Според тибетското правителство в изгнание при скорошните бунтове в Тибет са загинали поне 130 човека.

В Дарфур всеки ден умират хора, докато китайското правителство налива пари в официален Судан.

Последватели на Фалун Гонг са измъчвни и избивани, а от затворници се експлантират органи.

Има още много, но на мен това ми е достатъчно, за да смятам, че тези олимпийски игри трябва да бъдат бойкотирани (поне на лично ниво). Това, което става в днешен Китай, противоречи на олимпийските принципи, в които се казва че "хора от различни раси, религии и националности трябва да работят мирно заедно".

Да не говорим, че олимпийските игри отдавна не са това, което бяха, а са се превърнали в триумф на биохимията, а разни химизирани брадати и пъпчиви мутанти се надлъгват кой е по-добър.

Затова и не мисля да гледам.

Трябва да е било 1987 година. Командирован съм в Монголия за около една семица с задача да подпиша протококол, че всички задължения по договора за доставка на оборудване, шеф-монтаж и пуск в експлоатация на консервен завод в малкото градче Шарин Гол са изпълнени. Пътувам със самолет по маршрута София-Москва-Улан Батор. Дълъг път и много време за размисъл. Какво знаех за Монголия? Преди всичко Чингиз хан и една, може би градска легенда, че монголските орди навлизайки във Виетнам са пленили 1000 красиви жени. Виетнамците били ги заразили предварително със сифилис и по този начин си отмъстили в дългосрочен план и монголската империя изчезва. Разправят, че наследството на това отмъщение все още се среща по монголско.

Монголската водка водка „Архи“ на времето се продаваше и в София. Син етикет, 0.5 л.и само за 1.73 лв. По качество биеше и Сталичная и Московская. Монголците са известни като пиячи № 1 както на водка така и на прочутия руски афтършейв „Тройной“. Познавах няколко монголци в Москва. Когато ги хванеше амока, три дена се затваряха в апартамента си и преминаваха на режим ядене, пиене и спане.

Приятел, работил като проектант в Монголия, споделяше, че монголците нямат задръжки и към жените. Например: монголски проектант, на който силно му се поиска, се заглежда в монголска проектантка, кима с глава и след малко двойката е в кабинка в тоалетната.

Религията на монголците е тибетски ламаизъм. През 30-те години, Чойбалсан събира около 30 000 лами в един стадион и малко преди да се срещне с тях, от близките хълмове, артилерията командвана от бъдещ съветски генерал, избива до един релегиозния елит.

Реалното, обаче е построеното от българските инженерингови организации в Монголия:

• Месокомбинат в гр. Чойбалсан- през 60 години.

• Кожухарско и кожарско предприятие в гр. Дархан- през 60 години.

• Десетки декари оранжерии-през 70-80 години.

• Консервно предприятие, главно за туршии-през 80 години.

• Геоложки проучвания по цяла Монголия.

• Смесено предприятие за добив на злато-през 80 години. Чувал съм, че годишния добив е бил между 180-200 кг./годишно. 50% остава за България.

Пристигам на летището в Улан Батор.Посреща ме Борето-търговският представетел и стар мой познат. Предлага ми няколко варианта за спане. Аз приемам спане в един празен апартамент в българския посолски комплекс. Вечерта сядаме на ядене и пиене. В апартамента му се носи някаква приятна миризма. Обяснява ми, че преди няколко дена брал гъби и ги е нарязал да се сушат в една от стаите. Обещава ми, че ще ходим да берем гъби и ловим риба. Прибирам се в моето ложе-съседен апартамент. Преди да легна, отварям прозореца да изпуша едно БТ. Мисля си, че съм се напил-на полянката през улицата, сърни и сърнички си хрупат зелена тревичка. Някои пресичат улицата и душат по оградата на комплекса. Редко минаващите коли спират и им дават път. Идилия, като в приказките. Лягам да спя. На няколко пъти ме буди рева на разгонените елени от близките хълмове, викащи сърни и сърнички за любовни игри. Нямам думи да опиша този рев на призив, болка и живот.

След няколко дена, отиваме един следобед да берем гъби и ловим риба. Борето слага във Волгата  гумени ботуши и нещо като тризъбеца на Нептун. Пътуваме 5-6 км. по шосе извън града и 1-2 км офроуд. Спираме до някаква рекичка. Тръгвам с Борето да берем гъби. Разбира се, че той бере, а гъбки дал бог. Подбира ги. За час , два торбата е пълна-поне 5 кг. Следва риболов. Надява гумените ботуши и с тризъбеца в ръка навлиза Борето в тихата река. За час е хванал три риби достатъчни за вечеря. Обяснява ми, че монголците не били по гъбите и рибата. А наоколо чист въздух и природа. Радост за окото на еколога. Единсвената страна от бившия соц.лагер запазила се от разюзданата индустриализация.

След 4-5 срещи подписваме протокола и получавам заявки за резервни части и специалисти . Получавам и устно предложение да направим едно смесено предприятие за сушуне на диви гъби и билки за износ. Има малка изненада- получавам телексно нареждане да пътувам за Пекин, трябвало да се подпишат два договора за наши доставки. Връзката Улан Батор-Пекин е по ЖП. Купувам билет за 35 дол. за спално купе. Влакът е съветски.. Влизам в купето-спътници ми са японка и рускиня. Знам английски и руски, така, че ще разберем. Чака ме два дена тежък и дълъг път.

П.П. Откровенно казано, исках с този пост да започна една серия за инженеринговите обекти изградени от България в Монголия, Корея и Китай. Започнах с Чингиз Хан и ето да къде стигнах..

Источник: CNews

Уверен съм също така, че ни очаква най-безцветната олипмпиада, където всяка марка ще получ своя шампион, домакините ще спечелят в класирането по медали, а допинг ченгетата ще санкционират все така избирателно своите жертви. Ще се нагледаме на двуполови същества, на световни рекорди и разбира се на режисирани драми.

След края на Олимпиадата ще се отчетат милиардите зрители и печалби с много нули в края. Експлоатацията на деца и инвазията на Китай ще продължат, а за спортистите ще останат спомените от моментната слава.

За нас българите, тези игри имат един единствен смисъл – представянето на волейболният ни отбор. Дано момчетата на Мартин Стоев осмислят състезанието за България и което е по-важно, дано не станат жертва на поредната допинг машинация.

Иначе, олимпийският огън започна околосветското си пътешествие....

By designers Michael Parisi & Rebecca Cadman.