Бях решила, че независимо от това колко неща имам да върша в конкретен ден, нормата е 10 часа и каквото не е свършено, остава за следващия. В крайна сметка няма да се изсипвам от работа, независимо дали става въпрос за домакински задължения или нещо, което съм хванала по собствена инициатива. Под "собствена инициатива" трябва да се разбира всичко, което не е пряко свързано със семейството ми. Като направя проста (сега е момента тотално да се изложа с математиката) сметка разбирам, че имам по 600 минути дневно да свърша каквото съм решила. Това си е сериозна цифра и нямам оправдание за несвършена или претупана работа. И въпреки всичко се случва мързелът ми да надделее и да зарежа нещо, което не е чак толкова спешно. А после се чувствам толкова гузна от това...

Но съм твърдо решена утре след дежурното сутрешно кафе пред компютъра да взема да приключа с латинския и да знам, че съм готова за 23-ти, да науча за понеделник по Електроника и да започна с първите няколко теми по ИППУ. Не се знае какво ще ми излезе през следващата седмица и къде ще го профукам този аванс, който съм решила да взема утре. Трябва да погледна и за някакъв учебник по ОТП, че ми е адски неспокойно така, като знам, че все още нямам от къде да чета...  

Та утре е събота и от събота пак го раздавам първокурсничка. Така в продължение на 3 седмици и това само в случай, че няма промени в програмата. Пък дано няма де. И понеже ще скачам из унито от понеделник до понеделник и от 8:00 до 18:45 най-вероятно няма да съм на кеф след това да пускам нови постове тук. Пък кой знае? Може да насъбера разни впечатления.

 УжасТно кратък пост. Напоследък всичките ми са такива. :)

Съвсем в друга насока: Бях си обещала, като ми мине рождения ден, да тръгна пак да бягам, ама с тези горещини си останах само с доброто желание. Дали пък някоя сутрин няма да се наканя да стана по хладно и да изляза? Може би утре, или в другиден, или по-в-другиден...

По тази причина ми е и адски трудно да ги уча пак. Защото ги знам, а не си ги спомням. А като си помисля само, че пак трябва да правя БАЗАТА ДАННИ от почти 3000 дати...

Така или иначе от утре ще "подредя" стаята си и вече ще бъда примерна - ще си записвам в една тетрадка кое къде съм оставила, защото вече няма да бъде по моя начин и съответно няма да знам кое къде е...толкова съм свикнала със сегашното състояние на нещата. И честно казано не искам нищо да се променя. Много вероятно е още дълго време да мърморя по стария си ред. А той е следния: най-важните (често се случва това да са най-големите) книги са най-отгоре, най-често използваните неща са най-отпред, най-неотложните задачи са отделно. Нищо сложно, но защо трябва пък да бъде и естетическо...нали тва е като работно място и съответно работата му е да ме олеснява, а не да изглежда добре.

Казват, че гъвкавостта в отношенията и действията е много добро качество. Къде стои обаче границата между нея и нагаждачеството? Лицемерието не ми е чуждо, признавам си, но с него си купувам спокойствието и липсата на стабилни отношения с хора, които не харесвам. Баща ми ми казва, че винаги около мен ще има хора, които няма да мога да ги дишам, обаче когато не се занимавам с тях е голяма вероятността и те да не ме забележат. Има резон в това твърдение, но всеки човек си има някакви принципи и разбирания, които изразява, когато случващото се около него е в пълен разрез с тях. Тогава се получават сериозни конфликти, в които вземам дейно участие и защитавам позицията си с енергията на спортуващ човек и децибели като от концерт, провеждащ се на стадион :) Толкова по въпроса.