- социалните мрежи са новото предизвикателство пред ПР и маркетинговите специалисти.

- класация на списание „Форчън" показва, че топ-мениджърите на 500-те най-големи компании в света имат профил в LinkedIn.

- Включването на някого в социална мрежа най-често става когато получи покана да се присъедини към групата. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели.  Като цяло в социалните мрежи е валидно правилото  „приятелят на моя приятел е и мой приятел".

- Google не е единственият колекционер на информация за потребителя. Социалните мрежи съдържат огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния човек, така и за връзките му с други хора.

- социалните мрежи представляват ясно изразени групи потребители - например хора с еднаква професия, общи интереси, начин на мислене или социален статус. Това позволява на ПР специалистите да таргетират посланията си към точно определени публики, за които конкретното съобщение наистина представлява интерес и те ще му обърнат внимание.

- Новият рекламен подход, лансиран от Facebook в началото на месец ноември 2007 г., е оригинален с това, че потребителските профили се интегрират в рекламата на продукт, който те вече са опитвали или използвали. Лошата новина е, че никой не ви пита или поне уведомява  дали сте съгласни тази информация да бъде изпратена на приятелите ви. Представете си само следната ситуация: вие сте наркозависим, имате профил във Facebook, купувате си книга от Amazon, за да си помогнете първоначално сам, защото сте много притеснен и не искате да споделяте с никого, и нямате никаква представа за договора между Amazon и Facebook. В момента, в който натиснете бутона "Купи", вашите контакти автоматично получават съобщението с вашата най-нова покупка от Amazon. Лошо...

- другите типове социални мрежи, чието съдържание се определя изцяло от потребителите, са т.нар. сайтове за споделяне и обмен на информация - например del.icio.us, digg.com и българските им аналози Pipe.bg и Svejo.net. Всеки може да качи препратка към друга страница, която му е направила впечатление, както и да гласува за вече публикувани материали.   ПР специалистите трябва да използват този вид мрежи само тогава, когато наистина има какво да кажат, а не просто да качват поредния пресрилийз - тогава ефектът може и да е с противоположен знак.

... поради злощастнен сблъсък с администрацията на Нов Български Университет. Хммм, и поради липсата на сблъсък с личностите, с които толкова горещо желаех да се СБЛЪСКАМ.

Проблем.

Излиза, че за да се прехвърлиш от една програма в друга програма, стъпките са толкова много, че след часове обикаляне по офиси, в някои от които  няма никого, започнах да забравям при кого трябваше да отида и кое къде трябваше да занеса. Просто, директорите на съответните програми ги няма. И никой, НИКОЙ не знае кой кога трябва да дойде. Жената, която замества директорите на програми все пак идва, около половин час след началото на приемното си време. Но не е оторизирана да подписва молби за прехвърляне. На вратите на директорите има график с приемни дни и часове. Отгоре има жълти лепящо листчета с други дни и часове. На сайта на НБУ пък има трети приемните дни и часове. На жълтото листче приемният ден е днес. Но няма никого. 

След двучасово висене си тръгвам с пяна на уста. И със злощастната, вече изпомачкана молба, която няма кой да подпише. И с няколко квадратни разноцветни листчета, с изписани по тях телефони, които никой не вдига.

:(((

Предлагам решение.

Нещата да стават "в няколко лесни стъпки". ХАХАХА:)

1. Пращат ми формулярчето - т.е. молбата, по мейл или факс или както там могат, и не ме карат да прекосявам два пъти цяла София в най-голямото задръстване. 

2. Обаждам се в съответния офис, където някой ВДИГА ТЕЛЕФОНА, и ме уведомява КОГА ПО ДЯВОЛИТЕ мохга да се срещна с някой от мистичните директори.

3. Отивам, срещам се,  виждат ми молбата, обяснявам си "мотивите" за прехвърляне. Подписват я.

4. Връщам я където трябва заедно със съответните бумаги и всичко е ок.

Иначе съм много доволна от НБУ. 
В много отношения доста други университети само могат да им дишат прахта.

А и човек може да си плати и да се запише онлайн.

Освен ако не е решил да се прехвърля.
Е тогава... съветвам Човека да се въоражи със слонска доза търпение, няколко дни отпуска от работа... и опаковка успокоителни, за всеки случай.