За самия моливник не са нужни много материали:

• Стари дискети, например с драйвери за 33,6K модема ви от края на миналия век - 5+2 броя;
• Лепило, което може да лепи пластмаси. Аз използвах "Капчица".

Самите дискети се нареждат лесно под формата на кубче и няма нужда от особени напътствия кое къде да иде. Лепилото се нанася под формата на тънък слой по тънките страни на дискетата, която ще бъде слепена с другата, след което двете се притискат за кратко и залепват. "Капчица" не изсъхваше твърде бързо, така че можех да отмеря прав ъгъл с друга дискета. Важно е страните да сключват 90 градуса, тъй като в противен случай след това парчетата няма да си паснат.

Може да се спре с едно кубче от 5 дискети, но ми направи впечатление, че химикалите потъват в него и са трудни за намиране. Поради тази причина реших да разделя с преграда от още 2 дискети вече създадения куб. Ползвах 2 дискети, слепени допълнително в лицевите си части, само защото исках вътрешната стена да е с метално кръгче и от двете страни. Разбира се ако нямате две дискети няма проблем да се ползва и една. Вътрешната преграда намазах с лепило по трите страни, които ще са контактни, след което поставих в центъра на куба и притисках за около минута. Този последен детайл пасва точно поради стандартните размери на дискетите.

Важно е да се спомене, че дискетите не са квадратни, а правоъгълни и няма да е зле да се мерят по два пъти преди залепване за да не се залепи късата за дългата страна. При мен късите страни обхващат като скоби дългите, които са поставени в хоризонтално (легнало) положение.

Лепилото "Капчица" е един продукт, от който съм относително доволен, но до момента съм лепил все дреболии и не мога да дам абсолютна гаранция за качествата му. Направило ми е лошо впечатление, че след като изсъхне част от него изпада под формата на труден за почистване бял прах, но тъй като оставих моливника да засъхва на терасата не ми се наложи да чистя бюрото си.

В интернет пространството има и някои други креативни идеи за използване на старите дискети - пазарска чанта, ръчна чанта, корица на тетрадка, както и доста по-подробно описание за моливника, но по малко по-различна рецепта. Ако някой иска да се нагърби с налудничавата идея да прави "бижута" от стари дискети - ето едно колие от кръглите метални пластинки. Навярно има още интересни неща, но поради това, че си свърших дискетите ме мързи да търся. Аз получих каквото ми беше нужно. Дано и вие!

ПП: Червеното парче пластмаса е някаква китайска изцепка, която купих от Пикадили поради липса на алтернатива. Макар floppy-ливникът ми да е на едва няколко часа мога да заявя твърдо, че е по-стабилен и удобен от купешкия. Имам и друг купен моливник с разни въртящи се части и други екстри, но цената му беше нещо от рода на 18 лв, които смятам, че човек може да си спести.

Необходимите материали са:

• Макарички от шевна машина - аз ползвах някъде около 20, но нямах женска ръка на близо за да меря по нея и по-късно се разбра, че са прекалено много. Има два модела макари - по-тесните са новите и аз купих от тях, защото черния цвят ми харесваше, а старите са по-широки и бели. Материалът може да се намери в специализираните магазини, които не знам как се наричат. В Бургас има два такива в уличката зад McDonald's.
• Прежда или конци. Аз ползвах и двете. Набавят се от същите магазини.
• Ластик - не знам колко дълъг. Моя го получих подарък от китайския магазин до Сафари в Бургас. Хората ме видяха, че не съм сигурен какво искам и ми дадоха каквото ми трябва, смилявайки се над обърканата ми душа. Имам подозрения, че ластик може да се намери и в магазините за конци.
• От Умбопо взех и няколко метални плочки, които бяха точно с големината на макарите, но ги оценявам като по-скоро ненужни.

Тъй като нямам представа как се работи със шевна машина и не можех да си спомня изученото в часовете по Труд и творчество, стигнах до извода, че ще трябва да навивам конците на ръка. Ако се ползва прежда това става сравнително бързо. Забелязах обаче, че ако над преждата се навие плътен слой конец - елемента изглежда по-добре. Конците придават блясък, но поради това, че са тънки се намотават и доста по-бавно. Важно е при започването на навиването да се остави началният край на преждата/конеца да стърчи навън, така че щом се навие нужното количество влакно началото и края да се завържат и така да се предотврати разплитане.

След като макаричките се подготвят единственото, което остава да се направи е да се нанижат на ластика.

Простата ми сметка показва, че да си изработя тази гривна, имайки предвид, че съм ползвал повече елементи от Zona Urbana, ми е струвало повече, от колкото ако я бях поръчал с доставка на следващия ден. Проблемът е, че нямах толкова време и трябваше да действам на момента. В Умбопо продават от играчките на Zona Urbana, но не бяха и чували за гривната им от рециклирани материали, както и нямаха подобна алтернатива. До някъде жалко, но предполагам, че в този град и търсенето няма да е особено голямо.

В крайна сметка успях да сътворя нещо, в чиято водоустойчивост силно се съмнявам, но за сметка на това зарадва едно прекрасно момиче, което беше харесало оригиналния продукт. Надявам се само да не носи този Франкенщайн сред гривните...

Update: Преди няколко дни (3 май) видях гривничката - изглежда ластичето се е оказало слабо и беше заменено с ново и по-дебело, но иначе, макар да е била носена от време на време, гривната беше в добро състояние.