• Категорично не толерирам писането на латиница или чатърица. Латиницата все някак по-мога да преглътна, особено ако човек пише от клуб, но хората, които са твърде 1337, за да пишат нормално, не се посрещат с хляб и сол.

• Освен чатърицата не толерирам обиди на религиозен, расов, полов или какъвто и да е друг признак.

• Грамотният български се счита за допълнителен бонус

• Тролове в блога си също не възнамерявам да търпя. Дефинициите на понятието се простират в твърде широки граници, но общо-взето троловете са лесно разпознаваеми индивиди, така че ако се чувстваш трол, примири се, че тук не ти е мястото.

• Засега толкова, ако се сетя за още правила, ще допълня списъка ;)

Четири почивни дни и як мързел, време за четене на книжки, спамене из интернет така, както и интернет не е подозирал, че може да се спами в него, Морска градина и наваксване с телевизията, това му трябва на човек. Или поне последното щеше да му трябва, ако го нямаше факторът Вип Брадър.

Българинът, скъпи сънародници, се оказва доста особен биологичен вид. Честно казано, не ги знам какви са германците да речем, само че подозирам, че биха се вдигнали на всеоружие ако внезапно се събудят с български доходи и с все още германски цени. У нас обаче положението е инакво. Българският Мойсей би ревал горко и би върнал обратно освободените си събратя в Египет. Бе какъв Египет, щеше да ги издави в Червено море, ако му беше паднало! Ми човекът е изпаднал в истерия след един тривиален златен телец, за Бога! В какво ли щеше да изпадне, ако след близо двайсет години щъкане из пустинята, време, достатъчно да израсте поне едно поколение, което да не е раснало в робство, хората му спонтанно почнеха да ронят сълзи по доброто старо време на робия, докато междувременно няколко олигарси си приватизират манната небесна, накарат стадото да им работи ангария, като му подхвърлят по малко манна, колкото да има там какво да дъвче, осигурявайки му достатъчно зрелища, с които да си занимава единствената мозъчна клетка? Вероятно щеше да умре от омерзение. Мойсей това. След като затвори водите на Червено море над главите им.

Пътят ни към Европа се оказа удивително архаичен. На съвременния българин му трябват само две неща, известни още на древните римляни - хлебец там му трябва, както и зрелища. Нищо друго не ще. От нищо друго не се вълнува. Значи, българинът не мож го уплаши ни с глад, ни със студ. Може да издържи на произволно висока цена на тока, в крайна сметка ще мине на свещи. Може да издържи на произволно висока цена на парното, в краен случай ще мине на юргани. На произволно висока цена на хранителните продукти може да издържи (бе кога кашкавал "Витоша" е успял да стане десет лева, в тази връзка?! :evil: ). Може да издържи с произволно малко пари, в доста случаи дори и без пари пак може да издържи. Неунищожими сме като хлебарки. Него не мож го изкара на протест. Може да издържи на обвинения, че ограбва интелектуалния труд на Бритни Спиърс, че краде гащите на Греди Асса и сутиена на Цветана Манева през коварни торенти. Може дори да излезе на протест срещу тези обвинения. В неделя по тъмно, в Южния парк. После може със сълзи на очи да благодари на тоя, дето го запрати да протестира в неделя по тъмно в Южния парк, дето да плаши мирните ексхибиционисти. Българинът може да издържи произволно дълго време без лекарства, дори без здравеопазване. Но едно нещо го изкарва извън релси - Христина спечелила Вип Брадър!

Е няма! Не, не и не! Няма да позволим да ни правят на глупаци, тея какво си мислят?! Някаква селянка, навряна сред елитарната випарска компания на иначе гласовит циганин с неустановен пол, преживяващ от песните на съседните държави, на жиголото на същата персона, на "елитна" фотмоделка със сесия в "Плейбой" на стари години, останала в историята с добре изиграна роля в един единствен филм (някой може ли без да проверява в какво друго освен в "Оркестър без име" участва Катя Евро), на иначе известна фолк-дива, на неизвестна персона, твърдяща, че е известна (вероятно на родителите си), на пияна бизнес-дама и наложница, на третостепенен варненски политбизнесмен и пр. знайни и незнайни представители на българския, хм, елит. Това няма да го позволим. Но пасаран, както се казва! Ще свикаме митинг протест и Нова телевизия да мре!

Сега, защо ги пиша тези словоизлияния... Е ха де?! Може би щото днес от сутринта слушам мантрата "К'ва е таз Христина ве?!", а пък и това е един от най-гледаните от мен брадъри. Не се пиша за някаква с навирен нос, просто това шоу не е моето шоу. Виж, Стар Академи си го харесвах, жалко, че не го правят вече. Но тъй като съм изгледала цял лайф и съм била свидетел на елитните изцепки по албански на Катето Евро, мога да кажа туй-онуй. Например, мога да се запитам: ако не дай си Боже, Китаеца беше спечелил шоуто, щеше ли сега отвсякъде да звънят телефони с важния инак въпрос "кой е тоя ве?!". Нямаше. Никой през време на цялото шоу не се запита к'ъв е тоя. Защо жиголото на транссексуалното лице на БСП се оказва ВИП персона? Щото Азис е ВИП? А ВИП ли е Азис, впрочем? Ако някой трябва да се сърди на някого, че Христина е спечелила, да се сърди на Катя Евро. Катя Евро пък от своя страна да си спретне сама скандал, а Христина да й даде поне десет бона. Ако някой направи от Христина победител, това е Катя. Ако някой успя да накара комплексирани домакини да пращат есемеси като за последно, това е Катя. Жената, която повдигна вечната баталия град срещу село, София срещу провинция. Жената, която не може да диша един и същи въздух с плебеи. Не направи скандал на оная никому неизвестна Петя, да я попита тя какво прави там. Не попита Китаеца в качеството си на какво точно той кеси там. Вместо това впрегна цялата си албанска селяния, за да направи от никому неизвестния аутсайдер Христина една онеправдана Пепеляшка. Кофти, Кате. Когато мислиш с хормони вместо с мозък, това става.

В заключение:

Айде на всенароден протест. Предлагам да бутнем правителството, което позволява на разни Христини да печелят Вип Брадърите. Няма да го бутаме заради корупця, ток, парно, вода, лекарства, цени, мизерия, и пр., ще го бутнем заради ВИП Брадър. Нека им покажем, че сме силни и че не могат да ни правят на глупаци. Искаме хляб и зрелища, таковата. Нищо друго не щем. След почти двайсет години демокрация искаме единствено хляб и зрелища. Гха!

И така нататък... ;)

Затъвам във подвижни пясъци
Протягайки в последен гърч ръце
И няма, мили Боже, никой няма
Да чуе вече моето сърце...

Не ще изпитам вече болката
Да бъда жива и гореща от любов,
Да галя с устни топлите му длани...
Нима не чува никой моя зов?!

Крещя и се надвиквам с тишината
Потъвам безвъзвратно миг след миг
И сбрана в пясъчен часовник, тя, Душата,
Раздира се в безмълвен вик.

Протягам длани, търсейки опора
Надеждата отива си завинаги от мен
И миг, преди да ми закрият вечно взора
Душат ме в болка всички мои страхове.

Затънала съм във подвижни пясъци
Загивам вече, скоро няма да съм тук
И никой не усеща празнотата
Родена след последния ми звук...

Beatles

Yesterday, all my troubles seemed so far away
Now it looks as though they're here to stay
Oh, I believe in yesterday

Suddenly, I'm not half the man I used to be
There's a shadow hanging over me.
Oh, I yesterday came suddenly

Why she had to go I don't know she wouldn't say
I said something wrong, now I long for yesterday

Yesterday, love was such an easy game to play
Now I need a place to hide away
Oh, I believe in yesterday

Why she had to go I don't know she wouldn't say
I said something wrong, now I long for yesterday

Yesterday, love was such an easy game to play
Now I need a place to hide away
Oh, I believe in yesterday...

Искам децата да се возят в шейни. Искам да уцеля някого със снежна топка и после да се смеем. Искам да направя портрета си в снега. И въобще не искам тая болна и неестествена псевдопролет, не искам да виждам цъфнали дръвчета в началото на януари, не искам и преждевременно напъпили люляци. По това време растенията трябва да спят и да събират сили за по-нататък!

Моля ви, искам си зимата!

Ето, сърбам си аз кафето сутринта и се моля някоя добра душа да се обади с бомбена заплаха на работното място, което, разбира се, не се случва, нали, и по Нова телевизия в "Здравей, България", се опитват да ме сюрпризират с нещо, дето ние отдавна си го знаем. Или поне аз отдавна си го зная... Депутатите ни се оказаха зомбита! Малииии! Щото аз, че го казах, казах го, ама друго си е човек да има и научно доказателство. А научното доказателство е доведено до нашето знание с изключителната помощ на д-р Орлин Драганов, председател на Сдружението по радиестезия, както и със съдействието на журналистите от вестник "168 часа" Йордан Тодоров и Теодор Насков. Е верно, спор вече няма и не може да има. Парламентът е построен върху древни гробища и духовете и тъмните енергии от мястото редовно и безсъвестно обладавали народните ни представители. Спасението било едно – да ги няма много-много там, че да намалят щетите върху себе си. Ето значи какво било... А ние тук ги плюем, че кесят навсякъде другаде, само не и на работното си място, и недоволстваме, че ако случайно се озоват на парламентарната банка, току задремят. Ами че то си имало научно обяснение това състояние: хората спасяват живота си и затуй заобикалят отдалеч сградата на Народното събрание, а когато все пак им се наложи да напуснат убежището си и дойдат на работа, духът на злото ги обсебва тутакси. Ето защо често вътре сме свидетели на мистични случки... Тоест когато депутатите ги няма, отвлечени от необясними сили нейде в друго пространствено-времево измерение, черни енергии обладават картите им и в крайна сметка се получават разни особени крайни резултати на законодателно творчество.

Ахмед Доган пак излезе начело като особено прозорлив политик. Той човекът дори и по телевизията не пуска парламентарния контрол, да не би случайно да се урочаса от екрана, камо ли в парламента да припари! Евала на инстинкта му за самосъхранение! Народните избраници, които страдат от излишно влечение към екстремни ситуации, не се поучават от опита му и в крайна сметка се стига до сериозни отклонения в поведението им и в битието им като цяло. Цялата причинно-следствена верига се изменя. Гледаш го – кротък човечец, на мравката път прави, нали, пък току вампиряса и като следствие вземе, че обиколи всички налични парламентарни групи, като на всяка е особено верен, след което си прави собствена парламентарна група, спестява от закуски и става милионер. Състоянието било необратимо, казват, а освен това черната енергия, акумулирана в депутатското тяло, създава и своеобразен щит на недосегаемост... И на невидимост, да. Споменах вече за феномена с картите.

Положението е много сериозно, много. Но не бива да губим вярата си, щото спасение все пак имало. Докторът предложи използването на специални амулети, които да отблъскват влиянието на злите сили, можело също така под седалките на народните избраници да се поставел дебел пласт корк, който да неутрализира злокобните влияния на Отвъдното (което явно, че прониква през по-интимните части, видяло се е), стана ясно също, че друга палиативна мярка е преместването на Народното събрание в сградата на бившия Партиен дом. Аз се позачудих какво ще правим с настоящата сграда на парламента, когато същата внезапно се окаже тотално обездепутатена, но после си рекох, че винаги можем да си направим музей на восъчните фигури там. Подходящо е. Или атрактивна Къща на ужасите, която дори може да се използва за заснемането на хорър-трилъри. Ако не друго, специалните ефекти като духове, призраци и отвлечени депутатски души ще си бъдат естествена част от пейзажа, може би няма да искат големи хонорари и филмът ще излезе ужасяващ, но евтин. Що пък не?!

Благодаря за вниманието ;)

Дантелената пелена на сивата мъгла прикрива пошлостта, поне за малко праща реалността в небитието и дава път на нашето въображение, което инак е затворник в оковите на истинския свят. В такива дни сетивата си почиват, докато умът лети над призрачни крепости, докато се рее в облаците като орел, взиращ се за плячка. Падащите листа на дърветата са като златни капки дъжд по безличния асфалт. Светът е нереален, бял и търсещ своята позлата. Отнякъде се чува смях и гукане на гълъб. Мъглата крие олющените фасади на скучното ни ежедневие и носи изненади. Защото ако повярваш, че замък се издига на мястото на порутената сграда, той наистина ще бъде там. Поне до утре, докато все още сме прегърнати от облаци.

Чувствам се като Маргарита и ми иде и аз да грабна букет минзухари, след което да тръгна безцелно по улицата в Очакване. Само дето знам, че нищо тайнствено няма да ми се случи... Щото не веднъж съм вървяла безцелно, просто така, без посока, без идея, нищо, че не съм носила букет цветя. А нищо вълнуващо така и не ми се случи. А сега има есенни минзухари, не знам дали все пак да не си купя един букет – поне ще ми е красиво на бюрото ако не друго, тъй че може би ще го направя.

Стоя в края на сияйна пътека и се опитвам да си спомня бъдещето, което постоянно ми натрапва своето присъствие – не мога да заспя, без да се покаже отнякъде, а когато се опитам да го задържа, споменът се стапя. Лошото е, че после Съдбата ми се сърди, че не помня бъдещето, а не я интересува, че миналото въобще не желае да избледнее. Понякога ми се иска да получа амнезия, поне за малко, само че така и не ми се удава. Ще взема все пак да си купя букет минзухари. Нищо, че нещо истински вълнуващо и днес няма да ми се случи, поне ще ми е красиво... А кой знае, може би утре ще се сбъдне предсказанието, донесено ми от гълъб, за хубавото нещо, което ме очаква!

Като за момента обаче реших да пия чай. Между другото, идеята, че човек като е болен трябва да пие чай нещо не ми е много ясна, ма рекох си да не нарушавам традицията. Много кофти, че нямам какво да си сипя в чая, обаче съм на работа все пак, не би било коректно! Чаят е Twinings, лимон и джинджифил. А бе, докато съм на думата, вие знаехте ли, че джинджифилът бил лютив?! Щото това, което аз знам е, че лимонът не е. Лютив. За джинджифила обаче си нямах понятие. Ми пари ми на гърлото, а то и бездруго ме боли горкото, особено отдясно.

Айде стига толкова спам засега, нещо не ми е таман и ще се старая да си седя на работното място и да гледам лошо. Засега ми се удава... А, и още нещо! Я да питам: някой знае ли каква точно е разликата между Olympus FE170 и Olympus FE180? Сега, за цената ясно, ма питам за по-практическата разлика. И двата са любителски фотоапарати, ма FE180 е със стотина лева горница. Ще ми се да науча причината за това... :?

"През отворената врата на кабинета долиташе заканителен глас, който принадлежеше несъмнено на Прохор Петрович, председателя на комисията. "Дали не трие някому сол на главата?" – помисли си слисан счетоводителят, но като се озърна, видя друго: в коженото кресло лежеше, отметнала глава на облегалката, и ридаеше неудържимо с мокра кърпичка в ръка, изпружила крака почти до средата на стаята, личната секретарка на Прохор Петрович – красавицата Ана Ричардовна.

Брадичката на Ана Ричардовна беше изпоцапана с червило, а от миглите й по прасковените бузи се стичаха потоци размазан грим.
Като видя, че някой влиза, Ана Ричардовна скочи, втурна се към счетоводителя, вкопчи се в реверите на сакото му и го разтърси с виковете:

– Слава Богу! Намери се поне един храбър човек! Всички се разбягаха, всички са предатели! Да идем, да идем при него, не зная какво да правя! – продължавайки да ридае, тя повлече счетоводителя към кабинета.
В кабинета счетоводителят най-напред си изтърва чантата, а после всички мисли в главата му се преобърнаха нагоре с краката. Трябва да признаем - имаше защо.

Зад огромното бюро с масивна мастилница седеше празен костюм и с непотопено в мастило сухо перо дращеше по един лист. Костюмът беше с вратовръзка, от горното джобче на костюма се подаваше автоматична писалка, но над яката нямаше ни врат, нито глава, а от маншетите не се подаваха китки на ръце. Костюмът беше потънал в работа и изобщо не забелязваше суматохата, царяща наоколо. Като чу, че някой влиза, костюмът се облегна в креслото и над яката прозвуча добре познатият на счетоводителя глас на Прохор Петрович:

– Какво има? Нали на вратата пише, че не приемам?

Красавицата секретарка изпищя, закърши ръце, извика:

–Виждате ли? Виждате ли?! Няма го! Няма го! Върнете го, върнете го!
..."*

Знае се още, че след като Воланд и свитата му напускат Москва, клетият Прохор Петрович се завръща в костюма си и дори одобрява резолюциите, които ръкавите му слагат. Дето се вика, внимавайте да не кажете в състояние на афект "Дявол да ме вземе!", щото ето какво може да ви сполети!

Изхождайки от тази гледна точка излиза, че Воланд пребивава в София от доста време. Освен това е явно, че българските депутати твърде често кълнат – както себе си, така и един друг се проклинат. Очевадно и донякъде тревожно е почти перманентното им състояние на екзистенциална нестабилност, или поне щеше да е тревожно, ако картите им не си гледаха работата - коя, колкото може. Естествено, стават и недоразумения като в случая с печалното известната напоследък поправка "Ванко 1", но човек не бива да съди твърде строго - какво, Божем, може да се очаква от една средна карта, чийто собственик явно в момента отсътва по уважителни причини - тоест дявол го е взел?!

В началото журналистическите камери изпадаха в шок подобно на Ана Ричардовна, но за щастие беше намерено разрешение на проблема, касаещо съхранението на всеки, който се сблъска с полтъргайстите на българската политика: възможността за следене на популацията в аудитория 3В (вж. Пратчет и поредицата "Света на Диска") беше максимално ограничена. Колкото и да бе окастрена обаче, пак се промъкват кадри, от които узнаваме, че известна част от българския парламентаризъм притежава паранормалните особености да влияе на политиката дори насън. Други пък негови колеги са с наполеонови възможности - хем следят някоя особено досадна законова поправка, касаеща облагането с ДДС на учебниците и отпадането на същия данък за сутеньорски услуги и хазарт, хем решават кръстословица, четат си хороскопа и говорят по телефона. Всичко това - наведнъж. Просто да ти домилее.

Призрак броди из България, призракът на парламентаризма. Оживяват депутатски карти и гласуват самички, докато собствениците им са отвлечени от Лукавия. По най-паранормален начин изчезват милиони, за да се материализират съвсем необяснимо на потайни тъмни места, променили напълно външния си вид - тук изчезне милион, там съвсем метафизично се появи дворец, в парламента чешмите в клозетите тайнствено започват да текат, а просто явно няма кой да пусне кранчето. Странни почуквания се чуват в пространството - нещо невидимо кънти на кухо... Мисля, че трябва да извикаме спешно някой екзорсист, а дотогава не би било излишно голямата сграда с надпис "Съединението прави силата" да бъде окадена с тамян и да подгизне от светена вода, белким клетите хора да се спасят от прегръдката на Нечестивия...

Бууууу!

-----------------------------------------------------------------
* М. Булгаков, "Майстора и Маргарита". Изд. "АБАГАР", Велико Търново, 1997. Прев. Лиляна Минкова

Като стана дума за депресия, още не мога да схвана смисъла на антидепресантите, честна дума. Те, по моему де, представляват лекарствения аналог на усмирителната риза – държат те здраво, за да не нараниш себе си или околните. Но като ги спреш, установяваш, че всички налични фактори за една хубава депресия са си налице. Достатъчно е да откриеш, че дебитната ти карта дава заето, че сметката ти за ток този месец ще отбележи нов личен рекорд, да чуеш по телевизията новината, че данък "Сгради" щял да скача с 20%, да не чуеш новината, че такива заплати от 250 лева ще бъдат забранени със закон, за да не се излагаме пред новата си евророда, ами ще им се сложи (на заплатите де, не на родата) една нула отзад... Нека да седим зад барикадата от антидепресанти, докато животът ни подлага на кръстосан огън, то пък големия смисъл от тях...

В заключение - днес ми е тъпо. Идея си нямам що ме дразни и това, че строежът на АЕЦ "Белене" бил поверен на братята руснаци, нали си знаем, че кат' Русия няма втора, че още дядо Вазов е прозрял, че е най-могъщата на света?! Всъщност, това, от което имам нужда в момента, е една хубава буря, ама истинска буря - да съответства на депресията ми. Да, ама тук да не ми е Юбервалд?! Вампири и върколаци има в изобилие, но човек никога не може да разчита на светкавица, когато му потрябва. Да са живи и здрави от Енергото, че правят всичко възможно да компенсират тая липса постоянни токови удари, дето се казва, като няма светкавица и токовият удар е светкавица!

А навън е студено, но буря няма. Е, поне е мрачно, и на това съм доволна... Само дано не ме налази някой като вчерашната ми клиентка, която като направи справка с Наказателно-процесуалния кодекс, ме изгледа и най-сериозно ме осведоми, че отвън имало кола, която облъчвала с интегрални схеми базата данни и пренастройвала компютъра... Ами ако е права?! Нищо чудно жената да е ексрасенс и в момента някакви хора да се опитват да превърнат компютрите в офиса на тостери, а и постоянно се оглеждам за минаващи наблизо интегрални схеми...

От опит знам, че най-доброто противодействие срещу депресията по зимно време е вездесъщата ракийка с туршия за мезе...

Та така де... Не се сещам за някакви особени свои белези, които да изтъкна, така че като мина по улицата всеки, който е попадал на това блогче да каже: „Няма начин това да не е Марфата!”, освен, че имам хубава коса. Като стана дума за Марфа – ето как човек не бива да си избира ник, докато страда от творчески запек. В моя случай късата сламка изтегли героиня от операта „Хованщина” на Мусоргски, хм... Обаче пък арията й е много хубава, като я намеря, ще ви я пусна да я чуете и вие!

Добре, спирам да плямпам! Ето бе, млъквам! Добре дошли на всички, които не се чувстват спам-ботове, в моето място за споделяне. Чувствайте се свободни да споделяте кой каквото има – пари, дрехи, скъпоценности, идеи, любови, готварски рецепти, аз винаги съм готова да приемам ;) Ако много държите да ми кажете нещо тайно, пишете ми на angelitos@abv.bg или на vesi.angelova@gmail.com. Проверявам си пощата почти всеки ден!

Enjoy

P.S. Енергоразпределителното дружество E.On. или както там се пише, задължително трябва да умре! Това е! Но ще си говорим отново когато най-после се прежаля и взема властта! Ха!

P.S. 2.0
Декларирам, че не задължавам никого и по никакъв начин да ми чете блога. Пиша за себе си, за свое собствено удоволствие. Пиша за нещата, които ме вълнуват, които обичам, които ме нараняват, както и тези, които са ми направили впечатление. Ако на някой това не му харесва, просто да открие своето място в мрежата. Това тук е моето място.