Ас учи Бугария. Дошъл научи образование - получи диплом. Учи топре.
Има пари, има момиче. Момиче убаф. Бугарска.
Момиче чете весник двадесе четири часа. Не чете весник двадесе четири часа - весник казва двадесе четири часа.
Весник пише хороскоп. На хороскоп зодий. Момиче зодий офца - ас офца.
Пише зодий офца: секс два. Прави секс два. Топре!
На друга ден пише секс три. Прави три. Топре!
На трета пише пет. Прави пет.
Почне пише всяка ден шес, шес... Не топре! Не спи. Не учи. Крака трепери...
Всяка ден дванадесе не може!
Моли драга редактор,
Драга редактор,
нареди пише на хороскоп секс до три.
По-вече цифра - НЕ!!! ]]> http://samotnata.wordpress.com/2007/12/17/%d0%9c%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0/ Mon, 17 Dec 2007 11:27:39 +0000 samotnata http://samotnata.wordpress.com/2007/12/17/%d0%9c%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0/ Така и след толквоа време мързел и безподобно невежие спрямо блога си реших да пиша пак, защото пак съм пред една много симпатична дилема ... Тази седмица е преди Коледа ... Много искам да се прибера в Завет, за да видя родителите ми, защото въпреки всичките ни дразги ми липсват ужасно. Много искам да се прибера и да ги нагушкам, но ... Не знам кое е правилното да остана тук с баба си и дядо си и приятелите ми или там с родителите си... Не съм се връщала отдавна на север, към моя север, а следващият път, в който мога да се прибера и да ги видя ще е април. Вчера баща ми беше в София и не се видяхме, а тя е толкова близо... И сега се чудя дали да наравя крачката и да отида ...

 ГОворих с Ники, ноп той е прекалено пристрастен. Много се ядосах, защото той не гледа от тази, моята страна. Той никога не е бил далече от семейството му, а и не са били толквоа близки, за да му липсват. Той иска да остана тук, за да сме заедно, но какво ще е вярното решение ...

ДОпитах се и до Дид. Тя ме насръчи да замина, но има някакъв страх в мен, който ми казва "Спри!" и съм адски объркана.

Днес си взех бележка за цялата седмица

....

  Та ... така да започна от там, че съм в болнични заради някакъв си симпатичен добре оформен вирус и не излизам от 3 дена, което направо ме сбъркваи съм станала някаква луда чатърка ... Ужас :)

Във неделя получих един от най - ценните си подаръци - сова  (обожавам совите). Плучих совата от Ники, а за мене тя значеше нова надежда, щастие и всичко хубаво, което може да се случи на човек. Много и се зарадвах!

Но нещеш ли вчера си стоях пред компщтъра ... бях напълно сама и чаках Слави да се прибере от работа ... Бях правила през деня едно слайд шоу с наши снимки, но така или иначе не стигна до него , а и няма и да стигне ... И както си стоях получих SMS, че всичко между нас е свършило, защото той още изпитвал чувства към бившата си ... На мене ми се скапа супер много настроението и то не за друго, а просто, защото точно преди 3 дена го бях питала за нея дали не иска да се върне там и т.н. ... и чак сега той се сети, че има нещо куъм нея - към жената, която обиждаше как ли не ... Даски тъпо ми стана ... просто никъде в този свят няма нещо, което да дадеш добро и после да не нарани ... За това съвет: дръжте всичко, което обичате по-далече от себе си, за да може когато си тръгне да боли по-малко ...

 Понякога спирам за миг и си мисля какво имам какво очаквам, какво търся, какво искам ...

Днес беше пак един такъв момент... Не знам защо ме е хванала толкова депресията или просто това е периода, в който прогледвам за нещата от живота си, но осъзнавам колко съм сама... Приятелите ме предават постоянно - кой ме забравя, кой зае*ава, кой просто забравя за съществуването ми точно в онези моменти, в които човек има нужда от ръка на рамото му, от някой, който да го прегърне, а не само да попиташ как си аз да отвърна със "зле" и с обяснение и нещата да свършат така, просто така ...  понякога просто ми идва да си прережа вените, защото явно приятелите ги няма ... Ето стигнах отговора защо хората си плащат за любов ... Защото просто няма кой да те обича без да си платиш ... И тази вечер имам огромната нужда просто някой да ме прегърне... Но той пак липсва ... Имам само вените си ...

Та ... искам да ви задам един въпрос, който много хора не са го чували .... Как сте? Как се вучствате ... Какво става с вас ...

Искам да знам, защото, колкото повече дни минават от живота ми толкова повече виждам как никой не се спира и не пита човекът до него как е ... понякога това е много жалко ... но пък е такъв огромен факт ...
Може би всеки прави блога си с единствената надежда да може да сподели с някого или просто да поговори... Просто така ... Ние всички се нуждаем да споделяме, да търсим, да се страхуваме, да плачем  и да мечтаем, или просто казано на кратко се нуждаем от щастие (защото точно то обхваща всичко, от което имаме нужда).

Бъдете щастливи и моля ви ишете как се чувствате след като прочетохте това?

 Днес реших да попиша на тази тема просто, защото в самотео начало я споменах и после всичко свърши до там ...

Днес цял ден търсих еротиката и красотата в хората... Наблюденията ми остановиха (което много ме учуди), че сексапилните същества са на много по - горестоящо място място от красавиците ... И цял ден си задавах въпроса защо !?

Намирах сексапила навсякъде - в начина по който момиче уиздишва цигарения дим, как часовникът на мъж пада когато той смъкне ръката си надолу, как някой говори, как някой се държи, как някой яде и пие ... Как някой просто гледа ... Много мислих и стигнах до извод, който може би няма да се нрави на никого, но според мене красив може да стане всеки (операции, прансплантации, корекции...),  но сексапила просто не може да се постигне току така да не кажа изобщо ... Та ... определете себе си от коит сте ... ако имахте само тези 2 категорий - красиви или сексапилни? :)

Неделя сутрин е ... Нещо съм в депресия, защото от сутринта слушам чалга, което никак не е добре ... и все някакви депресиращи... странни ... Станах към ... много часа :) закусих и сега чакам кафето ми да придобиуе температуга годна за употреба...

Днес, в 2 ... имам много тежка среща ... с Ники ... Там нещата много се объркаха и Бога ми не знам какво да правя ... Всичко е такава каша ... толкова е ... странно и безмислено ... И днес трябва да се видим да си поговорим... Той да ми каже нещата, които мисли ( и които са истина), а аз за пореден път да съхраня егото и ревността си ... Болна съм на тази тема ... Ужасно е ...

Сега още ми е леко пляващо ... но да видим какво ще стане ...Дано нещата се оправят...

Днес имах среща с един мой бивш съученик от северна бг... и толкова много неща си спомних ... всичко е някак си толкова болезнено... Той дойде в Пловдив. Името му е Георги и навремето ми беше страхотен приятел(а и до сега е такъв) ... Беше си същия ... и след 2 години ... и след толкова много неща, който му се бяха случили ... Същия си беше ... Моето ропшаво синеоко същество ...

говорихме си доста ...Той беше доста изморен - беше работил цял ден, но намери време да се видим... Попитах го дали е щастлив... И той просто ми каза, че не е бил по-щастлив от сега ... При коеот аз се замислих същото нещо за себе си... Дали съм щастлива? 

ТОй преди година прекъсна училище, намери си приятелка и работи... Щастлив е ... а аз?! Аз... Онази с амбициите... Кога ще дойде времето за моето щастие?! Къде са сбъднатите ми мечти ... В една грамота или в едно браво? Това ли е щастието ...

Преди малко той ми звънна и пусна една песен(кючек), на която навремето много танцувахме ... Навя ми адски спомени и незнайно защо плача... Все още не мога да разбера защо съм тук... Защо не се усмихвам и живота ми е толкова изкуствен и безмислен... Намирам някой човек в живота си, сглупявам, напускам го и съм сама .. пак и може би завинаги ... Живея със спомените и с мислите, които просто се разливат в празното пространство на душата ми ... И няма смисъл ... Просто няма ... Защото не съм щастлива....

Иначе доста неща са различни искам да започна от петък... петък беше доста тежък ден, а вечерта ужасна...

Просто имах доста работа, която остана неоценена и както винаги друг обра овацийте за моя труд. Просто разбрах, че който слага солта той обира всичко ( и в кулинарията и в живота е така ) . Уикенда не беше най - добрия, но поне нямаше нищо лошо, докато вчера вечерта не се разделих с приятеля си - Костадин, но за това няма да говоря,защото  колкото повече  се обръщаш назад толкова повече боли и идеята за бъдевще, за сщастие ...всичко някак си се обезмисля...

Изпаднала съм в нещо като депреся - адски ми е криво, не мисе ходи по кафете, на училище, не ми се учи, не ми се спи ... Просто безтегловност...

Отдавна не се бях чувствала толкова грозна и ужасна, толкова негативна и отвратителна, но ... случва се ...

Утре ще се кандидатирам за училищен парламент... Да видим това каква простотия ще излезе... Я стане я не ... ама все пак някакво оплатняване на времето...

Сега след като се приибрах отидох да ям... В стаята бяха баба и дядо и ис поговорихме. Баба ми разказа за някакъв вчерашен случай за някаква циганка * (не мисля, че ромка звучи добре), която изквърля детето си. И дядо ми започна да спори, че това е било ужасно ... Но може би греша, но азн е съм на неговото мнение, защото:

1-во тя е необразована, некомпетентна и не наясно с нещата....

2-ро допускам вариян за изнасилване, защото ако това е аз не мога да я виня ... Предполагам че вие някога сте се запитвали какво е това може би някои го е изпитал, но каквотот и да е никой не може да говори без да му е дошло до главата ... а тя е била сама нямало е на кой да разчита ...

и на тези 2 мои обяснения получих отговора "... Ами да не е ходила там дето не и е работата"

и в този момент осъзнах как най-близките ми не си дават сметка за това колко тежко е да си от друкгата страна - изнасиленият, опороченият, обезчестеният ... и да те сочат с пръст, да те обвиняват, да те съжаляват - Ужасно е !!!

И се запитах, ако някога ми се случи нещо като на това момиче дали ще има на кой да разчитам ю, дали ще има някой, който да ме продкрепи освен приятелите ми?! Дали ... Дано не ми се налага да разбирам...

PSAS се наблюдава тогава, когато жената се намира във възбудено състояние против собствената й воля и при отсъствие на полово влечение. Периодичните неконтролируеми пристъпи на възбуда, като правило завършват в началото с оргазъм, а по-късно оргазмът преминава в силно болезнени спазми в областта на корема и органите на малкия таз. Така описан, синдромът се различава напълно от нимфоманията, като двете състояния доскоро се бъркаха и припокриваха като теория и диагностично уточняване.
Всеки пореден пристъп на синдрома може да бъде провокиран практически от всяко движение и минимално физическо усилие, което ограничава активността на жените в реалния живот, поради неудобството, което изпитват. Често при болните жени се наблюдават тежки отоци и силно кръвоснабдени полови органи. Половите сношения или мастурбацията не довеждат до облекчаване на симптомите. Това е тежко разстройство, което няма нищо общо с приятните усещания, с които обикновено се асоциира сексуалната възбуда. При особено тежките форми на синдрома, жените преминават през различни нервно-психични нарушения, вкл. и до опити за самоубийство.

В болшинството зафиксирани случаи, причините за синдрома на постоянната сексуална възбуда остават неясни. Сходни състояния настъпват при хормонален дисбаланс, органични поражения на лимбичната система на главния мозък, а също и след операции на органите на малък таз при жената. Описани са случаи при жени, които дълго време са подложени на диетичен режим, в който преимуществено присъстват фитоестрогените. Интересното е, че при внасяне на корекция в хранителния режим, оплакванията се преустановяват. При много пациентки, заболяването се развива обикновено след завършване на лечебен курс с антидепресанти от групата на инхибиторите на обратното захващане на серотонина.

PSAS като диагноза е определен едва през 2001 година и официално първото описание е било публикувано от американската изследователка Сандра Лейблъм, като броят на изучените случаи бил доста малък, тъй като голяма част от жените се стеснявали да споделят този проблем със сексолозите или своите гинеколози. Вероятно истинският брой на пациентките е доста по-голям. В особено тежко положение се намират жените от консервативни и религиозни общности, чийто представители могат да обявят жените за морално изпуснати и опорочени създания.

В момента, за лечение на синдрома се използват разнообразни методи, със спорен ефект. Описани са случаи, при които състоянието на пациентките се подобрява след прием на препарата Депакот, който се използва за лечение на раздвоението на личността, при епилепсия, мигрена. Описан е и случай на хирургично лечение на болна, на която се наложила операция за намаляване кръвоснабдяването на половите органи с изсичане на множеството съдове.