Та.... 

Тук, където уча, има едно момче... Един мъж би било много по точно казано. Защото той си е мъж. Много е готин. Кефи ме доста. Даже мога да кажа, че ме възбужда от време на време. Голям е. Висок е. Красив е.

От скоро време почнахме по-често да си чатим в Skype.  И ми харесва да си говорим, защото понякога разговорите ни са неангажиращи, а понякога са сериозни. Той ме заговаря и много ме разсмива и то точно в момент, когато имам нужда основно от това. Въпреки това, не искам да си го навивам на пръста. Не мога. Не искам да се насилвам да чувствам нещо, което го няма и което е невъзможно. Наскоро той се захвана с момичето от предния ми пост и това ме дразни доста, защото имам чувството, че го е отнела от мен, а това са глупости....

Днес си написах в Skype следния подпис:

Kefi6 me dosta... Ti se byzika6 s men, oba4e ne znae6 kolko te uvajavam, i kolko mi e priqtno da si govorim... Ne vqrvam i 4e 6te razbere6.... ;)

Той е само за него... Защото предполагам той си мисли, че съм едно пишлеме (което понякога може и да съм), а аз го имам за приятел... Това е! Кефи ме доста! Надявам се и аз да го кефя!!!