и ето ме на

тук

самоироноя най-вероятно

поезии

Снеговалежите объркаха съвсем плановете ни. Вместо да стоим на припек в открито море и да се вглеждаме в зъберите на островните скали на Хелголанд, пиехме чай в уютно отопления салон на ферибота. И то не към Хелголанд, както го бяхме замислили. Лошото време и прогнозите за снежни морски бури на бърза ръка ме отказаха, след като вече съм преживяла истинска морска буря при миналогодишното ни пътуване до Корсика. Още ме облива студена пот, като си спомня как вълните заливаха ферибота, а той се клатеше като орехова черупка. Картините падаха от стените, по коридорите лежаха налегнати от морска болест пасажери с торбички пред устите, тоалетните се не издържаха на налягането и плувнаха, пълни до ръба... Но това е друга история. Както и да е, тогава пристигнахме безаварийно, ако не се брои повредената хидравлика на изходите. Затова се наложи да чакаме повече от час на люковете за глътка чист въздух. Щом Средиземно море - тази блага синя безкрайност може да бъде толкова коварна, представям си какво е разгневеното Северно море. До остров Хелголанд редовната туристическа линия е отворена от май до октомври. Тази, която ние искахме да ползваме от Куксхафен е предимно за снабдяване на местното население с необходими стоки от континента. И не се престраших. Но това не се губи - смятаме през следващите празници по Петдесятница, когато има няколко свободно дни, да покорим и този остров. Затова няма да разказвам за него предварително.

За сметка на това посетихме три от другите близки немски острова. Морето между тях и континента е винаги (с изключение на някакви страшни бури) тихо. Впечатляващи са огромните приливи и отливи, за които сме чували от учебниците по география, но предимно за холандското крайбрежие. По време на отлив може да се джапа до съседно островче или да се събират миди и прочутите червеи, които са храна на многобройните птици. Фериботите се движат според приливите и отливите.

Посетихме островите Вангероге, Спикеог и Нордернай. До всеки от тях се пътува около час. Вангероге е остров за фамилни почивки с приятна и просторна централна улица, удобни ресторантчета с просторни зимни градини, в които келнерът заедно с менюто ти носи и игри, за убиване на времето, докато навън се сипе сняг. Вангероге е пешеходен остров. Такова място, на което със сигурност няма да ти изхвърчи някой иззад ъгъла, е наистина успокояващо за изнервени градски животни.

На пристъна чака теснолинейката - няколко стари вагона, теглени от електричка. С нея се стига до единствената гара на единственото село на около 5 километра от пристанището, в което постоянните жители са около 980. При хубаво време това би била една приятна разходка. Пътуването с влакчето е не по-малко вълнуващо. От единая прозорец човек наднича в морето, а то другия към диви блатисти и мочурливи хълмове, по които джапат птици и ровят за червеи. Усещането на този остров е сякаш си попаднал на някаква нестабилна земя, която всеки миг би потънала отново. Дори човек си мисли, че ходи по дъното. И това усещане е много близо до истината. Островът е "подвижен" и за последните няколко века се е преместил въднъж по дължината си - части от него си прибира морето и оголва щедро нова земя.

Някогашната кула, която е била в центъра, сега почти джапа във водата. Историята на много места в Германия е неотлъчно е свързана с разрушенията след Втората световна война. И след толкова години тук в Германия, продължавам да се чудя на волята и енергията на тези първи строители, които буквално са издигнали градовете си от нищото. Поради стратегическата си позиция като най-източен остров, на Вангероге са били струпани германски войски. Навсякъде, където е имало такова струпване, след края на войната и жестоките бомбардиривки не остава нищо. Затова и на Вангероге няма стари сгради, няма и особено красиви сгради, това е недостатъкът на бързото строителство, затова пък има прекрасни дюни от мек сив пясък, тишина, нарушавана единствено от грохота на вълните с северната част и прекрасна рибена супа.

Следава: остров Спиекеог

И аз завъртях глобуса.

Първа част: Острови

Фарьорските острови

Захвърлени в океана, на 500 километра от бреговете на Норвегия. Обичам суровостта на северните пейзажи. Желанието ми да посетя островите се зароди преди години, когато си сбъднах друга мечтана туристическа цел - Исландия. Но това е дълга история. Обичам Исландия, която е малка като орех и различна от всичко, което бях виждала дотогава.

Фарьорска фолклорна група

Моето влечение към северните острови се подсилва и от интерса ми към литературата на малки езици. Преди да запраша нанякъде, се интересувам кой е местният поет, ценен от тамошното население. И така попаднах на Гудрид Хелмсдал - съвременна поетеса от Фарьорските острови.  Харесвам минималистичността на стиховете й и тази ледена прозрачност на израза.

Предлагам ви мой превод на няколко нейни стихотворения. Понеже на владея фарьорски (а ми се ще да не беше така), при превода съм сравнявала оригиналния текст с немския и с помощта на речник се отитах да предам магията на стиховете на български. С удоволствие приемем забележки и поправки и не претендирам за особено майсторство. Стихотворенията представям тук на двата езика - в оригинал и на български. При желание мога да предоставя немските текстове.

Гудрид Хелмсдал

Morgun í mars

Morgun
í mars

Hjartað
eitt tjaldur

Flýgur
til tín

Утрин през март

Утрин
през март

Сърцето
на стриди ловец

Полита
към теб

***

REGN

Regn
váta asfaltið
glinsar svart

Ein bilur strýkur framvið

Váta
svartglinsandi asfaltið

Bensindropar
litblettir
sum
páfuglavel

ДЪЖД

Дъжд
мокър асфалт
лъщи в черно

Една кола профучава оттук

Мокър
чернолъщящ асфалт

Бензинови капки
цветни петна
като
паунови пера.

***

FRÁFARING

Malurtvøkstur tyrpist
nærindis
durunum

Hond tín
veittrar
farvæl

Eitt dustskýggj
ývnast

Tá bilurin
ekur
út í summarnáttina

СБОГУВАНЕ

Пелин скупчен
в близост
до вратата

Ръката ти
маха
за сбогом

Облак прахоляк
се вдига

Щом колата
потегля
в лятната нощ

Почти съм сигурна, че ще ме завладее истинско щастие, когато папагален гмуркач прелети над главата ми. Подобно на лудата ми радост, когато въоръжена с камера чаках поредното изригване на Големия гейзер в Исландия. Изригванията са ритмични, на около 11 минути. Мисля, че прекарах втренчена в дупчицата в земята повече от час. Естествено на прилично разстояние, защото не е за препоръчване да се опариш с вода, изстреляна от къкрещия пъкъл на Земята.

Корсика - дива и дъхава

Плановете за Корсика кроих години наред. Идеята беше да се стигне дотам с кола с няколко междинни преспивания по пътя. Ферибота хванахме от Генуа. Генуа е един от най-романтичните италиански градове. Покори  ме неговата фееричност, комбинацията от осмислено съчетаване на класика и модерност. Генуа е един град, отворен към морето. Генуа е място, което препоръчвам на романтиците.

Генуа: Поглед от горния град към старата част и пристанището

Корсика е бунтарска. Корсиканците нито за миг не са се примирили, че са част от Франция. Който се противопостави на освободителното движение, рискува гнева на бунтарите, които като нищо ще му сложат бомба в новоотворения магазин. Към туристите корсиканците се отнасят с търпимост, все пак туризмът е едни от най-сигурните източници на приходи за въоръжената борба. Когато казах на съседа г-н Д., че смятам да прекарам ваканцията в Корсика, той ме погледна мрачно и каза: "Корсиканците са най-нелюбезните хора" и приключи разговора. И въпреки това, този, който иска да преживее невероятната лудост на средиземноморската дива природа, да открие страховитите зъбери на къс земя, захвърлена в морето, да проумее, що за хора са наследниците на Наполеон, трябва да я посети. Ще се върна там непременно отново!

Корсика: каменистите брегове край Бонифачо в южната част на острова

Куба

За Куба няма какво да говоря.  Куба е само една дума. За някои тя е любов, за други -омраза. Размисли, ти писа някъде за филма "Шоколад и ягоди", а аз пък споменах и за Вим Вендерс и всеизвестния "Buena Vista Social Club"...

И понеже изпитвам влечение към абсурдни неща от всекидневието, много ме впечатли един репортаж за опазването на застрашения от изчезване кубински жерав. Та в репортажа един благ дядо разказваше и показваше как неговата професия е да обикаля блатистите местности и да помага на птиците, да отбелязва местонахожеднието им на карта и да работи заедно с кубински изследователи. Този човек изглеждаше толкова щастлив и отдаден на работата си, която възприемаше като призвание. За да видят децата ни какво е кубински жерав, затова, каза той съвсем сериозно, без патетичност, и си пусна телевизора, все едно че не е обект на репортаж. Един съвсем обикновен живот.

Архипелагът Кабо Верде

Смятах тази пролет това да бъде земята за откриване. Единственото, което ме въздържа е това, че с дете да се странства из една бедна африканска страна, може да се окаже опасно. Пък и нямаме нужните ваксини. Но един ден...живот и здраве. Обожавам музиката на Цезариа Евора. Това, разбира се, не е рационален аргумент да посетиш едно забравено от Бога място, но понякога желанията не се поддават на разумен анализ.

Това желание се породи, когато в квартала във Франкфурт на Майн, където живеех преди години, се появи изневиделица консулска служба на република Кабо Верде в полупорутена къща срещу пицарията и само през две къщи от мрачното кафене с няколкото машини за покер, пред което се събираха да пушат намусени типове с черни якета от изкуствена кожа. Тогава си помислих, що за странно място е Кабо Верде.

Галапагоски Острови

До там не знам дали ще стигна. Но бих си го пожелала. Заради  Дарвин. Искам да гледам с неговите очи. Най-сериозната пречка пред осъществяването на тези планове е непреодоломият ми страх от летене. Качвам се в самолет само в краен случай. Но може би, кагато остарея достатъчно и много точки от глобуса вече са маркирани, в момент на осенила ме спонтанна лудост, може да си грабна тропическата каска и да полетя. Първо до Еквадор и оттам един полет до архипелага, а от прозореца на самолета със стаен дъх ще наблюдавам обрасналите гористи хълмове. Всъщност Дарвин е бил неприветлив и не особено талантлив. Малко шантав и изобщо не е бил смел. Ето, затова може и аз да стигна дотам - притежавам всички тези необходими отрицателни качества. 

♥

Очаквайте втората част от "На път -  в отговор на Размисли относно любими места под слънцето"

Нали знаете тези шарени кубчета, с които си играят децата? Може да си направиш с тях куличка, къща с 2 комина, динозавър , който нагълтва количка с отварящи се врати, ограда около лепкав малинов бонбон, пътека към края на килима, под който са скрити мръсни чорапи, роботче с антенки и ококорени очи като за снимка, счупено дълго нещо и мост само с леви перила... От тях реших в Работилницата на е-сланд (виж актуалното състояние на острова при марсианката) да майсторя днес поетични кубчета.

Проста рецепта за поетични кубчета:

1. Взима се кубче. Едно кубче е един стих.

2. Измисля се стих. Примерно този:
Децата / изпуснаха балоните/ летят / към себе си.

Може и в този стил:
На баба очилата/ открих днес в прясната салата/ на дядо емфието/ изгълтало детето.

Може и гаден стих от тип:
Целувката ти мен изгаря/ и леят се сълзите / запалва пламък моята цигара / и отлитам с турбо рев аз към звездите.

3. Стихът се изписва върху страните на кубчето. Стремежът е да се разпредели така, че повечето стени да бъдат изписани. Може да се оставят и празни стени. Приготвят се поетични кубчета.

4. Изгражда се формация с поетичните кубчета.

5. Така приготвената формация се чете. Възможни са разнообразни прочитания:

5.1 Чете се предната страна отгоре надолу или на обратно.

5.2 Чете се само покрива, или всички видими страни.

5.3 Четат се сами невидимите текстове. Невидими са тези текстове, които остават затворени, защото са изписани по стените, които служат за свръзка.

Интересно става, когато все повече хора се включват със своите кубчета. На тези, които смятат цялата тази работа за прекалено откачена, за да седнат сега да пишат стихове, можем да подарим вече готови кубчета. Възможни са групови игри, при които няколко човека добавят кубчетата си и изграждат заедно поетична формация. Друг вариант е, когато един играч със собствените си кубчета строи свои кули. Това е вариантът за индивидуалисти или за уморени от групови изпълнения. Очаквам, че индивидуалните кули ще бъдат стилово и смислово хомогенни. Колективните кули ще бъдат шарени, смислово нестабилни, стилистично противоречиви. Очаквам също така, колкото повече се играе, токова повече да се стига до все по-интересни и целенасочено търсени поетични изказвания.

Би било интересно, ако цялата игра се направи и в електронна версия.

Тук призовавам тези от вас, които могат и имат желание да се захванат с имплементирането на такава игра, да подадат знак или направо да се захващат за игра. За съжаление, мога да помагам само с идеи, главата ми е пълна и с други подобни. Електронната игра би могла да протича така:

1. Играчът избира каква форма има неговата фигура – пирамида, куб, цилиндър, топче и или всевъзможни многостенни обекти.
2. Играчът създава текст и решава как да го разпредели по стените.
3. Текстът е разпределен. Сега играчът има възможност да върти кубчето,  да му се наслаждава, да сменя цветове и да си играе, да го разгъва и сгъва, да го мачка, поврежда, да го прави тежко или леко...
4. Когато вече има повече от едно кубче, може да се пристъпи към изграждането на формацията по изредените вече правила и възможни варианти – индивидуална или колективна игра.

В електронния вариант може лесно да се анализират скритите текстове, да се върти формацията без тя да се разрушава всеки път по невнимание, да се експериментира като се вадят фигури и се поставят на други места. Във всеки един момент може да се изиска готовият текст. Естествено могат да се запазват различни стадии и да се сравняват. Готови формации могат да се обединяват.

Каква е идеята на това занимание?

- Триизмерна поезия! С удивителна. Тази тема ме вълнува, вероятно ще открия и съмишленици.

- Взаимодействието на формата със съдържанието. Може да се построи статуя на Мики Маус със стихове за пролетния бриз през степта, или с абстрактни късове от несвързани думи. Може да се построи неопределена (безформена) формация с добре оформени стихове. Играта предлага интерпретация на вечната тема за формата и съдържанието.

- Взаимодействие между видимото и невидимото - може външните текстове да са безформени, а вътрешните да са смислени, стройни и красиви. Това също е вечна тема. Какво е написано между редовете интерпретираме триизмерно. Въпросът в играта е, какво е написано между кубчетата. И докато между редовете в един двуизмерен текст физически нищо не е написано, текстовете между кубчетата присъстват реално.

- Поезия като игра. Точка. За това друг път ще пиша.

Тук искам да поканя желаещи и нежелаещи, играещи и гледащи да заповядат в Работилницата!

Забранява се строго реализирането на поетичните кубчета с търговска цел. Всеки се насърчава свободно да реализира поетични кубчета в своя блог, да ги подарява, да си играе с тях, да създава електронни свободни версии на поетични кубчета, да развива идеята и да я усъвършенства.

Хайде на игра!

Моите първи поетични кубчета в разгънат вид

Първоначален текст за едно кубче (к1) :

децата изпуснаха
балоните
летят
към себе си

к1

Първоначален текст за второто кубче (к2): 

в мрака
не откривам очите ти
забравил си ги
в джоба на балтона

к2

Прочитания (п):

п1/к1-к2:

децата в мрака
изпуснаха не откривам очите ти
балоните забравил си ги
към джоба

п2/к1-к2:

летят
към
джоба
на балтона

п3/к1-к2:

летят
балоните
забравил си ги
на балтона

п4/к1-к2: (вътрешен текст)

себе си
в

п5/ к2-к1:

забравил си ги
към
децата
джоба

И още множество други прочитания. А вие какво ще кажете?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Други поетични ексепименти от "мисли+думи":

- Поетична демонстрация: Интерпретации по страница от “Нова земя” на Иван Вазов
- Блог-поезия
- Направи си сам поезия: Версия “Дъжд”
- Направи си сам поезия: версия “Градът”

 Връзки по темата:

- Digital Poetry (en) - статия в Уикипедия за най-общо запознаване с темата
- Von Künster und Digitaler Poesie (de) - една магистърска работа, която предлага добър исторически обзор и ценни връзки
- Поиграйте си с "Kill the Poem" (еn)
- Посете страницата на Йорг Пирингер (en)
- Функхаус и неговата "Prehistoric Digital Poetry"

Тук му е мястото да ви разкажа за "гавагай". Знаеш го това, нали? А, ти не си го чувал. То е нещо като научен виц. Значи... седи си Бай Ганьо-Изследователят на самотен остров и по едно време се задава дивак. Здрасти, вика му Изследователят. А онзи се пули като невидял и по едно време изломотва: Гуга шаша маша, гуга лаки му... Или нещо подобно. Сега е ред на Изследователя да се пули и да се чеши по тропическата си каска, мислейки, че това е главата му. И се заприказвали нещо, попушили, посмели се и всеки си говорел на собствения си език, а им е едно шарено и весело, мир и хармония на народите се изписва в небето от дирята на редовно прелитащ по презокеанския маршрут самолет. В храстите нещо прошумолява и приятелите се отплесват от небето. Я кво е тва, пита Бай Ганьо, искрено изненадан, а думите му се влачат из устата едни такива тежки и овални, сякаш мозъкът му е съвсем изпушил. Дивакът посочва питащо с пръст към храстите, откъдето на забавен кадър прескача бяло зайче. Да, бе същото, отвръща бай Ганьо, довлен, че така добре се разбират с местното население. Гавагай, отвръща дивакът и подава на Бай Ганя лулата, широко усмихнат с неземно белите си зъби. Тук Бай Ганьо би се отклонил да разсъждава за зъбите, цвета бяло, символа на белотата в японската култура, най-белият е най-черният обърнат наобратно предмет, ... Но Бай Ганьо е изследовател и не се отплесва току така - вади листче и записа четливо:

 "гавагай = заек"

И доволно запушва, издишайки пушека на кръгчета към безкрайно синьото небе. Което ми напомни за кръговете в езерото.

Въпроси за размисъл:

1. Защо бай Ганьо реши, че "гавагай" означава "заек". Не може ли да означава "бягащо същество", "бяло", "това е вечерята ми", "ти си глупак", "забавен кадър"... Други предложения?
2. Защо е толкова вълнуващо да учиш думи на непознат език и да имаш усещането, че можеш да подредиш думите на чуждия език в системата на своя?
3. Защо гавагай? Може ли друга дума? Гавагай дума ли е или изречение? Или цяла история?
4. От 3 --> Имат ли думите история? Ако имат история, това историята на индивида ли е или на групата, която си служи с тези думи?
5. Важи ли това и на е-сланд?
6. Ако днес гавагай наистина е заек, какво ще е утре? А какво е било вчера? Има ли зависимост?
7. Гавагай и етикетите (тагс) - обширна тема!

Няколко научно-популярни връзки по темата:
- Куайн, който описа феномена гавагай
- Лесно и за четене и забавно описание на гавагай
- За проблема с референциите

И блогъри, разбира се.
Под този предишен постиг се събра ентусиазирана компания корабокрушенци. Оказа се, че ние послушно си бяхме събрали музиката, но оттам нататък - пълен мрак. Че ще са тропици, ясно. Коктейлите все някой ще успее да забърка.  В коментарите останаха много отворени въпроси. Никола се съгласи, че има опасност да потънем в лаптопите си и да си говорим чрез коментарите в блоговете или по ICQ (не е ли вече изместено от Skype?). Разбира се, един истински блогър няма да зареже писането, само защото слънцето грее, а партито е карибско, нали? Или?

Имало било pом там

Тони, приятел с произход от Карибите твърди, че там имали 120%-ов ром. Тони има прилично британско образование и отговорна професия, все дадености, които предполагат сериозно отношение към митове от подобно естество. Но той винаги упорито твърди, че 120%, противно  на всички науки, е възможно единствено там, на островите. И никога не уточнява на кои.

А батериите?

Те щели да са вечни, припомни марсианката, нали вече знаем, че на острова ни стават чудеса. Храна има, и то все вкусна, която пак по предложение на Никола можем да наречем "гозбата от колета". Звучи някак френско, мореплавателско, абе някак с вкус на приключения. Чух, че марсианката ще сглобява салове по марсианска технология. Размисли, нали и ти няма да забравиш музиката? А как да го наречем нашето самотно убежище: Санта Блогония или Блог Нова Земя... или Островът на вечната батерия, Порт Блогланд... Други предложения?

Размисли, май достогнахме и до утопиите, макар и все още не в литературна форма. И в този смисъл, нека тук да забравим за всички дебнещи ни зад палмите опасности. Нека да забравим за зверовете в себе си и да си поиграем като деца. Може пък с общи усилия да създадем модерна блогова утопия в литератуна форма.

Всеки е добре дошъл! Островът расте като гъбата под дъжда от онази приказка. Хайде да се включим с въпроси и отговори. Всеки нов въпрос отваря нови хоризонти, изпраща ни да търсим нови територии, растения, коктейли, които растат по дърветата и с изумление да откриваме кюфтета в ярко миризливи храсти. Всеки отговор е завоювана нова земя. Всеки саботьор ще наказваме с триене на коментарите.

А ето и началото на въпросника:

Нашият остров - непълен конспект

1    Комуникация

1.1 Как блогър заговаря блогър; заговаря ли го изобщо?

1.2 Продължала ли блогърът да пише в блога си?

1.3 Кога млъква блогърът?

1.4 За какво си говорим?

1.5 Как си говорим? -невербална комуникация, пулене, съскане, квичене, танци....

1.6 Конфликти

1.6.1 Не понасям даден блогър

1.6.2 Някой ми взе лаптопа

1.6.3 Свърши ми батерията, пък уж била тук вечна

1.6.4 Войни, войнички и пъчене

2    Природа

2.1 Трева и пясък

2.2 Пустош

2.3 Нищо

3    Коктейли

3.1 Вид, цвят, рецепти

3.2 Вкусове и усещания за коктейли

3.3 Изкуство и литература като субкатегория на коктейли

3.4 Любов и страсти също като субкатегория на коктейли

4 Храна

4.1 Ловци, събирачи, билкопознавачи, вещици и джуджета

4.2 Стопанство - опитомяване на местни диви видове

4.3 Готвачи и алхимици

5 Гуру, мъдреци и отшелници

Моля, включвайте се с въпроси и отговори!