Беше засегнат и въпросът, как на практика се следи и следи ли се изобщо какво се случва с младежите напускащи институциите. Председателят на Комисията Светослав Спасов запита каква е възможността за граждански контрол върху регистрите на младежите напуснали домовете. Първоначално отговорът засегна секретността на данните, но след настояване от страна на председателя, че това няма как да гарантира реалното положение и случващото се на практика, все пак се изказа мнението, че е възможно да се помисли за някаква форма на граждански контрол. Представителката на АСП Силвия Цанова каза, че те следят тяхното развитие и им помагат доколкото могат, стига разбира се, те по собствено желание да са се обърнали към тях. Накрая се изказа г-жа Маргарита Панева (народен представител от Коалиция за България, бивш социален работник), която наблегна на основните проблеми, превенцията по изоставяне, скъсяване престоя в институции и социализацията след това, даде пример и от своята практика, с една дума останахме с впечатление, че има реално разбиране на проблемите. Тогава председателя на Комисията предложи тя лично да се ангажира със създаването на работна група състояща се от наши представители, техни и други ангажирани професионално с проблемите. Г-жа Маргарита Пенева се ангажира, предложението беше предложено за гласуване и прието.

Това е! Искат се конкретни, законови, алинея по алинея, буква по буква предложения, ако искаме да постигнем нещо реално. Много се надяваме и очакваме работната група най-после да стане факт и да се започне истинска конструктивна работа.

16.02.2007 

/Фили/ В сряда българският парламент прие ограничителни текстове в закона за избор на евродепутати през май, като гласува, че право на вот ще имат само българските граждани, които са навършили осемнадесет години и са живели постоянно в страната или в държава от Европейския съюз най-малко през последните три месеца. Смята се, че проектозаконът е насочен най-вече към ограничаване на възможността многобройните изселници в Турция, които имат двойно гражданство, но не живеят постоянно в България, да натежат с вота си везните в полза на Движението за права и свободи, както се случва в много други избори досега.

В същото време обаче това ограничение ще засегне и стотици или хиляди българи, които учат или работят в страни извън Евросъюза, включително и българите в Австралия. От доста време насам този проектозакон, който беше внесен още от предишното правителство на НДСВ, предизвиква силни спорове и в Парламента, и в публичното пространство.

Приемането на текста в сряда обаче, което стана с гласове включително от представители на управляващата коалиция, доведе до напускане на пленарната зала от страна на Движението за права и свободи. ДПС по-късно излезе и с декларация, в която решението се определя като противоконституционно и заяви, че ще сезира Конституционния съд, а случилото се предизвика много въпроси, включително – ще се отрази ли то на стабилността на сега управляващата тройна коалиция и как ще реагира президентът Георги Първанов, който има право да върне закона за прегласуване. 

- Пламен, можеше ли да се предвиди кризата, назряваща покрай приемането на този ограничителен текст и защо всъщност се стигна до нея? 

- Фили, аз нямам в момента пред себе си данни за това, колко души от българите в Австралия или в Съединените щати например са упражнявали правото си на глас при различни избори през последните години, но дори и един човек да иска да гласува, смятам, че трябва да му бъде осигурена тази възможност, независимо за кого гласува, независимо защо и как е напуснал България и независимо от всякакви други съображения. Това е основно гражданско право, част от базисните демократични принципи, а то е залегнало и в Конституцията на страната. В този смисъл лесно можеше да се предвиди, че въвеждането на някакви ограничителни мерки в правото на гласуване, мерки независимо от какъв характер, би довело до възникване на противоречия.

Казано така, слушателите най-вероятно си представят следната ситуация – гражданското общество в България е скочило в защита на демократичните принципи и гражданските си интереси. Само че ситуацията съвсем не е такава и това е проява на един от поредните парадокси в българския политически и обществен живот. От една страна то е парадокс, защото ограничението се въвежда с ясното и публично декларирано съзнание, че е насочено само срещу възможността за гласуване на българските турци, живеещи в Турция.

По-голямата част от тях бяха буквално прогонени от комунистическия режим в края на 1989 година, по време на тъй наречената “Голяма екскурзия”. Оттогава досега при различните избирателни кампании те недвусмислено подкрепят Движението за права и свободи. Като бройка тези гласове, които в последните години се движат между 40 и 50 хиляди, не са чак толкова съществени, освен когато става въпрос за местни избори. Те не биха били съществени и при предстоящите избори за евродепутати, тъй като дори при пълна мобилизация биха могли да осигурят на ДПС между четвърт и половин евродепутатско място, в зависимост от нивото на общата избирателна активност.

От друга страна ситуацията е парадоксална, защото ограничителните текстове бяха приети на практика с гласовете на цялата опозиция, която включва не само левичарско-националистическата партия “Атака”, но и всички партии от десницата, които в нормалните страни обикновено са гаранти на демократичните принципи. Освен това те бяха подкрепени от повечето депутати от либералната НДСВ, а също от някои депутати от БСП, партии, които на всичкото отгоре са партньори в управлението с Движението за права и свободи.

Третото основание да се говори в случая за парадокс е фактът, че гражданското общество в България, ако се съди например по необичайно високата активност по въпроса в интернет-форумите, застава в подкрепа на ограничителната мярка.

И четвъртото основание е това, че точно Движението за права и свободи, което като партия през последните години търпи много, при това основателни критики за вътрешнопартийната си недемократичност, за оказване на натиск върху собствения си електорат или изобщо за игра с избирателни техники на ръба на закона, дори за корумпираност и преяждане с власт.....та точно ДПС в тази ситуация се оказва на практика основен защитник на демократичните принципи.

Както се казва например в един от малкото появили се политически коментари, които се обявяват срещу парламентарното решение от сряда – българските политици, безсилни пред Доган, наказаха избирателите му. 

- А какви са очакванията, свързани с реакцията на президента Георги Първанов, който в изборите и за двата си мандата получи солидна подкрепа от ДПС, включително с гласовете от Турция?  

- Президентът има право да върне закона за прегласуване. Дали той ще го направи обаче, засега не е известно. Сред политическите наблюдатели в България има две противоположни мнения. Едното е, че сега е времето Първанов да върне на лидера на ДПС Ахмед Доган направените в аванс политически услуги и той ще стори това, защото иначе ще бъде сериозно застрашена устойчивостта на управляващата в момента тройна коалиция.

Според другото мнение президентът няма да върне законопроекта, защото вече и без това е загубил достатъчно авторитет точно заради получената подкрепа от Движението за права и свободи. И тъй като Георги Първанов няма право на трети президентски мандат, и в този смисъл вече не е зависим от гласовете на турците, той може да се погрижи за имиджа си сред българите, а за запазване на целостта на коалицията да се правят други отстъпки. 

 Както и да реагира президентът обаче, на мен в случая ми се струва по-важно друго – как зад всички тези парадоксални гласувания и политически сметки, до които те водят, прозира всъщност доколко българската политика като цяло е изградена на конюнктурна, а не на принципна политическа основа.   

- В същото време обаче резонно е да се задава наистина и въпроса за съдбата на управляващата коалиция в тази ситуация. Какви са индикациите в тази посока? 

- Още веднага след гласуването на спорния текст в сряда например заместник-председателят на НДСВ и бивш финансов министър Милен Велчев каза на подобен въпрос, че се надява съдбата на тристранната коалиция да не е застрашена. “Надявам се до сериозни вълнения да не се стигне, защото коалицията я обединяват много по-важни неща. Коалицията не се държи само върху този въпрос” – заяви Милен Велчев. Същото и с почти същите думи повтори вчера и министър-председателят и лидер на БСП Сергей Станишев.

Политическите рефлекси и на двамата обаче никога не са имали славата на особено точни. Освен това все още не е ясна в случая личната позиция на Ахмед Доган. Въпреки че парламентарната група на ДПС напусна пленарната зала по време на скандалното заседание в сряда и излезе с протестна декларация, в която заяви, че Движението ще сезира Конституционния съд, защото намира наложеното ограничение за неконституционно, има мнения, че лидерът Ахмед Доган може да изполва ситуацията като повод за получаване на нови отстъпки в други сфери, които го интересуват повече – например допълнително участие в разпределението на европейските следприсъединителни фондове или достъп до големите инвестиционни проекти, които предстои да се реализират. В този случай Велчев и Станишев могат да се окажат прави и правителствената криза да се размине с повече вятър, но с никаква буря.

Възможен е обаче и друг сценарий, при който Ахмед Доган да е преброил вътрешно дните на това управление и да използва ситуацията, за да започне подготовката си за участие в следващото.

Аз лично, доколкото познавам лидера на ДПС и като човек и като политик вече повече от 17 години, бих се обзаложил за трети вариант, а именно – комбинация от изброените два. Това означава, че до правителствена криза вероятно ще се стигне в рамките на този мандат, но не веднага, а докато тя се случи, Доган ще търси най-големите възможни компенсации. А доколко подобни развития съответстват на нормалния начин за водене на принципна политика, това, както се казва в България, е въпрос с понижена трудност.      

Но в следствие на това с какви „народни представители“ сме свикнали ние в България, Мартин Димитров се отличава на целия посредствен фон, съставен от болшинството от колегите му, и дори нещо повече - бих казал, че той е светлината в нашия безкрайно дълъг тунел на псевдодемокрацията, която, да се надяваме, е просто преход към истинската, неподправена демокрация, където няма Гоцевци, Бойковци, Станишевци, Догановци, Царчета и т.н.

Започвам да съжалявам, че не гласувах за Мартин Димитров, когато беше възможно - на изборите за Европейски парламент тази година. Моят „реванш“ сега ще е да спомогна, колкото е възможно, за популяризирането или по-скоро за допопуляризирането на неговия блог. Аз ще чета блога на Мартин Димитров всеки ден! А вие?

Замок Craigdarroch был построен в Виктории в 1890х на деньги угольного барона, Robert Dunsmuir. Спроектирован архитектором из Портланда, Орегон (Portland, Oregon), Warren H. Williams. Через 4 месяца после начала строительства, архитектор скончался, и проект был завершен его партнером Arthur L. Smith. Роберт Дансмур, инженер-механик по образованию, из Англии (Scotland), из семьи, владевшей угольным бизнесом. Приехал на остров Ванкувер по предписанию на разработку угольного месторождения. Открыл свои угольные месторождения на острове, был одним из учредителей компании, построившей железную дорогу, связавшую юг и север нашего острова. Недалеко от Виктории есть удивительное сооружение, часть той самой железной дороги, - деревянный мост, служивший когда-то железнодорожным мостом. Это оригинальное, сложное и необычное сооружение. У меня нет своих фотографий, но на это стоит взглянуть!

Прогулка по ночному городу. Здание парламента Британской Колумбии в Виктории. (Проба ночной съемки )