка, която варира на дължина през годините - от средата на бедрата до средата на подбедриците. Тя е завързана отпред, загъната отстрани или на два възела на ханша. Одеждата с ръкави подобна на риза също става модерна.

Мъжете били винаги гладко избръснати. Използвали бръсначи, направени от бронз, да си бръснат брадите и главите.

Жените ходели изправени, с дрехи с дължина до глезените, обикновено с каишки, които се връзват около врата или зад раменете. Или пък носели къси роби, завързани около раменете им. Някои дрехи имали къси ръкави.

По-късната мода показва, че ленът е бил надиплян на много тънки вертикални плисета и украсяван с ресни по ръбовете. В студените вечери са се носели вълнени наметки. През този период навлиза и коприната. Клеопатра е носела коприна.

Заможните хора носели сандали от кожа с каишки отпред и между първи и втори пръст. Кичели се с много бижута - колкото можели да си позволят. Богатите носели широки яки от злато и скъпоценни камъни, завързани отзад на врата. Двойка гривни носели жените около китките или високо на ръката, над лакътя. Носели пръстени и гривни на глезените, а също и големи кръгли обеци. Връзвали ленти около главите си или държали косите си с фиби от слонова кост и метал.

Обикновените хора носели колиета от ярко оцветени керамични мъниста.

Египтяните се грижели много за своя външен вид. Използвали ръчно огледало от високо-полиран бронз. С черно багрило, съхранявано в глинен съд, очертавали очите и веждите си, като го нанасяли с „четчица" или „молив", направен от тръстика. Мъжете също носели такъв грим, който бил не само моден, но предпазвал очите от инфекции, а те били чести в Египет.

Перуки носели и мъжете и жените. Жените си поставяли красиви дълги перуки с конуси, парфюмирани с цвят от лотос. Тези конуси били изработени от восък и се топели от жегата, като отделяли прекрасно благоухание.

Основни храни - хляб и бира (приготвена от ечемик). Имат много видове хляб, включително от тесто за сладкиши и торти. Понеже нямало захар, медът се използвал за подслаждане от богатите, а бедните използвали фурми и плодови сокове.

Египтяните харесвали пикантните зеленчуци като чесън и лук, смятали, че са добри за здравето. Ядели също грах, боб, маруля, краставици и праз. Зеленчуците често се сервирали подправени с олио и оцет. Смокините, фурмите, нарът и гроздето били единствените плодове, които можели да се отглеждат в горещия климат.

Богатите можели да си позволят да правят вино от лозята си. Обикновените хора ядели риба и домашни птици. В специални случаи се хранели с овче, козе или свинско месо. Нямало много пасбища, затова месото било скъпо и повечето хора го ядели само при тържествени случаи.

Египтяните складирали храната си в делви, гърнета и хамбари. Месото и рибата трябвало да бъдат специално приготвени за съхранение. Единият метод бил осоляването, другият - рибата да се изсуши на слънце.

В обикновените семейства готвенето се вършело от стопанката, но по-големите домакинства използвали прислуга да работи в кухнята, главен готвач обикновено бил мъж.

Египтяните са имали фурни, знаели са как да варят, пекат и пържат храната. Ползвали няколко кухненски инструмента: хаван и чукало, сито.

Къщите си строяли от тухли. Тухлите си приготвяли сами от кал, слама и речни камъчета, сушали ги на слънце. Само специални постройки били от камък.

След построяването къщата била измазвана с кирпич (хоросан). Вътрешната мазилка правели цветна или изрисувана с геометрични шарки или сцени от природата. Жилищните помещения били на горните етажи (заради разливането на Нил), а някои дейности били изнесени и на покривите.

Селяните, строителите, фермерите живеели в свити селца с тесни улички.

Градската къща била просторна и удобна, на два или три етажа. С високи стени, подсилени с греди, понеже сградата е на повече от един етаж. Първият етаж е изграден от камъни. Първото ниво на къщата е обикновено работно място, където се води бизнес и стоят слугите. Вторият и третият етаж са по-украсени, те са жилищната част на къщата.

Храната се приготвяла на покрива и се носела долу в стаите от слугите. Готви се извън къщата за безопасност и за да остане вътре прохладно. Прозорците ги строяли близо до тавана, също за да запазят прохладата вътре. Често постилали рогозки на пода, за да се охлажда. Много хора спели на пода през лятото, за да им е хладно.

Канализацията била лукс и я имали само най-богатите в града. Тоалетните им били издълбани във варовика, като нечистотиите се отвеждали в ями на улиците.

Заможните притежавали обширни имоти с удобни къщи с високи тавани с колони, керамични подове, открити прозорци, изрисувани стени и стълбища, които водят нагоре към равен покрив, а от него се разкрива гледка към имота: басейни и градини, кладенци, хамбари, конюшни, малък параклис за богослужения, жилищата на прислугата.

Богатите живеели в предградията.

Дори и заможните египтяни имали малко обзавеждане - ниско квадратно столче без облегалка, по ъглите на стаите са поставени кожени седалки или възглавници. Рядко има столове - само при най-богатите. Има малки маси, направени от дърво или плетена ракита, с три или четири крака. Леглата били изработени от тънка рогозка, закрепена на дървена рамка, поставена върху крака с животинска форма. В единия им край има облегалка за главата, в другия - за краката.

За лампи служат обикновени керамични купи, съдържащи масло и фитил. Съдовете са от глина - за бедните, за богатите - от бронз, сребро и злато.

За складиране на домашната собственост - лен, дрехи, украшения, козметика - се използват ракли.   

Звездите се избират от Международния звезден каталог „Космос - Земя", започнат и разработен от руснаци. За него пише, че е „уникален труд на стотици учени...", но ето, че са се намерили и хора, които да му създадат комерсиално приложение. Това е поредното доказателство, че най-добрият начин да се правят пари, е като се заложи на вродената ни грандомания, а тя, както се вижда, заплашва да достигне космически размери.

Не се съмнявам, че има хора, които ще се възползват от предложението, или вече са се възползвали - това личи от една от страниците на сайта (ако тя не е чисто свободно съчинение). Но ми е смешно, защото си представям картинката погледната от другата страна - тази на необятния космос. И звездите сигурно биха ни се надсмели, ако можеха да знаят, че са „РезервЕ" и че се казват Стефка, Джулия или пък Иван Петров.

Хубавото е, че хич не им пука!

Тази година писмото им малко закъсня - получихме го едва днес, но въпреки това беше вълнуващо да го прочетем. А и всеки път досега текстът и картинките са различни.

весела година!

Златен клас на нива,

червена ябълка в градина,

Живо здраво до година,

до година до амина!

От всички видове ръчен труд и творчество най ми допада да правя сурвачки за Нова година. Стана ми вече традиция да си купувам дрян и да го омотавам с разноцветни прежди, после да го украсявам с пуканки и сушени плодове. Ето как изглежда миналогодишната:

А след като насурвакаме за здраве всички роднини и съседи, сурвачката отива в кофата, за да не завъди молци.

Но то се знае и даже си го пише тук, че „дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!"