Ето и повече информация за самата кампания - това е продължение на кампанията за новите 7 чудеса на света, която приключи на 07.07.07 в Лисабон с грандизона церемония, на която бяха обявени победителите. До края на 2008 година ще се предлагат номинации. В началото на 2009 година ще бъдат избрани 21 финалисти и ще бъдат предложени за гласуване през 2009 и 2010. В средата на 2010 година, ще бъдат обявени избраните 7 природни чудеса.

ПРОГРАМА

на Ехото от Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско
28, 29 и 30 януари 2008 г.,
от 16.00 до 20.00 часа във всеки от дните

Прожекции в Галерията на Полския институт в София

тел.: +3592 981 09 07, 987 21 59,
факс: +3592 981 57 44, e-mail: instytut.polski@mbox.contact.bg,
http://www.polinst-bg.org 

28 януари, понеделник

16.00-16.29 - “Новите природозащитници“, САЩ, 2006, Джон Антонели, Том Дюсънбъри, Уил Паринелоу, 29’ (“Global Focus: the new environmentalist” , USA, 2006, John Antonelli, Tom Dusenbery, Will Parrinello, 29’)
Филмът, чийто текст чете знаменитият американски актьор Робърт Редфорд, събира в 30 минути най-болезнените проблеми на опазването на природата с примери от Либерия в Африка, Бразилия в Южна Америка, Украйна (и по-точно делтата на река Дунав) в Европа, Папуа-Нова Гвинея в Океания, Китай в Азия и САЩ (щата Кентъки) в Северна Америка.16.29-16.52 - “Slackliner.at – филмът”, Австрия, 2007, Даниел Пейс, Кристиан Валднер, Кристоф Хубер, 23’ (Austria, 2007, Daniel Peis, Christian Waldner, Christoph Huber, 23’)
Това е едно от най-новите увлечения или по-скоро възраждане на древната традиция да се ходи по въже. Днес се използва от катерачите като тренировка за развиване на чувството на равновесие. Но когато въжето бъде опънато на 50 и повече метра над земята – това вече е екстремно преживяване за практикуващия го и спираща дъха атракция за наблюдателите.

16.52-17.17 - “Докосване до пустотата с Роза”, Полша, 2006, Артур Хайзер, Кайа Мендик, 25’ (“Czekając na Rosę”, Polska, 2006, Artur Hajzer, Kaja Mendyk, 25’)
Разказ с намигване и с чувство за самоирония за драматичната експедиция на Броуд пик (8047 м) през 2005 г. под ръководството на Пьотр Пустелник. Полски, няма (текст)

17.17-18.00 - “Пълнолуние”, Швейцария, 2006, Щефан Зийгрист, 43’ ("Harvest Moon", Switzerland, 2006, Stephan Siegrist, 43’)
Разказ за премиерата на швейцарската експедиция начело с един от най-големите асове на съвременния екстремен алпинизъм – Щефан Зийгрист, по северозападното ребро на Тхалай Сагар (6904 м или 22 650 фута) в Гархвалските Хималаи, Индия. Английски, френски

18.00-18.10 – почивка

18.10-19.02 - „Екстремно ваш: Жан-Марк Буавен”, Франция, 2006, Жил Шапа, 52’ (“Jean Marc Boivin, extremement votre”, France, 2006, Gilles Chappaz, 52’)
Филмов портрет на една от най-големите легенди в световния алпинизъм – Жан-Марк Боавен. Екстремен скиор, перфектен катерач по скали и лед, автор на първия полет с параплан от Еверест, той загива при опит за B. A. S. E.-скок от скалите край най-високия водопад в света – Салто дел Анхел или Чурун Меру.

19.02-19.15 - “Преображенията на Татрите”, Словакия, 2006, Павол Барабаш, 13’ (“Premeny Tatier” (“Metamorphoses of the Tatra Mountains”), Slovakia, 2006, Pavol Barabas, 13’)
Още един филм, потвърждаващ изключителните операторски и режисьорски качества на Павол Барабаш и умението му да се оказва там, където има какво да се снима. Този път показва уникални кадри от най-големите природни катаклизми в Словашките Татри през последните години и способността на планинската природа да възкръсва след тях.

19.15-20.01 - “Разтворени прозорци”, САЩ, 2007, Стефан Риендо, Нат Рос, 46’ (“Open Windows”, USA, 2007, Stephane Riendeau, Nat Ross, 46’)
Едно от имената на “бялата лудост” е телемарк. Ще видим най-добрите в бранша по време на състезания и просто спускания в Джексън Хоул, на “Reno Tahoe Freeheel Open”, “California Sierra”, “Steep and deep Utah Powder”. Филм за младото поколение скиори, използващо докрай възможностите на тази техника.

29 януари, вторник

16.00-16.20 - „Силата на водата, планинската мощ”, Испания, 2007, Хуан Карлос Ромера, 20’ (“Waterforce, The Power of the Mountain”/ “Waterforce, El Poder de la Montaña”, Spain, 2007, Juan Carlos Romera, 20’).
Група приятели решават да прекарат приятно своя уикенд в занимание с каньонинг. Но планината им дава най-тежкия урок... Един филм от автора на познатия от миналата година “На косъм”.

16.20-17.21 - “Тепуи”, Словакия, 2007, Павол Барабаш, 61’ (Tepuy”, Slovakia, 2007, Pavol Barabas, 61’)
Ще се пренесем дълбоко в джунглите на Венецуела. Далеч от цивилизацията, те са запазили праисторически форми на живот на възраст милиони години. Там, на платото Чиманта, през 2005 г. екип от словашки и чешки спелеолози откриват най-голямата кварцитна пещера в света. В тази огромна подземна кухина те намират един загубен свят и търсят отговорите на многобройни загадки.

17.21-18.03 - “Е11”, Великобритания, 2006, Пол Дифли, 42’ (“E11”, Great Britain, 2006, Paul Diffley, 42’)
Разказ за изкачването на Дейв Маклеод по тура “Rhapsody”, признато за най-трудното в историята изкатерване в най-истинския катерачен стил – с поставяне на всички осигуровки от самия катерач по време на изкачването. Неговата категория – Е11, казва всичко.

18.03-18.10 – почивка

18.10-18.55 - “Патагония, пътешествие към края на света”, Норвегия, 2006, Стейнар Сталсберг, Борге Оусланд, 45’ („Patagonia, a travel to the end of the world”, Norway, 2006, Steinar Stalsberg, Borge Ousland, Thomas Ulrich, 45’)
На 24 август 2003 г. един от най-големите полярни пътешественици – Борге Оусланд (Норвегия), и един от най-изявените фотографи и оператори в екстремни условия – Томас Улрих (Швейцария), тръгват от селището Тортел, за да направят първото прекосяване без странична помощ на Големия леден щит в Южна Патагония (Чили), при това през зимата. Така започва истинска епопея в едно от най-дивите, най-негостоприемните и най-недостъпните места на нашата планета.

18.55-19.58 - “Еверест – да отместиш хоризонта”, Полша, 2007, Дариуш Залуски, 63’ ("Everest. Przesunąć horyzont", Poland, 2007, Dariusz Załuski, 63’)
Филмът документира двумесечната полска “Falvit Everest Expedition” през 2006 г. с участието на Мартина Войчиеховска. Уникалните кадри, заснети от Дариуш Залуски в суперекстремни условия, великолепните пейзажи и уловеното от камерата вътрешно “изкачване” и за преодоляването на собствената слабост, определят изключителната стойност на този филм. Той открива една напълно непозната Мартина, която забравя, че камерата я следи на всяка крачка. И не крие нито сълзите, нито моментите на слабост.
Премиерата на филма в чужбина е в Банско.

30 януари, сряда

16.00-16.08 - “Късче от Монблан”, Холандия, 2007, Мелс ван Цютфен, 8’ (“Het topje van Mont Blanc”/ “The tip of Mont Blanc”), Netherlands, 2007, Mels van Zutphen, 8’
Всеки иска да отнесе със себе си късче от Монблан. Двама алпинисти, които държат да запазят своята самоличност в тайна, пък искат точно обратното – да върнат на върха едно късче, отнето му в миналото.

16.08-17.00 - “От бряг до бряг” (“Частица от сърцето ми”), Швейцария/ ЮАР, 2005, Оливие Обер и Майк Блайт, 52’ (“Coast to coast” (“A Piece Of My Heart”)), Switzerland/ South Africa, 2005, Olivier Aubert & Mike Blyth, 52’
След своето приключение “South to South” през 1999, Майк Блайт и Оливие Обер със своите моторни делтаплани предприемат 4-месечно прелитане над Замбези, водопадите Виктория и реките Окаванго и Кенене – до Атлантическия океан. Двамата заснемат кадри, които могат да се видят само в този филм. Английски, английски

17.00-17.08 - “Няма това-онова”, Полша, 2007, Марчин Ташиемски, 8’ (“Nie ma to tam to”, Polska, 2007, Marcin Tasiemski, 8’)
За този филм авторът му получи Голямата награда на Международния фестивал на планинарския филм в Лондек Здруй (Полша) през септември 2007 г. Мотивите на журито: „За смелостта, за автентичната лична изповед, за чувството за хумор и оптимистичния разказ за промените в живота на един човек, който иска да преодолее кризата на средната възраст” всъщност казват всичко.

17.08-18.00 - „Вечният възел”, САЩ, 2007, Майкъл Браун, 52’ (“The Endless Knot”, USA, 2007, Michael Brown, 52’)
През октомври 1999 г. двама близки приятели, двама от най-големите американски алпинисти – Алекс Лоу и Конрад Анкер, стават жертва на лавина в Тибет. Алекс остава завинаги в ледените й прегръдки. Конрад се измъква по чудо. По-късно се ражда връзката му с вдовицата на Алекс – Дженифър. Конрад осиновява и става втори баща на трите деца на Алекс. Двамата с Дженифър създават алпийско училище за шерпи и за хора, които работят на голяма височина – в памет на Алекс и на всички загинали в Хималаите – чужденци и непалци.

18.00-18.10 – почивка

18.10-18.29 - “Елегантната линия”, Италия, 2006, Елио Орланди, 19’ (“Linea di eleganza”/ “Line of elegance”), Italy, 2006, Elio Orlandi, 19’)
На 7 февруари 2004 г. италиански алпинисти записаха фантастичен нов тур по североизточната стена на Фицрой в Патагония. Това е филм за преоткриването на човешката същност и на нормалните човешки взаимоотношения – без пъчене и героични пози. Авторът, участник в изкачването, е един от най-изтъкнатите италиански екстремни алпинисти.

18.29-18.38 - “Мексико – друго измерение”, Полша, 2007, Елиза Кубарска, 9’ (“Mexico – inny wymiar”, Polska, 2007, Eliza Kubarska, 9’)
Елиза Кубарска и Давид Кашликовски предприемат катерачно пътешествие из Мексико. Преминават през скрити в джунглите древни градове на маите, през дъждовните гори на Чиапас и стигат до огромните скални стени в северната част на страната. Изкатерват 300-метровото ребро на Чиуауа и прокарват премиерен маршрут по едно от трудните ребра на Уастека, който наричат „Arte de Malaria” (7b+). Импресията „Мексико – друго измерение” е поетичен разказ за едно трудно изкачване.

18.38-19.08 - “Сбъднатата мечта”, България, 2007, Михаил Михайлов, Дойчин Боянов и Николай Петков, 30’.
Един филм за посещението на трима българи в Мека-та на катеренето – долината Йосемити в Калифорния (САЩ) за посещението им в Йосемити (Калифорния), за сблъсъка им с 1000-метровите скални отвеси и докосването до мечтата по легендарния тур “The Nose”.

19.08-20.00 - “Да умреш за Еверест”, Нова Зеландия, 2007, Ричард Денисън, Джеймс Хейуърд, 52’ (“Dying for Everest”, New Zeeland, 2007, Richard Dennison, James Heyward, 52’)
“Сериен убиец” ли е Маунт Еверест? Един филм (от авторите на “Fatal game”, “Risk”, “Glorious way to die”) за безмилостната действителност в “Зоната на смъртта” на базата на събитията от май 2006 г., които разтърсиха световната общественост.
Европейска премиера в Банско.

Организаторите си запазват правото на промени в обявената програма.

Входът е свободен.
Заповядайте!

Организатори:
Полски Институт в София
Сдружение международен фестивал на планинарския филм

Част от филмите (наградените) вече бяха прожектирани на 18.12.2007 в Одеон. Аз бях там, гледах ги и вече писах, че ми харесаха. Така, че не се колебайте - а заповядайте. За съжаление филмите започват от 16:00, така че ние работещите ще се включваме ежедневно, но едва след почивката...

По принцип не си падам много по всякакви подобни класации - 7-те, 10-те или 100-те най-незнамкаквоси... В случая идеята е, да се вдига повече шум около езерата и по този начин да се попречи на плановете за застрояване на района...

КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ, АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ...23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски
(градинката между СУ и Парламента)
18.30ч. – среща с кукерите на Мавзолея

С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка:
карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото друго ползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) да осветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътя на заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинско богатство: нашата природа !
ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина в България!
Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви като Банско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески клуб, приятелите и роднините си, и всички на които им пука! Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили от държавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искат жива природа!
ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може да спре това?

Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!

The Times (Tuesday June 2 1953)  EVEREST CONQUERED Hillary and Tensing reach the summit (pdf @ The Times online website)

The Times (Monday June 8 1953) First account of ascent of Everest - Climbers' 15 minutes on summit (pdf @ The Times online website)

Място на действието - Рила, района на Мальовица

Участници - обичайните заподозрени

Мисля, че трябва да започна с това, как се роди идеята да посрещнем новата година на Мальовица. Не за друго, а защото аз бях един от двамата, които го предложихме. По-точно идеята беше на Цецо и се роди някъде в средата на лятото, а аз бях първия от компанията, който я прегърна. Не че останалите се нуждаеха от особено убеждаване, когато им предложихме в средата на септември. Знам, че за някои хора е кощунствено да планират толкова време напред, но при нас това не е чак такъв проблем. Наистина! След четирите чудесни дена, които изкарахме на Мальовица в края на май, знаехме че условията на ЦПШ (инфо: тук и тук) са добри (за нашите разбирания :-))...

Първи ден (29.12)

Ранно ставане, автогара "Юг", автобуса за Самоков, три часа чакане в едно кафе докато дойде групата от Стара Загора, ЦПШ, настаняване... Вечерта - като всяка първа вечер по подобни мероприятия - сладки приказки на маса, сякаш с тези хора не сме се виждали по Коледа...

Втори ден (30.12)

Както винаги се събуждам един от първите. Този път обаче, Дидо е първи, а ние с Явор делим второто място... Постепенно до към 9:00 се събуждат и повечето от останалите. Пием кафе и правим планове за деня. Няколко човека ще карат ски, а друга групичка решаваме да се разходим до хижа Мальовица. Времето е повече от страхотно - слънцето грее ярко, небето е лазурно, а студа приятно щипе бузите.

Нашата групичка скиори се отправя към пистата, а докато останалите се приготвим, часът наближава 11 и районът на комплекса се понапълни с хора - от начинаещи скиори и деца с шейни, през обикновени туристи, излезнали на разходка до майстори на ските - каращи на пистата или "разпантващи". Тръгваме нагоре, а пътеката е утъпкана и комай има повече хора отколкото на Витошка... Докато вървим, се сгорещяваме и започваме да сваляме дрешките.

Без да бързаме се качваме за около час до хижата. Масичките отпред са като вкопани в снега. Много хора са насядали - кой където намери и се радват на страхотното време. Изведнъж забелязвам познато лице - съпругата на мой бивш колега, а веднага след това фиксирам и него самия. Е такава приятна изненада не съм очаквал. Взимаме по чаша чай (повтарям - чаша чай, без присадки :-)), за да се сгреем. След около час на хижата - около 13:00 получаваме обаждане, че някои от скиорите са решили да приключват с карането и ще започват да правят барбекю. Тръгваме надолу и след около 40 минути сме пред ЦПШ. Явор и Венелин са разпънали барбекюто на Меча поляна до едно дърво, току пред южния вход на ЦПШ и върху него цвърчат наденички - първата порция вече е почти готова.

Ясно е какво последва - хапване, пийване, танци на снега... И ето че неусетно дойде вечерта и КАРНАВАЛА. След като миналата година всеки от нас имаше различна роля в която да се превъплати, тази година задачата беше една идея по-сложна - всички трябваше да се превъплатим в цигани (пардон - роми)! Ще кажа, че аз бях дегизиран като служител на фирма за чистота или казано по-просто и по-ясно - като боклукчия... За останалите оставям снимките да говорят сами:

Вечерта приключи с бурни танци и стопяване на ледовете с другите две големи групи - едната беше от департамент "Спорт" на Софийския университет. Това последното щеше да се окаже от съществено значение за самата новогодишна нощ. Но затова след малко - всичко по реда си.

Трети ден (31.12.2007)

Предишния ден Цецо ми беше обещал да се качим до втора тераса (до камъка с паметните плочи на загиналите алпинисти). Уговорката беше ставаме и в 9:30 тръгваме, така че който ще се качва нагоре - трябва да е готов за тръгване в този час. На мен толкова ми се ходеше, нямах търпение и още в 7:30 бях на крака. За съжаление обаче, Цецо се "излюпи" едва към 10 часа и докато си изпие кафето, а и докато се приготвим за тръгване - мина 11 часа. В крайна сметка към 11:20 успяхме да тръгнем - само двамата. Цецо беше със ски и панти, а аз - пешеходен (даже снегоходки нямах, само гети). Явор, който също имаше голямо желание да се качи с нас нагоре, остана да изчака останалите, които успели да се приготвят за тръгване едва към 12... Но да се върна на двама ни с Цецо... На хижата двамата с Цецо си взехме по един горещ чай и седнахме на слънчице отпред пред хижата - да изчакаме останалите и най-вече Явор. Междувременно той ми беше звънял и помоли да го изчакаме. Към 1 без 15 обаче на нас със Цецо ни беше омръзнало да чакаме и аз звъннах на Явор да го попитам къде са в момента. Оказа се, че са на мостчето преди хижата (т.е. имаха поне още 15-20 мин. докато пристигнат) и това реши всичко - двамата с Цецо потеглихме нагоре.

След хижата, до камъка на втора тераса, имаше добре утъпкана пъртина и се вървеше много леко. Взехме това разстояние точно за 30 мин. На камъка починахме, колкото да се подкрепим с по една вафла и продължихме нагоре. Времето беше страхотно, а факта че имаше скиори които безпроблемно се спускаха по иначе силно лавиноопасните улеи около нас показваше, че опасност от лавини няма. На втора тераса видяхме една двойка - момче и момиче, които строяха снежно иглу. Първоначално решихме, че идеята им е да посрещнат новата година на това място и искрено им се накефихме. На връщане обаче двамата ги нямаше, а иглуто не беше завършено, така че не знам какво е станало и защо евентуално са се отказали.

След втора тераса пътеката вече не беше толкова добре утъпкана, а след като започна сериозното изкачване към Еленино езеро, положението с пъртина стана още по-зле - такава почти липсваше. Беше минавано, но по-скоро имаше множество единични следи от стъпки, а не бита пъртина. Стъпка по стъпка набираме височина

и от време на време хвърляме поглед назад:

Около 2:10 стигнахме до езерото, което естествено беше затрупано от снега и не се виждаше изобщо.

След кратката фотосесия, обсъдихме вариантите оттук нататък. На мен много ми се искаше да продължим и да изкачим върха - това щеше да бъде първото ми истинско зимно изкачване на Мальовица (въпреки че през 2005 година, когато се качихме в края на юни, ситуацията си беше съвсем зимна - над втора тераса снега си беше съвсем истински и в достатъчно количество за яко газене). И един вид страхотен новогодишен подарък. Цецо обаче се притесняваше, че тъй като съм без ски, ще ми отнеме повече време да сляза, отколкото на него със ските. Направих опит да го убедя, че има достатъчно време да се качим и после аз да сляза по светло до хижата, а след това на челник до ЦПШ - безуспешно. Цецо свали коланите на ските и в 14:30 тръгнахме обратно надолу. Въпреки предложението ми да се спуска спокойно до втора тераса, Цецо няколко пъти спира да ме изчака. Спускането вървеше бързо и за около половин час стигнахме хижата. Цецо вече беше спокоен и продължи бързо надолу със ските, без да ме чака. Аз се замотах малко на хижата, но към 16 и аз вече бях пред ЦПШ. Веднага разбрах голямата новина - "диджео" излъгал организаторите и те останали без музика за вечерта. И Дидо се беше разбрал, че нашата група ще осигури музикалното оформление, като в замяна получихме разрешение да си внесем собствени храна и алкохол за вечерта. Катя вече беше започнала да подготвя плейлиста за вечерта. Бърз душ и легнахме да починем. Няма да се спирам в детайли на самите приготовления за вечерта. Към 20 часа всички бяхме готови и слязохме в ресторанта. Повечето маси на другите групи още не бяха заети, но положението бързо се промени. Купонът също набра скорост. Бързо установихме, че има само една компания си пада по чалгата - след като залата дружно възропта срещу пускането на каквато и да е чалга. Неусетно се изнизаха и последните минути на 2007 година, гръмнахме шампанското, прегръдки, целувки и пожелания, пожелания, пожелания - за здраве, любов, късмет, щастие и още и още - кое от кое по-хубави и най-важното - искрени... След това започна зарята - повече от половин час фойерверки и гърмежи. Беше наистина много, много красиво. Около час-два след полунощ част от хората започнаха да се изнасят към стаите, а с напредването на нощта музиката се втвърдяваше - към 4 вече бяхме на Iron Maiden и AC/DC. Точно в 5 решавам да се оттегля и аз, а малко след мен се оттеглят и последните герои на вечерта.

Четвърти ден (01.01.2008)

Учудващо ранно ставане - в 8 вече съм взел един душ и тъкмо тръгвам да слизам към ресторанта, получавам смс от Явор - с въпроса защо ме няма още долу. Не мога да повярвам, че Явор ме е изпреварил. Навън вали ситен сняг и това ни кара да побързаме с тръгването. Въпреки, че не ни се тръгва от Мальовица, не искаме да бъдем блокирани от снега. От тък нататък нещата са безкрайно прозаични - прибиране към София, разхвърляне на багажа, подготовка за първия работен ден.

А, и още нещо - малко под междинната станция на лифта попаднахме на спасителна акция, провеждана от ПСС - момче беше пострадало (май си беше счупило крака). Не знам за колко време са се отзовали спасителите на сигнала, но бих казал, че на място действията им бяха бързи и компетентни. След толкова години в планината, за първи път ми се случва да видя на живо спасители в действие. Та искам да благодаря на всички планински спасители и дано не ни се налага да опираме до Вашите услуги. За всеки случай - правете си планинска застраховка (едногодишната, с лимит 1000 лева, струва само 30 лв.)...

Та както казах, книгата е чудесна и се чете на един дъх. Искам да споделя с Вас, някои мисли на Меснер, които ми направиха много силно впечатление. Мисля, че биха били интересни и за хора, неизкушени от алпинизма:

... ако един ден не мога да мечтая и да пътувам, тогава ще съм остарял и отчаян.

***

Противопоставяйки се на смъртта ние, хората, опознаваме нашето човешко съществувание. Най-дълбоките причини да се изкачваш по планините или да търсиш екстремни ситуации на Южния или Северния полюс, в пустинята Гоби, на К-2 - са скрити в този парадокс. Тайната е в това, че мога да натрупам добър опит и познания, само ако стигна до ръба на възможното.

***

Смъртта е страшна, докато съществува надежда за живот...

***

За да се измъкне от критична ситуация, човек трябва да се научи да мисли за нещо съвсем друго. Ако си мисли, че до спасението остават десет минути, а чакането продължава един или десет дни, го обзема паника. В малки дози всичко се понася по-лесно. Дори щастието.

***

Неуспехът, провалът сам по себе си не е важен. Ключът към проблема са настъпващото непосредствено след него въздействие върху Аз-а, въпросите и съмненията. Това е ново начало и възможност човек да узнае докъде се простират границите на неговите възможности и да ги надрасне.

***

При провал, ние научаваме за ограничеността на нашите възможности. Затова провалът е по-полезния опит от успеха. Да се изкачиш на върха, означава да си свършил работата. Нищо повече. Целта вече не съществува. При провал целта остава. Отчаянието може да бъде последвано от желание за осъзнаване на провала, за опознаване на границите на собствените възможности. Колко често съм се провалял! Още като малко момче. Но който не се е провалял на млади години, по-късно не може да разбере отчаянието като послание, като възможност за разпознаване на собствената ограниченост. Човек не трябва да възприема провала като изпадане в състояние на безизходица. Да, дори и провалянето трябва да се упражнява на малки стъпки. Човек, който за пръв път се е провалил и пропаднал, е като алпинист, движещ се по ледник с многобройни пукнатини и клопки, който не се отбранява, който не противопоставя на това отчаяние своята агресия, своята воля за живот, своята сила. Когато отново и отново приемам едно предизвикателство, това не се случва, защото съм по-честолюбив от останалите. А може би защото в провала има достатъчно причини, за да се осмеля за нов опит.

***

Ако съм ви зарибил (надявам се да е така) - прочетете книгата.

• Исполин - със силното желанието и завладяващия ентусиазъм на децата с увреждания, да успеят в нещо толкова обикновено (за повечето от нас) - изкачването на планински връх, което за тях е много, много голямо постижение.
• Патагония, пътешествие към края на света - с невероятната воля на участниците в експедицията да са първите, прекосили ледените полета на Патагония, въпреки трудностите и несгодите. 
• Ел Капитан - сбъдната мечта - с отдадеността и упоритостта на героите (и автори на филма) в преследване на една мечта, дори понякога тя да изглежда далечна.
• Преображенията на Татрите - впечатляваща визуална импресия, пир за очите и душата. С удоволствие се върнах в мислите си  към лятото и краткото ми посещение в Словакия. Имах възможност само за еднодневен трек във Високите Татри, но съм твърдо решен да се организирам за повторно по-дълго посещение. 
• Да умреш за Еверест - безспорно, гвоздеят на програмата за вечерта, а явно и на кинофестивала, след като филма е спечелил голямата награда на феста в Банско. Въпреки липсата на български субтитри, нямах проблем с разбирането на филма. Това е филм, за който думите са излишни, човек просто трябва да го види с очите си. Задължително! Докато го гледах, съвсем естествено за мен дойдоха аналогиите с дискусиите, които се разгоряха в българското общество през 2004 година, след трагедията с Христо Христов на Еверест... Отделно от разигралата се трагедия с британския алпинист Дейвид Шарп (David Sharp) и последвалата обществена дискусия (за още информация виж тук, тук), само по себе си постижението на новозеландския алпинист Марк Инглис (Mark Inglis) (статията в Wikipedia за Марк Инглис), който е с два ампутирани крака, но въпреки това успешно изкачва Еверест, е достойно за възхищение и е пример за неограничените човешки възможности.

Добрата новина която научих снощи е, че на 28, 29 и 30 януари в Полския институт в София ще има панорама на планинарското кино и ще бъдат представени доста от филмите от фестивала в Банско. Лошата новина - началото на прожекциите ще бъде от 16 часа, което означава, че ще пропусна една значителна част от филмите. А и спомените ми за залата в Полския институт, не са най-добрите...

Повече за книгата и за посещението на Меснер у нас - тук, тук.

Допълнение - не открих книгата на панаира в НДК, но на връщане я открих на пл. Славейков. :-)

Водопад Скакавица


На вр. Харамията
Поглед от вр. Харамията към ез. Близнака
Поглед от вр. Харамията към Трилистника, Рибното и Долното езеро
Преди изгрева
Първите лъчи на слънцето

Езеро Бъбрека

Ез. Окото


Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езера - поглед от Езерния връх

Харамията в мъгла

Урдините езера

Поглед към вр. Мальовица

Рилската света обител

Съгласно уговорката, срещата ми с останалата част от групата трябва да стане в Карлово. За целта тръгвам от София с влак в 7:40. По разписание трябва да пристигна в Карлово около 10 и нещо. Според кондуктора във влака ще престигнем около 11 без нещо. В крайна сметка се изсипваме на Карловската гара в 12 без нещо. Заедно с мен от влака слизат и няколко момчета и момичета, нарамили ОГРОМНИ раници. Моята направо бледнее пред техните. Само дето моята ще трябва да я нося цяла седмица, а в техните прилежно са сгънати крила. Това са парапланеристи, които отиват до похвърчат малко от скалите над Сопот. Малко по-късно, когато вече сме на началната станция на сопотския лифт, се оказва че има още много хвърчащи... Има дори и доста руснаци - нали в Сопот се провежда държавното първенство на Русия по парапланеризъм. Но да се върна в Карлово... Въпреки закъснението на влака, пак съм изпреварил останалата част от групата. Кратък разговор по GSM-a с Еми и се разбираме да ги чакам в центъра на Карлово. Решвам, че имам време да попълня колекцията си от печати в книжката за 100-те Национални обекта. Една карловска баба любезно ме упътва към музея. Явно стресирана от голямата ми раница, ме предупреждава че доста има да повърва. Оказва се около 10 мин. - нищо работа за човек, който се е настроил да ходи една седмица по 6-7 и повече часа на ден. Всъщност, ако трябва да бъда честен, положението с раницата не е чак толкова страшно - предишни години съм бил и с по-голяма раница. Но тази година сме се разбрали, че ще ядем по хижите и принципно няма да носим много храна - само така, за всеки случай, малко мезета към ракийката. Както ще се окаже по-късно, никой реално не е спазил уговорката. Вярно, че храната е по-малко от предишни години, но е доста повече от това което ни е необходимо, ако наистина се храним по всички хижи, където предлагат храна.
Разглеждам родната къща на един от най-великите българи. Обземат ме противоречиви чувства - музеят е добре подържан и уреден. Има изграден и малък параклис. Същевременно неприятно впечатление ми направи факта, че на няколко места в къщата (например на новата чешма до параклиса, която беше и единствената работеща) имаше табелки с имената на фирми, дарили средства. Трудно ми е да го обясня, но ми се струва някак пошло да градиш корпоративен имидж, експлоатирайки името на Апостола.
След като разгледах къщата музей на Васил Левски, сядам на терасата в едно заведение за бързо хранене - Mr. Kranch или нещо подобно. Още не съм си доял бургера и получавам обаждане по GSM-а. Останалата част от групата вече е в Карлово и след като ги упътвам набързо, пред заведението спират две коли от които се изсипва весела старозагорска компания. Приятелят на Катя - Миро, и едно момче което не познавам са се нагърбили със задачата да транспортират нашата планинарска компания до Сопот и после да върнат колите в Стара Загора. След бурни прояви на радост, че групата е в пълен състав, мъжката половина (или по точно мъжките 3/4 от групата, избира съседния ресторант, от който лъха на типичен Соц. Балкантурист, но по сигурна информация предлагат най-добрата шкембе чорба в региона. Както е известно, аз не дооценявам това кулинарно изкушение, и се задоволявам само с халба наливна бира. Женската част от групата - Катя и Еми, пък решават да хапнат по един сандвич в цитираното по-горе заведение за бързо хранене, чието име така или иначе вече не си спомням. След около час цялата компания се натоварваме на колите и отпрашваме за Сопот и долната станция на лифта.
Преди да потеглим нагоре с лифта правим последен преглед на багажа. Дидо решава да остави част от консервите, които е сложил в раницата. Също така научаваме че Катя носи няколко пакета със сурово месо с идеята да си спретнем барбекю довечера на хижа Добрила. Натоварваме се на лифта, който за наша радост работи до горе, а не само до междинната станция и след около 40 мин. бодро крачим по пътя към хижа Добрила.
"Преходът" през първия ден е само 30-40 мин., но усещането отново да сме в планината е неописуемо, а тръпката от предстоящото едноседмично приключение е обхванала цялата група.
Пристигаме на хижа Добрила. Новостроящата се сграда си е все така новострояща се както я помня от 2001 година. Старата хижа обаче е коренно променена и обновена, като предлага отлични условия за нощувка. Хижарят не е особено щастлив от факта, че не сме се обадили предварително, но въпреки това казва, че ще ни настани.

Помолва ни да изчакаме малко, за да види дали една друга група ще дойде и ние се изтягаме на тревичката пред хижата.
След като ни настаняват, аз и Цецо използваме времето да посъберем дърва за огъня, който сме решили да напалим вечерта.

Надвечер Дидо оправя пържолите и двамата с Цецо се захващат с отговорната задача по топлинната им обработка.

Вечерта преминава в сладки приказки край огъня - добър завършек на днешния неуморителен, но изпъленен с емоции ден.
На сутринта хапваме супичка - кой картофена (като Цецо), кой бобец (аз, но на снимката моята още не е пристигнала).
Предстои ни първия сериозен преход - до х. Васил Левски. По всеобщо съгласие (само Дидо има някои съмнения, които обаче бързо са потушени от задружната воля на всички останали в групата) решаваме да минем по билото - през вр. Купена и Кръстците, а не да ги подсичаме. На картата веднага след Кръстците е дадена маркирана в синьо пътека по която планираме да слезем към х. Васил Левски. Както ще се окаже по-късно - това са сметки без кръчмар.
Тъй като имам неприятни спомени от преминаването на този участък от билото, който е напълно безводен, предупреждавам всички да си напълнят достатъчно вода. Още повече денят се очаква да бъде наистина горещ.
Накрая групата е готова за тръгване - УРА! Следва нашия ритуал - да извикаме на тръгване АПЧИХ! (Разделяме се на три групи, едната вика ЕЖ!, другата - БЕЖ!, а третата - АЧИ! и се получава АПЧИХ!, като целта е да имаме хубаво време през деня, докато вървим.) и потегляме. Първо трябва да изкачим връх Амбарица. Предстои ни уморително едночасово изкачване. Пред нас и зад нас се движат групички от по няколко човека, които не носят никакъв багаж - тръгнали са на разходка, просто да качат върха и ще се върнат в хижата. Честно казано чувстваме се някак си не на място с нашите големи раници. Поне за мен усещането се засилва, когато малко преди да спрем за почивка ни застига една такава групичка от 4-5 човека и чувам репликата "На тия краката да не са им от стомана", явно провокирана от нашите тежки раници.
Спираме за почивка.
Някои имат сили и да танцуват.

Поглед от вр. Амбарица към Купена и Кръстците. Занемяваме от гледката, която се открива пред нас. Балканът е като застлан с кадифе, а някъде в далечината се виждат кулите на вр. Ботев...

Колкото повече доближаваме Купена, толкова по-величествен изглежда той.
От време на време отправяме поглед назад - към вр. Маък Купен и вр. Амбарица.

За съжаление не успяваме да се запишем в тетрадката ан върха - ято огромни черни летящи мравки правят престоя горе невъзможен. Слизането от Купена (както и качването) създава предпоставки за по-високи нива на адреналин. Усещането е чудесно. Започваме обаче, да чувстваме недостига на вода. А слънцето препича ужасно - това май е един от най-топлите дни за това лято. Със сигурност - най-топлия за седмицата, през която сме в Стара планина.