Разхождам се из спомените в нощната дъбрава.
Земята драска босите крака.
Какво не виждам и какво не мога да забравя...
По мен избиват капчици тъга.

Напред поглеждам -
търся светлината,
която се спотайва зад гората.

Ръце огъвам,
хващам здрави клони,
от устните ми думите се ронят...

Останала съм там до сутринта.
Листата са заспали на лицето ми.
И аз - под тях - спокойна и сама.

Събуждам се и виждам синевата,
а покрай мен са грейнали лицата
на други хора.

И разбирам -
не са били листа, а длани,
очи, които тъмнината мами,
и в същата посока, като мен,
отвела е след дългия им ден.

До извора умирам аз от жажда,
горя и тракам със зъби от студ,
земя-кърмилница, а ме подяжда,
до огъня студът е трижди лют -
червив от бедност, тъна във уют;
надежда ли? - през сълзи съм се смял,
намерил във утехата печал,
че радостта ми е на мъченик,
в безсилието свойта мощ узнал,
приет добре, изхвърлен със ритник.

Неясното с вяра ме подклажда,
а очевидното ме хвърля в смут,
съмнявам се дори във свойта жажда,
случайно ли е, значи е статут;
дори спечелил, губя като луд,
започва с "лека нощ" денят ми бял,
лежа по гръб - над мене е провал,
богат съм аз и всекиму длъжник,
наследство чакам, ала нямам дял,
приет добре, изхвърлен със ритник.

Безгрижен съм като ненужна сажда,
нахалос ли е, аз си давам труд,
щом някой ме ласкае, ми досажда,
щом верен ми се пише, ставам лют;
приятел ли е, искам да е луд
(във гарвана ще видим лебед бял!),
с мен щом е, нека да ми прави кал,
че истината няма собствен лик -
научих го (дали съм го разбрал?),
приет добре, изхвърлен със ритник.

На Ваша милост се осланям цял -
наслушах се (затуй съм оглушал!),
намерил с всички нрави общ език -
върнете ми, което аз съм дал,
приет добре, изхвърлен със ритник.

Автор: Франсоа Вийон

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три,
да потрепне в душата нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.

  Автор: Е. Евтимов

"Cave"

Leave me alone it's nothing serious
I’ll do it myself
It's got nothing to do with you
And there's nothing that you could do

You can see it and you can almost hear it too
You can almost taste it
It's nothing to do with you
And it's still nothing that you can do

So come in my cave
And I’ll burn your heart away
Come in my cave
I’ll burn your heart away

Please close your ears
And try to look away
So you never hear a single word I say
And don’t ever come my way

Leave me alone
It's nothing serious
I’ll do it myself
It's got nothing to do with you
And there's still nothing that you could do

So come in my cave
And I’ll burn your heart away
Come in my cave
And arrest me for my mistakes

и падна зад баира
златната монета в касичката на поредния ден
влакът се плъзна с искрящи очи през дефилето
последният кос върху ръба на покривната козирка
изпя телеграма в четирите земни посоки
и се шмугна с криволичещ полет към къщи
шляпвайки черното върху очите ми

и аз не видях
не я виждам
скритата дума
заклинанието в сърцевината на хъркащата гора
с грохот се отрони някъде канара
и дълго трополя свличащата се земна опашка
отказа небето с троснатата луна да ми прошепне
с какво се хранят змейове

играя си с думи
произволно си ги редя
от наличния чакъл
делтапланер по течението
защото съм пъстърва.

©2008, м+д

 и сам не знам от чувствата обтегнат,

дали съм тъжен или пък честит.

И тъжен,

            и честит

                          с предчувствие неясно,

което свойте цветове мени.

Не съм ли пешеходец, спрян натясно

помежду две сигнални светлини?

Едната вика,другата ме спира:

това си ти-ужасен кръстопът,

прорязал като някаква рапира

най-плодната земя на мойта гръд.

Ще посадиш ли в нея незабравката,

омайничето с чудните листа

или ще скита по света забравена

и все за теб ще пита любовта?

А огъня гори и веждите ни пърли

и не излъчва нито струйка дим.

Защо във тоя огън не се хвърлим,

защо във пламъка не изгорим?

                      Марко Недялков

...пържено...............лабиринт.....................лайно.................глас......

.....

връзки за обувки.....................

.............междучасие.....................клаксон...........диня.....................................................................слон..................................

.......религия...........

.....равносметка..............бръчки.....................................................................................

.....................коса.......бебе.....................................................

............................................Ленън...........сладолед.................................................клон...................

......корк......не пипай.......бенка..............

.....
телевизия...............................................................доказателство за съществуване......

...лукче.............цвят........................................................джазче........
.......безсъници.......................................клавиатури.......................................

....относителност........................................................................................................

......гнилостта на думите.................................................долап.........................................................надежда................

....раздяла.......на море.......................................................

...........книгата...................рамка......

©2008, м+д

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

Живи и здрави бъдете,
от зло да се оттървете!

ГЕРГЬОВДЕН

"Ликуй, народе! Старо и младо
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и сички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе и - би казал - живей овцата
и от народът мой по-честито!"
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...
Бездушен, глуп, изгнил покойник.
Жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят."

Христо Ботев

ОТ МЕН ГО ЗНАЙТЕ

И днес  е празник, пейте играйте
цветя венци плетете и знайте,
че овци  най лесно  днес се  става,
свещ запалете, не вдигайте врява!
Дойде Гергьовден в зелено облечен,
курбан със агне  за него  наречен,
във всеки дом агънце блее,
във всеки дом кукувица пее.
Овчарю пей, захвърли гега,
Свети Георги сега нас гледа,
на кон е той,  във бой с  ламята,
ти, братe мили, слагай софрата.
Днес е Гергьовден, ще да запея
весела песен, не ща да блея!
A

http://zazz.bg/play:a90ed880

http://youtube.com/watch?v=xwMrfqRWX-c

http://placecasting.com/Гергьовден-рап/

Обичам те, Господи мили мой Боже,
с молитви цялата се покривам!
Обичам те! Кажи ми как може
с надежди голи да се приспивам?
Не съм  светица, ангел небесен,
сама си пея моята песен,
която доброто и теб възхвалява.
Кой разрешава, кой позволява
кръвта ни да пият хора избрани,
хора душмани? Нали християни
сме всички? Кажи го и повтори,
дай ми надежда в идните дни!

http://www.zazz.bg/play:0d5cf67d

Усещаш ли насън ти моите целувки?

Спомняш ли си ураганът мощен,

на любовта горещите милувки?

Ти спомняш ли си любовта ни

прехвърлена през пясъка на времето?

Усещаш ли докосване от мойте длани

Протегнати, за да достигнат земното?

Ти вярваш ли все още в чудесата?

Вярваш ли, че аз пътувам с ветровете?

Вярваш ли, че ще пристъпя през вратата

на времето, на океана и вселената?

Ти чакаш ли ме все така обичан?

Обичаш ли ме огнено все още?

Знам! Там в далечината на вселената

очакваш тихите ми стъпки нощем.

И въпреки стихиите на времето.

И въпреки раздялата на световете.

Аз ще дойда да се сгуша в тебе

със слъчевия лъч и на дъгата цветовете.

05.05.2008

Мириам Witch

Ти знаеш, че от тебе син си има
и той е целият й свят,
но нейн дом е ледената зима,
мъжът й - рицарят богат.

Но все за теб в съня бленува
и нощем тя почти не спи,
защото я е страх, че ще сънува
отново твоите очи.

С дъх на бадеми опиваш ме, палиш
в мен чувства стари, нежно ме галиш!
Попиваш във мен, топя се в наслада
и сливам се с огъня красива и млада!
Търся ръцете ти, горя цяла,
магия това е, магия бяла!
В безкрая потъвам гореща със вик!
Остани вечност, мой сладък миг!

http://youtube.com/watch?v=viVieEhH7qo

Непомнеща, нераждана и неоткрита.

Пред  мен се носи облачната синева

И слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

Там в нищото дълбоко в края на света

звезден прах вихрушки страшни гони.

Преражда се душата в синя тишина,

а мислите препускат като вихрогони.

Очакваща и тръпнеща пред новия живот

ръце протягам аз земята да достигна.

Само бисерна търкулната сълза

отминал миг напомня за секунда.

Поемам аз отново по познат маршрут.

Завръщам се в човешки облик на земята.

Вятърът ми пее за из път,

а слънчев лъч показва ми вратата…

15.03.2008

Мириам Witch

и сред толкова странности
най-обикновено
си казваме:
здрасти!

©2008, м+д

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя...

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук...

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя...

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

На Веси

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване...“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

произволното разместване на думите в роман
чийто смисъл е без всякакво значение

©2008, м+д

„Посветено на човек, за който може би отдавна съм забравен, а аз не спирам да мисля за него.”

„За -1”

От грешките си едва ли ще се поуча
Повече от срещите ни едва ли ще получа
Но аз още съм тук цвете, а ти?
би ли се върнала, признавайки че сгреши?

Понесох цялата вина но все пак знам
че макар и сам съм с теб.. някъде там
можеш ли да ни видиш от толкова далече
ако не приближи се, моля те върни се
искам до теб да се събудя на сутринта..
Искам да усещам мириса само на твоята коса
О кажи ми че не вярваш че това е края
Обвини ме във всичко и ще си призная!

Да аз съм виновен, но ти ни предаде
Ти не позволи на любовта ни да излезе на яве!
Обвинявам себе си за стотици, хиляди неща.
не бях прав, позволих да надделее глупостта.

И все пак съм тук, чакам те сред самота
Не заслужавам ли поне последна прегръдка?

„За -2”

Липсваш ми и единствено ти знаеш как
Ще се върнеш ли да осветиш този мрак
Ще погледнеш ли на мен не като на глупак
а като на някой станал беден, а беше богат.

Но аз нямах нищо, а и не исках много
само тази, за която се моля да ме обикне отново
Без значение за колко дълго и кога
само да бъде в ръцете ми веднага, сега!

Да усетя нейната кожа, нейната топлина
Да и докажа че съм с нея и не е сама!
Аз ще бъда отново с теб знам това
Но ще се случи едва когато умра!

Такава е, толкова е силна моята любов
ДА чакам стотици години съм готов
Но все пак ти решаваш накрая
Дали да приемеш душата ми, ако не-продай я!

„За -3”

Звездите, цветята, небето, тревата
и хилядите прекрасни неща на земята
както и любовта, богатството
приятелството и преданността
Не струват и стотинка без нея,
държеейки силно моята ръка!

„Далече”

Понякога в живота оставаме сами
мечтите ни отлитат като спомени.
В един момент си влюбен, на седмото небе
мислите за нея прогарят твоето сърце.

Ангелите слизат, взимат те с ръце
а ти желаеш да си с нея още повече.

Ушите ти заглъхват от телефонен звън
не вярваш какво се случва, мислиш че е сън
Спокойно тя ти казва, че не те обича вече
Любовта на живота ти отдавна е далече.

Любимите хора винаги те предават
капки сълзи от небето падат
Щастието ти за миг се изпари
питаш се защо; искаш отговори!

Ще мине ли болката, питаш се дали..
А сега от нея имаш само спомени
Трябва да я забравиш, нов път поеми
Изглежда невъзможно и знам боли!

"SEIVSB"

Дарявам ти ги, всичките са твои
моите сълзи.
Толкова кристални, искрени и бистри
ги вземи.

Не позволявай да ме забравиш,
не го прави.
помни устните, очите и ръцете ми,
единствени.

гледам те винаги от високо като слънце
ще летя,
следя мислите, стъпките, мечтите ти,
няма да заспя.

Ръцете ми опитват да те докоснат,
хващат само споменът.
Запомни думите, които ти казах
онзи първи път.

Помни че още значат същото
както и преди,
И след хиляди години дори времето
не ще ги заличи.

„23”

едно цвете и няколко погледа последни
пускат се ръцете, някога неразделни...
опират се устните до студеното стъкло
изтекоха ни дните и вече не сме едно

шепотът заменя думите, но бавно и ехото заглъхва
оказа се истина-всичко наистина някога свършва
докосваш снимката ми, аз усещам гъдел и се смея
четеш мислите ми и знаеш, че още за тебе живея

той целува челото й сега преди да заспи
споделя леглото й, гледа я как блести
а аз съм само в нейният сън да я закрилям
всичко за мен е сън, а дори вечер не заспивам

„Не ме буди.”

Обичам те,
Но ми се спи.
Прощавам ти,
но ме остави.
Не ме буди!

Не съм оттук,
Както не си и ти.
Ако искаш остани,
Но мен не ме моли.
Обичам те,
Но ми се спи.
Не ме буди.

На легло от лъжи
И неказани истини,
Забравени любими
И рани незабравими
Аз ще спя, а ти...
Моля те, не ме буди.

Усмихни ми се
И заплачи,
А преди да затворя очи
За последно...
Нежно
Ме целуни.

[[[[ Аз спя, легни и ти. ]
[[[[ От моя сън вземи ]
[[[[ Една единсвена бъди ]
[[[[ прашинка ]
[[[[ от техните мечти ]
[[[[ кошмарно загубени ]
[[[[ потъпкани, захвърлени. ]
[[[[ И все пак ако ги намериш ]
[[[[ не ме буди ]
[[[[ твърде късно е ]
[[[[ за чуждите сълзи ]
[[[[ и осъзнати грешки. ]

"Sa1_7"

днес, утре, може би след седмица, не знам
преди ден, два, година, още бях сам
ела вземи ме, моля те, по-скоро
дойде и взе ме, случи се отново

Предадох се и аз, но отказа се и ти
стопихме се, пред нас животът ни се изпари
сега е късно, но споменът личи
още е на хоризонта, но едва едва блести

Писна ми, мразя те и тебе и себе си дори
искам всичко да се свърши, да изгори.
Мрете всички мой, твой, наши спомени
да изгниете искам, да горите мечтая
да свършите в ада, да ви забравя желая!

АЗ

Вървя в града,

а трудно се върви

върху пълзящите тела на улиците.

Пред мен - лица,

палта, цветя

и радост и тъга

и безразличие.

Вървя - спокойна

сред забързани очи,

които спират погледите си за миг на мен

и продължават.

Туптя,

опитвам се да вляза в танца на града,

но моите улици ги няма...

Какъв е този град -

потаен, непознат,

защо не ме прегръща, както някога?

Измъчвам се и търся

поне една позната къща,

поне един познат прозорец

и хора.

Но всички са се скрили

зад други имена,

безименна е тяхната стена.

Очите им ме гледат,

но не проникват в мен...

* * *

А може би стената

висока и безврата

я нося АЗ навсякъде със себе си.

Кажете ми, виждате ли ме...

щом си неспособен
дори през ум не ти минава
и в най-натрапчивия си сън
го обърсваш с опакото на ръката си
да поискаш прошка
за обрулените клони

рухнал татко.

©2008

За целта са необходими:

1. Талони (фишове) за бинго. Могат да се използват стандартните и общоприети талони с 15 числа от 1 до 90.
2. Урна с 90 номерирани топки. Или някакъв техен заместител, например 90 грахови зърна с изгравирани върху тях числа, теглени от малоумно ухилен робот. Или електронен генератор на случайности, който по неведоми пътища изплюва най-нежеланите числа...
3. Внимание! - това е различното от традиционната игра - необходими са 90 миниатюри-стихове, които също се теглят произволно. Може да се изпишат върху карти или да се приготвят 90 еднакви на вид писма.
4. Разбира се, необходими са и играещи.

Как се играе?

Подготовка и първа фаза

Участниците получават своите талони. Играта започва. Изтегля се произволен стих. Стихът се прочита ясно и високо, за да бъде чут от всеки. Може да се прожектира или да се изпее. Всичко е въпрос на възможности и интерпретации в конкретната ситуация. След това стихът се отделя настрана. Сега е ред да се изтегли число. Изтегленото число е номерът, под който регистрираме за индивидуалната игра изтегления вече стих. Тези, които открият съответното число в талоните си, го маркират. И така, докато някой не попълни един от шестте талона (както в оригиналната игра) и изкрещи "БИНГО".

Край и втора фаза

Бинго-късметлията печели индивидуално сглобено стихотворение. Хубаво е да се създаде копие на този фиш и към числата да се прибавят съответните стихове. Поетичният талон има своето лице, което е определено от комбинацията на числа и стихове, а към тях и щипка каприз от случайността на моментната ситуация, в която пред очите на играещите се ражда бинго-стихотворението.

Смисли, символи и друга боза

Първият въпрос, който вероятно би възникнал на това място, е: защо не се изпишат стиховете направо върху талоните? Тогава, вместо номер, може да се вади директно стих от торбата и да се отбелязва присъствието му в съответния талон. Наистина, това беше първата ми идея, която, след кратко размишление, отхвърлих като неприемлива. Тя има следните недостатъци:

- Статичност

Всеки стих е закован на определено място, а това е плоско. Всъщност бингото само по себе си като лотарийна игра притежава единствения смисъл да гъделичка късмета и да чака да изпадне печалба от устата му. (Или греша тук? Може би има и друг смисъл, който не разбирам, признавам. Но това в случая е маловажно.) "Поетичното бинго" трябва да бъде повече от хазартно забавление без особено мисловно напрежение.

- Неизгодна игрова ситуация

Да се четат текстове и да се търсят върху картончето, може да се окаже доста досадно. При всеки изтеглен стих играчът изчита отново всички стихове докато търси съответния. В края на играта, не само че му е писнало от поезия, ами се чувства и пренаситен от точно тези думи. И за наказание играчът получава многократно препрочитания стих като възнаграждение за търпението си. Това е доста неизгодна ситуация за поезията като цяло и за играещия човек в частност.

- Неефективност

Подготовката на всяка нова игра изисква създаването на специални талони със стихове. Акцентът се измества върху подготовката, а не върху самата игра.

И други второстепенни недостатъци, върху които не си заслужава тук повече да разсъждаваме...

Когато обаче отделим числата от стиховете, както в описания по-горе вариант за игра, се получава една динамична връзка. В играта се въвежда още едно измерение. От една страна имаме самото бинго като хазартно забавление, от другата страна - индивидуалното спояване между стих и номер, което е уникално за всяка игра. Тъй като номерът изпълнява функцията на индивидуален адрес на стиха върху талона за съответната игра, мястото на стиха във всяка следваща игра е различно (или еднакво). Ние разглеждаме не "стих А" в играта "бинго 1", ние оперираме с динамичната връзката "номер X --> стих А" в една определена игра (в този случай "бинго 1").

Една примерна игрова ситуация:

1. Изтеглен и прочетен е следният стих: "стих А" = "Вървя и нямам / око / да види  обувките ми / забравени в антрето ти"

2. Изтеглено е числото "07": "номер X" = 07

3. Създадена е уникалната за тази игра връзка "номер X --> стих А" = "07: Вървя и нямам / око / да види обувките ми / забравени в антрето ти"

4. Маркирано е присъствието в определниете талони. Може да се премине към тегленето на нов стих.

Всяка следваща игра внася нови аспекти във връзките - повторение на определени връзки, разпадане на други, пренареждане на отношенията. Така богатството на "поетичното бинго" се осмисля в повторното играене. Всяка нова игра създава текстова конструкция, която е подобна на предишни такава, поради еднакви или сходни текстове, и в същото време - нова, поради преразпределението на адресите. Разбира се, стиховете могат да се заменят, да излизат от игра, могат да се съставят тематични игри (примерно игри с поезия за автомобили или "любовно бинго").

Един важен аспект от играта са неизиграните текстове. Това са текстовете, които в края на играта остават в торбата. Тези текстове нямат адрес (номер), следователно няма правило, определящо последователността на тяхното подреждане. Нека да ги наречем "необвързани стихове". Бих ги сравнила по смисъл с "вътрешните стихове", които подробно описвам в публикация за поетичните кубчета.

Своеобразен поетичен акт е самото непрочитане на необвързаните стихове!

Те присъстват, макар да са неизиграни. Между тях и останалите неизтеглени числа съществуват потенциални (възможни) връзки. Единствено възможни са връзките с неизтеглени номера, тъй като другите номера за тази игра вече са заети. И докато изтеглените текстове стабилно и окончателноно са свързани в играта с точно определен номер, неизтеглените текстове са свързани с всеки и всички от възможните други адреси... Неизиграните текстове са символът на потенциала на поезията. Те са това, което остава, когато всички стихове са написани. Когато играта свърши и светлините угаснат. Тяхното присъстиве е мълчеливото присъствие.

А защо бинго и поезия?

За да си играем с поезия.

За да кръстосаме тръпката на хазарта с естетическото усещане на поезия.

За да свалим поезията от пиедестала и да поетизираме бингото.

Други аргументи "за"?

И ми се ще все пак да има и материална награда за спечелилите. Но нещо шантаво. Например лукче или друго ментово чудо. Особено след като Размисли сподели в коментар към стихотворението "Гео-залъгалки", че ментата стимулира въображението, струва ми се много подходяща награда една огромна ментова близалка върху талон с уникален стих.

Надявам се да открия съмишленици и да фраснем скоро едно "поетично бинго". Огромен игрови потенциал откривам в клубния форум "ГЛОСИ" и би било прекрасно, ако Валентин Дишев успее да заиграе другарчетата при следващата поетична среща. Още повече, че има вече богат архив на страниците на форума, който, мили мои читатели и почитатели на поезията, бих ви препоръчала да поразгледате :-), архив с краткостишия, които биха били подходящи за играта.

Хайде да си играем!

И ако някой вече е играл или ще играе, бих се радвала да сподели опита си тук и да даде предложения за подобрения и да подхвърли нови идеи.

жажда за двама

и дрънча
когато вървя
като фалшива китара
токов удар тръшва "Marshall"–а
от Олимпа на баса заря озарява
черепния маракас
този глас не е моят! - моля -
SOS -
рефлекс
в извънредно положение

преглътни преди до пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
грешка!
преглътни преди да пристъпиш
преглътни,
бийт!
бий
т.

©2008

©2008

 Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
а една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас.

"Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахме до вчера."

Още си е там пясъчния замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото лято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си за да заплетем.

               Автор: Михаил Белчев