Откраднатите нощи са безшумни,
те пазят тихи стъпки и прошепнати слова.
В такива нощи всичко ти се струва истинско,
но нищо не остава след това.

Откраднатите нощи са безумни,
непокорни, откъснати насила от реалността.
Те идват от различни измерения
и си отиват тихичко на сутринта.

Халил Джубран

Мога да забравя, мога и да помня.
Мога да заплача или да се смея!
Мога да подмина или да си спомня,
че е нужно да "умра", за да живея.

Мога да обичам или пък да мразя,
да прегръщам от любов, от болка или двете...
Мога да ти дам, но мога и да пазя,
ураганът, който ме помете.

Относително е... или не е?
Нелогично е, но аз съм нелогична.
Истина ли е, че има край небето и къде е?
Как да стана кротка и прилична?

Мога ли да спра да се усмихвам?
Отговорът може би е: "Мога!", ала не е...
Мога ли, когато ме боли да не притихвам?
Мога, щом усмихната живея!

Еsanmor

Затварям очи и идва нощта

Защо не мога сама себе си

да спра?

пристигна в безмълвното пристанище,

тя стоеше неподвижно на плажа

с насълзени и празни очи,

насъбрала дълбоко във себе си мъката,

скрита така, че да не й личи...

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

Небето се опитваше да плаче,
да се отърси от неназована мъка...
И тихо, неповикани от никого,
калинките умираха в съня си...

по времето когато си допушваме
последните останали цигари,
допиваме последни капки в чашите,
танцуваме разсеяно със себе си,

когато си говорим приглушено,
а тихо се докосваме със погледи,
това е времето, когато сме най-истински,
най-истински сме именно във тъмното...

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

п.с. Интересното е, че дълго време търсих това стихотворение, без да знам кой е автора му и днес съвсем случайно попаднах на него. :)

There will come soft rains and the smell of the ground,
And swallows circling with their shimmering sound;
And frogs in the pool singing at night,
And wild plum trees in tremulous white;
Robins will wear their feathery fire,
Whistling their whims on a low fence-wire;
And not one will know of the war, not one
Will care at last when it is done.
Not one would mind, neither bird nor tree,
If mankind perished utterly;
And Spring herself when she woke at dawn
Would scarcely know that we were gone.

Sara Teasdale, 1920

*Снимка, Some rights reserved

Ако забравим за това и двамата
дали ще значи, че не се случило?
Ако мълчим и двамата, ще значи ли,
че всичко е завинаги приключило?

Ако морето бързо е загладило
две стъпки в грапавия пясък,
ще значи ли, че можем безнаказано
да продължим и двамата от тук нататък?....

Дърветата мълчат като отрязани,
безмълвие изпълва тишината,
безмълвие пред нещо неизказано,
в очакване на нещо непознато.

Мъглата бавно разстила отгоре ти
своя призрачнобял мек покров,
и плъзват навсякъде тихите шепоти,
безследно изчезва всеки стон и зов.

***

И мислите се лутат в тишината,
очите се премрежват от мъгла,
душата ти се сблъсква със мъглата
и пада в плен на нейната тъма.

Мъглата е надвиснала злокобно,
не искаш ли със нея да се слееш,
мъглата е безлична и удобна,
ела, ела да станеш част от нея.

Мъглата те прегръща и примамва,
коварно замъглява сетивата,
мъглата изкусително те вика,
ела да се удавиш във мъглата...

Нека бурята вихри се само над мене
Яростен вятър да брули тънки стъбла
Тази буря е моята страст разразена 
Аз сама я извиках
                  и трябва сама да я спра

Пулсираше в отчаян копнеж
Молеше, искаше, надяваше се

И ето, че един ден то се усмихна
Запълних го с всичката нежност,
красота, смях и вълнение на света

Сърцето ми се успокои
Най-сетне то бе щастливо

Но после, как се случи
и аз не разбрах,
му обърнах гръб
Забравих го
Забързах се
Тичах в различни посоки

Мислех, че всичко ще си
стои там на мястото

Един ден усетих, че нещо ми липсва
Обърнах се да го потърся
Да потърся топлината,
нежността и красотата

Сърцето ми беше там в ъгъла
Самотно и захвърлено
Угаснало, празно
Всичко се беше изпарило

Опитах се да вляза обратно,
но беше заключено
Бях заключила сърцето си отвън
и бях изхвърлила ключа

Не можех да вляза в пустото си сърце
Бях отвън
А то бе празно и пусто
Пусто като най-пустата пясъчна пустиня

Искам да вляза обратно
Моля те!

'00 Varna

Мечтая си да пиша тъй красиво
и лесно всяко чувство да опиша,
да казват: колко вярно и правдиво,
природата във моя стих да диша.

Не искам времето си да пилея.
Омръзна ми да бъда тъжна, уморена.
Не искам все за утре да живея.
Омръзна ми да мисля прекалено.

Омръзна ми да бъда недоволна.
Да бъде всичко чисто, светло как копнея.
Щастлива да съм с туй, което имам.
Щастлива да съм, че живея.

'99

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

източник

То знае, то чувства, то страда и стене
надига гигантска снага
и пада назад от копнеж
уморено сега

Ласкае небето, примамва земята
трепери от ярост и страст
морето е живо сега и във мен е
морето съм аз...

Варна, '00