Става въпрос за волята. Волята е качество ценено навсякъде по света. Волята е качеството, определящо един човек като добър професионалист, добър приятел или просто човек, който живее пълноценно. Преди време - доста време, примерно 10 години - четох една книга която майка ми ми беше препоръчала. Казваше се.... Воля. Героят беше малко момче, което след като му режат китките на ръцете се научава да пише и рисува. Беше комунистически роман, но достоен за уважение, както и това, което ще видите. Аз бих казал само едно БРАВО!

Да свалиш 186 килограма!

Бележка: Снимките са малко сряскащи, ако сте със слабо сърце не гледайте.

Имам в стаята една ракла, ама олд скуул. Тя е между стената и едно легло и е супер удобно да си поставяш разни неща на нея докато спиш или лежиш. Примерно телефона, който ще звънне сутринта, или книжката. Та като посегнах да си взема телефона нещо не успях да поема командването над дясната си ръка и го пратих с един шамар зад раклата. Някой е решил раклата да стои вдигната на трупчета, може би за да е висока колкото страничната дъска на леглото. По тая причина, телефона вместо да отиде зад раклата се озова под нея.

2 часа и половина. Толкова време ми отне да разместя 2 легла и една ракла на трупчета докато си открия телефона. Забележете съвсем сам го извадих, кайнд ъф с една ръка докато с другата повдигах раклата. Все пак всички тези усилия не бяха напразно. Успях да открия много вещи които съм търсил в даден момент безуспешно.

2 молива, един химикал, плакат на хонда, рисунка на брат ми от 6ти клас, кибрит, скрита кутия Мелник от времето когато крадях от баща ми, зар, кутия от Rainbow Spring и 10 лева от старите. Е кажете сега кой има по-голямо съкровище?

Недоволни малолетни има ли още? Щото всичко това написах само за да има нещо. Основната цел на поста е там където пише "тук".

Иска ми се да имам web cam. Имам, ама е в една друга стая пълна с разхвърляни чехли по пода и спящи родители. Ако имах web cam щях да снимам две плюшени играчки и да ги пусна като ботове в някой онлайн порно видео чат. Напоследък има едни такива таргетирани реклами на подобни неща с текст от сорта на "Find a partner for sex in Blagoevgrad!". Та ако бяха сложили на картинките плюшени играчки или някакви хентаи мацки щяха да ме привлекат с абсолютно същия успех.

Искам също така да си обогатя БГ речника, че нещо забелязвам ми е обеднял. Хубави думи като ticket и approve вече нямат аналог при превод, поне при мен. Лошо! Мога да си инсталирам някой Фейсбук апп и да установя каква ми е "картинната самоличност". Мога и да умра от чувство за несвършена работа и да си го изкарам на Сергей Иванов в следващия живот. Но не искам. Искам да си пиша постове в блога след една добре прекарана вечер/нощ, да си имам чувство за несвършена работа (ЕДНА дума за това трябва да има в българския), и да се радвам на приятелите си, на направените неща и на сбъднатите мечти. Искам и да се науча да слушам сърцето си поне 2 пъти по-често отколкото сега. Това би било най-трудното нещо предприемано от мен някога.... май.

Еми altered state, хора. Не се сърдете на мен, а на Коен.

"I will be your friend no matter what you put inside your anus."

Всичко завършва там, откъдето някой се опитват да започнат. Кофти логика. Женската физика не го позволява. Упоритостта не пречи. Добре е, че с времето идеята е еволюирала и е показала, че няма как да се оплоди гъзът, за да имаме случай на забременяване. С изключение на случаите, при които в домашни условия и с уреди от бита не се направи дупка в стената на ануса, която да води към вагината. Тогава в случаите на изпускане на семенна течност, а и лайна, всичко отива във вагината и се насочва омешано към крайната цел. Мисия. Бели сперматозоиди и кафяви лайна - що е то? Нигърс. Като Сникърс ама не баш. В крайна сметка след неизвестно време дупката е започнала да бъде използвана само за сране и удоволствие. Опитите за забременяване през този отвор са спрели някъде в V в пр.н.е.

В днешното технологично време хората са на доста по-високо ниво спрямо V в пр.н.е. Компютри, телевизори, месомелачки, електрически четки за зъби, магнетофони и още много чудеса на техниката са навлезли в нашето така или иначе кафяво ежедневие. В една книга някой беше написал, за някакъв апокалипс, армагедон или нещо от сорта. Тогава големи лайняни вълни щели да залеят всички големи градове, по-малки градове, големи села и по-малки села, мечи хралупи, кучешки бараки и птичи гнезда. Абе всичко. Ще бъдат спасени само тези, които си купят предварително Ньой-еви ковчези от Пратикер. Маде ин Чайна. Уловката е там, че платната, мотора и греблата се купували от Кафуланд. Туй е то маркетинг. В крайна сметка всички щели да бъдат удавени в лайна.

Целият перформънс продължил два дни. Всичко залято от лайна. Нямало небостъргачи, кули, пирамиди и върхове, които да са над лайната. Смеят ли? Та на втория ден след лайнарщината, някъде към 10:10 сутринта изгряло такова слънце, че лайната започнали да се изпаряват. Междодругото съдържанието на вода в човешкото тяло и в лайното е еднакво, а именно 60-70%. Това позлволило бързото отлайняване на ситуацията. Всичко воняло. Изплували доста мъртви хора. Но 5% били все още живи. За краткото време се приспособили, еволюирали да Дишат под лайна™. Така те оцелели и сформирали новото население на планетата земя. Бавно но славно всичко започнало отначало. Керпичени небостъргачи били построени навсякъде поради многото лайнян материал. Нови Айфелова кула, пирамиди, виенско колело и др. също били построени отново.

Болшинството от хората започнали да се занимават с пакетиране и продажба на лайна. Това било техният основен бизнес. Всичко това прочетох в Книгата на Ейнъс. Надявам се да ви е било интересно.

Defecation

Желание голямо имам, с кафява струя да обливам.

Първа радост е за мене, ако с тебе заедно сереме.

Творчество, изобразителност, култура - тиго тура.

O!Памела.

Ако трябва да сме точни спрямо лингвистичните анали - Памелът, щото е с пълен член. С пален човал. Отдих, recreation и туризъм - здраво и бодро лайно стегнато в калъп. На Памелът, банелът бих заврял и го отзад. Като написах банел се сетих за една история дето се случи на един познат. Казвам на един познат, защото се случи на мен, но нали хората така правят. Например като отидеш в секс шоп и искаш да си купиш кожени прашки с капси казваш, че са за подарък на приятел - за бъзик. Да бе да. Не познавам човек дето да бачка в такъв магазин, но сигурно над петдесет процента от клиентите казват, че купуват нещо за някой познат, не за тях. Пък го избират като за себе си. Аз май бих си купил кукла щото си падам и некрофил. "За еби!" Звучи като предизборен лозунг. Но нека се върнем на историята.

Случи се преди няколко години. Бях на 33. Отидох на гости на една приятелка, Мария. С нея бяхме живяли в един квартал, така се случи, че учихме и в една гимназия. Тя беше на същата възраст. Красива. За жалост рано, рано се омъжи понеже беше забременяла, иначе щях да я взема. Имаше две момичета. Към датата на случката те бяха на 18 и 14 години съответно Нели и Жаклин. Причината да и отида на гости беше повишение в работата и. Искаше да почерпи. Дъщерите на Мария бяха красиви като нея. Прелест. Великолепие. Като ги погледне човек веднага му се искаше да ги награби. Нежни, с мека гладка кожа. Черни коси, Нели с леко къдрава, Жаки с идеално права. Миришещи на свежест. Как да не ги намажеш с лайна. Винаги, когато ги виждах в болното ми мозъче се завихряше немислима фантазия. Аз и те двете. Аз сера, те ядат и се мажат, след което ги ръгам по дупките с тоягата ми нацапана с лайненца. Въпросната вечер, когато бях на гости хапнахме и пийнахме. По едно време усетих анален спазъм. Аналния шлюз реши да ме изненада и трябваше да отида до тоалетната. Мария живееше в голям апартамент. Един неориентиран човек би се изгубил вътре. Тоалетната се намираше през два коридора в трети, съседна на стаята на момичетата. Доближих вратата и чух падаща вода. Все едно някой се къпеше. Погледнах през шпьонката. Двете момичета се къпеха. Майка им беше голяма природозащитница, човек тип еко. Присъстваше на всички шествия и митинги. Тя ги беше възпитала да се къпят заедно, за да пестят вода, пък да си търкат И гърбовете. Като ги видях направо се надървих. Баси! Две жестоки мацки се търкаха с гъби, целите в пяна. Въртейки се, на обръснатите им пичета лъсваха отблясъци от луминисцентните лампи в банята. Гледката беше сравнима с нещо великолепно като плодова салата с лайна поръсена със щипка канела и гарнирана с хрян. Продължих да гледам докато не спряха водата и не започнаха да се бършат с розовите хавлиени кърпи. По-малката явно не си беше измила добре дупето понеже като мина с кърпата през ануса, на розовият фон се открои тънка кафява линия. Те се спогледаха, подушиха кърпата и се усмихнаха. Миг след това излязоха и ме хванаха в приведена поза. Получи се малко конфузно. Замалко да ме ударят с вратата в челото. Поздравихме се. Видимо се зарадваха като ме видяха.

Поканиха ме в стаята им, за да ми покажат нещо. Сякаш искаха да ме изненадат. Влязохме, затвориха вратата. Двете се спогледаха и сякаш си подадоха таен сигнал. Миг след това кърпите им паднаха на земята. Останаха чисто голи. Малката, явно по-притеснена леко припръцна. Звукът ми беше достатъчен за да заключа, че тънка струйка свежо лайно се е стекла по бедрото и отзад. Отново срещнаха поглед последван от усмивка. С показалеца на дясната си ръка Нели обра част от стеклото се лайно от гъза на Жаки и го облиза. Попита ме дали искам да пробвам и аз. Не знам как съм изглеждал отстрани но целият треперех. Гледката беше неописуема. Изявих желание, но предложих директно да близна от първоизточника. М-м-м. Въпреки големия ми стаж, такова лайно не бях опитвал. Първо облизах бедрото и, след което засмуках ануса и. Нели притрепери. Направих такъв вакуум, че изсмуках около 250 мл. свежо, течно лайно. Преглътнах. В това време Нели акаше в една купчика. Личеше си, че и двете имат качествено разстройство. Казвам качесвено, защото беше с идеален баланс - цвят, рядкост, вкус. Точно в унисон с настроението ми. Нели и Жаки бръкнаха в купичката с шепички и започнаха да се мажат. Аз стоях отсрани и ги гледах. След като намазаха голяма част от телата си, започнах да ги ближа. Имах чувството, че ще се пръсна. Бях се надървил яко. Извадих го, топнах си го в купичката, след което го подадох леко в устенцата на Нели. Кафявото по устните и седеше като червило. Подадох го и на Жаки. Докато тя го лапаше Нели взе купичката и ми потопи топките, след което ги засмука. Стоях си. Жаки ми го лапаше целия в лайна, а Нели ми смучеше топките. Скоро не се бях чувствал толкова добре. Накрая се изпразних в купичката при останалите лайна. Те ги объркаха с малките си пръстчета до получаване на хомогенна смес. Изпиха и излизаха цялата купичка.

Разбрахме се случилото се да запазим в тайна. Спазмът се беше разсеял. Не ми се сереше. Нели и Жаки влязоха отново в банята, а аз се запътих обратно към кухнята при Мария.

Defecation

Ъпсурт.

Дълбочествена инспирация в трудовете на чичо ви Melez се насажда от съвременната класическа музика, притворявана в по-ранните години от творчеството на видни столични мрънкатори - ЪпцурТ. Та тука темето ще да е плешиво отново, факти и сушени сливи от хубавички с грозно нагънати говна за ум. Ум, дългия ден. Ум пустиня - ум на тъпа свИня. Темпорален сдууух влиза венозно когато тя отново залее с лайната, за които 300 спратанеца си умряха, от смях, докато тя сочеше собственият си пик на острумието по невероятно оригинален начин - с показалец, централно, фасадно, посока обратна - юг-север, т.е. бъркаше си в носа, оглеждаше ценния материал и задаваше екзистенциален въпрос с нелек характер, произлезъл от първи закон на Нютон, има ли връзка тази слуз която извади от носа си с лайното което е в главата ми, и ако има, това значи ли че като си го вада през носа, изтъпява?!? На екрана отпред вече не и се хилеха, и вече от 300 станаха на 299. Та играта загрубя, и тя в асонанс с фантастичните небивалици се отнесе в лайняна мечта. Някой бил казал, че мозък наливен и лайна в целуфан не се продавали. Bul ШИТ, и точно щото в България е съшито тва момиче Куробарова, точно за това е толкова умна и ценна. Революционното й откритие бе съизмерим успех само с откритието й отпреди седмица, че жената можела да я чукат не само в гъза и ми на некво друго място... добре че Митко от втория етаж сресхту асансиора дето е, е сляп педофил, та обърка гаража... Както и да е, Куробарова известна със своя наситен с фекалий анален живот, но сега това нямаше такова значение, понеже тя бе открила своето кармично призвание: ще пакетира и изнася мозък наливен, ще почете малко комикси, за да поумнее малко - така и материала на лайната които ще бълва ще бъде по-качествен, по-стойностен. Леле колко беше тя щастлива. Докато мислеше това, въртеше топченце от безценното вещество между палеца и показала си, и поглед забит в ръката на приятеля си гей, който търкаше жезъла си, докато гледаше как 299 ги избиват като свине в скотобойна на екрана.

В същото време, три реда по-нагоре, уеко у леу, курвата на Панчарево, Марийка не беше духала на негър от както беше на 9 години. Беше гризнала картонец, и се изпразни три пъти само за минута, понеже това което виждаше я изгараше от възбуда: лижеше едно лайно, и колкото повече го лижеше и смучеше, толкова повече то се втвърдяваше и уголемяваше... Марийка обичаше лайната повече от майка си, всъщност, тя бе свидетел как баща й караше майка й да яде екскрементите му, понеже не е сготвила друго... това преди да я изчука, защото майка й се беше много захабила от наркотиците, въпреки че беше на 23. Видеше ли Марийка че мама яде лайна, знаеше че татко ще я гали. Днес Марийка даваше мило и драго да лапа курове на цигани, защото й напомняше добрите години на щастливото и безбрежно детство. Но когато се случеше да види негър, винаги мастурбираше, понеже там асоциацията е непоклатима с тия кафеви геги, дееба тия негра дееба. Сега леко употребила, Марийка алчно и лакомо лижеше едно лайно. Истинско лайно! Не като нези дето ги сере и си ги завира в путката - те винаги се разпадаха. Това лайно беше нейната мечта от детство. На свой ред негърът известен като Иван-Сра-цимир и неговата предхождаща го слава на велик клатьор, клатил клатил клатил ненаклатил се ебач, тъпкач, сериен чекиджист - жиголист! Това животно мислеше че бе виждал всичко, преди да види най-доброто от Панчаревския авангард - Марийка, известна от тук до Марсилия. Сълзи напираха в очите му. Цялата му енергия се бе съсредоточила да не изпразни лайната си преди да е закръглило на 2.43 минути откакто Мариийка допря цъфналите си с херписи устни до голямото кафяво лайно, дето винаги се е чудел защо нормалните хора серат назад, а той сереше напред, а смрадта - същатата. Не беше важно тва сега. Нещеш ли, разсея се и се загледа в един дълъг мъж с грим и много бижута по себе си. Мургав. И понеже от малък крие, мъжете го привличат повече от жените (но жените дават повече копейки за лайната му, отколкото мъжлетата) , този му се видя дяволски секси. За секунда само си представи че той му лигави кура в момента, и най-лошото се случи: свърши. 714 мл. гъсто-течни лайна блъвнаха със скорост от 200 км/ч към курвата, напълниха трахея, хранопровод и черепна кухина даже преля, Марийка се задуши и умря. Негрото се изниза тънко от салона.

На последният ред, цялата тази трагедия видя Линукса, но не можа да се осафардиса да реагира некак, при все педантичната си и будна съвест. Типично за възпитаник на НСА, випуск 1968, смел и решителен, но сконфузен, защото жена му го е погнала с едни диети (понеже бил приличал на таткото пингвин вече - не че и пречи, ма хурка, а в панелката нема каде да се скриеш). Неловкото положение на Линукса идеше от там, че в следствие на една от поредните експресни безумни диети за "изхвърляне на вредните влияния върху организма", той беше поел нещо което го бе хванало в "крачка" така да се каже - целият от кръста надоле в кафяви петна бе станал. Така се усра, сякаш зла магия беше деблокирала анусът. Лоша работа. Ако знаеше, че седем реда по-надолу има курва, която се възбужда от фекалий,... нищо нямаше да стане. ЗабраИ, че Линукса си беше задръстено копеле. Макар и не лош мадур... Както и да е. Линукса бе целият потънал в говната си. Като съвестен нещастник се беше притеснил да не създаде дискомфорт с миризмата от лепкавата светло кафява глазура, с която бе покрит. Ех ако имаше някой да го спаси от туй ми ти положение. Марийка не усети докато беше жива миризмата, понеже вече беше мъртва бе! Както винаги де... Та Линукса много се беше сдухал и неможа да си разкрие лайняната ситуация, когато негърът си прибираше 27 см-то лайно... Линукса виждайки къв е тоя изрод с гъз и лице от една и съща страна, ходещ с лайно на гъза си, назаде - реши че Марийка е вече мъртва, понеже беше гледал филм за уроди, които убиват за да потискат комплекси. Нашият лайняно боядисан приятел се пообърса в тапицерията на няколк празни седалки, а другото в седящите и захласнати зрители, зяпнали как един тип на екрана го правят множествен шиш-кебап. Линукса се докопа до Марийка за да я пита има ли салфетки, понеже до сега урода с лайното беше до/под нея, та нали... Грозна бе гледката от мястото където бе застанал. Иван-Сра-цимир бе сторил отвратителна картина, която по невероятно секси и неизвестни причини възбуди Линукса, и без да се замисли заголи гъз и започна да сере остатака от ужасната си диета. Оказало се било еба си тръпката да сереш в/у някого. А факта че била мъртва, направо го накарало да се чувства мойесхт отново и тутакси след като дефекирал по фейса й, си забил кура в ануса на мъртвата Марийка. Установил с отврат, че при нея местата били разменени - гъза и бил като магистрала широк, а путката и като козя пътечка тесна. Точно когато Линукса се дехидратирал за последно през анала си, точно в този момент пишката му шприцнала крем "брюле" в безжизненото тяло. Този небивал екстаз, не може да се опише, освен ако Дикенс не се понапъне малко, а тва нема как да стане. В същият този момент като на лента пред очите му минали любими секс моменти с трупове на животни, отначало по ситни като хлапе, но когато поотраснал и точел ергенски кур, с по-едър полуразложен добитък. Линукса влезнал в затвора, щото лампите светнали и хората скивали къв изрод е - убил едно момиче, макар и грозно и сифилистично, докато патката му била още в трупа. И двата трупа били омазани в лайна. Линуксът само промълвил "не бях аз..." но сега дните му се топлят от този момент единствено, когато беше чукал истинска жена, а не женско жиовтно. Така и не бяха правили секс с жена си, понеже не му ставаше, а тя на свой ред не го заебаваше да си търси тъпкач, щото беше болна от СПИН романтичка-фаталистка ("заедно до гроб" му викаше все, и той пъчеше гърди от гордост, сякаш бе мъж). Полицайте изнесоха трупа, но загрижена чистачка го бе позабърсала, понеже бе видяла малко преди края на филма, Иван-Сра-цимир да се измъква. Беше се досетила, но и възбудила, не щеш ли...! Та събра малко от неговите лайна да си мастурбира вечерта. В следствие на това, шепа полицаи още в киното опънаха претъпкания труп на Мариийка. Докато не и се откачиха ръцете, понеже мускулните влакна вече не даржат... при последният, дебел старшина, се откъснаха и краката и 4 килограма лайна, систематично натъпквани от пениси в ануса, не бяха имали възможност изобщо да стигнат до дебелото черво. Имаше бели червейчета в тези лайна, и началник разследването си взе в една кутиика, щото в събота щеше да ходи на риба... Трупа на Марийка бе насметен с лопатка и изхвърлен в човалче. Писаха я "похитена и изчезнала" след като справката показа, че никой никога няма да потърси този долен курвенски парцал. Само че полицията и разследващите органи, никога не разбраха, че три реда по-надолу Куробарова понеже бе щастлива за нещо си, не гледаше филм за касапи и канибали, (тя беше вегетарянка, евентуално курове ядеше само). Тя бе видяла събитията от преди края на филма и преди да светнат лампите. Тя знаеше че Линукса не лъжеше. Макар и да не знаеше за Иван-Сра-цимир, истината беше на парчета, и някой друг знаеше пък за самият негър - чистачката Путкодерова.

Ключът към истината, в тази трагична и весела прожекция бе в Путкодерова и Куробарова.

Има ли надежда, ще има ли развитие? Линуксът ще оцелее ли в панделата? Някой ще ебе ли спинозната му жена? А геят на Куробарова ще иска ли от лайната на фистинг на Путкодерова? Каква е връзката?... Ще разберете в следващият епизод, нещастни и тъпи лайнари такива!... Време е за сране.

Pedro Melez

Когато човек си е вкарал нещо в чутурата той мисли за него непрекъснато и забелязва неща като или подобни на него. Абе нещо като люб-о-фта, ама не баж. Е, същото лайняно нещо се случва и с боклу ку-ку, боклу ку-клукс-клан, боклу ку-ме пий, тебе ти е ред. Тебе ти е ред куме пълна чаша с мед и пр.

Аз гледам рацион-анално на нещата. Аз поне си признавам - плосък съм като котешка фъшкия стъпкана от слон. Културата ми е на същото високо ниво - има няма три милиметра. Така или иначе, признавам си, не съм на такова високо ментално, анално, политическо, критическо, ретроспективно, вербално, гравитационно, статистическо, математическо, полимерно и прочее нива, че да сера наляво и надясно. Деа и културата деа.

По спомен член на група Хиподил е казал "Селянин е определение, не по местожителство, а по манталитет." Във връзка с това може би трябва да се заключи с катинар за един лев, че селяните правят боклука, били те от Пловдив, Русе, София, Каспичан, с. Селянин, Куртово Конаре и т.н.

Въпреки простатата и простотата на собственото ми Аз, Аз не мога да правя такива неща. Дет се вика отвътре миидва. То си е вградено. Може и да са ми го имплантирали.

Сега се сещам за една случайно случила се случка. Подозирам, че тогава може да са ми имплантирали нещо. Тогава се бях насвинил с едни приятели на една къща в една широколизна и широкогъзна гора. Там бате, три дни ни лук яли ни лук мирисали, а с алкохол се насрали. То не бе ракия в буркани, в дамаджани, в ракиЬО(Yo!)непроницаеми кутии от жестокия прах за пране на Мария - BONUX. Да еба тая нива. Бяхме тръгнали на поход из Рила да берем шишарки. Вървееме, вървееме па поспрееме да серееме. [("Да се рееш!"/ Да сереш!, "Тук всички се реят!"/ Тук всички серат!) - за справка: "They all float down here" - IT]

Както и да е. Изсрааме се. Изведнаж Кольо Бръсначът извади мулти-мега-хипер медия плеяр - чудо на техниката. От там той пусна любимата ни песен на Радо Шишарката. Що стана, кво стана не разбрах. Предполагам и другите от групата ама подпукааме три бутилки Мастика Пещера - син етикет. Всичко трая има-няма, иди-дойди, върти-сучи около петнадесет минути. Забравих да спомена, че беше лято. Жега. Четиридесет и три градуса над нулата. След тая мастика направо се насрахме, въпреки, че вече го бяхме направили веднъж. Вълшебната напитка така ни пречука, че изгубихме представа за време, място, атмосферно налягане, влажност и пулверизация. Следващия спомен е моментът, в който групата се е озовала в някаква стара барака. Дървена, като американска ама не точно. Малко проядена от дървояди, дърводелци, гладни дървари и прочее производни на думата дърво. Като се поосвестихме почнахме да разглеждаме къщата. Стигнахме до тавана, където намерихме няква ракия. Почнахме я. Беше много, с литри. Напихме се като гъзове. Помня, че някой извади парче сланина от мешката си. Почнахме да мааме и пийм сланина с ракия. Направо се подрищихме и изприщихме като организъм поел боза, банани, кило череши, джанки и активен въглен за сранье.

Това продължи няколко дни, даже около седмица-две та до месец, месец и половина. Това беше един от 52-та запоя, които съм запомнил и никога няма да забравя. Не помня да са ми имплантирали нещо. Бях си жив и здрав. То как да ти се случи нещо като не мърдаш цяла седмица от една къща. Верно бяхме се насрали първите дни, но това беше заради факта, че имаше храна. Когато сланината свърши на втория ден, после само си пиехме.

Пазете се мили хора да се не насерете. Ходенето за шишарки в гората може да навреди сериозно на вашето здраве, на здравето на вашите близки и вашите далечни.

Defecation

Tука ке се изявяват и още много лайнари. Уточневам да не се притеснявате.

Пожелавам ви добро анално наляганйе и мека хартия! Али, дет му викат Уя!

_______________________________________________________________________

Я съм Pedro Melez. И аз като стария, 'га чуя думата култура, се хващам за кубура!

Некой хора немат право да са живи. Но понеже не мо'а ги докопам, ше серем на тех. Ше серем 'ного, майка им да иба с ръждава пика у путката... да иба!

В едно проучване четох, че средната дължина на един лайнарски живот е около 48 часа. Това разбира се зависи доста от начина на живот на носещия го. Какво яде, какво пие. Всеки знае, че тютюнопушенето е вредно. Та тези неща, плюс разделното хранене играят важна роля за расата/цвета/джинса на лайното. Това също е важна роля от живота на лайното. Както при хората, така и при лайната се среща расизъмът. По-силните оцеляват, по-слабите, не. Нека вземем например едно здраво, кафяво и релефоно лайно съпоставено с едно рядко, жълто и течно такова. Изследванията, а и фактите сочат, че първото оцелява много по-дълго, а и така плаши лайното от вотория вид, че то направо се разтича, демек бяга. Дори не успява да усети кефа от морето, щото се хомогенизира с водата. Общо взето става като картофена крем супа с кротони и грах. Като повърната руска салата. Както и да е. Важно е да оцелееш.

- Това, което не ме убива ме прави по-силен!

Това е целта на всяко лайно. Жалко е, че мозъците им са малки, та не осъзнават, че живота им е обречен. Ама то и нашия живот е такъв. Лайнян. Не винаги е кафяв. Предполагам сме облагодетелствани основно заради това, че имаме шанс да ни грее слънцето, дреме ми. А лайното к'во? Друго общо межу хората и лайната е, че когато лайното си отива, когато е свършило мисията си точно в последния момент и то вижда бял тунел, но вместо да се издига(душата), тя пада. Ленън беше казал, че като стигне "горе" ще се обади. Е, май му е паднала батерията или няма обхват?

Defecation

В началото бе мракът (в дебелото черво).

Сами по себе си, разгледани от филолайнарска генетична гледна точка, лайната са сложна композиция от клетки, тъкани, форми и т.н., подобно на човешкото същество. Лайната нямат богове, лайната си имат хора. Може да се каже, че лайната са създадени от човека, по негов собствен образ и подобие... Досущ, както някой хора са лайна, в очите на боговете. Дали лайната създават свой творения, също е интересен въпрос, който следва логично. Разбира се. Най-различни микро-организми са създадени от лайната. Но не това е фокусът тук. Нашият разказ ще бъде съсредоточен върху лиазона човек-лайно и лайно-човек.

Какво се случи след сексуалната революция (от Содом и Гомор).

*Повратен момент в историята на лайната бе момента със първите порно напъни на едни селяни в село кална Содомия и горно Гоморене. Хиляди лайна намериха свобода, и се множаха със секунди. Аналите са единодушни, че тъкмо когато селяните са открили че не е нужно да имаш пари за да ти е добре и са почнали серийно ебане на животни - от бълхи до впрегатен добитък (за хард-лайнерите), точно тогава се е формирала първата лайняна общественост. Организирана с течение до невероятни изтънчени и не дотам в някои отношения подробности.
Днес, модерните лайна са в капиталистически строй. И като всички истински капиталисти, цял живот се напъват, трупат маса и състояния, развиват се и минават през дълги черва и когато се пенсионират, отиват на море с бял (а някои и с розов) сифон, където и умират.

Похищения на лайна (от друг интелект, раса, лайна)

Тук не става дума за UFO похищения, макар че и такива са документирани. Но никое лайно не се е върнало да потвърди, че материалите не са монтаж на балканските брабанки (известни лайна - хакери).
Както бе отбелязано по-горе - всяко лайно си има живот, съответно и съдба. Само че, кармичното бреме на някои лайна остава енигма за лайната, и тъкмо тази мистика всява велик страх у тях. Защото няма нищо по-лошо от това едно лайно да бъде похитено и да бъде принесено в... ами в тор!
През XIX-ти век страхът и ужасът толкова нарастнал сред лайната, че някои не издържали и принесли в жертва на Дявола крехката си и мека по природа същност. Станали корави и спекани лайна! Появил се Лайнар - изкормвача. Какво правел и какви други утрепки сред чистото общество на лайната се появилли няма да проследяваме тук, но в крайна сметка днес лайната изгрдили система за сигурност базирана на сложни математики базирани и приложени в скриптове, поддържащи дори отвращението на човеците от собсвените си създания!... Похищенията били зловещия мотор на прогреса на лайната.

Pedro Melez

За сметка на това банкери бол. И ако не черпите на 5г сбирката, не знам, няма за вас респект. А снимки ша ви дам да гледате некст тайм. Ванка, поздрави на мадамите и остави и за нас малко, че май ни огряват само тези от лъвов мост.

Айде пййс,

Славо.