Вчера гледах няколко филма, излъчвани по различни телевизии. Всичките бяха озвучени. Гласът на Лошия във всеки филм беше същия, с който говори Тръмп по ТВ2. Дали е нарочно? :)

Като си говорим за филми препоръчвам "Проклятието на златното цвете". Няма да ви развалям удоволствието от търсенето и гледането с разкази за сюжета.

(Източник: http://www.sxc.hu/pic/m/p/pa/pascal79/234306_black_cat.jpg)

Вчера Вера писа за суеверията, свързани с предстоящата поява на на ново дете в семейството. Звучат интересно и определено се иска много въображение, за да измислиш подобни неща.

Днес ми се случи нещо, което предизвика две различни, може би дори допълващи се реакции в мен - хем ме усмихна, хем се раздразних от човешката глупост. Отивах до магазина и по улицата вървяха две момичета на неопределима възраст. В квартала има доста котки, защото комшиите ги хранят и общо взето няма нищо, което да спре развъждането на въпросните животни. Голяма част от тях са черни и този факт е от съществено значение за историята...

От едната страна на шосето, на тротоара имаше семейство черни котки. Едното от момичетата измърмори нещо, ще щяла да ги уплаши, за да не тръгнат и да и минат път. Окуражаващо кимване от страна на приятелката и. Първата се засилва да плаши нищо неподозиращите котки, а те от своя страна се разбягват във всички възможни посоки. Става така, че едно от животните все пак им пресича пътя. Следва едно толкова измъчено "Офффф", че жал да ти стане. И ми стана жал, та взех, че първа минах през линията, която начерта пътя на котката. Нали съм добричка? Добричка съм естествено! Щяха ли да ме гледат с такава благодарност иначе!?

И все пак: хубаво е, ако котки ти се завират под колата - това е сигурен знак, че от никъде не тече масло :) И това не е суеверие, надявам се :)

Преди доста време си бях купила "Алиса в страната на чудесата" на немски и докато я четях си мислех колко и се е променил смисълът в превода. Това е големият недостатък на преводната литература - винаги се пречупва през преводача. Обяснението се крие в съвета на една от многото ми учителки по немски: "Може преводът да не е много коректен, важното е да е интересен за четене." Всъщност вярно е - никой издател няма да пусне на пазара скучна книга само защото авторът и е много известен, нали? Или!?

Преди няколко дни със Снежка бяхме в Пингвините да огледаме какво ново има и евентуално да си вземем по нещо за четене. Ами българската литература много отдавна не става за нищо. Това е нещото, което не бива да се казва на никой литератор, защото единственото, което ще постигнеш е да те разпне и да те обяви за простак. Тя, литературата не е за всеки, нали така...

Но пък имаше страхотни албуми! Особено фотографските и архитектурните - бяха на много хубава хартия, снимките бяха красиви, текстовете - доста пестеливи, без излишни неща. Наистина фотографията и архитектурата не са най-интересните неща, с които мога да се занимавам ;) , но тези албуми определено могат да ти грабнат вниманието - няма такова маниакално приближение до съвършенството. Бяха скъпички, не можех да отделя толкова пари, пък било и за нещо толкова хубаво. Ще има да ги гледам още дълго време на рафтовете :(

Последната книга, която си купих беше Dracula на Bram Stoker. Интересна е (за всеки, който си пада по такава литература :))

И все пак не ми е ясно кой и защо твърди, че в България не се чете. Че то няма по-пълни магазини от книжарниците!

А идеята на деня е: Когато нещата не могат да станат по-зле, радвай се, неминуемо ще започнат да се подобряват! Или да ти доказват, че можеш да пропаднеш още повече...

И ядох съвсем истински непластмасови ягоди и череши от съвсем истинска градина. Красота!

Няма такъв сериал като "Отчаяни съпруги"! Всеки път преживявам по един малък инфаркт като видя сцена, в която се разпознавам.

Стискайте ми палци утре на защитата, защото нямам намерение да правя курсова за 3-ти път.

Само като си помисля - винаги съм си била сама в леглото, сама в стаята, като се прибирам вкъщи обикновено никой с нищо не ме занимава (основно правило удома: не занимавай с глупости хората преди да са се климатизирали. Иначе са нервни)...и изведнъж аз да си оставя тишината и душевния мир, и разполагането в леглото (или на пода, ако така ми скимне) и да се смествам, защото искам още някой да че чувства добре...и знаеш ли, правила съм го. Нещо абсолютно несъвместимо с иначе егоистичния ми характер. Дали пък не ставам по-добър човек!? Пълен абсурд - хората не се променят. Никога.

Сега се опитвам да се отуча да си кръстосвам краката. Да, ако искаш да имаш хубави крака, не трябва да ги кръстосваш. Отдавна го знам, но едва сега започвам да полагам целенасочени усилия за това. И все пак да се върна на темата...

Лошото на май месец е, че не можеш да спиш на отворен прозорец, заради баладжиите. Като им чуя крясъците първо инстинктивно се ядосвам и ми идва да започна да отправям клетви и пожелания, но пък в следващия момент ми става едно хубаво, че има толкова много щастливи хора. В крайна сметка приключват с един етап от живота си и започват с друг. Ще преживея няколко нощи серенади, купони и балове. С известна доза мрънкане, естествено :)

Трябва да си измисля ново хоби, с което да се развличам, когато не ми се занимава със сериозни неща. Бавно, но сигурно се превръщам в домашна богиня. В лелка! УжасТ!

Гледам го аз този робот и колкото повече го гледам толкова повече ме човърка тъпата мисъл, че той въобще не става. И не мога да разбера защо си мисля така, но обикновено шестото ми чувство не ме лъже. В крайна сметка модулът ми ще се получи напълно неизползваем и ще заложа на убийствена презентация!

Съвет: Никога не рисувай/чертай/скицирай върху лист преди да провериш дали няма нещо важно от другата му страна! Иначе се получават много грозни физиономии.

До 6 сутринта имам да напиша 3 курсови, а въобще не ми се занимава. Предпочитам да ям шоколад. Или сладолед. Или да пия джин. Чудя се какво ли правят аласковците...

Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто...

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

Чудя се откъде да започна да ги прослушвам - Secret Affairs, Comfort Sounds, Bare Jewels, Sensual Passion или пък с последната - Seductive Pearls? Deluxe Edition-а го имам отдавна, така че той отпада като за начало :) Гледам, че наскоро са излезли и други интересни компилации за сваляне, т.е. време е за обновяване на музикалната кутия :)

Определено е Великден! Колко малко ми трябва само...

А ето и една чудно хубава истинска непластмасова ябълка с една също толкова истинска жълто-оранжева свещ (един от подаръците ми за 19-тото рд. Ябълката естествено не я пазя от тогава :) ):

Ако някой ден не боядисам колата на ярки оранжеви и зелени ивици като зебра, то със сигурност ще направя това със стаята си. Умопомрачаваща комбинация от цветове! Това, което всъщност искам да кажа е, че мултивибраторите нямат нищо общо с вибраторите и добре, че слоновете не могат да скачат. С тези тъжни открития приключвам днешната емисия новини.

Тези дни бях малко тъжна, защото си мислех, че любимият ми мишок е взел да сдава багажа. Имам най-удобната мишка на света! И не се дадох - смених си подложката (оптични мишки НЕ ПРИЗНАВАМ), но ефект почти нямаше от това...

Но ми дойде нова идея - извадих си от раничката малката отвертка и отворих мишката да видя какво е положението. В първия момент замлъкнах в потрес от това колко много мръсотия се е наслоила. След това се учудих, че въобще работи. Накрая се сетих, че не съм я чистила от години, може би над 2 или 3 години не съм я отваряла (което ме подсеща, че трябва да направя същото и с клавиатурата, но това след изпита в събота). В крайна сметка я почистих и я затворих. И след това беше перфектна! Обичам вещите си.

Това откровение силно впечатлява майчето, така щото е силно обидена и втрещена после - "Една клошарка да ме нарече идиотка! А тя, че ми навлиза в личното пространство?!"

Отидох на гарата, видях, че ще има по-голямо закъснение, отколкото съм склонна да простя и се засилих към автогарата. Взех си билета, изчаках на топло и като дойде време излязох да си се кача в автобуса. И тогава се почна! - Срещу мен стоеше Инге Мишева! Човекът, който най-малко съм очаквала да срещна днес. Сигурна съм, че ако бях видяла марсианец, нямаше да се шашна чак толкова.

И тогава разбрах: няма нищо случайно! Срещата с холандеца е била генерална репетиция за сблъсъка с Мишева. А коя е тя? Германка, която въпреки, че от маса години живее в България и беше омъжена за българин, почти не говори български. И с нея се говори само на немски. Страшно добронамерен човек е, но винаги ми е действала подтискащо. Та...след първоначалното стъписване, доста се зарадвах, че я срещнах. Утре ще има Lesung в Доходното сдание от 17:00 и с Надя имаме специална покана да отидем. Мисля, че ще е интересно. Предполагам, че няма да има проблем да дойдат и всички немскоговорящи, които проявяват интерес. Та всъщност това е новината.

Първото, което трябва да знае всеки новодошъл тук, са особеностите на движението по улиците. Докато в Русе не е добра идея да пресичаш по диагонал, то тук това може да се превърне в  последната ти идея въобще...За мен се оказа невъзможно в рамките на 5 мин. да пресека на мястото, което си бях харесала и след като най-накрая стоплих, че няма да стане моята, си минах по правилата - светофар и пешеходна пътека. Все още се чудя как така колите даваха път на пешеходците - дали защото последните бяха по-бързи и многобройни, или защото съм случила все на спазващи правилника? Утре ще разбера със сигурност. Толкова засега по този въпрос.

Цените: ами в Мола обувките са по-евтини, отколкото в Русе! Дрехите бяха на приблизително същите цени като вкъщи. Не го очаквах.

Гледки: преди като боядисаха архитектурните паметници на Александровска в пастелно оранжево, зелено и т.н. си мислех, че е идиотщина. Сега вече знам, че е мода, защото и тук го видях същото нещо, но за щастие не чак в такива размери (само 2 сгради). Като си изтегля снимките от апарата ще покажа за какво става въпрос. Сигурна съм, че това екстериорно решение е дело на същия автор, но тук някой се е усетил овреме да спре безумието...браво за което!

Хора: много отдавна не ми се беше случвало някой да ми се извини, след като се е блъснал в мен...

Следващо включване - утре!

По-късно в Русе отвориха "Пингвините" и за мен това си беше истинска революция в бранша, защото просто се открояваше на фона на познатото вече. Широко пространство, можеш да си разглеждаш на спокойствие (т.е. без никой да ти кисне над главата), светло, приятно и т.н. - друго си беше.

Още по-късно: открих интернет книжарниците, но не ги използвам. Идва един момент, в който развитието на нещата започва да ги прави непривлекателни. Имам чувството, че маркетолозите работят като такива, именно заради хора като мен. Ето как един гаден характер може да създаде цяла професия - изследване и задоволяване на капризи и глезотии...

В тази връзка имам от вчера една история с поука: бяхме у Силвия и понеже времето беше хубаво реших да отворя прозореца. Уж нормално ПВЦ, завъртам дръжката в посока отваряне отгоре и пускам джама да си падне по инерция...и той взе, че наистина падна! Оказа се, че като са си поръчвали дограмата, не са искали да си купят механизма за задържане на прозореца и си го отварят само настрани. Ама аз откъде да знам?! Както и да е, не можа да се счупи, но си беше кофти преживяване. Поне вече ще знам, че не всички ПВЦ-та се отварят И от горната страна. В тази връзка не е ли редно, мама му стара, като липсва възможността да си отваряш прозореца по този начин, да се слагат панти, които също не позволяват това да се случва?! Ето въпрос за размисъл.

Но пък ми харесва идеята за хладилник, чиято врата се отваря отдолу- нагоре като багажник...

За всеки случай над 100 до момента са търсели думата "курва" на немски. Мисля, че няма къде да се намери в блога, затова спестявам усърдието да се търси нещо, което го няма и си пиша направо, че е "die Schlampe".

Новото около мен е, че не си вярвам чак толкова, колкото преди седмица. Май има неща, които не мога да направя. Или просто трябва да взема един лист, да седна и да направя план от къде ще тръгна и къде ще стигна. Страх ме е...

Вчера се видях с Албена и Пресияна, за пръв път от може би месец насам. Станимир въобще не се е променил, същата шматка. По-голям несериозник и от мен. Как е възможно да съществуваме такива хора?

Нова дисциплина, нов лектор. Ден първи: "С рушвети и ходатайства не се занимавайте. Не приемам!"

Нова дисциплина, нов лектор. Лекция първа: "На който не му се слуша, да не влиза въобще, за да не пречи на другите". Същият казва и: "Образованието е за богатите. Който ходи на работа си е негов проблем, аз си имам изисквания".

Нова дисциплина, нов лектор. Понеделник, 8 сутринта: "Който закъснее въобще да не ми влиза".

Толкова са различни. Инженери, икономисти и юристи разсъждават по коренно противоположен начин. Понякога чак ме изумяват. В един факултет - див национализъм, в друг - фашизъм в най-добрите му години, в трети - демокрация, братче, си е...както и да е.

(Не ми се ще в коментарите да присъстват имена на лектори, в случай, че ги разпознаят.)

Между другото блондинките в групата станахме много вече и мисля, че стигнахме критичния максимум, след който вече няма да може да протича нормален учебен процес ;) Интересно Снежито кога ще вкара слънце в косите...

Голямата ми болка е, че забравих да отида до унито да си видя програмата. По тази причина към настоящия момент (18:20) аз все още си нямам ни най-малка представа утре какво ще се прави. Много съм заспала...

Много важно пък! Отдавна не бях ходила на ретро парти. Много отдавна не бях слушала стари хитове, а снощи точно на такава музика ми се танцуваше. Остава отворен въпросът кое точно е ретрото на единствената позната ми песен на Aventura. Според Гери, ретро е всичко, що не е чалга и е на повече от 1 месец. Склонна съм да се съглася с това определение.

Сигурна съм, че всички ще оценят ето тази песен:

Приятно слушане!

Пък то какво се оказа само: малко по-нагоре има едни къщи, обитавани от хора с неопределен и неопределим етнос (казват, че са турци, ама аз не вярвам много-много) и един от тях явно работи в някаква фирма, дето му се полага багер. Та точно с въпросния багер (който си го паркира пред къщи) е решил да се позавърти из близките 2-3 улици. Жив и здрав да е, много труд ми спести.

Проблем голям - пред вкъщи много навява. И като казвам много, значи наистина МНОГО. Как да е, входа го откопахме и с лопатите стигнахме до двора и вратата. Второто беше по-наложително, защото все пак трябва да си осигурим по някакъв начин излизането и ходенето поне до някой магазин. Не че имаше смисъл - целият квартал е блокиран и магазините поне днес нямаше как да бъдат заредени. Голямата хамалогия беше в двора, защото там вече наистина навява жестоко и пряспата варираше между 1,20 и 2-и-нещо (колкото е там таванът на гаражите). Упражнението по почистването на снега беше важно, щото комшиите още не са изразходвали амунициите, останали от новогодишната нощ (то блокът отсреща беше така снаряжен, че убедена съм, при вражеско нападение, можеше да отбива атаките поне седмица) и ката вечер тук се гърми като на война => колата просто нямаше как да бъде оставена навън. Споменах вече колко сняг беше...скапана съм.

Та думата ми беше за зимните спортове: няма нищо по-освежаващо от лопатения фитнес в прохладния ден. Всъщност улицата изглежда много красиво - снегът е чист и мек, формите са полегати, няма ръбове. Ама проблемът с придвижването си е сериозен.

Убедена съм, че от тук риначка няма да мине, поне не и в следващите 10 години. Оправданията са стандартни - краен квартал, забутана улица и т.н. Аз нямам излизане тези дни (изрусяването се отлага поне до отменянето на бедственото положение), ама притеснително е някак, че линейките, например, не могат да се движат по улиците, които не се водят главни булеварди.

А на мен, въпреки всичко, през целия ден ми минаваха такива идиотии през главата. Чудя се дали ако някой ден си купя мечтаното волво, ще се наложи да се изръся и за багер, който да рине пред мен и багерист, който ще го кара...

Притеснява ме това дали ще изглеждам добре така, но Надя и още няколко човека, на които съм склонна да се доверя, напълно одобряват идеята. И понеже съм светла и синеока, с един добре подбран пепеляво рус оттенък, би трябвало да успея да докарам имидж на ангелче.

За да не се получават грозни работи Надето предложи да отида в "Коса и стил", ама аз съм дълбоко убедена, че все пак не е нужно да ходя в най-скъпия салон в града. Така че в момента съм в процес на събиране на предложения...

Второто нещо е, че днес за пръв път от маса време насам се опитах да опаковам подарък. Много нескопосано нещо излезе, но пък считам за нужно да отбележа, че футуристичната форма (придобита по моя вина) си заслужаваше вниманието.

Трето: очаквам края на работната седмица с нетърпение и напомням на всички желаещи да участват в акцията за подобряване на земните енергетични полета, че Датата е 22.12.2007 :)

С това приключва вечерната емисия включвания на кандидат-инж точка Ива.

Снощи към полунощ се сетих, че имам да пиша протокол и като го видях какъв дълъг ще стане чак ме втресе. Едни схеми, едни таблици, едни сметки...елката е неоценим помощник при писането на протоколи. Как не съм я оценила до сега?! Свърших работата - чудничък стана, чак се изкефих накрая. Доста време ми отне и от толкоз обмисляне се разсъних, в следствие на което после не можах да заспя. На сутринта, по време на упражненията бях готова да разфасовам човек, стига да получа едно дълго кафе със суха сметана и две захарчета.

Имам кофти усещането, че следващите 3 дни, предвидени за вземане на заверки, ще са много динамични за мен. От сега се виждам как гоня доценти и асистенти по коридорите за автографи. Проблемът произтича от това, че липсвах едни 3 седмици (бях на другите лекции)  и чак сега научавам, че е трябвало в тридневен срок след тях да ходя в канцеларията, стиснала лист с изключително надлежно и не по-малко реалистично обяснение за това, защо, аджеба, е било толкова важно да ме няма.

До утре сутринта трябва да направя курсовата по счетоводство, така че няма да е зле пак да се улавям в сметкаджийската хамалогия. Притеснява ме само това, че при изчислението на показателите, на места получавам доста различни числа от написаните в отчета, върху който работя. Чудя се как да си го обясня. Т.е. аз си го обяснявам, ама...както и да е. Ще видим какво ще сътворя накрая.